Конституцията не пречи да се проведе независимо разследване на главния прокурор. Гаранции за независимостта на всеки един прокурор, който би предприел действия по сигнал срещу обвинител №1, има не само в основния закон, но и в Закона за съдебната власт, и в Наказателно-процесуалния кодекс. Това становище по конституционно дело №15 от 2019 г. прие днес Висшият съдебен съвет. Против него гласуваха Атанаска Дишева и Олга Керелска.

През декември 2019 г. Министерският съвет отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от основния закон, в който се казва, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

По делото пред КС правителството постави следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“.

В становището си ВСС казва, че в надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, които осъществява обвинител №1, не се включват случаите, когато негов подчинен извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу самия главен прокурор, предвид общоприетия принцип, че „никой не може да съди сам себе си“.

Кадровиците изтъкват, че според чл. 127 от Конституцията основната функция на държавното обвинение е да следи за спазване на законността. А прокуратурите пък са създадени с цел да упражняват надзор за законност, изразяващ се в еднаквото спазване и прилагане на законите от всички субекти на правото.

Прокуратурата действа в условията на законност, длъжна е да извърши съответните проверки при всеки сигнал за нарушение и да образува наказателно производство винаги когато има законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

Основната гаранция за осъществяване на тази функция е независимостта на прокурорите, които са свободни от незаконна намеса и влияние при изпълнение на своите задължения, за да гарантират пълното зачитане и прилагането на закона“, се казва още в становището на съвета.

В него се посочва, че независимостта на прокурорите предполага те да разполагат с достатъчно средства, както и с правомощията, компетентността и властта, необходими за изпълнението на задълженията си.

Принципът за независимостта на съдебната власт е конституционно установен в чл. 117, ал.2 от КРБ. Според този принцип независимостта на съдебната власт означава освен независимост от останалите власти, така и независимост на съдията, прокурора и следователя в процеса на правоприлагането и правораздаването, и подчинението им само на закона. Личната независимост на магистратите е гарантирана чрез въведените принципи за несменяемост (чл. 129, ал. З КРБ), функционален имунитет (чл. 132 КРБ) и несъвместимост (чл.195 ЗСВ). Независимостта на прокурорите в частност е гарантирана и от редица разпоредби в ЗСВ и НПК особено след промените им от август 2016 г. С тези промени бяха отменени нормите, дефиниращи централизирания характер на прокуратурата. В настоящите текстове на ЗСВ се отграничават функциите на главния прокурор и административните ръководители по административно-организационното ръководство от магистратските им функции, като е предвидено прокурорите и следователите да се ръководят от съответния административен ръководител, а подчинеността на главния прокурор да е относима само до административните ръководители и то при упражняване на ръководните им функции (чл. 136, ал. З и ал.4, чл. 138 ЗСВ)“, се казва още в становището на ВСС.

Като допълнителна гаранция за независимостта на прокурорите от съвета посочват разпоредби в ЗСВ и НПК, които уреждат изрична забрана за намеса във вътрешното убеждение на магистрата и недопустимостта на устните разпореждания и указания във връзка с работата.

При упражняване на очертаните в действащото законодателство правомощия, конституционният законодател е възложил на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. От съдържанието на чл. 127 от Конституцията може да се изведе същността на понятието „надзор за законност“. Това е основната дейност, чрез която прокуратурата осъществява съответната част от правозащитната функция на съдебната власт, изведена в чл. 117 от КРБ. Реализацията на тази дейност обаче не е произволна, а в строго определени от конституционния законодател граници, очертани от него чрез способите и правомощията, които са формулирани в разпоредбата на чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията, в центъра на които стоят ръководството на разследването и надзор за законосъобразното му провеждане, привличането към отговорност на лица, извършили престъпления, надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки, отмяна на незаконосъобразни актове“, посочва още кадровият орган.

ВСС обяснява, че методическото ръководство се осъществява чрез създаване на общи за прокуратурата препоръки, насоки и указания по организационни въпроси. И допълва, че чл. 136, ал. 5 от ЗСВ ясно посочва параметрите на надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на прокурорите, а в техния обхват не попадат случаите, в които прокурор извършва проверки и разследвания по сигнали срещу обвинител №1.

