Конституционният съд (КС) отмени възможността Върховният административен съд (ВАС) в определени хипотези да не разглежда в открито заседание касационните си дела. Той обяви за противоконституционни и пропорционалните такси за касационно обжалване на оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС).

За всички останали изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които бяха атакувани пред тях – новата родова и местна подсъдност на делата, новите такси за касационно обжалване, въвеждането на едноинстанционно съдебно обжалване по някои дела, конституционните съдии постановиха, че няма противоречие с основния закон или международни актове (пълния текст на решението на КС виж тук).

До КС бяха подадени три искания срещу общо 18 параграфа с изменения в АПК и други закони, направени при последните мащабни промени в кодекса (общо 156 параграфа – някои от които с множество разпоредби), които влязоха в сила от началото на тази година. Те бяха оспорени от президента Румен Радев, депутати от БСП и омбудсмана Мая Манолова (мотивите виж тук).

Закритите заседания

С измененията в АПК беше дадена възможност тричленните състави на ВАС да разглеждат касационните дела в закрито заседание. Това беше предвидено само ако няма искане на страна за открито заседание, или ако съдът сам не прецени, че е необходимо да проведе такова. Делата се разглеждат в открито заседание, ако тричленката на ВАС е единствената съдебна инстанция. Петчленните състави винаги заседават открито, предвиждат измененията в АПК.

Тези нови правила не влязоха в сила от 1 януари 2019 г., а беше заложено, че това ще стане след 4 години. Днес с решението си КС обяви за противоконституционни три алинеи на чл. 217, ал. 2 и ал. 3 (частично), ал. 4 АПК и частично преходната на §149, с която се даде 4-годишният срок за влизане в сила на новите правила (виж карето).

Всъщност в решението си КС завява, че съгласно трайната практика на съда в Страсбург не би било в несъответствие с Европейската конвенция за правата на човека касационно производство, при което касационната инстанция няма право да установява нови фактически положения, да се проведе в закрито заседание. И подчертава, че „изискването на Конституцията и конвенцията за публично разглеждане на делото ще бъдат спазени, с оглед обстоятелството, че както всяка страна може да поиска, така и съдията-докладчик да реши, да се проведе открито съдебно заседание“, още повече, че при направено искане от страна за това, съдът няма право да откаже уважаването му.

Т.е. той не е отхвърля принципно въведената в АПК възможност за разглеждане на делата в закрито заседание.

КС намира други проблеми, разглеждайки процедурата, установена в АПК, в нейната цялост. Като посочва, че кодексът (чл. 217, ал. 4) предвижда, че когато делото се разглежда в закрито заседание, решението на съда трябва да се постанови в срок не по-дълъг от 6 месеца от образуването му, като прокурорът дава заключение в двумесечен срок от образуването му. За случаите на открито съдебно заседание делото следва да се насрочи в срок не по-късно от 4 месеца от постъпването му, а решението да бъде произнесено в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. „При оптимално развитие на процеса при открито заседание делото пред ВАС би следвало да приключи в рамките на пет месеца, докато при провеждане на закрито съдебно заседание – за шест. Следователно, обсъжданата промяна не е ефективно средство за постигане на посочената от законодателя цел – бързина на касационното административно правораздаване“, завява КС.

Той вижда проблем и в това, че към измененията в АПК няма мотиви защо правилата за петчленните и тричленните състави на ВАС са различни, когато действат като касационна инстанция. Като за първите е изключена възможността да разгледат делото в закрито заседание. „Различието в процедурата на провеждане на касационните производства пред ВАС поставя сериозен въпрос за равнопоставеността на страните в тези производства“, пишат конституционните съдии.

Те намират проблем и в разпоредбата, според която прокурорът има два месеца да даде на съда заключението си по делото – не е предвидена процедура то да се изпрати на страните, за да могат те да се запознаят с него и не е предвидено право те да отговорят на изложените в него доводи и съображения. Това, пише КС, противоречи на принципите на състезателност и равенство на страните в процеса.

Той категорично отхвърля твърдението в исканията до него, че чрез закритите заседания се погазва правото на гражданите да търсят и разпространяват информация. „Страните винаги могат да имат достъп до делото си, а обществеността – до тези документи, които ги интересуват, след разрешение от съда за достъп до тях“, обяснява КС.

