Въведеното задължително изискване кандидатите за български европейски прокурор да владеят английски език не съответства на Регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, където такова условие няма. Така се препятства участието на кандидати, които ползват френски и немски език. Такива опасения изразиха магистрати пред „Лекс“.

В регламента за Европейската прокуратура се казва, че всяка държава посочва трима кандидати за позицията на европейски прокурор. Те трябва да са действащи магистрати, чиято независимост е извън съмнение и притежават необходимата квалификация за заемане на висши длъжности в прокуратурата или съдебната система на съответните си държави членки и имат практически опит в националните правни системи, финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Условие за задължителен английски език няма.

В публикуваната в Официален вестник на Европейския съюз открита покана за представяне на кандидатури за заемане на поста на европейски главен прокурор, също няма такова условие. По отношение на езиковите познания изискването е да се владее задълбочено един от езиците на съюза и задоволително друг от тези езици.

У нас обаче според правилата, приети от Министерския съвет, наред с други документи, всеки кандидат трябва да представи и такъв, който да удостоверява съответното ниво на английски език, като владеенето на френски и/или немски като втори работен език ще се смята за преимущество.

След запитване на „Лекс“ от Министерството на правосъдието заявиха, че идеята за това условие е тяхно и то е било възприето от комисията за подбор на тримата български кандидати за европейски прокурор.

От там обясниха още, че изискването за владеене на английски език като критерий за допустимост на кандидатите е обусловено от функциите на европейските прокурори – оперативни, надзорни и стратегически. „Тези функции изискват способност да се общува ефективно в сложна мултикултурна и многоезична среда. Английският език е с утвърдена роля в такъв контекст. Това е и основният език за вътрешна комуникация в Евроюст, Европол и ОЛАФ – партньори, с които Европейската прокуратура ще поддържа тесни отношения на сътрудничество“, уточниха от МП.

От правосъдното ведомство посочиха още, че вече има утвърден такъв подход в практиката при обявяване на свободни позиции в институции на Европейския съюз (ЕС), които са ангажирани с борбата с финансовите престъпления. И дават пример с обявление от 26 май 2016 г. за конкурси за набиране на служители, които да провеждат разследвания, свързани с разходите на ЕС, борбата с корупцията, митниците и търговията и др.

Макар в него да е посочено, че е необходимо владеенето на един от 24-те официални езика на ЕС, се уточнява, че е нужно доброто разбиране на английски език, защото той е основният, използван от разследващите служители, работещи в сферата на борбата с корупцията и/или финансовите престъпления в международен контекст. И се отбелязва още: „Доброто владеене на английски език е от съществено значение за сътрудничеството в борбата с финансовите престъпления, корупцията и фалшифицираните стоки в международен контекст. Поради тази причина, независимо дали става въпрос за изнасянето на презентации, провеждането на обсъждания или изготвянето на доклади, доброто владеене на английски език е от съществено значение, за да се осигурят ефективно сътрудничество и обмен на информация с националните органи на държавите членки и трети държави“.

Изискването за владеене на английски език като задължително условие за допустимост на кандидатите за европейски прокурор е резултат и от обменени становища по въпроса в рамките на неформални консултации с други държави членки на ЕС, уточняват още от Министерството на правосъдието и добавят, че това решение осигурява справедлив и подходящ баланс между интересите на службата и принципа на многоезичието и недискриминацията по език.

В края на декември 2018 г. Министерският съвет реши да открие нова процедура за подбор на кандидати за европейски прокурор.

При първата деветима магистрати подадоха документи, като шестима от тях бяха допуснати до участие в процедурата. Те са:

  • Александър Атанасов – прокурор в Окръжна прокуратура – Варна;
  • Дария Христова – следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Пловдив;
  • Десислава Пиронева – прокурор в Софийска градска прокуратура;
  • Каролина Хлебарова – прокурор във Върховната касационна прокуратура;
  • Сава Петров – прокурор във Върховната касационна прокуратура;
  • Теодора Георгиева – съдия в Административен съд София-град.

Днес стана ясно, че срокът за подаване на документи в новата процедура е до 1 февруари. Публикувани са и критериите за допустимост на кандидатите. Те трябва да са:

  • действащи съдии, прокурори или следователи;
  • да не са в конфликт на интереси и в условия на несъвместимост;
  • да имат минимум 12 години юридически стаж;
  • възрастта на кандидатите към 1 юли 2019 г. да е не повече от 57 години;
  • да владеят английски език (владеенето на френски и/или немски като втори работен език ще се смята за преимущество).

Подадените в рамките на предходната процедура документи могат да бъдат ползвани при кандидатстване в настоящата процедура, става ясно от обявлението, публикувано на интернет страниците на Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет.

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Филип Николов
Филип Николов
14 януари 2019 16:35
Гост

Нали уж щяха да правят микропроцесорна система, която да превежда едновременно на сто езика с твоя глас?? Какво стана?? Или на някой не му изнася компютъра да замести преводача и е готов да заплати солидна сума, само и само това да не се прави?!? Истината е, че владеенето на чужд език само по себе си НЕ Е професия, и НЕ те прави никакъв специалист, освен ако не си филолог, разбира се. В днешно време е от особена важност да се разработят и развият автоматизирани системи за преводи! Човек не може да знае всичко, особено при положение, че трябва да се… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
10 януари 2019 12:23
Гост

Тук от МП са прави. Най-малкото ще е страшна излагация да изпратим човек, който бъкел английски не знам.

Киро
Киро
10 януари 2019 10:38
Гост

От една страна английският не е в условията, тъй като се смята, че българският също е официален език в ЕС, но на практика това не е така и е формалност. Работният език във всички институции е английският и само в Европарламента и Еврокомисията е задължително да има преводачи.

Иван
Иван
10 януари 2019 10:40
Гост

От МП са прави за английския, защото в Европол, например, той е основният език. Много хубаво, че нашите кандидати знаят френски и немски, но това не им върши работа.

Анонимен
Анонимен
10 януари 2019 10:32
Гост

Интересно нашият европрокурор като не знае английски как ще си комуникира с останалите.

Ха ха
Ха ха
10 януари 2019 10:33
Гост

Като Христо Стоичков с неговия „перфектен“ английски.

Анонимен
Анонимен
10 януари 2019 10:31
Гост

Хубаво е да се наложи един език като основен разговорен. Английският език е с утвърдена роля в общуването.

Минко
Минко
10 януари 2019 10:35
Гост

Всички наопаки, ние на терсене.

Филип Николов
Филип Николов
14 януари 2019 16:47
Гост

Английският е утвърден днес! Утре може да бъде друг език! Най-добре е да има един работен език, който да бъде задължителен за всички по цял свят! И да няма повече езикови проблеми! Пък който иска да учи чужди езици, нека да учи…