С цялото уважение към авторитетни български медии, които полагат усилия да държат обществото информирано за актуалните правни проблеми, касаещи държавата, настоящата публикация цели да повдигне малко завесата на една дългогодишна постановка със заглавие: „За спасяването и наказването на Български морски флот“.

Това е необходимо, защото се стигна до там иначе авторитетни медии да цитират абсолютно невярно коментар на едни от най-изтъкнатите процесуалисти в съвременно българско правно общество относно първото арбитражно решение по спора между Агенцията за приватизация и купувача на БМФ. Защото когато проф. Анелия Мингова и проф. Огнян Стамболиев заявяват: „Постановеното решение не просто се разминава значително с правото, но може да има съществени и неблагоприятни правно-политически последици“[1], те имат предвид НЕ ПОСТАНОВЕНОТО АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ (както е казано в публикацията на авторитетната медия), а думите им се отнасят за решението на Върховния касационен съд, с което Е ОТМЕНЕНО същото това арбитражно решение. А това означава, че цитирането просто не отговаря на истината. Всъщност с цитата се заявява точно обратното на това, което се твърди във въпросната авторитетна медия.

Цитираният коментар е от научна публикация на проф. Анелия Мингова (Ръководител на катедрата по гражданскоправни науки на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Съавтор на проф. Живко Сталев в учебника му по Граждански процес. Член на работната група по създаването на ГПК. Професор по Граждански процес) и проф. Огнян Стамболиев (Председател на работната група по създаването на ГПК. Съавтор на проф. Живко Сталев в учебника му по Граждански процес. Дългогодишен професор по Граждански процес в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски):„Компетентен ли е арбитражът да разглежда спорове за стопанска непоносимост по приватизационни сделки? (Критичен анализ на решение № 189/09.11.2017 г. по т.д. № 1675/2017 г. на ВКС – I т.о.)“.

Както личи ясно от пълното заглавие на статията, проф. Мингова и проф. Стамболиев изразяват изключително критично правно становище към мотивите на Върховния касационен съд, а не към арбитражното решение. Нещо повече, в същата статия се посочва още, че: „ … съдът (а не арбитражът – б. а.) е направил първия си неправилен извод – че поради тази забрана следвало че арбитражната клауза не се отнася към споровете за стопанската непоносимост, когато договорът е приватизационен.“.

 Целта на настоящата публикация обаче не е да защитава реномето на българския арбитраж, а да внесе малко светлина върху фактите в едно производство, което очевидно вълнува обществото. В крайна сметка цитираните двама от най-известните български процесуалисти изключително детайлно аргументират пълната несъстоятелност на решението на ВКС, с което се отменя арбитражното решение. Решение, взето в условията на политически натиск и остра медийна атака.

Изясняването на фактите е важно, защото едностранното им и невярно поднасяне пред обществото в контекста на висящ правен спор, рискува да формира мнение, което няма връзка с действителното положение. Нещо повече – може да повлияе на изхода от правния спор или най-малкото да окаже натиск върху решаващия орган. А това е нещо, което в една правова държава не може и не следва да се допуска (вж. Стандарти за независимостта на съдебната власт).

Затова Ви каня на театър – със същите участници, но в съдебна и арбитражна зала, където фактите на пръв поглед си приличат с тези в някои публикации, но при по-внимателен и задълбочен прочит, нещата не са такива, каквито се поднасят пред широката общественост. „Добрият“ и „Лошият“ съвсем не са тези, които очаквате. А дали някой е „Злият“, читателят може сам да прецени.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Първа сцена

Сюжетът на тази постановка започва през 2007 г. – с представяне на Стратегия за приватизация на „Параходство Български морски флот“ ЕАД  (вж. официалния текст на стратегията тук.) В Стратегията за приватизация, раздел 2: „Кое налага приватизацията на „Параходство Български морски флот“ ЕАД“ ясно е записано, че приватизацията е необходима с оглед повишаване на конкурентоспособността на дружеството, което изисква значителни инвестиции за подобряване на дълготрайните активи, подобряване на управлението на дружеството и привличане на надеждни товародатели.

