Няма и не може да има законова презумпция, когато след ревизия при особени случаи по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 122 ДОПК) е установен недостиг на средства, които да покрият доказани разходи, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност. Тази позиция застъпва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) пред Върховния административен съд (ВАС) (пълния текст на становището виж тук).

Повод за нея е тълкувателно дело №8/2020 г. на ВАС. То трябва да отговори на два въпроса, които са формулирани по следния начин:

  1. Налице ли е законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, представляващ установен при ревизията недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на паричните средства (доходи), осигурили въпросните разходи, респективно укритите доходи, вследствие на постъпили в патримониума на физическото лице – ревизиран субект парични средства от различни източници от страната и/или чужбина, но недекларирани от него?
  2. В тези случаи чия е тежестта за доказване на посочения факт в съдебното производство по оспорване на ревизионен акт, с който при посочените фактически установявания, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периода след 15.02.2011 г.?

Висшият адвокатски съвет първо разграничава ревизията при особени случаи от тази от общия ред и подчертава, че данъчните трябва да докажат, че са налице някои от обстоятелствата по чл. 122 ДОПК, за да се проведе специалната ревизия.

„Това предпоставя на първо място, че е установено превишаване на направените разходи през данъчния период над доходите на лицето, независимо дали са облагаеми или не. Тези разходи следва да са безспорно доказани, като в рамките на ревизионното производство, при спазване на принципите на данъчния административен процес, приходните органи не са могли да установят с допустимите доказателства и доказателствени средства произходът на доходите в пари, с които ревизираното лице очевидно е разполагало, за да може да направи, съответните разходи, т.е. не е бил установен източника на доходите на лицето, с които е направило превишаващите разходи. Ако тези обстоятелства бъдат доказани по безспорен начин в рамките на ревизионното производство, това би дало достатъчно основание за извършване на ревизията по особен ред по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК“, сочи съветът.

Адвокатурата подчертава, че за да се отговори на въпросите, поставени по тълкувателното дело, трябва да се съобразят не само разпоредбите на ДОПК, но и тези на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), тъй като очевидно проблемите се отнасят само до физически лица.

„В рамките на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК може да се обложат с данък доходи от други източници по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ без да е необходимо да се доказва конкретният източник на получения доход, на основание на който са направени разходите. По този начин единствено в ревизионното производство по особен ред може да се обложи превишаването на направените разходи над получените приходи от лицето, тъй като това превишаване само по себе си не води до облагане на „разходи”, а представлява облагане на доходи, получени от съответното ревизирано лице, чийто източник обаче не е бил установен. Ако не бе уредено основание за облагане на доход получен от всеки друг източник, освен изрично включените в закона по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, и не бе предвидено горепосоченото основание за осъществяване на ревизионно производство, нямаше да бъде възможно да се извърши законосъобразно данъчно облагане на този доход“, обяснява ВАдС.

Според него е безспорно, че доходът, довел до извършването на разходите, които надхвърлят установените приходи, макар и да не е конкретизиран по характер и по източник от приходните органи, съществува и следва да бъде обложен по ЗДДФЛ. Това обаче по никакъв начин не означава, че законодателят предпоставя и наличието на втора презумпция – а именно, че същият е получен от определен източник, било то от трудово правоотношение, стопанска дейност или пр., доколкото съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, освен необлагаемите доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ“, заявява съветът.

И посочва, че ЗДДФЛ изброява основните източници на доходи на физическите лица, но не го прави изчерпателно, а предвижда и една събирателна категория за всички други видове доходи, които изрично не са упоменати в конкретни разпоредби, за да се постигне всеобхватност на облагането.

Според ВАдС това изключва прилагането на презумпция, че при доказано превишаване на извършените разходи над получените приходи, доходът, необходим за първите, е трудово правоотношение.

Такава втора законова презумица относно доходът с неустановен източник не съществува. Тя не би могла да бъде и презумпция, защото би се основавала, в огромния брой хипотези на неверни обстоятелства. „Praesumitur super vero, finguitur super falso”, казва известната латинска максима – „Презюмира се върху истина, фингира се върху лъжа”. И действително, ако при превишение на разходите над приходите е налице голямата вероятност лицето да е покрило превишението на разходите над приходите със средства, които са останали с неизвестен произход за приходната администрация, то при достигането до извод, че данъчнозадълженото лице е покрило превишението с доходи от положен труд по трудово правоотношение, би било в преобладаващия брой от случаи неистина, пише адвокатурата.

Нещо повече, според нея при законодателната уредба на трудовите договори, задълженията на работодателя да удържа данъка и осигуровките при изплащането на заплатата, такава фикция би била тежък удар върху правовия ред в България. „Такава фикция законът не съдържа и тя не може да бъде изведена нито от съдържанието, нито от законосъобразното тълкуване на смисъла на разпоредбата. Напротив, цялостната логика на законодателя при осъществяване на фактическия състав на разглежданата хипотеза, е да уреди законосъобразен начин за облагане на този доход без оглед на източника, от който той е получен“, заявява ВАдС. Според него подобна фикция няма, защото източникът на дохода с неустановен произход е без значение, за да бъде обложен той.

