Над 130 адвокати от цялата страна призоваха президента Румен Радев да наложи вето върху разпоредбата от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвиждаща нова висока неустойка по бърз кредит. Според адвокатите тя противоречи на Конституцията, на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита правата на човека и единственото обяснение за приемането ѝ е „крещящ лобизъм в интерес на фирмите за бързи кредити“.

Както „Лекс“ писа, на 19 ноември депутатите гласуваха промяна в ЗПК с предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС. С нея се предвижда, че разходите, които потребителят вече ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни.

Става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.

И в нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“, т.е. съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато беше практиката досега. След приемането ѝ омбудсманът Диана Ковачева заяви, че ще се сезира Конституционния съд (виж тук). А пред в. „24 часа“ шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви, че разпоредбата ще бъде отменена. Това може да стане именно, ако държавният глава наложи вето и депутатите не я прегласуват.

В призива до президента (виж пълния текст тук) адвокатите най-напред посочват, че разпоредбата е приета „на тъмно“. Тя беше внесена от независимия народен представител Спас Панчев между първото и второто четене на промените в Закона за ДДС. „Текстът е внесен в НС в законодателна процедура, касаеща промяна на закон, чиито предмет на регулация са публично-правни данъчни правоотношения, в чиито обхват не попада извършеното допълнение на закона за потребителския кредит, регламентиращ отношенията между страните в правоотношения от частен характер потребител – търговец. Поради непрозрачната процедура, по която е внесено предложението на народният представител Спас Панчев и непубликуването на предложението в Портала за обществени консултации по  § 1 от ДР на ЗНА, то не беше сведено до знанието на заинтересованите лица – гражданите, адвокатите, органите на съдебната власт, представители на неправителствения сектор и юридически лица“, изтъкват адвокатите и добавят, че по този начин е нарушен чл. 26 от Закона за нормативните актове, защото са били лишени от възможност да изразят становище.

Според тях текстът е и противоконституционен, тъй като нарушава принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, гарантираната от чл. 19, ал. 2 защита на потребителите, правото на защита по чл. 56, както и чл. 117 и чл. 119, ал. 1 от основния закон, според които държавната функция по правораздаване се осъществява от съдилищата, които чрез упражнявания от тях контрол са гаранти за защитата на правата и на законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Адвокатите изтъкват, че чл. 19, ал. 7 от ЗПК лишава потребителите от правото им на достъп до съд и от правосъдие.

Със законовата норма на чл. 19, ал. 7 ЗПК пряко се нарушава основното и универсално право по чл. 56 КРБ на потребителите да получат от българския съд защита на правата си, гарантирани им от чл. 19, ал. 2 КРБ, без това законово ограничение да има за цел защита на легитимно насрещно право на кредитодателите. В тази връзка следва да се съобрази изведеното от КС разрешение, че със закон е допустимо да се ограничават правата и свободите на личността изключително с цел да се осигури необходимото признаване на правата и свободите на другите, и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество. Тези права при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Конституцията (Решение № 3/1994 г. по к.д. № 1/94 г.)“, пишат още те.

И продължават: „С ограничаването на правото на защита на потребителите чрез нормата на чл. 19, ал. 7 ЗПК не се удовлетворява легитимно право на кредиторите или изискване на морала и общественият ред, а се гарантира, че кредитодателите ще получат вземания, които те няма да реализират в съответствие с принципа на свободната стопанска инициатива по смисъла на чл. 19, ал. 1 КРБ, а чрез гарантиран им от закона марж на печалба. Законовото ограничение по чл. 19, ал. 7 ЗПК не удовлетворява изискванията на морала и на обществения ред. Напротив, то предвижда, че макар една дадена клауза от потребителски договор да е неморална като противоречаща на добрите нрави щом тя урежда обезщетение в двукратния размер на главницата, съдът е длъжен да зачете правните й последици и да приеме, че тя не е нищожна и продължава да обвързва потребителя.

