Настоящата статия има за цел да защити тезата, че към момента заключителната част на обвинителния акт (ОА) и присъдата за престъпления против интелектуална собственост (ПИС)[1] имат съдържание, което частично не съответства с изискванията на Наказателния кодекс (НК) [2] и противоречи на основните постановки на правото на интелектуална собственост. В изпълнение на целта, се поставя на първо място проблемът, след което се разглежда принципният въпрос за същността на бланкетната диспозиция на нормите на ПИС, на тази база се навеждат доводи за неправилното внасяне на елементи в заключителната част на ОА/присъдата. Тезата няма отношение към мотивите на присъдата, където безспорно тези елементи следва да бъдат включени. Анализът е основан на практиката на българските съдилища, правната доктрина у нас и извън страната[3].

Проблемът има важно практическо значение, тъй като посоката, която съд и прокуратура поемат и поддържат, е неприемлива и ако не настъпи преосмисляне, това ще води до все по-големи трудности при правоприлагането и твърде много би ни отдалечило от разбирането за ПИС в останалите държави членки на Европейския съюз (ЕС). Отчитайки общата тенденция за описателност в диспозитива на ОА, съответно – присъдата, аргументите, които се предлагат тук са извън принципните такива, а следват само конкретиката на този тип престъпления, те не почиват на процесуални, а на материални основания[4].

  1. Проблемът

Към настоящия момент описанието на ПИС в заключителната част на ОА/ присъдата има най-често следния вид: „…без съгласието на притежателя на  изключителното право [..] върху търговска марка (ТМ) [...], обект на това изключително право, използвал в търговската си дейност без правно основание (по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО)[5]: [препис на текста на нормата, б.а.]– предлагал за продажба без правно основание /по смисъла на ЗМГО- чл. 13, ал.1:- [препис на текста на нормата на чл. 13, ал.1 заедно със съответна хипотеза на ал.2 с.чл., б.а.] на – следните стоки : [описание на стоките като брой, с включване на фразата „означени със знака на марката“ и др., б.а. ]…обект на това изключително право и които стоки били сходни на стоките, за които регистрираната марка се ползва със закрила на територията на Р България и съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможността за свързване на знака с регистрираната търговска марка – престъпление по чл.172б, ал.1 от НК[6]…..“.  Можем да срещнем и още по-описателни варианти: внасяне на допълнителен текст от ЗМГО (например чл.10, чл.22, чл. 73 и т.н.) [7]; детайлно описание на фалшифицираните стоки[8], което може да достигне наистина широки хоризонти [9]; и не на последно място, в контекста на чл.246, ал.3, пр. второ и чл.301, ал.1, т.2 in fine от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК)[10] квалификация по чл. 172б, ал.1 НК, вр. чл. 13, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗМГО[11].

В общия случай извършеното престъпление по посочената схема се описва с около 220 думи, без да се включват индивидуализиращите белези (имена, идентификация на самата ТМ и т.н.). Диспозицията на нормата на чл. 172б, ал.1 от НК, когато е свързана с нарушаване на права върху ТМ, пропускайки и санкцията, съдържа общо 16 (шестнадесет думи), в чл. 172а, ал.1 от НК думите са съответно 35 (тридесет и пет) [12].

Кое налага подобна описателност и дали правилно постъпва съдът (прокуратурата) в този случай?

