Министерството на здравеопазването (МЗ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са осъдени да платят 100 000 лева на родителите на починало дете, на което е било отказано лечение в чужбина заради дискриминация.

Това е решил Административен съд – Пловдив, който повторно разглежда делото, заведено от родителите на починалото момиче. Преди 3 години друг състав на съда също осъди министерството и съществуващия тогава Фонд за лечение на деца да обезщетят родителите, но решението беше отменено от Върховния административен съд (ВАС).

Според върховните съдии не са били изяснени обстоятелствата за конкретната отговорност на институциите и причинно-следствената връзка между установената дискриминация и неимуществените вреди за родителите.

При повторното разглеждане на делото съдия Мариана Михайлова прие, че солидарна отговорност носят министерството и здравната каса, която се явява правоприемник на Фонда за лечение на деца, който беше закрит през април т.г.

Дъщерята на ищците е родена през 2007 г. и още на следващата година е била диагностицирана с остра лимфобластна левкемия. На детето са били проведени химиотерапия и поддържащо лечение, но в началото на 2011 г. бил установен рецидив на заболяването. Лекар съобщил на семейството, че следва да бъде проведена тежка химиотерапия, чиято цел е да доведе до ремисия на заболяването, за да може да се направи трансплантация на хемопоетични стволови клетки. На 13 април 2011 г. обаче Общественият съвет към Фонда за лечение на деца постановил отказ за подпомагане на момиченцето за трансплантация в чужбина. Мотивът за отказа бил, че семейството има и по-голяма дъщеря, която, като кръвен роднина, е напълно съвместима с детето. В същото време фондът е подпомогнал лечението на друго дете в аналогична ситуация и различното третиране е било единствено заради сестрата на момичето. Отказът на фонда бил мотивиран и с това, че то е било в ремисия, но това не било вярно. Едва след набиране на пари от дарения и след като семейството е заминало за Италия, състоянието му там било стабилизирано за кратко, но през 2012 г. момиченцето починало.

Още през 2013 г. Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) установява, че с отказа си да финансира и организира лечението в чужбина, Фондът за лечение на деца е дискриминирал момичето по признак „лично положение“, който се изразява в това, че има сестра и само заради това обстоятелство е било третирано по-неблагоприятно от посочено за сравнение друго дете с такова заболяване. Решението на комисията не е било обжалвано и е влязло в сила.

Както КЗД, така и съдът приемат, че изначалната вина на министерството е в бездействието му, че не е приложило приетата Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки 2007 – 2013 г. Програмата предвижда да бъдат създадени нужните условия в България да се извършва качествено лечение на пациентите с онкохематологични заболявания, чрез подсигуряване на необходимия брой донори на костен мозък за нуждите на страната ни и натрупването на достатъчно количество генетичен материал в обществената банка за стволови клетки от пъпна връв. Ако това е било изпълнено, вероятно нямаше да се стигне и до неравното третиране от страна на фонда, приема КЗД. Съдът е съгласен с извода и пише, че е налице неделима вреда, която обуславя и солидарна отговорност.

В решението си съдия Михайлова пише още, че безспорно комисията е установила дискриминационно третиране на починалото дете, а не спрямо родителите му, но приема, че резултатът пряко рефлектира и върху тях.

„Не буди съмнение и фактът, че родителите, полагайки грижи за дъщеря си са станали свидетели на невъзможността последната да получи адекватно и своевременно лечение, в следствие на постановения отказ, респективно неизпълнение на задължение, като няма никакво съмнение, че ищците са понесли болката и страданието на дъщеря си, доколкото именно поради постановения отказ и неизпълнение на задължение, се е стигнало до забавяне на лечението ѝ“, се казва в решението на съда.

За да оцени на общо 100 000 лева обезщетенията, съдът подчертава изключителния интензитет на преживените от родителите мъка, тъга, безсилие, стрес, страдание и притеснение, че не са могли да помогнат на болната си дъщеря, гняв, безнадеждност, безпомощност и обреченост.

Решението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Глупаци сме
Глупаци сме
10 юли 2019 17:04
Гост

Срам и позор е българското здравеопазване, в което гражданите са третирани от една страна като източник на пари, с които да се пълни касата, а от друга – като кучета, когато имат реална нужда от лечение. Държавата убива своите граждани, пенсионер след пенсионер и дете след дете. А ние седим и чакаме, спим и се надяваме нещо да се промени…

Анонимен
Анонимен
10 юли 2019 11:59
Гост

Всеки месец пълним касичката на НЗОК, а когато дойде време да се лекуваш, все нещо не е безплатно. А и талоните за специализирани прегледи все са им кът на личните.

Анонимен
Анонимен
10 юли 2019 11:53
Гост

Резултатът от тези неуредици и бюрокращина е печален. Детето беше само на 5 годинки когато почина.

Анонимен
Анонимен
10 юли 2019 11:54
Гост

Не пари да им дават, да ги позлатят ако искат, вече е много късно и това няма да върне дъщеря им.

Анонимен
Анонимен
10 юли 2019 11:48
Гост

Справедливо! Само че тези пари отново са от джоба на данъкоплатеца.

Анонимен
Анонимен
11 юли 2019 11:55
Гост

Точно така.
Съжалявам за клетото дете и за всички болни деца и техните семейства, които са потърпевши от цялата тази мерзост.
Но питам аз ЗАЩО не се потърси отговорност на лицата взели това решение?