Конституционният съд (КС) наскоро отклони искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) да „отмени“ няколко разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Мнозинството в КС заяви, че в искането на ВАдС се изтъкват съображения, че атакуваните разпоредби засягат дейността на адвокатурата като професионална общност, а съветът няма правомощие да оспорва закони на подобни основания (повече за определението виж тук). Трима конституционни съд подписаха с особено мнение определението, с което искането беше обявено за недопустимо. Преди дни своето особено мнение огласи проф. Атанас Семов (пълния му текст виж тук). В него той не просто обяснява защо не е съгласен с колегите си от мнозинството, а и излага принципни съображения за това кога адвокатурата и омбудсманът имат право да сезират Конституционния съд.

За доверието между адвоката и клиента

Според Семов искането на Висшия адвокатски съвет е поставяло съществен въпрос с несъмнена значимост за основно конституционно право на гражданите. „Съдът можеше да допусне искането, като отнасящо се до съществено засягане (изразяващо се не просто в накърняване, а в нарушаване в степен на препятстване) на упражняването на правото на адвокатска защита (чл. 30, ал. 4) и на правото на конфиденциалност на отношенията с неговия защитник (чл. 30, ал. 5) и поради това накърняване на смисъла на конституционно предвидената функция на адвокатурата (чл. 134), с което и на правото на съдебна защита (чл. 56 и като елемент от правовата държава, чл. 4, ал. 1 КРБ)“, заявява той. И вижда като най-ключово в искането твърдението, че с изискванията на ЗМИП към адвокатите се поставят такива бариери пред гражданите да ползват компетентна помощ от адвокат, че има „смразяващ ефект” над правото на защита.

Според него закрепеното в Конституцията право на конфиденциалност на отношенията между гражданина и неговия адвокат несъмнено е засегнато от атакуваните разпоредби на ЗМИП. „Дали е нарушено е въпрос на преценка по същество. За преценката по допустимост според мен бе напълно достатъчно да се установи, че правото на защита включва презумпция за доверие, която атакуваните разпоредби може би заменят с презумпция за недоверие. Ако правна норма изисква от адвоката да „се съмнява, проверява, събира информация и документи”, тя очевидно засяга доверителните отношения, които са в основата на правото на адвокатска защита.

Нали затова гражданинът и неговият адвокат се определят като „доверител” и „довереник”? Как да му се довериш, ако той ще ти прави „комплексна проверка”?

Как да потърсиш правен съвет от адвокат – дори само за да прецениш дали да използваш адвокатска защита – ако адвокатът ще е длъжен да допринесе за преследването ти? Нали затова адвокатурата е конституционно предвидена и то като свободна и независима – за да може адвокатът непрепятствано да изпълни функцията си на довереник именно при упражняването от гражданите на техни основни конституционни права“, пише конституционният съдия.

И изтъква и друго – ако в България имаше индивидуална конституционна жалба, всеки гражданин щеше да може да атакува разпоредби, които препятстват правото му на защита, като налагат определени задължения на неговия защитник, чиято функция се основава на доверието и затова конфиденциалността на общуването с него е конституционно обявена за неприкосновена.

Семов се съгласява с колегите си, че искането на ВАдС е имало доста слабости, но подчертава, че все пак то позволява да се установи, че с атакуваните законови разпоредби са засегнати не съсловните права на една професия, а основни права на гражданите, заради чиято защита тази професия съществува.

Принципно за допустимостта на исканията на адвокатурата 

„За да бъде допустимо, едно искане на ВАдвС (или на Омбудсмана) трябва да позволява да се установи („да посочва обстоятелства” за) засягане на основни права или свободи на гражданите“, пише конституционният съдия.

И обяснява, че под „засягане” трябва да се разбира наличието на пряка връзка между атакуваната разпоредба и конкретно основно право. „За да се установи засягане, е достатъчно да се установи реално въздействие. Засягане ще има във всеки случай на съществено отношение: всяка годност (всеки риск) атакуваната норма да ограничи, препятства, наруши или отнеме основно право или свобода“, сочи Семов.

По думите му във всички случаи, когато една законова разпоредба има за предмет или последица намеса или промяна на обхвата, условията или реда за упражняване на основно право или свобода, е налице засягане. „Едно основно право или свобода ще бъдат засегнати от всяка законова разпоредба, която оказва пряко или косвено въздействие на обхвата или упражняването им. Реално засягане е налице не само когато една норма нарушава основно право или свобода, а винаги, когато има пряко отношение към тях. И установяването на такова отношение следва да е достатъчно за допустимост на упражняването на правомощието на ВАДвС или Омбудсмана по чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията. Именно то ще направи възможна преценката по същество дали основно право или свобода са нарушени“, обяснява той.