  1. Бланкетност на нормите

Върховният касационен съд (ВКС) е имал възможност да отбележи, че „…Престъпният състав по чл.172б, ал.1 от НК се характеризира с бланкетна диспозиция, която няма как да бъде разчетена правилно (с оглед пълното разкриване или не на признаците от обективна и субективна страна) без съпоставка със ЗМГО“[13]. Според друго решение: „…Нормата на чл.172а, ал.1 от НК не е бланкетна, поради което съдържанието ѝ не следва да се запълва с друга норма…….Изразът в текста „използване по друг начин“ означава, че ако обектът на авторско право (АП) се използва незаконно, т. е. – без съгласието на неговия автор, наказва се всяка употреба на продукта, по какъвто и да е начин, под каквато и да е форма. В израза се включват абсолютно всички възможни житейски проявления на използване на продукта, без законът в диспозицията на състава да се интересува дали част от тях (защото е невъзможно да се предвиди многообразието на житейските случки) са посочени в някои нормативни актове…..“[14]. Очевидно правният анализ и в двата случая е еднакъв, като съдът използва ЗМГО и ЗАПСП да уточни понятията в наказателноправната норма, така проблемът е какво се влага в съдържанието бланкетна наказателноправна норма[15].

Бланкетна норма не е нормативно закрепен термин, това е теоретично понятие, използвано и в съдебната практика. Според общоприетото теоретично разбиране бланкетните диспозиции са тези, които отпращат за един, за няколко или за всички елементи на престъплението към правна норма от друг нормативен акт, така тяхното съдържание се запълва от това на нормата, към която се препраща[16]. Бланкетната диспозиция насочва към запълващия нормативен акт и осигурява намирането му или като изписва неговото наименование (чл. 356г, ал.1 от НК), или като сочи неговия предмет на правно регулиране/субект на такова регулиране (чл.342, 343 и 313, ал.1 от НК)[17]. Особеностите на бланкетните норми дават основание да бъдат класифицирани и правната теория дефинира различни видове бланкетни норми[18]. За една част от тях (например престъплението по чл. 342 от НК, б.а.) за запълване на състава се изисква  нарушаване на конкретно правило за поведение (в случая – безопасност, б.а.), установено в нормативен акт, извън НК, това „включва“ в състава и съответната норма от другия закон (в примера – ЗДвП, б.а.)[19]. Но когато нормата от препратения закон не съдържа конкретно правило за поведение, то няма и как да бъде нарушено то[20], т.е не винаги теорията поставя като задължителен елемент конкретно посочване на нормативния акт, към който се препраща. Примери за такива бланкетни диспозиции намираме в чл. 194 от НК – по отношение на термина „движима вещ“, препращащ  към чл.110 от ЗС; чл. 252 от НК – за всички елементи от състава относно банковата дейност и др.

Доктрината и съдебната практика приемат ПИС за състави с бланкетна диспозиция от втория тип, които препращат за съдържанието на правото на ИС към съответната позитивна уредба[21]. Видимо обаче прокуратурата и съдът са склонни да тълкуват понятието бланкетна стеснително – т.е. от първия посочен по-горе вид, като задължително го свързват с конкретна норма, установена в друг закон извън НК[22]. Може би, за да се преодолее това объркване, в по-новата си практика ВКС избягва да използва термина бланкетна, но прави анализа си именно в смисъла, който теорията придава на този вид наказателноправни норми[23].

Така обобщено, проблем тук липсва и дали ПИС ще бъдат наименувани като бланкетни или не е без значение в контекста на настоящото изложение.

  1. Да бъде или да не бъде изписана правна квалификация на нарушението по смисъла на ЗАПСП/ЗМГО?

Практиката е противоречива. Според горепосоченото решение №293 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 854/2013 г., I н. о., НК, отговорът е отрицателен. В друго решение обаче ВКС посочва: „…Вижда се обаче, че инкриминираният конкретен „начин на използване“ на чуждите обекти съдържа и допълнителните белези по т.10 от цитирания чл.18, които наистина са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но също така го правят и „друг начин“ по смисъла пак на чл.172а, ал.1 от НК  и точно този начин е трябвало да бъде формулиран в диспозитива на обвинителния акт…“[24]. Така вторият състав на ВКС счита за задължително посочване на съответна хипотеза на чл.18, ал.2 от ЗАПСП .

