В предишните си две статии очертах разбирането на Съда на ЕС за задължението на всеки, който прилага право, да тълкува в съответствие с Правото на ЕС всяка вътрешна правна норма в приложното му поле.

Тук ще представя накратко най-важните тълкувателни методи, изведени в практиката на СЕС. Тя предлага много пълен каталог на методите за тълкуване на Правото на ЕС, приложими и от националния съдия (и всеки преди него):

  • когато тълкува съюзна правна норма (за да я приложи пряко или за да се съобрази с нея, когато тълкува и прилага вътрешна)
  • или когато тълкува вътрешна правна норма в приложното поле на ПЕС.

Затова е ключово важно да се разбира: тълкуването на една вътрешна правна норма в съответствие с Правото на ЕС изисква преди всичко тълкуване на относимите съюзни правни норми! Именно това (трябва да) се прави от всеки, който прилага вътрешната правна норма, последен по ред – съдът.

1. За смисъла и функцията на съответстващото тълкуване.

Тълкуването на една правна норма представлява извличане на нейния смисъл при прилагането ѝ в конкретен случай (към конкретни факти и субекти)[1].

1.1. Смятам за безспорно, че функцията на съдията по прилагане на правните норми и функцията му по тълкуване на правото са двете страни на неговата юрисдикционна власт, а не отделни функции (макар да са разграничими)[2].

1.2. Смятам за безспорно и че в дейността по каквото и да било правоприлагане няма „тълкуване въобще” („чисто” или абстрактно) на правна норма – тълкуването при правоприлагане е винаги казуално, само по конкретен повод[3]!

1.3. И обратно – и най-ясната като текст/редакция норма се нуждае от тълкуване, поне в смисъл на „разчитане”, извличане на конкретни последици спрямо конкретни субекти и обстоятелства. Това е още по-вярно за норми, които боравят с понятия. Някои понятия са общоупотребяеми, с ноторно значение и съдържание. Други обаче са специфични – може да имат дефиниция в друга норма/акт или в съдебна практика. Трети пък може да имат две значения – едно по вътрешното право, друго по ПЕС[4]! Именно затова немалка част от правните актове на съюзните институции съдържат дефиниции на използваните понятия (поне основните или поне тези, които могат да имат различно значение в отделните национални правни системи)[5].

1.4. Както е вярно и друго: понякога обхватът (материален или персонален, евентуално териториален или темпорален) на една норма се очертава в пълнота именно по повод нейното прилагане – и неизменно благодарение на нейното тълкуване от този, който я прилага[6].

Затова СЕС изисква от националната юрисдикция в акта за преюдициално запитване да изложи „всички съществени” факти по делото пред нея – за да даде максимално полезен именно с оглед предмета на делото (фактите) отговор, но и за да може да тръгне именно от конкретните факти, за да „прочете” (разтълкува) нормата – да обоснове или отхвърли приложимостта на процесната съюзна норма (като се произнесе със „тази норма се тълкува в смисъл, че в случаите, като …/в делото по същество пред националния съдия/ тази норма се отнася и за… (или не се отнася)”, респ. „…се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба, като …посочената от питащата юрисдикция)”. Това от своя страна помага на другата национална юрисдикция, която ще се окаже в достатъчно аналогична (по фактите или по вътрешната правна уредба) ситуация и ще може лесно да установи достатъчно висока степен на приложимост на вече даденото от СЕС тълкувание спрямо въпросите/съмненията, които възникват пред нея. Поради което именно и произнасянето на СЕС може успешно да изпълни своето действие erga omnes.

2. Водещи за тълкуването на вътрешните правни норми разбира се са националните правила.

2.1 Националната юрисдикция несъмнено трябва да действа само в рамките на своите компетенции – но в тези рамки трябва да употреби всички позволени по вътрешното ѝ право средства за постигане на съюзна законосъобразност на своето решение, респ. съюзно тълкуване на националната норма.

2.2. Затова СЕС винаги използва формулата „до колкото е възможно” – като има предвид преценка на възможното/допустимото както с оглед възприетите по вътрешното право тълкувателни методи, така и с оглед смисъла на нормата (не и contra legem, виж надолу).

2. 3. СЕС настоява при съответстващо тълкуване (СТ) да се прави тълкуване и на самата относима съюзна норма – при това, като се използват отново всички тълкувателни способи, респ. видове тълкуване[7]. И практиката му е особено богата на изводи за методиката на тълкуване на съюзното право[8], в огромната си част валидна и за националния съдия: както когато тълкува съюзна норма (за да я приложи или за да намери най-съответстващото ѝ тълкуване на приложимата вътрешна правна норма, ВПН), така и когато тълкува приложимите ВПН в приложното поле на ПЕС.

3. Когато извежда или утвърждава/очертава задължението за съответстващо тълкуване, СЕС използва израза „тълкуване в съответствие с”, но по-често „тълкуване в светлината на”. Този израз изразява много широкия смисъл и обхват на задължението на националния съдия (и всеки преди него) – „да отчете”, „да вземе предвид”, да (се) съобрази”, „да се води от”, много широк кръг „осветителни тела” (това вече не е израз на СЕС…), чиято светлина да му позволи да види и наглед дълбоко скрити (в текста, в историята му, във волята на автора, в полезния ефект и дори в контекста) аспекти[9] на нормата.

„Тълкуване в светлината на” предполага черпене на информация/ориентир дори от актове с по-нисък ранг (!)[10], които могат да допълват, уточняват, конкретизират[11], нормите на акта с по-високо място в йерархията на правните източници[12]. Както и от актове, които нямат правнообвързващ характер (не са правни актове – напр. препоръки, становища и др.[13]). Разбира се, класическа е хипотезата на тълкуване в съответствие с по-горен акт[14] (виж нататък).

Изразът „съобразено тълкуване” пък може да се разглежда дори като по-подходящ (от „съответстващо”), тъй като изразява именно „съобразяване”, звучащо по-широко от „съответствие” и изискващо „отчитане”, „вземане предвид” „преценка в светлината на”, докато „съответствието” сякаш навежда към съответствие само с конкретна норма…

4. Съвсем наскоро заключенията на българския Генерален адвокат в СЕС проф. Евгени Танчев по делото Egenberger[15] дадоха много силни примери как трябва да се тълкуват съюзните правни норми – напълно приложими и за СТ на ВПН.

4.1. Проф. Танчев подчертава ясно, че „за тълкуването на разпоредба (от ПЕС) трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част” (т. 90).

Той насочва вниманието (в т. 85 и 113) към тълкуване с оглед „подготвителните работи” при изработването на един съюзен правен акт (където може да бъде открита волята за заменяне на едно понятие с друго – напр. „оправдано“ вместо „необходимо“, което чете като „еволюция към приемане от страна на законодателя на Съюза, чрез думата „оправдано“, на прилагането на първата част от общия принцип на пропорционалност”).

Подчертава (в т. 114) и необходимостта от съпоставка на различните езикови версии на съюзните правни актове (на която многократно обръщам внимание) и подчертава, че „при разлика в текстовете на различните езици конкретната разпоредба трябва да се тълкува в съответствие с общата логика/структура и контекста на правната уредба, от която тя е част, както и с целта на разпоредбата”.

4.2. Съдът на ЕС не само възприе вижданията на своя генерален адвокат, но и ясно определи, че:

  • Националната юрисдикция трябва да провери дали …националната разпоредба може да бъде тълкувана в съответствие с…”[16]. „Именно на националните юрисдикции принадлежи, като вземат предвид всички национални правни норми и признатите от националното право методи за тълкуване, да преценят дали и до каква степен национална разпоредба (като чл. …) може да се тълкува в съответствие с (…), без да прави тълкуване contra legem на тази национална разпоредба”[17].
  • „Изискването за съответстващо тълкуване включва и задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната национална съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на (в случая директива)”. „Националната юрисдикция не може да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с Правото на Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл” [18].
  • И само когато „съответстващо тълкуване на приложимата вътрешна правна норма е невъзможно” (т. 114), „запитващата юрисдикция е длъжна да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебната защита, която произтича за правните субекти от (съюзните правни норми, в случая ХОПЕС – б. м.), и да гарантира пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, които им противоречи”[19].
  • Тълкуването на всяка ВПН в светлината на СПН „трябва да бъде съобразено с принципа на пропорционалност”, защото „всяка разлика в третирането трябва да се прилага само като се вземат предвид „основните принципи на Правото на ЕС“, а „принципът на пропорционалност е част от тях”. Затова „националните юрисдикции трябва да проверят дали въпросното изискване е подходящо и не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел” (т. 68).

4.3. СЕС изисква „широко тълкуване” (напр. с отчитане на „полезния ефект”[20] на акта[21]). И на историческия контекст на разпоредбите на ЕС.

5. Методите за тълкуване на ВПН/СПН никога не са систематизирани от СЕС цялостно. Той обаче определя ясно последователността на прилагане на тълкувателните методи[22]: „в съответствие с постоянната съдебна практика да се пристъпи към 1) езиково, 2) телеологично, 3) контекстуално и 4) историческо тълкуване”.

Въз основа на цялата практика на СЕС използваните от него тълкувателни методи могат да бъдат систематизирани (и условно категоризирани) по следния начин:

  • езиково (и граматическо);
  • систематическо (и контекстуално);
  • телеологично (във връзка с целите);
  • историческо и прагматично;
  • в краен случай – други методи.

6. Езиково и граматическо тълкуване.

Първият метод е очевидният: езиково тълкуване на самия текст, неговите думи – в техния собствен и същностен смисъл (но за съюзното значение на употребените понятия виж нататък) и граматически предопределено значение (най-общо кой какво кому дължи). Това е изначален метод за осмисляне на всеки текст (писан или устен). Неговото водещо значение нито подлежи на съмнение, нито изисква анализ или илюстриране (макар практиката на СЕС да е богата на примери).

По отношение на Правото на ЕС обаче този метод има 3 съществено различни измерениябазово, понятийно и езиково/многоезиково.

6.1. Езиковото и граматическото тълкуване разбира се са първи по време, базови методи.

6.1.1. СЕС смята тези методи за самоочевидни и подразбиращо се изначални[23]. Затова обикновено използва изрази като „трябва да се взема предвид не само нейното съдържание”[24], „не само с оглед текста” (но очевидно на първо място), „…за да се определи обхватът на чл. …, следва да се вземат предвид едновременно съдържанието, контекстът и целите му[25] или „…за да се отговори на поставения въпрос за последиците от…, следва да се съобразят както буквата на чл. …, така и целите и общата структура на (тази директива)[26].

6.1.2. За него няма съмнение, че водещи трябва да са езиковото и, според случая, историческото тълкуване на нормата – но когато те „не позволяват да се прецени точният ѝ обхват, правната уредба трябва да се тълкува въз основа както на преследваната от нея цел, така и на общата ѝ структура”[27]. Защото „според постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от Правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част”[28]. „При тълкуването на разпоредба от Правото на ЕС трябва да се вземат предвид не само нейният текст[29], но и нейните контекст и цели… Когато езиково и историческо тълкуване на регламент или специално на конкретна негова разпоредба не позволяват да се определи точно нейния обхват, трябва да се тълкува на основата на неговите цели и обща философия”[30].

