Съвременният свят е изправен пред ново чрезвичайно предизвикателство в лицето на заплахата, надвиснала над него, вследствие пандемията, причинена от новия вирус COVID-19. Справянето с нея предполага множество разнообразни мерки, които трябва да бъдат предприемани от различните държави. Сред най-важните от тях са подходящите законодателни изменения и допълнения. Глобалната епидемия застрашава пряко живота, здравето и благоденствието на хората, които са висшите ценности на съвременното общество. А във всяка страна по света най-значимите социални отношения се охраняват от наказателния закон. Затова борбата с новия вирус би следвало да обхване и промени в областта на наказателното право.

Българският законодател реагира сравнително своевременно. Ден след  обявяването на извънредно положение в извънредния бр. 23 на Държавен вестник беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК) със следното съдържание:

Параграф единствен. В чл. 355 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „наредба“ се добавя „правила или мерки“, а думите „с пробация или с глоба от сто до триста лева“ се заменят „с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева“.

2. Алинея 2 се изменя така: „Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева“.

Скоро след това, още в края на месеца бе приет и Законът[1] за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), на който беше придадено обратно действие от 13 март 2020 г., като за определени негови текстове се прие, че имат действие до отмяната му. С §3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ ) на този закон се приеха допълнителни изменения в НК. Така в чл. 225 се създаде нова ал. 6. „Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“.

Променена беше и чл. 326, ал. 2, като беше увеличен размерът на наказанието глоба и разпоредбата придоби следното съдържание: Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Отново беше изменен чл. 355, ал. 1, като се замени определението на болестта, за противодействието на която се създават „наредба правила или мерки” от заразителна, на заразна, с което действащата към момента редакция стана: Който наруши наредба правила или мерки, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.”

Мотивите, изложени от вносителя и при двете промени, са изключително пестеливи. Относно измененията, публикувани на 14 март 2020 г., се изчерпваха с едно изречение: Законодателната инициатива произхожда от необходимостта за прецизиране на правната уредба и завишаване на санкциите, свързани с неспазването на правилата за противодействие на разпространението или появяването на заразителни болести, както и извършването на такива деяния, по време, пандемия, или извънредно положение, свързано със смъртни случаи“. Мотивите бяха приети и за „основание за законодателната инициатива” (още тук се виждат допуснатите граматични и стилистични неточности). Що се касае до мотивите относно измененията, обнародвани на 24 март 2020 г. с ПРЗ на ЗМДВИП, може категорично да се заяви, че между изтъкнатите мотиви и приетите промени просто няма никаква връзка.

Въпросите, на които ще се опитам да отговоря в настоящата статия, са два:

  1. Какво всъщност се промени?
  2. Какво е действието на тези промени по време, от кой момент започва тяхното действие и за какъв период?

Анализът ще бъде направен в хронологична последователност, в съответствие с обнародването на изследваните промени.

І. Съдържание на промените

1. Чл. 355 НК е в Глава единадесета, раздел ІІІ „Престъпления против народното здраве”. За него е характерно, че посегателството е насочено срещу обществените отношения свързани с живота и здравето на неограничен кръг хора. Първата промяна на ал. 1 на този член от 14 март 2020 г. съдържа едно допълнение и едно изменение.

1. 1. В текста на ал. 1 бяха добавени думите „правила и мерки”. Така се обогатиха възможните предмети на престъпно посегателство и се предвиди възможността, застрашаването на обществени отношения, защитаващи населението от заразни болести, да се осъществи чрез нарушаване освен на наредба, но и на „правила” или „мерки” . „Правила” (производно на „правило“[2], със синоними: аксиома, постулат), в случая е употребено като „предписание, норма, които установяват някакъв ред при изпълнение на някаква дейност или начин на поведение”. „Мерки” (производно на „мярка“ и синоними: норма, ограничение, закон, постановление) в чл. 355, ал. 1 е със съдържание „преднамерено действие, грижа за осъществяването, постигането на нещо.”[3]

Хипотезите са предпоставени алтернативно, т. е. престъплението се консумира чрез нарушаване или на наредба, или на правила, или на мерки. За да се осъществи съставът относно добавените актове, е необходимо наличието на няколко положителни и една отрицателна предпоставка в условията на кумулативност. Първата положителна предпоставка изисква въпросните „правила или мерки” да са предвидени, да са част от някакъв действащ нормативен акт по см. на чл. 1а от Закона за нормативните актове (ЗНА). Видът на този нормативен акт и неговият издател са ирелевантни. Практиката показа, че правилата и мерките се въвеждат обикновено с  решение на Министерския съвет[4] и/или заповед[5] на министъра на здравеопазването, издадена по реда на чл. 63 от Закона за здравето (ЗЗ). Втората предпоставка е свързана с характера, предназначението на нормативния акт. Чрез него трябва да се противодейства, да е насочен или против разпространяването на заразна болест по хората или (алтернативно) срещу появяването на такава. Следващото условие се състои в това, че за да се осъществи съставът на престъплението, когато не е издадена наредба, е необходимо предприетите мерки или въведените правила да са поне две. Употребеното в закона множествено число на „правила или мерки” предпоставя също така, че за да се извърши престъплението, е необходимо да са нарушени поне две правила или поне две мерки, въведени за противодействие на заразната болест. Отрицателното условие е – разглежданите „правила или мерки” да не са част от наредба, защото биха попаднали в първата хипотеза и изпълнителното деяние ще е за „нарушаване на наредба”, т. е. по първоначалния текст.

