Г-н Чолаков, мащабните изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по които парламентът работи от 2017 г., на практика станаха факт едва миналата седмица, след като Народното събрание отхвърли ветото на президента върху 16 текста от тях. По време на обсъждането на ветото Вие заявихте, че Върховният административен съд (ВАС) не е съгласен с част от критиките на държавния глава. Сега предстои депутати да изпратят някои от текстовете в Конституционния съд. Как гледате Вие на тази проверка?

Това е нормална процедура и е добре, ако Конституционният съд се произнесе по спорните текстове.

Моето мнение е, че като цяло с промените в АПК на финала се получи качествен и добър процесуален закон, но дали съм прав за това ще стане ясно, когато той започне да се прилага на практика.

Най-много възражения има срещу новите такси за касационно обжалване. Противниците на увеличението твърдят, че те ще препятстват достъпа до съд, а застъпниците на увеличението – че действащите такси, от 5 лв. за граждани например, са напълно неадекватни, още повече, че тези за обжалване пред първата инстанция остават непроменени, т.е. достъпът до правосъдие не е накърнен. Каква е Вашата позиция?

Нееднократно имах възможност да заявя, че Пленумът на ВАС не е вземал становище по конкретния размер на таксите. Законодателят определя какви да са конкретните им размери, тъй като това е изцяло в неговите правомощия.

Не може да не се съгласите обаче, че досегашните такси за касационни обжалвания бяха неадекватно ниски спрямо вложения труд за тези производства.

Вие направихте нещо, което не сме били свидетели да е правил друг председател на върховен съд – прекарахте десетки часове в парламента и участвахте в обсъждането на всеки текст от измененията в АПК. Защо?

Дължах това на цялото административно правораздаване – на колегите административни съдии и на колегите от Върховния административен съд (ВАС). Този проект за изменение беше приет през юни миналата година на първо четене. Второто четене беше насрочено за декември, малко след като встъпих като председател на ВАС. Тогава се явих пред правната комисия и поисках гласуването на второ четене на този законопроект, който е изключително важен не само за нас, а и за гражданите, и за администрацията, да бъде отложено. Причината беше, че нямаше становище на Пленума на ВАС по предлаганите промени. А смятах, че беше важно да се чуе гласът на съдиите.

Освен това, към онзи момент Пленумът на ВАС беше сезирал Конституционния съд с искане за тълкуване на чл.125, ал. 2 от Конституцията. Смятахме, че първо следва да се произнесе КС и след това да продължи промяната на АПК, за да не се налага повторно отваряне на кодекса след решение на КС. Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение, като прие, че Конституцията не задължава ВАС да се произнася като първа инстанция по всички актове на министри и на Министерския съвет. Така беше постигната и една от основните цели, които заложих в своята концепция при избора ми – разтоварване на ВАС и равномерно натоварване на административните съдилища.

Значи, според Вас, си струваше?

Категорично. Не съжалявам за нито един час, който съм отделил за дискусиите в правната комисия и в пленарната зала във връзка с промените в АПК.

Като че ли споровете по отделни текстове оставиха на заден план огромна част от промените в АПК. Кои бихте откроил като най-важни и съществени?

Първата най-важна промяна е, че се смени философията на този кодекс. Досега всички производства бяха обвързани със седалището на административния орган – те се образуваха там, където е седалището на административния орган. Това концентрираше голяма част от делата в София и като последица доведе до свръхнатоварване в столицата и в административните съдилища в големите градове.

Тази философия беше коренно променена. Водещ принцип вече в АПК относно местната подсъдност е адресатът на административния акт. Той определя местната подсъдност при съдебното обжалване на индивидуални административни актове. По този начин, освен че ще се разтоварят Административен съд София-град (АССГ) и административните съдилища в големите градове, правораздаването ще се доближи до гражданите.

Втората важна промяна е, че се смени подсъдността на данъчните производства.

Да, досега данъчната администрация настояваше делата срещу актовете ѝ да се разглеждат само в петте най-големи градове на страната, т.е. да се запази досегашната подсъдност. Какво направихте, че успяхте да убедите финансовия министър Владислав Горанов за тази промяна? Председателят на правната комисия Данаил Кирилов каза, че заслугата е Ваша.

