Всички съдебни актове задължително трябва да са мотивирани, но процесуалният закон и съдебната практика могат да възприемат различен подход как да стане това за различните актове и производства. Това заяви Конституционният съд (КС) в ново тълкувателно решение (пълният му текст виж тук), с което дава насоки как може да бъдат осъществени идеите за разтоварване на съдиите от писане на мотиви по някои видове дела.

„Конституционното изискване за мотивиране на съдебните актове ще е изпълнено, когато са известни съображенията, въз основа на които се издава съответният съдебен акт, като определянето на структурата и задължителното съдържание на мотивите е от компетентността на законодателя, а техният обем, разбираемост, изчерпателност и детайлизация са въпрос на съдебна практика, посочи КС. И заяви ясно: „В този смисъл процесуалният закон и съдебната практика могат да възприемат различен подход за определяне начина на мотивиране на съдебните актове съобразно техния вид и спецификите на съответното производство, така, че да се изпълни конституционното изискване волята на съда да се основава на ясни съображения, като се държи сметка, че убедителността на акта не е непременно производна на неговия обем“.

Преди година КС беше сезиран от Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с искане да разтълкува чл. 121, ал. 4 от Конституцията. Разпоредбата гласи: „Актовете на правораздаването се мотивират“.

ВАС зададе пет въпроса на Конституционния съд, но днес той отговаря само на два от тях. Целта на питането беше да може да бъдат отделени сред различните актове, които постановява съдът, тези, с които осъществява правораздавателни правомощия и само за тях да бъде задължително писането на мотиви. А по другите – това задължение на съдиите да отпадне.

В даденото днес от КС задължително тълкуване той не прави подобно делене. Като се опира на обсъжданията във Великото Народно събрание.

Там категорично е надделяло становището, че изискването за мотивиране се отнася до всички съдебни актове, включително и разпорежданията, „поради необходимостта да са известни причините за тяхното постановяване“. Нещо повече – категорично е отхвърлено предложението в Конституцията да се предвиди, че правораздавателните актове се мотивират само в определените от закона случаи. Затова днес КС отговори на въпроса на ВАС „Всички съдебни актове ли представляват „актове на правораздаването“ по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?“ по следния начин: „Разпоредбата на чл.121, ал.4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му“.

Другите три въпроса на ВАС, които бяха свързани с това деление на съдебните актове на такива на правораздаване и други, са отклонени от конституционните съдии. Така те не отговарят на питанията какви характеристики следва да притежава един съдебен акт, за да бъде категоризиран като акт на правораздаването, кои съдебни актове не са актове на правораздаване и допустимо ли е в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването“ да бъде осъществено след подаването на жалба срещу постановения акт.

Другият въпрос на върховните съдии, който получава отговор от КС е „валидни ли са „актовете на правораздаването“ по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, които не са мотивирани“.

В диспозитива на решението си конституционните съдии заявиха: „Немотивираният съдебен акт създава конституционно нетърпимо положение. Определянето на вида и тежестта на този порок и неговите правни последици се уреждат в процесуалните закони“.

За съдържанието на мотивите

В решението си КС дава своеобразни насоки как може да подходи законодателят, а и съдебната практика, ако искат да разтоварят съдиите от писане на мотиви по някои дела.

„Конституционно допустимо е и законодателят, отчитайки особеностите на съответния вид съдопроизводство, да установи общо, бланкетно изискване за мотивиране на определени съдебни актове, като предостави на правоприложителя в лицето на съда изпълването му с определено съдържание така, че да се изпълни изискването на основния закон за яснота и известност относно поставените в основата на акта съображения“, заявяват конституционните съдии. И припомнят, че и сега чл. 34 НПК задължава актовете на наказателния съд да бъдат мотивирани, без да поставя изисквания за конкретно съдържание на мотивите.

