Настоящото мнение представлява опит на автора за участие в широката обществена дискусия относно съкратеното съдебно следствие (гл. ХХVІІ НПК).  Всъщност проблемът, най-общо казано, има два аспекта – процесуален, свързан с бързината на провеждане на наказателното производство и материалноправен, свързан със справедливостта на наложеното наказание.

  1. Процесуален аспект на проблема

По мое мнение усещането на обществото за остър дефицит на справедливост не произтича от самата диференцирана процедура на съкратено съдебно следствие. Уредбата в глава двадесет и седма от НПК трябва да остане такава, каквато е в момента, без никакви промени в нея.

Всяко признаване от подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обвинителния акт (чл. 371, т. 2 НПК), когато са подкрепени от събрани в досъдебното производство доказателства (чл. 372, ал. 4 НПК), и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, са и трябва да останат  процесуално основание за провеждане на съкратено съдебно следствие, наред със съгласието на страните по чл. 371, т. 1 НПК. Това се отнася за всички видове извършени престъпления, включително тежки умишлени престъпления против личността. Достатъчно е формалното признаване на фактите. Юридическата и моралната оценка и интерпретация от подсъдимия на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, които е признал, нямат никакво значение за модела на съдебния процес, и не е нужно да имат такова.

Безсмислено е при наличието на предпоставките по  чл. 371, т. 2 и 372, ал. 4 НПК да се хабят процесуални усилия, финансови средства и време за провеждането на стандартен наказателен процес, каквото и да е извършеното престъплениепо вид и тежест.

Евентуалното изключване на съкратеното съдебно следствие при определени видове тежки умишлени престъпления, в унисон с някои от предложенията в актуалната дискусия, ще доведе до забавяне на процеса и на наказването на дееца. Изменение на гл. ХХVІІ НПК в този смисъл ще засегне именно жертвите на тези престъпления и техните близки, които имат интерес от провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на гл. ХХVІІ НПК, постановяване на присъдата и произнасяне по предявения граждански иск в разумен срок. Бързото наказване на виновния за тях ще представлява навременно възмездие за извършеното тежко престъпление.

  1. Материалноправен аспект на проблема

2.1. Този аспект е свързан с наказването на осъдения съгласно приложимите правила на чл. 58а НК.

През последните десетилетия обикновено говорим за бързина на наказателния процес и приключването му в разумен срок, за правото на справедлив процес, но много малко за справедливост на наложеното наказание и за неговите цели.

Забравяме фундаментална постановка на материалното наказателно право. А именно – наложеното от съда наказание е съответно на престъплението (чл. 35, ал. 3 НК), справедливо, достатъчно възмездие и годно до постигне целите по чл. 36 НК, респективно целите на специалната и генералната превенция, само ако е определено в строго съответствие с нормите на чл. 54-55 НК.

Забравяме, че важен принцип на наказателното право на Европейския съюз, изрично прокламиран в редица актове, е този за пропорционалното (съразмерно или съответно) на престъплението наказание с разубеждаващ (възпиращ) ефект. Наказанието може да е съответно на престъплението и възпиращо само при неотклонно и точно спазване на разпоредбите на чл. 54-55 НК.

Чл. 58а е тежък компромис или по-точно –  недопустимо отклонение от тези основни постановки и принципи на материалното наказателно право. Щом наказанието, определено от съда, при спазване на разпоредбите на Общата част на НК, се намалява с една трета, съгласно чл. 58а, ал.1 НК, тогава редуцираното наказание по дефиниция е несправедливо и негодно да постигне неговите цели. Всъщност то е самоцелна държавна реакция. Предложената от някои колеги промяна на редукцията от една трета на една пета не променя нищо по същество.

В ТР №1/2009 г. Върховният касационен съд признава дефицита на справедливост като изрично обръща внимание на съдилищата, че по „съображения за несправедливост на наказанието” решаващият орган не може да откаже съкратено съдебно следствие. От такова наказание обаче няма особена полза нито обществото с оглед на неговата защита от бъдещи престъпления, нито пострадалият и неговите близки.

