1.Търговският закон, приет през 1991 г.[1], уреди само правния режим на акциите и на някои техни видове, включително наличните акции – раздел трети от глава 14. Той обаче не предвиди разпоредби, отнасящи се до наследяването на акциите.

Законът за наследството е от 1949 г.[2], когато търговското право у нас беше забранено и следователно не съдържа норми относно наследяването на акции.

През близо 30 годишното съвместно съществуване на Търговския закон и на Закона за наследството законодателят не се реши да уреди въпроса с наследяването на наличните и безналичните поименни акции. През този некратък период обаче акционери – физически лица напуснаха живота и оставиха не един, а няколко наследници, пред които възникна въпросът как да упражняват и разделят акциите на наследодателя.

2.Теорията и съдебната практика се обединиха около становището, че акциите са прехвърлими, наследими както по закон, така и по завещание. Разпореждането с акции е предмет на изрична правна уредба – съгласно чл. 185, ал. 2 от Търговския закон прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие за дружеството. В 7-дневен срок от извършване на джирото приобретателят е длъжен да уведоми дружеството и да подаде заявление за вписване на прехвърлянето в книгата на поименните акционери – чл. 185, ал. 4 ТЗ[3].

3.Изричната правна уредба засяга само доброволната смяна на собствеността върху акциите, извършена приживе на акционера. Но по отношение на наследяването законът не казва нищо.

4.Всички видове акции се наследяват. Но докато този факт е безспорен, в съдебната практика се оказа спорно какви отношения възникват между наследниците, ако те са повече от един. Възниква ли съсобственост върху всички акции или те имат характер на вземания или на пари в брой, които не стават съсобствени и се разпределят между наследниците съобразно техните наследствени дялове[4].

5.Впрочем дискусионният въпрос, който се поставя тук, има не само теоретично, но и голямо практическо значение. Ако се приеме тезата за съсобствеността на всички акции, от нея интерес ще имат останалите членове на АД. Първо, защото е възможно дълго време наследниците да не могат да се открият, да не могат да постигнат съгласие помежду си, да не могат да се впишат в книгата на поименните акционери, да не извършат формално делба. А през това време останалите акционери могат да вземат решения на базата на представените на общото събрание акции, на които няма да присъстват наследствените акции – чл. 230 ТЗ. Второ, те може да не могат да упълномощят представител по чл. 177 ТЗ поради непостигнато съгласие. Трето, те може да водят дела за спорни дялове, за запазена част от наследството и какво ли не и да загубят ценно време. А през това време останалите акционери ще действат.

Другата теза – че акциите автоматично след смъртта на наследодателя се разпределят между наследниците съобразно техните дялове, е изгодна за наследниците. Тя им позволява акциите да не се делят, те да се впишат директно и да не изпускат нито за миг влиянието върху управлението и контрола на АД, което е имал техният наследодател.

Или както често става, сложните правни конструкции обслужват нечии интереси. Интересното е, че интересите са обективно съществуващи, а правните конструкции могат да бъдат много гъвкави и в зависимост от конюнктурата да служат на едната или на другата страна.

6. В теорията се застъпи становището, че всеки наследник придобива идеална част от всяка акция, която отговаря на неговия дял в наследството, т.е. върху всички акции в дадено акционерно дружество след смъртта на акционера възниква съсобственост сред неговите наследници.

Аргументите, които се привеждат, се черпят от чл. 177 ТЗ, според който акциите са неделими. И тъй като при неделим предмет възниква съсобственост, подобно на неделимите движими и недвижими вещи, то върху всички акции възниква съсобственост на наследниците. Този аргумент се подсилва и от преобладаващото в теорията виждане, че наличните акции са по-скоро вещи, макар и вещи sui generis, отколкото вземания или стойност. Те обективират членски права, а не стойност[5]. Привежда се и аргументът, че акциите могат да бъдат от различни видове – например обикновени и привилегировани и без делба не е възможно да се определи кой наследник какъв вид акции от едно и също акционерно дружество придобива. Акциите имат поредни номера – чл. 183, ал. 1, т. 3 ТЗ и затова те подлежат на разпределение между отделните сънаследници, т.е. необходимо е да се извърши делба. В противен случай, няма как наследниците да се впишат в книгата на поименните акционери – не може изпълнителният директор само въз основа на акта за смъртта на акционера и на удостоверението за наследници да записва според съотношението между наследствените дялове кой наследник с какъв вид акции, с колко купюра и при какви номера следва да бъде вписан в книгата.