Действително, след като в правната комисия гласуването на второ четене беше 7 гласа „за“ промяната и 8 „против“ нея, направихме среща с министъра на финансите, с представители на НАП и на ВАС. В един доста продължителен дебат успяхме да изложим своите съображения, а изпълнителната власт, в лицето на министъра на финансите, прие нашите доводи и се стигна до тази промяна в закона, касаеща данъчните производства.

Всъщност аргументите бяха тези, които винаги съм излагал. Това са нормални производства срещу актове на администрацията и не трябва да имат някакъв специален статут. Освен това е напълно неприемливо гражданите и бизнесът да пътуват понякога стотици километри, за да оспорят ревизионен акт на първа инстанция. Няма логика – нито житейска, нито правна. Освен това, административните съдилища, които правораздават повече от 11 години имат капацитет да поемат тези дела, а съдиите не може да бъдат определяни като данъчни и други. Затова не очаквам сътресения, бизнесът и данъчната администрация трябва да бъдат напълно спокойни.

Казвате, че имат капацитет, но едно от основните възражения срещу това всичките 28 административни съдилища да гледат данъчни дела, е, че в 23 от тях магистратите нямат никакъв опит с тези производства.

Ще отговоря с пример. Последните две години в АССГ след конкурс бяха назначени към десет нови съдии, които преди това бяха районни съдии, следователи и прокурори. Нима смятате, че тези колеги, които влязоха и започнаха да гледат веднага данъчни дела, са по-подготвени от съдиите, които 11 години гледат административни дела?

Смятам, че колегите административни съдии от страната, които ще започнат да гледат данъчни дела, бързо ще преминат през периода на адаптация. Още повече, че върховни съдии от данъчните отделения във ВАС ще окажат и практическа подкрепа.

Предвидени са и специални обучения, съвместно с НИП, които ще бъдат проведени следващия месец – два. Аналитичното звено, което предстои да се структурира съвсем скоро във ВАС, пък ще анализира практиката, за да може бързо да се предприемат действия при установяване на противоречива такава.

Възможно ли е според Вас още в началото на следващата година да се прецени дали тази промяна е била за добро, както искат от данъчната администрация?

За да може да има някакъв обективен поглед, трябва да минат поне две или три години. За няколко месеца няма как изводите и анализите да бъдат коректни и обективни. Необходим е по-дълъг период от време, докато тези съдилища образуват, насрочат и приключат със съдебни актове  данъчните производства по новия ред. Тук не следва да забравяме, че за да има пълна яснота, тези производства трябва да са минали и през касационен контрол на ВАС, което обективно за 6 месеца не може да се случи.

Има ли и други важни изменения в АПК, които останаха незабелязани, а бихте искал хората да знаят за тях?

Важно за хората е едно производство, което беше залегнало в АПК, но досега беше мъртъв текст. Става въпрос за санкциите, които ще се налагат на администрацията, ако тя не се произнася. Това е много важен стимул за дисциплинирането ѝ. В момента, ако има направено искане, а тя мълчи, това е мълчалив отказ. Съдът се произнася по него, но няма никаква санкция за администрацията, че не е изпълнила задължението си.

Сега се въведе нова норма, според която в момента, в който съдът констатира мълчалив отказ, ще е длъжен да изпрати решението си на съответните органи, които да реализират тази отговорност на администрацията. Касае се за персонална отговорност на съответното длъжностно лице, което не си е изпълнило задължението да се произнесе в срок – ще се налагат глоби на конкретния служител.

Нещо, от което гражданите и бизнесът се оплакват, е насрочването на делата във ВАС – има отделения, които вече определят дати за заседания през 2020 г.

Още при изслушването ми като кандидат за председател на ВАС заявих, че в съда има проблем с далечното насрочване на дела в две отделения. През април тази година с моя заповед бяха преразпределени и разгледани в извънредни заседания от съдиите доста дела, първоначално насрочени за втората половина на 2019 г. Предстои отново в рамките на новата съдебна година да се предприемат действия за пренасрочване и по-бързо разглеждане на делата.