Не може да не се съгласим, че съставите на ПИС са самостоятелни и завършени, с пълно описание на изпълнителното деяние, като бланкетността касае единствено съдържанието на термините през призмата на ЗМГО/ЗАПСП. Всички цитирани по-горе препратки не съдържат конкретен правен запрет, с единственото изключение – този на чл. 73, ал.1 от ЗМГО, според който използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл.13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение. Но и в този случай съставът на чл.172б от НК не изисква нарочно нарушение на права върху ТМ, защото изрично формулира какво е изпълнителното деяние – използване в търговска дейност на ТМ, без съгласие на правоимащия и без правно основание.

Останалите разпоредби, често срещани в съдебната практика, на още по-голямо основание нямат място в наказателният диспозитив. Глава ІV от ЗАПСП е наименувана „Съдържание на авторското право“, а разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ЗАПСП всъщност посочва, че имущественото право е едно – използване на произведението, докато чл.18, ал.2 съдържа изчерпателен списък, на отделните правомощия, представляващи това използване. Абсолютно същата е ситуацията в чл.13 ЗМГО, наименуван „Съдържание на изключителното право на марката“, а според теорията субективното право върху ТМ е признатата и гарантирана от правните норми възможност на носителя (притежателя) му да използва дадената ТМ в определени предели[25]. Терминът „използва“ се разбира като събирателно понятие, с което могат да се означат всички конкретни правни възможности, които законодателството предоставя на субектите на права върху ИС[26]. Като цяло, посочените тук норми не създават сами по себе си задължение на останалите трети лица, а дефинират съдържанието на правото, т.е. те не са конкретно правило за поведение (запрет), установено в нормативен акт извън НК. Доколкото тези обстоятелства са релевантни към мотивировката, дали има извършено нарушение на права върху ИС, тяхното обсъждане в мотивите на присъдата е задължително. Но присъствието им в заключителната част на ОА/присъда е неоправдано. На още по-малко основание чл. 9, 10 и 22 от ЗМГО имат място там.

В голям брой случаи препратката към ЗМГО е просто невярна. Когато става въпрос за  нарушение на права върху ТМ на Европейски съюз (ТМЕС)[27] на ниво ЕС е налице автономна регулация за тях, дерогираща българският закон[28], към момента последният не е и синхронизиран с някои от изискванията на правото на ЕС, което би довело и до друго нарушение[29].

Проблем представлява и неяснотата на ЗАПСП/ЗМГО в отделни хипотези, които съдът/прокурорът цитират по посочения в настоящото изложение начин. Например, когато престъплението по чл.172а, ал.1 от НК е извършено посредством нарушение на правото на използване чрез преработка по смисъла на чл.18, ал.2, т.8 от ЗАПСП, то ще е съставомерно на изпълнително деяние „по друг начин“. Посочване на чл.18, ал.1, т.8 от ЗАПСП ще бъде свързано и с дефиницията за преработка по §2, т.18 от ДР на ЗАПСП. Последните две разпоредби, разгледани съвместно според предназначението, което чл. 32, ал.2, т.3 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове придава на допълнителните разпоредби, биха дали куриозен резултат[30].

Още по-критично трябва да се погледне към диспозитив с конструкция от типа „престъпление по чл. 172б, вр. чл. …ЗМГО/престъпление по чл.172а, вр.чл. …ЗАПСП“. Усещането, което се създава, е, че съставът на престъплението включва норми от НК плюс норми от други закони, което на фундаментално ниво поставя под въпрос дали е налице пълна наказателноправна кодификация, и още по-лошо – не се ли нарушава принципът на чл.5, ал.3 от Конституцията за законоустановеност на престъплението.

В заключение, при престъплението по чл.172а от НК следва да се отрази словесно дали изпълнителното деяние е „записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин“, като в последния случай трябва да се посочи и кой е този друг начин (внос/износ, предаване и т.н.), защото такъв е съставът на нормата. При престъплението по чл. 172б от НК това не е необходимо, или поне не по начина, който сега се прави – чрез цитиране на множество текстове от ЗМГО, които не описват нарушението, а съдържанието на изключителното право върху ТМ.