7. Именно това становище е възприето и в най-новото решение на ВКС – решение № 47 от 31.07.2020г. Търговска колегия, Второ отделение , по т.д. № 673 по описа за 2019г. Производство по чл.290 ГПК.

Спорът, разглеждан в това дело, е свързан с наследяването на 991 броя поименни акции от капитала на акционерно дружество, получени в наследство. Наследниците са вписани в книгата на поименните акционери, всеки от тях е притежател на по 1/6 идеална част от тези акции. Вписано е, че правата по съвместно притежаваните акции от капитала на дружеството се упражняват заедно от всички съсобственици чрез упълномощен представител по чл.177 ТЗ, но не е постигнато съгласие между наследниците за упълномощаване на общ пълномощник по смисъла на чл. 177 ТЗ и не е извършена и доброволна делба между съсобствениците. Наследниците не са вписани като самостоятелни акционери – притежатели на самостоятелни поименни акции в книгата на акционерите и затова не са допуснати до участие в общото събрание на ответното дружество.

Основният спор между страните, формулиран от въззивния съд, е дали получените при наследяването акции могат да се разпределят между ищците реално, по 1/6 част от тях, т.е. всеки придобива при наследяването по 165 броя акции, или такова придобиване не може да се приеме и акциите се притежават в съсобственост, като всеки от тях притежава по 1/6 идеална част от всяка акция. В подкрепа на становището си въззивният съд е привел Определение № 94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. №24/2011г. на ВКС, І ГО, според което е недопустима съдебна делба, и постановеното по чл. 290 ГПК решение №62/28.06.2017 година на ВКС І ТО, според което при наследяване на налични поименни акции сънаследниците придобиват идеални части от всяка акция и се легитимират като сънаследници на акциите до момента, в който извършат доброволна делба помежду си.

Важно е заключението на въззивния съд, че самото наследяване не легитимира ищците като индивидуални притежатели на такъв брой акции, който съответства на техния дял в капитала. „Наследниците нямат качеството на акционери в ответното дружество като индивидуални притежатели на основание наследяване по 165 броя  поименни акции от капитала.

ВКС е възприел аргументите на въззивния съд и акцентира върху обстоятелството, че съгласно чл.181 ТЗ акцията материализира основните права, които акционерът има като член в АД, изразяващи се в правото му на глас в общото събрание, правото на дивидент и ликвидационен дял. Тези права на общо основание са наследими и при смърт на наследодателя-акционер притежаваните от него акции преминават върху наследниците му. При наследяването като универсално правоприемство към наследника преминава цялата съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му.

Когато наследниците са няколко, по силата на универсалното правоприемство към всеки от тях преминава идеална част от това имущество, от всеки негов елемент, определена съобразно вида на наследяването.
Аргументите на ВКС не се различават от тези, посочени в теорията и в решението на въззивния съд по конкретното дело. ВКС се позовава на чл. 177 ТЗ за неделимостта на акциите и приема, че „когато част от наследствената маса са повече от една акции, те се включват в наследствената общност, която се придобива от наследниците, като по силата на наследяването по отношение на всяка акция възниква съпритежание. Не е налице основание да се приеме, че в този случай не намира приложение чл.177 ТЗ. Всяка акция материализира самостоятелни членствени права, които може да са различни, поради което може да бъде самостоятелен обект на разпореждане. С оглед на това обект на наследствено правоприемство е всяка отделна акция, а не съвкупност от акции. Предвид изложеното не може да се приеме, че акциите, попадащи в наследствената маса, при наследяване се разпределят автоматично между наследниците съобразно дела им в наследството. В тази връзка следва да се отбележи, че според преобладаващото в правната теория становище, когато акцията е налична ценна книга, тя има и качеството на вещ, която може да бъде обект на правото на собственост, макар правото на собственост върху акцията като ценна книга да е второстепенно спрямо материализираните в нея облигационни права – правата по акцията, които могат да бъдат упражнени с притежаването на фактическа власт върху нея. Поради това при наследяване на налични акции съсобственост възниква и по отношение на ценните книги като вещи , което прави невъзможно автоматичното им разделяне“.

ВКС се приединява и към становището, че при наследяване на акции не трябва по аналогия да се прилагат правилата за наследяване на вземания и че акцията материализира членствени права, а не вземания и затова не може по аналогия да се прилагат правилата за наследяване на вземания.

