Конституционният съд (КС) вчера отхвърли искането на Висшия адвокатски съвет за противоконституционен да бъде обявен чл. 102, ал. 4 от Закона за ДДС (аргументите на адвокатурата виж тук). Мнозинството от конституционните съдии не видя противоречие между принципите, залегнали в основния закон и разпоредбата, която поставя при различни условия задължените по ДДС (пълния текст на решението виж тук).

Двама конституционни съдии – Красимир Влахов и проф. Атанас Семов, обаче подписаха решението с особено мнение. Те твърдят, че разпоредбата, която се отнася до служебната регистрация по ДДС на тези които не са я направили в срок и за последиците от това, е противоконституционна. Като посочват, че в случая недопустимо административно нарушение е превърнато в данъчно събитие и се стига до повторно наказване за едно и също нещо.

Особеното мнение на Влахов и Семов обаче в голямата си част е посветено на един проблем, който засяга начина, по който се приемат законите у нас и съжденията им са относими към почти всеки законопроект, който минава през парламента. Става въпрос за внасянето на предложения за изменения между първо и второ четене на проекта, което според двамата конституционни съдии в някои случаи погазва принципа на правовата държава.

Заради важността на проблема, „Лекс“ публикува позицията на двамата конституционни съдии в тази ѝ част (с пълния текст на особеното мнение можете да се запознаете тук).

На първо място, намираме, че при приемане на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС законодателят е допуснал конституционно нетърпимо нарушение на правилата на нормотворческия процес, с което е нарушил принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Оспорената законова разпоредба е предложена между първо и второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на ЗДДС и не е била подложена на обществено обсъждане и съответно не е била публикувана на Портала за обществени консултации по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове (ЗНА), а на 14 септември 2017 г. е направен достъпен само първоначалният проект, който не включва тази норма.

Според чл. 26, ал. 1 ЗНА „изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност”. За постигане на тези цели разпоредбата на чл. 18а ЗНА предвижда, че при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета (като според § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗНА тези правила не се прилагат само за изчерпателно изброените проекти за нормативни актове, които не включват оспорения по настоящото дело закон).

Следва да се отбележи, че законът по никакъв начин не допуска отклонения от така установените изисквания, гарантиращи публичността, обосноваността и необходимостта при приемане на законите, в зависимост от субекта на законодателна инициатива – народен представител или Министерски съвет. Смятаме за необходимо да отбележим, че възраженията ни срещу конституционосъобразността на оспорения закон по никакъв начин не се изразяват в оспорване на възможността народните представители да правят предложения между първо и второ четене на законопроекта, а на произтичащото от Конституцията разбиране за правовата държава, че тези предложения са допустими само ако по същество са изцяло в рамките на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Тази възможност е регламентирана изрично в чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), а е призната за конституционосъобразна и в практиката на Конституционния съд, цитирана в решението по настоящото дело.

Обръщаме внимание, че в конкретния случай наведените от вносителя твърдения за противоконституционност не са свързани с оспорване на възможността народните представители да внасят предложения между двете гласувания на законопроекта, а с липсата на проведено обществено обсъждане на нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС – такава, каквато е приета въз основа на направеното между двете гласувания предложение на парламентарната комисия по бюджет и финанси. На практика в решението на Конституционния съд, с което изразяваме несъгласие, отсъства произнасяне по това оплакване, вместо което са развити единствено съображения за спазване на правилата на законодателния процес предвид конституционната допустимост да се внасят законодателни предложения между двете гласувания на законопроектите (което не поставяме под съмнение).

Заслужава си да се обърне внимание, че докато ЗНА, както вече беше посочено, не предвижда други изключения от изискването за провеждане на обществени консултации и оценка на въздействието на въздействието извън изрично посочените в § 1а от ДР на ЗНА, то ПОДНС „мълчаливо” е стеснил и на практика е дерогирал установените на законово равнище изисквания за публичност на законодателния процес именно във връзка с възможността народните представители да правят предложения след приемане на законопроектите на първо гласуване. Разпоредбите на чл. 83, ал. 3 и ал. 6 ПОДНС предвиждат единствено публикуване на проекта за доклад и на доклада на водещата комисия за второ гласуване, но не и каквото и да е обществено обсъждане на внесените между двете гласувания предложения с участието на лица и институции извън Парламента. Единствено ал. 4 предвижда, че по предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може (но не е длъжен) да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър (но не и от други лица, включително органи на съдебна власт, на местно самоуправление, професионални общности, неправителствен сектор, граждани).  По този начин законодателната процедура, детайлно уредена в Глава ІІІ на ЗНА, се превръща в чисто пожелателна, а иначе категоричната като редакция норма на чл. 28, ал. 4 ЗНА, според която непровеждането на оценка за въздействието е пречка за разглеждане на съответния законопроект остава напълно пренебрегната. Така неприложена остава и разпоредбата на чл. 26, ал. 5 ЗНА, която ясно посочва, че изискването за публичност на законодателния процес не се отнася само до първоначалния проект, а изобщо до цялата процедура, приключваща с приемането на нормативния акт.