  1. За другите привнесени елементи

Включването на друго описание в заключителната част на ОА/присъдата сочи към неточно, непълно и като цяло неправилно разбиране на същността на защитата на права върху ИС, съответно – тяхното нарушаване. Според доктрината, в основата си всяко престъпление съдържа в себе си нарушение на права (деликт)[31]. Когато става въпрос за нарушения на права върху ИС, говорим за специална форма на деликт, произтичаща от специфичните характеристики на правно защитения обект[32]. Така теорията за правото на ИС ни дава познанието за интересуващите ни феномени, което е релевантно за нуждите на наказателното право.

Най-общо казано, ИС се характеризира като невеществена собственост върху нематериални блага, продукт на интелектуална човешка дейност. Принципно правата на ИС имат предназначение да осигурят контрола върху физическото манифестиране/изразяване не на идеите, а на техния обективен израз – обект на ИС, осигурявайки право на сътворяване, контрол и използване на този обективен израз на съответната идея[33]. Всяка от множеството правни доктрини е насочена към ограничаване на лица от използване на правен обект на ИС, който е притежание или се асоциира с трето лице – правоимащ[34]. Като философия, за разлика от правото на собственост, фокусирано към отношенията „личност-вещ“, правото на ИС е центрирано към отношенията „личност-личност“[35].

Правото на ИС се отличава с висока степен на абстрактност, използва своя терминология, в противовес на наказателното право, което е с ясно изразен стремеж към конкретност, това създава и голяма част от проблемите в съдебната практика. Така  например понятието „собственост“ има различно значение от придаваното му в конвенционалния план, тук то по-скоро то индикира съответните лични права на дадено лице върху обекта на ИС (ТМ, произведения, географски означения и т.н.), които не са равни на общоприетите. Обосновано е да се твърди, че терминът „собственост“ има за правото на ИС самостоятелно и автономно значение[36].

Обектът на ИС не се изразходва, не погива и съществуването му не е ограничено от физически характеристики. Възможно е множество лица едновременно, на различни места, на надлежно основание да използват един и същ обект на ИС, което очевидно за вещите е невъзможно. От друга страна, за да съществува правна закрила, обектът на ИС често пъти изисква свързването му с дадена вещ, т.е. налице е своеобразна корпорализация [37]. Но и това не винаги е достатъчно, за да се реализира правната защита. В случаят с ТМ „отключващ“ фактор е, когато ТМ, поставена върху съответната стока, се използва в курса на търговия на нарушителя. Ако дадено лице нарисува три успоредни линии върху маратонките си и се разхожда с тях, той не нарушава правата на „Аdidas“ AG върху ТМ 289063- adidas[38], макар трите линии да са идентични на тази ТМ и да са поставени върху стока, попадаща в клас 25 (спортни принадлежности), защото използването не е в търговската дейност.

Според доктрината непосредствен обект на престъплението по чл.172а, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани със създаване, ползване и разпространение на обекти на АП по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗАПСП, както и на сродните им права[39]. Нормата говори за обект на АП, т.е. обосновано и правилно е, в заключителната част на ОА/присъдата, той да е конкретизиран – например име на компютърна програма, песен, роман и т.н. Правилно също така е посочване на носителя(ите) на нарушените АП. В този смисъл, тук прокуратурата и съдът не може да бъдат критикувани.

Когато говорим за престъплението по чл.172б от НК, непосредственият обект са обществените отношения, свързани с използването на ТМ. Предметът на това престъпление е обособен като изключителното право върху марка. По горната логика, описание на ТМ като номер, ако е словна[40]– като съответната дума (фраза) и посочване на правопритежател е задължително. Вещите (стоката) обаче не са предмет на престъплението, те въвеждат в търговския оборот фалшифицираната ТМ, чрез тях се осъществява нарушението на изключителното право, така тяхното описание в заключителната част на ОА/присъда е ненужно, липсата им не предполага съществено процесуално нарушение.