Това изменение беше прието малко прибързано, поради което изказът на законодателя остана непрецизен. Нормативният акт „наредба” е в единствено число, докато правилата и мерките – множествено. Определението, прилагателното „издадена” остана в женски род единствено число, което не кореспондира с наличните вече няколко алтернативи на предмета на престъплението и използването на множествено число на думите „правила или мерки”, както и на обстоятелството, че съществителното „правило” е от среден род  (не е допустимо правилата или съответно мерките да са „използвана“, те са „използвани”). Не е поставен нужният съюз „или” между думите „наредба” и „правила”. Тези пропуски се отразяват негативно на яснотата на съдържанието на текста, а оттам на неговото приложение в практиката. Не се разбира например, дали нарушението се отнася до някаква „наредба правила“ (това един акт ли е?) или се формират различни предложения в състава на престъплението, или деянието може да бъде осъществено, като се нарушат правилата в някаква наредба, или се има предвид нещо друго;

1. 2. С изменението се засегна диференциацията на отговорността и се увеличи наказуемостта, като бяха променени предвидените в закона наказания. Вместо „пробация” се предвиди наказание с „лишаване от свобода до три години”. Същевременно беше увеличен размерът на кумулативното наказание глоба, която се определи в размер от 1000 лв. до 10 000 лв., т. е. долният размер на това наказание беше увеличен десетократно, а горният – над 33 пъти. По този начин законодателят осъвремени размера на имущественото наказание и демонстрира преоценката си за степента на обществена опасност на тези престъпления.

1. 3. Едновременно бяха направени промени и в ал. 2 на същия закон, като в нея се добавиха „пандемия и извънредно положение”, измениха се видът и размерът на наказанията, за които се предвиди да се налагат кумулативно. Тази алинея съставлява квалифициран състав на основния, предвиждащ по-тежки по вид и размер наказания и отразява по-голямата обществена опасност на деянието, когато нарушенията на наредби, правила или мерки е извършено при наличието на епидемиологична обстановка или извънредно положение, свързани със смъртни случаи .

1. 3. 1. С допълненията, нашият нормотворец разшири обективната страна на деянието в тесен смисъл, като прибави алтернативни допълнителни условия относно обстановка и време, в които деянието по чл. 355 НК е по-тежко наказуемо. Първото от тези условия е наличието на пандемия (от гръцки: παν, pan– „всички“ и δήμος, demos – „хора“) – някакво инфекциозно заболяване, което се разпространява сред населението на определен обширен географски регион, континент или по целия свят, като се заразяват много хора. Тя е вид епидемия (от което следва, че изричното ѝ посочване в закона е напълно излишно), излизаща извън границите на страна и континент, характеризираща се със своята всеобхватност, вследствие появата на нов заразоносител, срещу който човечеството няма имунитет[6]. „Пандемията” е фактическо състояние, но считам, че за да бъде деянието съставомерно по чл. 355, ал. 2 НК, е необходимо да бъдат предприети от държавата и някакви юридически действия, например да са предприети мерките по чл. 63 от ЗЗ с някакъв нормативен акт, който да е промулгиран по съответния ред.

Извънредното положение еособено положение в страната, въвеждано за определен период по силата на изключителни обстоятелства и допускащо използването на особени мерки за поддържане на реда”[7]. За неговото наличие винаги е необходим юридически акт – Решение на Народното събрание по реда на чл. 84, т. 12 от КРБ, което да е обнародвано в ДВ.

В обобщение, по време, разглежданото престъпление би могло да се извърши от момента на въвеждане на мерките за борба с епидемията или пандемията или на извънредното положение по съответния ред до обявяване на прекратяването им.

За да се осъществи съставът на чл. 355, ал. 2 НК, е необходимо наличието на друго кумулативно условие от обективна страна – „извънредното положение да е свързано със смъртни случаи”. И в състава на тази алинея е допусната редакционна грешка: определението „свързано” е употребено в ед. ч. и при тълкуване излиза, че наличието на смъртни случаи не е необходимо, когато деянието е извършено по време на епидемия или пандемия. Според мен обаче тук може да се приложи стеснително тълкуване. Такова е позволено в наказателното право, когато законът показва своята „добра страна” (bonam partem) и отговорността се стеснява. Исторически погледнато, текстът на чл. 355, ал. 2 НК предвиждаше неговата санкция да се налага, когато деянието е извършено „по време на епидемия, свързана със смъртни случаи”. В мотивите на вносителя липсват индиции, че е търсил ангажиране на отговорност по тези текст, когато епидемията или пандемията не са свързани със смъртни случаи.

