Доктрината приема, че в административния процес инцидентният (косвеният) контрол, т.е. игнориране на административните актове, е допустим спрямо всички непотвърдени от съд нищожни и материално незаконосъобразни административни актове[1]. Приема се, че зачитането на един нищожен или материално незаконосъобразен акт за законосъобразен ще има „ефекта на доминото“ и може да доведе както до издаването на други незаконосъобразни актове, базирани на него, така и до създаване на незаконосъобразна практика на административния орган и на съда[2].

Съдебната практика има колебание дали може да се прави инцидентен контрол върху унищожаемите административни актове, като напоследък в практиката на Върховния административен съд (ВАС) започваше да преобладава разрешението, че инцидентен контрол върху непотвърдените от съд административни актове е възможен, само ако тези актове са нищожни[3]. Нещо повече – има съдебни решения и то най-нови, в които се поддържа, че няма смисъл от инцидентен контрол в административния процес, защото от една страна „възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан.“ (реш. № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).

Първо, в това решение се допуска грешката, че преценката за действителност е безсрочна – всъщност само преценката за нищожност е безсрочна. Втората грешка е, че при инцидентния контрол се стигало до съединяване на жалби. Очевидно не е така, защото при искането за инцидентен контрол върху преюдициален административен акт, той не се отменя, а само се игнорира в конкретното съдебно производство, като се установява действителното правно положение. Според това съдебно решение излиза, че ако един акт е нищожен, т.е. несъществуващ за правната действителност и съответно непораждащ правни последици, той следва да бъде зачетен от съда, защото, видите ли, имало възможност някой да образува отделно дело, за да го обяви за нищожен. Да се приемат правни последици от едно правно нищо, какъвто е нищожният акт и то в едно съдебно производство, е очевидно недопустимо. Такава практика е очевидно невярна и опасна.

В гражданското правораздаване въпросът беше решен с чл. 17, ал. 2 ГПК от 2008 г.: „Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.“

Под „валидност“ в ГПК се разбира „нищожност“ по смисъла на административното право.

Какво следва от този текст?

  • Когато с влязло в сила решение на административен или друг съд е установено, че даден административен акт е влязъл в сила или въпросът е решен по същество от съда и със съдебното решение е заместен административният акт, то решението на административния съд се ползва със сила на пресъдено нещо (СПН) и гражданският съд е длъжен да го зачете. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 302 ГПК: „Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.“[4]
  • Когато административен акт не е обжалван по съдебен ред, но е влязъл в сила, той не се ползва със СПН. Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, в този случай гражданският съд при всички случаи може да установи дали административният акт е нищожен, или не. И ако е нищожен, го игнорира като несъществуващ и съответно – непораждащ правни последици.
  • Когато има влязъл в сила административен акт или съдебно решение по обжалването на този акт, но страна по гражданското дело не е участвала в административното или съдебното производство, поради това, че не е била конституирана или не е била уведомена за производството, то „съдът се произнася инцидентно съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 по законосъобразността (унищожаемостта) на административния акт или на съдебното решение“ (т. р. № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г., ОСГК НА ВКС).

Специално при инцидентния контрол на нормативните актове – съгласно изричната специална разпоредба на чл. 15, ал. 3 ЗНА, правораздавателният орган е длъжен да не прилага незаконосъобразната подзаконова нормативна разпоредба, независимо от нейната форма на незаконосъобразност – нищожност или унищожаемост. Тази разпоредба се прилага от всички видове съдилища – административни, граждански и наказателни.

Впрочем, казаното за допустимостта на инцидентния контрол от страна на съдилищата с пълна сила важи и за арбитражните съдилища, които несъмнено са вид правораздавателни органи. Ако се допусне невярното твърдение, че държавният съд може да осъществява инцидентен контрол по силата на чл. 17, ал. 2 ГПК, а арбитражният съд не може, би излязло, че ако един и същи спор, в рамките на който въпросът за действителността на административен акт е преюдициален, се разглежда от държавен съд или от арбитраж, резултатът ще е различен и тази разлика ще е във възможността арбитражният съд да постанови незаконосъобразно решение поради липса на оторизация за инцидентен контрол. А едва ли е разумно да се приеме, че в една правна система се цели да се получават различни резултати при гледане на едно и също дело в различните ѝ правораздавателни институции. В практиката, най-големият арбитражен съд – Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата – приема, че косвен контрол на материалната законосъобразност на административните актове е допустим – напр. реш. № 6/1995 г. И това е правилното разрешение.[5]

