При уговорено погасяване на главното задължение на вноски, шестмесечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника, ако иска поръчителят да остане задължен и след падежа на главното задължение, започва да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг, а не от падежа на всяка вноска. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Върховния касационен съд (ВКС) и обяснява, че ако се възприеме обратното виждане, това ще принуди кредитора, за да може да запази правата си срещу поръчителя, да води отделен иск срещу него за всяка вноска, а в това няма нито житейска, нито правна логика (пълния текст на становището виж тук).

Становището е по тълкувателно дело, чийто предмет е чл. 147 от Закона за задълженията и договорите. Той гласи: „Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължениеПродължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това“.

Противоречията по приложението му възникват, когато дългът се погасява на вноски и съдите застъпват различни виждания дали шестмесечният срок започва да тече от изискуемостта на цялото вземане, или от падежа на всяка вноска (повече за противоречията в практика виж тук).

Задължението е едно

Висшият адвокатски съвет първо обосновава тезата си, че срокът по чл. 147 ЗЗД започва да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг (включително и при предсрочна изискуемост) с правната същност на задължението, като обяснява, че то на практика е с еднократно изпълнение.

„Уговореният между кредитора и длъжника начин на погасяване на едно задължение с еднократно изпълнение (включително разсрочване чрез погасяване на части) не променя правната му същност на задължение с еднократно изпълнение и не го трансформира в задължение за периодично изпълнение. Подобна уговорка засяга единствено начина на погасяване на задължението, но не същностната му характеристика и свързаните с нея правни последици“, изтъква адвокатурата.

И заявява, че следователно шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, започва да тече от датата на падежа на последната вноска за погасяване на главното задължение – т.е. след края на срока на цялото задължение. А при обявяване от кредитора на предсрочна изискуемост – от датата, на която длъжникът е уведомен от кредитора за нея.

„Задължението с еднократно изпълнение е това, което изисква еднократна активност на длъжника и трябва да се изпълни наведнъж  – да се заплати цената на насрещно благо (вещ или вземане), да се върне заем и т.н., не е задължение за периодично плащане, дори и когато е уговорено изпълнението да се извършва на части. Съобразно правилото на чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, дори вземането му да е делимо, защото частичното изпълнение е икономически по-неизгодно от изпълнението наведнъж. Нормата е диспозитивна, тъй като е в интерес на кредитора“, се посочва в становището. В него се подчертава, че кредиторът може да се съгласи длъжникът да изпълни задължението си на части, но подобна уговорка не променя правната същност на задължението и нито го превръща в такова за периодично изпълнение, нито следва да води до по-неблагоприятно третиране на кредитора, дал отсрочката.

„Едно задължение/вземане може да има само един падеж. Отделните вноски не са предмет на самостоятелни задължения/вземания с отделен падеж. В подкрепа на този извод е и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, в която се използва терминът „падеж“ в единствено число“, пише в становището.

В него се изтъква, че както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така не е длъжен и да търси по исков ред поотделно изпълнение на всяка разсрочена вноска от задължението с еднократно изпълнение, за да запази правата си срещу поръчителя.

Последиците от обратната теза

„Обратната теза – че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД при разсрочено задължение с еднократно изпълнение започва да тече от падежа на всяка вноска, противоречи на правилата за отговорността на поръчителя (чл.141 и чл.140 ЗЗД). Чл. 141 ЗЗД урежда солидарна отговорност на поръчителя, който отговаря не само за изпълнение на главното задължение, но и за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително главницата, лихвите, обезщетението за вреди над лихвите и разноските по събиране на вземането – чл.140 от ЗЗД“, припомня Висшият адвокатски съвет.

И изтъква, че действително поръчителството може да се поеме при по-леки условия, но за това е необходима изрична уговорка в договора между него и длъжника. А ако се възприеме тезата, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка вноски, поръчителят на практика ще отговаря при по-леки условия от главния длъжник, без това да е уговорено изрично, а това противоречи на закона.

„Приемането на обратното разбиране – че шестмесечният срок за предявяване на иск против главния длъжник тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е длъжен, за да запази правата си срещу поръчителя, да води отделен иск срещу длъжника за всяка една вноска, ограничава приложното поле на поръчителството като вид лично обезпечение, тъй като го превръща в бреме за кредитора. При дългосрочни договори – например договори за кредит, погасителният план може да съдържа голям брой погасителни вноски. Кредиторът ще бъде принуден да води искове срещу главния длъжник, чийто брой е равен на броя на погасителните вноски по погасителния план, за да запази правата си срещу поръчителя. Кредиторът, който е предоставил материално благо на длъжника и възможност да издължава престацията си на части, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника“, обяснява адвокатурата.