В резултат на проведена процедура, нa 8 август 2008 г. между „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД от една страна – като купувач и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (сега Агенция за публичните предприятия и контрол), като продавач, е сключен Договор за приватизационна продажба на 70% от капитала на „Параходство Български морски флот“ ЕАД (БМФ).

С Договора за приватизация купувачът поема 13 групи задължения (в това число, но не само, за запазване основната дейност и статут на БМФ; трудовоправни и социални въпроси; задължения, свързани с притежаваните от БМФ кораби; задължения за инвестиции; за дивиденти и пр.) и то за период от 10 години.

В нито една друга приватизация в България купувачът не е задължаван да изпълнява толкова сложен комплекс следприватизационни задължения за период от 10 години след датата на приватизация. Само за сравнение: следприватизационният контрол на задълженията на електроразпределителните дружества е с период от 3 години, на „България Ер“ е 5 години, на „Параходство Българско речно плаване“ – 5 години и т.н.

Независимо от това, купувачът добросъвестно изпълнява задълженията си по договора за приватизация. Но в края на 2008 г. настъпва фрапираща по размерите си финансова криза (световната финансова и икономическа криза), която пряко засяга търговското корабоплаване и в частност: води до фалита на редица корабособственици, корабостроителници и приемането на планове за оздравяване на други участници на фрахтовия пазар. Кризата на фрахтовия пазар и нейното отражение върху корабоплаването са подробно изследвани в редица независими чуждестранни източници. Те определят кризата в корабоплаването, настъпила след 2009 г., като „най-лошата криза“ от 30-те години на миналия век: виж например Доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие в сектор „Транспорт“ за 2009 г.; както и множество авторитетни научни публикации[2]. Обемът на превозите по море през 2008-2009 г. се срива в пъти само за година. И този срив продължи години.

В резултат от настъпилата световна криза, купувачът е поставен пред избор – да спазва бланкетно и лишено от пазарна логика задължение по Договора за приватизация, каквото е задължението за поддържане на определен средногодишен общ тонаж, или да спаси БМФ от сигурен фалит, като закупи по-малки, но много по-модерни и много по-скъпи кораби за единица тонаж. Купувачът е преизпълнил инвестицията си в пари. Не е известно по каква антипазарна логика е измислено, че инвестициите трябва да се влагат в поправка на стари и големи кораби, вместо за закупуването на модерни и пригодни за съвременния пазар с цел успешно излизане от кризата. Да не се допусне фалит на предприятието и да остане конкурентноспособно също са задължения по приватизационния договор, но несъвместими с оперирането на големи кораби по време на кризата.

Втора сцена

Купувачът избира да спаси БМФ. Той избира да се освободи от старите, тежки (но изместващи много вода, т.е. с голям дедуейт), неизползваеми кораби на БМФ на възраст много над 20 години, които никой не желае да застрахова, да поправя или да наема за превози в условията на криза. Купувачът избира да притежава като корабопритежател (вж. изрично член 9, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване)  кораби на беърбоут чартър и да строи нови, модерни, леки, практични кораби, които да отговарят на изменените пазарни условия и новите потребности.

Трябва ли купувачът да бъде наказан, че е предпазил БМФ от фалит? Защото БМФ продължава да строи да и пуска в експлоатация нови кораби. Така от 2019 г. до 17 август 2020 г. са вдигнати флаговете на шест нови 45 500-тонни кораба за превоз на насипни товари (вж. подробности за всеки от новопостроените кораби в сайта на Navbul.com).

 На сцената на тази постановка, през 2017 г., купувачът предявява конститутивен иск за изменение на задължението за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите. Съгласно изричното арбитражно споразумение в Договора за приватизация, купувачът предявява иска за стопанска непоносимост пред арбитраж. Арбитражният съд постановява решение, с което приема, че е налице претендираната от купувача стопанска непоносимост, поради рязко настъпилата тежка криза на фрахтовия пазар, която води до ситуация, при която изпълнението на задължението за поддържане на средногодишен общ тонаж на притежаваните от БМФ кораби в размер на 1 300 000 дедуейт (DWT) би противоречало на принципите на добросъвестност и като последица от това: арбитражът уважава искането за изменение на това задължение до съответен справедлив размер. Пак да напомним – купувачът е изпълнил размера на инвестициите, просто е инвестирал в модерни по-малки кораби, а не в неизползваеми големи кораби.