Посочените разпоредби от ЗНА обаче пряко отразяват съществен елемент от законодателния процес в правовата държава. Конституционният съд е имал възможност да подчертае в практиката си (Решение №1 от 27 януари 2005 г. по к. д. № 8 от 2004 г.), че „правова държава означава упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони…”. Според Решение №1 от 28 януари 2014 г. по к. д. № 22 от 2013 г. принципът на правовата държава изисква точното и еднакво спазване на Конституцията и законите от всички правни субекти, което се отнася и до Народното събрание при осъществяване на публичната власт.

В държавата, самозадължила се да функционира като „правова”, т. е. управлявана според Конституцията и законите, публичната власт трябва да се осъществява в пределите и по начина, установени от Конституцията и закона. Това важи още повече за обвързаността на законодателната власт от приетите от самата нея правила за собственото ѝ функциониране – как иначе държавата би изисквала от гражданите спазване на установените за тях правила за поведение? Става въпрос не за спазване на една формална законодателна процедура, а за гарантиране на демократичната легитимност на една власт, която според Основния закон произтича от народа и се осъществява в негово име и следователно не може да се упражнява без необходимото доверие от страна на субекта на властта към пряко или косвено конституираните от народа държавни органи. Принципът на народния суверенитет, закрепен в чл. 1, ал. 2 и 3 от Основния закон, означава, че източник и субект на властта е народът. Висшият законодателен орган не е субект, а само овластен изразител на волята на суверена.

В съвременната правова държава държавната власт се основава не само на принудата, а и преди всичко на авторитета, разбиран като доверие, зачитане и осъзната потребност на управляваните да се подчиняват на правилата за поведение на държавата (т.е. на правото като средство за регулиране на обществените процеси и реализиране на общочовешкия стремеж към справедливост), включително поради осъзнаване на собствения им интерес от това. Затова едва ли е случайно, че в ангоезичната правна система, както и в правото на ЕС, терминът „authority” има поне три смислови значения: на български език: „власт”, „авторитет” и „орган”.

Като резултат от използвания от законодателя подход при приемане на оспорената законова разпоредба (а и не само на нея- това е често срещана практика на Народното събрание), при пълно незачитане на установените от самия него изисквания за публичност на законодателния процес като гаранция за качество на законите, се поставя под съмнение функционирането на държавата като „правова”. Впрочем, избягването на общественото обсъждане на законопроектите чрез внасяне на изцяло нови предложения между двете гласувания в Парламента напълно покрива съдържанието на понятието „заобикаляне на закона”, което в областта на частното право самият законодател е скрепил с най-тежкия порок на гражданскоправните сделки – нищожността (чл. 26, ал. 1, предл. 2 от Закона за задълженията и договорите). Как тогава следва да се квалифицира използването на този подход от публичната власт при осъществяване на функцията ѝ, уредена в Конституцията (чл. 84, т. 1) на първо място – законодателната?

В заключение, по развитите съображения за нарушаване на чл. 4, ал. 1 от Конституцията смятаме, че е конституционно нетърпим възприетият от законодателя подход, при който чрез използване на една иначе конституционосъобразна законодателна техника, свързана с упражняване на изрично установена от основния закон компетентност на народните представители за законодателна инициатива, напълно се пренебрегват установени в обществен интерес принципи на нормотворческия процес.

Ако се приеме, че изискванията за обществено обсъждане и оценка на въздействието не се отнасят до законодателните предложения, направени между двете гласувания, това рискува извращаване на законодателния процес, при което на Портала за обществени консултации се публикуват формални „кухи” законопроекти, чието същинско съдържание ще може да бъде попълнено чрез предложения, разгледани и гласувани при пълна липса на публичност, обществена информираност и предварително обществено обсъждане. Приети по този начин закони обаче са изначално обременени с липса на обществено доверие в техния регулативен потенциал, т.е. със спорна и дори компрометирана демократична легитимност.

 

25
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
неюрист №1
неюрист №1
01 юли 2020 20:35
Гост

Това не е простащина, а чиста проба ПРЕСТЪПНОСТ. Законодателната престъпност. А колко човека ще научат за блестящия им професионализъм? Раздуйте малко, можете.

Дани
Дани
01 юли 2020 16:41
Гост

Браво!
Колко е хубаво в провалената ни държава да се чуе мнение и на професионалисти и хора, които са си на мястото!