6.1.3. Езиковото тълкуване обаче е по необходимост подчинено на (трябва да бъде съобразено с) философията, целите и живота на акта в правния мир. Напр. за нуждите на определянето коя ДЧ е отговорна да разгледа молба за убежище по Регламент 343/2003 СЕС определя, че регламентът трябва да се тълкува „не само с оглед редакцията” (текста) на неговите разпоредби, но и „с оглед общото му значение, целите и контекста му, в частност еволюцията му в съответствие със системата, от която е част”[31].

Разбирането на една СПН изисква тълкуване, основаващо се и на „контекста на акта” – като „основа за преценка”[32].

6.2. Истински проблемно (и с огромно практическо значение) обаче е второто измерение на езиковото тълкуване: използваните в съюзните правни норми понятия изискват автономно съюзно тълкуване.

Използваните в съюзна правна норма понятия имат изключително съюзно значение и изискват автономно и еднотипно съюзно тълкуване[33].

6.2.1. Дори когато – и всъщност най-вече именно когато – същите понятия имат ясно/утвърдено значение в националната правна система!

6.2.3. „Понятията в една разпоредба от Правото на ЕС, която не съдържа никакво изрично препращане към правото на държавите-членки, изискват – за да се определят техният смисъл и обхват – автономно тълкуване, което трябва да се търси с отчитане на контекста на разпоредбата и преследваната от правната уредба цел. И само ако в Правото на ЕС или в неговите основни принципи не могат да се намерят елементи, позволяващи чрез автономно тълкуване да се прецени съдържанието и обхвата на разпоредбата, съдията може да се позове на правото на ДЧ, за да извлече последици относно прилагането на Правото на ЕС, дори при отсъствие на изрично препращане към правото на ДЧ”[34] Това е постоянна практика както на Съда, така и на Общия съд[35]. И само когато употребеното в една СПН понятие има „обичайно значение” и няма специфично съюзно дефиниране или съюзен контекст, може да се тълкува „по обичайния” (очевидно – по националното право) начин[36].

6.2.4. Дори понятие като „международна организация”, макар и „заимствано от Международното право”, трябва да има автономно съюзно тълкуване, когато е употребено в съюзен правен акт „в определен контекст и с определени цели”[37].

6.2.4. Съюзно тълкуване изискват дори типични процесуални норми и понятия (въпреки отсъствието на собствени съюзни норми или понятия!)[38].

6.3. Трето самостоятелно измерение на проблема представляват различията в езиковите версии.

6.3.1. Доброто тълкуване на една съюзна норма изисква (смело бих казал „непременно”) запознаването с поне още една езикова версия. СЕС е ясен и категоричен: „необходимостта от прилагане – и за това от еднообразно тълкуване – на един съюзен правен акт изключва той да бъде тълкуван изолирано само в една своя езикова версия и изисква да бъде тълкуван във връзка както с действителната воля на неговия автор, така и с преследваната от него цел[39], в светлината и на другите езикови версии”[40]!

6.3.2. Съгласно чл. 55 ДЕС (относно УД) и постоянната практика на СЕС „всички езикови версии на една съюзна правна норма са еднакво валидни и по принцип трябва да имат еднаква сила, която не може да варира напр. според големината на населението на ДЧ, което използва съответния език[41]. Използваната в една езикова версия формулировка на съюзна норма не може да служи за единствена основа за тълкуването ѝ или да има приоритет над другите езикови версии. Подобен подход не би бил съвместим с изискването за еднообразно прилагане на Правото на ЕС[42][43].

6.3.2.1. Дори наскоро СЕС прогласи ясно: „съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите на Правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текста им на всички езици на Европейския съюз. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза, разпоредбата трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част[44]. Затова „…общата структура и целта на (регламента) водят до възприемането на тълкуване, че думата („начин“) …не може да се разбира в смисъл, че обозначава само…, а напротив, трябва да се тълкува широко – в смисъл, че в обхвата ѝ попадат (и обстоятелствата или условията)…”[45].

6.3.2.2. С което потвърди ясно, че „според постоянната съдебна практика разпоредбите от Правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете им на всички езици на Европейския съюз. В случай на несъответствие между текстовете на дадена разпоредба на Съюза на различните езици, тя трябва да се тълкува в зависимост от общия смисъл и целите на правната уредба, от която тя е част”[46].

6.3.2.3. Еднозначно потвърждение на необходимостта от тълкуване в светлината на другите езикови версии предлага и скорошното българско дело Лукойл Нефтохим Бургас[47].

6.3.3. Различия (тълкувателни, понятийни, смислови, понякога дори съществени) между отделните езикови версии обаче могат да се установят нерядко – вкл. и просто поради недобре (не достатъчно компетентно) свършена работа от националните преводачи[48]. Преодоляването на такива различия трябва да става отново именно чрез осмисляне на духа, ценностите и целите на акта, на първо място на основата на неговите мотиви (ако е производен източник). „В случай на различия между отделните езикови версии на един съюзен текст, конкретната разпоредба трябва да се тълкува в светлината на общата логика и целите на уредбата, от която е елемент”[49].

6.3.4. Необходимо е дори да се съпоставят колкото се може повече езикови версии – защото „ако една версия е малцинствена в сравнение с повечето други, трябва да се вземат предвид именно те[50]. Ще се опитам да го кажа възможно най-деликатно: българските версии често изискват именно такъв подход[51]… И още: такъв подход изискват дори българските преводи на УД (макар там примерите за недобър превод наистина да не са много).

7. Систематическо и контекстуално тълкуване

За СЕС е несъмнено, че езиковото, систематичното и телеологичното тълкуване трябва да бъдат подчинени на принципа на полезен ефект[52]. Затова настоява всяка съюзна норма да се тълкува във връзка с другите норми на същия акт и с всички други съюзни правни актове, на първо място разбира се – Учредителните договори.

7.1. Изискването е еднозначно: всяка съюзна норма трябва да се тълкува в съответствие с „цялото първично право”[53]! Знаково е свързаното с България дело Wunderlich срещу Бългериан еър чартър[54].

7.1.1. Несъмнено всеки съюзен правен акт/норма трябва да се тълкува първо в светлината на УД.

7.1.1.1. И на първо място в съответствие с техните материални разпоредби (в отделните политики). „Съгласно постоянната съдебна практика, когато текст от вторичното право може да бъде тълкуван по различни начини, следва да се предпочете това тълкуване, при което разпоредбата съответства на Договора, а не онова, което би довело до установяване на несъвместимост на разпоредбата с Договора[55].

7.1.1.2. На второ по ред, но нерядко на първо по важност място, в светлината на изрично или имплицитно закрепени/произтичащи основни правни принципи, като принципите на пропорционалност и целесъобразност (по отношение на всички области на компетентност), субсидиарност (по отношение на областите на поделена компетентност) и др.

7.1.2. Неизменно всяка СПН трябва да бъде четена и в светлината на „основните принципи в Правото на ЕС”[56] (част от първичните източници).

7.1.3. Съществено самостоятелно значение има изискването за тълкуване в съответствие с основните права: „Разпоредбите на Правото на ЕС …трябва да се тълкуват в светлината на основните права, които са интегрална част от основните правни принципи…”[57]. В своята практика СЕС налага много широко разбиране за „трансверсални принципи” (обхващащи цялото Право на ЕС)[58].

7.1.3.1. Задължението за съответстващо тълкуване има особено съществено значение именно в случаите, когато се засягат основните права. Ако по силата на друга съюзна норма ситуацията (ВПН) има връзка с ПЕС, защитените в него основни права автоматично стават „приложими” или „относими”[59], и всеки, който прилага ВПН, е длъжен да я тълкува в съответствие и с относимите съюзни норми и принципи: основните права, признати за основни/генерални принципи в Правото на ЕС[60] и всички разпоредби на Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).

7.1.3.2. Още повече пък като се има предвид, че именно установяването на връзка с ПЕС (респ. приложимостта на ХОПЕС) зависи от способността на прилагащия една ВПН да установи дали тази норма/ситуацията има връзка с ПЕС – при което преди да направи съобразено с ПЕС тълкуване той трябва да разтълкува предмета и/или обхвата на конкретната ВПН и да анализира всички възможни елементи на връзка с ПЕС (поне една СПН).

7.1.3.3. И обратно: именно когато се засягат основни права, е много възможен конфликт между конституционосъобразното тълкуване на приложимата ВПН и съобразеното с ПЕС тълкуване на относимата СПН.

7.1.3.4. Както и съвсем обратното: ако една СПН, закрепваща основно право, е норма с директен ефект (на първо място норма на ХОПЕС, но не само – такива съдържат напр. и Регламентът за защита на личните данни, и немалко други съюзни правни актове), тя трябва да бъде приложена с предимство пред всяка ВПН. И именно тогава ще е наложително релевантната национална конституционна норма да бъде разтълкувана в съответствие с тази съюзна норма (в крайна сметка или единствено) от Конституционния съд. При което той или ще изпълни общото задължение за СТ (и ще снабди релевантната конституционна норма със съобразено с приложимата/относимата съюзна норма тълкуване), или ще упражни правото на зачитане на националната конституционна идентичност[61], за да иска съюзната норма да остане неприложена/неспазена – при което обаче е задължително да потърси съдействието/съгласието/одобрението на СЕС.

7.1.4. Което пък налага отново да напомним – дори КС да смята за необходимо (или задължително) да снабди вътрешна законова норма със съответстващо на ЕКПЧ тълкуване, със сигурност ЕКПЧ не налага обвързващо тълкуване и на конституционните норми. ЕКПЧ несъмнено стои под Конституцията във вътрешното право на държавата. Докато ПЕС в цялост (и в частност ХОПЕС) несъмнено стои над всяка ВПН, вкл. конституционна (отново освен в редките на практика случаи на изключение поради зачитане на националната конституционна идентичност). Разбира се, като отчитаме, че въпрос за национална конституционна идентичност пред СЕС може да повдигне всеки съдия чрез преюдициално запитване за тълкуване на приложима/относима съюзна правна норма.

7.2. Тълкуване в съответствие с по-горестоящ съюзен акт. Всяка СПН трябва да бъде тълкувана в светлината на по-горестоящите норми/актове – това е класически метод („йерархично тълкуване”). За СЕС това е „постоянна практика”. Но той уточнява: „когато една разпоредба (в случая на изпълнителен регламент – б. м.) има ясен и непротиворечив смисъл и следователно не се нуждае от никакво тълкуване”[62], съобразяване на по-горестоящите актове не е необходимо. „Това се отнася за всеки акт на производното право”[63].

7.3. Понякога е необходимо – и дори наложително – тълкуване и в светлината на по-нискостоящ акт. Правото на ЕС допуска акт от по-нисък ранг – изрично за „незаконодателен” – дори „да внася изменения” в по-горестоящ акт – в частност именно в „законодателния”, на основание на който се издава[64]. Именно затова вярно е и обратното: понякога една СПН трябва да се тълкува в светлината на по-нискостоящ акт![65]

7.4. Съюзните правни норми трябва да се тълкуват и в съответствие дори с външен за ЕС акт – най вече акт на Международното право.