Този извод не се разколебава от използването на фразата „предмет на престъплението“ в чл.172б, ал.3 от НК, която e като автономно понятие, предназначено за нуждите на конфискацията. Това е така, защото не може да се унищожи ТМ, а идеята е фалшифицираните стоки да бъдат изведени от обращение. Така последните намират място в съответния диспозитив на присъдата, когато съдът постанови приложение на чл.172б, ал.3 от НК, но стоките нямат отношение към диспозицията на чл.172б, ал.1-2 от НК.

Фраза от типа  „…съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможността за свързване на знака с регистрираната търговска марка“[41] също няма място в заключителната част на ОА/присъдата. Трябва да се има предвид, че наказателноправната защита на ТМ е насочена основно към фалшифицирани стоки[42], където при идентичност на фалшификацията с оригинала, вероятността за объркване винаги се презюмира[43], така този елемент от състава на нарушението изобщо не е предмет на правен анализ в контекста на чл. 172б от НК.

Заключение

Ясно е, че има тенденция поне от началото на този век, заключителната част на ОА/присъдата да стават все по-описателни, по-големи като размер (имаме вече и поне един обвинителен акт със заключителна част от 5000 страници). Дали това е правилно или не е извън обхвата на настоящата статия. По изразеното тук становище може да се дискутира и да се приведат смислени контрааргументи. Някак обаче убягва от здравия смисъл, защо нещо, което може да бъде обяснено с шестнадесет думи в закона, трябва да се прави с двеста и повече в присъдата, болшинството от които са не само ненужни, но и изцяло в противоречие на закона.

Дали така се постига яснота или обратното?

Библиография:

