Разпоредбата на чл. 329 НК предвижда наказателна отговорност за пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не полага общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин. Поради радикални изменения в правната среда, настъпили след влизане на разпоредбата в сила, тя вече се намира в конфликт с чл. 48, ал. 1 и чл. 32, ал.1 от Конституцията. Противоконституционността е обусловена главно от промененото отношение към труда и правото на личен живот, но е свързана и с различното наказателноправно отношение към проституцията и просията като поведение, за което в съвременното право не се носи отговорност, а се дължи закрила. Това мое разбиране е аргументирано още през 2010 г.[1] и оттогава го поддържам по следните съображения.

1. Какво защитава разпоредбата на чл. 329 НК?

Обектът на установеното с чл. 329 НК престъпление са обществените отношения, от които за гражданите произтича задължението да полагат общественополезен труд, от който да получават средства за препитание. Към момента на създаване на разпоредбата това задължение е конституционноустановено. Според чл. 59 от Конституцията от 1971 г. всеки работоспособен гражданин е длъжен да се ангажира с общественополезен труд съобразно неговите способности и квалификация, което е ,,въпрос на чест за всеки член на социалистическото общество”. Неизпълнението на това задължение се изразява в обстоятелството, че деецът не е зает със законна дейност, от която да се издържа, като същевременно има обективна възможност да упражнява такава при конкретните обстоятелства и субективно я съзнава. В литературата е изказано мнението, че изводът за неупражняване на общественополезен труд се запазва дори ако извършителите ,,се захващат инцидентно и краткотрайно за някаква работа, която да им осигурява средства за задоволяване на най-елементарните потребности”[2].

Неизпълнениeто на задължението за полагане на общественополезен труд в условия на тоталитарен правен ред се оценява още като неморална проява. Това следва от идеологическото обвързване на труда с представите за гражданска чест, което определя като безчестие всяка форма на трудово безделие, а всеки нетрудов доход – като придобит по неморален начин, дори придобиването му да не е изрично противоправно.

След освобождаване на трудовия пазар в условията на пазарна икономика и влизане в сила на действащата Конституция през 1991 г. полагането на труд е установено като право (чл. 48, ал. 1). То е ориентирано към личността и нейното развитие и реализация, поради което отпада и определянето му като общественополезен. Присъединяването към актове на МОТ води до разширяване на правното понятие за труд до дейности, които не се упражняват само по трудово правоотношение или не се упражняват постоянно по устойчиво и продължително правоотношение и нямат еднообразен характер, както и до такива, които могат да привлекат и нравствен упрек (порнография, проституция).

От връзката на чл. 48, ал. 1 с чл. 32 и чл. 57 от Конституцията следва, че гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени от определена гледна точка. В правовата държава пълнолетните граждани имат задължение да спазват закона, а въпросите на нравствеността са техен частен въпрос, относим към интимната сфера на личността и правото на личен живот, защитени срещу регулативна и санкционна интервенция на държавата.

След 1991 г. следователно разпоредбата на чл. 329 НК няма обект и не защитава никакви ценности в свободното правово общество. С нея държавата навлиза репресивно в полето на правото на труд и лична свобода по чл. 48 и чл. 32 от Конституцията.

 2. Относимостта към проституцията и просията

2.1. Приложимостта на чл. 329 НК срещу проституиращи лица се разви внезапно през първите години на новото хилядолетие, без да се преценява нито дали явлението е обхванато от разпоредбата, нито предположението за сексуална експлоатация на извършителя от трети лица.

От конституционното изискване за законоустановеност на престъплението следва, че проституирането трябва изрично и недвусмислено да бъде обявено за престъпление, за да може да се търси отговорност от проституиращия. Когато подвеждането на проституцията под определен престъпен състав е резултат на тълкуване, са необходими гаранции, че то не разширява приложното поле на разпоредбата към нетипични хипотези. Систематичното тълкуване на двете алинеи на чл. 329 навежда на извода, че типичното явление, срещу което е насочен текстът, е просията, а не проституцията. Приобщаването на проституцията в обхвата на разпоредбата е извършено не със закон, а с Тълкувателно решение на ВС, което, между другото, указва, че за съставомерно по чл. 329 НК следва да се счита проституиране, продължило най-малко четири месеца[3].

