Рекордно обезщетение от над 802 000 лв. за имуществени вреди и още 3000 лв. за морални такива е осъдена да плати прокуратурата на сочената за едно от пипалата на „Октопод“-а фирма „Голд лизинг“ ООД. Решението е на Софийския апелативен съд (САС) и не е окончателно. То е следствие от акция „Октопод“ и ако влезе в сила, сметката за обезщетения, които държавата плаща след нея, ще надхвърли 1 млн. лв.

„Въпреки че имам резерви към някои от решаващите мотиви на решението на САС и към дадената от него правна квалификация на казуса по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с правото на ЕС, то е своеобразен прецедент за българското право“, казва адвокат Михаил Екимджив, който заедно с адвокат Катина Бончева представлява фирмата, в полза на която е присъдено обезщетението.

И обяснява: „Това е така на първо място, защото за първи път, според мен, прокуратурата е осъдена от юридическо лице за вреди от процесуални действия в наказателно разследване. Решението разчупва клишето, според което след като наказателната отговорност е intuitu personae, репарация на вреди от такова разследване могат да търсят само физическите лица, които са били обвиняеми или подсъдими. Настоящият казус визира хипотеза, която за съжаление често се повтаря през последните години – в контекста на наказателно дело се изземат и години наред се задържат без ясно основание и без разумно оправдание документи и компютри, принадлежащи на юридическо лице. Това буквално икономически съсипва и занулява търговското дружество. Очевидно е, че то понася драматични имуществени и репутационни щети, които нерядко водят до фалит. Въпреки тази очевидност, до момента съдилищата не „виждаха“ причинно-следствена връзка между наказателния процес, воден срещу конкретни физически лица и преките вреди на косвените жертви“.

Бизнес, „иззет“ в 63 чувала

Казусът възниква на 10 февруари 2010 г., когато МВР и прокуратурата зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков. Същия ден разследващите претърсват офиса на „Голд лизинг“ и изземат всички компютри и 63 чувала с документация. Сред тях са всички оригинални лизингови документи на фирмата – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили, застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. В офиса на дружеството не остават никакви документи и компютри, освен някои архивни папки за много стари периоди.

В медиите излизат множество публикации, че „Голд лизинг“ е част от пипалата на „Октопод“- а и че чрез дружеството са прани престъпни пари. След шумната акция бяха образувани три основни дела. Те станаха популярни като „Голям Октопод“, в който останаха тежките икономически престъпления, „Нежен Октопод“ – за сводничество и проституция и „Малък Октопод“ – за рекет и принуда. До съд стигна само последното. Документите, иззети от „Голд лизинг“ през 2010 г., са по т. нар. „Голям Октопод“, а делото за него беше прекратено на 27 февруари 2014 г.

Още в края на февруари 2010 г. от фирмата изпращат искания до всички нива на държавното обвинение – от наблюдаващия делото в Софийската градска прокуратура до главния прокурор, да ѝ бъдат върнати иззетите документи и компютри. Получават отказ от СГП. После настояват поне да получат оригиналите на свидетелствата за регистрация на автомобилите, които дружеството предоставя на лизинг. Така на 1 юни 2010 г. те са им върнати. През март 2011 г. получават обратно и девет компютъра, в постановлението е отказано връщането на останалите документи.

През април 2011 г. от фирмата се оплакват на Инспектората към Висшия съдебен съвет, че с неправомерни действия и бездействия наблюдаващите прокурори я възпрепятстват да осъществява дейността си, в това число я лишават от възможност да защити по съдебен ред правата си срещу неправомерни действия на некоректни клиенти и да упражнява правата си по издадени в нейна полза записи на заповед. Искат срещу обвинителите да бъдат образувани дисциплинарни производства.

Нищо не се случва – нито документите са върнати, нито някой е наказан. На 25 март 2011 г. „Голд лизинг“ е заличено от регистъра на финансовите институции. А година по-късно Общото събрание на дружеството взема решения за отписване от баланса му на активи за над 1.6 млн. лв. По-голямата част от тях са вземания по договори за лизинг, подписани преди акция „Октопод“, които поради липсата на документацията, няма как да бъдат събрани.

По делото на фирмата срещу прокуратурата свидетели разказват, че след изземването на документите служителите в „Голд лизинг“ е нямало какво да работят, като след края на февруари 2010 г. са преминали на четиричасов работен ден до края на месец август 2011 г. Причина за това било влошеното финансово състояние на дружеството, поради отдръпване на клиенти. Имало клиенти, които твърдели, че са престъпници и няма да погасяват задълженията си. До края на месец март 2010 г. нямало почти никакви приходи, нямало и нови клиенти. Дружеството не можело да купува нови автомобили, не можело и да си събира вноските за вече дадените на лизинг.

