Общата логика на „Модел 4“ за реформа на съдебната карта е основната маса съдии да не са в районен съд. Всички идеи и предложения в този модел за промяна на родовата подсъдност така, че окръжните съдилища да станат основни първоинстанционни и за това кои районни съдилища да станат териториални отделения, не са окончателни, те могат да претърпят промяна.

Това стана ясно на днешното заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на което се обсъжда възприетият от Пленума на Висшия съдебен съвет „Модел 4“ за реформа на съдебната карта (какво съдържа докладът и какви законодателни изменения се предлагат във връзка с неговото осъществяване виж тук и тук).

Днес двамата координатори на проекта по Оперативна програма „Добро управление“ за реорганизация на съдилищата Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев представиха преработения вариант за реформа и няколко часа отговаряха на въпроси на останалите членове на Съдийската колегия.

От цялата дискусия стана ясно, че нищо не е окончателно, че вариантът за реформа може да претърпи промени, а координаторите на няколко пъти отбелязаха, че са отворени за предложения.

Един от основните въпроси беше свързан с това какви са критериите, на които са стъпили двамата, за да предложат промяна на родовата подсъдност така, че окръжните съдилища да станат основни първоинстанционни.

Боряна Димитрова обясни следното: „Това, че сме предложили цена на иска до 2000 лв. не обвързва никого. Преценили сме, че това е разумна граница – извели сме го от изследване, което сами направихме, вътрешно изследване, което показа, че при тази цена на иска ще останат разумен брой дела в районните съдилища и ще има възможност да бъдат повишени една част от районните съдии, натовареността на окръжните и апелативните съдилища да не бъде повишена, а да се стигне до по-голяма равномерност“.

Красимир Шекерджиев допълни, че по този начин ще се намали броят на делата в районните съдилища, тогава районни съдии ще бъдат повишени в окръжните съдилища, където е пълната палитра от дела. „Неоправдано е 60% от съдиите да работят в районен съд през половината си професионална кариера, а някои през цялата. По отношение на промяната на родовата подсъдност първоначално бяхме махнали цели видове дела. Но тогава много хора ни казаха, че не е правилно, защото за 6-8 години няма да се даде възможност на районния съдия да бъде пълноценен съдия. Когато говорих с наказателни съдии, те споделиха, че държат да гледат дела от общ характер, да имат класически производства. Сега предлагаме на районен съд да останат делата за управление на МПС след употреба на алкохол и наркотици, телесни повреди, кражби – това е достатъчно, за да се запази интересът на районните съдии и те да не загубят квалификация. Но общата логика на „Модел 4“ е основната маса съдии да не останат в районен съд“, каза Шекерджиев.

Олга Керелска поиска да знае каква е логиката в окръжен съд да отидат делата за развод и за унищожаване на брака. „Тези дела не са сложни и са бързо ликвидни. Същевременно предлагате в РС да останат делата за делба и по Закона за наследството. Гражданските съдии знаят, че делата за делба са едни от най-бавно ликвидните. Сега хората имат много имоти, които при смърт, делят, и делата за делба изключително много се усложниха. Другите производства по Закона за наследството – по чл. 30, чл. 44, касаят изключително сложни искове. В чл. 30 става въпрос за възстановяване на запазена част, което е математика в гражданското право. Същото се отнася и до унижаване на завещание по чл. 44 от ЗН“, каза Керелска.

Боряна Димитрова обясни, че, за да се преместят делата, трябва да има промяна на родовата подсъдност. „При гражданските дела беше казано, че облигационните, установителните и вещните искове, разводите по исков ред и недействителност на брака не показват резултатността, която би следвало да гоним. Защо оставихме делбите – защото в тях има и вещно право. Вещните искове в цяла България за година са около 3000, компенсацията по делбите ще даде възможност на съдиите да четат по този вид дела. Ние поставяме въпроса дали ще преместим дела чрез промяна на родовата подсъдност, той подлежи на обсъждане и промяна“, каза Димитрова.

Цветинка Пашкунова заяви, че е много важно СК на ВСС да изложи много убедителна обосновка за ревизия на правораздаването по отношение на съществуващата родова подсъдност, която е основата на установени и проверени във времето принципни положения, традиции и съдебна практика, както и за да не оставя впечатлението, че произволно определя критериите кои дела да се гледат на районно ниво.