Тълкувателното решение е постановено в условия на тоталитарна, а не правова държава, и повлияно от коментирания вече конституционен статус на труда. По онова време разширителното тълкуване на наказателноправната норма не е запретено. Тези обстоятелства задължават съвременните държавни органи към висока критичност, когато преценяват актуалността на стара съдебна практика, съобразена с правен ред и обществени отношения, които българското общество категорично изостави с отказа си от тоталитарните правни ценности. Видът правен ред определя принципите, от които изхождат правните изводи в него. Автоматичното и формално ангажиране на тълкувателна практика при прилагането на чл. 329 НК доведе до това, че българското правораздаване едностранно въведе наказателно преследване за проституция, която не е забранена от действащото законодателство и попада в сивата зона на ненасърчавана, но не и преследвана от държавата проява.

От горния анализ следва, че като проституира, едно работоспособно пълнолетно лице упражнява правото си да не полага труд, като си набавя средства за издръжка чрез незабранен, т.е. правомерен, макар и нецеломъдрен начин.

От друга страна, международноправните актове, обвързващи България, третират проституирането като положение на сексуална експлоатация[4]. Следователно, когато проституцията на дадено лице е елемент от неговото използване за развратни действия от трети лица, то се явява пострадал от престъпление. Едновременното му третиране и като извършител на самостоятелно престъпление най-малкото компрометира предсказуемостта на наказателноправните последици от поведението като част от принципа за законоустановеност на престъплението.

2.2. Просията представлява специфичен вид дейност, изразяваща се в изрично или конклудентно мотивиране на неограничен брой трети лица да дарят на просещия неголеми парични суми или вещи на ниска единична стойност, за да подпомогнат издръжката му. Явлението е основано върху отношенията на солидарност в обществото, в което гражданите взаимно се подкрепят, за да избегнат социалното отпадане на тези, които по някаква причина са загубили материалната основа, осигуряваща им общоприетия минимален стандарт за съществуване.

В наднационалното законодателство традиционно просията се разглежда като форма на принудителен труд (напр. чл. 2 от Директива 2011/36/ЕС)[5], дефиницията за който се съдържа в Конвенция № 29 на МОТ (т.11 от Преамбюла и чл. 2, т. 3). Оттук еднозначно следва, че просията не е доброволна дейност, а се извършва без съгласието на просещия, тъй като несъгласието е конститутитвен елемент на понятието за принудителен труд.

Причината за нормативното отделяне на просията от същинския принудителен труд, което протича в наднационалното право и националните законодателства през последното десетилетие (вж. изменението в целите на престъплението по чл. 159а, ал. 1 НК от 2013 г.), е противоречивият и слабочувствителен отговор на националните юрисдикции срещу експлоатацията на просията и политическата необходимост от засилване на разпознаваемостта на явлението. Просещият по чл. 329, ал. 2 НК всъщност се намира под защитата на стандартите срещу трудова експлоатация.

В резултат на описания процес на нормативизацията на явлението просия нормата на чл. 329, ал. 2 НК става бланкетна по отношение на този признак и препраща към съответните дефиниции на международните конвенции и директиви на ЕС[6]. Националният съд вече няма свободата да тълкува понятието, а задължението да попълни диспозицията на чл. 329, ал. 2 НК. За квалификацията по този текст, следователно, е необходимо да бъде установено несъгласието на просещия, което трудно се съгласува със законодателната концепция за системната просия като умишлена дейност в резултат на доброволен избор на дееца да не полага общественополезен труд.