Това решение на арбитража е грубо критикувано от страна на определени политически фигури и медии, които по недопустим начин намесиха изпълнителната власт в правораздаването с красивия претекст за защита на държавния интерес. Струва си да е постави въпросът: Какво щеше да стане с държавния интерес, ако купувачът не беше избрал да спаси флота, вместо да рискува неизпълнение на „впечатляващото“ задължение да поддържа тонове неизползваемо желязо? Този риторичен въпрос остава за някоя друга пиеса.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Първа сцена

Решението на арбитражния съд, с което се изменя задължението на купувача по Договора за приватизация да поддържа средногодишен общ тонаж на притежаваните от БМФ кораби, е отменено от Върховния касационен съд с Решение 189 от 09.11.2017 г. на Търговска колегия на ВКС. Мотивите на ВКС в това решение, както стана ясно в началото на тази публикация, са обект на остра критика от най-големите авторитети в материята на гражданския процес и в частност – арбитражното производство. Независимо от това, решението на ВКС е факт, с който купувачът се съобразява.

Купувачът междувременно продължава да сключва нови договори за строеж на кораби, както и да използва корабите на беърбоут чартър, за да изпълни крайната цел на Стратегията за приватизация и на Договора за приватизация: да направи БМФ конкурентноспособно и да развие дейността му. Така към края на 10-годишния период, след който се преценява изпълнението на задълженията на купувача по Договора за приватизация, последният е успял да изпълни задълженията си, в това число: да постигне и значително изпълнение на задължението за поддържане на средногодишен общ тонаж на притежаваните кораби.

Обаче има нещо гнило в Дания! Вместо да признае това изпълнение, с писмо от 9 август 2019 г., АППК претендира неустойка в размер на 52 252 446,02 лв. за неизпълнение на задължението на купувача за поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите на дружеството.

Втора сцена

На 15 октомври 2019 г. купувачът инициира арбитражно производство относно претендиранта от АППК неустойка в размер на 52 252 446,02 лв. за неизпълнение на задължението на купувача за поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите на дружеството.

Вероятно основанията за това са, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като излиза извън присъщите ѝ обезпечителна и обезщетителна функции и поради това противоречи с добрите нрави. Какво и кога обезщетява тази неустойка – че за разлика напр. от Румънския, Молдовския и редица други флотове, БМФ не фалира, а напротив – просперира и държавата получава дивидент? За това ли трябва да бъде наказван купувачът на БМФ? Сума ти приватизатори съсипаха предприятията си и само малко от тях понесоха отговорност. На практика, уговорената неустойка има само и единствено санкционна функция и по никакъв начин не стимулира към изпълнение. Както стана ясно по-горе, задължението за поддържане на тонаж по никакъв начин не се отразява на инвестициите, дейността или конкурентоспособността на БМФ.

Трета сцена

Неясно по какви правни или житейски съображения, АППК решава да „инвестира“ в отделен арбитражен процес и на 11 декември 2019 г. предявява осъдителен иск пред арбитраж за заплащане на неустойка в размер на 52 252 446.02 лв. (главница) и 841 844.96 лв. законна лихва, за което заплаща и арбитражна такса от над 500 000 лв.

Въпросният иск (още като бъдещ такъв) е обезпечен от Софийския градски съд с допускане на обезпечение чрез редица обезпечителни мерки едновременно: налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ складова база ведно с построени в него 13 сгради, както и запор върху акции. Обезпеченото имущество възлиза на стойност от почти един милиард (1 000 000 000) лева. И така, едно вземане за около 53 милиона лева се оказва обезпечено с имущество на поне 16 (шестнадесет) пъти по-висока стойност. Няма как да не се постави въпросът за справедливостта на българското правораздаване, когато чрез установено с не една, а две комплексни експертизи фрапиращо свръхобезпечаване на иска чрез близо 16 пъти по-голяма сума се блокира икономическата дейност на сериозна компания, чиито активи се използват за обезпечения и за други дейности, от важно значение за бизнеса ѝ. А и що за производство по обезпечение може да продължава повече от 8 месеца?