Тя се спря на наказателните дела като заяви, че критерият фактическа и правна сложност на делата е приемлив, но попита какви са били аргументите делата за грабеж, обсебване, основният състав на измама и документните престъпления да се „качат“ в окръжен съд като първа инстанция, защото те не се сложни.

Пашкунова добави, че престъпленията против телесната неприкосновеност, придружени с института на неизбежната отбрана, състояние на афект и др. са по-сложни, но остават в районен съд.

Ние най-накрая трябва да очертаем конкретиката – кои дела предлагаме да се разглеждат от районен съд и кои от окръжен съд, кои са критериите и показателите за това. Иначе излиза, че правим нещо произволно, за да решим проблем с конкурсите и кариерното развитие, което не следва да рефлектира върху правораздавателната дейност“, посочи тя.

Пашкунова отбеляза, че промяната на родовата подсъдност ще рефлектира и върху натовареността на Върховния касационен съд.

Нещо повече, тя изрази опасения, че ако окръжните съдилища станат основни първоинстанционни, това ще ограничи и достъпа до правосъдие на гражданите. „Всички граждани, които са страни, по една или друга причина ще трябва да участват в производствата пред съответния окръжен съд, а според практиката на ЕСПЧ достъпът се обективира във възможността гражданите да посетят сградата на съда, използвайки минимални ресурси като време, средства, пътни разноски и това влиза в колизия с този принцип като променим родовата подсъдност“, каза Пашкунова.

Боряна Димитрова беше категорична, че достъпът до правосъдие няма да бъде ограничен, а неудобството ще бъде за съда. „Ако иска страна, ще се яви в окръжен съд, ако иска ще отиде в териториалното отделение и чрез съответния технически способ ще се яви. В гражданските дела няма да се наруши принципът на непосредственост и устност. Ако се налага, съдът може да отиде да гледа делото в ТО. Едно време имаше заседания на пункт“, посочи тя.

Както Димитрова, така и Шекерджиев многократно обясниха, че достъпът до правосъдие няма да бъде ограничен и ако районен съд се превърне в териториално отделение, защото там ще има съдия, ще има служители, ще могат да се подават книжа, ще могат да се правят справки и т.н.

Димитрова обясни още, че „Модел 4“ е гъвкав и търпи промяна, въпросът е дали колегите ѝ възприемат принципите, заложени в него.

Що се отнася до натоварването на ВКС, Красимир Шекерджиев заяви, че е въпрос на законодателна техника да се предвиди някои дела да не стигат до касация, ако не заслужават триинстанционно производство.

Вероника Имова пък попита: „Може ли по по-мек начин, без да се посяга на родовата подсъдност, да се постигне равномерна натовареност и специализация?“. После изрази и своята позиция, че това е възможно с превръщането на някои районни съдилища в териториални отделения и окрупняването на други, като сподели, че промяната на родовата подсъдност е палиативна мярка предвид невъзможността чрез нея да се постигнат поставените цели, а именно равномерна натовареност и специализация на съдиите. По думите ѝ ще се получи обратното – значително увеличаване на работата на окръжните съдилища, които се предлагат да бъдат основни първоинстанционни, както и драстична промяна в утвърдения модел за въззивен и касационен инстанционен контрол на съдебните актове. Имова призова колегите си да помислят дали не трябва да се изкача първо Единната информационна система на съдилищата да заработи в пълна степен, защото в момента се правят и доработки, и после да се решава за как да се реформира съдебната карта.

Изложихме едно виждане, ако не сте съгласни, дайте предложения. Сега сме превърнали съдиите в броячи на точки, оператори на системи и най-малко време имат за развитие в правосъдието. Забиваме съдиите в районните съдилища да гледат заповедни производства. „Модел 4“ може да е всичко друго, но не е палиативен, палиативна мярка е създаването на териториални отделения“, отвърна Боряна Димитрова.

Атанаска Дишева поиска да знае как двамата координатори са определили нормата за натовареност. В доклада е посочено, че месечното постъпление на един граждански съдия на районно ниво трябва да е от 10 искови производства, 10 частни граждански дела и 25 заповедни производства. На окръжно ниво нормата за натовареност на гражданските и търговските съдии е 9 дела, а на апелативно – 8 дела месечно. Месечното постъпление на един наказателен съдия в районен съд трябва да е шест дела от общ характер и 12 от административен характер. На окръжно ниво е заложено 15 НОХД на година (1.5 НОХД на месец) и четири въззивни дела. А за апелативните съдии е предвидена норма от три дела месечно.