3. Двойствените послания на закона

Поради законодателното толериране на чл. 329 НК българската правна система поддържа двусмислено наказателноправно отношение към просията и проституцията, обусловено от противоречия между правни ценности, декларирани в приложимите наднационални стандарти и повлияните от тях нови разпоредби на НК (напр. съставите за трафика на хора, чл. 16а НК и др.) и обективната насоченост на наказателния режим по чл. 329 НК.

Липсата на законово определение за проституцията сближава българското законодателство с това на групата държави, споделящи консервативна концепция за предоставянето на сексуални услуги срещу заплащане[7]. Техните закони гравитират около исторически традиционното разбиране за проституцията като морален въпрос, каквото у нас се споделя и от голяма част от съдебната практика[8]. В такава правна среда законът клони към нравственото оценяване на проституцията като акт на полова разпуснатост при явен законодателен стремеж законовите режими да са отзивчиви към общественото преживяване за оскърбена добродетел.

Аналогично е положението с просията. За илюстриране на невъзможността морални отговори да управляват наказателноправни въпроси следва да се подчертае коренно различният обществен отзвук и правораздавателен отговор на публична покана за набиране на милостиня, отправена в своя или чужда полза чрез обществени институции (благотворителни организации, медии и др.) и отправена лично чрез традиционните конклудентни действия на просещо лице, макар и двете да принадлежат към едно и също явление. Българската практика не познава случай на повдигнато обвинение по чл. 329 НК за публичен призив за материално подпомагане на изпаднал в затруднение гражданин, макар чл. 329, ал. 2 НК формално да не изисква просещият да придобива милостинята за себе си. Въвеждането на целта за използване за просия в чл. 159а, ал. 1 НК допълнително подчертава неуместността просията да бъде третирана като престъпление на просещия.

Съвременните тенденции в европейското и международното законодателство в областта на противодействието на проституцията и просията възприемат подход на нравствена индиферентност към тези явления. Те оттеглят моралната санкция от проституиращите и просещите и разглеждат поведението им или като форма на нарушаване на права на човека (експлоатация), или – конкретно по отношение на проституцията – като елемент от правото на личен живот и/или на стопанска дейност.

Идеологиите на нравствена чувствителност и нравствена некритичност към обсъжданите явления са взаимноизключващи се и обуславят изцяло различни наказателноправни режими с различни правни ефекти. Когато отношението на законодателя и правоприложителя бъде нравствено повлияно, правната система става податлива на тенденции на нетърпимост към проституцията и просията като обществени явления, интерпретирани като обществено зло, носено от проституиращите и просещите. Засилването на репресивността спрямо тях винаги облекчава преследването на третите лица, ангажирани с експлоатацията им (трафиканти, сводници и др.). То подкрепя престъпния натиск на тези трети лица върху жертвите им, тъй като се солидаризира с посланията им пострадалите да чакат от държавата наказание, а не подкрепа.

Повечето механизми за въвличане в трафик на хора и престъпна експлоатация са насочени към изграждане у пострадалия на автоматично очакване за неизбежно бедствие при срещата с държавата. Трафикантът и експлоататорът умишлено предварително компрометират образа на държавните институции като лицемерен, злонамерен, непредсказуем и обвинителен. Наказателното преследване и осъждане на жертвата по чл. 329 НК потвърждава внушенията на експлоататора/трафиканта за враждебност на институциите и престъпен характер на поведението на пострадалия. Това засилва зависимостта от тези лица, тъй като възпитава у жертвата недоверие, страх и разочарование от държавата и закономерно изгражда у нея съпротиви да съдейства на правосъдието или да търси помощ [9].

Обратно, интерпретирането на проституцията и просията като вид експлоатация ориентира репресията към третите лица и създава повече възможности за жертвите да потърсят и получат помощ.