Очевидната свръхобезпеченост на предявения от АППК иск би могла да бъде преодоляна по пътя на отмяната на обезпечението в чaстта, в която то обезпечава несъществуваща обезпечителна нужда. В този смисъл са ясните мотиви на задължителното Тълкувателно решение №1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК на ВКС, в което се приема, че отмяна по реда на чл. 402 ГПК може да се иска при предвидените в закона предпоставки в рамките на същото производство: „При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо“.

От текста на Тълкувателното решение ясно следва, че предвидената процесуална възможност за отмяна не се отнася само до приключило исково производство, а във всички случаи, в които са налице предвидените в закона предпоставки. Това се свързва пряко и с липсата на сила на пресъдено нещо на определенията по обезпечение на иска. Както молителят в едно производство има право по всяко време в хода на висящото исково производство да поиска допускането на обезпечителни мерки, така и другата страна по спора има право да поиска тяхната отмяна. Противното би означавало фрапираща неравнопоставеност на страните в процеса. Ето защо и не може да бъде споделено разбирането, че с изчерпване на инстанционния контрол върху определението за допускане или недопускане на обезпечителни мерки, въпросът не може да се пререшава до края на исковия процес. ВКС е посочил ясно: щом ищецът има право – въпреки отхвърлено веднъж искане за обезпечение, да поиска отново такова в рамките на същия процес, то и за ответника по обезпечението – независимо от резултата от обжалването на акта, е налице възможността да иска отмяна на допуснатото обезпечение в хода на висящото исково производство.

Причината за това също е ясна от мотивите на ВКС в цитираното тълкувателно решение, а именно: „Обезпечаването на иска има за цел да защити и съхрани застрашеното материално гражданско право, което е предмет на делото или ще бъде негов предмет, чрез налагане на обезпечителни мерки, и по този начин да гарантира изпълнението на решението по съществото на спора. Обезпечителните мерки, които се налагат по реда на обезпечителното производство, целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право“. Щом обезпечението защитава интереса на кредитора, то всички мерки, които надхвърлят този интерес, се явяват незконосъобрани (недопустими) и следва да бъдат изменени по реда чл. 402 от ГПК. Това е така, защото правата на длъжника биха били неоснователно ограничени, а това ограничение не може да се компенсира по реда на чл. 403 ГПК. В крайна сметка: целта на обезпечителното производство не е да причинява вреди, които да подлежат на обезщетение, а да гарантира защита на правата и на двете страни чрез балансирано ограничение на правната сфера на длъжника – до размера на интереса на кредитора.

Тези доводи могат да бъдат обобщени ясно и точно в едно единствено изречение от  практиката на ВКС, обективирана в Определение № 582 от 20.09.2013 г. по ч. гр. д. № 4596/2013 г., Г. К., ІV Г. О., постановено по доклад и с председател на състава – съдия Борислав Белазелков (авторитетен съдия, който е бил член на работната група по подготовка на действащия ГПК), а именно: Евентуално свръхобезпечаване на иска в такава хипотеза следва да бъде преодоляно по реда на чл. 402 ГПК.“

Свръхобезпечеността е предмет на изследване и в научната публикация на тема: „Способи за защита на ответника при свръхобезпеченост, в която изцяло се потвърждава и с научни тези се обосновава причината производството по отмяната на обезпечението да бъде способ за защита на ответника при свръхобезпеченост.

Въпреки това, допуснатото свръхобезпечение в описаната постановка между АППК и БМФ продължава да е факт и към настоящия момент – очевидно дори след допуснати две единодушни комплексни (двойна и тройна) експертизи от вещи лица, които установяват безпротиворечиво стойността на обезпеченото имущество – въпреки теорията и въпреки съдебната практика.

Защото едната страна в частното отношение по повод на договора за приватизация непрекъснато се отъждествява с държавата и много ѝ се иска да действа с imperium в ситуация, в който би следвало да е равнопоставен субект. Държавата и съдът обаче следва да защитават всички, защото държавата се издържа от тези, които работят – хора различни и с различни бизнес и политически пристрастия. Защото приватизацията не е просто продажба на акции, а е отговорност за управлението на едно предприятие. Защото неустойките не са самоцел и приход в бюджета и неустойката не може да се уговаря в противоречие с правото. И единствено от правораздавателните органи зависи да отстояват и утвърждават принципите на законност, справедливост и безпристрастност. А правото и правораздаването трябва да спрат да се влияят от политически пристрастия и взаимни симпатии или антипатии.