Както правилно от правна целесъобразност се отбелязва в теорията: „Във всеки случай обаче съдът е длъжен да се произнесе по съществото на гражданския спор. Той не може да откаже разглеждането му под предлог, че за да го разреши, трябва да вземе становище по законосъобразността на административен акт или по обсега на неговата задължителна сила. Обратната тенденция на някои решения на ВС (48-62-ОСГК, Сб. 12 и 1706-62-I, Сб. 96) не може да бъде споделена. Тя прегражда съдебната защита на граждански права“.[6] И при действието на чл. 17, ал. 2 от 2008 г. състав на ВКС приема, че „Ако намери акта за незаконосъобразен, съдът не може да го отмени, но ще уважи възражението, като откаже да признае черпените от него права(вж. напр. Реш. № 529/09.07.2010 г., I г.о. на ВКС). Но независимо от тези правилни разсъждения, следва да се спазват изричните разпоредби на чл. 17, ал. 2 ГПК и чл. 303 ГПК по отношение на индивидуалните и общите административни актове.

В АПК за съжаление не е изрично уреден въпросът с инцидентния (косвен) контрол върху действителността на индивидуалните и общите административни актове.

Едната възможност е въз основа на субсидиарното прилагане на ГПК в административния процес на основание чл.144 АПК да се възприеме уредбата на ГПК по отношение на инцидентния (косвен) контрол на индивидуалните и общите административни актове. Разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК се отнася за всички административни актове и тя не се прилага само за нормативните административни актове, тъй като там има изрична специална разпоредба – чл. 15, ал. 3 ЗНА.

Втората възможност е да се приеме, че в АПК има необходимата правна регулация, която следва да се приложи и при инцидентния контрол върху административните актове и поради това не може да се стигне до субсидиарно прилагане на ГПК. В този смисъл е например реш. № 14647/2019 г. по адм. д. № 15235/2018 г., VІ отд. на ВАС: „Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е приложима само в гражданския процес“. Има и съдебна практика в обратния смисъл: „Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК съдът се произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт, само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участник в административното производство по издаването и обжалването му.“(реш. № 10165/2020 г., V-то отд. на ВАС). Освен това в същото решение се казва: „След като е имал правото да оспори тази заповед и не го е упражнил, в съдебното производство по обжалване на заповед № ВП-5969/8.10.2019 г. на директора на служба „Военна полиция“, административният съд не може да осъществява косвен контрол за законосъобразност, включително за нищожност.“ Т.е. в това решение се приема и неправилната теза, че ако страната е имала възможност да оспори, но не е оспорила акта, за който се поставя въпрос за инцидентен контрол, то не може да се осъществи инцидентен контрол даже за нищожност, т. е. ще се зачете, че се пораждат правни последици от нещо, което по закон не може да породи правни последици – нищожен административен акт.

Ако административният съд не осъществи инцидентен контрол върху един унищожаем поради материална незаконосъобразност административен акт, полученият резултат ще противоречи на принципа на законност, прокламиран в чл.4 АПК, а също и на тази част от принципа за истинност, залегнала в чл. 7, ал. 1 АПК: „Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая“. А е очевидно, че материално незаконосъобразният преюдициален административен акт изопачава правната действителност.

Изложеното означава наличие на уредба в АПК, което не предполага да се стигне до субсидиарно прилагане на ГПК по отношение на инцидентния (косвен) контрол на административни актове в административния процес. Естествено, когато има влязъл в сила административен акт или съдебно решение по обжалването на този акт, но страна по административното дело не е участвала в административното или съдебното производство, поради това че не е била конституирана или не е била уведомена за производството, то страната не е имала възможност да се защити и поради това съдът следва да се произнесе служебно не само за нищожността, но и за материалната незаконосъобразност на акта. В този смисъл е и чл. 17, ал.  ГПК и т. р. № 5 от 2013 г. по т. д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС.

