Добивът на подземни богатства, като водещ сектор за всяка развиваща се държава, поставя множество въпросителни пред органите на законодателната и съдебната власт. Голямото източване на държавни ресурси, чрез незаконен добив и други дейности с полезни изкопаеми, е сериозна пречка пред попълването на държавния бюджет. Добивът на подземни богатства без внасяне на дължимите концесионни такси или при превишение на разрешените квоти ощетява останалите социални системи, финансирани от държавата.

На практика това се осъществява чрез всекидневни и мащабни „кражби“ на изключителна държавна собственост, каквато са подземните богатства[1]. Копае се и се извозва безконтролно бъдещето на една нация. Всичко това обосновава необходимостта от наказателноправна регламентация на този вид обществени отношения, които са с предимно административен характер. Липсата на практика и теоретични разсъждения по въведените преди повече от две години състави в чл. 240а от НК обаче създават в юридическата общност усещането за непознатост и комплицираност. Това налага нуждата да се дадат разяснения за законодателния замисъл, вложен при приемането на тези наказателноправни норми.

В сравнително новата разпоредба на чл. 240а от НК, систематически разположена от законодателя след останалите престъпления в отделни стопански отрасли – Раздел II на Глава VI от НК, е направен опит за защита на особен вид икономически и стратегически важни за държавата обществени отношения. В първите две алинеи на тази норма последователно са криминализирани като основни състави няколко принципно разрешени от закона и изцяло стопански по своя характер дейности. Забранено е извършването им под страх от наказание, при кумулативно наличие на посочени допълнителни обективни признаци, представляващи задължителни нормативни изисквания свързани със спазване на концесионния и разрешителен административен ред за осъществяване на този род икономически дейности. Всичко това, макар и закъсняло с повече от две десетилетия като реакция, е витално необходимо за гарантирането на икономическата стабилност, външните инвестиции и установяването на институционален ред и върховенство на закона в една развиваща се икономика като нашата.

В текста на чл. 240а, ал.1 НК се защитават конкретно обществените отношения регулиращи добива на подземни богатства и забраняващи незаконния добив – без предварително успешно проведена и финализирана концесионна процедура или алтернативно след проведена процедура, но със спряно по-късно действие. Като спирането е възможно в две хипотези: по реда посочен в специалния закон – чл. 68 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) или съобразно уговореното в концесионния договор. Като следствие от това в чл. 240а, ал. 2 НК са забранени под страх от наказание и други изчерпателно изброени допълнителни дейности, които са производни, винаги зависими и последващи по време от извършен вече от субекта или другиго незаконен добив на подземни богатства. Реално в чл. 240а, ал.1 НК е уредено едно предикатно престъпление, а в ал. 2 други производни такива, които представляват противоправни действия по отношение на предмета на първото – незаконно добити подземни богатства. За да гарантира пълнота и изчерпателност при приложението на чл. 240а, ал.2 НК, законодателят не е въвел изискване за идентичност на авторството при добива и последващите изброени допълнителни действия спрямо добитите незаконно подземни богатства.

Обсъжданите състави са с бланкетен характер , доколкото съдържат понятия без дефиниция в наказателния закон и препращат към нормите на специалния закон – ЗПБ. Това е така, защото са употребени понятията „подземни богатства“ и „концесия“, налице е и посочване на нормата на чл. 68 от ЗПБ, относно реда за спиране действието на отдадена концесия. Посоченият предмет на престъплението – „подземни богатства“ има своя легална дефиниция в Глава I от закона, озаглавена “Предмет и обхват”. В чл. 2, ал.1, т. 1-7 ЗПБ са изброени изчерпателно групите подземни богатства – 1. метални полезни изкопаеми; 2. неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали; 3. нефт и природен газ; 4. твърди горива; 5. строителни материали; 6. скалнооблицовъчни материали; 7. минни отпадъци. В чл. 3 от ЗПБ е посочен изрично, още веднъж, конституционно установеният характер на собствеността върху полезните богатства като представляващи изключителна държавна собственост. В следващата разпоредба – чл. 4, ал.2 от ЗПБ е легално указан режимът за добив на подземни богатства – чрез концесия, която видно от чл. 5, т.3 ЗПБ, може да се предоставя само от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката. В раздел II, Глава II от закона, чл. 67 и сл. са посочени хипотезите на прекратяване на концесия и спиране на нейното действие, относими пряко към алтернативните хипотези, изброени в състава на престъплението по чл. 240а, ал.1 НК.