Новите такси за касационно обжалване

Една от промените в АПК, за която и президентът, и опозицията, и омбудсманът най-много настояваха, че е противоконституционна, беше въвеждането на нови такси за касационно обжалване.

С измененията беше завишен размерът на простите такси на 70 лв. за граждани и 370 лв. за организации. Освен това за първи път бяха уредени пропорционални такси в размер на 0,8 на сто от материалния интерес, когато той е определяем, като се постави таван от 1700 лв., а когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – от 4500 лв. Освен това бяха предвидени по-ниски такси – от 30 лв. за гражданите и 200 лв. за организациите, по делата за пенсионно, здравно и социално осигуряване. Въведен беше и механизъм за освобождаване от държавна такса на гражданите, които нямат средства. За първи път се предвиди, че такси, за да водят касационни дела, плащат и държавата, и общините, които преди това бяха освободени от тях.

Днес КС се е разделил в позицията си дали тези нови такси противоречат на Конституцията и нито една от двете тези не е получила необходимото мнозинство от 7 гласа за вземане на решение. Това означава, че исканията за обявяването им за противоконституционни се отхвърлят и таксите остават в сила.

За обявяване на новите такси за противоконституционни са гласували Георги Ангелов, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Павлина Панова и Атанас Семов.

За да стигнат до този извод, те изследват дали целта на законодателя е била легитимна, дали мерките, избрани от него, са пропорционални за постигането ѝ, дали средството за постигането ѝ е допустимо от Конституцията, дали е необходимо и щадящо за субектите, чиито права ограничава, и дали няма други по-меки средства за постигане на тази цел. Те посочват, че таксите са повишени по три причини. Първата е „да се предотврати злоупотреба с правото на жалба и многократното сезиране на касационната инстанция с един и същ разрешен със сила на присъдено нещо въпрос“. Втората – „страните да се въздържат от подаването на касационни жалби в случаите, в които ясно разбират, че нямат основателни аргументи“. А третата – „увеличаване на приходите в бюджета на съдебната власт с цел да покрият разходите на съда“.

„Поначало тези цели са легитимни, тъй като са в публичен интерес, а средството за тяхното постигане – въвеждане на такси, е допустимо“, пишат шестимата, но завяват: „Намираме, че макар и средството за постигане на целите на законодателя да е допустимо, то не е било необходимо, тъй като далеч надхвърля нужното, като по този начин съществено накърнява основни конституционни права“.

„Така поставени, целите изискват априори жалбоподателите да извършат преценка на основателността на своята жалба, което не е в компетентността на търсещия правосъдие, а на съда, който следва да въздаде правосъдие по всяка редовно подадена жалба. Ако нейната нередовност се дължи на невнасяне на държавна такса (чл. 213б  във  вр. чл. 213 т. 3 АПК), производството пред касационната инстанция се прекратява. С това достъпът до касационна инстанция се прегражда, законността на първоинстанционния съдебен акт няма да бъде проверена и той ще влезе в сила. Целите на законодателя съгласно мотивите ще бъдат постигнати, но това ще стане по един непропорционален начин, тъй като средството за тяхното постигане противоречи на принципите на правовата държава“, посочват Ангелов, Пенчев, Димитров, Райковска, Панова и Семов.

Освен това според тях увеличаването на простите такси и въвеждането за първи път на пропорционални такива, „не са и най-щадящото средство за постигане на целите“ на така поставените цели от законодателя. Те намират проблем в това, че не е предвиден механизъм за освобождаване от такса за организациите, а такъв има само за гражданите.

Шестимата пишат, че не възприемат за конституционосъобразна аргументацията на законодателя, че повишаването на държавните такси за касационно обжалване по АПК се налага, тъй като съществуващите такси не са достатъчни за покриване разходите на ВАС. И макар да признават, че разтоварването на ВАС е законна ценност, твърдят, че тя би могла да бъде защитена с „по-щадящи и пропорционални на нея средства, каквито са някои от предприетите с промените в АПК – намаляване на касационните производства,  едно от средствата за което е промяната на родовата подсъдност, и приподписването на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт“.

На съвсем друга позицията за колегите им начело с председателя на КС Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Надежда Джелепова и Красимир Влахов.