7.4.1. СЕС утвърждава много ясна и стройна йерархия на съюзните правни източници и определя еднозначно примат на международните договори на ЕС над всеки производен източник: „…Дори разпоредбите на един международен договор да не са годни да предоставят на частните лица субективни права, на които могат да се позоват пред съд по Правото на ЕС, съществуването на съюзна правна уредба (производни източници – б.м.) не може да засегне примата на международните договори на ЕС над производното право и тази съюзна правна уредба трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с тези договори”[66].

7.4.2. СЕС изисква съобразяване с акт на международна организация – ако съюзният акт е приет, за да бъде изпълнен такъв акт[67].

7.4. 3. По-общо СЕС изисква съюзните разпоредби да бъдат тълкувани, доколкото е възможно, в светлината на Международното право общо, особено когато целят прилагане на международен договор, сключен от Общността[68] или от ДЧ, но ангажиращ Общността/ЕС[69].

8. Телеологично тълкуване (във връзка с целите)

Телеологичният метод несъмнено е водещият за СЕС метод за тълкуване на съюзните правни норми[70], респ. най-важният за съобразеното с ПЕС тълкуване на нормите от вътрешното право на ДЧ. Той се изразява преди всичко в преценка на нормата/акта с оглед целите на акта, на конкретната съюзна политика, на компетентността на ЕС в конкретната материя и общо с оглед целите на ЕС[71].

За мен няма никакво съмнение, че именно този метод трябва да бъде водещ и за националния съдия, както когато инцидентно тълкува приложима/относима СПН, така и когато тълкува своя ВПН в съответствие със СПН.

8.1. Телеологичният метод има 2 самостоятелни проявления:

  • целесъобразно тълкуване: тълкуване на нормата, позволяващо прилагане, пряко насочено към постигането на целта на нормата/акта, и
  • тълкуване във връзка с целта: тълкуване на нормата с осмисляне какво изисква целта – на нормата, на акта, на цялата правна уредба на материята и на цялото Съюзно право[72]. За да бъде изведен най-близкият до рациото, т.е. до „полезния ефект” (на който СЕС държи особено много) смисъл на нормата.

Първият разбира се е водещ (по-широко приложим). Вторият добива незаобиколима важност именно когато нормата не е достатъчно ясна. „Когато вътрешната норма не е достатъчно конкретна, съдът трябва да прецени фактите във връзка със Съюзното право”.

Още от ДЕОВС Съдът на ЕО се позовава преди всичко на „логиката”, „вътрешната философия”, „предназначението” и „полезния ефект” на правните норми – отвъд тясната текстова дреха на тяхната формулировка[73].

8.2. Нерядко СЕС прилага телеологичния метод почти изключително. Най-знаковият пример несъмнено са делата Van Gend en Loos и Costa/ENEL (без директен ефект Общностното право „би загубило смисъла си”…)[74].

8.3. СЕС обаче използва същия подход на търсене първо на целта и по отношение на писаните материални норми – в материята на конкуренцията[75] и особено очевидно по отношение на Общия/Вътрешния пазар[76]. Дори да звучи остро, мисля, че цялата методология за тълкуване може да се обобщи чрез перифразата „Целта, глупако!”… Дори само защото ЕС е „икономика чрез право”.

8.4. За СЕС е несъмнено, че езиковото, систематичното и телеологичното тълкуване трябва да бъдат подчинени на принципа на полезен ефект. И на негова основа (изрично или имплицитно) извежда/налага тълкуване с оглед:

  • общата философия на акта (и по-общо на цялата правна уредба на материята),
  • волята на автора на акта
  • и най-вече целта (очевидна – на акта и подразбираща се – на автора)
  • и всичко това се извлича най-вече от мотивите на акта (когато е производен източник на ПЕС, акт на институция, орган, служба или агенция на СЕС – по см. на чл. 263 ДФЕС).

8.5. Тълкуването на СПН от производен източник на ПЕС задължително включва тълкуване в светлината на мотивите на акта[77]:

8.5.1. „Диспозитивът на акта е неделим от неговите мотиви – актът трябва да бъде тълкуван в съответствие с мотивите, довели до неговото приемане”[78]. „Макар само диспозитивът на едно решение да е годен да произведе правни последици, преценките, формулирани в мотивите, също могат да бъдат предмет на контрол за законност от СЕС, доколкото, като мотиви на акт, пораждащ правни последици, те представляват необходимата опора на диспозитива на този акт, или пък могат да повлияят[79] съдържанието на това, което е уредено в диспозитива на акта”[80].

8.5.2. „Мотивите и диспозитивът на акта формират една цялост”. Когато институцията, автор на акта, „се обляга в своята преценка на становището на една научна организация, тя инкорпорира смисъла на това становище в своята преценка, която е в основата на акта и на неговите мотиви”[81]. Поради това от много съществена важност е да се четат не само мотивите на акта, но и всички, посочени в тях, други актове – както правни, така и други!

8.5.3. Нерядко СЕС изрично се позовава не само на мотиви „въобще”, а на конкретен текст от мотивите на съюзния правен акт, с изрази като „…това тълкуване се потвърждава от текста на съображение № …[82].

8.6. Дори подготвителните актове на един съюзен правен акт могат да са важен тълкувателен източник

8.6.1. Подготвителните актове трябва да се четат много предпазливо. Една декларация – дори да е декларация на една или няколко ДЧ (!), дори да е записана в протокола (на Съвета по приемането на съюзен правен акт), може да се вземе предвид като тълкувателен източник само ако тя (нейното съдържание) е възпроизведена изрично в окончателния акт, иначе няма правно действие[83].

8.6.2. Разбира се, трябва отчетливо да се разграничават декларациите към УД. „Декларациите, приети от Междуправителствената конференция, приела акта”[84] са на общо основание обвързващ тълкувателен източник – това е техният смисъл[85]. Те са приложени към самия договор и са неделима част от неговото нормативно тяло, макар сами по себе си да не са годни да пораждат преки правни последици и да действат единствено като тълкувателен правен източник[86].

8.6.3. Обратно, декларациите на ДЧ (една или няколко ДЧ[87]) не са обвързващ тълкувателен източник – със сигурност не и за всички ДЧ и/или ЕС – и обикновено само закрепват „виждането/разбирането” на конкретната ДЧ. Но това не отнема годността им да служат като тълкувателен източник (макар и като субсидиарен, резервен източник).

9. Обобщение: как да се постигне добро съответстващо тълкуване?

9.1. Особено ярък и синтетичен пример за задълженията на националния съдия дава делото ЧЕЗ от 2009 г.[88]! В т. 138-140 на своите мотиви СЕС обобщава:

  • Постоянна практика е, че според чл. 4, § 3 ДЕС (тогава чл. 10 ДЕО) задължението на ДЧ да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да изпълнят произтичащите от ПЕС задължения, тежи върху всички техни органи, включително съдебните в рамките на тяхната компетентност.
  • Националната юрисдикция трябва, доколкото е възможно, да даде на приложимия вътрешен закон тълкуване, което е в съответствие с ПЕС (разбира се, само в приложното поле на ПЕС).
  • Ако такова прилагане в съответствие с ПЕС не е възможно, националната юрисдикция има задължението да приложи ПЕС в неговата цялост и да защити правата, които то предоставя на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка вътрешна разпоредба, чието прилагане в конкретния случай би довело до противоречие с ПЕС[89].

9.2. Общи изисквания към доброто съответстващо тълкуване

9.2.1. Максимално добра (ясна, конкретна, пълна и аргументирана – на първо място с практиката на СЕС, доколкото има налична) мотивация на съдебните актове (респ. доколкото е възможно, на мерките преди да се стигне до съд), особено когато се прави промяна в националната съдебна или административна практика (ново тълкуване на заварена ВПН).

9.2.2. Прилагане и на функционално, целево, целесъобразно/телеологично и ценностно/аксиологично тълкуване.

9.2.3. Ако все пак има съмнения – като се потърси тълкуване от националната върховна юрисдикция.

9.2.4. А ако има разнобой в практиката/тълкуванията на отделни съдилища – непременно чрез преюдициално запитване до СЕС.

9.2.5. Като неизменно на всеки етап възможността за сезиране на СЕС се смята за задължение във всеки случай на основателно съмнение относно тълкуването на относимата СПН.

9.2.6. Самият СЕС проявява дори склонност (макар и крайно ограничена) да преразгледа своята практика: „Запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали чл. … трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, като разглежданата в главното производство, и дали тълкуването, дадено от Съда в решение…, не трябва да бъде преразгледано или нюансирано”[90].

9.2.7. Съществена роля може да изпълни и Конституционният съд – така, както активно го прави Германският конституционен съд (на осн. чл. 20, ал. 3 от Германския основен закон).

Смятам в това отношение за ключово важна ролята, която при желание би могъл да изпълни Националният институт на правосъдието – да организира и проведе масово обучение на всички съдии в страната относно основните им задължения по Правото на ЕС и на първо място относно възможните тълкувателни методи. Респективно за адвокатите – Центърът за обучение на адвокати „Кръстю Цончев”.

9.3. Методи за добро тълкуване на приложима вътрешна правна норма.

9.3.1. Правоприлагащият орган трябва да избере именно тази тълкувателна версия на ВПН, която е най-близко до съдържанието, целите, функциите и ценностната основа на относимата СПН и по-общо на цялото ПЕС. Съдията от своя страна, ако бъде сезиран, трябва да използва „всички възможни по вътрешния му правен ред тълкувателни методи – без да стига до тълкуване contra legem”[91].

9.3.2. Затова е важен въпросът за вида и последователността на прилагане на тълкувателните методи. СТ изисква прилагане на системен, целесъобразен и функционален подход, основан на основните тълкувателни методи в следната последователност на прилагане:

  • езиково (и граматическо), на първо място на съдържащите се в нормата понятия – съюзни дефиниции или „автономно съюзно тълкуване”;
  • систематическо (и контекстуално)
  • телеологично (във връзка с целта на нормата, сетне целта на акта – видни от мотивите, ако е производен източник, целта на цялата съюзна правна уредба в материята, целите на ЕС в съответната материя, общите цели на ЕС (по чл. 2 и 3 ДЕС);
  • историческо[92] (и „прагматично”[93]).
  • в краен случай – други методи.

В крайна сметка на всяка от тези стъпки националният съдия може (и е длъжен) да потърси осветление в практиката на СЕС.

9.3.3. Разбира се, всичко това изисква съобразяване на вътрешноправните задължения: съобразяване с по-горестояща ВПН (вкл. конституционна, което може да е особено проблематично, ако установи противоречие).

9.3.4. Националната юрисдикция може например да прибегне до всякакви подготвителни актове[94] по приемането на релевантната ВПН (протоколи от заседания на комисиите или пленарното обсъждане на НС, несъмнено мотивите на вносителя на законопроекта; и т.н. за актовете на МС, обществени обсъждания). За СЕС обаче е недопустимо съдията да се смята обвързан от тези актове или длъжен да се съобразява с тях[95].