По този повод Дишева заяви, че определянето на нормата в доклада е връщане към един изоставен начин на изчисляване на натовареността – по брой дела, макар и малко развито, като се разделят по видове, по групи и по материи. „На практика е взет броят на постъпващите дела, броят на съдиите и броят на делата е разделен на броя на съдиите по видове дела и от там насетне е получен броят на съдиите, които са необходими за разглеждане на определен брой дела и после има редукция на делата, които да отидат в ОС – това е методът, който е използван“, предположи Дишева.

И попита как е получена нормата за натовареност по граждански и наказателни дела.

Красимир Шекерджиев отвърна, че нормата е формирана след множество разговори със съдии. „На база на интервюта със съдиите. Те не казаха колко дела гледат, а колко считат, че е нормално да гледат и така беше направена нормата на натовареност“, обясни той, като отказа да посочи с кои съдии е говорил и обясни, че няма протокол, нито паметни бележки от тези разговори.

На финала Дишева обобщи дискусията така – Съдийската колегия първо трябва да реши въпроса за промяната на родовата подсъдност и после да се занимава с това каква реформа ще прави, къде ще има териториални отделения, колко съдии ще останат и къде ще останат.

Ако това е вярно, тогава да се съсредоточим върху обсъждане на законодателните промени и конкретно да кажем кои дела да бъдат местени, защото той е важен за това да преценим колко съдии ще ни трябват по отделните нива и кои районни съдилища да станат ТО. Конкретните решения зависят от решаване на въпроса дали и как ще бъде променена родовата подсъдност“, заключи тя.

Дискусията обаче не приключва днес, а продължава следващия вторник, когато ще бъдат поканени министърът на правосъдието, представители на Висшия адвокатски съвет и на Съвета за партньорство. Същевременно Съдийската колегия ще обяви и предложенията си за законодателни промени, с които да се запознаят всички заинтересовани и да изразят становище, ако желаят.

 

28
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Стамат
Стамат
09 юни 2021 15:51
Гост

Лесно им е на другарите координатори, широко им е около врата, тях няма да ги лашкат натук-натам да запълват дупки с системата, няма да са от „непостоянния“ щат, въобще пей сърце, животът е прекрасен!
Скъпи лапнали по 60 бона „координатори“, това петно ще ви следва навсякъде в живота!
Явно само вие не се усещате колко сте смешни, посредствени и жалки!
Напъните ви да се представите като спасители на болната ни съдебна система са абсолютно смехотворни!
Неслучайно и много на място проф. Илчев възкликна: „Боже, какви нищожества ни управляват!“.
Ние бихме добавили: „Пази, Боже, сляпо да прогледа!“.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2021 22:49
Гост

А не е ли по-лесно просто да се върне модела от преди 1998 г.- да се закрият апелативните съдилища, както се е почнало, натам върви работата. Остават си две чисти инстанции- първа и втора, ВКС си е истинска задължителна касация, без недоразумението на чл. 280 ГПК. Това е същността на Модел 4 , но никой не иска за го каже гласно.

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 8:57
Гост

Колко му е – ВНС и изменение на Конституцията.

....
....
08 юни 2021 21:29
Гост

За нищо не струва този модел. Първо – не цената на иска определя фактическата и правна сложност на едно дело и има доста дела с цена на иска под 2 000 лв., които са в пъти по-сложни от търговски покупко-продажби за стотици хиляди левове, и второ – има един измислен институт, който ВКС „доразви“ – казва се частичен иск, чрез който адвокатите ще си завеждат делата пак в районните съдилища и ТО, с последна инстанция окръжен съд, а като хванат силата на пресъдено нещо лесно ще получават остатъка от вземането без последващото производство пред ОС, АС и ВКС вече да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
08 юни 2021 19:48
Гост

Както беше казал един колега, половината България е в София. Затова и делата там са най-много. В София са и всички регулатори и по тая причина НАХД та с тях също се гледат в София. Не разбрах как точно ще се изравни натовареността между отделните райони в страната. Не разбрах и какво ще да е повишението на районните съдии, които, ставайки окръжни, ще продължат да гледат дела, които са гледали в районен съд. Това е самоцелен и глупав модел. Повишаването ще е еднократно, а след това ще има ново запушване. По евтино ще излезе да увеличат заплатите на районните и… Покажи целия коментар »

Чавдар
Чавдар
08 юни 2021 18:29
Гост

Честно казано аз въобще не виждам логика в този модел.