Допълнителното условие за наличието на „смъртни случаи” е употребено в мн. ч. Следователно те трябва да са повече от един (два и повече). Загиналите трябва да са хора, а тяхната смърт да е свързана, да произтича от заболяването, причинило епидемията или пандемията. Когато деянието е извършено по време на извънредно положение, „смъртните случаи” трябва да са свързани, да произтичат от причините за обявяването му. Обявеното сега извънредно поведение е във връзка с пандемията, причинена от COVID -19, явяваща се глобална „епидемия”, за която е документирано наличието на смъртни случаи. Следователно, престъплението по чл. 355, извършено сега, ще бъде осъществено при всички квалифициращи белези на ал. 2, което вероятно ще се отрази впоследствие при индивидуализацията на наказанието. Това обаче не означава, че признакът „извънредно положение” е ненужен. То може да бъде обявено и по други причини, несвързани с епидемиологична обстановка.

1. 3. 2. С изменението се предвиди наказанието за престъплението по ал. 2 на чл. 355 НК да е до 5 години лишаване от свобода и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Тук първо трябва да се отбележи, че изглежда става дума за поредния непрецизен текст, тъй като от прочита на разпоредбата излиза, че минимумът на глобата е 10 лв. Това, разбира се, е недопустимо, тъй като чл. 47, ал. 1 НК предвижда, че тя не може да бъде по-малка от 100 лева. Може да се предположи, че замисълът на законодателя е бил долният праг на глобата да е 10 000 лв. Подобно предположение обаче няма и не може да има никаква правна и практическа стойност.

Извън този проблем в разпоредбата е видно, че наказуемостта е драстично увеличена. „Новият” горен праг на предвиденото наказание лишаване от свобода напълно прегражда възможността за замяна на наказателната отговорност с административно наказание чрез прилагане на чл. 78а НК.  Съображенията, които може да се изложат, съвпадат с направените относно измененията на чл. 355, ал. 1 НК по-горе в  т. І. 1. 2.

1. 4. Втората промяна на чл. 355, ал. 1 НК от 24 март 2020 г. е в замяната на определението за болестта като „заразителна” със „заразна”. Според Речника на Българския език на БАН, смисълът на определението заразѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. е „който може да зарази, да предаде зараза; заразен”, а това на заразен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. „който носи или предава зараза; инфекциозен”. Понятията са близки, почти синонимни. На пръв поглед изглежда, че законодателят просто е осъвременил използваното определение. Това обаче не е точно така. Сегашната нормативна терминология ползва прилагателното „заразна”. Така е определена инфекциозната болест в чл. 63 от ЗЗ и други актове в областта на здравеопазването. Потенциалните „правила или мерки” се издават от компетентните органи с оглед предотвратяването и разпространяването на „заразна” (а не „заразителна”) болест по хората. Следователно, предвид забраната за разширително тълкуване на наказателноправна норма, с която се постига увеличаване, обосноваване на отговорността (тълкуване на закона от лошата, злата страна – malam partem), може да се приеме, че в отменения си вид, неспазването на разпоредби относно борбата с инфекциозните болести не е можело да породи отговорност по чл. 355 НК. Този въпрос е дискусионен и намирането на неговия отговор от съдебната практика тепърва предстои.

1. 5. След обявяването на извънредното положение, по чл. 355 НК се образуват множество досъдебни производства. В медиите[8] беше обявено, че вече има и приключени няколко съдебни производства в различни съдебни райони по реда на Глава двадесет и девета от Наказателно-процесуални кодекс (НПК), чрез сключване на споразумения по чл. 381 НПК. Следователно, въпреки допуснатите неточности, изменените и допълнени текстове на чл. 355 НК все пак изпълняват своите функции, след като съдът ги е приел за непротиворечащи на закона и морала. В противен случай, съдът просто не би ги одобрил (чл. 382, ал. 7 НПК). Не се прави разлика от съда и относно определенията „заразителна” и „заразна”. Но от друга страна, новите текстове все още не са „минали проверката” на поне едно реално състезателно производство във всички инстанции. По никакъв начин не са заличени последиците от допуснатите елементарни граматични грешки в текстовете, които са нетърпими в положителното право, особено в толкова важен юридически акт от най-висок ранг като НК. Грамотността в изказа на законодателя не само спомага за правилното прилагане на правните норми. Тя е показател за културата на нацията и еманация на нивото на „държавност” в страната.

Относно приключилите производства прави впечатление, че наказанията са определяни при условията на чл. 55 НК – със заменяне на предвиденото наказание с по-леко по вид. С твърде висока степен на вероятност можем да приемем, че представителите на правосъдието поне засега са склонни да приемат, че предвидената в закона наказателна репресия е прекомерна[9].

В определени случаи е възможно изпълнителното деяние по чл. 355 НК да „съвпадне” с някое, предвидено като нарушение в административни закони, напр. това по чл. 209а от ЗЗ. Това не е единичен случай в нашето санкционно право, множество деяния може да осъществяват състав едновременно на престъпление по НК и на административно нарушение. В българската доктрина се счита за неприемливо ангажиране на такава „двойна” отговорност и нейният вид се определя в съответствие със степента на обществена опасност на конкретното деяние. По време на действащото извънредно положение, засега и впрочем съвсем правилно, правозащитните органи ползват като разграничителен критерий дали деянието е свързано с неспазване на „общи” противоепидемични мерки по чл. 63 ЗЗ, което се приема като нарушение, или не се спазва задължителната изолация на конкретно лице (индивидуални мерки), напр. по чл. 61, ал. 2 ЗЗ (отговорност по НК).