Нещо повече – това не е благоприятно и за главния длъжник и поръчителя, защото при множество дела за отделните вноски те ще бъдат натоварени с по-големи съдебни разноски.

ВАдС изтъква и друг аргумент: „Икономически е неоправдано кредиторът да води иск срещу длъжника поради неплатена една вноска – кредиторът винаги предпочита да даде възможност на длъжника, който е в забава, да изпълни доброволно, тъй като подобен подход подпомага длъжника и е по-евтин. От него са заинтересувани не само страните по сделката, но цялото общество, тъй като запазва жизнеспособността на икономическите субекти“.

27
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
123
123
08 февруари 2020 9:55
Гост

Това обаче и не само покъртително, но и обидно за коментиране за всеки един юрист: „Отделните вноски не са предмет на самостоятелни задължения/вземания с отделен падеж. В подкрепа на този извод е и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, в която се използва терминът „падеж“ в единствено число.“ Че и граматическото тълкуване влезе в действие, за да се обоснове една очевидно неправилна теза.

123
123
08 февруари 2020 9:49
Гост

В съботния ден не е редно да се обсъждат правни теми, а да се обръща внимание на семейството, но когато се цели с привидно „убедителни“ доводи, вкл. с „удобни“ цитати от доктрината и съдебната практика да се обоснове интересът на определена страна в материалното правоотношение, трябва да се изложат нЕкои съображения. Цитирам само едно изречение от това становище – „Едно задължение/вземане може да има само един падеж.“ То е свързано с довода, че макар и да е разсрочено, главното парично вземане по кредитното правоотношение е едно, единно. Така, както е структурирана логическата нишка на изложението, трябва да се приеме, че… Покажи целия коментар »

lawyer
lawyer
07 февруари 2020 23:26
Гост

Наистина Върховният адвокатски съвет ни е дърдолилник, от 20 години практикувам и се нагледах на всички, нямат право да говорят от името на всички, но това е най-малкото.

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 20:41
Гост

В това становище няма никакви правни аргументи. Жалко, че нивото става все по-ниско, а стилът махленски. ВКС ще приеме обратното становище, като се съобрази с разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3/2017 г. и Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно предсрочната изискуемост.

Адвокат
Адвокат
07 февруари 2020 19:23
Гост

Становището е брилянтно! Писал го е проф. Калайджиев, но явно не ви доучил щом не може да направите разлика между краен срок за погасяване на дълга, падежи на погасителните вноски( уговорени в полза на длъжника впрочем). Отговорността на поръчителя е за целия дълг, а не за отделните погасителните вноски, затова и шестмесечния срок тече от крайния срок за погасяване, независимо дали е първоначално уговорения или настъпилия, поради предсрочно изискуемост. Положението е общо за всички обезпечени, независимо дали са лични или реални-обезпечават целия дълг. При поръчителството просто има срок за ангажиране на личната отговорност на поръчителя, защото обезпечение то не се… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 20:03
Гост

Гигова, замълчи малко. Достатъчно се изложи. Вземай си хорорара от ОББ и да не ти пука

kontrol
kontrol
07 февруари 2020 19:07
Гост

Тезата на ВАдвС е доста изкуствена – да кажеш на нещо, което очевидно се плаща на равни срокове и в предварително установен размер, т.е. на нещо очевидно периодично по смисъла на ТР, че не е. Но, ако вземането не е периодично, може да се отиде и по-нататък. Нека и давността е 5 години и то да тече от последната вноска, а не от всяка. Това достатъчно ли е? Всъщност разсрочването е в полза на кредитора. Защото длъжникът, който взима кредит и не може да го върне веднага или не би го взел (от което банката ще пропусне ползи) или би… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 16:05
Гост

Според застъпената от ВАдС теза излиза, че тъй като отделните вноски не представлявали отделни вземания, а такъв е само целият дълг, то и при просрочие на вноските банките също нямат право на лихва за забава върху всяка просрочена вноска, доколкото такава се дължи само от падежа, пък такъв настъпвал само за последната уговорена вноска, а падежът на всяка вноска нямал правно значение – според същото становище. А като нямал правно значение, то и банката не може да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, тъй като при липса на падеж на отделните вноски, тяхното неплащане не представлява неизпълнение – такова не… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 16:04
Гост

Твърдението, че трябва да се води иск за всяка вноска е абсолютно манипулативно! Срокът не е едномесечен, а шестмесечен, а вноските са ежемесечни. Т.е. като падежира първата вноска имаш половин година като кредитор да си запазиш правата и срещу поръчителя. Дотогава ще е падежирала и седмата вноска. Е, ако не си решил какво да правиш за толкова време (напр. да обявиш предсрочна изискуемост и/или да си търсиш падежиралите вноски), извинявайте, ама що за кредитор си.
Цялата работа е, че на разните обслужващи банките юрисконсулти и адвокати ще им се наложи да работят повечко и по-бързо.

