Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС)? На този въпрос, зададен от една от страните по спор, във връзка с право на строеж, отговор в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс даде състав на ВКС (пълния текст на решението виж тук).

Именно заради този въпрос върховните съдии Емануела Балевска (председател на състава), Снежанка Николова и Гергана Никова (докладчик по делото) допускат до касация дело, по което Софийският апелативен съд е отхвърлил отрицателен установителен иск. Като посочват, че досега ВКС не се е произнасял с решение по реда на чл. 290 ГПК „за характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма“.

Кога може да не следваш тълкувателно решение

ВКС първо припомня, че тълкувателно решение се приема, когато има противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. А целта му е да се преодолеят непълнотата, неяснотата или противоречията в правната уредба чрез установяване на точния смисъл на закона.

„Тълкуването не е дейност по създаване на ново правило и тълкувателното решение не е източник на правото, поради което самото то не подлежи на тълкуване“, заявяват върховните съдии.

И подчертават, че с тълкувателните решения се изяснява действителният смисъл на правна разпоредба, а даденото от върховните съдилища разрешение е задължително за съдебната, изпълнителната и местната власт и въобще за всички, които издават административни актове. „В хипотези, когато следва да приложи разтълкувана по реда на чл. 124 ЗСВ или чл. 292 ГПК правна норма, въззивният съд е длъжен да я приложи със съдържанието, произтичащо от указанията, дадени в тълкувателното решение“, подчертава ВКС.

Той разяснява и друг въпрос, възможно ли е съдът да не следва постановките, дадени в тълкувателно решение и кога е допустимо това.

„Съдът е длъжен също да съобрази евентуално настъпила промяна в тълкуваната или свързани с нея други правни норми, както и евентуално настъпила промяна в обществено-икономическите условия, които биха направили даденото в задължителната практика тълкуване неприложимо, във връзка с което следва да мотивира в акта си причините, поради които се налага извършването на ново тълкуване, както и какъв в такива хипотези е действителният смисъл на закона, заявява ВКС.

Спор за затворен комплекс в „Овча купел“

Делото, по което ВКС отговори дали може да се тълкуват тълкувателните решения, е свързано с приложението на чл. 67 Закона за собствеността, който урежда 5-годишната давност на правото на строеж върху чужда земя. Предявен е иск, с които се иска съдът да установи, че две дружества не са собственици на голям затворен комплекс в столичния кв. „Овча купел“, защото не са осъществили правото на строеж, учредено в тяхна полза, в 5-годишния срок и то не се е трансформирало в право на собственост. Съответно и обезпечението в полза на банката, която им е отпуснала кредит срещу правото на строеж, също не съществува.

Проблемите възникват, защото комплексът се състои от две големи сгради и двуетажна част между тях, а по делото се спори само за едната от тях. За другата и за ниското тяло вече има произнасяне, че е правото на строеж е погасено по давност.

Именно на такива по-усложнени хипотези, когато правото на строеж е уредено с един договор за сграда, която се състои от множество обекти и за това какво в такъв случай значи да е упражнено правото на строеж, както изисква чл. 67 ЗС, за да не се погаси то по давност след 5 години, е посветено тълкувателно решение №1/2011 г. на Гражданската колегия на ВКС. В него се приема, че правото на строеж се упражнява не когато са построени отделните обекти, а при завършване на цялата сграда в груб строеж.

Софийският апелативен съд обаче най-общо решава да не изследва дали е налице груб строеж на обекта като цяло – с двете му сгради и връзката между тях, а само за тази (сграда „А“), за която е сезиран.

„По този начин е допуснато смесване между обхвата на сезиране по смисъла на чл. 258, ал. 2 ГПК и материално-правните предпоставки за приложението на чл. 67 ЗС. Като резултат е придадено решаващо значение на обстоятелството дали „сграда А” е била изградена в груб строеж в петгодишния срок по чл. 67 ЗС, а то е ирелевантно за преценката дали е упражнено правото на строеж за обекта, за който то е учредено“, заявява ВКС в решението си.

САС приема, че според тълкувателното решение в петгодишния срок сградата трябва да е завършена до покрив, и ако не е, то правото на строеж ще се погаси изцяло по давност, а не само за незавършените обекти, „което следва да се тълкува, че се има предвид вертикалното завършване на сградата, каквото в случая за сграда „А“ е налице”. Привежда и допълнителни аргументи в полза на извода, че правото на строеж на сграда „А“ не е погасено по давност и следователно банката я е придобила.

Тълкувателното решение за правото на строеж

В решението си по казуса ВКС специално разяснява постановките в тълкувателно решение №1/2011 г. „Фактическото извършване на строителството е последователно развиващ се във времето процес, при който възникват отделните обекти (гаражи, магазини, апартаменти, офиси и др.), но същностната характеристика на правото на строеж като единно право изисква цялата сграда да е завършена в груб строеж, включително с общите части, за може да се приеме, че правото на строеж е упражнено. Само тогава би било възможно придобиване на собствеността едновременно върху главната вещ (отделен обект в сградата) и нейната неотменима принадлежност (дял от общите части)“, подчертават върховните съдии. И посочват, че изключение от това правило е допустимо, когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи на строежите (чл. 152, ал 2 ЗУТ), които могат да се изпълняват и ползват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата – при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството.

„Изходна позиция на тълкуването е, че основополагащо за преценката при какви условия се погасява правото на строеж е обстоятелството по какъв начин е възникнало то, как е учредено. Това е от съществено значение, за да бъде определен типът на ограниченото вещно право с произтичащите от това характеристики, наличието на които запълват съдържанието на понятието „упражняване на правото на строеж”, изтъкват върховните съдии. И посочват, че преценката в тази насока не може да бъде поставена в зависимост от обхвата на сезирането на съда – било с исковата молба, било с въззивната жалба, тъй като това са процесуални действия, които не рефлектират върху източника на защитимото материално право.