9.4. Методи за добро тълкуване на относима СПН (за постигане на съответстващо тълкуване на приложимата ВПН)

9.4.1. Разбира се, повече от очевидно е, че задължението за съответстващо тълкуване неизбежно изисква от същия национален правоприлагащ орган/субект да направи (правилно!) тълкуване и на относимата СПН. За целта той разполага не само със същите класически тълкувателни методи, но и с цялата релевантна практика на СЕС. И именно тук е много важно разбирането, че приложима/релевантна е именно цялата практика на СЕС, не само по делата по тълкувателни преюдициални запитвания!

9.4.2. Подходът на правоприлагащия и в този случай трябва да бъде системен, целесъобразен и функционален, основан на основните тълкувателни методи в следната последователност:

  • езиково (и граматическо) – но с отчитане на: 1) съдържащи се в акта дефиниции на понятия; 2) необходимостта от „автономно съюзно тълкуване” на общоприети понятия;
  • систематическо – във връзка първо с други разпоредби на акта (вкл. уводни – цели и адресати на акта, дефиниции; или преходни и заключителни), сетне с по-горестоящите (чак до УД) и евентуално с по-долустоящи (ако допълват/уточняват разпоредбите на акта);
  • телеологично – целите и смисъла на акта, първо на основа неговите мотиви (но само за производните източници);
  • доктринално – цялата относима практика на СЕС (както по тълкувателни, така и по всякакви други решения) и доктрината (неизбежно основана на практиката на СЕС, но и затова пък силно осветляваща я);
  • ако това не е достатъчно, се преминава и към: историческо и прагматично тълкуване…
  • а ако всичко това не е достатъчно (но едва и само тогава!), е налице обективна неяснота, при което национална юрисдикция може (и е длъжна) да отправи до СЕС свое преюдициално запитване за тълкуване на относимата съюзна правна норма.

9.4.3. Още едно свързано с България дело[96] представлява типичен пример за ясен и конкретен отговор на преюдициално запитване, което СЕС същевременно обявява за недопустимо (т.е. наглед отхвърля, с определение за недопустимост[97]): „Съгласно чл. 99 от Процесуалния[98] правилник на Съда, когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат”[99].

В крайна сметка задължението за съответстващо на Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми в неговото приложно поле изисква просто… извличане от цялото Право на ЕС на всички елементи, които могат да повлияят върху предмета, обхвата (персонален, материален, териториален, темпорален и т.н.), действието (или неприлагането) и конкретното прилагане на тази вътрешна правна норма.

Иначе казано: изпълнение на всички съюзни задължения на всеки в ДЧ, който прилага право.

Неизпълнението на което и да било съюзно задължение е основание за търсене на отговорност за вреди (по вътрешния правен ред) и на отговорност на държавата за нарушение на Правото на ЕС (вкл. и причинени от противоречащ на ПЕС окончателен съдебен акт).

В заключение на тази поредица мога да обобщя:

Задължението за съответстващо тълкуване (СТ) изисква от националния съдия най-вече ДА ПРОЧЕТЕ ПРАВИЛНО ОТНОСИМАТА СЪЮЗНА ПРАВНА НОРМА. Именно затова СТ на вътрешните правни норми се изразява преди всичко в правилно тълкуване на съюзните правни норми!

Съдията (и всеки преди него!) дължи в тази последователност:

1. Преценка дали те са относими към ситуацията (респ. дали ситуацията или вътрешната норма попадат в приложното поле на Правото на ЕС);

Ако не – никакво СТ на приложимите ВПН не се изисква.

Но правоприлагащият трябва да разтълкува тези съюзни норми.

За целта прилага всички изведени в практиката на СЕС методи за тълкуване на ПЕС (за някои от тях виж в Koen LENAERTS, José GUTIERREZFONS, Les methods d’interprétation de la Cour de justice de l’Union Européenne, Colletcion « Droit de l’Union Européenne », Bruyllant, Bruxelles, 2020).

2. Като установи кои са относимите СПН – да прецени дали са приложими, т. е. годни сами да бъдат приложени като източник на субективно право (имат ли директен ефект).

Ако да – никакво СТ на вътрешни норми не се изисква: прилага се съюзната норма!

Но правоприлагащият отново трябва да разтълкува (с цел прилагане) относимите съюзни норми.

За целта отново прилага всички изведени в практиката на СЕС методи за тълкуване на ПЕС.

3. Като установи, че относимите СПН не са приложими като пряк източник на субективно право, да приложи приложимите ВПН със съобразено с относимите СПН тълкуване.

Именно тук за първи път прилагащият право трябва да направи СТ.

3.1. Първо се тълкува самата приложима ВПН – с всички годни тълкувателни методи.

Тук се прилагат допустимите по вътрешното право тълкувателни методи.

3.2. Сетне се тълкува относимата СПН – за да се извлекат от нея всички елементи, осветляващи правилното съюзно тълкуване на приложимата ВПН.

За целта отново прилага всички изведени в практиката на СЕС методи за тълкуване на ПЕС. Независимо дали са допустими по вътрешното право или не, в този случай то е напълно ирелевантно!

3.1. Разбира се, двете „тълкувания” са неделими, те се сливат в една обща цялостна преценка.

4. При осъществяването на СТ да изпълни всички произтичащи от ПЕС задължения.

Всички те изведени отново в практиката на СЕС (и отново изцяло по тълкувателен път!) и основаващата се на нея доктрина (научни трудове).

4.1. Първо да установи дали ВПН е съвместима с относимата СПН.

4.2. Ако установява несъвместимост (противоречие), да опита да го преодолее именно чрез тълкуване.

Което в най-голяма степен изразява същината на съответстващото тълкуване!

Именно преодоляването на противоречието чрез тълкуване е най-трудната, но и най-продуктивна за правната сигурност задача на правоприлагащия, в крайна сметка (и в най-голяма степен) – на националния съдия.

4.3. Ако противоречието е дълбоко и тълкуване по съюзен начин би било тълкуване в пълно противоречие с буквата или духа на вътрешната правна норма (contra legem), да установи противоречие и остави тази ВПН неприложена.

4.4. Като остави ВПН неприложена, отново да опита да приложи съюзната норма.

Правоприлагащият може съвсем основателно да не е направил това при първата проверка (по т. 2). Това не му пречи да го направи сега!

Класическа хипотеза имаме при директива:

  • първоначално се установява (по т. 1), че тя е относимо право (ситуацията има връзка с нея);
  • сетне се установява, че приложими са само вътрешните норми (нормите на една директива не са предназначени за пряко прилагане като източник на субективно право);
  • сетне се тълкува приложимата ВПН;
  • и само ако се установи противоречие с относимите норми на директивата, ВПН трябва да бъде оставена неприложена;
  • и едва тогава отново се проверява дали релевантната норма на директивата може да бъде приложена на нейно място (може да прояви директен ефект).

Нека уточним: подобна преценка е възможна и в други хипотези – напр. при регламент. Съдията може да е приел, че дадена норма на регламента не урежда точно този елемент от общественото отношение (или го урежда косвено, без директен ефект), но след като установява, че не може да приложи ВПН (или че такава изобщо няма), отново да се върне към проверка не може ли да приложи нормата на регламента (повторен прочит). Разбира се, това ще означава, че първият прочит на тази норма не е бил пълноценен (не е установил нейния директен ефект). В това няма нищо страшно – нарушение ще е отказът да бъде направено.

4.5. Ако успее да направи това, смятаната само за относима СПН се превръща в приложима.

При което се прилага отново с тълкуване, основано на всички изведени в практиката на СЕС методи за тълкуване на ПЕС.

5. Очевидно във всяка от посочените хипотези (освен по т. 3.1.) водещи са изведените в практиката на СЕС методи за тълкуване на ПЕС.

6. Несъмнено във всяка от тези хипотези (без т. 3.1.) националният съдия (когато е надлежно сезиран, т. е. въпросът вече е стигнал до него), ако не намира сам отговор на въпроса (очевидно отново след използването на всички тълкувателни методи и цялата налична практика на СЕС) може да отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на релевантната съюзна правна норма:

  • тълкуване за определяне на обхвата на тази СПН (по т. 1 – за да се прецени дали ситуацията изобщо има връзка с ПЕС)
  • и/или тълкуване за определяне на действието на тази СПН (по т. 2 – да са се прецени дали има директен ефект).
  • Несъмнено съдията може (и трябва да се постарае!) да постави в едно запитване всички основателни въпроси. Не е недопустимо обаче по едно дело да се отправи повече от едно преюдициално запитване. Както е възможно самият СЕС, запознал се в общи рамки с фактите по делото по същество, сам да снабди питащия съдия с всички отговори, които ще възникнат пред него в хода на разглеждане на делото (дори да не ги е задал).

7. Разбира се, не трябва да се забравя възможността – също пряко предопределяща тълкуването на вътрешното право – във всеки момент пред СЕС да бъде поставен въпросът за валидността на приложимата или относима СПН.

7.1. Разбира се, само ако има основателни съмнения (не „ясен акт”, acte claire) и само ако СЕС вече не се е произнасял по такъв въпрос (не „изяснен акт”, acte eclairé).

Припомням настоятелно, че както тълкуването на една СПН, така и преценката за нейната валидност, може да произтича не само от произнасяния на СЕС в тълкувателно производство (по преюдициално запитване за „тълкуване” или „преценка на валидност” по чл. 267 ДФЕС), а и от произнасяния на СЕС по други производстваза отмяна на съюзен акт/норма (по чл. 263 ДФЕС) или за установяване на нарушение на ДЧ (по чл. 258-259 ДФЕС, там спорът най-често е как се тълкува Съюзното право, но при някои условия е възможно и възражение за невалидност) и дори други производства (макар и много по-рядко, напр. за договорна или извъндоговорна отговорност или за противоправно бездействие).
Както и че СЕС често преформулира въпросите на националните юрисдикции – и запитване за тълкуване може да получи отговор относно валидността или обратното!
Затова упорито твърдя, че ЦЯЛАТА ПРАКТИКА НА СЕС е източник за тълкуване (преценка на валидността) на Правото на ЕС!

7.2. И ако СЕС прогласи невалидност на нормата/акта:

  • Цялата ситуация (обществено отношение) може да се окаже извън приложното поле на ПЕС

…при което никакво СТ на ВПН не се дължи!

  • или конкретните СПН/акт са несъществуващи

…при което отново никакво СТ на ВПН не се дължи! Не и спрямо тях!

Но ако ситуацията все пак има връзка с ПЕС на друго основание (друга СПН), то остава дължимо съобразяването с тези други СПН.

7.3. Ако пък СЕС не установи порок (не обяви невалидност),

– продължава да се дължи СТ на приложимата ВПН,

– като самият СЕС в отговора на запитването, може да снабди релевантната СПН/акт с осветляващо тълкуване, което да помогне на националния съдия:

  • правилно да приложи тази СПН (ако има директен ефект)
  • или правилно да разтълкува в съответствие с нея приложимата ВПН.

…Защото националният съдия във всяка ситуация е съдия по Правото на ЕС!