Без съмнение изпълнителното деяние по чл. 240а, ал.1 НК, формулирано най-общо от законодателя, включва действия и евентуално съчетани с тях бездействия по извършване на добив, като в конкретните хипотези фактологията по осъществяването им може да варира значително, с оглед вида и агрегатното състояние на добиваните подземни богатства (твърдо, течно или газообразно). За съставомерност на деянието от обектива страна се изисква алтернативно добивът да се осъществява без концесия или при наличието на сключен договор за такава, но със спряно действие, т.е. да е изключен изначално и изцяло общественополезният характер на този вид икономически дейности, който е налице, когато се извършват по законоустановения специален нормативен ред.

Наказуемият добив, при липса на предоставена концесия по реда на специалния закон – ЗПБ, може да се изразява в осъществяване на изпълнителното деяние при следните хипотези:

  1. При добив, без изобщо някога да е била провеждана концесионна процедура, завършила с предоставяне на концесия за добив на подземни богатства. Тук попадат и случаите, когато добивът е започнал след стартиране на административната процедура по предоставяне на концесия, но добивните действия или поне част от тях са осъществени още преди такава процедура да е била финализирана с предоставена концесия, или с мотивиран отказ по реда на чл. 56 от ЗПБ;
  2. При добив след предварително предоставена по-рано концесия, чието действие е било прекратено към датата на деянието, в някоя от хипотезите на чл. 67, ал.2, т.1-т.7 от ЗПБ.

От друга страна за добив при спряно действие на концесиония договор отново са налице две възможни хипотези:

  1. Добив след спиране на действието на концесията със заповед на министъра на енергетиката, в някоя от хипотезите на чл. 68 от ЗПБ – когато концесионерът извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или нарушават клаузите на сключения договор и
  2. Добив след постановено спиране, уговорено по волята на страните, като клауза от концесионния договор, извън горепосочените законоустановени хипотези на неспазване на закона или нарушаване на договора. Например – може да е уговорено някакво периодично или сезонно спиране на добивните дейности, както и спиране във връзка със ситуация, възникнала след или неуредена изрично при сключване на договора, например форсмажор и въпреки което концесионерът пордължава незаконно добива.

Деянието ще бъде довършено с извършването на поне едно добивно действие довело до добиване на подземни богатства от определен вид, без значение от добитото количество. Видът на изпълнителното деяние и последиците от него несъмнено определят престъплението като резултатно – такова, при което са възможни фазите на приготовление и опит.

Законодателят не е криминализирал изрично приготовлението, което може да се отчете като своеобразен пропуск и да се отправи предложение de lege ferenda в тази насока. Това е наложително, тъй като дейностите по добив на подземни богатства са свързани със сериозни печалби, предшествани от сериозна и продължителна, планирана подготовка, която е свързана с набавяне на подходящи технически средства, избор и проучване на терен, търсене на съучастници, пазар, съконтрахенти и други. Ако тази подготвителна дейност бъде изрично забранена под страх от наказание, с адекватна по размер санкция, евентуалните бъдещи извършители биха имали сериозен психологически контрамотив да организират и след това да започнат бъдещ съставомерен незаконен добив на подземни богатства.

От друга страна, винаги когато деецът е разкрит след започнатото изпълнение на действията или бездействията по добиване на някакъв вид подземни богатства, при условията на чл. 240а, ал.1 НК, но още преди да е добил каквато и да е част от предмета на престъплението или при обективна невъзможност да придобие такива (тъй като на местопрестъплението /терена/ няма от търсените подземни богатства), тогава несъмнено е реализиран от обективна и субективна страна опит към престъпление по чл. 240, ал.1 НК. Субектът следва да понесе адекватна наказателна отговорност при условията на чл. 18, ал. 2 от НК, доколкото разбира се не са налице хипотезите на ал. 3 от същата разпоредба, при които деецът по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. Ненамирането на подземни богатства на местопрестъплението не представлява самоволен отказ  според смисъла вложен в чл. 18, ал.3 от НК.