Нещо повече – самият граждански процес е длъжен да зачете влезлите в сила решения на административния съд (чл. 302 ГПК). Ако административният съд се позове на преюдициално значим материално незаконосъобразен административен акт, тогава с голяма степен на сигурност, т. е. в големия брой случаи, гражданският съд ще постанови незаконосъобразно решение, което ще противоречи на основното начало на законност, прокламирано в чл. 5 ГПК.

В допълнение към изложените аргументи следва да се отбележи, че съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове. Забележете, говори се за по-широкото понятие „искания“, а не само за жалби. Тук се включват и исканията за инцидентно установяване на унищожаемост на административни актове, които са от значение за решаване на делото. А от значение за решаване на делото е да няма нищожни или материално незаконосъобразни преюдициални административни актове. Ако няма искане за преюдициален контрол за установяването на унищожаемост или материална незаконосъобразност на индивидуален или общ административен акт, който не е бил предмет на съдебен контрол, съдът може да се съобрази със стабилитета на административния акт и не е длъжен служебно да се занимава с неговата материална законосъобразност. Но ако актът е нищожен, съдът не може да се позовава на несъществуващи в правната действителност юридически факти и следва да установи служебно нищожността на акта. По начало за нищожността на актовете на държавните органи се следи служебно при оспорване и този принцип следва да се спази и при инцидентния контрол.

Аргумент за направените изводи може да се извлече и от тълкуване по аргумент на по-силното основание по чл. 15, ал. 3 ЗНА. След като административният съд може инцидентно да установи унищожаемостта на разпоредби на нормативен административен акт или на самия нормативен административен акт, при които има най-мощно действие – спрямо неограничен брой лица и неограничен брой случаи и където се въвеждат допълнителни гаранции за законосъобразност и в АПК, и в ЗНА, и УПЗНА, то административният съд на още по-силно основание би следвало да може да установи инцидентно и унищожаемостта, и то само на основание материална законосъобразност, на индивидуален или общ административен акт. Все пак да отбележим, че има и изолирани съдебни решения, според които не следва да се прилага чл. 15, ал. 3 ЗНА: „Наредбата представлява подзаконов нормативен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по различен процесуален ред и правила. Поради това извън предмета на спора е дали цитираната разпоредба е съобразена с тази на чл. 67 ЗМДТ, като по този въпрос настоящия съдебен състав не следва да се произнася инцидентно.“ (реш. № 15618/2018 г.).

По темата за допустимостта на инцидентния контрол вж. и т. II от Особено мнение на съдиите Стефка Стоева и Георги Ангелов, които са бивши съдии от ВАС, по к. д. № 12/2014 г.: „Косвеният (инцидентният) контрол за законност от съда всъщност е допустим не само за нищожните поради липса на компетентност или форма необжалваеми административни актове, както смята настоящото решение, а за всяко противоречие с материалния закон в родовия смисъл на понятието, независимо дали то е основание за тяхната нищожност или за тяхната отменяемост. Достатъчно е актът да е обуславящ (преюдициален) като елемент от фактическия състав на спорното право, което може да е гражданско или публично“.

Конституционният съд в реш. № 14/2014 г. по к. д. № 12/2014 г. изрично заключава че „законодателят трябва да съобразява възможността за допускане на косвен съдебен контрол, при което съответният административен акт ще породи целените правни последици, но същевременно засегнатите лица ще разполагат с правото в друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъобразността на акта във всичките ѝ аспекти, да поискат да бъдат компенсирани за претърпените неблагоприятни последици“. В случая КС има пред вид дела за обезщетения по АПК и ЗОДОВ относно административни актове, които не подлежат на обжалване. Но дали даден административен акт е материално незаконосъобразен без да е имало възможност да бъде обжалван, или е незаконосъобразен и поради някаква причина страните в производството не са го обжалвали, не прави единия акт по-малко незаконосъобразен от другия. И няма логика в едни производства по АПК да се приема за възможен инцидентен контрол върху необжалвани административни актове, а в други да не се приема, при положение, че няма изрична разпоредба, която да урежда такъв различен подход.

Без значение при осъществяването на инцидентния контрол е степента на съда и дали подлежащият на инцидентен контрол акт по начало се обжалва пред този административен съд или пред Върховния административен съд или пред друг административен съд. АПК изисква законосъобразно решение, за което служи осъществяването на инцидентния контрол. Инцидентният контрол не представлява обжалване на акта, при което има определена подсъдност. Ето защо е неправилна съдебна практика, която приема, че съдебен контрол не можело да се извърши от административен съд, поради това, че актът подлежал на съдебен контрол от ВАС (реш. № 2429/2020 г., IV отд, ВАС).