Тео
Тео
08 юни 2021 16:51
Гост

Подобен подход е насочен към грижа за удовлетворяване на кариерни амбиции, а не подобряване на продукта от правосъдието. Свърхпроизводството на кадри и раздуване на щата по места доведе до това, че няма движение, което е било характерно за системата за периода от 1995 до около 2010 г. До 2005-6 апелативни съдии ставаха и на 36-7 години. Сега има много районни съдии на предпенсионна възраст. Проблемът обаче е системен и той не е свързан само с проблем в системата, а преди всичко със свръхпроизводството на юридически кадри.

Чочо
Чочо
08 юни 2021 18:30
Гост

Именно за това от ВСС го избраха. Но този модел никак не е практичен.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2021 16:33
Гост

С този модел съдиите стават зависими от председателя на съда “майка”. А влезеш в конфликт с предсетаделя, а са те командировали в тереториалното отделение, което е най-отдалечено!

Послушко
Послушко
08 юни 2021 18:31
Гост

Тотален субективизъм.

АЛОГИКА
АЛОГИКА
08 юни 2021 16:10
Гост

Това не е логика, а точно обратното – хем да се повишат повечето съдии от районните съдилища, хем те да останат основни първоинстанционни

Адвокат
Адвокат
08 юни 2021 15:58
Гост

Ако в териториалното отделение ще има съдии, тогава защо ще създаваме териториални отделение, а не си оставим съдилищата? Или, ей така да правим реформи абсолютно самоцелно.

Kalinka
Kalinka
08 юни 2021 15:44
Гост

Олга Керелска поиска да знае каква е логиката в окръжен съд да отидат делата за развод и за унищожаване на брака.

А де?

Манолева
Манолева
08 юни 2021 15:44
Гост

Супер

Хриси
Хриси
08 юни 2021 18:33
Гост

Супер неадекватен модел.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2021 15:43
Гост

Никой не мисли за обикновените хора.

Симо
Симо
08 юни 2021 18:34
Гост

Както обикновено.

Temelko
Temelko
08 юни 2021 15:42
Гост

Пълна мизерия е този модел ама карай да върви.

Гъливер
Гъливер
08 юни 2021 15:42
Гост

Да идат тия дето много мислят и разсъждават по модела – да идат да си вадят свидетелство за съдимост, което им трябва за да почнат работа на 40-50 км. до най-близкия съд.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2021 15:43
Гост

Кой мисли за тях бе? Кой се допитва за тяхното мнение? Нали са те задължили да м дадеш 5лв. за справката, че не си съден и да ти принтат едно листче. Пък ти се оправяй както намериш за добре.

съдия
съдия
08 юни 2021 16:18
Гост

Гъливер, ти не четеш, явно. Свидетелствата за съдимост ще продължават да се издават там, където и сега се издават.

Боби
Боби
08 юни 2021 18:35
Гост

Те си имат стабилна работа. За това не им пука.

AnimalMan
AnimalMan
08 юни 2021 15:41
Гост

Хората ясно казаха, че не желаят Модел 4. Защо ни занимавате с него още?

съдия
съдия
08 юни 2021 16:19
Гост

Колко хора са се изказали? Дотук само лобистите от ССБ са се изказали. Масово съдиите сме зад този модел.

Кака
Кака
08 юни 2021 21:37
Гост

И колко масово сте зад този модел? Къде масово съдии изразиха положително становище?

Абагард
Абагард
08 юни 2021 15:41
Гост

Ще си патите от тоя Модел 4 ама да видим кога и колко и къде.

waistermajn
waistermajn
08 юни 2021 15:41
Гост

Този модел е ненужен и вреден за българската съдебна система

Flarken
Flarken
08 юни 2021 15:41
Гост

Той няма логика