Проф. д.ю.н. Маргарита Чинова изнесе доклад по време на Международната научна конференция, организирана от катедрата по Наказателноправни науки на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, посветена на 50-годишнината на Наказателния кодекс и съвременните предизвикателства пред наказателното законодателство. С нейно изрично съгласие „Лекс“ публикува експозето ѝ, в което един от най-големите специалисти по наказателен процес представи пред научната общност и представители на трите власти идеите си за рационализиране на досъдебната дейност по НПК.

Пред Вас само ще маркирам, а в бъдещия доклад за сборника от тази конференция ще се опитам и да мотивирам няколко идеи за изменение и допълнение на НПК с надеждата да бъде рационализиран наказателният процес на неговата досъдебна фаза, за да се стигне и до по-висока ефективност на неговите резултати.

На първо място е т.нар. предварителна проверка или проверката, която се извършва преди образуването на досъдебното производство. В тази връзка отдавна е известен главният проблем – информацията по време на проверката, макар и да е събрана и проверена по реда на закон, за да се използва като доказателствен материал по образуваното производство, трябва да бъде легализирана, т.е. отново събрана и проверена по реда и правилата на НПК.

Не може да се посочи поне една причина, която да налага при сигнал например за измама, за присвояване или изпиране на пари, за престъпление по служба, за документно престъпление или друго, да се прави проверка с изискване на експертни мнения, назначаване на ревизии, снемане на обяснения от десетки граждани, вместо започване на разследване с разпит на свидетели, назначаване на експертизи и т.н. След  като не се съберат достатъчно даказателства за извършеното престъпление и за вината на конкретно лице, производството се прекратява. По този начин ще се ускори събирането на необходимите доказателства и наказването на извършителя, ще се спестят на държавата време, сили и средства. Към момента прокурорът не може да използва събраната информация по време на проверката, без отново да я събере и провери по реда на НПК, а съдът също не може да използва събраните от прокурора доказателствени материали, без отново да ги събере и провери и така минимум три пъти се извършат и повтарят едни и същи дейности. Затова е време да се преосмисли идеята, вложена от законодателя в института на предварителната проверка.

Вярно, че за първи път през 2016 г. беше направен такъв опит, като на законово ниво беше ограничено времето за извършване на проверки, както и възможностите за многократното връщане на преписките за допълнителна проверка. Съгласно новата разпоредба на чл. 145, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), проверката се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Очевидно е, че идеята е проверката да приключи в срок максимум до три месеца и да се връща за допълнителна проверка само веднъж. Тази мярка обаче е във висока степен палиативна, защото този срок е по своето естество дисциплиниращ, а не фатален, преклузивен срок. Изводът е верен, тъй като срокът по ЗСВ за извършването на предварителна проверка не може да дерогира давностните срокове за наказателно преследване, предвидени в Наказателния кодекс. Затова действия по проверката ще могат да се извършват и дълго време след изтичането на нововъведените срокове по ЗСВ. Поради това не е отпаднала необходимостта да се обмислят и други – по-действени, механизми за преодоляването на тези проблеми. Например, отмяната на института на предварителната проверка или въвеждането на възможност информацията, събрана и проверена по време на проверката да се използва като доказателствен материал по образуваното досъдебно производство. Освен това трябва да се въведе законова забрана за публично разгласяване на предварителни проверки, както и задължение да се съобщава за тях на засегнатите лица.

Трябва да се предвиди съдебен контрол и на отказите от образуване на досъдебно производство. Към момента, постановлението за отказ подлежи на обжалване само пред по-горестоящата прокуратура (чл. 213 НПК). Това означава, че до изтичането на давността за престъплението, то може да бъде отменено и предварителната проверка възобновена, независимо от обстятелствата и събраната информация. Затова е необходим съдебен контрол, който да осигури, че когато постановлението бъде потвърдено, то ще се ползва от последиците на неотменимостта, а проверката ще може да бъде възобновена, но само в случай на новооткрити обстоятелства. Това би осигурило правна сигурност на гражданите и стабилност на постановените актове, което е присъща черта на всяка правова и демократична държава. Подобно разрешение не би било в противоречие с чл.137, т. 3 от Конституцията, според който прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления. Не може да се отрече, че отказът да се образува досъдебно производство е израз и пряко свързан с това изключително конституционно правомощие на прокуратурата да привлича лицата към наказателна отговорност. Но никоя държавна власт в една правова държава не може да действа като абсолютна власт, недосегаема от нищо и от никого и неконтролирано от никоя друга държавна власт.

В тази връзка се правят и други предложения – когато прокурорът откаже да образува досъдбно производство, да се предостави право на пострадалия от престъплението да повдигне обвинение пред съда като частно лице. Настоявам само да вметна, че такова разрешение би било в очевидно противоречие с чл.127, т. 3 от Конституцията, според който единствено прокуратурата е оправомощена да повдига и поддържа обвинения пред съда по дела за престъпления от общ характер.