  1. Аврамов, Л., Таджер, В., Авторско право на Народна Република България, С., 1965
  2. Гиргинов, А., Наказателно право на Република България. Обща част, С., 2002
  3. Груев, Л., Бланкетни наказателноправни норми, С., 1997
  4. Драганов, Ж., Обекти на интелектуалната собственост, С., 2016
  5. Костадинова, Р., Транспортни престъпления, С., 2012
  6. Михайлов, Д., Нови положения в особената част на наказателния кодекс, С., 2003
  7. Михайлов, Д., Проблеми на наказателното право. Особена част., С., 2008
  8. Мусева, Б., Деликтът в международното частно право, С., 2011
  9. Саракинов, Г.,Право върху търговска марка в Република България, С., 2007
  10. Стойнов, Ал., Наказателно право.Обща част, С., 1999
  11. Стойнов, Ал., Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека, С., 1997
  12. Цончев, К., „Отговорност на трето лице за нарушение на чуждо облигационно право“,С., 1940
  13. Gordon, Wendy J., Intellectual Property. As published in THE OXFORD HANDBOOK OF LEGAL STUDIES, Peter Cane and Mark Tushnet, eds., Oxford University Press, pp. 617-646, October 2003. Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=413001или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.413001
  14. Menell, Peter S. and Lemley, Mark A. and Merges, Robert P., Intellectual Property in the New Technological Age: 2016 – Chapters 1 and 2 (June 23, 2016). Intellectual Property in the New Technological Age: 2016 ; Stanford Public Law Working Paper No. 2780190. Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=2780190 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2780190
  15. Moore, Adam D. and Himma, Kenneth Einar, Intellectual Property (2011). STANFORD ENCYCLOPEDIA OF PHILOSOPHY, Edward N. Zalta, ed., Summer 2011. Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=1980917
[1] Пренебрежимо малко са делата за престъпления по чл.173 и 174 от НК, така анализа ще е съсредоточен върху“същинските“ престъпления против интелектуална собственост- по чл. 172а и чл. 172б от НК,последното- само когато има за предмет изключително право върху търговска марка. Цитираните решения са  използвани от Правно информационна система „Апис“ и официален сайт на Върховен касационен съд(ВКС) http://www.vks.bg/, б.а.
[2]  обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изм. и доп., бр. 101 от 19.12.2017 г.
[3] С оглед длъжността, която заема автора в  момента и съобразно личните му етични стандарти,  в статията не се цитира и обсъжда практика на съдилищата в съдебен район на Окръжен съд – Хасково, макар многообразието и свързаността `и с проблема, б.а.
[4] Авторът има предвид срещуположната на „описателната“ теза – че съставът на престъплението е очертан в съответната норма от специалната част на НК, така е неправилно да се въвежда „нещо в повече“ в диспозитива, всичко извън състава и с отношение към присъдата намира място в мотивите. Всяка от тезите има свои поддръжници, но е извън аргументацията тук, б.а.
[5] Обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г. бр. 85 от 24.10.2017 г.
[6]Вж. Присъда № 381016 от 10.04.2018 г. на СРС по н. о. х. д. № 12937/2017 г., Присъда № 58 от 2.04.2018 г. на РС – Стара Загора по н. о. х. д. № 565/2018 г., Присъда от 29.11.2017 г. на РС – Сливен по н. о. х. д. № 1221/2017 г. ; в контекста на чл. 172а от НК срещаме препратка към Закона за авторското право и сродните му права (Обн., ДВ, бр. 56 от 29.06.1993 г., в сила от 1.08.1993 г.  изм. и доп., бр. 28 от 29.03.2018 г. (ЗАПСП) , например : „..без необходимото по чл. 6, ал.1 и чл. 18, ал.2, т.1 вр.ал.1 от ЗАПСП и параграф 2, т.3 от ДР на ЗАПСП съгласие на носителите на съответното авторско право….“ Вж. Присъда № 66 от 31.03.2016 г. на РС – Стара Загора по н. о. х. д. № 2787/2015 г.
[7] Съответно Присъда № 700 от 11.12.2017 г. на РС – Петрич по н. о. х. д. № 702/2017 г. , Присъда № 11 от 15.03.2018 г. на РС – Несебър по н. о. х. д. № 125/2018 г.; Решение № 160 от 10.07.2017 г. на ОС – Варна по в. н. о. х. д. № 675/2017 г. и др.
[8] Например : „ ……като на текстилен етикет от вътрешната страна на колана има надпис на латиница „M. 60“ със специфично графично изписване и на закрепен към панталоните хартиен етикет има надпис на латиница „M. S.“ със специфично графично изписване, на единична пазарна цена на брой 145 /сто четиридесет и пет/ лева, обща стойност за седемдесет броя е 10 150 /десет хиляди сто и петдесет/ лева…“- Присъда № 245375 от 20.10.2017 г. на СРС по н. о. х. д. № 12777/2015 г.
[9] Интересно е описанието на фалшифицираната комбинирана ТМ „PUMA“: „…състояща се от словен елемент „РUМА“ със значение от английски пума (голяма котка, която се среща в Северна, Централна и Южна Америка), изписан със специфичен шрифт и образ на стилизирано изображение на пума в скок, словния и образен елементи имат специфично подреждане в пространството, регистрирана в Патентно ведомство на Р България…“-Решение № 229 от 27.10.2017 г. на ОС – Бургас по в. н. о. х. д. № 846/2017 г.
[10] Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.  бр. 44 от 29.05.2018 г.
[11] Вж.Решение № 138 от 26.09.2017 г. на ОС – Пазарджик по в. н. о. х. д. № 514/2017 г., такава тенденция се наблюдава в множество други съдилища
[12] Чл. 172б, ал.1 от НК : „Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка ……..без правно основание…….“; чл. 172а, ал.1 от НК : „Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право……“
[13] Решение № 513 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2562/2011 г., I н. о., НК
[14] Решение № 293 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 854/2013 г., I н. о., НК
[15] От blank (лат.)- лист с частично написан текст, който трябва да се допълни
[16] Стойнов, Ал., Наказателно право.Обща част, С., 1999, с.81- 82
[17] Гиргинов, А., Наказателно право на Република България. Обща част, С., 2002, с.32- 33
[18] Много подробно при Груев, Л., Бланкетни наказателноправни норми, С., 1997, с.14 и сл.
[19] Костадинова, Р., Транспортни престъпления, С., 2012, с.169, Михайлов, Д., Проблеми на наказателното право. Особена част., С., 2008, с. 678- 679, така и съдебна практика- вж.  Решение № 167 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 423/2013 г., I н. о., НК и др.
