Тричленна комисия, в която задължително има икономист и юрист, ще проверява имуществените декларации на служителите в съдебната власт, като това ще става чрез пряк достъп до електронните регистри, бази данни и други информационни масиви, които се поддържат от други органи, с изключение на службите за сигурност. Комисията може да изисква допълнителна информация от държавни органи, от местната и от съдебната власт, както и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване. Може да се искат данни и от самия декларатор.

Това е залегнало в проекта на Наредбата за организацията и реда, по които ще се проверяват имуществените декларации и тези за конфликт на интереси на съдебните служители. Проектът беше публикуван днес на сайта на Висшия съдебен съвет и започна да тече едномесечен срок за общественото му обсъждане.

Проектът на наредбата за декларациите

Предлага се срокът за проверката на декларациите да е шест месеца. Според запознати той е недостатъчен за големите администрации, като тези на двете върховни съдилища и Софийския районен съд, например. Освен че във всяка една от тях работят над 100 души, ако трябва да се иска допълнителна информация от различни общини в страната и от банки, тогава едва ли времето ще стигне, коментират служители.

В наредбата е предвидено комисията да се състои от трима редовни членове и един резервен, който ще се включва най-вече при проверката на декларациите на самите членове на комисията. Съставът ѝ се определя от съответния ръководител на съд или прокуратура.

Ако администрацията на един съд, например, е прекалено малка и не може да се сформира комисия, тогава на помощ ще дойде председателят на по-горния съд или на друг, но от същия съдебен район.

Ако се установи разминаване в имуществото с не по-малко от 5000 лева, комисията ще трябва да изпрати материалите в Националната агенция за приходите за ревизия. Ако пък то е с над 20 000 лева, тогава ще бъде сезирана антикорупционната комисия, която на свой ред да извърши цялостна имуществена проверка на съдебния служител.

Предвижда се и процедура за проверка на сигналите за конфликт на интереси, като изрично е записано, че анонимки няма да се разглеждат. Всеки подател трябва да посочи трите си имена, да опише за какво става дума и т.н. Ако всички атрибути са налице, тогава се пристъпва и към проверка. Тя ще се извършва или от административния ръководител, или от комисията, или от упълномощен специално за това служител. Всеки от тях трябва да пази самоличността на подателя на сигнала.

При проверката за конфликт на интереси се събират документи, които се намират в органа, в който работи служителят. Освен това може да се изисква информация от други държавни органи и общини, както и от юридически, и физически лица. Доказателствата се събират по реда на АПК, като самият служител също се изслушва. Производство за конфликт на интереси може да се образува до шест месеца от откриването и не по-късно от три години от извръшването на нарушението.

В наредбата са изброени редица ограничения за съдебните служители, които са залегнали и в закона за борба с корупцията. Например, ако с решение бъде установен конфликт на интереси за съдебен служител, той няма да има право да заема публична длъжност за една година.

Също така, ако бъде освободен от работа заради конфликт на интереси, той няма да има право за една година „да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, едноличните търговци, кооперациите или юридическите лица с нестопанска цел, по отношение на които в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел“.

Проблем за съдебните служители може да се окаже размерът на предвидените глоби. Работната група, изготвила проекта за наредба, е нямала друга възможност, освен да „пренесе“ административнонаказателните разпоредби от закона за борба с корупцията в наредбата, защото §2 от ЗКПКОНПИ казва, че по отношение на съдебните служители се прилага и глава петнадесета от него. А именно тя регламентира размера на глобите. В закона обаче те са предвидени за заемащите висши публични длъжности, които освен че имат по-високи отговорности, получават и по-високи възнаграждения.

Най-ниската заплата в общата администрация на съдебната власт е 607 лева, а най-високата – 1572 лева. В специализираната администрация възнагражденията са от 543 лв. до 1572 лева.

Така хора, които получават средно 800-900 лева на месец (на окръжно ниво) са заплашени с глоби от 1000 лева до 5000 лева, ако нарушат някои от забраните и ограниченията. При повторно нарушение, глобата достига 10 000 лева.

За неподаване в срок на декларацията за имущество или за конфликт на интереси, е предвидена глоба от 300 лева до 1000 лева, а при повторно такова нарушение – от 1000 лева до 2000 лева. Същият размер санкция се предвижда и за невярно декларирано обстоятелство.

6
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Иванова
Иванова
29 юни 2018 18:52
Гост

Първо, законът е ЗПКОНПИ. Второ, горепосочените санкции се отнасят за лицата, заемащи висши публични длъжности, подробно описани в 50 точки на Ал. 1 в Чл. 6 от закона. „По-низшите“ длъжности, ако може да така да се определят, са описани в пар.2 в ПЗР на закона – в общи линии служителите на администрациите, представители на държавата и общините и т. н., да не ги изброявам. Трето, санкциите в големите размери, споменати в статията, се отнасят за лицата, заемащи висши публични длъжности, а за лицата по пар. 2 от ПЗР санкциите са от 1000 до 5000 лв., от 300 до 1000 лв.… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
28 юни 2018 17:49
Гост

Вижте какво колеги, дайте наистина да организираме нещо. На маймуни ни направиха. ВСС ни увеличи заплатите само с 2% като за първи път направи разлика с увеличението за магистрати. После ни вкараха в този закон и ни приравни с висшите публични длъжности. Ами да приравни и заплатите. Не може да се сгъваме от работа, да не ни плащат, а после да искат да ровим до девето коляно кой роднина какво има, защото видите ли, са ни вкарали в някакъв закон. Предлагам да сезираме сдружението и повече да не си мълчим.

Анонимен
Анонимен
28 юни 2018 17:46
Гост

Нали служителите бяха изпратили писмо до премиера по този повод. След като няма отговор, да излязат да викат под прозорците му. Само така може да постигнат нещо.

Anonimen
Anonimen
28 юни 2018 20:40
Гост

Ефектът ще е нулев. Той си има готов отговор за всичко. Както каза, че някои деца се раждат с увреждания, защото майките им пушели по време на бременността. А, бе сит на гладен не еярва.

Анонимен
Анонимен
28 юни 2018 17:41
Гост

Не става дума само за размера на глобите. А като цяло приравняването на един деловодител, секретар или касиер с човек, който заема висша публична длъжност. Защо не го направиха само за онези, които са на ръководни позиции? Така би било по-логично.

Анонимен
Анонимен
28 юни 2018 17:40
Гост

Това, което ВСС трябва да направи, за да защити хората, е да каже на законодателя какви безумия е сътворил. Не може служител със заплата 700-800 лева, колкото са максималните на районно ниво, да го грози такава глоба. Това е безобразие.