Но всъщност може и мотиви въобще да не бъдат излагани, ако не са необходими, за да се обясни защо съдът се произнесъл така. Ето какво пише КС в решението си: „Нещо повече – конституционно допустимо е мотиви изобщо да не бъдат излагани, ако с оглед спецификите на съответното производство или на конкретните обстоятелства такива не са необходими, за да обяснят произнасянето на съда – какъвто е например случаят, когато съдът издава разпореждане, обективиращо указания за представяне на необходими според закона приложения към искането на страната (препис, пълномощно, доказателство за платена държавна такса и пр.)“. КС сочи като типичен пример в този смисъл заповедта за изпълнение по чл. 411 ГПК, издавана въз основа на заявление, без съдът да проверява основанието на предявеното вземане.

Така той заключава, че съдът е длъжен да обясни акта си по начина и във формата, предписани от съответния процесуален закон.

Процесуалните последици от липсата на мотиви

Какви да са последиците, ако един съдебен акт е немотивиран – това всеки процесуален закон е определил по различен начин. И в решението си КС обяснява специфичния подход в ГПК, АПК и НПК.

„Действащото законодателство не позволява да се изведе универсално правило относно изискванията за валидност (в процесуален смисъл) на съдебните актове, приложимо за различните области на съдопроизводството, подчиняващи се на различни процесуални правила“, заявяват конституционните съдии.

И заявяват: „Преценката за вида и тежестта на порока, от който страдат немотивираните съдебни актове, и за правните последици от този порок, е от компетентността на законодателя, който е свободен да го уреди по един или друг начин по съображения от законодателна целесъобразност, позволяваща му свобода на преценката за постигане на легитимна цел, каквато в случая е недопускане на немотивирани съдебни актове. Законодателят е обвързан от установения в чл. 121, ал. 4 от Основния закон конституционен императив, от който произтича санкционирането на този порок като конституционно нетърпим. Определянето на средствата за отстраняване на това недопустимо от гледна точка на Конституцията състояние е въпрос на законодателна преценка“.

Може ли мотиви да се пишат само при жалба

Макар в диспозитива на решението си да не му дава пряк отговор, в мотивите КС излага съждения и по още един от въпросите на ВАС – дали е допустимо в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени актове да става след подаването на жалба.

„Законодателят разполага с дискрецията да прецени, дали конституционното изискване за мотивиране на съдебния акт да се изпълни чрез едновременно обявяване на диспозитива и мотивите, или последните могат да бъдат изложени допълнително – възможност, която и понастоящем е уредена в чл. 308 НПК (следва да се отбележи, че задължението на съда да мотивира акта си според посочената разпоредба е безусловно, а не поставено в зависимост от евентуално оспорване на присъдата)“, пише КС.

Но обръща внимание на един важен момент: „Необходимо е обаче да се съобрази, че ако процесуалният закон определи немотивирания съдебен акт като нищожен (т.е. невалиден), формално той никога не би могъл да влезе в сила и винаги, т.е. безсрочно би могъл да бъде атакуван с жалба, което би накърнило правната сигурност, както и правото на разглеждане на делото в разумен срок, признато като основно човешко право в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС и закрепено като принцип и в процесуалното ни законодателство (чл. 22, ал. 1 НПК, чл. 13 ГПК и чл. 127, ал. 1 АПК).

В тази връзка интерес представляват съжденията на КС за нищожното решение. „То не е „правно нищо”, тъй като (когато е налице редовен от външна страна акт) създава опасна привидност, че е налице валиден съдебен акт, изчерпващ компетентността на съответната съдебна инстанция по предмета на делото, а тази привидност  застрашава правната сигурност като компонент на правовата държава. Когато съдът се произнесе с недействителен съдебен акт, който само от външна страна разкрива признаците на валидно властническо волеизявление, ще е налице фактически отказ от правосъдие, с което ще се наруши чл. 56 от Конституцията“, се заявява в решението.

