Нито образуването на изпълнително дело по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), нито съобщението за доброволно изпълнение прекъсват давността. Това прие единодушно Върховният административен съд (ВАС) в тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) и сложи край на противоречията в практиката на първоинстанционните съдилища. За тях го сезира омбудсманът Диана Ковачева след оплаквания на граждани.

Върховните съдии днес излязоха и с тълкувателно решение за ревизионния акт за отговорност за злоупотреби по Закона за ДДС, което обаче 20 от тях, начело със зам.-председателката Мариника Чернева, подписаха с особено мнение (повече за това решение виж по-долу).

Защо образуването на изпълнително дело не е действие по принудително изпълнение

Преди да отговори дали образуването на изпълнително дело по ДОПК и съобщението за доброволно изпълнение прекъсват давността, ВАС обяснява, че противоречията в практиката на първоинстанционните административни съдии е по прилагането на чл. 172, ал. 2 ДОПК. Разпоредбата гласи: „Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен давността не се смята за прекъсната”. А неправилната практика идва от смесване на понятията „изпълнително дело”, „изпълнително производство” и „действия по принудително изпълнение”.

Затова ВАС се заема да ги разясни и започва от образуването на изпълнителното дело.

„Образуването на изпълнителното дело е първото действие, по силата на което се инициира производство по принудително изпълнение срещу длъжника. То е действие, свързано с подготовката на изпълнението. След образуването по чл. 220, ал. 1 ДОПК на делото се предприемат подготвящи действия, част от които са технически по своя характер. Това е моментът, в който се определят въз основа на постъпилото искане: 1. наличието или липсата на изпълнително основание, 2. видът на публичното вземане; 3. размерът на публичното вземане; 4. длъжникът, срещу който ще се насочи изпълнението“, обясняват върховните съдии.

И подчертават, че при образуването на изпълнителното производство не е налице извършване на конкретно същинско действие по изпълнение. „Налице е само привеждане в състояние на висящност на изпълнителното производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на принудителното изпълнение, без самото то да представлява такова“, заявява ВАС.

Той напомня, че позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. „Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. При образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема участие, следователно с това действие не може да бъде прекъсвана давността. Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Обстоятелството, че между публичния взискател и публичния изпълнител е започнала кореспонденция относно необходимостта от предприемането на принудително изпълнение не е сред действията, които по своето съдържание са основание за прекъсване на давността“, пише в решението.

В него се посочва, че производството по принудително изпълнение се разделя условно на два стадия – предварителен и същински. И именно по време на втория се предприемат действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността.

В първия предварителен стадий влиза и изпращането на съобщението за доброволно изпълнение, то е еквивалент на поканата за доброволно изпълнение по ГПК и на длъжника се дават 7 дни, за да плати сам, а не под принудата на публичния изпълнител.

ВАС посочва, че не може да се приеме, че изпращането на съобщението е действие по принудително изпълнение и отхвърля тезата на някои административни съдии, че понеже е насочено към събиране на вземането има характеристиките на такова.

„Съобщението е насочено към събиране на публично вземане, но по доброволен път“, пишат върховните съдии. И обясняват, че то има три функции. Първата е да информира длъжника за такива съществени елементи като образуването на изпълнително дело, взискателя по него, изпълнителното основание и размера на задължението. Втората е да му даде възможност да изпълни доброволно задължението. Третата е да му укаже, че ако не се възползва от нея, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

Нито една от тях не представлява същинско действие по удовлетворяване на вземането, заключава ВАС.

За ревизионния акт по чл. 177 от ЗДДС

„Не е нищожен ревизионен акт, издаден на регистрирано лице – получател по облагаема доставка, на основание чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност, когато с предходен ревизионен акт на същото лице не е коригирано извършеното от него приспадане на данъка, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен от друго лице данък, в случай, че въпросният акт не е издаден по реда на чл. 133 и чл. 134 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс за изменение на задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт“, прие мнозинството във ВАС в тълкувателно решение по дело №6 от 2019 г. (пълния му текст виж тук).

Това разбиране стъпва на тезата, че ревизията за данъци по ЗДДС и тази за отговорност по чл. 177 ДОПК не се припокриват.