Следва продължение.

[1] Стамболиев, О., Мингова, А. „Компетентен ли е арбитражът да разглежда спорове за стопанска непоносимост по приватизационни сделки?/Критичен анализ на решение № 189/09.11.2017 г. по т.д. № 1675/2017 г. на ВКС- I т. о./“ . – Научни трудове на Института за държавата и правото, 2017, No XVI, с. 237-250;
[2] The economic crisis and the maritime and port sector: достъпна онлайн на следния адрес: https://repositorio.cepal.org/bitstream/handle/11362/36278/1/FAL_271_economic_crisis_en.pdf;  The impacts of the global crisis 2008-2009 on shipping markets: a review of key factors guiding investment decisions in ships: достъпна онлайн на следния адрес: https://commons.wmu.se/cgi/viewcontent.cgi?article=1211&context=all_dissertations; The Financial and Economic Crisis, Its Impacts on the Shipping Industry, Lessons to Learn: The Container-Ships Market Analysis; A decade of change, достъпна онлайн на следния адрес: https://www.scirp.org/journal/paperinformation.aspx?paperid=62786;

36
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Хахаха
Хахаха
01 ноември 2020 22:02
Гост

И последно … от алчност, арбитражите станаха нарицателно с лош смисъл, същото и с ЧСИ, които тепърва ке бъдат озаптявани с изменение на ГПК.
Кой гледа арбитраж срещу потребител на естествен монопол, като знае, че нито ще бъде уведомен човечечца, нито ще има шанс да се защити, когато ЧСИто го погне.
Това може да прави само мръсник.
Това не са юристи, даже не са хора …
Е, отрязахте си клона …

Хахаха
Хахаха
01 ноември 2020 21:49
Гост

Никой и копче не казва, а бе какъв е договора за приватизациа, кои са страните, и в какво качество са ? 1.Приватизационният договор е изрично описан в самостоятелен закон. Т.е. всичко писано в него е специално към останалите, включително и към ГПК, ако има процесуални норми. 2. Едната страна е адм. орган и в качествуто му на орган на властта сключва договора. Т.е. това НЕ Е обикновен граждански договор, а административен, който получи пестелива уредба, доста след 2006 в новия АПК. Ерго страните НЕ СА равнопоставени !!!! а са в отношение на административна прозедура, а не свободно договаряне. Щом в… Покажи целия коментар »

mail
mail
27 октомври 2020 8:55
Гост

-нито дума за това, че Домусчиев е съборил възбранена сграда
-нито дума за това отводите на Станева и Голева
-нито дума за това как Дончева насрочва в ОСЗ…

Анонимен
Анонимен
27 октомври 2020 11:45
Гост

Заинтеродано лице по съществото на делото. Тогава – няма възбранена сграда, която да е съборена – събаряне има далеч преди обезпечението и се строи друга. Хайде сега. То може да се попита за двата отвода на арбитъра на БМФ – и двата отхвърлени от съда, за лоялният арбитър на агенцията Поля Голева, за това, че се иска отвод на съдия по редовно електронно разпределение, за това че не се спазва тълкуватнелно решение на ВКС, затова че е допуснато обезпечение 16 пъти по-голямо от нужното, затова ча думите на двамата най-известни български процесуалисти бяха изопачени и т.н. Стига политически антипатии –… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 17:01
Гост

Доста голямо лековерие се наблюдава сред коментарите. Статията следва да има един конкретен ефект и той е да се измени неправилния цитат в другата статия. Всичко останало са извадки от нечия писмена защита, които нямат особена стойност под формата на статия в правен уебсайт. Дали искът е свръхобезпечен ще прецени съдът въз основа на доказателствата по делото, което нито един от нас не е чел, за да има информирано мнение. Свръхобезпечеността не е въпрос единствено на механична съпоставка на цифри, каквато е направена тук, освен това винаги следва да се отчита възможността данните да са представени тенденциозно.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 14:10
Гост

