Конституционният съд (КС) е дал рецепта как депутатите лесно да блокират собственото му произнасяне в последното си решение за част от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Това заявява конституционният съдия Румен Ненков в особеното си мнение по делото (пълния му текст виж тук).

„При решаването на важен въпрос с принципен характер, в самия край на моята професионална кариера на съдия, се оказвам сам срещу всички останали конституционни съдии. Това обстоятелство би трябвало да предизвика у мен съмнение дали не съм изгубил онази способност за правилно тълкуване на правните норми, каквато би трябвало да притежавам с оглед на високите изисквания към публичната длъжност, която все още заемам (вж. чл. 147, ал. 3 от Конституцията). Въпреки това, намирам, че в условията на демокрация всяко алтернативно мнение, дори да е изолирано и незначително, може да предизвика правен дебат, който да се окаже в интерес на обществото“, пише съдия Ненков.

Както „Лекс“ съобщи, миналата седмица КС отмени две от атакуваните от Висшия адвокатски съвет общо 20 разпоредби в НПК. По част от текстовете, за които от адвокатурата твърдят, че погазват Конституцията, съдът отклони искането. Така той не се произнесе дали три разпоредби противоречат на основния закон. Те са чл. 50, чл. 81, ал. 3 (в частта „или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия”) и чл. 63, ал. 2, т. 4 от НПК.

Мотивът на КС да отклони искането за тези три текста от НПК е, че след сезирането му от адвокатурата, те са били променени. „С изменението на разпоредбата се внася нов предмет на делото в тази част, какъвто не е поискан от вносителя. Съдът е сезиран с несъществуваща вече разпоредба, а изменената има ново съдържание и смисъл. Да се разгледа изменената разпоредба означава съдът да се самосезира“, пише в решението.

Румен Ненков в ролята на лош пророк

Румен Ненков обаче не е съгласен, че всяко изменение на нормата автоматично води до отклоняване на искането за конституционен контрол. Това трябва да зависи, обяснява той, „от конкретната преценка на съда дали промяната е относима към предмета на конституционния спор, дали дава ново, различно решение по поставения от вносителя на искането въпрос и в този смисъл, дали действително правният интерес от произнасянето по същество е отпаднал“.

Според Ненков промените в нито една от трите разпоредби, направени през 2018 г. след сезирането на КС, не са такива, че да водят до отпадане на правния интерес от произнасянето на съда.

„Поемайки риска да бъда обвинен, че се вживявам в ролята на лош пророк, считам, че вредата от решението на Конституционния съд да избегне произнасянето по конституционността на чл. 50 във вр. с чл. 81, ал. 3 и чл. 63, ал. 2, т. 4 НПК не се ограничава само в рамките на въпроса за развитието на наказателния процес съобразно повелите на основния закон на страната“, заявява той. И прави прогноза какъв ще е по-сериозният ефект от отказа на КС да се произнесе по тези три текста от НПК.

„Възприетото от съда разбиране, че всякакво изменение или допълнение на подложена на конституционен контрол разпоредба, дори и да няма никакво отношение към очертания предмет на делото, неминуемо води до недопустимост на внесеното искане, може да изкуши някое парламентарно мнозинство съзнателно да приема удобни за управлението закони, които обаче противоречат на Конституцията.

За съжаление, като че ли настоящето решение дава „рецепта“ за неограничено във времето прилагане на такива законодателни актове, а именно –

блокиране на произнасянето на КС чрез внасяне на неотносими към конституционния спор промени, дори и такива, които са несъществени и само „козметични“.

Това заявява съдия Ненков, който изразява и позицията си по така и не обсъдените от съда норми. Една от тях е новата т. 4 на чл. 63 (за първоначалното вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“), с която в НПК се въведе оборима презумпция, че е налице реална опасност да се укрие всеки, който задочно е привлечен като обвиняем. „Така е възникнала възможност за утежняване на положението на добросъвестни лица (например, пребивавали временно в чужбина с неизвестно за съответните власти местожителство), които с нищо не са нарушили изискванията на закона“, посочва Ненков. И заявява, че изменението през 2018 г. на разпоредбата е било такова, че тя е станала приложима и за двете фази на наказателния процес, като по този начин не е променен предметът, по който е сезиран КС, нито се стига до отпадане на правния интерес от конституционен контрол.

Румен Ненков не е единственият от конституционните съдии, който изразява несъгласие с решението на мнозинството по делото за НПК. Особени мнения са написали и другите двама негови колеги, които преди да влязат в КС, бяха съдии в Наказателната колегия на Върховния касационен съд – Гроздан Илиев (той беше и неин ръководител, както и самият Ненков) и Кети Маркова.

Прогнозата на Кети Маркова

Съдия Маркова не е съгласна с решението на мнозинството, че чл. 247в, ал. 1, т. 3 НПК в частта му „в случаите на чл. 94, ал. 1“ НПК противоречи на Конституцията. Разпоредбата урежда при чие отсъствие се отлага разпоредителното заседание. Като по отношение на защитника предвижда, че неявяването му е основание за насрочване на заседанието за друга дата само в хипотезата на задължителна защита.