[20] Съдът е в синхрон с това разбиране- вж.Решение № 289 от 9.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 936/2013 г., III н. о., НК
[21] Стойнов, Ал., Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека, С., 1997, с.212; . т.ІІІ от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК
[22] Може би това е инерция от най- често достигащите до съда престъпления с бланкетна диспозиция, каквито са тези по чл. 342 от НК, б.а.
[23] Решение № 189 от 27.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 325/2012 г., III н. о.; Решение № 443 от 21.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1450/2013 г., III н. о.; Решение № 283 от 12.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 892/2015 г., III н. о. и др.
[24] Решение № 293 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 854/2013 г., I н. о., НК. Такава позиция виждаме масово и в  по- низшите съдилища, вж. например Решение № 82 от 26.10.2016 г. на ОС – Сливен по в. н. о. х. д. № 392/2016 г.
[25] Саракинов, Г.,Право върху търговска марка в Република България, С., 2007, с. 13.
[26] В контекста на АП- Аврамов, Л., Таджер, В., Авторско право на Народна Република България, С., 1965, с. 104;
[27] Всички ТМЕС регистрирани в Европейска служба за интелектуална собственост(EUIPO) с номерация , „ СТМ…..“ са такива, б.а.
[28] РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2424 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн)
[29] Различно е например понятието за  ТМ в чл. 9, ал.1 от ЗМГО с дефиницията му по  чл. 4 от Регламент 2015/ 2424, но намираме случаи, където се използва българския  закон по отношение на нарушение на права върху  ТМЕС- вж.например Споразумение № 120 от 19.09.2017 г. на РС – Ловеч по н. о. х. д. № 864/2017 г. и др.
[30] Според Чл.32, ал. 2 от указа: „В допълнителните разпоредби се включват: 3. обяснения на думи или изрази, които се употребяват многократно в нормативния акт или чието обяснение не е възможно да се даде в съответния текст;“. Така ако просто заменим термина преработка в чл. 18, ал.2, т.8 от ЗАПСП с дефиницията му по §2, т.18 от ДР на ЗАПСП резултатът е следният: „(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като: т.8 [преработката] изменението му с оглед създаването на ново, производно на него произведение, в т. ч. приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в него; и синхронизацията на произведението. [Преработка] Изменението му с оглед създаването на ново, производно на него произведение, в т. ч. приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в него; е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение“. Анализа на текста авторът предоставя на читателя, б.а.
[31] Цончев, К., „Отговорност на трето лице за нарушение на чуждо облигационно право“,С., 1940, с.76.
[32] Мусева, Б., Деликтът в международното частно право, С., 2011, с. 165
[33] Moore, Adam D. and Himma, Kenneth Einar, Intellectual Property (2011). STANFORD ENCYCLOPEDIA OF PHILOSOPHY, Edward N. Zalta, ed., Summer 2011. Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=1980917 , с.1. Подобно е виждането у нас: „ Предметът на правото на ИС са отношенията във връзка със създаването и използването на нематериални блага- резултати от творческата дейност на човека“, Драганов, Ж., Обекти на интелектуалната собственост, С., 2016, с.46. Разбира се, има много теории  за същността на ИС- вж. подробно при Menell, Peter S. and Lemley, Mark A. and Merges, Robert P., Intellectual Property in the New Technological Age: 2016 – Chapters 1 and 2 (June 23, 2016). Intellectual Property in the New Technological Age: 2016 ; Stanford Public Law Working Paper No. 2780190. Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=2780190 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2780190 , с.27- 58, тук предложеното е максимално абстрактно, тъй като целта е да ориентира читателя във философията, първопричината изобщо за съществуване на ИС, б.а.
[34] Gordon, Wendy J., Intellectual Property. As published in THE OXFORD HANDBOOK OF LEGAL STUDIES, Peter Cane and Mark Tushnet, eds., Oxford University Press, pp. 617-646, October 2003. Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=413001 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.413001 , с.617
[35] Gordon, Wendy J., Intellectual Property. As published in THE OXFORD HANDBOOK OF LEGAL STUDIES, Peter Cane and Mark Tushnet, eds., Oxford University Press, pp. 617-646, October 2003. Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=413001 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.413001 , с.619
[36] Много подробно за отношенията „интелектуална собственост-собственост“, както и „обекти на ИС –вещи“ при Драганов, Ж., Обекти на интелектуалната собственост, С., 2016,с.45- 54 и  с.76- 78
[37] Драганов, Ж., Обекти на интелектуалната собственост, С., 2016, с.76- 77
[38] Регистрирана по Мадридска спогодба в Световна организация за интелектуална собственост(СОИС) , вж. апликацията на http://www.wipo.int/madrid/monitor/en/#
[39] Михайлов, Д., Нови положения в особената част на наказателния кодекс, С., 2003, с.42
[40] Технически би било трудно изпълнимо да се опишат някои ТМ. Според поддържаната тук теза, не е необходимо словесно да се обсъжда дори и в мотивите, какво представлява фигуративната марка като изображение, което може да бъде първо много сложно, второ и по-важно – ще доведе и до големи неясноти. Някои марки изобщо няма как да се възпроизведат в съдебния акт – например звукови марки, пространствени марки , марки в „движение“- т.нар. дигитални марки, равни на конкретна поредност на движения на светлини и звуци на дисплей и т.н.
[41] Също често се среща- вж. например Присъда № 381016 от 10.04.2018 г. на СРС по н. о. х. д. № 12937/2017 г.
[42] По смисъла на обяснителна бележка 14(а) от Приложение 1В от Маракешкото споразумение за създаване на Световна търговска организация (Споразумение ТРИПС)
[43] вж. т.ІІІ от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
съгласен
съгласен
09 юли 2018 7:53
Гост