2. Създаването на новата ал. 6 на чл. 225.

С това допълнение се създаде още един класифициран, по-тежко наказуем състав на престъплението спекула по чл. 255, ал. 1 НК – продажба на стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получаване за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото. Промяната засяга обективната страна на престъплението в тесен смисъл – относно време и обстановка. За да бъде осъществено престъплението по чл. 225, ал. 6 от НК, е необходимо деянието по ал. 1 от същия текст да бъде извършено при наличието на обявено извънредно положение (чието съдържание вече изяснихме) в периода на действието му, т. е. от датата на публикуването на решението на НС за обявяването му в ДВ, до тази на отмяната му по съответния ред. Причината за обявяване на това извънредно положение е ирелевантна. Не е необходимо и да има някаква връзка между основанието за въвеждане на извънредното положение и стоката, продадена на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или на услугата, за която е получено възнаграждение, по-голямо от законно допустимото.

Предвиденото в новата алинея наказание е лишаване от свобода от една до три години. Поставената от законодателя долна  граница е пречка за прилагането на чл. 55,  ал.1, т. 1, б. „б” НК – замяна на наказанието с по-лекото – пробация.

Изначално, наличието на състав на престъпление за „спекула“ в държава с пазарна икономика поставя много въпросителни. По това допълнение в обществото се завихриха много спорове, но те не са свързани с наказателното право в тесен смисъл. Затова тук няма да взема отношение по тях.

3. Престъпленията по Глава десета от НК, където попада и това по чл. 326, са насочени против реда и общественото спокойствие. С тях се накърнява нормалният обществен живот. Конкретно, деянието по чл. 326 засяга определени елементи на социалното управление, защото затруднява регулярната работа на органите, призвани да подсигуряват обществения ред, да реагират своевременно на аварии, катастрофи, стихийни или обществени бедствия или спешни медицински състояния. Първата алинея на този текст (предаване по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога) съставлява престъпление застрашаващо защитаваните обществени отношения, докато квалифицираният състав на ал. 2 е увреждащо престъпление. Вследствие на извършеното по основния състав деяние трябва да са настъпили някакви значителни вредни последици. С промяната в тази втора алинея значително се увеличи размерът на предвиденото наказание „глоба”[10].

Характерът, основанията и последиците на това изменение съвпадат със споделеното по-горе в т. І. 1. 2. относно разгледаното там изменение на чл. 355, ал. 1 от НК, поради което не е необходимо неговото преповтаряне.

ІІ. Действие на промените по време и в периода на извънредно положение.

1.Промените в ДВ, бр. 23 от 14 март 2020 г. (чл. 355, ал. и ал. 2)  

ЗИДНК беше приет от НС на 13 март 2020 г. и обнародван на 14 март 2020 г. В закона не се съдържат някакви указания относно датата за влизането му сила. Следователно за измененията и допълненията в него е приложимо общото правило на чл. 5, ал. 5 от КРБ, т. е. те пораждат действието си считано от 18 март 2020 г. (включително) занапред до тяхната отмяна или изменение.

2. Промените в ДВ, бр. 28 от 24 март 2020 г. (чл. 225, ал. 6, чл. 326, ал. 2 и чл. 355, ал. 1 НК)

Тези изменения бяха обнародвани в ПРЗ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. На този закон с нарочния §52 беше придадена обратна сила считано от 13 март 2020 г. И понеже става въпрос за изменения в наказателен закон, съществуваше опасност да бъде нарушена установената в световен мащаб забрана за ретроактивно действие на наказателноправна норма, утежняваща или разширяваща отговорността. Или по-скоро щеше да се наложи тази забрана да се обосновава в конкретни производства с чл. 4, ал. 1 (принцип на правовата държава), както и чл. 5, ал. 4 от КРБ; като се „стъпва” на определени международни актове, по които Република България е страна[11]; „примата” на правото на ЕС[12]; практиката на Конституционния съд[13] и утвърдените схващания в нашата наказателноправна теория[14] и съдебна практика. Проблемът би произтекъл от това, че за разлика от някои предходни[15], действащата КРБ в своя чл. 5, ал. 3 изключва категорично обраното действие само на наказателни закони, с които се установява наказауемост, но не и такива с които тя се увеличава.  Този потенциален проблем беше избегнат чрез въвеждането в §52 от Закона на изрично изключване ретроактивното действие на §3 от същия, за който беше определено, че влиза в сила от деня на обнародването – 24 март 2020 г.

В същия този §52 е указано изрично, че „Законът … се прилага до отмяна на извънредното положение“. Това може да създаде погрешното впечатление, че промените в НК, оповестени с него, имат същия краен срок на действие. Всъщност, не е така. Този текст се отнася единствено до прилагането на самия ЗМДВИП, но не и за промените в други закони, публикувани в неговите ПРЗ. Обсъжданите изменения и допълния в наказателния закон  не са ограничени във времето. Съществуването им в правния мир ще се запази и след преодоляването на тази епидемия и отмяната на съществуващото извънредно положение.

