Ако след първото си освобождаване от наказателна отговорност санкционираният не е платил глобата си, това не е пречка за повторното приложение на чл. 78а от Наказателния кодекс (НК). Условието е вземането да е погасено по давност и да е изтекла още една година след това (реабилитационен срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК).

Това постанови Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №2/2017 г. То беше образувано преди близо година, когато главният прокурор Сотир Цацаров зададе на върховните съдии осем въпроса, свързани с реабилитацията. С тълкувателното решение те отговарят на седем от тях, а един оставят без разглеждане.

Две от питанията на обвинител №1 бяха за това дали ако след освобождаване от наказателна отговорност глобата не е платена – и за събирането ѝ е образувано изпълнително производство или не, това е пречка за повторно приложение на чл. 78а НК.

В тълкувателното решение в тази връзка се припомня Постановление на Пленума на Върховния съд №7 от 1985 г., с което вече е признато правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност, ако е изтекла една година от плащането на глобата. Върховните съдии обаче сочат, че в постановлението не е разгледана хипотезата, при която глобата не е платена. Заявявайки, че ще следват подхода на Върховния съд, те са приели следното: „След като осъдените, чието наказание глоба не е изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този случай не съставлява отрицателна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б.“б“ от НК, поради което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече освобождавани от наказателна отговорност по същия ред“. Като поставят условие да е изтекла давността за изпълнение на глобата (регламентирана в чл. 82 ЗАНН и е различна, според това дали е образувано изпълнително производство или не), наложена по чл. 78а НК и след това още една година.

Всъщност в тълкувателното решение ВКС стъпва на разбирането, че неизпълнимото поради изтекла давност наказание се приравнява на изтърпяното. Затова и в т. 1 от него заявява: „Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност“. Това е отговорът на въпроса на главния прокурор дали са налице основания за реабилитация по право (или съдебна) на осъден, който не е изтърпял (изпълнил) наказанието си, но изпълнимостта му е погасена по давност.

„В случай, че съдебният статус на лицата, по отношение на които наказанието не е изпълнено, остане непроменен до края на живота им, те биха били поставени в значително по-неблагоприятно положение от останалите осъждани граждани. Такова неравноправно третиране е възможно само, ако е предвидено в закона, изтъква ВКС.

И посочва, че няма нормативна забрана за неизтърпелите (неизпълнилите) наказанието си да настъпи реабилитация, а има законодателна непълнота. В решението изрично се подчертава: Отказът да бъде удовлетворен легитимен правен интерес не би могъл да се оправдае и с виновно поведение от страна на укриващи се осъдени, защото тогава невъзможността за реабилитация би представлявала своеобразна санкция за това тяхно поведение. Принципът на законоустановеност на наказанията изисква предварително очертаване на неправомерните действия, извършването на които предизвиква налагането на санкции, а българското законодателство не предвижда задължения за осъденото лице, неизпълнението на които да влече невъзможност за реабилитация“.

ВКС подчертава, че задължението за изпълнение на наказанието е на държавата, а не на осъдения. „Бездействието или недостатъчната активност на органите по изпълнение на наказанията до момента на изтичане на давността всъщност представлява отказ от реализиране на право, при което не възниква и кореспондиращото му насрещно задължение. След изтичане на давността привеждането в изпълнение на наказанията е невъзможно, дори и при изразено желание и оказано съдействие от страна на осъдения. Изключение представлява само наказанието глоба, което би могло да се изпълни с доброволно внасяне на сумата в полза на републиканския бюджет, но дори и в този случай следва да се отчете, че неизпълнението би могло да се дължи на обективна невъзможност, а не на отказ да се понесе наказанието“, пише в решението.