Те изтъкват, че таксите за делата пред ВАС не са променяни от 1998 г., а от тогава минималната работна заплата е нараснала над 10 пъти. И посочват, че увеличението на таксата за граждани на 70 лв. не може да бъде квалифицирано като прекомерно. „Това обаче не означава реално ограничаване на достъпа до правосъдие. Запазването на минималните държавни такси, въведени пред 1998 г. за производствата пред първата инстанция гарантира ефективното осъществяване на това право. Няма пречка държавната такса за производството пред касационната инстанция да е по-висока, доколкото съответства на сложността на приложимото право и производството, както и на възможността за ефективна защита на интересите на касационните жалбоподатели“, заявяват Велчев, Анастасов, Илиев, Карагьозова, Джелепова и Влахов.

Шестимата подчертават, че правото на достъп до съд може да бъде предмет на ограничения, тъй като не е абсолютно. „Тези ограничения трябва да са конституционно допустими – да не стесняват правото до степен, променяща самата му същност. Предвидените в АПК държавни такси в касационното производство, за частни жалби и в производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения не представляват стесняващи правото на достъп ограничения в такава степен“, пишат те. И обясняват, че това е така, защото при определянето им е отчетено нарастването на доходите на гражданите, развитието на икономическите условия в страната, а и за първи път е предвидена възможност гражданите да бъдат освобождавани от заплащането им. Изтъкват и по-ниските такси по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване.

Те адмирират това, че с измененията в АПК за първи път държавата и общините бяха задължени да плащат такси по делата.

Що се отнася до пропорционалните такси по АПК те посочват, че такива не се въвеждат за първи път, а такива има и по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в Закона за обществените поръчки, в Закона за защита на конкуренцията, в Закона за концесиите.

КС не е формирал мнозинство и по отношение на чл. 161, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата предвижда, че държавната такса за касационно обжалване на ревизионни актове се определя по реда на АПК върху определяем материален интерес, който е установеното с акта публично вземане. Така тя също остава в сила.

Делата за ОВОС

Мнозинството от конституционните съдии обаче е приело специално, че да се събира пропорционална такса за касационно обжалване на делата, по които се оспорват оценки за въздействие върху околната среда противоречи на Конституцията.

„Конституционният съд приема, че околната среда е благо от най-висш порядък, което не може да бъде остойностено. Въздействието върху околната среда в неблагоприятен аспект в резултат на изпълнение на инвестиционно намерение може да има различни проявления – върху човешкото здраве, върху чистотата на въздуха и на водата, върху  различните екосистеми и т.н. Поради това липсва икономически механизъм, който да даде сигурна оценка на този ефект, още повече, че той в повечето случаи може и да не е с еднократно действие и да няма материално измерение“, пише в решението.

В него КС завява, че таксата върху материалния интерес по делата за ОВОС, противоречи на принципа на правовата държава, тъй като не е ясна, точна и непротиворечива и ограничава достъпа до съд на гражданите да отстояват правото си на здравословна и благоприятна околна среда. Той посочва, че тя не съответства и на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (в сила за България от 2004 г.), която изисква съдебните процедури по екодела да са „справедливи, безпристрастни и своевременни, без да бъдат недостъпно скъпи“.

Другите промени в АПК

Другите големи изменения в АПК, които бяха атакувани пред КС, бяха свързани с въвеждането на нова местна и родова подсъдност на делата. За тях КС не е видял никакви противоречия с основния закон. В АПК беше предвидено, че ВАС е първа инстанция на делата срещу актове на Министерския съвет и министрите, само ако са „издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление“. Това изменение беше направено след като КС излезе със специално тълкувателно решение. Що се отнася до промените при местната подсъдност – тя вече се определя според постоянния адрес (седалището) на адресата на административния акт, а не според седалището на органа, който го е издал.

В решението си КС не само отхвърля всички доводи срещу тях, но от него става ясно, че позицията му е, че са в полза на гражданите.

