При определянето на обезщетението на пострадал, който не признава съпричиняване на вредата, но има такова, претендираната от него сума, таван за справедливото обезщетение ли е, или фиксира максимума на компенсацията, след като съдът е направил редукцията? На този въпрос да отговорят с тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд предлагат трима върховни съдии (пълния текст на определението им виж тук).

Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров са формулирали въпроса по тълкувателното дело по следния начин: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума?“.

Делото на портиера

Тримата върховни съдии са установили, че ВКС е застъпвал различни виждания по него, докато са разглеждали дело на портиер в магазин от веригата „Джъмбо“.

През есента на 2014 г. той си тръгнал вечерта от работа, но когато пресичал, бил ударен от кола. Мъжът получил тежки травми – фрактури на черепа и подбедриците, контузия на мозъка, пневмоторакс. Случилото се с него е приравнено на трудова злополука и затова той е завел дело срещу „Джъмбо“, в което претендира обезщетение от 100 000 лв. за неимуществени вреди.

Искът му е на основание чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда (За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им).

Освен това обаче пострадалият портиер завел и дело срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на ударилия го шофьор и му е присъдено обезщетение. Затова, когато е предявил иск и срещу работодателя си, от фирмата са заявили, че е недопустим, защото мъжът вече е получил компенсация за претърпените от катастрофата неимуществени вреди.

ВКС отхвърля тезата на дружеството. И заявява: „В случая отговорността на застрахователя по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение на претърпените от Б.А.М. вследствие на пътнотранспортното произшествие неимуществени вреди съществуват паралелно и независимо една от друга, наред с отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като едната отговорност не изключва другата. Пострадалият разполага с възможността да прецени срещу кой от посочените задължени лица да предяви претенцията си за обезщетение, като предявяването на иска срещу това лице не освобождава другите от отговорност“.

Тримата върховни съдии посочват, че осъждането на застрахователя не е пречка да бъде предявен иск и срещу работодател и не води до недопустимост на втория иск. „Такава недопустимост на втория иск не е налице и в случаите, когато присъдената по първото производство сума е заплатена на пострадалия от задълженото лице. Тъй като плащането на обезщетението от едно от задължените лица, води до погасяване на задължението и на останалите длъжници, до размера на платеното, то е предпоставка за основателността на иска или за неговата неоснователност“, изтъкват Белазелков, Илиев и Димитров.

Произнасяйки се по този спорен по делото въпрос обаче те стигат до друг основен момент, свързан с обезщетението на пострадалия портиер – колко всъщност може да му бъде присъдено. Тук проблемът идва от това, че мъжът е поискал 100 000 лв. и първите две съдебни инстанции му присъждат толкова, въпреки че са установили, че и той е отговорен за катастрофата, от която е пострадал.

И районният, и градският съд в София приемат, че справедливото обезщетение за претърпените от него вреди е 150 000 лв. Но установяват, че мъжът е допуснал груба небрежност и затова преценяват, че обезщетението му трябва да бъде намалено с 1/3. Така осъждат работодателя му да плати 100 000 лв. – за колкото е предявен искът.

Редукция, но на какво

Първите две инстанции стъпват в съжденията си на решение от 2019 г. на състав на Търговската колегия на ВКС, председателстван от шефката ѝ Дария Проданова и с членове Радостина Караколева и Емил Марков. Както „Лекс“ писа, в решение по чл. 290 ГПК тримата върховни съдии приеха, че „при прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания“.

Проданова, Караколева и Марков посочиха, че претендираният размер има правното значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum, но не и решаващо значение при преценката на действителния размер на претърпяната вреда, който се определя от съда. „Дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не повече от претендирания“, казват те (повече за решението виж тук).

През 2017 г. обаче състав на Гражданската колегия с председател Емануела Балевска и с членове Снежанка Николова и Гергана Никова приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е „ограничен от обективираната с исковата молба преценка на самото увредено лице относно справедливия размер на следващото му се обезщетение, чиито рамки не могат да бъдат надхвърляни“ (пълния му текст виж тук). Тази година същото разбиране в свое решение са споделили и върховните съдии Бойка Стоилова, Мими Фурнаджиева и Велислав Павков (пълния текст на решението им виж тук). Те са посочили, че това виждане е в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес.

Има и решение от 2010 г. на върховните съдии Таня Митова, Ани Саралиева и Емил Томов, в което е развит друг подход. Според него обезщетението, определено по справедливост, се намалява, когато съдът е възприел за съответен на вредата размер, по-малък от предявения с иска. „Спрямо същата величина намаляването се извършва и ако ищецът изрично е обусловил размера на иска си от признание за своя принос, но тогава се съобразява също така предявеният спрямо доказания размер на съпричиняване, а намаляването може и да не доведе до частично отхвърляне на иска“, посочват те.