3. С въвеждане на извънредното положение, сроковете на немалка част от съдебните и други производства спряха да текат. Това обаче не се отнася до тези, които са с предмет по чл., чл. 225, 326 и 355 от НК[16]. За тях законодателят създаде специално изключение в приложението към чл. З, т. 1 от ЗМДВИП, прието в § 12. І, т. 15, 16 и 17 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП[17]. Затова и оглед ниската натовареност на правосъдната система в момента, делата по тези тестове се „движат”,  при това, доста експедитивно.

III. Заключение

Справянето с глобалната заплаха за човечеството, произтичаща от пандемията, предизвикана от вируса COVID -19, изисква извънредни действия. Може да се приеме, че обсъжданите законодателни изменения и допълнения в наказателния закон, направени от нашето Народно събрание са именно такива. Но вследствие бързината, с която бяха приети, се допуснаха твърде много стилистични и граматически неточности, някои от които в пълен дисонанс с правилата за правопис и правоговор на българския език (което е абсолютно забранено в официални актове), пречещи за прилагане на закона според точния му смисъл. Същевременно за съставомерни деяния по промените законови текстове се предвиди необосновано тежка наказателна репресия.

1.1. За да изиграят промените своята положителна роля, е необходимо някои от изменените, допълнени или новосъздадени текстове да бъдат редактирани, а именно:

А. В чл. 355, ал. 1 НК след думата „наредба” преди думата „правила” трябва да се добави съюзът „или”;

Б. В същата алинея, след думата „наредба” и евентуално новододобавения съюз „или”, преди съюзът „или”, употребената в множествено число дума „правила” трябва да бъде заменена с със същата дума -„правило”;

В. В същата алинея, след думата „правило” (евентуално новододобавения съюз „или”), преди съществуващия съюз „или” трябва да се добави запетайка, а след нея, преди запетайката преди думата „издадена”, употребената в множествено число дума „мерки” трябва да бъде заменена със същата дума, употребена в единствено число – „мярка”;

Г. В същата алинея, след запетайката след думата „мерки” (евентуално новопромененото „мярка”), преди думата „против” употребената в женски род единствено число дума „използвана” трябва да бъде заменена със същата дума, употребена в множествено число – „използвани”.

Така началото на изменения текст ще придобие следното съдържание:

Чл. 355, ал. 1 Който наруши наредба или правило, или мярка, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с …”

1. 2. Във втората алинея на чл. 355 НК след запетайката след думата „положение” преди съюза „със” употребената в единствено число дума „свързано” трябва да бъде заменена със същата дума в множествено число -„свързани”. След думата „десет“ да се добави „хиляди“.

Така измененият текст ще придобие следното съдържание: Ал. 2 Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързани със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

2. Определените драстични размери на предвидените глоби не отговарят на принципа на пропорционалност, нито на имущественото състояние на преобладаващата част от населението в страната, а още по-малко на разработваната от правителството Концепция за наказателната политика на държавата. Това налага определените глоби в чл. 225, ал. 6, чл. 326, ал. 2 и чл. 355, ал. 1 и ал. 2 от НК да бъдат коригирани чрез тяхното сериозно редуциране, което задължително да обхване поне предвидените в тези текстове минимални размери на глобите. Какъв да бъде този размер, следва да бъде определено след внимателен и задълбочен анализ и провеждане на нужния дебат по темата.

Необходимо е също така да се заличи предвиденият долен праг от една година лишаване от свобода в нормата на чл. 225 ал. 6 от НК.

С тези няколко изменения ще се даде възможност на съда да присъжда справедливи наказания, съобразени с особеностите на случая и обезпечаващи изпълнението на целите на наказанието, обявени в чл. 36 от НК.

3. Необходимо е да се прецени, нужно ли е в разглеждания чл. 355 НК да присъства освен думата „епидемия“ и думата „пандемия“. Както се посочи, „пандемията“ е вид „епидемия“, съотношението между тях е като „частно към общо“. Получава се едно безполезно повторение, което обременява излишно законовия текст, не допринася за разбиране на точния му смисъл и е израз на законодателно разхищение.

