Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане по същество искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията (пълния текст на определението виж тук).

Разпоредбата предвижа, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

По делото пред КС правителството постави следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“

Повод за него са приетите от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с който се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Той беше наречен от премиера Бойко Борисов „абсолютно независим прокурор“. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за мандат от 7 години. Освен това с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител №1 и това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията.

Въпросът дали в България може да бъде въведена фигурата на независим прокурор, без да се направят промени в Конституцията, специално беше коментиран от Венецианската комисия в становището ѝ.

В питането си до КС Министерският съвет изтъква, че „намирането на баланс между независимостта на съдебната власт, от една страна, и отчетността и прозрачността ѝ, от друга, е предизвикателство за конституционния законодател“. И опирайки се на две решения на КС (по к.д. № 34 от 1998 г и  по к.д. № 17 от 2002 г.) заявява, че независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт не може да бъде засягана чрез провеждане на разследването от страна на органи извън структурата на прокуратурата. Т.е. правителството застъпва тезата, че Конституцията не допуска възможността разследване да бъде възложено на друг орган, извън прокуратурата.

По отношение на въпроса дали може без промени в основния закон да се гарантира независимостта на обвинителя, който разследва главния прокурор, в питането се заявява: „Считаме, че конституционният законодател с приемането на разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не е целял да създаде такава конституционна уредба на прокуратурата, според която главният прокурор в разрез с принципа за независимостта на прокурорите да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху прокурора, който извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, както и при проверки по сигнали срещу него. Конституцията следва да се тълкува в смисъла на общоприети правни принципи, един от които, е „пето judex in causa sua“ – никой не може да бъде съдия по неговия собствен случай. Този принцип е елемент от установения в чл. 4, ал. 1 от Конституцията принцип на правовата държава. Монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен и са допустими изключения от това общо правило с цел предотвратяване на конфликт на интереси, без да се налагат изменения в Конституцията. Изключването на тази категория дела от юрисдикцията на главния прокурор не нарушава същността на неговия конституционен мандат“.

Така Министерският съвет стига до извода, че в случаите, когато се налага да се търси наказателна отговорност на главния прокурор, той самият не може да осъществява надзор за законност по тези преписки и дела. И единствено по този начин може да се гарантира ефективното и безпристрастно провеждане на разследванията срещу обвинител №1.

В определението си от днес Конституционният съд заявява, че в случая има правен интерес за абстрактно нормативно тълкуване на разпоредба от основния закон. И обяснява, че то „е обусловено от наличието на конкретно обоснован проблем, произхождащ от неяснота на конституционна разпоредба и чрез решаването на който се постига конституционно значима цел – да се установи единно разбиране по въпроса, дали в обхвата на правомощията на главния прокурор при упражняване на надзора за законност попада и дейността на прокурора, който ръководи разследването  по наказателни дела и преписки за извършени от главния прокурор престъпления.

„Предпоставките за допустимост на искането в случая са налице, тъй като поставения тълкувателен въпрос, на който разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не дава еднозначен отговор, е от значение за изясняване на конституционните правомощия на главния прокурор, чиято дейност е насочена да гарантира правата, свободите и законните интереси на правните субекти, както и за законосъобразното осъществяване на публичната власт. Даването на задължително тълкуване по поставеното тълкувателно питане е от значение да бъде изяснен съществен за законодателния орган и за органите на държавна власт конституционен въпрос. Налице са и обществени очаквания за гарантиране на ефективното и безпристрастното провеждане на разследванията по сигнали срещу главния прокурор“, заявява КС.

Да дадат становище по делото са поканени Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и фондация „Български адвокати за правата на човека“.

Покана за правно мнения е отправена към множество имените юристи – проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова ,проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Добринка Чанкова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Лазар Груев, проф. д-р Пламен Панайотов,  проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Христо Паунов, д-р Ивайло Цонков.

11
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
онимен
онимен
29 януари 2020 5:38
Гост

Положението е ту партс – има логика в тези разсъждения, но доколко би работил този „механизъм“ е повече от спорно. แทงบอล fifa55

Чичо Сам
Чичо Сам
28 януари 2020 12:30
Гост

Време е някой да излезе и да каже, че Конституцията ни е доста набързо писана, има куп недоразумения в нея и е крайно време за сериозен ремонт.

Николай
Николай
28 януари 2020 12:30
Гост

Положението е ту партс – има логика в тези разсъждения, но доколко би работил този „механизъм“ е повече от спорно.

Анонимен
Анонимен
28 януари 2020 13:05
Гост

Това е лигика, но куха! По същество няма как да си в системата на прб и да си независим от главния. Ако се върне разбирането за паркет, за прок към съда, може и да е друго. И какво, питам се, ще стане, ако в този единствен извънреден случай разследването се възложи на върховни съдии например

лисан пантоф
лисан пантоф
28 януари 2020 13:20
Гост

На бай Лизан ли бе? Я стига!

Наблюдател
Наблюдател
28 януари 2020 12:29
Гост

Да, представям си вече как някой мушмурок от Специализираната прокуратура се натъква на данни за извършено престъпление от Гешев, а той пък законопочтенно се дистанцира и не ми свива сърмите.

Асен
Асен
28 януари 2020 12:27
Гост

Бойко себе си, или нас убеждава, че главният прокурор може да бъде независим?

не става
не става
28 януари 2020 12:26
Гост

Въртят, сучат, въртят, сучат, ама няма как да има истински независим прокурор. Особено назначен от Прокурорската колегия. Поне да бяха измислили, че го назначава пленумът, че е по предложение на НС или някакво такова взаимодействие между различни власти, а то баш самият Гешев си го назначава

Анонимен
Анонимен
28 януари 2020 12:33
Гост

Такава е волята на Боко. А на него няма кой да му се опъне.

Георгиев
Георгиев
28 януари 2020 12:26
Гост

Последните промени в НПК нарушават Конституцията. Но такива са ни нормотворците.

Валентин
Валентин
28 януари 2020 12:33
Гост

По скоро вече основният ни закон е за промяна.