На 22 октомври Висшият съдебен съвет (ВСС) ще обсъди обръщението на Съюза на съдиите в България (ССБ), с което се иска оценка и евентуално стартиране на процедура за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев, както и отговора на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ). Тогава ще бъдат коментирани и по изводите в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от 30 септември.

Днес беше направен опит за такъв дебат, но с 14 на 4 гласа беше отхвърлено предложението на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов за включването на обръщението на ССБ в дневния ред.

По време на дискусията обаче Атанаска Дишева постави друг въпрос – за необходимостта ВСС да обсъди законовата процедура за отстраняване на тримата големи в съдебната система – шефовете на ВКС и на Върховния административен съд и на главния прокурор във връзка и с възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност срещу тях.

От изказването ѝ стана ясно, че е имала спор по въпроса със свой колега от съвета, а повод да изложи накратко своята позиция по въпроса беше изказване на други членове на съвета, че ВСС не е в процедура за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, каквато искат от ССБ, и това е така, защото в закона ясно се посочва кой може да я инициира. Това са трима членове на Прокурорската колегия или министърът на правосъдието (чл. 175,  ал. 5 във вр. с чл. 173 от ЗСВ), а ако става дума за действия или бездействия, накърняващи престижа на съдебната власт (чл. 129, ал. 3 от Конституцията), Инспекторатът към ВСС ще трябва да направи проверка за това. Ако такива се установят, решението е на Пленума на ВСС и с мнозинство от 17 гласа може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, а след това президентът да издаде указ.

Дишева заяви, че ВСС действително не е в тази процедура, но постави въпроса за дисциплинарната отговорност на тримата големи по принцип. Тя обясни, че дисциплинарната отговорност на тримата големи е регламентирана в Глава шестнадесета от ЗСВ – „Дисциплинарна отговорност“. И посочи, че там има както общи правила, които се отнасят за всички магистрати, така и специални правила за шефовете на ВКС и ВАС и главния прокурор.

Тя цитира чл. 312, ал. 2 от ЗСВ, който гласи: „Предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2 на член на Висшия съдебен съвет може да се прави от петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет или от трима от членовете на съответната колегия“. А разпоредбата на чл. 308, ал. 2 гласи, че дисциплинарните наказания на член на ВСС са забележка и дисциплинарно освобождаване от заеманата длъжност.

Дишева подчерта, че в тези текстове не се посочва изрично, че става дума за изборен член на ВСС, а се говори по принцип за кадровик, което обхваща и тримата големи, които са членове по право. „Когато ЗСВ е имал предвид изборен член, това изрично е посочено. В чл. 312 няма такова посочване, а например чл. 27 от ЗСВ визира само изборните членове на ВСС (в разпоредбата е разписана процедурата за предсрочно прекратяване на мандата на изборен кадровик – б.а.)“, каза Дишева. И препоръча на колегите си да обърнат внимание на мотивите на законодателя – каква е била причината и какви са били идеите, за да регламентира през 2016 г. дисциплинарна отговорност на тримата големи.

Дишева добави, че чл. 175 е в ЗСВ от самото приемане на закона и че текстът не е съобразен с измененията в главата за дисциплинарна отговорност. „Всички разпоредби на чл. 173 ЗСВ на практика са неприложими, с изключение на частта за иницииране на процедурата, мнозинството, с което се взима решение и предложението до президента“, каза Дишева и добави, че в главата за дисциплинарната отговорност в ЗСВ е регламентирана компетентността на Пленума, който предлага на президента да освободи член по право при установени дисциплинарни нарушения.

Иначе в началото на заседанието представляващият ВСС Боян Магдалинчев заяви, че е постъпило предложение от председателя на ВКС Лозан Панов за включване като допълнителна точка на обръщението на ССБ в дневния ред.

След докладването на точката главният прокурор Иван Гешев заяви, че няма да участва в заседанието, защото писмото се отнася до неговата работа. А последствие публикува своя снимка от акция в Пловдив срещу фабрика за незаконно производство на цигари в Туитър.

Веднага след това Лозан Панов настоя главният прокурор да участва като добави, че Гешев неведнъж е постъпвал по този начин, когато става дума за него и че това е бягане от отговорност.

Георги Кузманов обаче възрази срещу обсъждане на обръщението, като заяви, че искането на ССБ не почива на никакво законово основание. И добави, че всички членове на съвета са го получили и прочели, но не намира основание ВСС да се занимава с него, защото не бива да се създава изкуствено противопоставяне на съдии и прокурори. По думите му ако писмото бъде обсъдено, това ще провокира скандал и политическо говорене, което не е продуктивно. Кузманов каза още, че ВСС трябва да се държи далеч от политиканстването и политическото говорене и да се придържа към процедурите, които законодателят е създал.

Олга Керелска обаче отправи молба към главния прокурор да се включи в дискусията, ако ВСС реши да разгледа обръщението. По думите ѝ обществото има нужда от тази дискусия. „От началото на протестите се иска оставката на главния прокурор. Обществото очаква нашето мнение и становище по повдигнатите въпроси. Не става дума за политиканстване, а за действия на главния прокурор, който е избран от този ВСС и с оглед това, което се случва в обществото, трябва да вземем отношение. Не може да считаме, че има сериозна разделителна линия между това, което се случва в обществото и дневния ред на ВСС. И нашата позиция и липсата на такава, не дава добър сигнал на обществото и въпросите, които го вълнуват“, каза Керелска. Добави, че е въпрос на професионално достойнство Иван Гешев да участва в дебата. „Но при всички положения трябва да вземем отношение. Даже много сме закъснели. Обидно ми е организация или друг външен фактор да ни подканват да вземем отношение, което всъщност фигурира в нашите задължения като членове на ВСС и като членове на това общество“, каза още Олга Керелска.