Потвърждение на изложената теза са правилата относно безналичните акции, за които в Правилника за дейността на Централния депозитар се изисква при вписване на наследниците да се представи договор за доброволна делба на безналичните акции между наследниците.

8. От много подробната обосновка на цитираните решения може да се направи изводът, че акциите са неделими и при наследяване възниква съсобственост (съпритежание) на всички наследници върху всички акции, издадени от едно акционерно дружество. Наследникът не става пълноправен акционер по силата единствено и само на наследяването, а следва да упражнява правата и задълженията, материализирани в акциите заедно с всички останали наследници. При наследяване, преди да е извършена доброволна делба, се прилага чл. 177 ТЗ. В качеството си на наследствена общност акциите подлежат на делба.

9. Разумът на посочените правни разсъждения се корени в следното положение, което е специфично за акцията. Акцията не е вземане, нито вещ по смисъла на вещното право[6]. Тя е ценна книга, т.е. по своята правна същност тя е отделен вид обект на правоотношение. Акцията е ценна именно заради материализираните в нея права, които се делят на имуществени и неимуществени и произтичат от членуването на лицето в дружеството. При акцията е материализирано правото на членство в акционерно дружество.

10. И тук искам да приведа още един аргумент в подкрепа на гореизложената теза по същество, който обаче ще се опита да я коригира в известна степен.

Един акционер може да има примерно 1000 акции, но се намира в ЕДНО членствено правоотношение с дружеството. Акционерът няма толкова членства, колкото е броят на акциите. А в рамките на единственото си членствено правоотношение той има толкова гласа, колкото е броят на акциите и такъв дял от дивидента, какъвто е делът му в капитала. Последният зависи от броя на акциите и съотношението между броя на неговите акции и общия брой на акциите, на които е разделен капиталът.

При смърт се наследява членственото правоотношение, а то е едно. Затова не е възможно автоматично реално разпределение на акциите. Затова по силата на наследяването всеки наследник не става автоматично самостоятелен индивидуален акционер. Той встъпва заедно с останалите наследници в членствените права и задължения на своя наследодател и затова правото на глас трябва да се упражнява заедно от всички тях. Както починалият акционер приживе е можел с всичките си акции да упражни всичките си права на глас по един и същи начин (не може с едни акции да гласува за решението на акционерното дружество, а с други – против решението), така и неговите наследници придобиват неделимото право на членство в АД. Не общността от акции е неделима вещ, а неделима е една акция (по аргумент от чл. 177 ТЗ) и неделимо е правото на членство в АД.

Поради тази причина смятам, че гореизложеното становище не е много точно и би следвало да се коригира. То пренася правния режим на съсобствеността върху вещ върху съвкупността от акции, т.е. върху сбора от отделни акции, който не образува някакво ново цяло. За да има съсобственост и идеални части, трябва да има обект. Този обект е една акция и върху една акция може да има съсобственост. Всички акции, в своята съвкупност, обаче не образуват отделен, самостоятелен обект на правото, а след като няма обект, няма и съсобственост. Затова не може да има такова обяснение на наследяването на акции. Акциите влизат в наследствената маса заедно с другите обекти с имуществен характер, които е притежавал наследодателят. И както върху наследството няма съсобственост, така няма и върху съвкупността от акции. Те подлежат на делба заедно с другите обекти, които влизат в наследството. Докато не бъдат поделени, наследниците упражняват правото на членство съвместно. Може да се приложи чл. 177 ТЗ по аналогия поради липса на изрична правна уредба, но не бива да говорим за идеални части и за съсобственост върху членско право в АД.

11. И още един аргумент против становището за съсобствеността върху акции на наследниците в едно акционерно дружество. Ако акциите в капитала на едно акционерно дружество бяха обект на съсобственост, това би означавало, че при продажба на няколко акции, акционерът – продавач следва да стане съсобственик с приобретателя на купените акции, нещо, с което никой не би се съгласил. Съсобственост възниква върху една неделима вещ или един неделим обект, а сборът на акциите не съставлява някакво ново образование, единно цяло, неделима общност. Както 100 ябълки не образуват неделим обект, така и 100 акции не съставляват неделимо цяло.