Преценката, следователно, не може да се откъсва от въпроса за обстоятелствата, при които лицето проституира или проси, които поставят чл. 329 НК в конкуренция с чл. 16а и чл. 13 от НК. Самата съдебна практика по чл. 329 от НК установява, че проституция и просия се извършва от лица, намиращи се на границата на социалното изключване, които нямат други източници на доходи, за да осигурят издръжка за себе си и нетрудоспособни членове на семействата им и в много случаи представлява субективна алтернатива на незаконния начин на препитание[10].

Двойственото законово послание следователно представлява ефективно оттегляне на наказателноправната закрила от експлоатираното проституиращо или просещо лице в противоречие с поетите от държавата наднационални задължения, задължението ѝ да осигури предсказуемо прилагане на наказателния закон и равенство на гражданите пред него.

4. Заключение

По изложените съображения следва да се заключи, че цялата разпоредба на чл. 329 НК не съответства на чл. 48, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Конституцията, гарантиращи съответно правото на труд и неприкосновеността на личния живот на гражданите, вр. с чл. 57, ал. 1, според който основните права на гражданите са неотменими, и чл. 5, ал. 3, въвеждащ принципа за законоустановеност на престъплението.

Предвид дългогодишната история на проектопредложения до Министерството на правосъдието и Народното събрание за декриминализация на чл. 329 НК като противоречаща на Конституцията и международни актове по правата на човека – както впрочем и на редица подобни на нея, като например чл. 225 НК, криминализиращ пазарната икономика! – разпоредбата трябваше отдавна да бъде отменена от законодателя. Обстоятелството, че тази отговорност се прехвърля към Конституционния съд, обезсърчава доверието в законодателя като субект на просветени и разумни наказателни политики, подчинени на правовите каузи на българското общество.