Петко 2
Петко 2
07 февруари 2020 16:01
Гост

Правна логика има, дори адвокатският съвет да не я вижда. Задължението завръщане на усвоената по кредита сума е с еднократно изпълнение, но падежите, според погасителния план, са много. И не начинът на изпълнение – еднократно или периодично, а падежът е критерий, според чл.147 от ЗЗД, дали бездействието на кредитора води до погасяване на порйчителството. Кредиторът по вземане с един падеж не е в по-благоприятно положение от кредитора,който ще поручи изпълнение на вноски, защото погасителният пран е резултат на волята на същия този кредитор. Той сам, а не законът, се е поставил в положение да приема частични пращания. Срещу това „разтакаване“… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 15:56
Гост

Другарите адвокати отново се продадоха на банките. Не се учудвам – те винаги следват пътя на парите

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 13:53
Гост

Икономически неоправдано било кредиторът да води иск срещу длъжника поради неплатена една вноска! А лихвите на банките сигурно са икономически оправдани.

Потърпевш
Потърпевш
07 февруари 2020 13:55
Гост

Никой не ви кара насила да вземате кредити. Банките винаги се презастраховат. Дори някога даваха заем само с поръчител и гледаха да е държавен служител, за да се подсигурят.

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 13:27
Гост

Все някой проявява правна и житейска логика. Има надежда.

точка
точка
07 февруари 2020 12:58
Гост

Стига сте бранили банките. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД си тече отделно за всяка вноска с настъпил падеж. За тези, които са станали предсрочно изискуеми, началният момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е датата, на която волеизявлението на кредитора е достигнало до кредитополучателя и точка

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 13:01
Гост

Съгласен – погасяването на всяка вноска води до погасяване на част от главното задължение. Когато не бъде погасена на падежа, става изискуема и кредитодателят може да предяви иск за плащането й. Това е логиката да се приеме, че именно от падежа на всяка отделна вноска започва да тече и срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД

смешки
смешки
07 февруари 2020 12:55
Гост

Хаха, това ще е весело – да си пускаш иск за всяка следваща вноска. Да си водиш дела. Друг е въпросът, че накрая кредиторът ще обяви целия кредит за предсрочно изискуем и ще се свърши, но все пак

анонимен
анонимен
07 февруари 2020 12:30
Гост

Първата ми реакция бе, че не е възможно съдии да казват, че иск се предявява за всяка вноска. Но после си викам – какво се учудвам, живеем в държавата на абсурдите, след като Радостта я избраха за главен прокурор.

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 12:24
Гост

Би било абсурдно да се предявява иск за всяка вноска, за да не загубиш поръчителя. До кога ВКС ще го мъдрят това ТР?

логиката
логиката
07 февруари 2020 12:21
Гост

Всъщност много съдии забравят да разсъждават логично, удавени в буквоядство. И е добре тъй просто, ясно и логично да им се кажат нещата

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 12:19
Гост

Абсолютно съм съгласен! И искам да отбележа, че напоследък чета изключително адекватни становища на ВАдвС, като подчертавам, че следя гражданскоправната материя.

питащ
питащ
07 февруари 2020 12:31
Гост

А какво става с жалбата до ВАдвС за встъпителните вноски за адвокатите. Кога ще се произнесат?

отговор
отговор
07 февруари 2020 12:36
Гост

Питай и отговор не чакай. Не им отърва да се произнасят, защото прибират яки кинти

с принципите до тук
с принципите до тук
07 февруари 2020 12:50
Гост

Това вече не е ГПК, това са вътрешно гилдийни интереси. Никога няма а признаят, че колегиите събират встъпителни вноски без законово основание. Ще тупат топката и накрая – К_Р. Принципността се изчерпва, когато са лично засегнати, щото идват избори за висш съвет и няма да е много популярно решение. Нищо, че законът казва друго

минхон
минхон
07 февруари 2020 12:52
Гост

Не забравяйте, че заради тези хора адвокатурата се изложи фундаментално, като си позволи да увеличи на тъмно минималните възнаграждения. И те упорито обжалват пред ВАС. Само да им напомня да прочетат какво казва Красимир Влахов по въпроса https://news.lex.bg/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b5%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%8a%d0%bc%d0%bd%d0%be-%d0%b8-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%bf%d1%83%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be/

оптимистично
оптимистично
07 февруари 2020 12:59
Гост

Аз няма да спра да питам, а колегите да вземат да залеят ВАдвС с жалби. Докато не се получи отговор. Може пък Негенцова, в края на мандата си, да ни изненада

Анонимен
Анонимен
07 февруари 2020 13:18
Гост

А, дано! Гледам, че и Данаил Кирилов претърпява един положителен катарзис.