Висшият съдебен съвет (ВСС) категорично възрази с преходни разпоредби в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да се променя Наказателно-процесуалният кодекс (НПК), защото това е в противоречие на Закона за нормативните актове. Повод за това стана проектът за изменения в ГПК, с който се въвежда електронното правосъдие и вчера беше приет от правителството (какво предвижда той виж тук).

Заседанието на съвета днес започна с едноминутно мълчание в памет на Евгени Диков, който почина вчера след заразяване с COVID-19. Представляващият ВСС Боян Магдалинчев каза, че си е отишъл „великолепен човек, великолепен приятел, който не е пресякъл пътя на никого, всичко най-добро, което можеше да даде, го е давал“.

По отношение на промените в НПК чрез ГПК, съветът се позова на чл. 10 от ЗНА, както и на практиката на Конституционния съд, според която всеки закон за изменение и допълнение, без значение дали е оформен отделно или в рамките на заключителните разпоредби на нов закон, с които се променя друг нормативен акт, обслужва действащия закон и в този смисъл има вторичен характер. След влизането му в сила престава да бъде самостоятелен закон, защото става част от корпуса на нормативния акт, който се изменя и допълва. „В този смисъл изменените и допълнени със ЗИД на ГПК разпоредби в НПК на общо основание подлежат на оценка на въздействието и провеждане на обществени консултации с гражданите и юридическите лица, за да бъдат съобразени изискванията на ЗНА“, каза председателят на правната комисия Цветинка Пашкунова, което беше възприето от колегите ѝ от ВСС.

Иначе като цяло съветът изрази положително становище по по промените в ГПК, като акцент беше поставен на отлагателните срокове за въвеждането в експлоатация Единния портал за електронно правосъдие, чието доработване започна, за да отговори на нуждите за електронно връчване на книжа, съобщения и др. на адвокатите.

Същевременно ВСС предложи някои редакции на отделни разпоредби в ГПК.

Една от тях е в чл. 38 ГПК, който урежда общо връчването и в който се предлага да се регламентира, че ако то не може да стене чрез ЕПЕП или чрез квалифицирана е-поща, ще може да се извърши и на обикновен имейл. И съветът предлага, когато се използва обикновена електронна поща изрично да се предвиди, че връчването е редовно, ако страната потвърди изрично получаването.

Що се отнася до специалната разпоредба за е-връчване в ГПК – чл. 41а, кадровиците предложиха, че към правилото, че когато връчването става чрез ЕПЕП или препоръчана е-поща, съобщението се смята за получено в деня на изтеглянето му от адресата, трябва да се добави, че „страната следва да изтегли съобщението в едноседмичен срок от изпращането му“.

Съветът направи предложения за редакции на чл. 51 ГПК, който урежда връчването на адвокат. Както „Лекс“ писа, то ще се извършва само чрез ЕПЕП и се предлага това да се случи от 1 юли 2022 г. Предложението на правителството е да се предвиди и че на адвокат може да се връчва и на „всяко място, където той се намира по служба“. ВСС настоя този израз да отпадне, тъй като е неясен. А т. нар. адвокатска ваканция от е-връчване да бъде уредена по следния начин: „Адвокатът може да заяви по електронен път в единния портал за електронно правосъдие, че отсъства и не приема съобщения за определени периоди от време, които не могат да бъдат с обща продължителност повече от 45 календарни дни в рамките на една календарна година. Съобщенията, връчени в заявения период на отсъствие, се смятат връчени в първия ден след края му“.

Спорно се оказа предложението на промени чрез ПЗР на ГПК на чл. 64 и чл. 270 от НПК.

В ал. 2 на 64 от НПК се правят следните промени: „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител.

В чл. 270, ал. 2 се създава изречение второ: „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или по писмено искане на подсъдимия и неговия защитник и по преценка на съда, подсъдимият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или от негов представител.

Севдалин Мавров възрази срещу изразите „при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства“. Той предложи този израз да отпадне.

Цветинка Пашкунова обясни, че провеждането на заседания чрез видеоконференции вече е действащо право, а с тези две разпоредби просто се разширява използването ѝ, като е предвидено това да става и при извънредни обстоятелства.

Атанаска Дишева допълни, че промените в процесуалните кодекси по отношение на видеоконферентните заседания са били изготвени преди още да има пандемия и извънредно положение и заради това е сегашното предложение.

Въпреки това, мнозинството подкрепи Мавров и реши да не одобри тази част от промяната.

Иначе обсъждането на измененията в ГПК прерасна и в дискусия за това дали кадровиците имат стратегия за електронното правосъдие.