От субективна страна съставомерността на деянието е предпоставена задължително от наличието на пряк умисъл. В обхвата на същия следва да се включва не само знанието, че се добиват подземни богатства, но и обстоятелството, че престъпните действия се осъществяват при изначална липса или след прекратяване, респ. спиране действието на концесията, определяща техния добив по срок, вид, метод и количества. Наред с това, от действията на дееца следва да може да се изведе, освен съзнаването и желанието му да реализира добива, чрез което да могат да настъпят окончателно общественоопасните последици от деянието, с които последици той е съгласен.

Макар да липсва каквато и да е съдебна практика по чл. 240а от НК, в теоретичен план, съобразно спецификите на дейността по незаконен добив, може би често би се реализирала и хипотезата на „посредствено извършителство“, чрез наказателноотговорни лица (работници или външни специалисти), които са наети да осъществяват конкретни добивни дейности без да имат каквото и да е субективно съзнаване относно липсата на концесия или спиране действието на същата в посочените вече хипотези. Включително същите може да са предварително въведени в заблуждение от дееца с предоставяне на неистински и/или подправени документи, сочещи покриване на законовите изисквания за законен добив на даден вид подземни богатства.

По отношение на изпълнителното деяние в чл. 240а, ал. 2 от НК законодателят е предпочел друг нормотворчески подход като е изброил лимитативно конкретни фактически действия по държанесъхранение, транспортиране, преработка или отчуждаване на предмета на вече довършено престъпление по чл. 240а, ал.1 от НК – незаконно добити подземни богатства. Посочените форми на изпълнителното деяние, като комбинация от действия и бездействия, са били обект на широко разискване, тъй като присъстват в множество други класически престъпни състави, вкл. и в някои от престъпленията против стопанството като тези по чл. 233, чл. 234, чл. 235 от НК. Относно последната форма на изпълнителното деяние по чл. 240а, ал.2 от НК – „отчуждава“ приложение намират разрешенията в практиката и теорията свързани с вещното укривателство по чл. 215 НК и отчуждаването на културна ценност по чл. 278а от НК. Важно е да се отбележи, че няма пречка една или повече от разновидностите на изпълнителното деяние по ал. 2, да се осъществят в съвкупност и от субекта, извършил преди това незаконен добив на подземни богатства по чл. 240а, ал.1 НК. На практика много често именно това би бил случаят, когато за да се предотврати узнаване на реализирания незаконен добив от други лица и евентуално последващо разкриване на престъплението, субектът по чл. 240а, ал.1 от НК сам извършва и последващите действия, стига обективно да разполага с условията за това – превозни средства, машини за преработка и т.н.

Фактическата власт върху предмета на престъплението, осъществяваща изпълнителното деяние под формата на „държане на незаконно добити подземни богатства“, е със същите характеристики както държането на акцизни стоки без бандерол по смисъла на чл. 234, ал.1 от НК.

В същото време тази форма на изпълнителното деяние, като най-общо формулирана, представлява основа и предпоставка за реализирането от обективна страна на останалите. Без държането, като упражняване на фактическа власт, е напълно немислимо осъществяването на съхранение, транспортиране, преработване или дори фактическото отчуждаване на предмета на престъплението като движима вещ. Чрез употребата на глагола „съхранява“ нормативно е отразена упражняваната от дееца в продължителен период от време фактическа власт върху незaконно добитите подземни богатства и то на място различно от това на което са били добити – склад, терен и т.н. Това е изцяло аналогично на дървения материал при престъпленията по чл. 235 от НК. Без практическо или някакво теоретично значение е дали субектът съхранява за себе си или за другиго предмета на престъплението.

На следващо място, с глагола „транспортира“ се регламентира дейността по превозването на инкриминирания предмет чрез употребата на помощно транспортно средство. Ако алтернативно е налице пренасяне лично и на ръка на добитите незаконно подземни богатства, това по-скоро би представлявало държане с оглед на непосредствената фактическа власт върху същите. Такова деяние най-вероятно би попаднало и в хипотезата на маловажен случай, предвидена в чл. 240а, ал.3 НК, поради количеството на пренасяните полезни изкопаеми, но все пак зависи и от тяхната стойност, например благородни метали и т.н.

Под следващата форма на изпълнителното деяние – преработване на незаконно добити подземни богатства, се имат предвид всички възможни действия и бездействия, чрез които се постига реална веществена трансформация (изцяло качествена промяна) на подземните богатства, добити под формата на изкопана руда или по друг начин с примеси в предмет от друг вид, например благородни или неблагородни метали, строителни материали и т.н.