12. Становището за съсобствеността не е ново. То може да се срещне в немската и швейцарската съдебна практика[7]. Това становище не е научно обосновано, но е от голяма полза за акционерното дружество. За последното е важно акциите да не се разпръсват между много акционери, защото не е предвидимо как те ще гласуват със своите акции на общото събрание за едно или друго решение. Докато не се извърши делба, наследниците не могат да гласуват разнопосочно, защото те образуват едната страна по членственото правоотношение. Те всички са на страната на акционера, в чието членствено правоотношение са встъпили. Всички те са акционери, но могат само заедно да упражняват правата, произтичащи от членството на своя наследодател.

В този смисъл смятам, че както акцията не е вещ, така и не може да се говори за съсобственост върху всички акции и идеални части върху всяка една акция. Налице е преминаване на членственото правоотношение по силата на наследяването. Членството се наследява и всеки наследник може да упражнява правата заедно с останалите наследници. Смъртта не води до увеличаване на броя на акционерите, ако се приеме, че акциите, се разпределят между наследниците ipso facto. Смятам че обратното разбиране не би било в интерес на акционерното дружество и особено на затворените акционерни дружества или на дружествата с винкулирани акции, т.е. дружествата, за които не е безразлично кой ще бъде акционер в тях. Защото наследниците могат да гласуват по разнопосочен начин с припадналите им се в резултат на делбата акции. Част от акциите да са „за“, а останалите „против“ вземането на решение в общото събрание. Така смъртта – едно случайно събитие, може да повлияе върху съдбата на акционерното дружество, може да доведе дори до неговото ликвидиране. (Особено ако си представим хипотезата, че един или повече от наследниците са били вражески настроени срещу това дружество, за разлика от своя наследодател и влязат като троянски кон в него).

13. Аргументът, върху който се основава господстващото становище, а именно чл. 177 ТЗ, не е верен. АкциЯТА, а не акциИТЕ са неделими. Първото и второто изречение на чл. 177 ТЗ си противоречат. Смисълът на закона е, че една акция е неделима, а не че aкциите образуват едно неделимо цяло и мисля, че няма спор по този въпрос. Всяка акция е отделна и самостоятелна част от капитала. Няма общност от акции, няма неделим обект и затова няма съсобственост върху всички акции, придобити от дадено акционерно дружество в случаите, когато те се наследяват[8].

14. И така, какво се установява:

Акциите материализират правото на членство, което е едно, независимо от броя на акциите. Акционерът гласува с всички акции по един и същи начин. При смърт акциите се наследяват, без да променят свoята правна същност. Членственото отношение се запазва, запазват се правата и задълженията, но те преминават върху неговите наследници. Те не стават по силата на наследяването индивидуални акционери със самостоятелни права. Те стават страна по членственото правоотношение, в което е членувал техният наследодател. Те наследяват неговото членство. И са задължени или да упълномощят представител, който да упражнява правата и задълженията, или да гласуват като един, заедно и по един и същи начин. Ще приложим чл. 177 ТЗ, но само по аналогия, доколкото законът не е уредил въпроса с наследяването на акциите и упражняването на правата им от наследниците изрично, а чл. 177 ТЗ в най-голяма степен се доближава до възникналите наследствени отношения. Ако не се постигне съгласие относно упражняването на правата, е необходимо да се извърши доброволна или съдебна делба на наследството, а дотогава наследниците следва да упълномощят представител.

Новото, което привнасям със статията, е, че акциите не се наследяват и делят като вещи, нито се разпределят автоматично като вземания или налични пари, защото те са отделен вид обект на имуществени права, влизащи в наследството. Подобно е положението и с наследяването на дружествения дял, с тази разлика, че при него не се наследява членство, а парична равностойност на дружествения дял към определен в закона момент. Смятам обаче, че механичното прилагане на режима на съсобствеността като вещноправен режим върху акциите е неточно и не следва да се възприема като господстващо положение в теорията и съдебната практика. Достатъчно е да се приеме, че акциите са наследими и докато не се извърши делба на наследството, те са част от наследствената маса, не се разделят автоматично между наследниците съобразно техните дялове, а материализираните в тях права се упражняват по реда на чл. 177 ТЗ. След делбата наследниците могат да решат само един от тях да придобие акциите или акциите да бъдат продадени или разпределени по ред, определен в договора за доброволна делба. И въз основа на този договор да се извърши вписването на наследниците като акционери в книгата на поименните акционери, а ако са безналични – в Централния депозитар. Но не приемам тезата, че всяка акция е обект на съсобственост на наследниците и те имат идеална част от нея. Защото това би означавало да се извършва делба на всяка акция поотделно, а ако те са 991, както е в цитираното решение, е нужно в акта за делба да има произнасяне за всяка една акция в дела на кой от наследниците ще отиде. А ако акциите са по един лев и са 1 000 000 на брой?!

