Адвокатурата разясни в становище до ВКС
Каква е разликата между предлагане и даване на подкуп
Каква е разликата във формите на изпълнителното деяние между предлагане и даване на подкуп? Това е един от двата въпроса, по които предстои да се произнесе Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в първото си за тази година тълкувателно дело.
Своя отговор в становище по тълкувателното дело вече даде Висшият адвокатски съвет (пълния текст на становището виж тук).
Предлагане на подкуп
В него от адвокатурата заявява, че изпълнителното деяние „предложи“ не бива да се смесва или отъждествява с активен подкуп в хипотезата „даде”. „Докато при „даването” е необходимо получаването (приемането) на неследващия дар от длъжностното лице с цел действие или бездействие по служба, то при изпълнителното деяние „предложи” няма разменена (дадена-получена) имуществена престация“, се подчертава в становището. Като се дава своеобразно определение за предлагане на дар – „съзнателна проява, изразяваща недвусмислено намерение на дееца да предостави във фактическа власт на длъжностното лице конкретна облага, с цел да го мотивира да пренебрегне служебните си задължения“.
„Достатъчно от фактическа страна е деецът да е индивидуализирал и обективизирал волята си чрез конкретни фактически действия, но дарът (или облагата) продължава да се намира в негова фактическа власт и не е напускал патримониума му“, обяснява ВАдС. И съответно стига до извода, че активният подкуп с изпълнително деяние „предложи” е формално престъпление.
„За да е осъществен състав на престъплението чл. 304, ал. 1 или чл. 304а НК в хипотезата на изпълнително деяние „предложи”, следва деецът да е формулирал конкретно предложение и размер на дара или облагата във връзка с изпълнение или неизпълнение на конкретно служебно задължение на длъжностното лице и то да е достигнало до адресата си. В случай, че длъжностното лице е приело предложението да получи облагата или дара, които не му се следват, осъществява състава на престъпление по чл. 301 ал. 1 НК при форма на изпълнителното деяние „приеме предложение“, се посочва в становището.
Като от адвокатурата изтъкват, че ако се стигне до предаване на парите (дара, облагата), тогава деецът ще носи отговорност за даване на подкуп, защото то „поглъща“ изпълнителното деяние „предложи”. И подчертават, че „предлагането” и „обещаването” на дар са фази в развитието на едно и също посегателство, при което самостоятелното им съществуване и наказване има смисъл само тогава, когато деецът не е пристъпил към „даване”.
Даването на подкуп – кога е довършено и кога е само опит
Другият въпрос, по който трябва да се произнесе Наказателната колегия на ВКС, е кога е довършен активният подкуп, когато става дума за даване на дар или облага. Както „Лекс“ писа, тук противоречията в практиката са многобройни и възникват, когато подкупът не е приет, но е бил предоставен във фактическа власт на длъжностното лице, за което е бил предназначен.
За да даде своя отговор, Висшият адвокатски съвет стъпва на основните постановки в Постановление на Върховния съд от 1981 г. (№ 8 от 30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г.). В него е прието, че за да бъде довършено престъплението подкуп, следва дарът (облагата) фактически да бъде приет (получен) от длъжностното лице. Върховният съд развива тезата, че подкупът по своята същност е сделка, т. е. за да е налице, е необходимо съгласието и на двете страни, както по сключването ѝ, така и по всичките ѝ елементи.
Сега пред ВКС стои въпросът дали това виждане не трябва да бъде преосмислено, защото е формирано преди 2000 г., когато съставът на подкупа е предвиждал като единствена форма на изпълнителното деяние „даване“.
От адвокатурата обаче са на мнение, че виждането на Върховния съд отпреди 38 години за подкупа като двустранна сделка, която се извършва с користна цел и е свързана със службата на длъжностното лице, е актуално и днес. „В принципен план, за да е налице сделка е необходимо постигнато съгласие между две или повече лица за да се създаде, измени или прекрати една правна връзка. Затова за осъществяване състава на престъплението подкуп, ще е необходимо постигането на съгласие между двете страни (даващия и приемащия подкупа), както по отношение на предмета на престъплението – дара или облагата, така и относно съдържанието на действието или бездействието по служба, което се цели“, се припомня в становището.
Като ВАдС цитира и друга принципна постановка от постановлението на ВС, която според него трябва да бъде съобразена днес от върховните съдии – „при всички случаи трябва да има съгласие между двете страни по всички съществени елементи на сделката, както по отношение на дара или конкретната облага, така и по отношение на изпълнението или неизпълнението на служебните задължения, към които е насочено, за да е довършено престъплението“.
Висшият адвокатски съвет застъпва становището, че изпълнителното деяние „даде” при активния подкуп по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а НК е осъществено „когато между двете страни по сделката не само е постигнато съгласие за предмета на престъплението (дара), по съдържанието на действията/бездействията по служба, за които се дава, но и когато дарът (облагата) е напуснал патримониума на даващия и е получен от длъжностното лице“. Т.е. изпълнителното деяние „даде” при активния подкуп ще бъде довършено, когато даващият преустанови фактическата си власт върху предмета на престъплението и той премине в тази на длъжностното лице, при съгласие по другите елементи на сделката. Деянието ще остане недовършено в случаите, когато не е установена такава фактическа власт от длъжностното лице.
„Когато даващият подкупа е направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия, но последният не го получи, ще е налице довършен опит, тъй като даващият няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен подкупът, не го е получил или не желае да го получи“, обясняват виждането си от адвокатурата. И посочват, че когато даването на подкупа е съпроводено с липса на съгласие за неговото приемане от длъжностното лице, деянието следва да се квалифицира като опит, а не като „предлагане“ на подкуп. „Това е така, защото активната страна вече е предприела действия по фактическо разпореждане с предмета, в желанието си да мотивира другата (пасивна) страна към определено действие или бездействие“, изтъква ВАдС.
6
Коментирайте
Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.
Разликата между предлагане и даване на подкуп е почти никаква, защото и двете са престъпления.
Това са базисни неща, но теорията трябва да еволюира. С новите форми на изпълнително деяния, това със сделката и всичките елементи на ВС, хич не се вързва и увисва при несъгласие на ДЛ…
това тълкувателно дело дали ще се отрази на Иванчева, за едни 1,6% питам…
какво съгласие, като човекът отсреща не приема. няма сделка, но има престъпление – предлагане.
Красиво е българското непрецедентно право, което все пак се развива при наличие на конкретни казуси. Защото на всички е ясно поради кой казус се налага сега ВКС да се произнася за предлагането, даването и получаването на подкуп.