Разрешението на чл. 17, ал. 2 ГПК не е оптимално и по още една причина. Би следвало инцидентният контрол за материална законосъобразност в гражданския процес да може да се осъществява по искане на страна в процеса по отношение на констативните (декларативните) административни актове, които не са потвърдени от влязло в сила съдебно решение. С разширяването на понятието за индивидуален административен акт, включващо и констативните административни актове, съдебната практика трябва да даде и отговор на въпроса дали ще подлежат на инцидентен контрол непотвърдените от съд унищожаеми поради материална незаконосъобразност декларативни административни актове. След като конститутивните административни актове влязат в сила и не са нищожни, те създават едно ново правоотношение, което е част от правната действителност, с тази разлика, че съдът следва при определени условия да направи инцидентен контрол и евентуално да не приложи действието на създаденото от административния акт правоотношение. По различен начин стоят нещата с декларативните (констативните) административни актове. Констативните актове само удостоверяват едно вече съществуващо правоотношение. Съдът е длъжен да установи именно реално съществуващите правоотношения. При това положение, ако установеното в констативния акт е невярно, то съдът не би следвало да приема за съществуващо едно обективно несъществуващо правоотношение.

Аргумент за евентуално бъдещо законодателно въвеждане на инцидентен контрол на съда върху материалната законосъобразност на всички констативни актове в гражданския процес може да се изведе и от прилагането по аналогия на споменатия чл. 15, ал. 3 ЗНА. Подзаконовите нормативни актове не създават пряко правоотношения, а конкретизират законовите разпоредби. Това означава, че при издаването на подзаконовия нормативен акт се установява точният смисъл на законовите разпоредби и едва след това се извършва необходимата конкретизация. Когато моментът на установяването е неверен, то не може да се извърши и вярна конкретизация. По аналогичен начин стоят нещата с декларативните актове, където трябва да се установят конкретните правоотношения. След като, съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, правораздавателният орган е длъжен да не прилага незаконосъобразната подзаконова разпоредба, то по същия начин съдът е длъжен да не прилага и неверния (унищожаем поради материална незаконосъобразност) декларативен акт. „Ако съдът е длъжен така да постъпи спрямо подзаконов нормативен акт, когато той противоречи на закона…, толкова повече той е длъжен така да постъпи спрямо противозаконен индивидуален административен акт“.[7]

Съдът е специализиран да правораздава и поради това установяването на съществуващото правоотношение не би трябвало да е съществено затруднение за него.

Независимо от изложените аргументи, е видно, че ВАС в последните години всячески избягва да установява инцидентно даже и нищожността на административни актове. Една от причините е претовареността на съда. Но основната причина е липсата на ясна законова уредба, каквато вече има в ГПК. Поради това би следвало в АПК изрично да се въведе разпоредба, аналогична на чл. 17, ал. 2 ГПК. С оглед на натовареността на двете най-големи административни съдилища – ВАС и Административен съд София град (АССГ) и с оглед на принципа на процесуална икономия, може би трябва да се направи компромис с принципа на законността и истинността и да се възпроизведе точно споменатата разпоредба на ГПК – чл.17, ал.2. Другата възможност е ВАС с тълкувателно решение да приеме, че субсидиарно се прилага разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК – няма да е законосъобразно, но поне ще създаде стабилитет на съдебната практика.

