Истанбулската конвенция би наложила в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията. Това посочва в решението си Конституционният съд (КС) (виж решението тук).

Както „Лекс“ писа още вчера, с 8 на 4 гласа КС обяви, че тя не съответства на българския основен закон и противоречи на принципа на правовата държава, залегнал в него. На особено мнение са застанали Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров

Особеното мнение на Георги Ангелов и Румен Ненков

Особеното мнение на Константин Пенчев

Особеното мнение на Филип Димитров

„В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“, пише КС.

Той посочва, че Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. „В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията“, заявява КС.

В решението се казва още, че традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност – т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. „Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, се казва в решението.

То стъпва и на конституционната дефиниция за брак – „…доброволен съюз между мъж и жена“. „Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба“, заявява мнозинството в КС.

И продължава: Противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория, понятието „gender“/„genre“ („пол“), като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex”/ „sexe“. …това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото ѝ прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава във формален смисъл (чл. 4, ал. 1 от Конституцията)“.

КС признава, че целите на конвенцията – защита на жените срещу всички форми на насилие, напълно съответстват на  основните конституционни принципи. Но заявява: „…въпреки безспорните си положителни страни, конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите ѝ излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование“.

В решението се посочва, че тя изисква страните по нея да прилагат разпоредбите ѝ без всякаква дискриминация, а в обяснителния доклад към нея, списъкът на белезите, по които не трябва да се допуска неравно третиране е разширен. Там попадат и хората, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категориите „мъже“ и “жени“, обяснява КС.

Въпреки че не урежда конкретно правата на самите „трансджендър“ хора („transgender people), Конвенцията е и първият международен договор, подписан от Република България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола“ в чл. 4, § 3 като основание за недопускане на дискриминация. Трябва да се подчертае, че в израза „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“) става дума не за „пол“ като биологична категория, а за „пол“ („gender“)  при смисъла, вложен в така дадената дефиниция на понятието в чл. 3, буква „в“ от Конвенцията.  Конвенцията не дава определение за „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“). Обяснителният доклад към Конвенцията (§ 53) определя „половата идентичност“, както следва: „Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“, пише в решението.

Конституционният съд посочва, че на българската конституция не съответстват разпоредбите на чл. 3, буква „в“ и на чл. 4, § 3 от конвенцията. Те обаче са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост и тъкмо по отношение на тях не се допускат резерви.

Така парламентът вече не може да ратифицира конвенцията, освен ако не реши да промени Конституцията.

Така или иначе, тя вече беше оттеглена от Народното събрание.

14
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
27 юли 2018 12:47
Гост

До къде стигнахме! Да се признае пол, различен от биологичния. Пълен абсурд.

Петя
Петя
27 юли 2018 12:49
Гост

Това напълно противоречи на българските традиционни и семейни ценности. Ние сме християни все пак.

Възмутен
Възмутен
27 юли 2018 12:58
Гост

Истанбулската конвенция e в пълен разрез с Конституцията.

Смях
Смях
27 юли 2018 12:59
Гост

Нищо чудно да ни променят основния закон заради тези джендъри.

Адмирации
Адмирации
27 юли 2018 13:02
Гост

Голямо Браво на Конституционния съд! Защитиха българската чест. Интересно ще е да видя особените мнения.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2018 13:07
Гост

Прочети ги, те са публикувани.

Човек
Човек
27 юли 2018 13:06
Гост

Трябва да призная, че мотивите на КС за отхвърляне на конвенцията са много добре защитени.

PetarNikolov
PetarNikolov
27 юли 2018 17:46
Гост

„Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове … Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. … Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
27 юли 2018 21:31
Регистриран

Ау ! Та парламентът трябва да „промени“КРБ, за да ратифицира ИК.Твърде и безсмислено, силно казано.Дали не сте забравили нещо, господа съдии?Например, че сме сключили присъединителен договор да сме ДЧ на ЕС.И че сме поели определени задължения, напр.да прилагаме правото на ЕС над националното.Но точно това сте го пропуснали, или греша.Но все тая.Българският парламент си е добър и , надявам се, знае какви задължения има към ЕС.А КРБ не само не му пречи – тя отразява своя собствена светлина така, че депутатите да не забравят никога за своя народ.Но да осъзнават, че този именно народ, е част от народите на Европа.Така… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
28 юли 2018 11:26
Гост

Стига се излагахте. Вилоетке. Вчера твърдяхте, че ИК била част от правотео на ЕС, та ратификацията нямала значение!?, днес сте вдъхновена да се изложите с „народите на ЕС| и съда на ЕС, който щял да тълкува, може би ИК?! Призлява ми от миш-маша в главата ви, Виолетке.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
17 август 2018 20:18
Регистриран

Аз, обаче, не съм анонимна.ИК е международен договор, сключен от целия ЕС, а РБ е ДЧлен.СЕС Люксембург тълкува по реда на чл.628 и сл.ГПК по всички съдебни дела, а не КС да прави това-прочетете нещичко от правото на ЕС.Когато , обаче, народни представители „питат“,се произнася КС. Няма нищо сложно.Ратификацията има значение.Но и без нея ПАК ще се гласуват от НС закони против насилието у нас.Е, тогава КОЙ Е С МИШ МАШ В ГЛАВАТА?!Ще се повторя само заради ВАС-ако играете покер знаете, че първите 15 минути оглеждате и анализирате поведението на участниците с раздадените карти за игра.Ако не успеете да разберете… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
30 юли 2018 20:28
Регистриран

Очаквам още /-/-та родните съдии от КС са повече на брой ! Не се срамувате, нали?!Но и това ще бъде до време.Зная, обаче, че достойните Юристи на РБ не се възхищават на това решение-дано КС намери форма и смелост да се поправи.Защото знае, че ИК е межд.договор.А чл.5 , ал.4 от КРБ, съотнесен към ДЕО и ДФЕС ни задължава да прилагаме правото на ЕС над националното.И дори и да не ратифицираме ИК, като ДЧ на ЕС пак трябва да я прилагаме-тя е част от правото на ЕС.Не искам да бъда груба- с цялото си несъвършенство ИК е значим документ.Според КС… Покажи целия коментар »

Лора
Лора
03 август 2018 14:39
Гост

Извинете, този сайт от дебили ли се списва?

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
17 август 2018 20:02
Регистриран

А Вие що сте.Щом е решение на КС значи че не следва да се дискутира.Не, г-жа Лора.Трябва.Нищо не е абсолютно вярно, и не може да бъде безспорно.Най-вече решение на КС относно Конвенцията против насилието.А насилие има дори и в съда, където уж се защитават?!правата на хората…