Основната характеристика и фундамента на правовата държава е защитата на всяко признато от закона и от принципите на морала и на справедливостта лично или имуществено благо, която защита да се осъществи чрез правораздавателната дейност на съда. В този смисъл, законовата разпоредба на чл. 19, ал. 7 ЗПК накърнява устоите на правовото и демократично общество“.

Нататък адвокатите посочват, че разпоредбата нарушава правото на ЕС и по-специално Директива 93/13/ЕИО за неравноправните клаузи, която е въведена в чл. 143 – 148а ЗЗП.

В писмото си до президента те напомнят, че основополагащ принцип при осъществяване на преценката за съобразността на националните закони с правото на ЕС, е този на ефективността, съгласно който  „вътрешното право не трябва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на ЕС“, като в тази връзка се цитират и редица решения на Съда на Европейския съюз.

В писмото се казва още, че въпросната директива регламентира примерен списък на неравноправни клаузи, задължава съдилищата да следят служебно за такива клаузи по потребителските договори и предвижда, че те са нищожни. А според чл. 6, пар.1 от нея, държавите-членки са задължени да определят изискването неравноправните клаузи в потребителските договори да не са обвързващи за потребителя, при условията на националното им право и че договорът ще продължи да действа между страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. По силата на директивата, държавите-членки са задължени в интерес на потребителя да осигурят подходящи и ефективни мерки за предотвратяването на прилагането на неравноправните клаузи.

Припомня се, че миналата година е приета нова директива за по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС, с оглед гарантирането на ефективността на потребителската защита и с цел ефективно предотвратяване на приложението на неравноправни клаузи е разширено приложното поле на Директива 93/13. Едно от изискванията към държавите-членки е да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции спрямо търговците и доставчиците на услуги, които включват в съдържанието на потребителските договори неравноправни клаузи, се посочва в писмото.

Цитирайки няколко решения на съда в Люксембург, адвокатите изтъкват: „Разпоредбата на чл. 19, ал. 7 ЗПК въвежда ограничаващи националния съд критерии за преценката относно наличието на квалифициращите една клауза като неравноправна белези, с което тя пряко противоречи на чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13 и на принципа на ефективност и лоялно сътрудничество.

Правото на ЕС е с примат над националното законодателство и предвид несъвместимостта на разпоредбата на чл. 19, ал. 7 ЗПК с европейския правопорядък, съществуването на подобна правна норма в ЗПК е недопустимо.

Тук трябва да бъде съобразено и обстоятелството, че Европейската комисия откри наказателна процедура № 2018/4083 срещу България именно защото националното законодателство не осигурява ефективна и пълна защита на потребителите срещу неравноправни клаузи и нарушенията на потребителските им права. 

При наличие на открита наказателна процедура и новата Директива 2019/2161, задължаваща държавите-членки да предвидят санкции за търговците и доставчиците, прилагащи неравноправни клаузи, въвеждането на новата разпоредба на чл. 19, ал. 7 ЗПК може да бъде обяснено единствено с крещящ лобизъм в интерес на фирмите за бързи кредити“.

Не на последно място адвокатите казват, че разпоредбата противоречи на чл. 6, §1 от ЕКПЧ, защото лишава потребителите на услугите на фирмите за бързи кредити от правото им на справедливо и публично гледане на тяхно дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд.

В тази връзка, трябва да се съобрази Решение от 28 април 2005 г. по жалба № 43578/98 И.Д. срещу България  на Европейският съд по правата на човека (Първо отделение), с което е прието, че за да се определи дали гражданските права и задължения отговарят на член 6, пар 1 от КЗПЧОС е необходимо съответният съд да има юрисдикцията да разглежда всички въпроси по съществото и правото, релевантни към спора, представен пред него“, заключават адвокатите.