Важно значение за по-добрата ефективност на наказателния процес има и институтът на привличане на обвиняем по правилата на чл. 219, ал. 2 НПК. По смисъла на тази разпоредба лицето се привлича като обвиняем с протокола от първото действие по разследването срещу него. Този текст обаче на практика в повечето случаи не се прилага или се прилага, но различно от различните органи. В резултат на това ЕСПЧ е постановил и няколко осъдетелни решения срещу България (например С.Х.К. срещу България). Причината за това е фактът, че редакцията на текста е формулирана обобщено и абстрактно, поради което трудно се разбира и прилага на практика. Затова е наложително в НПК да се даде дефиниция на  използваната в текста формулировка – действие по разследването срещу лицето. Без да се определи кое действие по разследването е и действие срещу лицето, разпоредбата на чл. 219, ал. 2 НПК ще продължи или да не се прилага, или да се прилага противоречиво. При това трябва да се държи сметка, че става въпрос за предвиждане на механизми за привличане на обвиняем на един по-ранен етап, преди да се събрани достатъчно даказателства за неговата вина, за да може това лице да се възползва от правата на обвиняем, след като се провежда действие по разследването именно срещу него. Впрочем, същата тази идея се реализираше, при това твърде успешно, по отменения НПК чрез фигурата на заподозрян или уличено лице.

Проблемът се усложнява и от факта, че същото действие – привличане на обвиням, когато се извършва в хода на бързо производство, независимо, че няма никакви специфики, е описано от законодателя по-друг начин, използвайки друга словесна формулировка. Съгласно чл. 356, ал. 4 НПК – „Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем  от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срущу него“. За разлика от 219, ал. 2 НПК в този текст има нарочно изискване за обосновано предположение и необорима презумпция, че лицето се счита за обвиняем. В този смисъл е наложително двата текста по чл. 219, ал. 2 и чл. 356, ал. 4 НПК да се редактират по един и същи начин, защото уреждат един и същи процесуалноправен правен институт.

Не на последно място е случайният подбор чрез електронен софтуер при разпределението на делата. Този принцип правилно намира пълно приложение при съдебното разглеждане на делата. Но въвеждането му и в структурите на прокуратурата едва ли е най-добрият законодателен подход. Дейността на прокурорските органи е във висока степен оперативна и динамична, често се налага да се действа веднага и незабавно. Освен това при прилагането на този принцип е възможно най-сложните дела в дадена прокуратура да бъдат разпределени на прокурор, който има най-малко опит и стаж. Принципът в системата на прокуратурата е в известен смисъл и безпредметен, след като на основание чл.46, ал.3 НПК прокурор от горестоящата прокуратура може да дава задължителни писмени указания на долустоящия прокурор. За рационализирането на дейността е необходимо да се засили ролята на  ръководителите при администрирането на делата, за да се гарантира, че разследването ще се изваршва под надзора и ръководството на прокурори с най-подходящ опит и в същото време ще се спази изискването за равномерна натовареност на прокурорите от съответната прокуратура.

Бих могла да споделя и други идеи за оптимизирането на досъдебната дейност по НПК, но ще оставя това за бъдещия сборник.

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
14 май 2018 7:47
Гост

Проф. Чинова е права, както винаги! Аман от тези предварителни проверки! Да се сложи край на този анахронизъм, какво пречи не забавно да се образува ДП

таня с.
таня с.
14 май 2018 7:56
Гост

съгласна съм с всяка дума. случайното разпределение колкото е важно в съда, толкова е нелепица в прокуратурата

Иван Славов
Иван Славов
14 май 2018 9:07
Гост

Разбира се, че този случаен принцип е абсурден, дори и за съда. В нормалните държави има специализация и по дяловете на материята, ние тук сме пенкелери!

Анонимен
Анонимен
14 май 2018 9:35
Гост

Сборникът би бил интересен.

5-ko
5-ko
14 май 2018 9:46
Гост

Крайно време е НПК да се промени. Така правораздаването ще е по-ефективно.

Минувач
Минувач
14 май 2018 9:50
Гост

Противоречивата практика води до образуване на тълкувателни дела. А това още повече усложнява досъдебното производство.

Анонимен
Анонимен
14 май 2018 9:48
Гост

За съжаление, темата за отпадане на предварителните проверки не се нрави на четвъртия етаж в палатата, а в НС внимателно слушат звуците, които идват от там. Иначе адмирации за проф. Чинова.

Николета д-р Лозанова, доц.
Николета д-р Лозанова, доц.
14 май 2018 19:22
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Николета д-р Лозанова, доц.
Николета д-р Лозанова, доц.
14 май 2018 22:18
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Николета д-р Лозанова, доц.
Николета д-р Лозанова, доц.
19 май 2018 18:57
Гост

Тъпа патка е тъз Чинова. Но много мръсна и много алчна. Стана пруфесур с престъпления. Ешти съ лъйната. Особено ти Христофскъ