Действително чл. 139, ал. 2 ЗСВ изрично дава право на главния прокурор като едноличен орган да отменя или изменя писмено прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Като пряк израз на предоставеното с Конституцията правомощие за упражняване надзор за законност, правото на главния прокурор да ревизира всеки един прокурорски акт е ограничено от рамките на процесуалния закон – разпоредбите, регламентиращи реда и начина на инстанционния и служебен контрол и следва да се разглежда и в контекста на разпоредбите за безпристрастно осъществяване на разследването (чл. 47 във връзка с чл.29, ал.1 и 2 от НПК)“, се казва още в становището на съвета.

ВСС изтъква, че споделя разбирането на Министерския съвет, че правото на главния прокурор да упражнява надзор за законност (чл. 126, ал. 2 от Конституцията) не трябва да се тълкува като всеобхватно, т.е. че се разпростира и върху обвинителя, който разследва или извършва други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.

Да се приеме противното, би довело до конфликт на интереси и до недопустимо погазване на основния конституционен принцип за независимост на прокурорите. Ето защо с основание могат да се приемат изводите в искането на Министерски съвет, че са възможни изключения при приложение на правомощията на главния прокурор по чл.126, ал.2 КРБ като се съобразява фундаменталния правен принцип „никой не може да бъде съдия по неговия случай”. Тълкуването на конституционната разпоредба в посочения смисъл в случаите на предприети действия по разследване срещу главния прокурор, би било гаранция за обективно и безпристрастно развитие на наказателния процес, без да се нарушава баланса между публичния интерес и независимостта на прокуратурата“, изтъкват от ВСС.

Атанаска Дишева не се съгласи с тази позиция. Според нея поначало задаването на въпрос, в който се съдържа възможният отговор, какъвто е случаят с питането на правителството до КС, не е целесъобразно.

Тя постави следния въпрос – ако приетото от мнозинството становище отразява действителния смисъл на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, тогава защо Европейският съд по правата на човека излезе с препоръки за създаване на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. Попита и дали с предложеното становище се цели да се ревизира решението по делото „Колеви срещу България“ или просто то да не се изпълни.

Огнян Дамянов ѝ отговори, че в решението „Колеви срещу България“ не е записано, че има конституционна пречка главният прокурор да бъде разследван. „Няма нужда да бъде непрекъснато повтаряно това решение“, каза още той и добави, че според него не отговаря на принципите на конституционализма да се променя Конституцията за един човек.

Дамянов посочи, че обвинител №1 не може да се произнесе по преписка, която го засяга, защото той би бил длъжен сам да се отведе или след искане от страните. „За 22 години практика не съм видял главен прокурор да се произнася по същество по преписка или дело. Виждал съм актове, с които определя прокурори по разследване“, каза Дамянов. Той определи като внушения тезата, че главният прокурор има влияние върху решенията, които взема Прокурорската колегия. Усещанията и емоциите са едно, а законът съвсем – друго, заключи той.

На свой ред Цветинка Пашкунова каза, че при така зададения въпрос, единственият възможен отговор е становището, което днес прие мнозинството във ВСС. „При цитираните разпоредби за независимост на прокуратурата и при изричните разпоредби и основанията за отводи, главният прокурор не би могъл да се произнася по преписки по извършени процесуални действия срещу него. Тълкуването е само в тази посока. Друг е въпросът дали това тълкуване решава въпроса на проблемите в решението „Колеви срещу България“ и препоръките, дадени в него. Може да са необходими законодателни промени, но това е друг въпрос“, посочи Пашкунова. Тя напомни, че Венецианската комисия се е ангажирала със становище и по проекта за промени в законите, които правителството прие в края на миналата по въпроса за разследване на главния прокурор. Но, по думите ѝ, това не може да рефлектира и влияе върху правните аргументи, които са изложени в становището по конституционното дело.

Вероника Имова сподели това мнение и добави, че правото на главния прокурор да осъществява надзор за законност не е абсолютно. А що се отнася до изпълнението на препоръките в решението на съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“, според нея може да се развие един по-ефективен механизъм в обективното право – чрез промени в процесуалния и устройствения закон. Тя посочи още, че с тези изменения може да се развият и гаранциите за независимост, залегнали в Конституцията.