Атанаска Дишева я подкрепи, като добави, че е в правомощията на ВСС да обсъди поставените въпроси, защото те се отнасят до функционирането на правосъдната система. И тя призова главния прокурор да участва в дебата и да каже защо счита, че той е несериозен, защо не трябва да се проведе или че съмненията в правомерното упражняване на правомощията му, които са изброени в обръщението, са неверни. „Ние сме длъжни да се занимаваме по своя собствена инициатива, а не да се страхуваме от неговото обсъждане. Ако някой се страхува или притеснява, нека публично да го заяви. И не създавайте внушение за противопоставяне на съдии с прокурори. Не става въпрос за работата на прокурорите от страната, а за нещо различно. Ще оставя настрана квалификациите дали е политиканстване, или политическо говорене. Да не забравяме, че ВСС има задължение да обсъжда въпроси, които касаят всички органи на съдебната власт, включително и прокуратурата. Неведнъж сме обсъждали дейността на председателя на ВКС. С подобно поведение недейте да подчертавате ширещото се в публичното пространство мнение за абсолютната недосегаемост на фигурата на главния прокурор“, каза Дишева.

Цветинка Пашкунова започна с уговорката, че ВСС не е в процедура за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор. Но поясни, че ССБ и асоциацията на прокурорите поставят принципни въпроси. „Те са свързани с независимостта на прокуратурата и работата на главния прокурор, със спазването на установените регламент и стандарти за водене на досъдебни производства, с нарушение на НПК и НК при оповестяване на доказателства, събрани чрез СРС, с накърняване на презумпцията за невиновност и баланса с правото на хората да бъдат информирани – това са въпроси, които следва да бъдат дискутирани и ние да заявим нашата позиция, без да обсъждане конкретни процесуални действия и правораздавателната  дейност, защото това е недопустимо“, каза Пашкунова.

Тя напомни, че по закон ВСС отстоява независимостта на съда и прокуратурата и изслушва годишните доклади за дейността на органите на съдебната власт.

Очертаните проблеми и в двете писма са относими към компетентността на този орган, не може да ги неглижираме и подминаваме с мълчание, защото тези неща предизвикат тревога не само на хората, но и на европейските институции. Да положим усилия заедно да ги решим без да противопоставяме съдии с прокурори, без да воюваме, без конфронтация. Да има дебат. Ако нямаме готовност сега, на следващото заседание да е, и да осъдим и препоръките в доклада на ЕК – това е в интерес на колегите и върховенството на правото“, заключи Пашкунова.

Лозан Панов направи коментар на някои конкретни факти, посочени от ССБ като първият беше за участието на Бюрото за защита на свидетелите към главния прокурор в акцията в президентството. „Бюрото нахлу демонстративно в президентството. Начинът, по който главният прокурор се опита и избра, че няма недосегаеми, предизвика не недосегаемите, а обществото. За никого не стана ясно какви доказателства е събрала прокуратурата, че да оправдаят действията ѝ. Главният прокурор прави системни опити да похити правото, като го извади от съдебната зала – редуцирано представяне на записи, изявление за липса на правосъдие повече от пет години, нарушаване на презумпцията за невиновност. Очаквах главният прокурор да събере смелост и да обясни  от какво са продиктувани неговите действия на евтин популизъм. ВСС е длъжен да даде своята оценка. Представата за България е като най-корумпирана и най-бедна, няма разследване срещу корумпирани лица и главният прокурор да напуска заседанието е проява на арогантност и демонстрация как има институции, които са безотговорни, безотчетни и са център на власт, чадър за приятели и бухалка за враговете. Надявам се, че бюрото за защита на свидетелите няма да посети ВКС и моя дом, каквато практика главният прокурор си позволява срещу всеки, който си позволява да го критикува. НАП върши добре своята работа“, заключи Панов.

С 4 на 14 гласа ВСС не прие днес да обсъди обръщението на ССБ и отговора от АПБ. А ще стори това на 22 октомври, като по предложение на Даниела Марчева, тогава ще бъдат дискутирани и изводите в доклада на Европейската комисия.

12
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Miro
Miro
08 октомври 2020 13:22
Гост

Голям праз, ако трябва да сме обективни, ВСС трябва да си подадат оставката.

Вън
Вън
08 октомври 2020 13:23
Гост

И то не само, защото избраха Гешев, а за цялостен принос към липсата на съдебна реформа.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:09
Гост

Гешев дали ще си тръгне или смята, че докалдите са ОК

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:08
Гост

ГЕШЕВ – ПОЗОР!

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:08
Гост

Да махнат Гешев на тия анализи

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:05
Гост

Уви, Европа не може да накара нашите да махнат Гешев

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:04
Гост

Ще чакаме и ще тръпнем с такова нетърпение, ам с такова нетърпение, че просто няам да мигна с ДНИ С ДНИ!

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:04
Гост

Но в Европа са наясно, че имаме корумпирано правосъдие и Гешев не спомага за добрия имидж

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 14:44
Гост

Те са наясно и с Истанбулската конвенция!

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:03
Гост

Файда от Гешев и от алабализмите му няма никаква. Ясно е, че е подставено лице на Борисов

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:03
Гост

Дано премахнат Гешев най-пос.е Зловреден е

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2020 13:03
Гост

Феноменално