Даниела Марчева заяви, че първо Съдийската колегия е трябвало да обсъди този въпрос и да начертае стратегия. Но това за съжаление не се е случило. По думите ѝ с проекта не се дава отговор на основния въпрос – всички дела ли ще бъдат в електронен формат, или ще има и такива на хартия. Според нея промените в ГПК на този етап за безсмислени и не решават въпросите на електронното правосъдие.

Боян Новански пък очерта проблемите и въпросите, които стоят при надграждането на ЕПЕП. По думите му има проблеми с адвокатурата, защото за регистрация се изисква ЕГН, а все още няма становище на Висшия адвокатски съвет дали ще разрешат достъп до тези данни на техния сървър, за да може те да бъдат вмъкнати в портала.

Все още не е ясно и за кои дела ще се иска специално разрешение от съдия, за да може адвокат да се запознае с тях чрез портала. Новански обясни, че всеки адвокат има право да се запознае с дело, но има такива, които не бива да се гледат и по които се изисква специално пълномощно.

Все още няма отговор и на въпроса дали ЕПЕП ще се присъедини към държавната система за електронно призоваване или към тази на ВСС.

Той каза и че са необходими много средства за нов сървър за ЕПЕП, защото сегашният е остарял и „в момента се държи на магия“. Нужни нови сканиращи устройства за съдилищата, които пък трябва да осигурят помещения и хора, които ще работят на тях. Новански посочи и че трябва да се помисли по въпроса дали съдебната система не трябва да изгради собствена видеовръзка, така че да не плаща лицензи на чужди компании, които са скъпи.

А най-основният въпрос е, че в момента няма финансиране по проекти. Новански обясни, че кандидатстват за финансиране по проекти по линията на COVID-19, но има сериозни проблеми с  Държавната агенция за електронно управление, което искала сериозно да редуцира броя на проектите.

След като изброи всички проблеми и нерешени въпроси, Новански заяви, че няма как да посочи дори примерен срок, в който ще бъде надграден Единният портал за електронно правосъдие.

29
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
АнонименАдвокат
АнонименАдвокат
27 ноември 2020 18:58
Гост

Има и нещо друго – откъде накъде всеки ще има достъп до всякакви дела – тук става и въпрос за конфиденциалност. Не са ми редки случаите в практиката – когато по азбучник и по ЕГН са хващали в зародиш и обезпечения и искови молби и са вклинявали свои документи – разни адвокатски кантори, да не говорим – когато са крупни финансови интереси, там няма милост и се минава и направо през секретаря на състава за информация. Друго си е да се оставя следа някъде – кой, кога и защо е проверявал дадено дело. Както и да е – при всички… Покажи целия коментар »

АнонименАдвокат
АнонименАдвокат
27 ноември 2020 18:50
Гост

Аз не разбирам, как юристи се занимават с несвойствени неща, тоест – те би трябвало да разбират, че всеки закон е насочен първо и основно към гражданите – само те могат да изказват мнения – евентуално опирайки се на авторитетно експертно мнение – ВСС да дава мнение за един закон – какво означава – капсулирано законодателство, приемат се на конвейер закони, които не са обсъдени и с гражданите, както и да е дотук добре – но освен това и 11 члена на ВСС казват добре или зле е. На мен не ми харесва да стана електронен адвокат, така че –… Покажи целия коментар »

Николай
Николай
26 ноември 2020 13:52
Гост

Не виждам защо Висшият адвокатски съвет да не разрешат достъп до данните на техния сървър.

Бисер
Бисер
26 ноември 2020 13:53
Гост

Защото се притесняват може би от теч на данни. Я какво стана с НАП-а.

Дани
Дани
26 ноември 2020 13:51
Гост

Промените в ГПК на този етап наистина са напълно безсмислени.

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 13:42
Гост

Интересна ми е др. Марчева. Не й било ясно в какъв обхват щяло да бъде ел. правосъдието, та да решала СК на ВСС – дали изцяло или частично делата щели да бъдат само електронни. Ами да си беше прочела чл. 360ж и 360з ЗСВ и щеше да разбере – още от 2016 г. законодателят ясно е разписал какво иска да стане, а същевременно самият ВСС е приел наредба за ел. дела от 2017 г. Явно тя концептуално не е наясно, че ВСС е само административен орган, който само изпълнява законите, а не ги създава, нито променя. Политиката на държавата по… Покажи целия коментар »

