Aлкохолният бос Миню Стайков е завел дело срещу прокуратурата и специализираните съдилища за незаконно задържане, научи „Лекс“.

Собственикът на винпром „Карнобат“ е в ареста повече от 8 месеца, след като през септември м.г. беше задържан и обвинен за данъчни престъпления и организирана престъпна група за незаконно производство на цигари. Обвиняем и задържан до момента с него е и братът на съпругата на Стайков – Белун Хазърбасанов.

Максималният срок за задържане в досъдебното производство по тези обвинения е 8 месеца и той изтече преди 3 дни, след което Стайков трябваше да бъде освободен, но тогава прокуратурата му предяви обвинение и за злоупотреби с еврофондове, за което Специализираният наказателен съд отново го остави в ареста.

Миналата седмица Стайков и Хазърбасанов са предявили в Софийския градски съд искове за по 30 000 лева срещу прокуратурата, Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд. Те са по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и с тях те искат от институциите солидарно да им изплатят обезщетението.

Стайков твърди, че е задържан в нарушение на Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Стайков е посочил чл. 5, т. 5 от конвенцията, според която „всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение“. В допълнение, защитата на Стайков посочва нарушения и на останалите текстове от чл. 5 на конвенцията, за които държавата носи отговорност по ЗОДОВ – те са свързани с това арестуваният да може да разбира основанията за задържането, арестът да е свързан с обосновано предположение за извършване на престъпление и за да се предотврати да извърши друго престъпление, както и затова, че при неправомерно задържане, съдът е длъжен да нареди незабавното му освобождаване.

В исковата молба на Стайков изрично е посочено, че установените нарушения по конвенцията не зависят от това дали според националното право задържането е законно.

„Дори арестът или лишаването от свобода да са извършени законосъобразно и в съответствие с националното право и практика, те могат  да са в нарушение на някоя от разпоредбите на член 5 и поради това да се ангажира отговорността на държавата по член 5 § 5 от Конвенцията“, пише в молбата на обвиняемия. В нея бизнесменът е описал подробно престоя си в ареста, жалва се, че не са уважени исканията му и че мярката му е прекомерна. Стайков пише още, че се чувства безпомощен и е загубил доверие в институциите. Специално внимание е отделено на заключенията на лекарите, че той е претърпял мозъчен инсулт след задържането и според тях трябва да се лекува в домашни условия с редовни посещения за рехабилитация. Стайков обаче не получава такова лечение в болницата на затвора, където няма и неврологично отделение.

Относно многократните изводи на специализираните съдилища, че той трябва да остане в ареста заради опасността да извърши престъпление, защитата на Стайков подчертава, че подобно общо изявление не е достатъчно и то трябва да бъде защитено с конкретни доказателства.

„Колкото по-дълго продължава задържането и колкото повече напредва разслед­ването, толкова по-малка е вероятността евентуална намеса в съдебния процес да остане основателна причина за задържането“, се казва още в молбата до градския съд.

Във връзка с наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, което е основно изискване за постоянно задържане, в молбата на Стайков се казва, че съдилищата са надхвърлили правомощията си в своите мотиви и са нарушили презумпцията за невиновност. Цитирано е и решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото, с което България беше осъдена от бившия депутат от БСП Борислав Гуцанов.

В него ЕСПЧ казва, че „съществува фундаментална разлика между факта да кажеш, че някой е просто заподозрян в извършването на престъпление, и декларация, в която се твърди, при отсъствието на окончателна присъда, че заинтересованото лице е извършило престъплението, за което му е повдигнато обвинение“.

Именно такива декларации съзира защитата на Стайков в определение на спецсъда от декември м.г., с което той е бил оставен отново в ареста.

„От съвкупната преценка на показанията на сочените свидетели и протоколите от веществените доказателствени средства, макар и по косвен път, по несъмнен и безпротиворечив начин се установява, от една страна връзката между обвиняемите лица към престъпната група, а от друга личната съпричастност на Миню Стайков и обв. Х. към инкриминираните деяния по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК“, е едно от цитираните от защитата заключения на съда.

Другото е свързано с констатация на спецсъда за извършено от Стайков деяние, а не за предположение.

„Същото се извежда от обстоятелството, че извършеното от обвиняемите лица деяние при условията на взаимодействие и усложнена престъпна дейност, съчетано с установяването на съответна и конкретна съпричастност на всяко лице във възведеното деяние, води до недвусмислен извод, че инкриминираните действия се отличават със завишена степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дейците и със същото се засягат значими обществени отношения засягащи държавния риск.“, пише в цитираното определение на спецсъда.