После КС анализира хипотезата, в която законодателят е определил немотивирания съдебен акт като незаконосъобразен: „Той ще може да влезе в сила при липса на жалба, но страната не би могла пълноценно да упражни правото си на обжалване, ако не е запозната с аргументите за постановяване на решението. По този начин поставянето на страната в положение да подаде жалба срещу съдебен акт, постановен въз основа на неясни съображения, също би накърнило конституционното ѝ право на защита“.

Като в решението се посочва, че би могло да се предвиди подаване на немотивирана жалба, а впоследствие – на допълнителна, след като страната се запознае с мотивите на съда. Но, подчертава КС, такова разрешение може да се окаже спорно от гледна точка на времевите стандарти на процеса, процесуалната икономия и ефективността на правосъдието.

28
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
01 юли 2020 11:10
Регистриран

ПО ПЪРВИЯ ВЪПРОС СЪОБРАЖЕНИЯТА НА КОНСТИТУЦИЯННИЯ СЪД СЪВПАДАТ ИЗЦЯЛО С ТОВА ,КОЕТО СЪМ ПОДДЪРЖАЛ ПРЕД ГОРНИТЕ ИНСТАНЦИИ ОТНОСНО НЕМОТИВИРАНЕ НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА НА ДОЛНИТЕ ИНСТАНЦИИ. ТОЧКА 2 ОТ ДИСПОЗИТИВА СЕРИОЗНО МЕ ПРИТЕСНЯВА , ТЪЙ КАТО ВИДНО ОТ МОТИВИТЕ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ПОДДЪРЖА ,ЧЕ НЕМОТИВИРАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ МАКАР КОНСТИТУЦИОННО НЕТЪРПИМ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ В ПРАВНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ТАКА ИЗЛИЗА ,ЧЕ КОНСТИТУЦИОННО НЕТЪРПИМО ПОЛОЖЕНИЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА В ПРАВНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ТОГАВА ВЪЗНИКВА ВЪПРОСА МОЖЕ ЛИ ЕДНО ПРОТИВОПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ ДА ВОДИ ЖИВОТ В ПРАВНИЯ МИР.ОТГОВОРА НА ВЪПРОСА Е ОТРИЦАТЕЛЕН ЗАЩОТО КОГАТО Е НАЛИЦЕ КОНСТИТУЦИОННО НЕТЪРПИМО ПОЛОЖЕНИЕ , КАКВОТО Е ПОЛОЖЕНИЕТО С ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН ЗАКОН ,… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
01 юли 2020 9:37
Гост

Решението на КС е добро и логично. Написано с много добър стил и език!

неюрист №1
неюрист №1
30 юни 2020 23:40
Гост

Дъч Шулц ще разплаче майката на чифутите. х2.

Георги В
Георги В
30 юни 2020 21:28
Гост

Що пък и да не се каже името на лелката, какво ли не сме чували за нея. Таня Райковска, срам и позор.

Bobi M
Bobi M
30 юни 2020 12:59
Гост

Все умни хора са на снимката

адвокат
адвокат
30 юни 2020 18:29
Гост

Повече хитри, отколкото умни. Особено русата лелка, която като обикновен съдия поиска чрез посредник тлъста сума, за да ми реши правилно делото. Клиентът-предприемач се отказа, поради което загубихме делото, но последния до ден-днешен ми се присмива.

Хаха
Хаха
30 юни 2020 20:20
Гост

Много е лесно да говориш анонимно в Интернат. Като си толкова голям тарикат защо не я сготвихте – така и известен щеше да станеш

Fernandinho
Fernandinho
30 юни 2020 12:56
Гост

Ох този най-високия Константин май се казваше, това е ерудиран човек, как така не успя да промени някакви неща за времето, когато беше Омбудсман.

Руменов
Руменов
30 юни 2020 12:57
Гост

Там няма какво да промениш. Какво да промени. Може да каже на гражданина какво дело да заведе. Как да промени нещо. Променя само Бб.