В случая на затворения комплекс, собствеността върху част от който е предмет на делото, е учредено едно право на строеж за целия обект.

ВКС посочва, че то щеше да бъде признато за упражнено, ако имаше груб строеж и на двете сгради, и на ниското тяло между тях, но от 7 юли 2007 г., когато е започнал да тече срокът за строителство, до 7 юли 2012 г. такъв не е бил налице.

Така върховните съдии приемат, че тъй като правото на строеж не е реализирано, то не се е трансформирало в право на собственост. Освен това с погасяването по давност на правото на строеж, такова се явява и обезпечението в полза на банката. „Ситуацията е аналогична на тази при погиване на ипотекирания имот, което също представлява основание за погасяване на ипотеката“, пишат те.

19
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Въпрос
Въпрос
28 септември 2019 15:07
Гост

А как това тълкователно решение се връзва със ЗЗД по отношение съществено и несъществено неезпълнение на договор, прекратяване и унищожаемост.

Петко 2
Петко 2
27 септември 2019 22:55
Гост

Благодаря на lex.bg, задето е преразказал решението на ВКС! То самото се нуждае от тълкуване.

Елеонора
Елеонора
27 септември 2019 15:36
Гост

Абсолютно съм съгласна, че не може да се тълкува ТР, по простата причина, че се тълкуват само източници на правото. Проблемът наистина идва от променените след ТР разпоредби.

Генчев
Генчев
27 септември 2019 15:31
Гост

Радвам се поне, че не са решили в полза на някой строител, аккто често се случва напоследък.

Дочакахме
Дочакахме
27 септември 2019 15:30
Гост

Поредното забележително ТР на ВКС, което разглежда доста базисен за правоприлагането въпрос, и е както винаги закъсняло.

Анонимен
Анонимен
27 септември 2019 12:31
Гост

Май наистина са се чудили какъв въпрос да си измислят, за да го допуснат до касационно обжалване и да го отменят. Абе да връщат старата касация и това е. С тези 290-ки /уж незадължителни, ама съставляващи основание за допускане и отмяна на решението/ вече се бъгнахме окончателно всички. А иначе тълкувателното решение трябва да е толкова ясно написано, че да няма нужда от никакво тълкуване от никого. Та нали затова е тълкувателно решение. Длуг е въпроса, че много от тълкувателните от последните 10 години са написани така, че наистина имат нужда от допълнително тълкуване и анализ. Старите тълкувателни отпреди 1989… Покажи целия коментар »

Зара
Зара
27 септември 2019 13:00
Гост

Така е, когато в няколко решения по чл.290 ГПК един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин. А това неминуемо води до противоречива практика.

Анонимен
Анонимен
27 септември 2019 14:47
Гост

Тогава именно се приема тълкувателно…

в резюме
в резюме
27 септември 2019 12:06
Гост

Накратко – банката изгоря! така е, като се раздават кредити за щуро.

Потърпевш
Потърпевш
27 септември 2019 12:55
Гост

По-големи обирджии от банките няма. А и бълха ги е ухапала само с разноските по делото. Колко пъти са ги избили тези пари с чудовищните им лихви.

Г. Леви
Г. Леви
27 септември 2019 15:37
Гост

Банките са единствените стожери на непроизвеждащата икономика у нас. Заради една-две банки с лоша репутация не бива да заклеймявате всички!

вкс
вкс
27 септември 2019 11:59
Гост

хайде сега, смешни работи. искали са да отменят решението на сас, което е неправилно, та за какъв идиотски въпрос са се хванали, за да го допуснат. вкс не спира да ме изумява

Анонимен
Анонимен
27 септември 2019 11:51
Гост

И все пак намериха вратичка съдът да не следва постановките, дадени в тълкувателно решение.

Анонимен
Анонимен
27 септември 2019 11:53
Гост

По някога даденото в задължителната практика тълкуване не може да се приложи по редица причини.

мотивите
мотивите
27 септември 2019 11:56
Гост

Има тълкувателно постановления на върховния съд отпреди 30-40 години, които все още имат сила, но звучат неадекватно най-вече по отношение на стопанската сфера, където промените са разбира се най-драматични. ВКС прави преглед периодично, но именно в таязи хипотеза, но със желязна обосновка от страна на съда, може да не се следва застъпеното в тях

отговорът
отговорът
27 септември 2019 11:42
Гост

Отговорът е: Зависи как сте го написали. Ако е неясно, ще има и „тълкуване“ на тълкувателното т.е. различни интерпретации на съдии за това какво аджеба е искал да каже ВКС, ако всичко е ясно, а по моему в цитираното ТР е така, не са допустими отклонения. Не че в практиката съм виждал нещо подобно, освен когато става дума за пряко приложение на правото на ЕС

кинтири-минтири
кинтири-минтири
27 септември 2019 15:10
Гост

Тук действително ТР е пределно ясно, но някой си е измислил врътка със сезирането, за да спаси едната сграда, а въззъвният състав се е вързал или пък… друго, ама да не сипвам недоказани обвинения, защото съм установил, че най-големите правни безумия са писани от вътрешно убеждение, а не заради кинти

Съгласен
Съгласен
27 септември 2019 15:38
Гост

Наистина има значение как е написано едно ТР. Някои съдии се оплитатат в сложни изречения по 10 реда, в които блъскат по 10 правни силогизма накуп и човек се чуди къде почва и къде свършва…

Анонимен
Анонимен
27 септември 2019 11:21
Гост

Тези пък може ли пет години да не си мръднат пръста да строят. Eстествено, че ще им вземат имота.