Атанас Семов подчертава, че изначалната ценностна функция на всеки демократичен и хуманен основен закон е да гарантира широка защита на всички основни права и свободи. „Поради това ограничаването на възможността за защита – чрез допълнително ограничаване на допустимостта на исканията на ВАдвС или Омбудсмана – би представлявало отклонение от духа и изначалния смисъл на Конституцията“, заявява той, но поставя условие засягането на конституционното право да е пряко. И обяснява: „Косвеното засягане – например чрез пряко засягане на други права или интереси, различни от конституционното разбиране за основни права и свободи – не следва да се смята за достатъчно, за да се установи допустимост на искане на ограничено легитимираните да сезират КС субекти (ВАдвС или Обмудсмана). Впрочем смятам, че същото разбиране следва да се отнася и към останалите сезиращи субекти по чл. 150, в случаите, когато релевират косвено засягане на основни права“.

19
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Прокопи
Прокопи
13 април 2021 10:14
Гост

Уважаеми Семов, Добре би било като конст. съдия да сте по-последователен в своите позиции. Изложеното в ОМ по делото за ЗМИП е напълно вярно, но коренно противоречи на застъпената от вас позиция по делото срещу национализацията по Закона за хазарта, които също бяха атакувани от ВАдС и което искане също не беше допуснато от КС. Тогава вие като докладчик написахте смехотворните мотиви за недопустимост на искането, че накърняването на правото на собственост /в широк смисъл/ не представлявало накърняване на права на човека, като и че едноличните търговци /ЕТ/ не представлявали хора, поради което и нямали никакви накърнени конст. права. Не… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
12 април 2021 22:23
Гост

Авторът на особеното мнение твърде често е платен гост на Център за обучение на адвокати, т.нар. Адвокатско училище. Съвместни проекти и други. Невинни няма.

Анонимен
Анонимен
12 април 2021 22:18
Гост

Ed

Любител
Любител
12 април 2021 16:27
Гост

Да, но приеха за разглеждане искането на ВАдС за обявяване на противоконституционност на разпоредба от ПЗР на ЗЗД , относно началния срок на т.н. „абсолютна погасителна давност“. Това, че искането е в полза предимно на банки и колектори, има ли нещо общо ? И със самото питане, и с допускането му до разглеждане ?

Страхил
Страхил
12 април 2021 15:38
Гост

Това искане е напълно неприемливо

Михаил
Михаил
12 април 2021 15:39
Гост

Добре, че КС го отхвърлиха.

Сашо
Сашо
12 април 2021 15:37
Гост

Много добре е упоменал законовите разпоредби, които имат за предмет или последица намеса или промяна на обхвата, условията или реда за упражняване на основно право или свобода.

Лили
Лили
12 април 2021 15:35
Гост

Естествено, че трябва адвокатът непрепятствано да изпълни функцията си на довереник.

срам за вадвс
срам за вадвс
12 април 2021 15:27
Гост

Това искане е беше срам за ВАдвС. Напълно несъстоятелно и написано под натиск от крякащи адвокати, които хал хабер си нямат от противоконституционнност!

Анчо
Анчо
12 април 2021 15:42
Гост

Те вечно крякат за нещо. Все не им стигат привилегиите.

тъй, тъй
тъй, тъй
12 април 2021 15:16
Гост

Всъщност това искане е допустимо, но неоснователно! Трябваше да си го гледат и да го отхвърлят.

Анонимен
Анонимен
12 април 2021 14:59
Гост

Защо лекс толкова много лансира Семов. Ня всяка 3та снимка от последните новини с повод и без повод е Семов и на всяка 2ра статия за право на ЕС?

Анонимен
Анонимен
12 април 2021 15:10
Гост

а де!!???

чудни хора
чудни хора
12 април 2021 15:26
Гост

Написал е човекът ОМ в полза на адвокатите да го скрият ли, вместо да го съобщят? Ма чудни хора!

Ники
Ники
12 април 2021 15:33
Гост

Има право на такова. И е добре, че има хора, които не се церемонят, а изказват собствено мнение.

Хари
Хари
12 април 2021 15:32
Гост

Брилянтен както винаги. Изключително аргументирано особено мнение.

Анонимен
Анонимен
12 април 2021 15:35
Гост

Набира актив. През есента ще се оваканти стола на Велчев.

Ксиско
Ксиско
12 април 2021 15:43
Гост

Така е за съжаление. Надали скоро КС ще има такъв ръководител.

Петко 2
Петко 2
13 април 2021 9:34
Гост

Много интересно какво ръководи един ръководител на съд. Съдът, бил той и конституционен, работи по процедура, посочена в закон, и прилага закон. Като е тъй какво точно ръководителят ръководи? къде чистачките в сградата на съда да сменят тоалетната хартия! Аман от балкански манталитет – без войвода, сбирщината не може.