[1] Виж подробно в Michel Van de Kerchove (dir.), L’interprétation en droit, Approche pluridisciplinaire, Presses de l’Université Saint-Louis, Bruxelles, 1978.
[2] Впрочем, смятам, че и решенията на КС, постановени не по искане за тълкуване на конституционно норма, а за преценка на конституционосъобразността на закон (или друг акт в компетентността му), имат незаобиколима – и съпоставима – тълкувателна сила. Както и когато КС прави конформно (съобразено с Конституцията) тълкуване на законовата норма, по която се произнася.
[3] КС подчертава изискването за „правен интерес” при искане за тълкуване на разпоредба от Конституцията (Решение № 8 от 2005 г. по конституционно дело № 7 от 2005 г., Определение № 8 от 22.11.2016 г. по к. д. № 17 от 2016 г.; Определение № 4 от 2007 г. по к. д. № 9 от 2007 г., Определение от 30 април 1998 г. по к. д. № 14 от 1998 г., Определение № 9 от 1996 г. по к. д. № 30 от 1996 г.).
[4] По българското дело CJUE, 31. 5. 2018, Вълчева, C‑335/17, т. 19, СЕС изрично посочва: това понятие („право на лични отношения“) трябва да се тълкува автономно, като се вземат предвид неговият текст, структурата и целите на акта (регламент), по-специално в светлината на подготвителните работи по него, както и на други актове от правото на Съюза и от международното право”. Самият тълкуван регламент съдържа (подобно на множество съюзни регламенти и директиви) изрична разпоредба, озаглавена „Определения” (разбира се, по-правилно би било на български език да се преведе „дефиниции”) и съдържаща дефиниране (макар само за нуждите на прилагането на този регламент) на такива наглед общоустановени понятия или изрази, като „съд”, „право на упражняване на родителски права“, „право на лични отношения“ и т. н.
[5] Особено ярък пример е т. нар. Регламент за защита на личните данни (GDPR, Регламент (ЕС) 2016/679), съдържащ в чл. 4 дефиниции на 26 понятия, сред които дори „международна организация” (т. 26).
[6] Особено типичен пример са нормите на съюзните директиви относно ДДС – СЕС вече е отговорил на стотици преюдициални запитвания, само от България няколко десетки! – поставящи различни (!) въпроси за тълкуването им, в резултат на което е създаден огромен гардероб от тълкувателни решения, които допълват твърде общата формулировка на отделните норми…
[7] Виж изрично в CJCE, 5. 10. 2004, Pfeiffer, С-397-403/01, т. 116.
[8] F. DUMON et I. VEROUGSTRAETE, La jurisprudence de la Cour de justice. Examen critique des méthodes d’interprétation, Luxembourg, 1976.
[9] Чуждицата „аспект” в случая е полезна – нейният корен specto (лат.) означава „гледам”…
[10] За тълкуването на един съюзен правен акт в светлината на акт от по-нисък ранг (!) в съотношението „базов акт” – „акт по прилагане” по терминологията преди Лисабон, съответно днес „законодателни актове” (по чл. 289, § 3 ДФЕС) и „незаконодателни или изпълнителни актове” (по чл. 290 и 291 ДФЕС) – и то с оглед определяне на фактите, които не попадат в приложното му поле – виж напр. CJUE (Опр.), 22. 1  2010, Grèce c / Commission, C-43/09 P, т. 33 и 35.
Виж още CJUE, 19. 7. 2012,  Pie Optiek, C-376/11, т. 34; CJUE, 26. 7. 2017, République Tchèque с/ Commission, C-696/15 P, т. 33 или TUE, 29. 6. 2017, RoyaumeUni с/ Commission, T-27/16, т. 40.
[11] Напр. със списъци на обхванати от акта стоки, продукти, вещества (както забранени, така и изрично разрешени и т.н.) или дейности, субекти, региони и много други. Същностното предназначение на т. нар. „незаконодателни актове” на съюзните институции е именно такова – да допълнят и/или конкретизират – разпоредбите на законодателния акт (по презумпция с по-висока степен на абстрактност, по-„рамков”) – виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС,  Институт по Европейско право, 2017, стр. 216 и сл.
[12] Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС, стр. 316 и сл.
[13] Комисията системно приема такива актове, вкл. за да подпомогне пряко транспонирането от ДЧ на конкретна директива или за да „осветли” тълкуването с оглед правилно прилагане на отделни съюзни правни норми/актове. Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС,  стр. 191 и сл.
[14] За съобразяване на изпълнителен акт с базовия акт виж напр. TUE, 31. 1. 2013, Espagne с/ Commission, T-540/10, т. 34 и TUE, 31. 1. 2013, Espagne с/ Commission, T-235/11, т. 37.
[15] Заключения на Генералния адвокат Е. Танчев, ECLI:EU:C:2017:851 – дело CJUE (Голям състав), 17. 4. 2018, Vera Egenberger с/ Evangelisches Werk für Diakonie und Entwicklung eV, C‑414/16 – за това значимо дело виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том V. Прилагане на Хартата на основните права на ЕС. Практически измерения или как се прилага ХОПЕС?, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2021, спец стр. 302 и сл.
[16] CJUE, 17. 4. 2018, Egenberger, C-414/16, Заключения на Генералния адвокат Е. Танчев, т. 74.
[17] Т. 71. СЕС препраща и към CJUE, 19. 4. 2016, DI, C‑441/14, т. 31 и 32 и цитираната там съдебна практика.
[18] Т. 72 и 73, виж и CJUE, 19. 4. 2016, DI, C‑441/14, т. 33 и цитираната практика и т. 34.
[19] Също и в т. 82 и т. 3 от диспозитива.
[20] Разбиране за „полезен ефект” виж в CJUE, 10. 9. 2014, Holger Forstmann Transporte, C-152/13, т. 26.
[21] TUE, 27. 2.  2014, Ezz e.a. с/ Conseil, T-256/11, т. 64-67, 80, 81, 83 и 84.
[22] TUE, 11. 12. 2015, Finlande с/ Commission, T-124/14, т. 24: literal, teleological, contextual and historical interpretation. Номерацията е моя, но отразява словореда на СЕС. Напълно непонятно остава защо в българския превод словоредът не е същият и „контекстуалното” (при това преведено като „свързано с контекста”?!) е поставено след „историческото”…
Същият подход на СЕС виж в решения от TUE, 20. 11. 2002, Lagardère et Canal+ c/ Commission, T-251/00, т. 72-83 и TUE, 6. 10. 2005, Sumitomo Chemical et Sumika Fine Chemicals c/ Commission, T-22/02 и T-23/02, т.41-60. Виж също TUE, 14. 7. 2016, Lettonie с/ Commission, T-661/14, т. 39 и съвсем наскоро TUE, 24. 4. 2018, Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence с/ BCE, T-133-136/16, т. 54-55.
[23] „Що се отнася до текста на посочения чл. …, следва да се констатира, от една страна, че първата част от изречението на тази разпоредба признава известна свобода на действие на държавите членки…, но същевременно изрично ги задължава да предвидят…” – CJUE, 14. 6. 2012, Banco Español de Crédito (C-618/10) т. 62. И макар че „Съдът по друг повод вече е тълкувал тази разпоредба в смисъл, че…” (т. 61), тя се нуждае  от тълкуване с оглед „целите и общата структура на … акта (тази директива) и само от това тълкуване ще може да се установи смисъла, който „кореспондира и с целта и общата структура на… (директивата)” (т. 66).
[24] CJUE, 11. 7. 2013, Csonka e.a., C-409/11, т. 23, CJUE, 20. 12. 2014, Utopia, C-40/14, т. 27, и CJUE, 4. 12. 2015, Royaume-Uni с/ Commission, T-245/13, т. 85.
[25] CJUE, 16. 4. 2015, Angerer, C-477/13, т. 26, където СЕС припомня CJUE, 10. 10. 2013, Spedition Welter, C-306/12, т. 17 и цитираната там практика.
[26]  CJUE, 14. 6. 2012, Banco Español de Crédito, C-618/10, т. 61. СЕС припомня и CJUE, 3. 9. 2009, AHP Manufacturing, C-482/07, т. 27 и CJUE, 8. 12. 2011, Merck Sharp & Dohme Corp., C-125/10, т. 29.
Само в последните 5 години решенията на Съда и на Общия съд, в които се настоява и обосновава изискването за тълкуване на разпоредба на директива чрез езиково тълкуване, съобразено с общия смисъл (цели, общ текст) на директивата, е много изобилна – виж особено: CJUE, 26. 10. 2017, The English Bridge Union, C-90/16, т. 18, 20, 21, 26 и 27; CJUE, 12. 11. 2015, Jakutis et Kretingalės kooperatinė ŽŪB, C-103/14, т. 52 и 93.
Виж също и: CJUE, 10 octobre 2013, Spedition Welter, C-306/12, т. 17; CJUE, 26. 3. 2015, Litaksa, C-556/13, т. 23; CJUE, 21. 5. 2015, Rosselle, C-65/14, т. 43; CJUE, 8. 9. 2015, Espagne с/ Parlement et Conseil, C-44/14, т. 44; CJUE, 17. 9. 2015, KPN, C-85/14, т. 33; CJUE, 14. 1. 2016, Vodafone, C-395/14, т. 40; CJUE, 21. 1. 2016, Knauer, C-453/14, т. 27; CJUE, 28. 1. 2016, BP Europa, C-64/15, т. 28; CJUE, 17. 3. 2016, Liffers, C-99/15, т. 14; CJUE, 7. 4. 2016, Marchon Germany, C-315/14, т. 29; CJUE, 2. 6. 2016, PolihimSS, C-355/14, т. 45; CJUE, 9. 6. 2016, Balogh, C-25/15, т. 35; CJUE, 16. 11. 2016, DHL Express (Austria), C-2/15, т. 19; CJUE, 21. 12. 2016, Interservice, C-547/15, т. 20; CJUE, 18. 5. 2017, Hummel Holding, C-617/15, т. 22; CJUE, 25. 1. 2018, Commission с/ République tchèque, C-314/16, т. 47-48; CJUE, 25. 7. 2018, Alheto, C-585/16, 108 и CJUE, 26. 9. 2018, Baumgartner, C-513/17, т. 23.
Виж и в практиката на Общия съд – все по повод ЕЦБ: TUE, 13. 12. 2017, Crédit mutuel Arkéa с/ BCE, T-712/15, т. 55; TUE, 13. 7. 2018, Banque postale с/ BCE, T-733/16, т. 38; TUE, 13. 7. 2018, BPCE с/ BCE, T-745/16, т. 36; TUE, 13. 7. 2018, Confédération nationale du Crédit mutuel с / BCE, T-751/16, т. 37; TUE, 13. 7. 2018, Société générale с/ BCE, T-757/16, т. 36, както и TUE, 11. 9. 2018, Foshan Lihua Ceramic с/ Commission, T-654/16, т. 36.
[27] TUE, 28. 9. 2016, RoyaumeUni с/ Commission, T-437/14, т. 60 – Общият съд припомня и CJUE, 31. 3. 1998, France et a с/ Commission, C-68/94 и C-30/95, т. 168 и TUE, 25. 3. 1999, Gencor с/ Commission,T-102/96, т. 148.
[28] ТUE, 28. 9. 2016, RoyaumeUni с/ Commission, T-437/14, т. 60, където ОС припомня и CJCE, 7. 6. 2005, VEMW et a., C-17/03, т. 41 и цитираната съдебна практика.
[29] Именно текст, в смисъл на „формулировка” (des termes, its wording) – CJUE, 28. 9. 2016, RoyaumeUni с/ Commission,T-437/14, т. 59.
[30] Става дума именно за „обща философия”, „общ смисъл” (économie générale, фр.), а не просто за „обща структура” (както е в българския превод, дословно следвал „general structure” (англ.) – TUE, 28. 9. 2016, RoyaumeUni с/ Commission, T-437/14, т. 60.
За необходимостта от тълкуване на съюзна норма в светлината на целите и общия смисъл на акта виж CJUE, 11. 7. 2019, Commission с/ Italie (Programme nationaldéchets radioactifs), C-434/18, т. 27, и още в изобилна практика на Общия съд: TUE, 3. 7. 2012, Danemark с/ Commission, T-212/09, т. 29; TUE, 20. 9. 2012, Pologne с/ Commission, T-333/09, т. 34-37; TUE, 3. 12. 2015, Pologne с/ Commission, T-367/13, т. 37; TUE, 29. 3. 2017, Pays-Bas с/ Commission, T-501/15, т. 67; TUE, 29. 6. 2017, Royaume-Uni с/ Commission, T-27/16, т. 37-39; TUE, 15. 3. 2018, Pologne с/ Commission, T-507/15, т. 42; TUE, 12. 9. 2019, République tchèque с/ Commission, T-629/17, т. 26-28; TUE, 19. 12. 2019, Zotkov с/ Commission, T-457/18, т. 32-35, 42, 47-49, и съвсем наскоро TUE, 8. 7. 2020, Crédit agricole Corporate and Investment Bank с/ BCE, T-577/18, т. 42, и TUE, 8. 7. 2020, CA Consumer Finance с/ BCE, T-578/18, т. 42.
Виж и CJUE, 9. 3. 2017, Pologne с/ Commission, C-105/16 P, т. 38.
[31]  CJUE, 10. 12. 2013, Abdullahi, C-394/12, т. 51, 62 и диспозитива.
[32]  CJUE, 15. 10. 2015, Nike European Operations Netherlands, C-310/14, т. 17 и CJUE, 28. 4. 2016, Borealis Polyolefine, C-191/14, C-192/14, C-295/14, C-389/14 и C-391-393/14, т. 90.
Виж и в Общия съд TUE, 31. 5. 2018, KorwinMikke с/ Parlement, T-770/16, т. 55.
[33] Напр. относно понятието за „ищец” (!) виж  CJUE, 13. 10. 2016, Mikołajczyk, C-294/15, т. 44-45.