Петко 2
Петко 2
01 юли 2020 18:13
Гост

Докога в страната ни бащина ще вирее такава простащина!? Това е неточен цитат от творба на Р. Ралин. Каквито депутатите, такивя и конституционните „съдии“.

Хаха
Хаха
02 юли 2020 1:00
Гост

Докогато има такива разделения. И депутатите, и конституционните съдии произлизат от народа. Какъвто е той, такива са и неговите творения

Анонимен
Анонимен
01 юли 2020 16:28
Гост

Повдига се въпросът останалите конситуционни съдии не разбират ли принципите на правовата държава или съзнателно не ги зачитат, за да пазят нечии интереси? Ако изложеното (правилно) особено мнение беше възприето от целия КС, това щеше да постави уникален прецедент да бъдат обявени за противоконституционни над 80% от законодателните промени последните 2 години. И оттам – перманентна политическа смърт на всички управляващи мафиоти-полуидиоти. Но не би… Толкова близо до възстановяване на поне част от правовия ред в „държавата“, и все пак толкова далеч…

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
02 юли 2020 1:22
Гост

Вярна прогноза .И ще стане.Другите от КС са зависими от своите лобита,предложили ги за членове на КС .БОГА ми, просто се задушавам от погнуса.А и ВАдвС какви ги е свършил,думи нямам.

Noname
Noname
01 юли 2020 14:52
Гост

Вярно, точно и … нищо ново!

Факта, че се приема закон, на другия ден – закон за промяна на първия, а накрая – Висш съд (Съдебна власт) излиза с Тълкувателно Решение и обяснява, какво е искал да каже Законодателя!!!

Анонимен
Анонимен
01 юли 2020 14:32
Гост

Доживяхме 10 от 12 съдии от най-висшия у нас съд да ги е грижа не за правото и справедливостта, а за спокойствието на управляващите ни мафиоти, които ежедневно се гаврят с правото и закона

колега
колега
01 юли 2020 13:26
Гост

Влахов е много добър юрист. Добавям и факт, който има ОСОБЕНО ВАЖНО значение в допълнение- не го блазнят светлините на прожекторите, а напротив- скромно, с достойноство и без парадиране си върши работата.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2020 12:21
Гост

Как точно само си го казаха за заобикалянето на закона.

Анонимен
Анонимен
01 юли 2020 12:20
Гост

Блестящи юристи. Много точно казано. Браво!

Милен
Милен
01 юли 2020 12:19
Гост

Много добре са преценили рискът от извращаване на законодателния процес.

Хриси
Хриси
01 юли 2020 12:20
Гост

Да де, обаче като са на особено мнение, защо подписват въобще.

мазало
мазало
01 юли 2020 12:18
Гост

Младите, младите, те да са живи! Докато КС не напише това в решение, а не в особено мнение, няма да да има промяна, а в парламента ще дерибействат до откат. И да, за съжаление, те са прави – публикацията на strategy е куха и безсмислена, защото истината идва в комисиите, където се лее една мисъл, едно законотворчество и става мазало

Ники
Ники
01 юли 2020 12:18
Гост

Поздравления за това им мнение!

Осморката
Осморката
01 юли 2020 12:14
Гост

Подкрепям Семов и колегата му. Браво!!!!

Manoleva
Manoleva
01 юли 2020 12:13
Гост

Да се чуди човек, защо на никой друг освен на тези съдии не им стиска да го каже

Cancurov
Cancurov
01 юли 2020 12:12
Гост

Обичам да слушам Семов още от едно време. Жалко, че вече не се изявява често по телевизията за да изказва мнение.

Николов
Николов
01 юли 2020 12:13
Гост

Е той е от тия хора, които определено можеш да кажеш, че имат добро и информирано мнение по много въпроси, не само по тези, по които е професор

Михаил
Михаил
01 юли 2020 12:17
Гост

Слушал съм много интервюта с него. Блестящ юрист!

Деница Р
Деница Р
01 юли 2020 12:12
Гост

Аз вярвам повече на проф. Атанас Семов. Не вярвам н а всички останали занимаващи се със закони и алиней

Калина
Калина
01 юли 2020 12:12
Гост

Двама конституционни съдии – Красимир Влахов и проф. Атанас Семов, обаче подписаха решението с особено мнение. Те твърдят, че разпоредбата, която се отнася до служебната регистрация по ДДС на тези които не са я направили в срок и за последиците от това, е противоконституционна.

Именно!

Галисева
Галисева
01 юли 2020 12:11
Гост

Двамата конституционни съдии определено са на ниво. Браво. Чудесно казано

Temelko
Temelko
01 юли 2020 12:10
Гост

Изпитвам удоволствие да чета ерудирани хора.

Николов
Николов
01 юли 2020 12:10
Гост

Тези неща не иска да ги каже никой друг. Браво!