Cerkov
Cerkov
30 юни 2020 12:57
Гост

Не е така. Има правомощия да окаже натиск върху институциите.

Харизанов
Харизанов
30 юни 2020 12:58
Гост

Да да. Както виждаме, че прави сега Мая Манлова. Аде мед от извора на Божков ама иначе е за граждански свободи и права… и е с някакви маргинали платени протестъри. Какво да говорим. Позицията се ползва за политически дивиденти.

Bobi M
Bobi M
30 юни 2020 12:59
Гост

НЕ генерализирайте. Това, че Мая Манлова не става за Омбудсман ли е Омдурман ли е не знам вече, не значи, че тази длъжност не върши работа за хората.

Мишо
Мишо
30 юни 2020 13:00
Гост

За съжаление! И то променя когато, каквото и както си реши.

Кали
Кали
30 юни 2020 12:56
Гост

Интересно защо КС отклони другите три въпроса на ВАС?

Анонимен
Анонимен
30 юни 2020 13:26
Гост

защото след тези отговори са безсмислени

Деница Р
Деница Р
30 юни 2020 12:56
Гост

Съдията ще пише мотиви, а това го превръща автоматично в писарушка

Питагор
Питагор
30 юни 2020 15:41
Гост

Съдията си е чиновник така или иначе. И да ще трябва да работи, пишейки мотиви. Апропо, мотиви като от ВАС на страница и половина, ведно с шапката, диспозитив и имената на страните не са мотиви

Кукуригу
Кукуригу
01 юли 2020 11:29
Гост

Не са, но само за този, който не умее да каже същественото накратко.
Някои впрочем не могат не само да се изказват кратко, но и да отделят същественото от несъщественото.

Radosveta
Radosveta
30 юни 2020 12:55
Гост

Еми ще се надяваме на промени и разтоварване на съдийте от писане

Гъливер
Гъливер
30 юни 2020 12:54
Гост

Много обичам така подпис с особенно мнение

Спас
Спас
30 юни 2020 12:58
Гост

Все още не мога да разбера защо го правят. Или си съгласен, или не. Какво е това „около“?

Пешев
Пешев
30 юни 2020 12:50
Гост

Тоест идеите за разтоварване на съдиите от писане на мотиви остават неосъществени. Жалко! Това щеше много да улесни работата ни.

Лилиев
Лилиев
30 юни 2020 12:51
Гост

Решение без мотиви е някак си половинчато. Не смятате ли?

Кукуригу
Кукуригу
30 юни 2020 14:25
Гост

Хахахахаххахахахаха, това за идеите за разтоварването нали не е ирония?
И да е, чувала съм го всъщност, изказано сериозно.
И аз съм съдия и последното нещо, което би ми се приискало, е подобна простотия, ако правилно разбирам вопъла за немотивиране.
На някого може да му се вижда много яко да се прави на цар и само да командва, без да е длъжен да дава обяснения, но изобщо не му се видяло толкова яко и правилно, ако се окаже от другата страна. А дори да няма опасност да станеш адвокат, гаранция, че няма да се окажеш страна по дело, няма никаква.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2020 12:50
Гост

T.e. тази работа с актове на правораздаване и на съдебна администрация не минава, що ли?

Борко
Борко
30 юни 2020 12:54
Гост

Интересно ще е да видим особеното мнение на Георги Ангелов.

интересно
интересно
30 юни 2020 12:48
Гост

Хм, хм, този диспозитив нещо не помага. Да видим какво ще четем в мотивите. Но явно линията на съждение трябва да е откъде аджеба става известни съображенията за постановяване на един акт… и дали винаги от мотивите към него.

Кукуригу
Кукуригу
30 юни 2020 14:30
Гост

Не непременно винаги, разбира се. От излишен формализъм няма нужда, но още повече няма нужда от това, да си се представяме като съдия от американските криминалета (които иначе и аз ги гледам), отсичащ само: „приема се“, „не се приема“ и „два дни затвор за обида на съда“. 😉