Трябва ли адвокатите да докладват за клиентите си на службите при съмнения за пране на пари, как се извършват обиски в кантори, какви да са минималните възнаграждения, как да се ръководи адвокатурата – това са част от темите, които разпалваха страстите в адвокатската общност през изминалата година. Как ръководството на гилдията се справи с тях и какво трябва да се направи, без съмнение ще бъдат въпросите в центъра на предстоящото Общо събрание на адвокатите тази събота.

В очакване на срещата на българските адвокати „Лекс“ реши да провери от какво се интересуват колегите им по света. Миналата година в Порто се проведе 62-рият конгрес на най-голямата световна организация на адвокати – Международният съюз на адвокатите (UIA). В него участва членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова, която помолихме да разкаже от какво се вълнуват адвокатите по света и накъде върви професията. Въпросите, които са обсъждали юристите от десетки държави, са изключително разнообразни – от данъчно право и застраховане, през дигитализация и киберсигурност, до съвременното робство и основните принципи на професията, затова „Лекс“ публикува пълния доклад на адвокат Гигова за конгреса (виж тук).

„Темите, които вълнуват адвокатите по света, нямат нищо общо с тези, от които ние тук се вълнуваме – минимални адвокатски възнаграждения, структура и организацията на адвокатурата. Колегите по света се обединяват в името на каузи. Те търсят ценностите на професията“, казва адвокат Гигова.

И изтъква, че обществената роля на адвоката става все по-водеща. Какво означава това? „Това е най-вече възможността адвокатът, чрез своите знания, умения и контакти, да променя света и да променя клиентите си, да ги учи да правят добро“, обяснява Гигова.

„Давайки консултация, ние променяме клиентите си, като ги насочваме към едно правомерно поведение“, казва тя. И дава пример с клиент, който няма пари, за да плати на контрагента си и ролята на адвоката е да намери разрешение на проблема, например, чрез разсрочване на задълженията, а не да стимулира незаконосъобразни действия, с които да се нарушат чужди права. „Моделът, цивилизованият принцип, е ясен от римско време – да не вредим на другите и да изпълняваме задълженията си. А ако случайно ги нарушим, да възмездим ответната страна“, казва тя и обяснява, че именно за това са говорили при срещата си адвокатите от цял свят.

Робството днес и ролята на адвоката

Днес обаче това става през призмата въпроси като съвременното робство, които като че ли са доста непознати у нас. Валя Гигова дава пример с един отрасъл на правото, който се нарича Fashion Law/Модно право: „Той се занимава с твърде сериозните въпроси за прозрачността на доставките на суровини и най-вече от т.нар. трети свят, където модерните форми на робство, разбирани като експлоатация на човешки труд, са най-разпространени. И на конгреса колегите обсъждаха правим ли достатъчно, какви са стимулите за компаниите да предприемат действия по премахване на модерното робство от каналите им за доставки. Дали икономическите санкции и репутационният риск са достатъчни и каква е ролята на адвоката в тези ситуации. Трябва ли адвокатите да играят ролята на съвест за организациите, които съветват“.

Общата нагласа е, че адвокатът трябва да има съвест, която да не му позволява да допуска съветваният от него клиент да извлича икономически облаги чрез използване на системите на съвременното робство при производството на стоки, включително, когато суровините за производството им са доставени от райони, където са отчетени практики на робство, разказва адвокат Гигова. И илюстрира с пример как адвокатите са дискутирали за малка островна държава, чиито жителки са стимулирани да работят в производството на суровини за модната индустрия, за да не стават сексуални робини и да получат финансова независимост. „Добре – насърчаваме женския труд, но ако той е експлоатиран, не стимулираме развитието на обществото, казват колегите“, споделя Гигова.

Именно съвременното робство е една от двете основни теми на международния конгрес на адвокатите. Защото ако в класическия си вид – приравняване на човека на вещ и лишаването му от граждански права, то е отминало, сега съществува в много деликатно прикрити форми. Затова адвокатите от десетките държави, членуващи в съюза приемат специално становище срещу всички форми на робството (Пълния текст на становището на адвокатите срещу всички форми на робство).