 

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Логика
Логика
23 ноември 2020 17:01
Гост

Чест прави на тези адвокати, че застават с трите си имена. А не като позорното становище на „Висшия адвокатски съвет“ срещу абсолютната давност в ЗЗД. Скриха се зад институцията в защита на собствените си тесни интереси.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 14:06
Гост

Давай, Радев! Все някой трябва да ни защити от тези обирджии.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 13:55
Гост

Най-накрая закон, който казва на съда какво са тези „добри нрави“, а лошите адвокати искат да го отменят. Как не ги е срам. Шегата настрана, границите на наглостта на парламента се увеличават експоненциално с всяка седмица…

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 12:18
Гост

Напълно неравноправни клаузи в потребителските договори.

Кожодери
Кожодери
23 ноември 2020 12:16
Гост

Браво на колегите. Това е пълно безобразие.

Адвокат
Адвокат
23 ноември 2020 12:10
Гост

Браво на колегите, страхотен правен анализ на Десислава Филипова и Ивайло Василев!

Николев
Николев
23 ноември 2020 12:07
Гост

Дано има вето!

Емилиева
Емилиева
23 ноември 2020 12:05
Гост

Управляващата клика и бизнес приятелите им се уляха тотално!

Eurov
Eurov
23 ноември 2020 12:05
Гост

Адвокатите пак не са в час – няма да има нужда от вето. Този закон ще е в сила от 01.01.2021. г. А депутатите вече се усетиха, че няма да мине този лобизъм и казаха, че ще го отменят дотогава. Т.е. този закон ще бъде отменен преди да влезе в сила. Грозна работа, но резултатът поне ще е добър.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 12:03
Гост

Работата е там, че депутатите прокарват промени само по закони, които ги касаят пряко заради бизнес интересите им в дадена сфера, както и бизнес интересите на техни приятели.

Емилиева
Емилиева
23 ноември 2020 12:05
Гост

Аз затова говоря, че е редно да се направят някакви промени и да започнат да се избират в партиите хора, които са обикновени граждани и те да влизат в парламента. Обаче е обществена тайна, че за да си на избираема позиция за парламента, не се гледа какви качества имаш, а само дали можеш да платиш едни 10 – 20 000 лв. на партията и на лидера на партията. Следователно тия пари не може да ги плати обикновен художник, адвокат, счетоводител, програмист…хора, които определено ще пазят интересите на населението повече, от колкото го правят сегашните депутати. Обаче такива пари могат да… Покажи целия коментар »

Кадиев
Кадиев
23 ноември 2020 12:10
Гост

Лошото е, че в началото когато ги избираме, между тях има и много свестни. Обаче после влизат в играта и гледат само себе си.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 12:02
Гост

Тези промени са инспирирани от нестихващото желание на богатите да стават все по-богати за сметка на бедните хора. Така е в световен мащаб уви

Косьо
Косьо
23 ноември 2020 12:12
Гост

Нашите нормотворци удариха тъпомера този път.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 12:02
Гост

Дано спре това безумие, защото то е крайно неетично спрямо народа. Не се гласува и заставя бизнеса да плаща по-големи заплати, обаче се заставят обикновените хора да плащат на бизнеса.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 12:01
Гост

Аз не виждам проблем да наложи вето, дри да не му дреме за народа. Защото хем ще си направи реклама, хем ще сложи прът в колелата на всички тия депутати, които имат богати бизнесмени и най-вече банкери за приятели, чиито лобита защитават в парламента!

Филипа
Филипа
23 ноември 2020 12:00
Гост

Дано наложи вето наистина

Drob4ev
Drob4ev
23 ноември 2020 11:58
Гост

Ако президента не наложи вето сега, то ще покаже, че не мисли за народа и никак не е по-различен от Борисов и управляващата шайка

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2020 12:15
Гост

Е, колко пъти да налага човекът? Само последния път проби обаче.

адв. Маринков
адв. Маринков
23 ноември 2020 11:57
Гост

Колегите са напълно прави