Съдът все гледа да защитава Държавата, което е смешно. Щом обезпечението надхвърля обезпечителната нужда, същото следва да се измени, вкл. и след като е влязло в сила. Тока се четеше навремето и в СУ.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 13:59
Гост

Щом и Домусчиев не може да се оправи, няма защо да се чудим защо Майкрософт избрали Гърция, а Гугъл – Полша.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 13:20
Гост

Присъединете се към дискусията…
Еми, да, статията е напълно правилна по поставените правни въпроси, но факт – малко юристи са наясно, че обезпеченията могат да се отменят поради свръхобезпеченост съгласно чл. 402 от ГПК. Четете ТР № 1/2010 г.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 12:00
Гост

Ще бъде интересно да видим продължението.

Заки
Заки
26 октомври 2020 11:20
Гост

Добре е, че се говори открито за решение, което е взето в условията на политически натиск. И то от върховна инстанция.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 11:57
Гост

А после трябвало да има разделение на властите. По принцип….де факто.

русчев стоян
русчев стоян
26 октомври 2020 11:17
Гост

това е очевидно поръчкова статия, която да защити интересите на мазника и любимец на властта Домусчиев, а от друга -да спаси репутацията на двама правника, които са обвързани с парахода твърде явно .

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 12:06
Гост

„Двамата правника“ затова са най-авторитетните специалисти по граждански процес, защото си слагат името само под смислени работи. Ето защо бяха цитирани и в статията в Капитал, само че очевидно грешно бяха цитирани, защото бяха писали срещу очевидно неправилното и взето под видим политически и медиен натиск решение на ВКС, а не срещу арбитражното решение. Не бива да се атакуват личностите, а да се гледа как стоят нещата от правна глредна точка.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 10:08
Гост

Статията, макар и концентрирана върху конкретен казус, засяга някои принципни правни проблеми, които заслужават самостоятелно внимание. Действително, въпросът за свръхобезпечеността е слабо развит в съдебната практика. Който не си е “патил” трудно може да разбере очевидната неравнопоставеност на ответника в обезпечителната производство. Ако не предостави гаранция, значителна част от имуществото му ще си стои обезпечена /и ограничена/, защото съдът не назначава експертизи за оценка, а изобщо кои са писмените доказателства, които да установяват стойността на имуществото? Извън данъчна оценка за имот, практиката не признава друго. В този смисъл, крайно време е да се промени този порочен кръг. Относно самите арбитражни… Покажи целия коментар »

anonimen
anonimen
26 октомври 2020 11:53
Гост

Като имаш „свръхобезпеченост“, даваш доказателства на съда за този факт, а такива могат да се намерят достатъчно и искаш замяна на обезпечението или неговата отмяна. Все пак да се има предвид, че производството не е исково и всичко е в закрито заседание.

ПиХ
ПиХ
26 октомври 2020 9:28
Гост

Винейки други медии, че се опитвали да повлияят на арбитража, Лекс се опитва да повлияе на висящото обезпечително дело. Не, въпросът дали свръхобезпечеността може да бъде пререшаван по чл. 402 ГПК въобще не е безспорен. По-скоро чл. 402 касае някаква промяна в обстоятелствата, а не изначална неправилност. Иначе, статията неколкократно натвърдва как общият тонаж бил без значение, че инвестициите били достатъчни и по-удачни. После казва „както вече посочихме“. Да, посочено е, но не е доказано. Теоретично може и да е вярно, ама може и да не е. От една страна, това е икономически въпрос – а липсва каквото и да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 13:09
Гост

Тълкувателното решение е много кагегорично – че може да се иска отмяна при свръхобезпечост. А и няма СПН. Освен това вероятно са представени нови доказателства и се вижда, че са поискани експертизи. Те установяват нови обстоятелства, като някои, установени от експертизите, са в момента след налагането на обезпечението.

Bobi M
Bobi M
26 октомври 2020 8:09
Гост

Обективната истина. Невероятно, но Домусчиев е прав.