[34]  TUE, 20. 10. 2016, August Wolff et Remedia с/ Commission, T-672/14, т. 31 – ОС припомня практика още от 1992 г.: CJCE, 18. 12. 1992, Díaz García с/ Parlement, T‑43/90, т. 36.
[35]  TUE, 13. 9. 2011, ZangerlPosselt с/ Commission, T-62/10 P, т. 41 и 43. По делото Общият съд на ЕС налага „съюзно” тълкуване дори на такова наглед универсално и с ясно съдържание понятие, като „равнище на средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до висше образование” (у нас – просто „завършено средно образование”).
Виж още:  CJCE, 19. 7. 2012, Pie Optiek, C-376/11, т. 33; CJUE, 6. 9. 2012, Treimanis, C-487/11, т. 22; CJUE, 17. 1. 2013, Commission с/ Espagne, C-360/11, т. 19; CJUE, 27. 6. 2013, Malaysia Dairy Industries, C-320/12, т. 25; CJUE, 4. 9. 2014, Germanwings, C-452/13, т. 16; CJUE, 10. 12. 2015, Lazar, C-350/14, т. 21; CJUE, 15. 10. 2015, Axa Belgium, C-494/14, т. 21; CJUE, 9. 11. 2016, Wathelet, C-149/15, т. 28. Виж и в Общия съд: TUE, 13. 12. 2017, Crédit mutuel Arkéa с/ BCE, T-712/15, т. 19 и съвсем наскоро  TUE, 31. 1. 2019, Thun с/ EUIPO (Poisson), T-604/17, т. 37.
[36]  CJUE, 9. 11. 2016, Davitas, C-448/14, т. 26.
[37] В случая: според финансовите интереси на Съюза!
[38]  CJUE, 10. 8. 2017, Tupikas, C-270/17 PPU, т. 65-67.
[39] За „волята на автора” и „преследваните от него цели” виж специално CJUE, 12. 12. 2013, X, C-486/12, т. 19 и  CJUE, 4. 2. 2016, C & J Clark International, C-659/13 и C-34/14, т. 122. Виж също  CJUE, 12. 5. 2015, République tchèque с/ Commission, T-51/14, т. 34.
[40] CJUE, 3. 6. 2010, Internetportal und Marketing, C-569/08, т. 35-37. Виж също в ОС: TUE, 8. 7. 2010, Freistaat Sachsen et Land SachsenAnhalt с/ Commission, T-396/08, т. 53; TUE,  13. 9. 2011, ZangerlPosselt с/ Commission, T-62/10 P, т. 42, и TUE, 8. 11. 2012, Commission с/ Strack, T-268/11 P, т. 58, и дори в Съда на публичната служба TFP, 28. 9. 2011, Allen с/ Commission, F-23/10, т. 57.
[41] Виж в този смисъл CJCE, 2. 4. 1998, EMU Tabac et a., C‑296/95, т. 36, CJCE, 20. 11. 2003, Kyocera, C‑152/01, т. 32 и TUE, 20. 9. 2012, Hongrie c/ Commission, T‑407/10, т. 39.
[42] CJCE, 12. 11. 1998, Institute of the Motor Industry, C‑149/97, т. 16; CJCE, 3. 4. 2008, Endendijk, C‑187/07, т. 23 и CJCE, 9. 10. 2008, Sabatauskas et a., C‑239/07, т. 38.
[43]  CJUE, 21. 5. 2014, Melt Water / OHMI (NUEVA), T-61/13, т. 20, 26-28.
[44] Виж знаковото дело CJUE, C‑528/13, Léger, т. 35 и цитираната съдебна практика.
[45]  CJUE, 26. 11. 2015, Total Waste Recycling, C-487/14, 45-48.
[46] CJUE, 9. 4. 2014, TMobile Austria, C-616/11, т. 32. В това решение самият СЕС дава много красноречив пример: „В самото начало следва да се отбележи посоченото от генералния адвокат наличие на известна разлика между текстовете на тази разпоредба на различните езици. Разбира се, на всички езици прилагателното „персонализирано“ характеризира словосъчетанието „всяко устройство“. В текста на френски език обаче („tout dispositif personnalisé et/ou ensemble de procédures“), който отговаря по-конкретно на текстовете на испански, италиански, унгарски, португалски и румънски език, прилагателното „персонализирано“ не характеризира словосъчетанието „набор от процедури“. Обратно, в текста на немски език („jedes personalisierte Instrument und/oder jeden personalisierten Verfahrensablauf“), прилагателното „персонализирано“ определя словосъчетанието „набор от процедури“. Текстът на английски език („any personalised device(s) and/or set of procedures“), който отговаря по-конкретно на текстовете на датски, гръцки, нидерландски, фински и шведски език, може да се разбира и по двата начина. (т. 31).
[47] CJUE, 12. 6. 2014, Lukoyl Neftohim Burgas (Лукойл Нефтохим Бургас), C-330/13, т. 60: „Необходимостта от еднакво тълкуване на регламентите на Съюза изключва изолираното разглеждане на даден текст в случай на съмнение, а изисква той да се тълкува и прилага в светлината на съществуващите текстове на останалите официални езици” (СЕС припомня и CJCE, 10. 9. 2009, Eschig, C-199/08, т. 54 и цитираната съдебна практика).
[48] В съчиненията си редовно обръщам внимание на слабости, пропуски или шокиращи грешки в българските преводи на съюзните правни актове (най-вече на актовете на СЕС). Много скоро ще предложа цялостно изложение по този въпрос – най-вече именно за да аргументирам необходимостта всеки съюзен акт да бъде четен в поне още една езикова версия!
Разбира се, длъжни сме да си даваме сметка за изключително високата степен на сложност на работата на преводачите в ЕС – особено на тези в Съда на ЕС! Поради това си позволявам по-остро да реагирам само срещу тези неточности в преводите, които показват или недопустима небрежност, или на още по-недопустимо неразбиране/непознаване на основни особености на Съюзния правен ред…
[49]  CJUE, 29. 4. 2010, M et a., C-340/08, т. 44-45. Всъщност СЕС често бива канен да тълкува СПН именно поради различия между отделните езикови версии – и макар винаги да потвърждава тези свои указания, той не отказва конкретно тълкуване за всяка норма:  CJUE, 9. 9. 2011, Eleftheri tileorasi et Giannikos, C-52/10, т. 23-24;  CJUE, 27. 10. 2011, Commission с/ Pologne, C-311/10, т. 18.
Виж също и CJUE, 14. 6. 2012, Brouwer, C-355/11, т. 40-42; CJUE, 28. 6. 2012, Geltl, C-19/11, т. 43; CJUE,19. 7. 2012, A, C-33/11, т. 24; CJUE, 19. 9. 2013, Brey, C-140/12, т. 73 и 74;  CJUE, 26. 9. 2013, Commission с/ Espagne, C-189/11, 56 и 57; CJUE, 24. 10. 2013, Haasová, C-22/12, т. 48; CJUE, 4. 9. 2014, Vnuk, C-162/13, т. 46; CJUE, 4. 9. 2014, Espagne с/ Commission, C-192/13 P, т. 55; CJUE, 4. 9. 2014, Espagne с/ Commission, C-197/13 P, т. 55; CJUE, 18. 9. 2014, Vueling Airlines, C-487/12, т. 30 и 31; CJUE, 4. 6. 2015, Commission с/ RoyaumeUni, C-161/14, т. 21-23 и 25; CJUE, 22. 10. 2015, Hedqvist, C-264/14, т. 47; CJUE, 22. 6. 2016, Nissan Jidosha с/ EUIPO, C-207/15 P, т. 43; CJUE, 21. 9. 2016, Commission с/ Espagne, C-139/15 P, т. 80; CJUE, 21. 9. 2016, Commission с/ Espagne, C-140/15 P, т. 80..
Виж и в практиката на Общия съд: TUE, 20. 9. 2012, Hongrie с/ Commission, T-407/10, т. 39-40; TUE, 15. 9. 2015, Hongrie с/ Commission, T-346/12, т. 58 и 73-74; TUE, 13. 9. 2018, Sberbank of Russia с/ Conseil, T-732/14, т. 81; TUE, 24. 5. 2016, El Corte Inglés / EUIPOGrup Supeco Maxor (Supeco), T-126/15, т. 25; TUE, 13. 9. 2018, VTB Bank с/ Conseil, T-734/14, т. 95; TUE, 13. 9. 2018, Vnesheconombank с/ Conseil, T-737/14, т. 82; TUE, 13. 11. 2018, Pologne с/ Commission, T-241/17, т. 60 и 63; TUE, 20. 9. 2012, Hongrie с/ Commission, T-89/10, т. 43-44.
[50]  Виж в Съда на публичната служба TFP, 29. 6. 2011, Angioi с/ Commission, F-7/07, т. 72.
[51] Достатъчен аргумент е напр. публикуваното в официалния сайт за Правото на ЕС (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32016R0679R(02)&qid=1587207283013&from=BG)  съобщение: „Поради установени технически грешки в превода на български език на Регламент (ЕС) 2016/679, в Официален вестник на Европейския съюз е публикуван документ със съответните поправки: Регламент (ЕС) 2016/679 – поправки на грешки в превода”!
Но подобни поправки се публикуват много рядко – в повечето случаи грешките остават незабелязани или непоправени – и именно затова понякога е решаващо важно актът да се изчете и на поне още един познат език от официалните езици на ЕС! Конкретно в този официален документ установяваме, че в българския превод на Регламента (засягащ поради предмета си изключително широк кръг лица – както физически, така и юридически) са допуснати изумителни грешки
[52]  TUE, 30. 6. 2016, CW с/ Conseil, T-516/13, т. 62, 63, 67, 68, 80, 110, 112, 118, 120, 123 и 124; TUE, 30. 6. 2016, CW с/ Conseil, T-224/14, т. 86-88, 100, 118, 120, 127, 129, 132 и 133, и наскоро в TUE, 13. 12. 2018, Ville de Paris c/ Commission, T-339/16, T-352/16 & T-391/16, т. 57 и 66.
Дори по отношение на актове в материята на ОПВРС: TUE, 30. 6. 2016, Al Matri с/ Conseil, T-545/13, т. 81-86.
[53] За първичните източници на Правото на ЕС – виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС, стр. 81 и сл.
[54] Относно остро актуалния въпрос за общите правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети – СЕС определя: „съгласно постоянната съдебна практика всеки акт на Съюза трябва да се тълкува в съответствие с цялото първично право, включително в съгласие с този принцип, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано – CJUE (Опр.), 5. 10. 2016, Wunderlich, C-32/16, т. 26. СЕС напомня и CJUE, 19. 11. 2009, Sturgeon et a., C-402/07 & C-432/07, т. 48 и цитираната съдебната практика.
[55] CJUE, 4. 5. 2016, Philip Morris Brands et a., C-547/14, т. 70. СЕС изрично припомня знаковото дело CJUE, Ordre des barreaux francophones et germanophone et a., C-305/05, т. 28.
[56] „Един текст на производното право на ЕС (напр. регламент) трябва да бъде тълкуван – доколкото е възможно, в смисъл на съответствие, в светлината на основните принципи в Правото на ЕС и специално принципа на правна сигурност” – CJUE, 29. 4. 2010, M et.a., C-340/08, т. 64-65.
[57] CJUE, 3. 7. 2014, Kamino International Logistics et Datema Hellmann Worldwide Logistics, C-129/13 & C-130/13, т. 69. Виж също CJUE, 17. 7. 2014, YS et a., C-141/12 & C-372/12, т. 54, и особено знаковото дело CJUE, 6. 10. 2015, Schrems, C-362/14, т. 38.
[58] Напр. принципа на равно третиране и в частност забраната за дискриминация на основание сексуална ориентация: виж знаковото дело CJUE,  29. 4. 2015, Léger, C-528/13, т. 41 и 48.
[59] Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІV. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС. Приложно поле или кога се прилага ХОПЕС?, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2020, и Атанас СЕМОВ, Определяне на приложимостта на Хартата на основните права на ЕС. Първа част. Ограничена или много широка приложимост, сп. „Общество и право”, бр. 8/2020, стр. 4-27, Втора част. Механизми за установяване от националния съдия на връзка, бр. 9/2020, стр. 4-31.
[60] Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІV. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС. Приложно поле или кога се прилага ХОПЕС?, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2020, стр. 55 и сл., и в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том V. Прилагане на Хартата на основните права на ЕС. Практически измерения или как се прилага ХОПЕС?, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2021. Въпреки някои спорове в доктрината, приемам за установено, че приложното поле на Хартата съвпада напълно с приложното поле на основните (или генералните, в българския превод неточно „общите”) принципи в Правото на ЕС, посочени изрично в чл. 6, § 3 от ДЕС и получили изключително широко утвърждаване в практиката на СЕС. Дори може да се приеме, че самата ХОПЕС ги потвърждава изрично – или респ. е източник за очертаване на генералните принципи в Правото на ЕС. Виж напр. CJCE, 23. 12. 2009, Deticek, C-403/09 PPU, т. 53, където ХОПЕС (преди влизането ù в сила като правен акт от 1 декември 2009 г.) се разглежда като източник за определяне/установяване на генералните правни принципи, в конкретния случай във връзка с тълкуването на  Регламента Брюксел ІІ, OJ, 2003, L 338/1). Виж особено знаково (макар и дни след влизането на Хартата в сила като първичен източни на Правото на ЕС) CJUE, 19. 1. 2010, Kücükdeveci, C-555/07, т. 22.