15. В заключение бих искала да отбележа, че и написаното от мен не създава баланс между интересите на акционерите – наследници и останалите акционери. Моите разсъждения водят отново към първата теза – тезата, която на практика ощетява интересите на наследниците. Необходими са още усилия, за да се създаде конструкция, която да синхронизира интересите на всички акционери, да ги постави в равноправно положение. Смятам, че парламентът е длъжен да предложи такова решение, а не бива на базата на решения на конкретни казуси да създаваме модел, който потенциално би засегнал интересите на едни или други лица и по този начин да бъде несправедлив.

*Повод за написване на този материал ми дадоха две публикации в www. lex.bg „ВКС разясни как се наследяват акции“, от 7 август 2020 г. и „ВКС развива правото – казва как се наследяват акции“ – от 1 юни 2020 г.

[1] ДВ бр. 48 от 1991 г.
[2] ДВ бр. 22 от 1949 г.
[3] За всички въпроси относно същността на акциите вж. Голева, П. Търговско право. Търговци, 2018, Нова звезда, с. 283 и сл.;  Голева, П. Правен режим на акциите, 1991, София; Касабова, К. Акции и способи за прехвърляне, 1999 г. , София; Стойчев, Кр. Търговски дружества на капитала, 1992 г., София и др.
[4] Въпросът не е нов и не вълнува само българските юристи. Вж. още за сложността при наследяването на налични акции Jaeggi, Peter. DER ERWERB VON NAMENAKTIEN DURCH RECHTSGESCHÄFT ODER ERBGANG Universität Freiburg Schweiz. In: Die Schweizerische Aktiengesellschaft, Zeitschrift zur Besprechung von Rechts-, Steuer- und Wirtschaftsfragen der Aktiengesellschaften, 23. Jahrgang (1950/51), S. 153-160, 173- 182, 193 – 203. – Nach einem am 19. Februar 1951 vor dem Bernischen Juristenverein gehaltenen Vortrag.
[5]  Вж. Русчев, Ив. „Върху наследяването на налични акции и на членствено правоотношение”. В: „Норма”, бр. 3/2017 г.
[6] Също в О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 от 09.03.2011 г. по ч.гр.д.№24 по описа за 2011г. ВКС приема, че ценните кижа, каквито са и акциите, стоят много по-близо до вземанията отколкото до вещите, поради което не следва да се допуска делба на акции. Очевидно има спор в съдебната практика, вещи ли са акциите, подлежат ли на делба и т.н.
[7] Вж. Barbara Graham. In: Peter Breitschmid/Alexandra Jungo (Herausgeber). Handkommentar zum Schweizer Orivatrecht. Sachenrecht. Zuerich/Basel/Genf, 2016 , Nr. 1  ff zu Art. 653 AGB.
 

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
адв. М. Любомиров
адв. М. Любомиров
28 август 2020 18:11
Гост

Ето имаме и ново произнасяне преди втората аналогична касация с предизвестен край. От това ново произнасяне става безспорно повече от ясно, че нищо няма да бъде променено без допълнение на ТЗ. ВКС приема, че следва да се прави разграничение между желанието за участие в ОСА от страна на акционери без постигнато съгласие за общ пълномощник и възможността същите да упражнят правото си на глас по въпросите от дневния ред. Преведено на по-ясен език, ВКС допуска наследниците без определен общ пълномощник да влязат в залата /мястото на провеждане на ОСА/ и, ако искат, без проблем да слушат и се снимат с… Покажи целия коментар »

адв. М. Любомиров
адв. М. Любомиров
12 август 2020 14:45
Гост

Т.е. да разбирам, че и втората предстояща касация ще е със същия изход и, вместо съдебната практика да даде корективно тълкуване, съобразено с новите житейски хипотези, ще се чака законодателно разрешение чрез съответното изменение/допълнение /така, както стана навремето с чл. 187, ал. 3 ТЗ, поради едно спорно решение на ВКС с докладчик Л. Илиева за съдържанието на джирото на временно удостоверение/. Удоволствие е в такъв момент за едно АД /при спорещи наследници/ да имам за клиент акционер, враждуващ приживе с починалия акционер – наследодател /притежаващ мажоритарен дял/. Свиква се едно събрание на акционерите за увеличение на капитала под условие, че… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 11:12
Гост

Сложен казус. А и ВКС го доусложниха с това решение.