Според решението на КС в нарушение на изискването за справедлив процес нормата не разграничава неявяването на защитника поради обективна невъзможност или друга уважителна причина и отсъствието му без такава, когато действително неоправдано се създават условия за забавяне на делото. „Конституционният съд намира, че така както е редактирана, разпоредбата на чл. 247в, ал. 1, т. 3 НПК без конституционно основание накърнява правото на защита на подсъдимия (чл. 56 от Конституцията). Възможността за провеждане на разпоредително заседание, без да е осигурена правна помощ на подсъдимия, дори и когато процесуалнато му поведение е било напълно правомерно, съставлява неоправдано и несъразмерно ограничение на правото на защита. Възприетият от законодателя подход нито е наложителен, нито е подходящ за отстраняване на опасността от спекулативно удължаване на производството и не е адекватно средство за осуетяване на такава цел“, пише в решението.

Кети Маркова обаче застъпва друга позиция. В особеното си мнение (пълния му текст виж тук) тя посочва, че във въпросния текст законодателят е уредил само основанията, на които задължително се отлага разпоредителното заседание. А разпоредбата не урежда многото други хипотези, при които то може да бъде отложено. „Конкретните релевантни основания извън изрично регламентираните, относими при решаване на въпроса дали да се проведе разпоредителното заседание или да се отложи, ще подлежат на преценка от органа по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза на процеса и то за всеки конкретен случай, съобразно общите правила на НПК, които не само не се дерогират, но задължително се прилагат в синхрон и с основните принципи на наказателния процес, включително прогласеният с чл. 15 НПК, установяващ правото на защита“, пише съдия Маркова.

В особеното си мнение тя прави и прогноза за ефекта от решението на КС в тази му част.

„Накрая, държа да обърна внимание и на правните последици от интервенцията на Конституционния съд в конкретния случай, които съвсем не са за подценяване“, пише тя. И отговаря на въпроса как ще се тълкува вече разпоредбата на чл. 247в, ал. 1, т. 3 НПК. „Отговорът е еднозначен и се свежда до задължително отлагане на разпоредителното заседание когато не се яви защитникът“, заявява съдия Маркова.

„Достига се до положението, че в този си вид по отношение на защитника законът вече изобщо не държи сметка дали той отсъства поради обективна невъзможност или друга уважителна причина или не, дали защитата е задължителна или не, и в крайна сметка дали подсъдимият въобще желае да има защитник, когато тя не е задължителна на някое от основанията по чл. 94, ал. 1 НПК“, казва тя. И посочва, че възникналата в резултат на решението на КС законодателна рамка позволява по отношение на делата за леки престъпления от общ характер разпоредителното заседание да бъде отлагано неограничен брой пъти, дори да се достигне до изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване.

Гроздан Илиев предупреждава за проблеми в практиката

Особеното мнение (пълния му текст виж тук) на бившия ръководител на Наказателната колегия на ВКС Гроздан Илиев е по отношение на няколко групи от оспорените от адвокатурата разпоредби, които според мнозинството в КС не противоречат на Конституцията.

Първата от тях (чл. 248а) урежда новата възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт. Гроздан Илиев констатира, че новият текст съдържа редица противоречия и неясноти, които според него не могат да бъдат коригирани чрез тълкувателно решение на ВКС и заявява, че той трябва да бъде обявен за противоконституционен.

Една от най-сериозните критики на съдия Илиев към решението на КС е свързана с въведеното през ноември 2017 г. ограничение възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза да могат да се правят само по време на разпоредителното заседание.

КС обяви за противоконституционна изричната забрана това да се прави с касационната жалба – в чл. 351, ал. 2 НПК. Той обаче не видя проблем в разпоредбата, в която е въведена самата преклузия (чл. 248, ал. 3). Тя гласи: „В съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени“.

С отказа да  се уважи искането в тази част преклузията, наложена с чл. 248, ал. 3 НПК продължава да действа и в касационното производство, с което се създават условия за противоречива съдебна практика по приложението на закона. Нарушават се изискванията за правна сигурност и предвидимост, като елементи от принципа, прогласен с чл. 4 от Конституцията“, заявява Гроздан Илиев.

Той е на мнение, че със забраната да се правят възражения за съществени процесуални нарушения при разследването след разпоредителното заседание се нарушава правото на защита на гражданите и се погазва конституционната норма, която въздига като основен принцип, че производството по делата трябва да осигурява разкриване на обективната истина. Затова съдия Илиев е на мнение, че КС е трябвало да отмени не само чл. 351, ал. 2, но и останалите свързани с новата преклузия разпоредби – чл. 248, ал. 3, чл. 320, ал.2 и чл. 360, ал. 2 от НПК.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Георгиев
Георгиев
16 октомври 2018 10:27
Гост

Многократното отлагане на заседанията не веднъж е довеждало до изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване. Така делата се протакат излишно и в крайна сметка резултатът е нулев.

Някой си
Някой си
16 октомври 2018 10:18
Гост

Чудя се как КС ще постъпи с АПК. Дали ще се опита да угоди на всички или ще вземе принципно решение?

Гинка
Гинка
16 октомври 2018 9:31
Гост

КС се изложиха отново. Не стига, че бавят решението почти година! То пък едно решение…

Анонимен
Анонимен
16 октомври 2018 9:23
Гост

Поздравления за особеното мнение на Румен Ненков. За съжаление наистина в самия край на професионална си кариера, той се оказа сам срещу всички.

Минувач
Минувач
16 октомври 2018 9:30
Гост

Абсолютно е прав. Някой сезира КС, обаче междувременно променят закона и така връзват ръцете на съда.