В промените в АПК вече виждаме „светлина в тунела“. Първо, защото се създаде процесуална възможност по преценка на страните делата да не се насрочват в открити заседания. Също така голяма част от производствата промениха своята подсъдност и ще се разглеждат като първа инстанция от административните съдилища – например наказанията на държавни служители, военните и полицаите, налагани от министър.

Освен това част от производствата стават едноинстанционни. Тук идва важната функция на ВАС – по всички тези дела, които ще се гледат само на една съдебна инстанция, при необходимост да се образуват тълкувателни производства за уеднаквяване на съдебната практика. За тази дейност ще разчитам на бъдещото аналитично звено, което ще създадем във ВАС.

Във ВСС имаше спорове около създаването на това аналитично звено и най-вече за това, че за целта получихте още три съдийски щата във ВАС. Не е ли това своеобразен лукс?

Аналитичното звено ще подготвя становища до КС, по законопроекти, по тълкувателни дела. Новите щатове не са лукс, а необходимост. Тези трима съдии не само ще участват в аналитичното звено, но и ще празвораздават при намален процент на натоварване, определен от Пленума на ВАС. Това ще помогне за по-бързото овладяване на голямата натовареност на ВАС и за по-качествено правораздаване.

Кой ще влезе в аналитичното звено на ВАС?

Все още не е окончателно решено каква да бъде процедурата. Съдиите ще бъдат четирима – по двама от всяка от колегиите на ВАС. Единият от Първа колегия задължително ще бъде данъчен съдия, за да можем да обхванем специалисти във всички материи.

Имам идея да привлека и външни специалисти – доказани представители на научните среди или колеги, които са работили в административното правораздаване и вече са пенсионери. Това е капацитет, който може да бъде използван в дейността на ВАС и смятам, че ще се постигнат добри резултати.

Съдиите, които ще участват в аналитичното звено, освен че ще гледат дела, и ще подпомагат работата на Общото събрание на ВАС, респективно на Пленума на ВАС, но тези два колективни органа ще имат последната дума дали да приемат дадено становище на аналитичното звено или не.

Докато сме на темата с кадрите, няма как да не ви попитам за едни промени в Кодекса за социалното осигуряване, които се направиха с измененията в АПК. С тях беше дадена еднократна възможност на съдиите, които не са навършили възраст за пенсиониране, но са натрупали определен стаж, да се пенсионират по-рано. Бяха изразени опасения, че тези промени могат да бъдат използвани за натиск над определени съдии да се пенсионират, какво ще кажете вие?

Законът дава една възможност на магистрати, които отговарят на определени условия да се пенсионират по-рано. Това е само възможност и зависи единствено и само от съответния магистрат дали да се възползва от нея. Магистратите са абсолютно свободни във вземането на решения – не само по делата, но и в правоотношенията, в които встъпват. Законодателят дава една възможност, а дали някой ще я използва е въпрос на лична преценка.

Има друг наболял проблем, свързан с административното правораздаване – лошите условия, при които работят двете столични съдилища. Законодателят дори записа в АПК задължение за ВСС и Министерския съвет да осигурят хора и сгради.

В закона се прие, че необходимите съдии и служители трябва да бъдат осигурени към 1 юли 2019 г. Идеята е да започне да действа новата подсъдност, за да се види какво е движението на делата и на базата на обективни данни да се предприеме увеличаване на щатовете, там където има нужда.

По отношение на сградите при нас проблемът стои единствено за ВАС, АССГ и Административен съд София – област (АССО). По отношение на АССО и АССГ нещата са наистина много сериозни. За съдилищата в страната този проблем е с по-малък интензитет.

Нали има решение АССГ и АССО да се преместят в бившата сграда на Софийския районен съд на бул. „Драган Цанков“. Това няма ли да реши битовите им проблеми?

Може би ще се наложи АССО да бъде ситуиран на друго място, защото с делата, които ще отидат там след смяната на подсъдността, броят им ще се увеличи значително. Делата на регулаторите, които отиват там, ще са поне 200 на година. А трябва да добавим и данъчните дела, което ще поеме този съд, тъй като София-област е един много активен икономически район – около София са ситуирани много предприятия. Да не забравяме, че там ще се разглеждат също и делата по Закона за българското гражданство, които също са голям брой.