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
27 февруари 2020 23:33
Гост

Сериозно ли?! Мнозинството, в какво състояние на ума сте, хора?!
Срамно е да го обсъждаме насериозно. Айде чакайте някой редови да напарви каквото трябва без да зависи от главния. Къде сте работили досега ,а ?! Срам ме е от вас.

Стойчо
Стойчо
27 февруари 2020 14:56
Гост

По тая логика не трябва да има и система за разпределение на делата, ама има … 😀

Анонимен
Анонимен
27 февруари 2020 13:50
Гост

Някой да не си помисли, че Гешев има влияние върху решенията, които взема Прокурорската колегия?

Анонимен
Анонимен
27 февруари 2020 13:51
Гост

В никакъв случай! Той ни е един такъв морален и етичен. А, бе слънце. 🙂

Анонимен
Анонимен
27 февруари 2020 13:48
Гост

Не мога да се съглася с мотивите на Атанаска Дишева и Олга Керелска.

Мижатур
Мижатур
27 февруари 2020 13:45
Гост

Това, че има гаранции за независимостта на всеки един прокурор, който би предприел действия по сигнал срещу Гешев в нормативната ни уредба е ясно. Обаче на колко от подчинените му ще му стиска да го направи?

НЕзависим
НЕзависим
27 февруари 2020 13:40
Гост

Наистина принципът за независимостта на съдебната власт е конституционно установен, но много често се погазва.

малоумие
малоумие
27 февруари 2020 13:33
Гост

Не ми говорете за гаранции. Те са само на хартия. Практиката показва нещо съвсем друго и това дори самият Гешев го знае. Преди години отказа да изпълни указание по конкретно негово дело, защото не беше съгласен. И какво му се случи – принудително командироване са три месеца в друг град. Животът показва, че много лесно това, което е писано е мнооогооо различно от действителността.

гадост
гадост
27 февруари 2020 13:30
Гост

Да му …. и у жребия, който избра Дамянов във ВСС. Ще ми говори той, че се внушавало за влиянието на гл.прок. в Прокурорската колегия. Ако беше някой със собствено мнение, а не като него, да видим един ден като се върне в прокуратурата какво ще му се случи. Никой дори няма да разбере за саморазправата с него. Малко срама трябва да имат някои хора

допълнение
допълнение
27 февруари 2020 13:31
Гост

Веднага давам и пример. В предходния състав Елка Атанасова бе единствената свободомислеща и свободно изказваща се. Но не се върна в прокуратурата, нали. Отиде в АССГ. Защо ли?

анонимен
анонимен
27 февруари 2020 13:28
Гост

Уважаеми членове на ВСС, моля да ми отговорите на един въпрос. В Специализираната прокуратура има сигнал за извършено престъпление от сегашния главен прокурор. Той е от месец и половина. До този момент да сте чули нещо по този случай, да сте научили има ли въобще проверка, какво става със сигнала и т.н. Сигурен съм, че нищо не сте чули. Тогава как може да говорите, че сега има достатъчно гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор

Анонимен
Анонимен
27 февруари 2020 13:37
Гост

Сигналът отдавна е потулен. Така е с Пеевско-боковата мафия.

анонимен
анонимен
27 февруари 2020 13:26
Гост

Тукашните големци никога няма да изпълнят решението „Колеви срещу България“ най-вече от страх. А не разбират, че ако въведат ефективен механизъм за независимо разследване срещу главния прокурор ще се предпазят и те от такива необузданци като Гешев

Филип
Филип
27 февруари 2020 13:41
Гост

Меко казано е необуздан. Самият факт, че се изправя срещу Радев е достатъчно красноречив.

началника
началника
27 февруари 2020 13:25
Гост

Дали проблемът е конституционен е доста явно. че се опитва да бъде бетониран Гешев – още повече. Кой ще рипа срещу началника, бре!

Анонимен
Анонимен
27 февруари 2020 13:42
Гост

А така се надявах да не изкара целия си мандат.