[1] Вж. Лазаров, К. Недействителност на административните актове. – В: Актуални трудове. С., Сиела, 2017, с. 315, 318, 319; Лазаров, К. Административно право и административен процес. 2003, с. 50–53; Сталев, Ж. Критичен преглед на практиката на Върховния съд и Върховния държавен арбитраж по ГПК през 1967 г. // Правна мисъл, 1970, № 1, с. 67; В сравнително правен порядък вж. Singh, M. P. German Administrative Law in Common Law Perspective. Max-Plank Institut, Springer, 2001, p. 51.
[2] Elliott, M., J. Beatson, M. Matthweus. Administrative Law. Oxford University Press, 2005, p. 93. Вж. и Goodnow, F., Comparative Administrative Law, Washington D.C., 2000, p. 36.
[3] Вж. така напр. Реш. № 9361/2005 г., ВАС; Реш. № 12142/2003 г., ВАС и Реш. № 3847/2001 г., ВАС, Реш.14249/2013, ВАС, Реш.3429/2020, ВАС приемат, че инцидентен контрол върху унищожаемите актове не е допустим; Реш. № 7158/2004 г., ВАС и Реш. № 11673/2003 г., ВАС приемат, че инцидентният контрол върху унищожаемите актове е допустим.
[4] Ж. Сталев, А. Мингова, В. Попова,  О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 2020, Сиела, с. 313.
[5] Тодоров, Иван, Може ли арбитражът да прави инцидентен контрол върху недействителни административни актове, сп. Норма, бр.9/2014, с. 49-53.
[6] Такова мнение бе изразено в Сталев, Ж.,А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. ред. от 2004, с. 131.
[7] Сталев, Ж.,А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. ред. от 2004, с. 131 .

28
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 19:37
Гост

Полезно писание. ВАС да прави поне инцидентен контрол за нищожност, а също и върху необжалвани пред съда актове, по които страните в последващия процес не са адресати.

Lexpertuti
Lexpertuti
30 септември 2020 19:01
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
адвокат
адвокат
30 септември 2020 16:06
Гост

Абе чета ви писанията, и стигам до извода че тук повечето не сте практикуващи юристи, а сте кибици,които пишат само за да пишат нещо си. Та какво казва го’син професора в статията: 1.) Във визитката му пише че участвал в промените на АПК, бил му и инциатор, пък сега го критикува – ми що не е направил предложение за необходимите изменения? Сетила се Мара да се побара.Да не говорим че точно изм. в АПК от 2018 г. са доста глупави – напр. няма възможност за освобождаване от ДТ по ЧЖ, и добре че ВАС игнорира тази простотия и освобождава,когато се… Покажи целия коментар »

от ат-то и бе-то
от ат-то и бе-то
30 септември 2020 16:33
Гост

А бе, адвокат ли си какъв си. Какви срокове те гонят. При инцидентен контрол съдът не отменя акта, че да има срокове, той просто не го зачита при решаването на друг правен спор! Да си обясняваме а и бе, хайде стига

адвокат
адвокат
30 септември 2020 17:31
Гост

оф, пак някакъв тъпунгер

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 19:31
Гост

– Добре е да се знае закона – чл.236 АПК изрично оставя да се прилагаи при частните жалби чл.227а, ал.2 АПК, уреждаща освобождаването от такси. – За първи път в АПК с промените от 2018 г. предвиди специално уредена доста ефективна процедура за освобождаване от такси. -Предложения от работната група за инцидентния контрол бяха публикувани, но не бяха приети. – Инцидентният контрол въобще не означава безсрочна обжалваемост, тъй като инцидентен контрол на необжалвани актове се прави само в някои производства, където актовете са преюдициални и ако страната е била недоволна в 90% от случаите е обжалвала. Но има много случаи,… Покажи целия коментар »

адвокат
адвокат
01 октомври 2020 18:32
Гост

“Добре е да се знае закона – чл.236 АПК изрично оставя да се прилагаи при частните жалби чл.227а, ал.2 АПК“

Юнак, ама кога се появи тази възможност – с последващи изменение на изменията,в края на 2019 г. Добре е да се водят и дела, иначе сам с четене ще е като с кучето и месаря:)

Анонимен
Анонимен
02 октомври 2020 13:07
Гост

За освобождаването винаги е имало възможност по реда на ГПК, поради субсидиарното му прилагане. А това, че не е оставено за тяколко месеца освобождаването по реда на АПК, е чисто ресакционен пропуск след представянето на промените от 2018. в мотивите при приемане на закона изрично пише, че възможностто от оснобождаване е повсеместна.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 10:29
Гост

Ясно е, че АПК има нужда от промени, за да се уреди въпросът с инцидентния контрол върху действителността на индивидуалните и общите административни актове.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 10:23
Гост

Наистина ВАС вече избягва да установява инцидентно даже и нищожността на административни актове.