[1] Обн., ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.
[2] Речник на българския език БАН, дост. на http://ibl.bas.bg/rbe/
[3] Пак там.
[4] Вж.  напр. Решение № 159 на МС от 08.03.2020 г. за предприемане на мерки във връзка със заболяването COVID – 19
[5] Вж. напр. Заповед № РД  01-122/ 11. 03. 2020 г.
[6] По Большая медицинская энциклопедия / гл. ред. Б. В. Петровский. — 3-е изд. — М.: Советская энциклопедия, 1988.
[7]Речник на българския език БАН
[8] Изследването няма данни за номерата на съдебните актове. Едното престъпление е извършено на 22 март 2020 г. в Пловдив, а другото на 26 март в Благоевград. Очевидно правораздавателните органи  не правят разлика между определенията „заразна” и „заразителна”, което до голяма степен обезсмисля тази законодателна промяна Вж. за тези два случая в lex.bg „Студент е осъден на пробация – нарушил карантината с разходка”.
[9] Приложението на чл. 55 НК зависи от спецификата на конкретния случай. То изисква наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства или поне едно, което да е изключително.  В производството по решаване на делото със споразумение, наличието на такива обстоятелства не е необходимо. Това обаче не разколебава вероятната обоснованост на извода, направен в текста относно разбирането на правоохранителните органи за прекомерност на увеличените наказания.
[10] По информация, налична в средствата за  масова информация  може да се приеме, че в момента се образуват множество ДП и по чл. 326 НК. Но, както изглежда, разследващите органи не разбират добре неговото естество. Наличната съдебна практика, както и елементарната логика показват, че това не е някакъв „общ” текст. Той по-скоро касае необонованото алармиране или сезиране на компетентен орган. Чрез текста на чл. 326 НК обществения ред и спокойствие се охраняват подсредством обезпечаване нормалната дейност на службите, на които е възложено тяхното опазване.  Вж обр. напр. в lex.bg „Шефката на фармацевтичния съюз с обвинение за „тревожно” интервю”.
[11] Вж. чл. 15, 1, изр. 2-р МнПГПП и  чл. 7. 1 . ЕКЗПЧ.
[12] Вж. чл. 49. 1 от Хартата на основните свободи на гражданите на ЕС.
[13] Вж. напр. Р № 14 /21.12.2010 г. на КС на РБ по к.д. № 17/2010 г., Р № 12/ 13.10.2016 г. на КС на РБ по к.д. № 13 / 2015 г. и др.
[14] Вж. Долапчиев Н. НП Сф -1994. Изд. БАН, с. 78, Ненов И. НП О. ч. кн. 1-ва. Сф-1992. Софи-Р, с. 121. Стойнов А. НП О. ч. Сф-1999. Сиела, с. 97-99.
[15] Вж . напр. чл. 136, ал. 1 от КРБ от 1971 г.  – „Закон, който установява наказуемостта на деянието или повишава наказателната отговорност, няма обратна сила”.
[16] Сходно и в Румъния. Вж. Калин Д. „Правосъдието в Румъния по време на коронавирус.“
[17] Обн., ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.,в сила от 09.04.2020 г.

40
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
окръжен съдия
окръжен съдия
28 април 2020 13:45
Гост

Всъщност пандемия няма -нито смъртността е по-висока от обичайното,нито заболелите да толкова много. Годишно повече хора загиват в катастрофи, а още повече от други заболявания. Нито смъртността, нито заболеваемостта позволяват това грипче да бъде определено за пандемия -защото изобщо не застрашава съществуването на човечеството. Лошото е ,че бе погубена икономиката и всъщност оттам вероятоно ще хе породи нова, висока вълна от престъпност. Само Швеция запази свободата

Анонимен
Анонимен
28 април 2020 16:50
Гост

В статията е дадено определение на „пандемия“, такава има! Но написаното от „окръжен съдия“ също е вярно. Ние дори нямаме статистика за починалите от заболяването, оповестяват се цифрите на „починалите, заразени с…“! Обаче така е само при нас и в няколко други държави. Възможно е да е свързано с имунизациите ни, но със сигурност това, че не задръстихме здравната система също има отношение. Като сме живи, можем да успеем да възстановим свободата!:)

адвокат
адвокат
28 април 2020 2:13
Гост

Мисля, че доста колеги не осъзнават реалната степен на обществена опасност на диагностицираните болни от ковид-19, които умишлено нарушават карантината си. В този случай, за съжаление, правните ни знания са недостатъчна основа, върху която да се изгради обективна оценка за степента на обществена опасност. Напр.- чисто хипотетично, каква е степента на обществена опасност на лице, болно от холера, бубонна чума, бяс и други такива болести- и за умишленото нарушаване от него на наложената му карантина/ хоспитализация в болница /естествено, лицето първо би следвало да остане живо, а чак след това да му се реализира наказателна отговорност/…

Анонимен
Анонимен
28 април 2020 9:12
Гост

Вярно е, че степента на опасност все още е неизвестна величина. Това не бива да означава, че „ножицата“ на наказанията, разликата между най-високо и най-ниско наказание, трябва да е „свита“. Всъщност би следвало да е точно обратното и то именно по изложеното съображение.

Окръжен съдия
Окръжен съдия
27 април 2020 19:50
Гост

Много хубава статия. Не съм съгласен единствено със становището до кога ще важат измененията в НК, приети в ПЗР на закона за извънредното положение. личното ми мнение ,че и тези норми ЩЕ ВАЖАТ ДО ОТМЯНАТА на извънредното положение, в отличе от нормите изменени на 14.03.2020. Това е така, защото първите изменения бяха направени със закон именно за изменение на НК, а вторите -чрез извънреден закон,чието действие е ограничено по време. затова и „добрата страна на закона“ изисква да се приеме, че действието на тези изменения в НК е ограничено до времето на действие на извънредното положение. Това е мнението ми… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 23:49
Гост

Не мисля така. В НК не пише, че действието им е ограничено със срок. Вярно е, че ще действат до отмяната на извънредното положение, но при последващо такова обявяване ще породят действие отново, без нужда от това приемане и промулгация.