[1] Пушкарова, И. Актуалното правоприлагане по чл. 329 НК. Противоконституционна практика.// Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България, бр. м.12/2010 г. Вж. още Пушкарова, И. Трафикът на хора. Наказателноправен режим, С., Сиби, 2012 г.; Пушкарова, И. Престъпленията по българския наказателен закон, свързани с трудова експлоатация, и стандартите на МОТ. // Сборник от Международна научно-практическа конференция „МОТ и България“ – 100 години и занапред“, УИ ,,Св. Климент Охридски“, 2019 г.
[2] Авторски колектив (под ред. Лютов, К.). Наказателно право на НРБ. Особена част. Т. 1 и 2. С., 1987, с. 33.
[3] ТР № 29-84-ОСНК. Вж. още Р № 283-72-II, в което се казва: ,,Законът преследва онези работоспособни и пълнолетни лица, които в нашето социалистическо общество съзнателно не желаят да се трудят; безделниците, паразитните елементи, тунеядците, които искат да живеят на гърба на други трудещи се граждани, т. е. от нетрудови доходи, които може да са резултат и на различни непозволени или неморални действия” и Р № 507-77-II.
[4] Например чл. 1 от Рамково решение на Съвета на ЕС № 2002/629/ JHA относно борбата с трафика на хора, Приложение II от Конвенция Европол, чл. 4 от Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, 2007 г., чл. 3 от Протокола за трафика към Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност, 2003 г.
[5] Връзката между просията и трудовата експлоатация произтича както от обичайното ангажиране с просия на неработоспособни лица, за които тя е ,,алтернативна заетост“, така и от практики на прикриването ѝ зад привидна трудова дейност, създаваща илюзията, че с милостинята се заплаща цена (или най-малкото се демонстрира благодарност) за предоставена от просещия дребна услуга (упътване на посетители на туристически обекти и помощ при снабдяване с билети, посочване на свободно място на обществен паркинг и указателна помощ при паркиране, помощ при пренасяне на багаж в обществения транспорт, музикален рецитал, измиване на автомобилно стъкло, прояви на съпричастност към различни публични ритуали, вкл. погребения и сватби, и др. под.).
[6] Прякото действие на определенията на конвенциите на МОТ, ООН и СЕ в материята на наказателното право е изяснено и в Решение на Конституционния съд № 7/1992 г. по к.д. № 6/1992 г. Според него разпоредби на ратифицирани, обнародвани и влезли в сила международни договори, които ,,поясняват смислово съдържанието на съществуващи в НК престъпни състави или елементи от тях“, са част от вътрешното право и имат пряко действие, т.е. годни са да попълват бланкетни наказателноправни норми. Следователно, когато компетентният държавен орган изследва съставомерност по чл. 329 НК, той е задължен да приеме признака ,,просия“ със значението, придадено му в наднационалните стандарти.
[7] Подробно за различните подходи при регламентиране на проституцията и нейния наказателноправен режим в Пушкарова, И. Проституцията в правовата държава: между агресивната забрана и равнодушното разрешение. – В: Проституция и сексуална експлоатация. С., 2010, 95-120.
[8] Присъда № 68/2004 г. по н.о.х.д. № 42/2003 г. на РС-Петрич: ,,предоставянето на платени сексуални услуги по същество е поведение, което противоречи на моралните норми и в този смисъл представлява развратно действие”. Тази формулировка на тезата е многократно възпроизвеждана в последвали съдебни решения (напр. Присъда по н.о.х.д. № 1756/2006 г. на Софийски градски съд, Присъда № 235/2009 г. по н.о.х.д. 1949/2008 г. на РС-Стара Загора) и възприета от ВКС в ТР № 2/2009 на ОСНК.
[9] Тези ефекти са установени още от най-ранната съдебна практика при анализ на показанията на жертви, повлияни от представи за съставомерност на поведението си в експлоатация. Вж. например Присъда № 68/2004 по н.о.х.д. № 42/2003 г. на РС-Петрич: Съдът констатира, че свидетелстващите жертви съдействат за оневиняването на подсъдимия като ,,опит за собствено оневиняване, предвид упражняваната от тях дейност като проститутки”.
[10] Присъда № 462/2009 г. на РС-Пловдив по н.о.х.д. № 4026/2009 г.: ,,С получаваните от проституцията пари подсъдимата осигурявала собствената си прехрана и се грижела за издръжката на  малолетните си деца. Единствените доходи… били от проституция. Месечният  доход … не  бил по – малко 200 лева… тя му признала, че системно проституира, но е принудена да  прави това, тъй като нямала средства за препитание и по този начин се издържала”. Подсъдимата по това дело е реабилитирана за престъпление по чл. 251, за което е била осъдена условно на една година лишаване от свобода. Решение № 388/ 2016 г. на II н.о. на ВКС: ,,въззивният съд е извел причините, поради които част от трафикираните жени доброволно са приели престъпния резултат – нищета, бедност, липса на други начини за осигуряване на препитание на децата им и семейството от свид. Н. и свид. П., осигуряване на издръжка от свид. Д. за отглеждане на малолетната ѝ дъщеря.“

42
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Силяновски
Силяновски
09 юни 2022 19:10
Гост

Ива Пушкарова е явно с някакви деликатни сексуални влечения и затова така остро и упорито защитава най-древната професия. Иска да ни убеди да приемем ненормалното за нормално! Ива, разправяй си ги тия дрънканици на студентите ти, които сигурно ще ти повярват, защото им омайваш мозъците. Впрочем имам сериозна информация, че въпросната Пушкарова НЕ поощрява чуждите разсъждения и мнението на останалите по теми, по които тя си има едно ТВЪРДО ПРИМИТИВНО мнение.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
09 юни 2022 20:24
Гост

Е, що бе. Твърдите неща дето са само твои не са лошо нещо.

Пълен потрес!
Пълен потрес!
09 юни 2022 17:30
Гост

Ива Пушкарова тълкува правни норми така, както дяволът се гаври с Евангелието.
Нищо не е изследвала качествено.Това са глупости.Правото е изкуство за доброто и справедливото, а не за криминално регулиране на обществените отношения.
В Средновековието Правото е било синоним на Евхаристия.И. Пушкарова няма право да създава престъпен обществен ред, защото е подсъдимо.

