Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането в частта за лимитиране на отговорността на застрахователя за неимуществени вреди, е резултат от неразбирането и неправилната интерпретация на Тълкувателно решение №1/2016 г. на Върховния касационен съд (ВКС) от лятото на т.г.

Вярно е, че с това решение ВКС изостави досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди, която бе възприета в стари тълкувателни актове на предишния Върховен съд. В никакъв случай, обаче, тълкувателното решение не казва обезщетения за неимуществени вреди да се присъждат винаги и то на всички близки на починалите.

Принципното неограничаване на кръга на лицата, на които може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, не означава, че обезщетение непременно ще им бъде присъдено – за да се случи това, трябва едновременно да са налице две предпоставки:

  1. да е налице създадена трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и този, който претендира неимуществени вреди, независимо дали има родствена или семейна връзка, и
  2. да има действително претърпени щети – болки и страдания в резултат от тази смърт. Иначе никога в България не имало нормативно ограничаване на кръга на лицата, които имат право да получат неимуществени вреди, ограничението е резултат от тълкувателната дейност на върховните съдилища в миналото.

Вярно е, че има много новообразувани дела след постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, но какъв ще бъде резултатът от тях тепърва ще се разбере. Предполагам, че в много от тези случаи претенциите са предявени от други лица, различни от лицата, които вече са получили (или потърсили) обезщетение преди постановяването на тълкувателното решение. Моята прогноза е, че голяма част от тези новопредявени искове ще бъдат отхвърлени, защото е житейски недостоверно едно починало лице да има дълбока емоционална връзка с неограничен брой лица, които да са претърпели вреди от неговата смърт. В крайна сметка работа на съда, разглеждащ всеки конкретен иск, е да установи дали претенцията е основателна или не съобразно фактите по случая.

Законопроектът би създал проблеми в няколко отношения. Той предвижда, че Комисията по финансов надзор, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика ще приемат съвместна наредба, с която да утвърдят методика за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди – както вредите, претърпени от пострадалия при увреждане на здравето му, така и неимуществените вреди, претърпени от смъртта на близък. Нямам представа каква ще бъде тази методика, но само по себе си това е абсурдно, защото обезщетението за имуществени вреди се определя съобразно размера на действително претърпените и доказани в хода на процеса вреди, а неимуществените вреди по принцип се определят от съда по справедливост. Така че методиката не би могла да дерогира основни принципи в гражданското право и процес.

Трябва да се има предвид също, че законопроектът не само лимитира отговорността на застрахователя за неимуществени вреди до определен размер, но лимитира и отговорността на прекия причинител на вредата от ПТП до определения за застрахователя максимален размер – едновременно с промените в Кодекса за застраховането сега се предлага и изменение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с което се изключва приложението на общото правило на чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди да се определят от съда по справедливост, когато вредите са причинени от ПТП.

Така се създава един двойнствен режим за определяне на неимуществени вреди въобще, като оценката за претърпените болки и страдания и отговорността за неимуществените вреди ще зависи от начина, по който е причинена вредата. Например близките на лице, убито с брадва от съсед при съседска свада, ще могат да претендират неимуществени вреди в пълния им размер и те ще се определят от съда по справедливост, без да има лимит за тях. Ако, обаче, същото лице е починало при ПТП, защото съседът е решил вместо да го пребива, да го блъсне с колата, отговорността му ще бъде лимитирана, защото ще бъде лимитирана и отговорността на застрахователя в Кодекса за застраховането. От гледна точка на законадателна техника, да се определя размерът на неимуществената вреда според това как е причинена вредата, е абсурдна. А още по-абсурдно е заради ограничаване на отговорността на застрахователя да се ограничава отговорността на прекия причинител на вредата.

Неприемливо е и да се въвеждат лимити за отговорността за неимуществени вреди съобразно степента на родство, защото така се игнорира здравата и нормална житейска логика, възприета от ВКС в тълкувателното решение – обезщетение да се присъжда на този, който е бил близък (и не задължително роднина) с починалия.