Абсолютно погрешно е компенсацията на подсъдимия заради формалното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, да се търси в несправедливо наказание, негодно да защити обществото от престъпни посегателства (чл. 1, ал.1 НК).

Ясно е, че причината за общественото недоволство не е съкратеното съдебно следствие само по себи си, а наказването или по-точно начинът на наказване, уреден в чл. 58а НК.

Ето защо правилното решение може би е отмяната на чл. 58а НК (виж и 3.3.). Близко до това разбиране е предложението на някои колеги съдът да не е длъжен, а да може по негова преценка да намали определеното наказание. Съответно, единственото изменение в НПК, което се налага в съответствие с моето предложение, е на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НК in fine, препращаща към чл. 58а НК.

2.2. Необходимо и достатъчно за провеждането на съкратено съдебно следствие и наказване при условията на чл. 58а НК е формалното признаване на фактите по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК. По този начин във всички случаи подсъдимият съдейства за бързото приключване на делото.

Но неговото процесуално поведение може да има различни конкретни форми.

Чувството за несправедливост се корени и в това, че независимо от конкретното процесуално поведение на подсъдимия привилегията по чл. 58а НК е еднакво приложима. Възможно е например самопризнание, което съществено улеснява доказването на обвинението, което е източник за събирането на нови доказателства, дори такова самопризнание, без което би се стигнало до оправдателна присъда. Наред със същественото съдействие за ефективното наказателно производство е възможно едно само формално признаване на фактите, без признаване на вината, без нейното „осъзнаване“, без никакво разкаяние, съпроводено със заявление  че ако може отново би извършил престъплението, и без какъвто и да е принос за доказването на престъплението (например извършено на публично място пред множество свидетели и пр.). В този последен случай много остро се поставя въпросът за какво всъщност се компенсира деецът, С какво е допринесъл за бързото правораздаване, освен за по-лекото изготвяне на мотивите на присъдата и спестяването на някои разпити? Но и при едното, и при другото процесуално поведение, той се ползва от редукцията на определеното от съда наказание с една трета.

2.3. Прави, разбира се, впечатление метаюридическият, математически подход на редукцията на наказанието по чл. 58а НК. Такъв механистичен способ (редукция с дробно число, но дори и да беше с цяло число) е органично чужд на индивидуализацията на наказанието.

При индвидуализацията на наказанието имат място единствено смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства (чл. 54-55 НК) и някои други обстоятелства, свързани с обвиняемия – възраст, здравословно състояние, семейно положение – израз на принципа на хуманизма в наказателното право, неговото имуществено положение (чл. 102, т. 3 НПК). Самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК може да е процесуално основание за съкратеното съдебно следствие, но от материалноправна гледна точка, само по себе си то не е смекчаващо отговорността обстоятелство и следователно не трябва да има никаква роля при индивидуализацията на наказанието. Независимо от това обаче, чрез трансмисията на съкратеното съдебно следствие, то води до редукцията на наказанието по чл. 58а НК. Съвършено правилно Върховният касационен съд в ТР №1 от 2009 г. отбелязва „формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индвидиуализацията на санкцията”. И така, на едно процесуално значимо обстоятелство се придава изкуствено силно хипертрофирана роля при наказването на подсъдимия. И то роля, която поначало или в общия случай е по-голяма от тази на което и да същинско смекчаващо обстоятелство.

И накрая, индивидуализацията на наказанието е деликатна чувствителна преценка на относителната тежест и съотношението на обстоятелствата по чл. 54-55 НК, еманация на чувството за справедливост на съда, а не аритметическо пресмятане с една трета.

Разбираем е при това положение рефлексът да се налага по-тежко наказание от това, което би следвало от обстоятелствата по чл. 54-55 НК, така че след редукцията по чл. 58а НК да се стигне до едно по-справедливо наказание. В този смисъл чл. 58а в сегашната му редакция по една втора линия способства за отклонението от разпоредбите на чл. 54-55НК, този път в обратната посока.