Според върховните съдии, като не е диференцирал сроковете за привеждане в изпълнение на наказанията според това дали осъденият сътрудничи на държавните органи, или препятства дейността им, законодателят е оставил поведението му без правни последици. „Същевременно съпоставката на сроковете по чл. 82 от НК със сроковете на наказанията, за които се прилагат, удовлетворява и изискването за справедливост, тъй като за изтърпелите своевременно наказанията си възможността за реабилитация настъпва значително по-рано“, се посочва в решението.

В т. 2 от него ВКС дава принципен отговор на въпроса кога настъпва реабилитацията при неизтърпяно наказание. Той гласи: „Реабилитацията на осъден, неизтърпял наложеното му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност, е възможно да настъпи след последователно изтичане на давностния срок за изпълнение на наказанието и на срока за реабилитация. Началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, е този на изтичане на обикновената давност за изпълнение на наказанието, ако не са предприети действия за спиране или прекъсване на давността. Ако такива са предприети, началният момент е този на изтичане на абсолютната изпълнителска давност“.

Стъпвайки на тези базисни позиции, върховните съдии отговарят и на питанията на главния прокурор дали и от кой момент настъпва реабилитация на осъден на глоба, която не е платил, според това дали за събирането ѝ е образувано изпълнително дело, или не.

„Когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено, ако за събирането ѝ не е образувано изпълнително производство, реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК“, посочва ВКС.

Когато обаче е образувано изпълнително дело, въпросът на пръв поглед се усложнява. Причината за това е разпоредбата на чл. 82, ал. 5 НК. С нея е изключено действието на абсолютната давност по отношение на глобата при образувано изпълнително производство. „Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство. По този начин се постига справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им“, изтъква ВКС.

И стига до извода, че изключването на тригодишния срок по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК не означава, че няма възможност за погасяване на изпълнението на глобата поради изтекла абсолютната давност изобщо, а само създава временна пречка абсолютната давност да тече, докато съществува изпълнително производство за събирането ѝ. „След отпадане на тази пречка сроковете по чл. 82, ал. 1, т. 5 и по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК продължават да текат“, приемат върховните съдии.

В решението специално се разглеждат случаите, когато глоба не е наложена самостоятелно, а кумулативно с друго наказание и кога настъпва реабилитацията. Ето какво заявява ВКС:

  • Ако никое от наказанията не е изпълнено, едно от тях е глоба и за събирането ѝ не е образувано изпълнително производство, давностният срок се определя според най-тежкото наказание и след изтичането му започва да тече срокът за реабилитация.
  • Ако наказанието глоба е наложено наред с други наказания, които не са изпълнени, и за събирането ѝ е образувано изпълнително производство, давността следва да се счита за изтекла, след като възможността за изпълнение на всяко едно от наказанията поотделно е погасена по давност. След това започва да тече срокът за реабилитация.
  • Ако наказанието глоба не е изпълнено и е наложено наред с други наказания, които са изпълнени, за да започне да тече срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е погасена по давност. Съобразно наличието или липсата на образувано изпълнително производство следва да се спазват указанията, дадени съответно в т. 3 и т. 4 на настоящото решение.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Александър
Александър
02 април 2019 21:38
Гост

Ще ми праснат глава 1000 лв член 78а След колко време трябва да ги платя има ли някакъв период срок заплащане

съдия
съдия
01 март 2018 16:52
Гост

Моят състав винаги така е решавал

Анонимен
Анонимен
01 март 2018 16:52
Гост

В България е правило от едно време, че само баламите плащат, а тарикат не е мръсна дума.

Колега
Колега
01 март 2018 15:24
Гост

Това е справедливо решение за гражданите, но пак опираме до способността на държавата да си събира глобите и ефекта от тези глоби. Вижте КАТ – с години не могат да съберат милиони и това стимулира джигитите да нарушават правилата, защото няма кой да ги накаже.

Анонимен
Анонимен
01 март 2018 13:32
Гост

Значи – няма да плащаме!

Анонимен
Анонимен
01 март 2018 13:33
Гост

Въпросът е да те накараш да платиш! някой да ги събира тези глоби