[61] Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Принцип на зачитане на националната идентичност на държава-членка на ЕС (Възможност за неприлагане по изключение на съюзна правна норма – изводи за националния съдия от ключовата, но и непредвидима практика на Съда на ЕС), Сборник Международна научна конференция. Роля и значение на международното и наднационалното право в съвременния свят. По повод 90-годишнината на проф. д-р Иван Владимиров, ИК на УНСС, С., 2018, стр. 88, и в Атанас СЕМОВ, Неприлагане на Правото на ЕС поради зачитане на националната идентичност, Научни и практически публикации, news.lex.bg, 16. 11. 2020.
[62] Виж в Първоинстанционния съд TPI, 25. 11. 2009, Allemagne c/ Commission, T‑376/07, т. 22 и цитираната практика.
[63] TUE, 28. 2. 2017, Yingli Energy (China) et a. c/ Conseil, T-160/14, т. 151. Виж също TUE, 28. 2. 2017, JingAo Solar et a. с/ Conseil, T-157/14, т. 151-154, и TUE, 28. 2. 2017, Canadian Solar Emea et a. с / Conseil, T-162/14, т. 150-153.
[64] Арг. от чл. 290 ДФЕС.
[65] Виж и по-горе в т. 3, CJUE (Опр.), 22. 1  2010, Grèce c / Commission, C-43/09 P, т. 33 и 35.
Виж още CJUE, 19. 7. 2012,  Pie Optiek, C-376/11, т. 34; CJUE, 26. 7. 2017, République Tchèque с/ Commission, C-696/15 P, т. 33 или TUE, 29. 6. 2017, RoyaumeUni с/ Commission, T-27/16, т. 40.
[66] CJUE, 14. 7. 2016, Sprengen с/ Pakweg Douane, C-97/15, т. 48.
[67] За тълкуване в светлината на резолюция на Съвета за сигурност на ООН виж CJUE, 29. 4. 2010, M et.a., C-340/08, т. 64-65.
[68] CJUE,  4. 9. 2014, Zeman, C-543/12, т. 58. Виж също CJСE, 14. 7. 1998, Bettati, C‑341/95, т. 20; CJСE, Petrotub et Republica с/ Conseil, т. 76, и TPI, 28. 10. 2004, Shanghai Teraoka Electronic с/ Conseil, T‑35/01, т. 138.
[69] Специално за ГАТТ/СТО има немалко практика: в Общия съд TUE, 27. 9. 2011, Gul Ahmed Textile Mills с/ Conseil, T-199/04, т. 54; TUE, 11. 7. 2013, Hangzhou Duralamp Electronics с/ Conseil, T-459/07, т. 80 и съвсем наскоро TUE, 19. 9. 2019, Zhejiang Jndia Pipeline Industry с/ Commission, T-228/17; и в Съда CJUE,  8. 10. 2015, Philips Lighting Poland et Philips Lighting с/ Conseil, C-511/13 P, т. 60-61.
[70] Виж още Pierre PESCATORE, Les objectifs de la Communauté européenne comme principes d’interprétation dans la jurisprudence de la Cour de justice – dans: Miscellanea W. J. Ganshof van der Meersch, Centre Interuniversitaire de Droit Public et de l’Université Libre de Bruxelles, Bruylant, 1972, p. 325-363.
Виж и F. DUMON et I. VEROUGSTRAETE, La jurisprudence de la Cour de justice. Examen critique des méthodes d’interprétation, Luxembourg, 1976.
[71] M. Mahieu пише, че УД  са „изтъкани от телеология”Michel Mahieu, L’interprétation du droit communautaire – dans: Michel Van de Kerchove (dir.), L’interprétation du droit, Presses de l’Université Saint-Louis, 1978, р. 348, spéc. p. 362. Смятам за несъмнено, че тази формулировка може да бъде отнесена за цялото Съюзно право! Той посочва също, че „цялата доктрина на Съда може да се смята резюмирана в мотивите на решението по делото 21. 2. 1973, Europemballage, 6/72.
[72] Pierre PESCATORE, Les objectifs de la Communauté européenne comme principes d’interprétation dans la jurisprudence de la Cour de justice – dans: Miscellanea W. J. Ganshof van der Meersch, Centre Interuniversitaire de Droit Public et de l’Université Libre de Bruxelles, Bruylant, 1972, p. 325-363.
[73] Виж показателно в CJCE, 21. 3. 1955, PaysBas c/ Haute Autorité, 6/54 или CJCE, 13. 6. 1958, Meroni c/ Haute Autorité, 9/56, 1958, т. 9.
[74] Който извлича от „духа, смисъла и текста…” на УД!
[75] Още от CJCE, 18. 2. 1964, Rotterdam с/ PaysBas, 73-74/63 и CJCE, 1. 7. 1969, Sociaal Fonds voor diamantarbeiders, 2-3/69.
[76] Още от CJCE, 8. 6. 1971, Deutsche Grammophon с/ Meho, 78/70. За да прецени дали е допустимо позоваването на едно право, „съседно” на авторското, за да се забрани търговията с един продукт, Съдът изхожда от основните цели на ДЕИО, който „се стреми да обедини отделните национални пазари в един общ пазар”.
[77] Абсолютно всеки правен акт на съюзна институция (или орган, служба, агенция) съдържа мотиви (задължително по чл. 296, ал. 2 ДФЕС), които са неделима част от акта (!) и според постоянна практика на СЕС (виж напр. CJCE, 7. 4. 1992, SAS, C-358/90) трябва да са „ясни, конкретни и изчерпателни” – именно и преди всичко за да се даде на правоприлагащите субекти в ДЧ достатъчно светлина за правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на акта. Мотивите трябва „да разкрият по ясен и недвусмислен начин волята на институцията, автор на акта“ – CJCE, 29. 2. 1996, Belgique c/ Commission, C-56/93.
За мотивите виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС,  Институт по Европейско право, 2017, стр. 205 и сл.
[78] TUE, 28. 4. 2010, Gütermann et Zwicky с/ Commission, T-456-457/05, т. 41 и TUE, 30. 11. 2011, Quinn Barlo e.a. с/ Commission, T-208/06, т. 131.
[79] В оригинала е дори „годни да променят” („susceptibles de modifier”)!
[80] TUE, 2. 3. 2012, Pays-Bas et ING Groep с/ Commission, T-29/10 & T-33/10, т. 146, 156, 160. Виж също TUE, 12. 6. 2015, Health Food ManufacturersAssociation e.a. с/ Commission, T-296/12, т. 61-63; TUE, 10. 10. 2012, Ningbo Yonghong Fasteners с/ Conseil, T-150/09, т. 114, 131-137; TUE, 10. 10. 2012, Shanghai Biaowu HighTensile Fastener et Shanghai Prime Machinery с/ Conseil, T-170/09, т. 68-70 и TUE, 10. 10. 2012, GemYear et JinnWell AutoParts (Zhejiang) с/ Conseil, T-172/09, т. 105-107.
[81] TUE, 13. 12. 2013, Hongrie с/ Commission, T-240/10, т. 90 и 91; TUE, 11. 6. 2015, Laboratoires CTRS с/ Commission, T-452/14, т. 56, 57 и 60-62; TUE, 23. 9. 2020, BASF с/ Commission, T-472/19, т. 62 и съвсем наскоро TUE, du 28. 10. 2020, Pharma Mar с/ Commission, T-594/18, т. 26-31.
[82] CJUE, 16. 4. 2015, Angerer, C-477/13, т. 28.
[83] TUE, 26. 10. 2010, Allemagne с/ Commission, T-236/07, т. 65, и TUE, 20. 9. 2012, Pologne с/ Commission, T-333/09, т. 53.
[84] Така напр. ДЧ изрично възпроизведоха в своята „Декларация относно примата на Правото на ЕС” към УД (с ДЛ) „Становището на Правната служба на Съвета”.
[85] Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС,  Институт по Европейско право, 2017, стр. 119.
[86] Виж напр. Декларация № 1 към ДЕС и ДФЕС относно Хартата на основните права на ЕС и Декларация № 2 към ДЕС и ДФЕС относно чл. 6, § 2 от ДЕС.
[87] Най-ярък пример са декларациите относно ХОПЕС – Декларация на Чешката Република относно Хартата на основните права на ЕС, Декларация на Република Полша относно Хартата на основните права на ЕС и Декларация на Република Полша относно Протокола относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС… Те не пораждат преки правни последици (дори ако съдържанието им създава такова впечатление. Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том І. Правен режим на защитата на правата на човека в Европейския съюз, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013.
[88] CJCE, 27. 10. 2009, ČEZ, C-115/08. Да се различава от българското дело CJCE, 16. 7. 2015, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД срещу Комисия за защита от дискриминация (ЧЕЗ), C‑83/14, за него виж подробно в Атанас СЕМОВ, Дело С-83/14 „ЧЕЗ срещу Комисията за защита от дискриминация“. Българското дело, довело до първо тълкуване на понятието за дискриминация, основана на етнически произход и очертаване на рамките на „пряката” и „непряката” дискриминация, сп. „Общество и право”, бр. 3/2017, стр. 80-104.
[89] СЕС припомня CJCE, 4. 2. 1988, Murphy et a., 157/86, т. 11, както и CJCE, 26. 9. 2000, Engelbrecht, C-262/97, т. 38-40.
В конкретния случай основният принцип в Правото на ЕС на недискриминация на основание гражданство налага неприлагане на национална правна уредба („като разглежданата в главното производство”).
[90] CJUE (Голям състав), 6. 11. 2018, съединени дела Bauer C‑569/16, и Volker, C‑570/16, т. 31.
[91] CJCE, 16. 6. 2005, Criminal proceedings against Maria Pupino, C-105/03, т. 47; CJCE, 15. 4. 2008, Impact с/ Minister for Agriculture and Food and Others, C-268/06, т. 103 и др.
Виж и Martin Brenncke, A Hybrid Methodology for the EU Principle of Consistent Interpretation, Statute Law Review, 2018, Oxford University Press, p. 134.
[92] В рамките на историческото тълкуване може да бъде полезно задълбочено да се проследи генезисът на съюзната норма – виж ключовото по друга причина (изясняването на понятието за „подзаконов акт” по чл. 263, ал. 4 ДФЕС) решение на Общия съд TUE, 3. 10. 2013, Inuit Tapiriit Kanatami et a. с / Parlement et Conseil, C-583/11 P, т. 50. Виж също CJUE, 27. 10. 2016, Commission с/ Allemagne, C-220/15, т. 39 и преди това CJCE, 11. 4. 2019, Tarola, C-483/17 или TUE, 20. 10. 2016, August Wolff et Remedia с/ Commission, T-672/14, т. 30.
[93] Когато тълкува, националния съдия трябва да отчита последиците от прилагането на нормата с едно или друго тълкуване. Особено ярък пример за това са делата Defrenne c/ SABENA, специално CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne ІІ, 43/75.
[94] Виж Philippe Gérard, Le recours aux travaux préparatoires et la volonté du législateur – dans: Michel Van de Kerchove (dir.), L’interprétation du droit, Presses de l’Université Saint-Louis, 1978, р. 51-95.
[95] CJUE, 29. 4. 2004, Björnekulla Fruktindustrier AB. v. Procordia Food AB., C-371/02, т. 13. „Когато национална юрисдикция трябва да тълкува националното право, независимо дали се отнася за разпоредби, приети преди или след влизането в сила на една директива, тази юрисдикция е длъжна да направи, в рамките на максимално възможното, да го направи в светлината на текста и целите на въпросната директива, за да постигне визираният от нея резултат и така да изпълни чл. 249, ал. 3 ДЕО (дн. чл. 288, ал. 3 ДЕС, СЕО припомня и CJCE, 13. 11. 1990, Marleasing, C-106/89, т. 8, и CJCE, 12. 2. 2004, Henkel C‑218/01, т. 60), и независимо дали от подготвителните актове на националната норма могат да произтичат обратни тълкувателни елементи.
[96] Относно толкова остро актуалния въпрос за общите правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети… – CJUE (Опр.), 5. 10. 2016, Wunderlich срещу Бългериан еър чартър, C-32/16.
[97] …Тъй като „от практиката на Съда безспорно следва, че…” (т. 20) – т.е. запитващата юрисдикция не поставя „нов въпрос” – но „въпреки това…” (т. 21) Съдът се произнася по същество (!): „…на поставения от запитващата юрисдикция въпрос трябва да се отговори, че чл. …следва да се тълкува в смисъл, че…” (т. 27 и диспозитива)…
[98] Настоявам, че – доколкото се отнася именно и само до съдопроизводствена дейност – наименованието на правилника (своеобразен процесуален кодекс!) трябва да се превежда именно като „процесуален”, а не като „процедурен”, както е в официалния български превод в дословно (дори не буквално…) възпроизвеждане на règlement de procédure, Rules of Procedure…
[99] CJUE (Опр.), 5. 10. 2016, Wunderlich срещу Бългериан еър чартър, C-32/16, т. 13-14.