„Експлоатацията на човешкия труд има различни измерения, а формите на робство, разбирано като ниско заплащане, условия на труд, които са недостойни за човека, могат да бъдат преодолени единствено, ако продуктите, които се произвеждат при тези условия, спрат да бъдат потребявани и то най-вече от големите компании. Световната тенденция обаче е друга – за да бъде намалена себестойността на продуктите и на стоките, суровините и материалите се произвеждат в слаборазвити икономически страни, където цената на труда е много ниска. Това има и своите положителни страни, защото се създава заетост и се повишава стандартът на живот, но всъщност е класическа форма на съвременна експлоатация. Затова вече целта на големите компании и адвокатите им е да стимулират местното производство, но при правна рамка, която да гарантира правата на работниците, чистотата на въздуха, почвата“, обяснява Валя Гигова.

По думите ѝ именно в тази връзка все по-важна в световен план е ролята на адвоката като професионалист, който може да въздейства на клиента си, изяснявайки му правните принципи и разбирания и да мотивира у него такъв модел на поведение, който да доведе до преки икономически резултати не само за него, но и за цялото общество.

Основата на всичко това остават правата на човека, затова и адвокати от 26 държави – от Алжир до САЩ (по азбучен ред на английски език), записват специално видео, в което всеки на собствения си език произнася по една разпоредба от приетата преди 70 години от ООН Всеобща декларация за правата на човека, за да може те да не бъдат забравяни (виж видеото тук, в него на представителя на България адвокат Валя Гигова се е паднало произнесе чл. 4 от декларацията, посветен на забраната на робството).

Осем принципа на професията

Деонтологията на адвокатската професия, т.е. дългът и отговорността на адвоката също са тема на гилдията. И не е случайно, че именно този международен конгрес формулира осем основни принципа на професията (виж пълния текст – Основните принципи на адвокатската професия).

Според приетата декларация ролята на адвоката е да консултира, да помирява, да представлява и да защитава, а основните принципи на професията са:

  • независимост на адвоката и адвокатската колегия
  • адвокатска тайна и конфиденциалност
  • забрана на конфликт на интереси
  • компетентност
  • достойнство, почтеност, лоялност и грижа
  • колегиалност и уважение
  • принос към доброто правораздаване и зачитането на върховенството на правото
  • право на справедливо възнаграждение

Те не остават гола декларация, а са разяснени от Международния съюз на адвокатите. Ето какво означава на практика принципът за достойнство, почтеност, лоялност и грижа: „Адвокатът трябва да докаже, че е достоен за доверието, което му се гласува, поддържайки принципите на достойнство, почтеност, лоялност и грижа. Адвокатът не трябва да предприема действия, които накърняват репутацията му или тази на гилдията като цяло, както и на доверието на обществото в самата професия. Адвокатът не трябва при никакви обстоятелства да улеснява извършването от страна на клиент или на трето лице на незаконни действия, наказуеми като престъпления или представляващи данъчна измама“. А в разяснителния меморандум се казва, че адвокатите трябва да бъдат надеждни и не трябва да правят нищо, което би могло да навреди на репутацията им или на гилдията, както и на общественото доверие в професията.

За друг от водещите принципи в дейността на адвоката – компетентността, международният съюз заявява: „Нарастващата сложност на правната уредба, все по-детайлното увеличаване на правилата от всякакъв тип и увеличаването на честотата на законодателните изменения изискват продължаващо правно образование. Това представлява професионално задължение на адвокатите, което често се предоставя от регулиращите органи, но за което в крайна сметка са отговорни адвокатите. Във всеки случай вече не е възможно адвокатът да е експерт във всички области на правото. Поради това адвокатът не може да поеме дело, без да е компетентен да се справи с него, или след като информира клиента, без да получи съдействие от други адвокати или експерти“.