„При ревизия на същото лице, образувана със заповед за възлагане на ревизия с обхват „отговорност по чл. 177 ЗДДС“, не се ревизират задължения за данъци. С нея се ангажира особен вид юридическа отговорност на задълженото лице, чието реализиране по своята същност не е данъчно облагане. Нормата на чл. 177 ЗДДС е озаглавена „Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби“ и изпълнява обезпечително-гаранционна функция. Същата регламентира специфичен способ за елиминиране на причинените вреди на фиска от данъчна злоупотреба и се реализира по отношение на регистрирани по ЗДДС лица, които не са платци на ДДС, но за които при изпълнение на предвидените в закона сложни фактически състави е предвидено да носят отговорност за задължението на друго лице, което дължи, но не внася данък по облагаема доставка, обяснява ВАС в тълкувателното решение.

И посочва, че ангажирането на отговорността на получателя за дължимия и невнесен данък от друго лице е обвързано с конкретни облагаеми доставки, индивидуализирани чрез техните доставчици и издадените за тях фактури. „Общото между тези доставки е ползваното от получателя право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, но отговорността на получателя не обхваща резултата за едномесечния данъчен период по ЗДДС, нито целия размер на невнесеното чуждо задължение, а се ограничава само до ползвания от него данъчен кредит. Само по себе си вече упражненото и признато право на приспадане на данъка от получателя не е пречка за ангажиране на отговорността му по чл. 177 ЗДДС, а е една от изискуемите материално-правни предпоставки за реализирането ѝ“, пише в решението.

Според мнозинството от върховните съдии няма противоречие между влезлия в сила ревизионен акт по ЗДДС и този по чл. 177 ЗДДС, тъй като в първата ревизия не е осъществена отговорността на ревизирания за дължимия и невнесен данък от друго лице.

20 върховни съдии обаче не са съгласни с това виждане. Те са Мариника Чернева, Бисерка Цанева, Румяна Монова, Мирослав Мирчев, Соня Янкулова, Донка Чакърова, Галина Крагьозова, Юлия Ковачева, Тодор Петков, Николай Гунчев, Свилена Проданова, Даниела Мавродиева, Бисер Цветков, Димитър Първанов, Василка Шаламанова, Калина Арнаудова, Румяна Лилова, Весела Андонова, Росица Драганова и Станимира Друмева.

В особеното си мнение те обясняват, че в заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) приходните органи най-често определят обхвата на ревизираните задължения като „задължения по ЗДДС“ или „задължения за данък върху добавената стойност“, без да разграничат изрично или да отделят задълженията, произтичащи от отговорност за чужди задължения по чл.177 ЗДДС. И поставят въпроса: Ако впоследствие се издаде ревизионен акт при същия обхват на задълженията и влезе в законна сила, а впоследствие спрямо същото лице започне ревизионно производство със ЗВР, в която е посочен обхват на задълженията – по чл.177 ЗДДС, за същия период като по предходния РА и се ангажира отговорността на лицето в РА, издаден не по реда на чл.133 и чл.134 ДОПК, то тогава дали вторият и последващ РА е нищожен поради това, че се преразглеждат отношения, вече стабилизирани с влязъл в сила административен акт?
Според 20-имата върховни съдии отговорът би бил положителен, ако се възприеме становището, че в обхвата на задълженията по ЗДДС влизат и задълженията по чл.177 ЗДДС. Въпреки, че се ангажира отговорност не за собствени, а за чужди задължения, не следва този вид задължения изкуствено и за целите на ревизионното производство да бъдат извеждани извън обхвата на задълженията по ЗДДС, така както са уредени от законодателя в рамките на съответния закон – ЗДДС, заявяват те.

Тези върховни съдии подчертават, че в ревизионното производство се прилагат принципите на последователност и предвидимост и би следвало заповедите за възлагане на ревизия да са ясни и безпротивречиви. А това означава, че „включването на задълженията по ЗДДС в обхвата на ревизията, без да е направено изрично изключение или разграничение между основанията за възникването им, би следвало да се разбира като всички задължения по ЗДДС, в това число и на тези по чл.177 ЗДДС“.