21
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
triee
triee
15 февруари 2021 21:49
Гост

И Корнезов и Арабаджиев са по ясни а и много други автори който са разглеждали тези проблеми през годините

ала бала
ала бала
15 февруари 2021 18:13
Гост

Разбира се, въобще не му отричам ентусиазма да прочува и коментира ПЕС – просто казвам, че един анализ е убедителен и съдържателен, когато е ясен, кратък по възможност, и с примери – напр. Александър Корнезов по отношение на литературата, касаеща ПЕС. Семов толкова философства, че става досадно да четеш тези потоци от ненужни думи – затова римските правни максими се помнят и цитират след 2000 г., понеже са наситени със смисъл в кратко съдържание. Докато Семов, никой няма да го помни с тези безкраааааааааайни лакърдии. Пише кратко бе човек, ако искам да слушам философии ще отворя практиката на някой доктор… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2021 13:04
Гост

Професора е положил усилие и е дал бибилиография, което прави труда му истински стойностен. Това, че на теб не ти се чете, не значи, че другите не трябва да пишат.И няма никакъв смисъл да сравняваш Семов с Корнезов или Арабаджиев – всички работят с източниците на правото, ако не ти е полезно нещо – не четеш. И без това сам признаваш, че не си по четенето.

П.С.твоят коментар е доста дълъг за човек, който уж търси строен изказ…А даже ти е пети подред….

ала бала
ала бала
15 февруари 2021 17:58
Гост

Уикепедия, цитирам:

„В края на 2015 г. Семов се кандидатира за генерален адвокат в Съда на ЕС, но не е избран, поради липса на достатъчно професионален опит на високо ниво.[7] “

От, мен: нали беше кандидат на Янето Янев за президент, и щеше да уволнява Бойко :)?

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 13:10
Гост

Изключително полезен и изчерпателен анализ.

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 9:29
Гост

Следя, когато Семов има изява. Много го харесвам

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 12:55
Гост

Брилянтен както винаги.

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 9:29
Гост

Ограмотява ни професора

Шумковски
Шумковски
15 февруари 2021 9:28
Гост

Атанас Семов е истинско светило

Ananieva
Ananieva
15 февруари 2021 9:28
Гост

Няма друго място на което да може да се информираш и да видиш анализи на ситуацията в система, както тук

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 12:56
Гост

Поздравления за тази изключително полезна статия.

Меринчев
Меринчев
15 февруари 2021 9:27
Гост

Хубави анализи правите

ала бала
ала бала
15 февруари 2021 8:52
Гост

Този човек определено страда от логорея – писал,писал…а понякога и откровенни глупости, цитирам:

“ЕКПЧ несъмнено стои под Конституцията във вътрешното право на държавата.“

По моите науки, и по мнение на самия КС, ЕКПЧ има примат, ама тук сега се развива обратната теза..Аз затова съм силно подозрителен към тези локум-професори, които много вземане-даване с практиката нямат а само философстват

връх вола
връх вола
15 февруари 2021 8:58
Гост

Нещо ти куца йерархията на НА, ама нейсе. Иначе вярно, че доста дълго, но явно е направено дуракоустойчиво, както се казваше преди – всеки идиот да може да разбере и да не търси под вола теле, като тълкува ПЕС

Хаха
Хаха
15 февруари 2021 9:52
Гост

Добре е преди да плюем по другите, поне да се опитаме да отчетем собствената ни невежест…

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 12:56
Гост

Съгласен! Но не за всеки е възможно това. Особено ако си наистина невеж.

ала бала
ала бала
15 февруари 2021 14:10
Гост

Ами отчетете я 🙂 Аз я отчитам – виждам че сте невежи тролове повечето тук, и затова ви ограмотявам 🙂

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 8:36
Гост

Ако КС беше съобразил посочените правила за тълкуване на Истанбулската конвенция и не беше се поддал на настроенията на невежи, щяхме да имаме друг резултат

нерде ямбол
нерде ямбол
15 февруари 2021 8:39
Гост

Е там се игра на картата на конституционната идентичност – мъж, жена, това-онова… Не са толкова прости нещата. Демек имаше за какво да се хванат, за да угодят на консервативно-патриотарските настроения у населението

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 8:34
Гост

Много благородно и ограмотителско дело на професира. Благодаря!

Анонимен
Анонимен
15 февруари 2021 8:33
Гост

Много полезен материал, наистина