окръжен съдия
окръжен съдия
28 април 2020 13:49
Гост

В НК не пише ,че действието е ограничено със срок. Но промените в НК, приети с ПЗР на закона за извънредното положение според мен са ограничени със срок,защото са приети с извънреден закон, ограничен във времево пространство. Това означава, че след отмяна на извънредното положение следва да се прилагат старите норми в НК (с измененията от 14 март). А това пък означава, че образуваните наказателни производства ако не приключат дотогава следва да бъдат прекратени поради липса на престъпление :-)))))))).
Какво да се прави -такъв ни е законодателя

Анонимен
Анонимен
28 април 2020 16:43
Гост

Изключително любопитна линия на защита. Ще е интересно да се приложи в практиката. Все пак, ако трябва да сме реалисти, е по-вероятно да „не мине“. 🙂

Окръжен съдия
Окръжен съдия
28 април 2020 21:40
Гост

При мен ще мине, защото аз я споделям :-)))))

Анонимен
Анонимен
29 април 2020 8:46
Гост

Изключително сериозен и практически неоспорим и необорим аргумент! Дано се превърне в „устойчива и безпротиворечива“ практика на българските съдилища.:)

Анонимен
Анонимен
02 май 2020 15:57
Гост

Тезата породи в мен въпрос с процесуален характер. Ако е правилната, как би следвало да се процедира: да се прекрати наказателното производство или да се чете оправдателна присъда „защото извършеното не съставлява престъпление“?

адвокат
адвокат
27 април 2020 13:01
Гост

Относно последната точка 3- нека да не се забравя, че обществената опасност на едно противоправно деяние, въздигнато в престъпление, е неюридически критерий, което автоматично означава, че за да се изследва степента й, би следвало водещ да е медицинският критерий, който е безпощадно ясен- от ковид-19 се умира, налице е висока контангиозност на причинителят му, хората се заразяват само чрез говор, кашляне и кихане от вирусоносител, който може да изглежда и да се чувства 100 процента клинично здрав, но де факто да е носител на вируса и да го излъчва при говор- особено, в първите 5 дни след заразяването си, когато… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 23:53
Гост

Но ефикасността на една наказателноправна норма не се измерва само с вида и размера на предвидената в нея санкция. Важно е да има пропорционалност. Освен това, трябва да има възможност за по-прецизна индивидуализация. Всякакви „изненади“ ни предлага живота.

адвокат
адвокат
28 април 2020 1:46
Гост

Освен пропорционалността , трябва да се изследва и причинноследствената връзка между обществените отношения, които се засягат с деянието и степента на обществена опасност. Предвид чл.28 от КРБ и описаното в предходният ми коментар, считам, че наказуемостта дори е сравнително по-ниска, отколкото би следвало да бъде- напр. от 3 до 8 години лишаване от свобода при квалифицираният състав на чл.355 ал.2 от НК. Да се даде достатъчно време осъдения, на спокойствие, в местата за лишаване от свобода, да осъзнае безотговорността си и да се поправи…

Анонимен
Анонимен
28 април 2020 9:18
Гост

Да не пропускаме, че ние всъщност изобщо не знаем нито доколко се засягат защитаваните обществени отношения, нито сме съвсем наясно с причинноследствената връзка. Затова, поне засега е нежелателно репресиите да са много високи. Освен това, тенденцията при нашия законодател е към постоянно и устойчиво увеличаване на предвидените наказателни санкции, вместо предприемане на някакви по-комплексни мерки. Нека поне започне от „по-ниско“…

адвокат
адвокат
29 април 2020 2:29
Гост

Извинете- някои знаем, защото в предходното ни образование преди юридическото сме полагали и семестриален изпит по вирусология, при предходно следване в Медицинска академия. Това,че други не знаят, означава само едно- че е добре да го научат от специалистите в съответната научна дисциплина, а не сляпо да упорстват в незнанието си и да твърдят, че са им неизвестни вече доказани медицински научни факти.

Анонимен
Анонимен
29 април 2020 8:58
Гост

Наличието на толкова просветени читатели е богатство за сайта и щастие за автора:)! Наличието на предходно медицинско образование безспорно има положителна роля относно възможността за разбиране на степента на обществената опасност от обсъжданите деяния. Просто сме изправени пред нещо съвсем ново, което не е изучено и за него няма единно мнение в световната научна общност, вкл. сред вирусолозите. То не е изучавано, вероятно тепърва ще се въвежда в медицинските училища. В този контекст е „рано“. А това, че противоепидемиологичните мерки и особено социалната изолация трябва да се спазват, е безспорно.Защото чрез тях се защитава от „прегряване“ здравната ни система, а… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
28 април 2020 12:17
Гост

„Безпощадно ясен – от комид-19 се умира“, “ се заразяват само чрез говор“…Нима? Написали сте пълни глупости от медицинска и от статистическа гледна точка. Противоепидемичните мерки няма как да СПРАТ циркулирането на вируса, за никой вирус няма създадено лечение, а ваксините срещу вируси не са панацея. С “ висока обществена опасност“ са деянията на човек на висок политически пост, който носи маската като подбрадачник, но говори на всеослушание за чували с трупове, препълнени морги и детски площадки, превърнати на морги! И това, на фона на празните болници, на 58 починали и на 301 болни от коронавирус на шест милиона население!… Покажи целия коментар »

Гост
Гост
27 април 2020 10:18
Гост

Първо наказанията предвидени в текстовете, не са съобразени въобще с реалността в нашата хубава родина. Човека със седми клас образование, е във вихъра си и отново още няколко хиляди човека стават престъпници. В нашето наказателно право сякаш липсва възможност за премерена репресия изразяваща се в реална икономическа такава която да постигне необходимия ефект.