25
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Адвокат
Адвокат
16 април 2021 17:04
Гост

Само по себе си произнасянето е безсмислено, защото вече имаме тълкувателното решение на ВКС, което е задължително…таке че няма по какъв друг начин да се произнесат…

Анонимен
Анонимен
17 април 2021 13:04
Гост

Онова е по ГПК, кое му е задължително, като уредбата по ДОПК е различна…

Анонимен
Анонимен
16 април 2021 13:33
Гост

Тази Диана Ковачева все повече ме впечатлява с качествата си.

Кирил
Кирил
16 април 2021 13:34
Гост

Да, този път случихме на омбудсман.

Анонимен
Анонимен
17 април 2021 13:04
Гост

Да бе…

Анонимен
Анонимен
16 април 2021 12:09
Гост

Значи, с две думи, практически за да бъде прекъсната давността, първо трябва да бъде спряна.

Унчев
Унчев
16 април 2021 9:26
Гост

Евала

честит празник
честит празник
16 април 2021 9:15
Гост

Ей, това юристите сме страшни хора и на празника ще се дръвчем за тълкувателни решения и практика. Колеги, честит празник! Да си пожелаем здраве и правова държава, в която правото да си върне достойното място.

Ferdinand
Ferdinand
16 април 2021 9:26
Гост

Ами познавам една юристка, дето не е много умна. Та не сте най-умните.

предложение
предложение
16 април 2021 8:56
Гост

Предложение – и то сериозно – Жоро Чолаков да организира един опреснителен курс, кратък, по изпълнителен процес в НИП за адм. съдии, които гледат данъчни дела. Ще е полезно! Може да го водят съдии от ВКС и ВАС

Анонимен
Анонимен
16 април 2021 9:14
Гост

Чолаков постави този въпрос при избора на Тачева и тя каза, че се провеждат такива обучения. И Чолаков изрази задоволството си от тях. И гласува за нея. Така че явно това е нивото

Анонимен
Анонимен
16 април 2021 9:17
Гост

Вярно. Че и наръчници били изготвили. Голяма идилия цареше между двамата

размечтался
размечтался
16 април 2021 8:53
Гост

А можеше въобще да не се пишат глупости, ако административните съдии четяха ТР на ВКС, а не само на ВАС

Анонимен
Анонимен
16 април 2021 9:16
Гост

Това ми напомня за един съдия от СРС, беше зам. шеф, който обясняваше, че ТР на ВАС не са задължителни

Todorina
Todorina
16 април 2021 9:27
Гост

Факт

Todorina
Todorina
16 април 2021 9:28
Гост

Мечти и надежди да не се пишат глупости. Ма то от прости хора какво да се напише?

RisteV
RisteV
16 април 2021 9:29
Гост

И к“о праим ся? Адм. съдии не четат ВКС?

Гери
Гери
16 април 2021 13:36
Гост

Е, може би има някои изключения.

Пепи
Пепи
16 април 2021 13:36
Гост

Да, трябва да се чете повече практиката.

боже, боже
боже, боже
16 април 2021 8:43
Гост

Изпълнителният процес по ДОПК и по ГПК в същината си, извън специфичните отлики, е един и същ! Този въпрос отдавна е изяснен при събирането на частни вземания и не знам адм. съдии по места толкова ли не четат, че вадят аргументи за съобщението, че видите ли били действие по събиране на вземането…

РА по ЗДДС
РА по ЗДДС
16 април 2021 8:48
Гост

Това ТР въобще няма какво да се коментира, то е ясно, правилно и единствено възможно. Но!!! какво да кажем за решението за РА по ЗДДС?! Поредното решение на ВАС в слуга на НАП, с което гледам, че дори шефката на колегията, която гледа тези дела не е съгласна. Това не е съд срещу безобразията на администрацията, а съд в подкрепа на администрацията!

Анонимен
Анонимен
16 април 2021 8:50
Гост

данъчните съдии си знаят много добре как се пише заповедта за ревизията – включва ВСИЧКО по ДДС за даден период, а не али – бали да изключва специално едно или с изброяване да включва конкретни задължения

Авигел
Авигел
16 април 2021 9:29
Гост

Е да

Анонимен
Анонимен
16 април 2021 10:24
Гост

Така е. ВАС проявява необясним слугинаж към всяка изпълнителна власт, вместо да брани правата на гражданите и фирмите от техните безобразия. А би следвало да е точно обратното

Георги
Георги
16 април 2021 13:37
Гост

Такава е политиката на Чолаков. Порочна практика.