Специално внимание в исковата молба е отделено и на това, че тя е насочена и към съдилищата, а не само срещу прокуратурата. Акцентът е свързан с неприложимост на Тълкувателно решение №5 от 2015 г. на Гражданската колегия на ВКС, според което съдилищата са отговорни само при незаконно наложено настаняване за лечение и при прилагане на административна мярка, когато тя бъде отменена.

Според защитата на Миню Стайков тълкувателното решение е неприложимо в случая, тъй като в мотивите и диспозитива му е посочено, че се отнася до приложението на ЗОДОВ преди измененията му от 2012 г., с които държавата отговаря и за вреди от нарушения на конвенцията за правата на човека. В изброените в ЗОДОВ случаи, в които държавата е отговорна за нарушени права по конвенцията, са и такива, които би трябвало да бъдат защитавани именно от съда.

„Според ищеца, в настоящия случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от тримата ответници. Това е така, тъй като техните актове, действия и бездействия са станали причина за необоснованото продължаване на задържането под стража на ищеца, в противоречие с изискванията на чл.5§3 и чл.5§4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Представителите на прокуратурата са поддържали становище за продължаване на мярката за неотклонение, а първоинстанционният и второинстанционният съд са оставяли без уважение исканията на защитата на ищеца за изменение на най-тежката мярка за неотклонение в по-лека“, се казва още в молбата.

Пред „Лекс“ процесуалните представители на Стайков по делото адвокатите Снежана Стефанова и Емилия Недева заявиха: „Тези искове са естествено насочени против съдилищата, защото тяхно е задължението да осъществят ефективен контрол върху начина на преценка на основанията за задържане. Измененията на ЗОДОВ от 2012 г. създават компенсаторно средство за защита за всички допуснати наруш;6ения на правото на свобода и сигурност по чл.5 от Конвенцията, заради които са заведени стотици дела пред Европейския съд по правата на човека. Силно се надяваме, че националният съд няма до прояви формализъм, за който многократно е критикуван от ЕСПЧ и да обезсмисли надеждата на съда в Страсбург, че българският съд е способен да констатира подобни нарушения и да присъжда адекватно обезщетение.

Ако българските съдилища прекратяват подобни дела или отхвърлят исковете без да подложат на задълбочен анализ дали е налице защита срещу нарушение на чл.5 § 3 и 4 от Конвенцията, те биха установили съдебна практика, чрез която ще докажат, че и след измененията от 2012 г. ЗОДОВ не предоставя ефикасно вътрешноправно средство на гражданите, чиито мерки за неотклонение са разгледани в противоречие със стандартите по Конвенцията. И тогава отново всички оплаквания по мерки за неотклонение ще се адресират директно до Страсбург с всички последици от това- както за авторитета на страната ни пред ЕСПЧ и Съвета на Европа, така и за нивото на  защита на човешките права у нас“.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
17 май 2019 20:03
Гост

Все някога кранчето спира да тече.

Кой плаща?
Кой плаща?
15 май 2019 11:55
Гост

МВР пак ощети държавата. Опраскали поредния бизнесмен, но за сметка на данъкоплатците.

Анонимен
Анонимен
10 май 2019 12:44
Гост

Този е меко казано нагъл. Прецакал държавата с огромна сума, пък сега за 3 дни опищя света.

Анонимен
Анонимен
13 май 2019 19:20
Гост

Смешно е, как го обвиняваш, че е виновен, когато дори не знаеш фактите. Той е задържан за 8 месеца и прокуратурата все още няма доказателства, че е виновен. Това излиза отвъд. Искат бизнесът му да е над него, дори и да не е виновен, те се опитват да го преглътнат, дори да се предполага, че е излязъл.

Анонимен
Анонимен
10 май 2019 12:10
Гост

На този му е много дебела тарифата. За един ден престой над тези 8 месеца иска по 10 000 лева.

Айнщайн
Айнщайн
10 май 2019 12:07
Гост

Този човек е всестранно развит, разбира от производство на цигари, знае как да точи европари, сигурно сега учи наизуст и Европейската конвенцията за защита на правата на човека.

адвокат
адвокат
12 май 2019 7:49
Гост

Нагъл е султана-тиква, който иска да ни управлява до второ пришествие, а некадърните прокурори прецакват държавата, т.е. нас данъкоплатците, когато заплащаме присъденото от Страсбург. Е, как да не се съгласиш със справедливата оценка на проф. Иво Христов за 80% от българите?!