В един ден Конституционният съд (КС) ще реши дали да допусне за разглеждане искания за „отмяна“ на ключови разпоредби от четири нормативни акта – Изборния кодекс, Закона за движение по пътищата, Закона за съдебната власт и в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

Първо в дневния ред на съда този четвъртък е искането на президента Румен Радев за противоконституционни да бъдат обявени серия от норми, които уредиха прехвърлянето на бюрото по защита от Министерството на правосъдието към главния прокурор. Обвинител №1 пое ръководството на бюрото още през 2014 г. Искането на държавния глава срещу разпоредбите, с които това се случи, беше внесено през март 2021 г. – по-малко от година след като служители на бюрото по защита влязоха в президентството, за да търсят документи във връзка с разследването срещу секретаря на държавния глава Пламен Узунов. Това беше съпътствано от разрив в отношенията между двете институции, а след претърсванията в президентството започнаха гражданските протести, които Радев подкрепи с думите: „Мутри – вън!“.

Един от основните аргументи на Румен Радев за противконституционността на бюрото под шапката на главния прокурор е, че така се погазва разделението на властите и при обвинител № 1 се съсредоточават всички основни функции по ръководство, контрол и осъществяване на дейността на Бюрото по защита. „По този начин се надхвърлят установените в Конституцията правомощия на прокуратурата и на главния прокурор“, твърди президентът. И допълва, че като възлага на служителите на Бюрото по защита полицейски правомощия, а поставя самото бюро в структурата на прокуратурата и под ръководството на обвинител №1, законодателят „възпрепятства упражняването на граждански контрол над осъществяване на полицейски правомощия, с които могат да се засегнат изключително значими ценности като човешкия живот и здраве, свободата, личния живот на лица“ (повече за искането виж тук). Докладчик по това дело в КС е проф. Атанас Семов.

В четвъртък конституционните съдии ще решат и дали ще се занимават с искането на депутати от ГЕРБ за отмяна на основните изменения в Изборния кодекс, направени от 45-тото Народно събрание.

Както е известно, основните възражения на ГЕРБ са срещу измененията, с които беше въведено гласуване изцяло с машина, с малки изключения. В искането си до Конституционния съд от партията твърдят, че машинното гласуване нарушава принципа за „равно избирателно право”. В ИК беше прието, че на хартия ще се гласува само в малките секции с по-малко от 300 избиратели, в болниците, домовете за стари хора, при гласуване с подвижна избирателна кутия. Вотът ще е с хартиена бюлетина и когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно. От тези изключения ГЕРБ извличат аргумент за „несигурността“ на машинното гласуване и за нарушаване на равното избирателно право. „Защо едни български граждани трябва да бъдат задължавани да гласуват само и единствено машинно, а други да бъдат задължавани само и единствено с хартиени бюлетини?“, се пита в искането (повече за него виж тук).

Както „Лекс“ писа, това дело в КС на прага на извънредни парламентарни избори поставя много сериозен въпрос – какво ще се случи, ако той се произнесе преди провеждането им и отмени действащите вече разпоредби в Изборния кодекс. Той идва от това, че миналата година конституционните съдии постановиха тълкувателно решение (повече за него виж тук), с което изостави дългогодишното си разбиране, че след като дадена норма бъде обявена за противоконституционна, се възстановява предишната ѝ редакция. Актуалното и задължително тълкуване на КС е, че „решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“. Т.е. настъпва законова празнота, която Народното събрание е задължено да запълни. Преди изборите на 11 юли 2021 г. обаче няма да има действащо Народно събрание, т.е. няма да има кой да запълни евентуалната празнота в Изборния кодекс например за начина на гласуване. Тези усложнения няма да възникнат, ако КС се произнесе след 11 юли 2021 г., което би означавало, че на предстоящите избори ще се гласува изцяло машинно, както предвиди законодателят. Докладчик по това дело е Филип Димитров.

Последното искане, по чиято допустимост ще се произнесе КС тази седмица, е на омбудсмана Диана Ковачева. То е свързано с една разпоредба от Закона за движение по пътищата – чл. 143, ал. 1, изр. 2. Тя предвижда: „Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители“. Става въпрос за превозни средства с повече от 8 седалки и за превоз на товари до 12 т. Освен това в закона е предвидено, че регистрацията на всички коли от тези категории, с изключение на предназначените за хора с увреждания, се прекратява, ако до 31 декември 2021 г. те още се водя на физическо лице.

Промяната в ЗДвП беше направена с цел борба с нерегламентирания превоз на товари. Според обмудсмана обаче с нея се погазва правото на собственост (искането виж тук). Докладчик по делото в КС е проф. Мариана Карагьозова.

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Asparuhov
Asparuhov
17 май 2021 13:44
Гост

Ние сигурни ли сме, че ще има обективно решение?

Лили
Лили
17 май 2021 14:00
Гост

Надяваме се. Това са много важни промени.

Владиславова
Владиславова
17 май 2021 13:44
Гост

Категорично смятам, че трябва да се гласува изцяло машинно

Spiridon
Spiridon
17 май 2021 14:02
Гост

Естествено. Трябва да се спре с купуването и продаването на гласове.

Ananieva
Ananieva
17 май 2021 13:44
Гост

Направо не им завиждам. Ще разглеждат бе. И то неща, които са от изключително значение ако трябва да сме точни!

Кики
Кики
17 май 2021 14:02
Гост

Е, какво толкова. И без това на съдиите там им се пада по1, максимум 2 дела на година.

Пенова
Пенова
17 май 2021 13:43
Гост

ГЕРБ като няма какво да каже и мрънка срещу всичко разпоредено от новите партии.

Zoro
Zoro
17 май 2021 14:03
Гост

Е, не е приятно да изпуснеш властта.

Анонимен
Анонимен
17 май 2021 13:43
Гост

Ох да. На Борисов и от там на ГЕРБ мантрата, че сега, като се гласувало само с машини и щели да дадат много работа на хакерите. Абе питайте прост програмист и ще ви каже, че няма как да се хакне нещо, което не е вързано с мрежата. Или видиш ли не се броели касовите бележки дето пуска мапината, а само се точела информацията с флашка. Ема и тя е криптирана тая информация бе.

Dominik
Dominik
17 май 2021 13:42
Гост

Никаква несигурност няма с машинното гласуване. Все пак машините не са вързани с нет.

Нешев
Нешев
17 май 2021 13:41
Гост

На Радев изцепленията ще разглеждат.

Анонимен
Анонимен
17 май 2021 13:41
Гост

Да чбе може обвинител номер едно да е поел контрол още през 2014година, но сега обвинител номер едно е тегав екземпляр и не е желателно той да се разпорежда с бюрото по защита.

Анонимен
Анонимен
17 май 2021 13:40
Гост

Абе каквото и да си говорим изборния кодекс е станал голяма каша

Христо
Христо
17 май 2021 14:05
Гост

Определено има спешна нужда от поправка.

Анонимен
Анонимен
17 май 2021 13:40
Гост

Бая работа ги чака

Лили
Лили
17 май 2021 14:07
Гост

Чак пък! Имат само девет за тази година.