Но заявяват, че когато ищецът е претендирал с иска си пълно обезщетение, а принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се установи по възражение на ответника, „съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло, или за част, различна от установения размер на съпричиняване по съображение, че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото“. „В този случай, а също и когато съдът счита поискания размер за съответен по критерия за справедливост, на намаляване ще подлежи предявеният размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Във всички случаи решаващият съд следва да посочи в своите мотиви спрямо коя величина прилага намаляването“, се посочва в решението (пълния му текст виж тук).

Същото виждане през 2017 г. са възприели върховните съдии Мария Иванова, Олга Керелска и Ваня Атанасова, като сочат, че не може да се намалява обезщетение, което не е поискано (пълния текст на решението им виж тук).

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Бай Ганьо
Бай Ганьо
31 юли 2020 14:54
Гост

Сега Бай ви Ганя да се изкаже, за да не чакаме ВКС-то да мъдрува 3 годин : Сака човеко 100 бона, дет са му счупили ногата, и има сопричиняване – он бил пиян на кютук на пътьо – колко кадията требе да даде? 1.Справедливото е 150 бона, ама са искани 100 бона, а съпричиняването е за 40 бона – кво правим? Критерия е справедливостта (чл.52 ЗЗД), т.е. 150 бона – намаляваме с 40 бона, и остатъка е 110 бона. Той е искал 100 бона,ок, ще му дадем 100, а не 110. Това е, просто и ясно. 2.Ако приемем, че редукцията… Покажи целия коментар »

Калоян
Калоян
31 юли 2020 11:31
Гост

Изключително разнородна практика. Дано излязат по-бързо с тълкувателно решение.

Анонимен
Анонимен
31 юли 2020 11:40
Гост

O, надали.

Калин
Калин
31 юли 2020 11:21
Гост

Не виждам защо работодателят трябва да носи отговорност за служителя си, при положение че произшествието е станало в извънработно време.

Човек
Човек
31 юли 2020 10:45
Гост

Въпросът с трудовите злополуки на път за работа или на връщане от работа е много важен, а ми се струва, че съдилищата имат разнопосочна практика и може би се налага тълкувателно решение и по него.

Предприемач
Предприемач
31 юли 2020 10:47
Гост

За мен, като работодател, не е справедливо да плащам пълно обезщетение на мой служител, който е пострадал по време на пътуване към офиса. Трябва да има някаква компенсация, но далеч не толкова голяма, защото аз не съм виновен за нищо, освен че съм наел този човек.

Анонимен
Анонимен
31 юли 2020 10:52
Гост

А ако е със служебен транспорт?

Анонимен
Анонимен
31 юли 2020 10:40
Гост

ВКС да се произнесе по-бързо, моля, защото това са доста масови случаи. Все пак ми прави впечатление голямото обезщетение, което е получил пазача.

Хипотеза
Хипотеза
31 юли 2020 10:42
Гост

Масови са, да, сещам се веднага за жената, която беше премазана край Созопол наскоро. Сигурен съм, че застрахователите и шофьорът, който я е блъснал ще претендират съпричиняване, защото жената се е движела по неосветен път през нощта, например.

Кирил
Кирил
31 юли 2020 10:26
Гост

Интересн казус, защото хипотетично пострадалият може умишлено да е причинил инцидента, тогава кое е справедливото обезщетение?

Forenar
Forenar
31 юли 2020 10:29
Гост

Имаше такива случаи с български цигани в чужбина, които се хвърляха пред и под коли, за да съдят всички наред за обезщетения. Този случай не е такъв, но съпричиняването е важен въпрос.

Камикадзе
Камикадзе
31 юли 2020 11:15
Гост

Е, трябва да си луд за да си причиниш сам травма.

Анонимен
Анонимен
31 юли 2020 12:01
Гост

Достатъчно е да си прост и беден.

dixit
dixit
31 юли 2020 10:16
Гост

Да се мислят сложни схеми като в последните цитирани решение е напълно излишно и изкуствено. Проданова и сие предложиха единственото справедливо решение и сега 290-ката трябва просто да стане ТР, за да се води практиката от него

логиката е друга
логиката е друга
31 юли 2020 10:18
Гост

всъщност не съм склонен да се съглася. ако нямаше съпричиняване, нали водещото, за да няма свръхпетитум щеше да е размерът на иска. когато ищецът не признава съпричиняване, а сам е определил колко му се полага в пълен размер, защо съдът да му дава отгоре, като е казал и с толкова съм ОК, това ми е.

12345
12345
31 юли 2020 10:28
Гост

Всъщност ти никога не му даваш „отгоре“, както пишете. Винаги таванът ще е размерът на иска, но въпросът е трябва ли да се слагат допълнителни ограничения на съда. Според мен – не. Той определя по справедливост и тогава се занимава с редукции, петитуми и тн. Туй то

Чичо Сам
Чичо Сам
31 юли 2020 10:29
Гост

Няма да му даде отгоре. Съдът оценява колко е справедливо според него, после редуцира с 1/3 и ако сумата е повече от поисканото, казва: съжалявам, ама толкова си си поискал, а можете и повече. Ако пък е по-малко, намалява обезщетението.

Ками
Ками
31 юли 2020 11:38
Гост

Въпросът е как точно изчисляват тази сума.