Пореден скандал
Пореден скандал
09 юни 2022 17:18
Гост

Абсолютно нетърпима е по- скоро Ива Пушкарова, която за пореден път наруши добрите нрави в обществото с извратените си мисли.Съобразява ли се тази жена, че действа зле и на децата, които са все още с деликатна психика?Натрапването и поощряването на разврата е престъпно деяние.0

Проскубания бухал
Проскубания бухал
09 юни 2022 0:09
Гост

„Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. (2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.“ Аз само да попитам Пушкарова, не трябва ли държавата да се намеси като започне да субсидира платформи за инвалиди или други повдигащи средства за хора я неравностойно положение, които ще искат да упражняват най-древната професия? Не може така, колеги. Това, че някоя е чалната или е трудно подвижна не означава, че следва да бъде дискриминирана. Дет се вика хора и предпочитания всякакви. Някой… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
08 юни 2022 23:39
Гост

Ива Пушкарова да не се прави на интересна, ами да иде на гинеколог, който се е занимавал редовно с жрици на любовта, да й разкаже подробно какво става с тези клети жени „отдолу“. Лесно се пише нещо, ама други си е да се види. Казвам го без всякаква ирония или сарказъм. Разговарял съм с лекари по този въпрос и изненадващо е, че дори и жени, които не се занимават професионално с такава дейност могат да са „тотал щета“. За тези, които използват тялото си за препитание, освен ако не са елитни държанки, нещата са много много по-зле. Здравето и животът… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
09 юни 2022 0:13
Гост

Веднага да се направи и справка за случаите на РМШ и колко млади жени си отиват от това коварно заболяване, което може да те свърши няколко месеца. Срам, безотговорност и позор!
Жалко,че едно време харесвах преподаването й. Изглежда се е продала на американците и техните неолиберастки идеологии.

незапознат
незапознат
09 юни 2022 8:36
Гост

И какво точно става „отдолу“?

,2ь

Проскубания бухал
Проскубания бухал
09 юни 2022 12:26
Гост

Ако става въпрос за РМШ в напреднал стадий, говорим за мн бързо развитие на заболяването, пълен разпад и т.нар. загниване на тъканта, която буквално ти „остава в ръцете“ – такова нещо не подлежи на трайно зашиване. Следват метастази из цялото тяло и exitus letalis в рамките на 6 месеца. Не е задължително да има изявена симптоматика. А иначе, да го кажем така- хигиенните навици при хората по принцип, може да варират в широк спектър, което е разбираемо. Повишената и разнообразна сексуална активност увеличава риска от здравословни проблеми в пъти за мърляви жени, които представляват учудващо голям процент дори и е… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
08 юни 2022 23:30
Гост

„конкретно по отношение на проституцията – като елемент от правото на личен живот и/или на стопанска дейност.“ -Забавно. „Трафикантът и експлоататорът умишлено предварително компрометират образа на държавните институции като лицемерен, злонамерен, непредсказуем и обвинителен. Наказателното преследване и осъждане на жертвата по чл. 329 НК потвърждава внушенията на експлоататора/трафиканта за враждебност на институциите и престъпен характер на поведението на пострадалия. “ С други думи държавата става безразличноа към притесненията на мнозинството за безразборно разпространение на развратни дейности ( Холандия си смени името, за да не бъде асоциирана със проститутки и наркотици), но сюе склонни да „защитим“ интереса на жертвите на трафик,… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
08 юни 2022 21:29
Гост