Неправомерно бездействие и вреди

Документите не са върнати на фирмата и до днес. Затова „Голд лизинг“ иска да ѝ бъде присъдено обезщетение от 1.6 млн. лв. за причинени имуществени вреди. Първата инстанция – Софийският градски съд, отхвърля изцяло иска ѝ.

Но не защото намира, че задържането на документите е в реда на нещата, напротив – в решението на СГС се посочва, че от 10 август 2010 г. е налице противоправно бездействие на прокуратурата. Като в решението на СГС, така и в това на САС, се изтъква, че след изтичането на двумесечния срок за разследване и удължаването му с още четири месеца, предвидено в НПК, той е можело да бъде увеличен само ако изключителни обстоятелства го налагат. Прокуратурата обаче не е доказала наличието на такива. „Ето защо задържането на иззетите документи след изтичането на законово определения шестмесечен срок по чл.234 от НПК е извън разумния срок за приключване на разследването и отказът да бъдат върнати на правоимащия веществени доказателства съставлява противоправно бездействие. Аргумент в тази насока се обосновава и от фактът, че Прокуратрата не сочи на обстоятелства, налагащи задържането на документите, с оглед изясняване на обективната истина по делото“, пише градският съд. Той обаче не вижда причинно-следствената връзка между отказа на обвинението да върне документите и вредите, причинени на фирмата.

Най-общо СГС твърди, че тъй като документите (без които признава, че безспорно фирмата не може да работи) не са изгубени или унищожени, то тя е можела да заведе дела за различните си вземания към трети лица и чрез съдебни удостоверения конкретните документи да бъдат изискани от прокуратурата. Що се отнася до иззетите оригинали на изпълнителни листове по вече спечелени от фирмата дела за над 802 000 лв. СГС казва, че тя е можело да си извади дубликати.

Именно по този последен пункт обаче САС не се съгласява с първата инстанция и признава, че на „Голд лизинг“ са причинени загуби от над 802 000 лв. от присъдени вземания, които обаче е било невъзможно да бъдат събрани. „Заради неправомерното задържане от прокурори при СГП на оригиналите на различни документи, вкл. и оригиналите на изпълнителните листове, се е стигнало до фактическа /а и правна/ невъзможност тези вземания да бъдат събрани, поради което са и отписани с решение на Общото събрание на съдружниците“, пише САС. И подчертава, че липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора от възможността да започне изпълнителен процес за събиране на съдебно присъдените си вземания. Апелативният съд отхвърля тезата, че е възможно в този случай фирмата да си извади дубликат на изпълнителните листове, както твърди СГС. „Ищецът не би могъл да пристъпи и към процедура по издаване дубликат на изпълнителния лист, защото той нито е изгубен, нито е унищожен /вж. чл. 409, ал. 1 ГПК/, а единственият оригинал  на листа се е намирал в чужда фактическа власт /по разпореждане на съответния прокурор/, без да може да се упражняват правата по него от кредитора – докато изтече погасителната давност за признатите от съда вземания, обективирани в изпълнителните листове. Тези вреди са преки и подлежат на обезщетяване поради наличието на причинно-следствената връзка между поведението на ответника /по-точно на физически лица, работещи към него/ и наличието на тези вреди“, пише в решението.

Може ли фирма да претърпи неимуществени вреди? Може.

Макар САС да присъжда на дружеството само 3000 лв. за морални вреди, тази част от решението е не по-малко значима, тъй като това е поредният, от макар спорадични съдебни актове у нас, с които се признава правото на юридическо лице да претърпи неимуществени вреди. Апелативните съдии стъпват на практиката на Европейския съд за правата на човека и на Съда на Европейския съюз, които признават тази възможност.

В решението те дават станалия вече класически пример по тези искове с чл.631а от Търговския закон, за да обосноват защо фирма може да претърпи неимуществени вреди. „Виждането, че на юридическите лица могат да бъдат присъждани обезщетения за неимуществени вреди не е чуждо на законодателя, тъй като в чл. 631а, ал. 1 и 2 ТЗ е предвидена възможност за длъжника да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ако е отхвърлена с влязло в сила решение молба от кредитор за откриване на производство по несъстоятелност. И тук по подобие на гражданския закон /чл. 52 ЗЗД/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост“, пишат апелативните съдии.

В решението се посочва, че по същество твърденията за настъпили неимуществени вреди са такива за накърнена репутация, създаване на негативна представа в обществото, че дружеството се занимава с престъпна дейност и т. н.

САС цитира публикации, в които „Голд лизинг“ се свързва с „перални за пари“, „кухи структури за далавери“, „черни каси“, а за самата фирма се твърди, че е част от „пипалата на октопода“. „Тези твърдения, провокирани и от действията на прокуратурата, рушат доброто име на търговеца, неговия авторитет, качествата му на коректен партньор, с когото можеш да сключиш без притеснения договор за лизинг“, пише в решението.