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 11:12
Гост

какво му е сложното? Промяна в нормативната уредба и готово!

разпределение пред нотариус
разпределение пред нотариус
12 август 2020 10:40
Гост

Разбира се, че не може да остави на изп. д-р на дружеството да разпределя. Разбира се, че не може да се оставят наследниците в пълен блокаж, както прави ВКС, изходът е в съдебно разпределение или защо не пред нотариус

запознат
запознат
12 август 2020 8:42
Гост

Точно това, за което пише професорката в статията се случва в дружеството, заради чиито акции се произнесе ВКС. Вземат се каквито си искат решения, тъй като сума ти акции са блокирани и не могат да гласуват. Даденото от съда тълкуване е в полза на дерибеи и реално ограничава собственици да упражнят правата си

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 8:38
Гост

Добре да се изчетат аргументите са допустимостта на делба, които е изложил ВКС и на които стъпва въззивният съд. Някои от тях тотално издишат и меко казано може да бъдат преразгледани.

http://vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=32A495914EDD4C90C2257861004049E8

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 8:29
Гост

Поздравявам проф. Голева за обоснованото становище, което за разлика от последното решение на ВКС, държи сметка за практическите резултати, което си е чиста ирония – един професор по право да мисли повече за това, от практиците върховни съдии.
Истината е, че трябва изрична уредба в ТЗ, която обаче този парламент не виждам как ще измъдри. Проф. Герджиков, някакви идеи?

Мавродиева
Мавродиева
12 август 2020 8:29
Гост

Супер статия. Благодаря, че някой се замисля за подобни казуси

Тен
Тен
12 август 2020 8:28
Гост

Винаги добри анализи

Manoleva
Manoleva
12 август 2020 8:27
Гост

Радвам се, че повдигате този въпрос

Филипа
Филипа
12 август 2020 8:27
Гост

Другата теза – че акциите автоматично след смъртта на наследодателя се разпределят между наследниците съобразно техните дялове, е изгодна за наследниците. Тя им позволява акциите да не се делят, те да се впишат директно и да не изпускат нито за миг влиянието върху управлението и контрола на АД, което е имал техният наследодател.

Ето това е много ОК. Макар, че от опит казвам, че когато става дума за акции винаги има напреженеи и подмолни игри

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 10:36
Гост

Да, това е правилният подход в случая.

да се допусне делба
да се допусне делба
12 август 2020 8:26
Гост

Всъщност истината е, че идеята за съдебна делба на акции не е толкова лоша. След като ВКС застъпва тезата за съсобственост, трябва да изостави тази за недопустимост на съдебната делба, защото не може да остави наследници с противоречиви интереси, за които доброволна делба е невъзможна, без правен механизъм за разрешаване на ситуацията. А той е измислен – съдебна делба!

Пътешественик
Пътешественик
14 август 2020 13:22
Гост

Съдебната делба може да отнеме години. Какво ще се случва с дружеството през това време? Това не е практичното решение на проблема.

Qenski
Qenski
12 август 2020 8:26
Гост

Мисля, че след смърт акциите трябва автоматично да се прехвърлят и така няма да има драми и излишно напрежение между наследниците

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 11:13
Гост

Точно така. А не да се създават дразги и неприятни ситуации.

Englishman
Englishman
12 август 2020 8:24
Гост

Делбата на акции принципно е сложна и понякога води до сериозни разпри между хората. Като цяло акцията за мен не е нещо хубаво

Oblena
Oblena
12 август 2020 8:24
Гост

Ами приема се за ключ към несметни богатства и човека, като алчно същество, веднага иска да се домогне до тях

Павлова
Павлова
12 август 2020 8:23
Гост

През близо 30 годишното съвместно съществуване на Търговския закон и на Закона за наследството законодателят не се реши да уреди въпроса с наследяването на наличните и безналичните поименни акции. През този некратък период обаче акционери – физически лица напуснаха живота и оставиха не един, а няколко наследници, пред които възникна въпросът как да упражняват и разделят акциите на наследодателя.

Именно така е. И какво правят тези хора? Как да се справят? Дали изобщо се е замислял законодателя ?