Проституцията е много опасно престъпление против половия морал в обществото, много опасен разврат, който води до смъртоносни венерически болести.Но този факт Ива Пушкарова не може да го разбере, защото има манталитет и ценностна система на евтина и платена жена.Освен това е ужасно посредствена.Мнението и нищо не значи.Да се дава карт бланш на проституцията е подсъдимо, защото лесните пари от нея са мръсни.Всяка една проститутка има смъртоносни заболявания и е гнила и червива в агонията си.Проституцията не е професия, а престъпление от общ характер, което се извършва от пропаднали и лумпени криминални индивиди.Проституцията се извършва от лица с необратими ментални проблеми.Само… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
08 юни 2022 23:31
Гост

Много точно. Подкрепям.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2022 20:48
Гост

Пълни глупости, написани от наглата Ива Пушкарова. Страшна излагация. Винаги е имала самочувствие без покритие.Скандално е да преподава на студенти.Винаги ме е отвращавала с предизвикателното си поведение.Приписваха и преди години плагиатство в уж научните и юридически творения.В Белия свят никога няма да има това високо социално положение, защото не го заслужава.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2022 15:36
Гост

Теоретични глупости.

Богдан
Богдан
08 юни 2022 16:03
Гост

Каза един практически глупак.

Бате Бончо
Бате Бончо
08 юни 2022 14:02
Гост

Умна жена. Добре написано. Аргументирано. Чета трудовете й. Последният беше за помилването. Жена ми често ме помилва за забежките ми по такива места. Някои от предлагащите тази услуга са мързеливи, други – не, трудят се на клиента да му е добре. Имат и вредни моменти в работата, миризливи и претенциозни посетители, способни да се качат на главата на дамата само защото са й платили. А не трябва да е така. Тези пари не са изкарани лесно. Проблем за цялото ни общество е, че доходите от тази дейност не се облагат с данъци. Не съм съгласен да се направи отделен квартал… Покажи целия коментар »

Чавдар
Чавдар
08 юни 2022 13:27
Гост

За мен проституцията и просията не могат да се третират като вид експлоатация. Това е личен избор.

Gigi
Gigi
08 юни 2022 13:28
Гост

По този начин може да мисли само един сутеньор. А колко роми принуждават децата си да просят с шапка в ръка?

Симо
Симо
08 юни 2022 13:31
Гост

Съгласен! Не стига, че са първа топка за социални помощи, но и просят масово. Ми да не раждат толкова деца. Да мислят как ще ги гледат, възпитават и образоват.

Заза
Заза
08 юни 2022 13:33
Гост

За една ромка е по- вероятно до пълнолетието си да има няколко деца. Стредното образование въобще не им е приоритет.

Хари
Хари
08 юни 2022 13:25
Гост

На никого не пожелавам да стига до субективна алтернатива на незаконния начин на препитание.

Асенов
Асенов
08 юни 2022 13:15
Гост

Тази разпоредба е в разрез с Конституцията.

Васил
Васил
08 юни 2022 11:29
Гост

По конституционно право правовите органи нямат право да заставят лентяите да работят. А как оправдават богатството си? Има ли такива членове в НК Няма! Защото Частната Собственост е НЕПРИКОСНОВЕНА! Има друг още по фрапиращ казус! Осъждат се хора за несъществуващи „престъпления“ по … „престъпление от общ характер“! Що е то ОБЩ ХАРАКТЕР? По какъв член от НК или който и да е друг закон се определя кое е „престъпление от общ характер“? По чл. 2 от НК ясно и точно е указано. Наказанието се определя от закона който е нарушен в периода на престъпното деяние. Много спазващи правилата и разпоредбите… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
08 юни 2022 11:10
Гост

Първо се научете да назначавате хората по равен начин с реални резултати, а не деца на този и онзи да се бутат и да се убива реалната конкуренция. Какви разсъждения и закони ми мислете след като базовото равенство още не е постигнато. Именно неравенството е коренът на всички злини. Именно неравенството подбужда злобата и престъпността.

Възмутен
Възмутен
08 юни 2022 13:19
Гост

Нормална реакция. Учиш като луд 5 години. Явяваш се на конкурс, решаваш си казуса и те избутва някой роднина на служител или магистрат в съда.