Но така или иначе, механическата редукция на наказанието по чл. 58а НК на практика облагодетелства извършителите на най-тежките престъпления и тези от тях с най-висока степен на обществена опасност, защото намалява размера на определеното при условията на чл. 54 НК справедливо и съответно сурово наказание най-много в абсолютна стойност. Например определеното наказание от 20 години лишаване от свобода ще бъще намалено с почти седем години. Тъкмо този ефект според мен взриви общественото чувство за справедливост.

  1. Компенсацията или стимулът на подсъдимия да признае фактите, изложени в обвинителния акт

3.1. Стимулът на подсъдимия за самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК не трябва да бъде за сметка на основни принципи на материалното наказателно право. Обществото има интерес не само от бързо наложено, но и от справедиво и ефективно наказание.

Основно положение в материалното наказателно право е това, че законът (трябва да) предвижда такова поощрение, което е заслужено от дееца с негово правомерно посткриминално поведение. В конкретната хипотеза това означава, че при индивидуализацията на наказанието трябва да бъде взето предвид не всяко самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, а само такова, което същевременно е и смекчаващо отговорността обстоятелство, указващо на по-ниска степен на обществена опасност на дееца по смисъла на чл. 54, ал. 2, пр. 2 НК.

3.2. „Бонусът“ и мотивът на подсъдимия за признаването на фактите може да бъде третирането му като смекчаващо отговорността обстоятелство, ако и когато то е съпроводено с активно съдействие за разкриването на обективната истина, с искрено разкаяние и пр. Правилно ВКС приема в ТР №1 от 2009 г., че самопризнанието би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, ако е „форма на съдействие при установяването на обективната истина”, спомогнало за разкриването на престъпното посегателство.

Такъв „бонус” не само е заслужен и справедлив, но никак не е малък. Процесуалното поведение не само може, но и трябва да бъде взето предвид от съда при индивидуализацията на наказанието. В противен случай ще имаме несправедливост на наказанието и основание за атакуване на присъдата. В потвърждение на извода може да приведем вековната съдебна практика с многобройни самопризнания, за да бъде заслужено снизхождението на съда, много години преди въвеждането на съкратеното съдебно следствие с неговата компенсация по чл. 58а НК.

3.3. Възможно е и друго решение освен отмяната на чл. 58а НК. Разпоредбата, предвиждаща компенсацията за подсъдимия, направил самопризнание, да бъде изменена и приведена в съответствие с принципите на материалното наказателно право.

Процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство може да бъде не само известно съдействие за доказването на правнорелевантните факти и обстоятелства, но и такова, което дори „съществено улеснява разкриването и доказването на престъплението“ (чл. 321, ал. 5 НК). По своето естество то представлява „изключително смекчаващо обстоятелство” по смисъла на чл. 55 НК.

Нормата на чл. 58а НК може да бъде изменена така, че съдът да е длъжен да третира самопризнанието от типа на това по чл. 321, ал. 5 НК като „изключително смекчаващо обстоятелство” при индивидуализацията на наказанието. Предлагам следната примерна редакция на чл. 58а НК: „Същественото улесняване от подсъдимия на разкриването и доказването на престъплението е изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 при постановяване на осъдителна присъда по чл. 373, ал. 2 НПК”.

С това изменение съдът не е длъжен да приложи чл. 55 НК. За прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК е нужно освен наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, още и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се окаже несъразмерно тежко.

Поощрението, предвидено в чл. 321, ал. 5 НК, е наказване при условията на чл. 55, но дължимото поощрявано поведение според тази норма включва още и доброволното предаване на дееца на органите на властта и същественото улесняване на разкриването и доказването не само на собствената, но и на чужда престъпна дейност. Следователно еднаквият мащаб на поощрението в чл. 58а и 321, ал. 5 ще бъде спазен.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Ваня Министерска
Ваня Министерска
29 септември 2019 9:37
Гост

Къде в целия процес в досъдебното и съдебното са правата на близките на убития? И тук за съжаление не виждам обърнато внимание, освен манипулацията, че виждате ли за близките ще я тежко процеса да е дълъг. Аз лично поемам отговорността за дълъг, но справедлив процес в който ще се чуе всичко, не само това което полицията и прокурора са решила за важно, но нямам право да го заявя.