КС не е видял противоречие с Конституцията и на промените в няколко закона, с които се предвижда, че делата се гледат на една съдебна инстанция. В решението си той посочва, че основният закон (чл. 121, ал.1) гарантира на гражданите и на юридическите лица право на защита във всички стадии на процеса, без обаче да уточнява колко и кои са тези стадии, като възлага на законодателя това да бъде направено чрез процесуалните закони. „Конформното тълкуване на сочените оспорени разпоредби с чл. 6, § 1 КЗПЧОС дава основание да се приеме, че специален закон може да ограничи инстанционността на съдебното производство, без обаче да може да  изключи достъпа до съд“, пише КС и констатира, че това не се е случило с промените в АПК, като във всички случаи е запазено обжалването пред съд, макар и само на една инстанция. В решението се подчертава, че в административния процес то е предшествано и от обжалване пред горестоящия административен орган.

Решението е подписано с особено мнение от съдиите Георги Ангелов, Таня Райковска и Атанас Семов.

10
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Чичо Дядко
Чичо Дядко
24 април 2019 9:27
Гост

КС логично и правилно е обосновал Решението си, по отношение пропорцинолните такси за ОВОС. Поздравления! 😀 Макар, че Орхуската погрешно е ратифирана. Пийс ин хевън!

Анонимен
Анонимен
22 април 2019 13:02
Гост

Какво им е противоконституционното на таксите? 6-мата съдии удобно са пропуснали изложения пред тях факт, че доходите са се увеличили над 10 пъти спрямо 1998 г., а инфлацията е над 200%. Всъщност таксите към момента на приемането им през 2018 г. са по-ниски от таксите през 1998 г. към момента на приемането им. А таксите от 30 лв. са относително в пъти по-ниски от таксите през 1998 г. по тогавашната им реална стойност. Пропорционалните такси са изключително нисък процент спрямо интереса. И са ограничени отгоре. За разлика от многократно по-големите такси по граждански дела, които не са и ограничени. А… Покажи целия коментар »

Логично решение
Логично решение
21 април 2019 18:47
Гост

Ако решенията на КС не будеха спорове, то нямаше да има смисъл от КС. А за това конкретно решение – бих казала, че е по-скоро правилно. В крайна сметка достъпът до правосъдие е най-висшата ценност на правораздаването изобщо, и дори най-малката възможност то да бъде препятствано трябва да се предотвратява навреме и решително.

respect
respect
19 април 2019 18:19
Гост

Павлина Панова за пореден път доказа класата си като юрист. Решението е ясно, логично и обосновано. Тази дама тепърва ще се доказва като безценна за КС, но ще липсва на наказателното правораздаване. Respect!

Бай Иван
Бай Иван
19 април 2019 19:05
Гост

Е какво й е перфектното,че не мога да се сетя – толкова е перфектна,че въпреки няколко пъти беше съдия ‘ад хок’ в ЕСПЧ,от там казаха че не я искат,и отхвърлиха кандидатурата – в КС я взеха,ама то там щом Филип Димитров взеха, какво да се каже повече?

Анчо
Анчо
19 април 2019 21:51
Гост

Няма база за сравнение между двамата. Имах удоволствието да работя за нея във ВКС, когато беше достоен заместник на Гроздан Илиев като шеф на НК. Такава класа и перфект рядко се наблюдават. Да не говорим, че отношението й към подчинените й е страхотно.

Anonimen
Anonimen
19 април 2019 14:28
Гост

Поздравления за магистратите, които са „за“ обявяване на новите такси за противоконституционни.

stan
stan
19 април 2019 13:37
Гост

Следя темата и ще ми е много интересно дали тези от КС, които твърдят, че таксите противоречат на конституцията, стъпват на някакви изчисления, с които да обосноват например, че препятстват достъпа до правосъдие… Знам ли… Ще се изненадам. За закритите заседания, уж е така, ама по света има немалко касационни инстанции, които като нашата разглеждат делата само по правото и само въз основа на доказателствата събрани от предходните, не виждам никакво противречие с конвенцията и правото на справедлив процес. но да видим какво пише в мотивите

Николай
Николай
19 април 2019 14:02
Гост

Без да съм напълно сигурен, струва ми се, че досега КС не е отменял разпоредби относно прекомерно високи такси…

Човек
Човек
19 април 2019 13:24
Гост

Мъдро и хитро решение – и вълкът сит, и еколозите – доволни. Иначе мотивите за атакуване на АПК бяха чисто популистки.