Що се отнася до това дължат ли се осигуровки за такъв доход ВАдС напомня, че те се начисляват само върху платеното по трудово правоотношение. „Предвид тези обстоятелства и съобразявайки се с вече изяснената цел на уредбата относно облагане на доход с неустановен произход, не може да се изведе презумпция, че този доход е от трудова дейност, представлява осигурителен доход и за него следва да се определят осигурителни вноски. В рамките на осигурителното правоотношение е от съществено значение да бъде установен източника на дохода дори и при ревизията по особения ред. В сферата на социалното осигуряване при публичните пенсионни схеми не ни е известно в нито една модерна система да е създадена фикция, че доход с неустановен произход е доход от трудова дейност, тъй като на практика би се създало ново основание за начисляване на осигурителни вноски, каквото не е предвидено в закона“, пише в становището.

Т.е. най-общо казано – при превишение на разходите над приходите, когато не е ясен източникът на дохода, той се облага с данък и е без значение точно от какво е, но не може да му се начисляват осигуровки без да е доказано, че е точно от трудово правоотношение.

Затова ВАДС заключава: „Законодателят не е предвидил законова презумпция, нито фикция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, когато данъчната основа се определя по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и представлява установен при ревизията недостиг на парични средства, които са били необходими на ревизираното лице, за да направи доказаните разходи, но не е установен източникът им, респ. на доходите, придобити вследствие на постъпили в патримониума на физическото лице парични средства от различни източници от страната и/или чужбина, но които не са били декларирани от ревизираното лице“.

Що се отнася до втория въпрос по тълкувателното дело за тежестта на доказване, ВАдС заявява, че тъй като липсва презумпция, че доходът е трудов, тя се пада на приходните органи.

15
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Меченце
Меченце
22 април 2021 8:42
Гост

Абе интересни хора има по света. Нямаш доходи/доказани/, обаче правиш разходи, които са доказани. Е как така, откъде идват парите? Значи си имал доход, който или е скрит или по някаква небрежност не е деклариран, за да бъде обложен. Разбира се, ако искаш да си признаеш, че парите са от трафик на наркотици – никой не те спира.

Тия па
Тия па
22 април 2021 0:22
Гост

Що не вземат да се гръмнат?! Със свалено доверие и още се правят че работят. Бачкат. Ама за Чичко 💰.

Незапознат в детайли
Незапознат в детайли
21 април 2021 18:57
Гост

Без претенции за задълбочени познания в данъчната материя, ми се струва, че адвокатите казват така: „Абе като установите разминаване на доходи и разходи, защо облагате с данък, ами не пращате сигнали до прокуратури, конпита и т.н., та да ни ангажират с хонорар и по образуваните преписки и досъдебни производства?“.

бирници
бирници
21 април 2021 12:47
Гост

Данъчният е опасно животно, а когато съдът е на негова страна, се стига до страшни извращения – как може да се мисли въобще, че щом не се знае откъде са парите значи са по ТПО?! Как – ще ви кажа, за да може да те издоят и за осигуровки, че 10% данък им е малко! Ей на това се казва бирници

интересно
интересно
21 април 2021 14:56
Гост

Много интересно откъде е изсмукана тази презумпция? Някой виждал ли предложението за образуване?

Лазар
Лазар
21 април 2021 12:42
Гост

Ще видим как ще се произнесат ВАС.

всички за НАП
всички за НАП
21 април 2021 14:58
Гост

Като ги познаваш как ли ще се произнесат? Всичко за НАП! Това е девизът, като изключим някои съдии

Анонимен
Анонимен
21 април 2021 15:00
Гост

Подобни обобщения са обидни за съда! Ръководител на колегията е Маринка Чернева, която е прекрасен съдия, не че това е относимо към произнасянето на ОС по ТД, но има значение за практиката по данъчните дела

Анонимен
Анонимен
21 април 2021 15:02
Гост

хаха, нали все някой от ВАС е измислил това, за да е образувано ТД, не ставай смешен

Прекрасен съдия
Прекрасен съдия
22 април 2021 0:25
Гост

Айде малко, ама малко по-скромно.

Славин
Славин
21 април 2021 12:41
Гост

Превишаването на направените разходи през данъчния период над доходите на лицето, независимо дали са облагаеми или не могат да не са от трудова дейност.

Георги
Георги
21 април 2021 12:37
Гост

Ревизията при особени случаи е различна от тази при общия ред. Хубаво е, че са го отбелязали в становището си.

Анонимен
Анонимен
21 април 2021 12:38
Гост

Тя може да бъде извършена единствено при доказано съществуване на едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Анчо
Анчо
21 април 2021 12:34
Гост

Да, напълно съм съгласен с това становище.

Анонимен
Анонимен
21 април 2021 12:33
Гост

Естествено, че този вид доход трябва да бъде обложен по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.