Говорейки за друг от основните принципи, от които трябва да се ръководи адвокатът – колегиалност и уважение, Валя Гигова споделя, че в световен план колегите ѝ осъзнават, че адвокатът не живее изолирано, а в среда, в която е свързан с клиенти, съдии, прокурори и следователи. „Най-важното е общуването между правните професии и служенето на общото благо. Именно то води до  развитието на правната система, а тя е паралел на всички други обществени отношения. А у нас има една криворазбрана моралност, според която е невъзможно да има нормални морални и човешки контакти между адвокати, съдии и прокурори. Тази формална дистанцираност е ненужно лицемерна. В другите държави хората си говорят. Колеги адвокати ни казват, че са ходили да обсъждат делото със съдията. При нас за подобно нещо ще бъдат изгонени от съдийския кабинет“, разказва тя.

Именно на значението на правото, на адвокатите и на тяхната мисия е посветена речта на президента на Португалия Марселу Рибелу ди Соза, който лично открива конгреса. Той е изтъкнат юрист, преподавател по Конституционно право с повече от 30 години опит и общественик и говори пред колегите си за битката за правото, която всеки адвокат е призван да води (запис от изключително въздействащата му реч на английски и френски език можете да видите тук).

Адвокатите в дигиталния свят

Най-драстичното разминаване между проблемите, които се налага да решават българските адвокати и колегите им от по-напредналите държави, е по отношение на технологиите. Докато гилдията у нас иска да получава протоколите от съдебните заседания по имейла, по света говорят за роботизация на съдебната система, за големи бази данни, изкуствен интелект и технологии за лицево и гласово разпознаване и как те могат да подобрят достъпа до правосъдие и да създадат нови начини за предоставяне на правни услуги.

„Дигитализацията може да бъде помощно средство във всяка човешка дейност. В правната сфера това например е лесен достъп до нормативна база, търсене на съдебна практика. Но вече се поставя въпросът за роботизация на съдебната система. В Англия има роботизирани съдебни решения. Т.е. излиза проекторешение, постановено от машина, въз основа на конкретните факти, установени по делото и преобладаващата съдебна практика“, разказва адвокат Гигова.

По думите ѝ другият голям въпрос е отговорността в дигиталния свят. „Говори се за поделена отговорност, за изследване във всеки случай какво е било въздействието на технологията и какво на човека. Ще дам пример – един адвокат проверява нормативната база и практика. Но в текста, който му се предлага от компютъра, има грешка. Посочено е вместо „съдът счита, че нормата трябва да се прилага така“, „съдът счита, че НЕ трябва да се прилага така“. Адвокатът се доверява изцяло на текста, цитира го и получава точно обратния резултат, на този който е целял, защото верният текст е съвършено различен. И тогава кой е виновен?“, казва Валя Гигова.

Осъществяването на правната професия онлайн е друга непозната у нас възможност, която обаче вълнува адвокатите от другите държави и вече се случва. „Хората по света не ходят да чукат по вратите и да търсят адвокат по бракоразводни дела“, заявява тя и разказва, че на форума е представен стартиращият португалски проект „LawRa“, чрез който в реално време клиенти могат да се свързват с адвокати, да комуникират с тях онлайн или да посетят най-близко раположения адвокат, който е онлайн и се е съгласил да даде и консултация.

„В една обединена Европа гражданите много трудно могат да се ориентират как да си намерят адвокат. Тази система позволява ако съм германец, да търся и да намеря испански адвокат, който да знае немски, но живее в Барселона, защото там ми е казусът и освен това е специалист по наследствено право. Консултациите могат да бъдат осъществявани изцяло онлайн. Клиентът може да си постави въпросите, да си разкаже казуса и да получи оферти от различни адвокати за разрешаването му – като ценово предложение и време. Така той може да направи избор“, обяснява адвокат Гигова.

Но констатира: „Тук се отнасяме много негативно към електронните платформи, даже считаме, че те нарушават Закона за адвокатурата, защото са форма на реклама. Приема се, че онлайн осъществяването на услуги е забранена практика, защото е нелоялна конкуренция“.