Деница Р
Деница Р
26 октомври 2020 8:09
Гост

Харесвам, когато нещата са казани правилно, а не със завартулки, както правят в някои други медии

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 8:08
Гост

Хубав анализ на ситуацията и най-вече хвърлящ много светлина върху нещата.

OMG
OMG
26 октомври 2020 7:37
Гост

Валери Симеонов се пенеше много по едно време по темата, а той като вземе отношение по някой въпрос, обикновено е показателно, поне за мен.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 8:08
Гост

Тох Валерката винаги е страшно компетентен по хиляди въпроси. Може и да има добри намерения, но нещо реализацията му куца.

св. августин
св. августин
26 октомври 2020 7:35
Гост

Големият въпрос е допустимо ли е сега да се иска намаляване поради свръхобезпеченост или тази възможност е само в изпълнителното. Но това е чисто правният аспект. Тук обаче играят много неща извън правото.

озадачен
озадачен
26 октомври 2020 7:40
Гост

След тази статия изчетох и тази в Капитал и извън грубата грешка, много ме впечатли определението за Поля Голева, че е доказала своята обективност, до тук добре, и лоялност? Към кого лоялност на един арбитър?

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 9:10
Гост

E, ВКС в тълкувателно решение изрично е постановил, че и длъжникът може да иска промяна на обезпечението, в частност при обезпеченост. Просто да изпълняват тълкувателното решение.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 7:26
Гост

Ми да даде Киро 52 милиона гаранция и ще му падне обезпечението, иначе признавам 16 пъти над размера на иска е брутално и лишено от какъвто и да е разум, ако тази оценка е вярна

?!???!?
?!???!?
26 октомври 2020 7:29
Гост

Колега, кой има 52 милиона жива пара да държи за гаранция? Дано не сте адвокат и да давате такива съвети на клиенти

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 7:26
Гост

Тази свръхобезпеченост е стряска ща. Така може да съсипят нечий бизнес.

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 7:28
Гост

Въпросът е защо са го направили. Дали не искат нещо друго да подскажат на КД, или е просто от некадърност

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 7:31
Гост

Той ще се оправи, но по принцип, като се абстрахираме от личността му, случаят е пореден пример за това как държавата може да ти извие ръцете с едно щракване на пръсти

12345
12345
26 октомври 2020 7:31
Гост

Намекът в Капитал е за договорка, но след това извращение със статията на Мингова и Стамболиев, вече не знам дали да вярвам и какво да мисля

народната пара
народната пара
26 октомври 2020 7:22
Гост

Агенцията за приватизация е платила напълно излишна и грешна пара държавна такса от 500 000 лева!!!! за отделно арбитражно дело! Това ако не е трошене на народна пара, здраве му кажи. И да се чуди и мае човек, защо ли? Да не би от страх ГП ИГ да им прасне обвинение, че по тази сделка давността не е изтекла? Просто недоумявам, но сефте

ПиХ
ПиХ
26 октомври 2020 9:23
Гост

Да помислим дали е излишна… Дали искът на БМФ може да даде осъдителен диспозитив за АППК, дали прекъсва собствената давност?

That
That's a first
26 октомври 2020 7:10
Гост

Ха, сериозно ли някой е цитирал Мингова и Стамболиев в полза на решението на ВКС?! That’s a first!

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 7:15
Гост

Поразрових, явно за това става въпрос и… вътре наистина пише следното:
През май 2017 г. арбитражът в състав Валентина Зартова, Станимир Цоцов и Дончо Хрусанов уважава иска, изменя договора, а освен това присъжда на Домусчиев и направените разноски в размер 3.7 млн. лв.

Решението беше посрещнато с недоумение в юридическата общност. „Постановеното решение не просто се разминава значително с правото, но може да има съществени и неблагоприятни правно-политически последици“, коментираха преподавателите от Юридическия факултет на СУ проф. Анелия Мингова и проф. Огнян Стамболиев.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/10/23/4130742_teaturut_durjavata_tursi_53_mln_lv_ot_domuschiev/

Анонимен
Анонимен
26 октомври 2020 12:50
Гост

Е, казаното е точно, но с голямата разлика, че в действителност се отнася за решението на ВКС, а не за арбитража. Между другото Капитал смени текста сред Статията в Лекс и съвестно отбеляза промяната.