Healthcare Assignment Writing Service
Healthcare Assignment Writing Service
30 септември 2020 9:43
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 8:51
Гост

Препоръчвам на всеки, който се интересува от материята и иска да осъзнае проблемите, да прочете и да вникне в казуса.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 8:51
Гост

Умни разсъждения. Браво. Браво

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 10:23
Гост

Блестящ както винаги.

Емилиева
Емилиева
30 септември 2020 8:49
Гост

Твърдо подкрепям написаното

Ристевски
Ристевски
30 септември 2020 8:48
Гост

Чудесен материрал. Наистина остава да се прочете и е казано директно

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 8:48
Гост

Много точно написано и казано

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 8:10
Гост

Най-фрапиращото е отказът на състав на ВАС да прецени нищожността на на административния акт. Това означава, че ще възможно решението на съда да се базира на акт, който не произвежда правни последици. И се появява сла на присъдено нещо, базирана на едно правно нищо в материалното право.

anonymous
anonymous
30 септември 2020 7:18
Гост

На колегите по-долу ще кажа да не се вайкат. Докато се оправят нещата бая сол трябва да изядем, а дотогава си имате авторитетно мнение на професор за цитиране в жалбите и възраженията

12345
12345
30 септември 2020 6:59
Гост

Не трябва да слагате всичкото съдия по общ знаменател. Българинът както винаги обобщава. Статията прави критичен коментар и е изведена неправилната практика, за да бъде преодоляна, за което поздравления, но това не значи, че няма практика в обратната посока.

наивист
наивист
30 септември 2020 7:03
Гост

хубаво, де, казваш, че има практика и в двете посоки демек може да се спретне едно тълкувателно, че да се оправят нещата. ама ще ти напомня, че ВАС в момента има 11 висящи т.д. и решението ще го чакаме къде 2023 година. много по-чисто разрешение е да се възприеме уредба като в ГПК. съзнавам разбира се, че към настоящия предизборен политически момент това са наивистични мисли

по мое мнение
по мое мнение
30 септември 2020 6:55
Гост

Право куме в очи – остава някой да прочете. Макар да споделям констатациите по-долу, си мисля, че проблемът може да бъде обяснен не само с претоварването, за което се говори в статията и манталитета, за който се спомена, а и с известна страхливост. Като аргумент за този си извод ще изтъкна де факто липсата на практика по т. нар. инцидентен конституционен контрол. Колко пъти сте чели решение, в което съдът отказва да приложи противоконституционен закон? Николко. Ако имахме култура и практика в тази насока, чини ми се нещата с инцидентния контрол на административните актове, щеше стои по друг начин

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 7:06
Гост

Един мой преподавател навремето казваше, че административното право е малкият брат на конституционното 🙂

колега
колега
30 септември 2020 12:55
Гост

Прав сте, като ще добавя, че в посткомунистическия период, административното право е живо право с много, много практическа казуистика. Нищо общо със соцвремето. Иска широка правна култура в отраслите. Жонглира се с детайли от отраслите. Комбинира познания в гражданското, гражданския процес/субсидиарно/, наказателното/адм.наказване/ и нак.процес/субсидиарно/.

хахаха
хахаха
30 септември 2020 7:22
Гост

Сега ГЕРБ като ни приемат нова конституция ще сложат индивидуална жалба и всичко шсъ опрай

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 6:45
Гост

В този ред на мисли си струва да се припомни, че се наложи КС да каже на върховни съдии, че не могат да толерират адм. акт, издаден въз основа на противоконстит. закон! Във ВАС имаше покъртителна практика, че ИАА издаден въз основа на такъв закон не се отменя дори при положение докато спорът по него е бил висящ КС е отменил закона, по който е издаден. Та какво да говорим за съпротивата за инцидентен контрол…

проблемът
проблемът
30 септември 2020 6:38
Гост

Основният проблем идва от абсурдното разбиране на някои, впрочем немалко, адм. съдии да дават превес на стабилитета на ИАА, вместо на изконното им задължение да установят истина в процеса. Докато това сбъркано разбиране е налице, няма да се оправим

боже опази
боже опази
30 септември 2020 7:13
Гост

това разбиране, колега, трябва да бъде наречено с истинското му име – чиста глупост. за мен най-втрещявашо да си кажа право беше цитираното от професора решение, че видите ли при инцидентен контрол съдът отменял акта!!! ще се гръмна, но и това няма оправи съдебната практика