Гигова обяснява, че на конгреса адвокатите са дискутирали начините за идентификация на клиента при онлайн практикуването, тъй като той не идва в кантората и не подписва пълномощно. „В дистанционната онлайн среда това е абсолютно допустимо да става с всички възможни системи за идентификация – като почнеш от регистрация в платформата и стигнеш до електронен подпис“, казва тя.

Според нея българската адвокатура не може да продължи да игнорира съвременните форми за комуникация и не друг, а Висшият адвокатски съвет, трябва да изгради подобна платформа. „Основният въпрос е, че трябва да се носи отговорност за информацията в платформата. Всеки иска да се изкара компетентен, за да привлече повече клиенти, но не може един адвокат да бъде специалист по всичко. Той може да поема всякакви дела, негова работа е дали се счита компетентен да разреши даден казус, но в подобна платформа трябва да заяви не повече от два отрасъла на правото“, казва Гигова.

Това обаче са въпроси, които ще останат за някое друго Общо събрание на адвокатите.

8
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
ало,ало......
ало,ало......
21 февруари 2019 12:15
Гост

ВАдвС мълча почти година за ЗМИП. Опитите за изменения в закона за адвокатурата са неуспешни заради пасивността на Висшия адвокатски съвет.От 21.01.2015г. Зид на ЗА в НС ………..сега сме 18.02.2019г. Делегатите да искат оставката на целия ВАдвС.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
21 февруари 2019 10:57
Регистриран

Не можем да “ учим“ клиента.Това да не би да е дружинната на класа.Той получава съвети от различни опции.Но сам избира посоката,a адвокатът я следва по правилата.И тази личност се изживява като нарущаващ оснивни права,но все тая.Ако ВАдвС не изучи поне колективно постулатите и ценностите в правото на ЕС,не ще се освободи от миналото.Няма по- голям проблем от несмирението на егото Човешко Международният адвокатски съюз си е прагматично- нестопанска организация с идеална уж цел за закрила на адвокатската професия.Но забравя да закриля самите личности- адвокати,които се борят вече не само за правата на гражданите,а и за своите лични права.Да сте… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
21 февруари 2019 9:29
Гост

Много изчерпателен доклад. Според мен обаче изкуственият интелект все още не би намерил приложение тук.

sfx
sfx
21 февруари 2019 9:49
Гост

какъв изкуствен интелект, бе, колега, то някои тук естествен нямат. но за доклада сте прав, това е сверяване на часовниците=, което показва, че сме не години, а десетилетия назад в нещата, които вълнуват юристите. кога тук адвокатският съвет ще напарви нещо дори като видеото за правата на човека. поствам го пак, защото е за пример https://www.youtube.com/watch?v=hROnqBz0_ZU

Анонимен
Анонимен
21 февруари 2019 8:51
Гост

Трябва да бъдем по-широко скроени и да приемем електронните платформи като начин на общуване. Това би улеснило клиентите и ще им спести време.

Марко
Марко
21 февруари 2019 8:39
Гост

Би било добре нашите адвокати да вземат пример от чуждестранните по отношение на каузата да променят клиентите си към по-добро поведение. А не да защитават престъпници, заради тлъстите хонорари.

Анонимен
Анонимен
21 февруари 2019 8:02
Гост

Най-драстичната разлика не са технологиите. Най-драстичната разлика е, че по белия свят организациите на адвокатите се борят за правата на гражданите, за качеството на професията, за правото. Тук се борят за пари. това лъсва на всяко събрание по колегии и на общото за страната. Казва ви го човек бил делегат повече от 10 години, който отвратен се отказа

money power
money power
21 февруари 2019 8:06
Гост

напълно съгласен. цяла година висшият адвокатски съвет спи, а през последните дни от страх какво ще се случи на събранието проявява изненадваща активност. но на адвокат не е лесно да затвориш устата и мисля, че в събота ще бъде доста напрегнато за някои хора с високи заплати