Радост
Радост
24 септември 2019 15:25
Гост

Поредното мнение срещу предложенията на популист-некадърните ни депутати. Радвам се, когато юристите-експерти се обединяват около смислени тези, повлияни единствено от аргументите на духа на правото и закона!

Е, да, но
Е, да, но
24 септември 2019 15:26
Гост

Да, жалко е само когато се обединяват около спорни кандидатури за гл. прокурор…

Моля!
Моля!
24 септември 2019 15:27
Гост

Не намесвайте проф. Марков в този скандал с Гешев. Той не е част от апологетите му!

Анонимен
Анонимен
24 септември 2019 11:34
Гост

Трябва да се търсят алтернативни начини за стимулиране към самопризнания.

Анонимен
Анонимен
24 септември 2019 11:36
Гост

Съкратеното съдебно следствие е напълно нвприемливо при особено тежките престъпления.

Анонимен
Анонимен
24 септември 2019 11:30
Гост

Изключително полезна статия. Добре е, че се търсят корените на проблема.

Анонимен
Анонимен
24 септември 2019 10:33
Гост

Разбирам, че подсъдимият съдейства за бързото приключване на делото. Но в крайна сметка това не е най – важно в случая. А и къде отива справедливостта към близките на пострадалия.

Имайте предвид
Имайте предвид
24 септември 2019 15:29
Гост

Близките никога няма да си върнат убития. Дори убиецът да бъде разкъсан на парчета, а парчетата изгорени на клада. Не е това целта на наказанието. Отмъщението не е конструктивно, само превъзпитанието.

Simon
Simon
24 септември 2019 10:15
Гост

При всички случаи, подобна една промяна ще доведе до по-малко самопризнания, но в крайна сметка, наистина справедливото наказание е пръв приоритет, а не бързото.

Наистина
Наистина
24 септември 2019 15:30
Гост

Опасността е да не се окаже неефективно наказателното правосъдие, ако бъде лишено от ССС.

Анонимус
Анонимус
24 септември 2019 10:13
Гост

Адекватно е предложението на доц. Марков. Не бива да се хвърляме в крайности след всяко обществено напрежение, защото именно то е довело до недомислени законодателни промени, които през година трябва да се поправят. За съжаление, депутатите не слушат, а по-лошо, мисля, че и не могат да разбират професионалистите в тази материя.

Анонимен
Анонимен
24 септември 2019 9:57
Гост

Тази статия да се изпрати на вниманието на законотворците, че да помислят малко по-надълбко какво правят.

Petar
Petar
24 септември 2019 10:24
Гост

За съжаление, материалът там е такъв, че дълбочина не може да се очаква.

Анонимен
Анонимен
24 септември 2019 9:29
Гост

съдействие и искрено разкаяние, не че последното е установимо, тъй като знаем по делата какви сълзи и клетви се редят като в детската градина – моля другарко, обещавам, че никога няма да правя така, съжалявам, мило другарче. но съм напълно съгласен, че това е подходът, който следва принципите на наказателно право. какво значи задължителна редукция – априори несправедливо наказание – дали защото става такова след редукцията, или защото съдът в аванс го завишава изкуствено, за да постигне адекватна присъда след нея

пантагрюел
пантагрюел
24 септември 2019 8:55
Гост

Само в интерес на обективността и фактите, трябва да се отбележи, че тази аритметика в чл. 58а НК я измисли един бивш председател на Наказателната колегия, днес конституционен съдия, който го направи, за да спаси положението и да не „бастисат“ съкратеното в парламента. Това беше възможното решение към онзи момент , макар и действително далече от наказателното прави като подход. Поздравления, проф. Марков!

Анонимен
Анонимен
24 септември 2019 12:07
Гост

Тя въобще не я е дообмислила аритметиката. Как може да се изчисли точно с колко да намалят присъдата.