Живеем в свят, в който не винаги съжителството и близостта са основани на родствена или семейна връзка. Възможно е лице, с което нямаш никакво родство и формална семейна връзка, да ти е много по-близко от родител, съпруг, дете. Затова и определянето на размера на неимуществената отговорност изисква внимателна преценка на всеки казус и фактите по него, която се прави от съда и не може да бъде предопределена предварително. Законопроект прави точно обратното – лимитира отговорността съобразно степента на родството, като по този начин законодателят се опитва да „поправи“ едно добро тълкувателно решение, каквото е ТР №1/2016 г., без законодателят да разбира, че подобна поправка не е необходима и наложителна.

Лимитирането на отговорността на застрахователя трябва да се разглежда на плоскостта на свободата на договарянето. Всеки застраховател трябва да може да определи до каква степен и до какъв размер ще поеме обезщети вредите, причинени от застрахованото лице. В сферата на задължителното застраховане „Гражданска отговорност на автомобилисти“, минималният размер на застрахователното покритие изпълнява изцяло социална функция, а максималният размер на това покритие може и следва да бъде определен в застрахователния договор – при договарянето между застраховател и застрахован, а не по законодателен път.

Именно максималният размер на предлаганата от всеки застраховател отговорност ще определя както цената, така и търсенето на съответния застрахователен продукт. На тази плоскост ще се осъществява и конкуренцията между отделните застрахователи, а потребителят ще има свободата да избира от пазара на застрахователни услуги най-добрия и достъпен за него застрахователен продукт – съобразно критерия цена и максимален размер на застрахователното покритие. С въвеждането по законодателен път на максимален размер на отговорността на застрахователя за неимуществени вреди, се ограничават правилата на конкуренцията и се засягат всички потребители – защото реално всички застрахователи ще предлагат един и същ застрахователен продукт относно покриването на неимуществени вреди.

Изключително опасно е и друго – законопроектът предвижда ограничаването на отговорността на застрахователя да се прилага и за всички застрахователни събития, настъпили преди влизането на изменението в сила, с което практически се придава обратно действие на материалноправна разпоредба. От текста не става ясно дали законът ще се прилага за висящи съдебни спорове, или ще може да се прилага и при вече приключили съдебни спорове, по които са присъдени по-високи от максималния размер обезщетения, които обезщетения изглежда, че ще трябва да бъдат връщани, след като законът ще се прилага за всички застрахователни събития. Такова правило, обаче, не е предвидено за отговорността на прекия причинител на вредата, който ще бъде поставен в тежкото положение да носи лична отговорност към увреденото лице, при положение че е имал валидна застраховка и отговорността му е била покрита от застрахователя изцяло.

*Препечатваме статията на адвокат Валя Гигова от „Капитал„.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Anonimen
Anonimen
09 ноември 2018 22:33
Гост

Не прочитът, а самото решение е лошо.

Pepi
Pepi
09 ноември 2018 22:36
Гост

Admiracii za mnenieto na advokat Gigova.

Яна
Яна
09 ноември 2018 22:38
Гост

Наистина много често лице, с което нямаш никакво родство и формална семейна връзка, ти е много по-близко от роднините.

Анонимен
Анонимен
11 ноември 2018 12:52
Гост

Според мен генерално се бърка с принципа – „беше ми много близък, значи имам право на пари“. Ако спазваме стария принцип от „Тото 2“ , за да увеличим шанса си за обезщетения трябва да сме максимално сближени с всички роднини , да живеем с по няколко жени/мъже едновременно , да обичаме до смърт и по случай на смърт съседи , братовчеди и кой ли не ….Идеята на стария ВС не беше тая , а новият ВКС въобще не стопля . Ти бъди близък , с който искаш , но ДА ПОЛУЧИШ ПАРИ от това е нещо съвсем различно. Старият ВС… Покажи целия коментар »

Застраховател
Застраховател
09 ноември 2018 22:47
Гост

ВКС се изложиха тотално с това лобистко решение. Пълен провал, но не им е за първи път.

Анонимен
Анонимен
10 ноември 2018 0:14
Гост

Лобистки са предложенията на един народен представител, внесени между 1-во и 2-ро четене. На над 150 върховни съдии от 3 колегии трудно би се повлияло. Или и вие четете решението с неразбиране, защото толкова си можете.