Борисов
Борисов
08 юни 2022 10:05
Гост

Пушкарова ми беше асистент по наказателно-обща част. Доволен съм от нея, като начин на преподаване и поднасяне на материята. Но практически беше зле. После на особената част ни сложиха прокурор Добрин Велков от СГП, песен беше просто, много изискваше, но показваше от практическа гледна точка нещата, с негови дела и т. н. Мнението тука на Пушкарова НЕ е по-различно от просто една теоретична гледна точка, не е изследван същинския практико-приложен проблем.

Колегааа....
Колегааа....
08 юни 2022 12:50
Гост

:))) и на мен ми беше по НП асистент- Добрин Велков, прокурор от СГП-то, пенсиониран вече, имах късмета да бъда при него както на общата, така и на особената част, ОТЛИЧНО подготвен прокурор и педагог бих казал! С нетърпение чаках да дойде денят, в който имаме семинарни занятия при него! Няма да забравя как ни показа едно негово дело, когато разглеждахме умишленото убийство, правихме симулация, даде ни мотиви, обвинителния акт, събраните доказателства, всичко….много научих от него!

Kirilova
Kirilova
08 юни 2022 9:38
Гост

Странно ще е, да. Ще има обжалвания и какви ли не драми. Това не води до бързи решения в съда и прекратяване на деша, а ги усложнява.

Стратиева
Стратиева
08 юни 2022 9:37
Гост

А с инфлуенсърките ще се занимават ли? Защото и те не са полагащи труд. Но при изкарват.

Балев
Балев
08 юни 2022 9:39
Гост

Хахаха да, уместен въпрос

Шорлев
Шорлев
08 юни 2022 9:40
Гост

Те са си вид проститутки. Вижте кадрите на Цветана Бонева. Арт са, няма спор, цветни са, но това непрестанно набиване в очите на гърдите е просто извън норми…

Анонимен
Анонимен
08 юни 2022 9:37
Гост

Няма как да не се съглася с написаното на финала, че е срам, че се налага този въпрос да стига до КС, при положение, че е работа на законодателя да прегледа НК за подобни тъпотии от соца, които не не са една и две.

Subarov
Subarov
08 юни 2022 9:37
Гост

Пошлостта…. Това еее…

Nikolov
Nikolov
08 юни 2022 9:36
Гост

Не става по-добре съдебната ни система пък не знам

Belonrski
Belonrski
08 юни 2022 9:36
Гост

И таз добра. Вдеки сам ще си преценЯ

Мишева
Мишева
08 юни 2022 9:35
Гост

Жалка работа. Двойнственост не бива да има

важно допълнение
важно допълнение
08 юни 2022 9:31
Гост

Трябва да се каже и друго – това двойнствено послание, за което пише Пушкарова, води и до двойнствено отношение на прокурорите и на съда. Резултатът – едни проститутки са осъдени, други – не ги закачат. Критерият е неясен, явно личното отношение на прокурора и съдията. А това вече е недопустимо!

хахахах
хахахах
08 юни 2022 9:33
Гост

Тук наскоро имаше едно култово мнение на адвокат, ползвател на тези услуги 🙂 Който от една страна хем ги потребяваше, хем излагаше позиция за търсене на отговорност. Може да предположим, че същата душевна драма сполита и прокурорите, и съдиите. И те душа носят

Анонимен
Анонимен
08 юни 2022 9:34
Гост

То май не става дума точно за душата, колега…

Джери
Джери
08 юни 2022 9:41
Гост

Шашава работа. Каквато държавата, такава и правораздавателната система

Синонимен
Синонимен
08 юни 2022 9:40
Гост

Тотално объркано, тотално.

Ивон
Ивон
08 юни 2022 13:22
Гост

Най- древната професия. Няма как да се спре практикуването й.