В същото време „отчуждаването на незаконно добити подземни богатства“ обосновава носене на наказателна отговорност при всяко сключване на сделка за прехвърляне на фактическата власт другиму – възмездно или безвъзмездно. Отчуждаване е налице във всеки случай, когато се осъществи реално предаване на предмета като движима вещ на което и да е трето лице. Престъплението е довършено в тази му форма на изпълнително деяние с установяване на фактическата власт от приобретателя. За съставомерността на деянието от обективна страна, когато престъплението е осъществено чрез сключена възмездна сделка, не е задължително да е преследвано като цел или пък още по-малко обективно постигнато набавянето на имотна облага за себе си или за другиго. Извършителят ще отговаря в пълна степен за отчуждаване на незаконно добити подземни богатства по смисъла на чл. 240а, ал.2 от НК, дори и ако не му бъде заплатено от приобретателя за същите и сам е станал жертва на измама, например. При осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние, без съмнение е възможен довършен или недовършен опит към престъпление по чл. 240а, ал.2 НК.

Съобразно изложеното, се налага заключението, че с направеното по-горе предложение de lege ferenda би се обхванала в пълна степен защитата на обществените отношения, уреждащи законния добив на подземни богатства. Не е без значение и познаването в детайли от страна на съда и разследващите органи на специалната административна уредба и съдържащите се в нея дефиниции, с които да бъде попълнен бланкетният характер на нормата и гарантирано нейното адекватно и реално приложение, каквото към момента практически липсва.

*Авторът е докторант по наказателно право.

[1] чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България

12
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
17 декември 2019 6:55
Гост

Конституцията трябва да бъде променена. Абсурд е природните богатства в земята да не са собственост на собственика на земята. Още от римското право е известно,че собственикът на земята е собственик на всичко под и в неговата земя-вклч и природни богатсва. аанчи ако купя земя, и открия златна жила, златото не е мое, въпреки,че е в моята земя? Никъде по света го няма това. Това е п осегателство над частната собственост.

Питанката
Питанката
16 декември 2019 11:34
Гост

„Копае се и се извозва безконтролно бъдещето на една нация.“ те тук мЪ загуби като читател, таварищ судия.

Анонимем
Анонимем
16 декември 2019 9:32
Гост

Подготвителната дейност да бъде изрично забранена под страх от наказание! Това е превантивна мярка.

Рики
Рики
16 декември 2019 9:34
Гост

Да, тук има нужда от промяна в НК. Просто нашите видни нормотворци са я проспали.

Анонимен
Анонимен
16 декември 2019 9:39
Гост

Oпитът към престъпление по чл. 240, ал.1 НК си е чиста прелюдия към извършването на такова и трябва да бъде наказуем.

адвокат
адвокат
16 декември 2019 8:16
Гост

Успех в научната кариера на колегата! Добре е, когато практици, а особено съдии, решат да навлязат по-навътре в теорията.

Анонимен
Анонимен
16 декември 2019 9:46
Гост

Изключително задълбочен анализ. Поздравления!

четене му е майката
четене му е майката
16 декември 2019 8:01
Гост

Подобни състави, които изискват познаване на нормативната база извън наказателното право, уреждаща дадения вид дейност или обществени познания, налагат повече четене, по-широки познания и резултатът е посочен в статията – не се прилагат или много рядко. Дано това разяснение промени нещата.

нищо сложно
нищо сложно
16 декември 2019 8:13
Гост

Всъщност няма нищо сложно – или има концесия, или не. Няма ли – действаш. Мислиш малко повече за точната квалификация на деянието и си готов.

Анонимен
Анонимен
16 декември 2019 7:54
Гост

Стопанските престъпления – голямата тегоба на българската прокуратура. Поздравления за анализа на колегата!

студена
студена
16 декември 2019 7:58
Гост

Дали става дума просто за непознаване или за нежелание за прилагане? Всякакви бандити „копат“ и извозват тонове материали в незаконни кариери. И не само ощетяват бюджета, но и застрашават живота и здравето на населението. Не знам дали някой си спомня протестите на хората от Студена, същите до прословутия пресъхнал язовир, колко години протестираха срещу незаконни кариери, които рушаха къщите им и разболяваха децата им с праха, който се стелеше на д цялото село…

интереса клати феса
интереса клати феса
16 декември 2019 8:10
Гост

за големи икономически интереси става дума и страх да не бъдат засегнати