До Васил Петров от СРС
До Васил Петров от СРС
26 ноември 2020 14:04
Гост

Не сте схванали смисъла на казаното по време на заседанието. ВСС не е законодателен орган, но представлява съдебната система . Именно това е органа, който следва да очертае всички парамерти на електронното правосъдие и да ги отстоява пред изпълнителната и законодателната власт. ЗСВ в сегашния си вид относно електронното правосъдие на практика не отговаря нито на реалността, нито на особеностите на българската правна система. Да цитираме други европейски съд.системи е безсмислено, защото този комплекс за „равнис“ още от времето на Варшавския договор не води до нищо добро, както се видя. И поставените въпроси за това дали всички дела трябва и… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 14:34
Гост

Докторе, а къде спаха 4 години, че не го направиха – пари имаха, закони и нормативна уредба имаха, само воля нямаха. Мързелът е велика сила знаем. ëjr,r години си го местиха от левия в десния.
Ай сиктир…

Баба
Баба
26 ноември 2020 14:08
Гост

Много неадекватен аргумент – само защото ЗСВ е такъв в момента, съдебната власт да си мълчи за глупостите, които са натворени в закона?!
Законът за съдебната власт , а и всички останали закони, не са природни такива, че да не се променят.
Страшни глупости и грозни думи сте използвали. Засрамете се!

Анонимен
Анонимен
27 ноември 2020 8:00
Гост

Чак пък от вкъщи да си работи не е ли прекалено?

Боянски
Боянски
26 ноември 2020 13:25
Гост

Заявлението на Новански, че електронното правосъдие е напълно технически необезпечено е пряко признание за пълното безхаберие, което цари в този ВСС, при положение, че глава 18а ЗСВ е приета още през 2016 г., като в ПЗР са разписани ясни и конкретни стъпки и действия, които трябваше да предприеме ВСС в рамките на 3-годишен първоначален период, който вече беше продължен с 1,5 година до 1.01.2021 г., а сега ще се продължи и още с 6 месеца. Сиреч 5 ГОДИНИ не стигнаха на ВСС да планира бюджетно, да обяви и проведе общ. поръчки и да закупи нужните за това мощни скенери и… Покажи целия коментар »

Водевил
Водевил
26 ноември 2020 14:14
Гост

Питай Керелска защо 3 години прави ЕПЕП и нищо не е направила.

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 14:41
Гост

А Керелска ли ти е виновна, че за 4 години не сте се сетили да проведете общ поръчка за доставка на модерни скенери. С джобни телефони ли ще сканираме делата.

Не е важно кой
Не е важно кой
26 ноември 2020 15:32
Гост

Това няма общо с въпроса защо Керелска спа 3 години и ЕПЕП накрая не отговаря на закона, не може нищо с него да се прави. Това е софтуер.
А скенерите и принтерите са за ЕИСС и са техническо оборудване, което се купува когато има софтуер, ЕПЕП ГО НЯМА!!

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 14:52
Гост

и на пишещи машини, ходом марш!

Demireva
Demireva
26 ноември 2020 13:24
Гост

Добре е, че са се „разбрали“

Гергана Т
Гергана Т
26 ноември 2020 13:24
Гост

Няма как да се гарантира сигурност пре змейл, колкото и да е сигурен той

Миро
Миро
26 ноември 2020 13:34
Гост

Точно така. Винаги има начин да се преслуша пощата.

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 17:26
Гост

То винаги има начин и призовкаря преди да дойде при теб да мине на друго място и да ти „издаде“ нещата!

Манолева
Манолева
26 ноември 2020 13:23
Гост

Според мен е редно да не се пуска по Мейл, защото не е сигурно ама хич дори

Деница Р
Деница Р
26 ноември 2020 13:23
Гост

Пак разправии и галимации

Нина
Нина
26 ноември 2020 13:35
Гост

Защото са толкова компетентни. Тоест въобще не са.

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 13:21
Гост

когато се използва обикновена електронна поща изрично да се предвиди, че връчването е редовно, ако страната потвърди изрично получаването.

Как ще стане с Gmail? Нали „Страната“ ще види от кого е мейла и няма да го отоври бе шушумиги

Сен Жак
Сен Жак
26 ноември 2020 13:22
Гост

Смяташ, че не позлват мейла на гугъл ли?

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 13:23
Гост

Не, смятам, че се пишат глупости! Смятам, че трябва да се направи портал, а не да се ползва каквото има, защото не можем по-рано

Лозан
Лозан
26 ноември 2020 13:55
Гост

Дори пощата да е „необикновена“, пак можеш да не покажеш, че си получил писмото.

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 13:19
Гост

WTF? Whay?

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 13:19
Гост

Добре е, че са възразили, защото това си е нелепичка

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2020 13:19
Гост

А те категорично възразили. Абе що не си го…Айде да не казвам, че тука малки деца четат