За да признае претенцията на фирмата за морални вреди, САС стъпва и на показания на свидетели. Те „сочат еднопосочно, че имиджовият облик на ищеца се е сринал в резултат на широко оповестените чрез медиите действия на прокуратурата спрямо тях. Името и авторитета на дружеството – като търговски партньор, на когото можеш да се довериш – са били засегнати силно“, констатират съдиите. И присъждат 3000 лв. компенсация на фирмата, която е претендирала 50 000 лв. за неимуществени вреди.

Апелативният съд напълно отхвърля съжденията на СГС, с които е отказано обезщетение за морални вреди на фирмата, с мотив, че тя няма как да претърпи такива. Първата инстанция казва, че те съставляват болки и страдания, които няма как да бъдат изпитани от юридическо лице. СГС признава, че уронването на престижа, доброто име и репутацията подлежат на обезщетяване, но твърди, че тези вреди са имуществени, тъй като или увеличават пасива на дружеството, или намаляват актива му поради отлив на клиенти, пропуснати ползи. И сочи, че в този смисъл е и константната съдебна практика у нас.

САС пък се позовава на практиката на европейските съдилища – в Страсбург и Люксембург, както и на решение на Върховния административен съд, с които се признава правото на обезвреда за морални вреди на юридическо лице.

Празнотата в ЗОДОВ

Един от основните въпроси, които поставя казусът на „Голд лизинг“, е за реда, по който трябва да бъде гледано делото на компанията.

Тя твърди, че задържането на документацията ѝ е в нарушение на чл.63 от ДФЕС, като ограничаващите мерки по отношение на свободното движение на капитали са наложени, чрез поредица от фактически действия и бездействия, без ясно формулирана легитимна цел и с непредвидими правни последици. От дружеството твърдят, че с отказа си да им върне документите прокуратурата е погазила и чл.7 и чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл.8 от ЕКПЧОС и чл.1 от Протокол №1 към нея.

И настояват, че делото трябва да бъде гледано по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или да бъде спряно, докато Съдът на ЕС, а в последствие и върховните съдии у нас, не излязат се решение за реда, по който трябва да се разглеждат делата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. В очакване на решение на съда в Люксембург е спряно съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на ВКС и ВАС, което трябва да отговори на два основни въпроса – кои съдилища у нас – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – ЗОДОВ или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.

И двете съдебни инстанции, разгледали иска на „Голд лизинг“ – Софийският градски съд и САС, са категорични, че той няма как да бъде гледан по ЗОДОВ.

„Отговорността на правозащитните органи, сред които е и прокуратурата, е уредена по един казуистичен начин в този закон – с посочване на фактически състави или конкретни действия или бездействия в седем точки в ал. 1 на чл. 2 ЗОДОВ. Следователно, ако увреждащите действия са от друго естество и не покриват някой от фактическите състави на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 ЗОДОВ, основанието за търсене на отговорност следва да се дири в общия граждански закон (аргумент за това е и разпоредбата на чл. 8 ЗОДОВ)“, пише апелативният съд.

Само преди дни заради празнотата в ЗОДОВ, който в момента не покрива много хипотези, при които правозащитните органи причиняват вреди, група депутати от БСП, начело с Крум Зарков, внесоха проект за промени в закона.

Едно от предложенията им е в ЗОДОВ да се запише, че държавата отговаря и за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушения на други права, защитени от Европейската конвенция за правата на човека (а не само на свобода и сигурност и за разглеждане на делото в разумен срок, както е сега), извършени от разследващите или от органите на съдебната власт. Така освен разширяването на отговорността на правораздавателните органи за всякакви нарушения на конвенцията, сред потенциално увредените от дейността им, които имат право да търсят компенсация по ЗОДОВ, изрично са записани юридическите лица, които в момента не са посочени в чл. 2 от закона.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Хамсиев
Хамсиев
25 юни 2018 13:38
Гост

Чл. 45 ЗЗГ: „Всеки гарван е длъжен да поправи вредите виновно причинени гарвану.“

съвет
съвет
25 юни 2018 12:35
Гост

Прокурорите лично да платят обезщетението. При 2000 прокурора-излиза по 400 на калпак. Нищо, на фона на свръхзаплатите в прокуратурата. Това е една пета от парите за дрехи за тази година. Събирайте парите, и плащайте.

Петя
Петя
25 юни 2018 10:23
Гост

Много време наистина са задържани документите. Нямаше ли друг начин? Дано да се обжалва решението.

Anonimen
Anonimen
25 юни 2018 10:19
Гост

И какво излиза в крайна сметка? Алексей Петров е чист като сълза.

Геиргиев
Геиргиев
25 юни 2018 10:20
Гост

Адвокатите си свършиха добре работата.

Анонимен
Анонимен
10 юли 2018 18:15
Гост

Тази фирма не е на Алексей Петров

Магистрат
Магистрат
25 юни 2018 10:16
Гост

Изключително интересен казус, трябва да се изучава в учебниците в НИП. Включително и с поведението на отделните звена на съдебната система.