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 12:13
Гост

Абсолютно точно казано!Лошото е, че репресията обаче хич не е премерена и тази тенденция все повече се засилва.

1Път
1Път
27 април 2020 9:29
Гост

Значи така като глердам… ми иде да хвана сопатаа….

Павлов
Павлов
27 април 2020 9:28
Гост

Ние сме в извънредно положение от 1989. Че и от преди това.

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 23:55
Гост

Май „докога“ е въпросът?

Ристевски
Ристевски
27 април 2020 9:28
Гост

Ще мине и това положение извънредно.

Горан
Горан
27 април 2020 12:15
Гост

Въпросът е КОГА? Защото хората са вече психически и физически изтощени.

Филип
Филип
27 април 2020 9:27
Гост

Няма какво да се промени. Всичко е ясно

ГигенВиген
ГигенВиген
27 април 2020 9:26
Гост

Добър анализ както винаги. Много е хубаво!

janthima6581
janthima6581
27 април 2020 8:23
Гост

I am a new user of this site so here i saw multiple articles and posts posted by this site,I curious more interest in some of them hope you will give more information on this topics in your next articles. slotxo

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 8:11
Гост

Каква наказателна политика без институт по криминология?!

Симеонова
Симеонова
27 април 2020 12:17
Гост

Имаме си такъв -по криминология и криминалистика до Американския колеж. Обаче той е в окаяно състояние, както повечето такива институции в нашата разкапана държава.

master
master
27 април 2020 8:03
Гост

Наказателната репресия не може да реши всички проблеми в живота. Не само не може, но и не трябва. Онзи ден някакъв малоумник карал със 17 км/ч. в Пловдив и какво – 700 лева глоба и 3 месеца без книжка. Ама точно преди да са убили някого трябва да им се въздейства, като им се отнема книжката доживот за такова нарушение и им се свалят номерата на колата за 5 години, че да не могат да я карат докато е новичка и модерна. Така все едно си я конфискувал, без да посягаш на собствеността. А ако ги хванат, въпреки това да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 8:07
Гост

в главите на тези хора затворът е неразбираема абстракция, но да им вземеш колата за 100 000 лева, ще го разберат. направо конфискация. стига са ги галили с перце

слаб 2
слаб 2
27 април 2020 7:49
Гост

Систематичен и последователен анализ. А предложенията говорят за оценката на автора за качеството на разпоредбите повече от всякакви гръмки фрази. Нашарил ги е като учителка по математика контролно на двойкаджия 🙂

четеш и плачеш
четеш и плачеш
27 април 2020 7:38
Гост

глоба от десет до петдесет хиляди лева… на това му се казва широки граници, при това както правилно се отбелязва долната е незаконосъобразна. Господи, събери си вересиите!

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 7:57
Гост

Не, колега, гняв трябва. „Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв -величав.“
От десетилетие над българското наказателно право тегне тъмна нощ, която бълва законодателни чудовища. И присмехът на разбиращите и знаещите не е достатъчен. Бунт трябва срещу това безумие, но пропагандата на невежеството е твърде мощна и заглушава гласа на разума.

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 7:36
Гост

Затова борбата с новия вирус би следвало да обхване и промени в областта на наказателното право. Това е единственото изречение в статията, с което не мога да се съглася. В извънредно положение, когато нашите специалисти по законотворене на коляно дори имат извинение за бързането и буквално претупването на разпоредбите не трябва да им се дава да пипат НК, защото виждаме какво става

Анонимен
Анонимен
27 април 2020 23:58
Гост

Трябва да се прилагат всички възможни мерки. А, че „нашите“ не могат, е „съвсем друга работа“.

законодателна чернова
законодателна чернова
27 април 2020 7:33
Гост

Много детайлен анализ на колегата. Такъв какъвто юристите правят на всяка норма в наказателния закон, за да извлекат точния й смисъл и действие. За съжаление не се прави в най-важния момент, когато се създават нормите. Тежко ни горко с тази чернова на НК пълна с правописни и смислови грешки

подигравка
подигравка
27 април 2020 7:44
Гост

На чернова, колега, стои концепцията за наказателна политика, която многоуважаваният проф. Панайотов написа на тези хубостници и явно дори и приета, ще си си остане чернова. Да при помним само едно изказване на това, което имаме като министър на правосъдието – наказанията са вече високи, но ние въпреки това още ще ги завиши, цитирам по памет.
Правната наука, практиците, всички трябва да бойкотират този срам – българско Народно събрание, което се подиграва с труда им и с правото

Анонимен
Анонимен
28 април 2020 0:02
Гост

Концепцията на проф. Панайотов е великолепна. Доколкото зная, е дар. Още не е промулгирана. Да се надяваме, че след това ще се спазва.