Според мен сградата на бул. „Драган Цанков“ е недостатъчна само за АССГ, камо ли за двете съдилища. Моето предложение ще бъде там да се премести само АССГ и да търсим алтернативен вариант за устройване на АССО. По отношение на ВАС нещата също са много драматични.

Поискахте сградата на Министерството на здравеопазването, която е в близост до съда. Има ли развитие?

Тази процедура е във връзка с направено от ВСС искане за предоставяне на тази сграда за нуждите на ВАС. Процедурата все още не е приключила. Именно разрешаването на сградните проблеми на тези три съдилища ще са следващата ми основна задача.

Сега горещата тема е предстоящият избор на нови членове на Конституционния съд. Двама от тях ще бъдат избрани от съдиите във Върховния касационен съд и ВАС. Тук отново правите нещата по различен начин. Предлагате върховните съдии да се съберат два пъти – един път, за да изработят правила за избора и втори – за да проведат самото обсъждане и гласуване. Какво целите? Значи ли, че за първи път кандидатите за конституционни съдии от съдебната квота ще са ясни предварително, а не в деня на избора?

Смятам, че инициираните от мен промени са напълно логични. Досега научавахме кои са предложените кандидати в деня на провеждане на Общото събрание на ВКС и ВАС. Научавайки в последния момент, съдиите се лишаваха от възможността да обмислят и преценят своя избор.

Смяната на подхода ще даде възможност кандидатурите за нови членове на Конституционния съд да бъдат предложени и съответно избрани не в последния момент, а при ясен регламент, определен предварително.

С председателя на ВКС г-н Лозан Панов сме предприели съвместни действия в тази посока. Съвместно вчера насрочихме за 1 октомври 2018 г. Общо събрание на съдиите от ВКС и ВАС за приемане на правила. По тях ще протече процедурата за избор на двама нови членове на КС.

Вие, например, застъпник на явния или тайния вот сте при избора за КС?

ВАС и ВКС излъчиха по трима свои членове за комисия, която ще разработи и предложи правилата за приемане от Общото събрание. Не бих искал с мнението си да предопределям и да влияя на бъдещите решения на тази комисия.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
18 септември 2018 14:03
Регистриран

Ама че смешка.Тук се коментира само по една малка част от еднообразното, ловко посочено от журналиста, слово.Не се забелязват, обаче, онези сложни взаимовръзки, които при малко-по-отдалеченост на образите, се виждат ясно и отчетливо.мОЖЕТЕ И ПОВЕЧЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЕБЕ СИ-скъпи журналисти.Но все тая. Става ясно ЗАЩО беше предпочетен точно този кандидат за ръководител на ВАС, а не г-жата Соня Янкулова.ТЯ ЩЕШЕ ДА НАБЛЯГА НА ПРАВОТО НА ЕС, поради факта, че се е обучавала по него извън РБ.Г-н ЧОЛАКОВ е изключително мил и трогателно добронамерен по същност Юрист, в много измерения.Върхищавам му се.Но…там където лови дребни вредители една Лисица, не ще… Покажи целия коментар »

Минувач
Минувач
18 септември 2018 11:20
Гост

Георги Чолаков издейства създаването на аналитичното звено, което да подготвя становища до КС, по законопроекти, по тълкувателни дела. Така разтовари магистратите от ВАС. Малко са хората като него, които са съпричастни с подчинените си.

Анонимен
Анонимен
18 септември 2018 10:52
Гост

Много положителна промяна е, че ще се търси персонална отговорност на длъжностното лице, което не си е изпълнило задължението да се произнесе в срок.

Някой си
Някой си
18 септември 2018 10:22
Гост

Този човек изглежда свестен, а и изглежда си разбира от работата. Прави ми впечатление, че гледа на правосъдието като част от живия живот със съответните необходими промени. Дано да не греша.

Анонимен
Анонимен
18 септември 2018 10:42
Гост

Така е, защото приема нещата присърце и с нужната отговорност.

Анонимен
Анонимен
18 септември 2018 10:12
Гост

Много убедителни звучи. Дано наистина да няма сътресения заради новата подсъдност на данъчните дела.

Анонимен
Анонимен
18 септември 2018 10:08
Гост

Георги Чолаков и Георги Колев – няма никакво място за сравнение…