Колегата очевидно е спецуалист в тази материя и поставя въпроса по отношение на престъпленията срещу интелектуалната собственост, но ми се струва, че модата със свръхописателни диспозитиви вече може да бъде описана като зараза. Има такава тенденция, която не е нито в полза на яснотата на акта, нито на правото.

Петров
Петров
09 юли 2018 8:47
Гост

Сега остава да се намери специалист, който ще реши проблема.

вввв
вввв
09 юли 2018 8:00
Гост

като аргумент на противното към тезата на съдията, кък която напълно се присъединявам – има фигуративни или звукови марки, чието описание на практика би било повече комично отколкото полезно

Анонимен
Анонимен
09 юли 2018 8:46
Гост

Не е нужно заключителната част да е толкова дълга. Безпредметно е.

Anonimen
Anonimen
09 юли 2018 9:54
Гост

Материята на тези дела наистина е по-сложна и специфична. А и терминологията допълнително увеличава обекта на доспозитива.

Петя
Петя
09 юли 2018 11:32
Гост

Възможен изход е може би уеднаквяване на практиката при правоприлагането с другите държави, членки на ЕС.

Петров
Петров
09 юли 2018 11:29
Гост

По принцип доказателствата за правата на притежател на интелектуална собственост могат да включват регистрационни номера или копия на регистрационни сертификати, издадени от държавна агенция.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
09 юли 2018 20:25
Регистриран

В тази статия авторът е абсолютно прав.При тази правна доктрина, обаче, при отделните хипотези аз считам, че дори и в наказателното производство следва да бъде допусната и въведена преди съдебното производство, медиацията.Така е справедливо-вижте правото на ЕС и постулатът : „За което се следва извинение, не се следва обезщетение“.Когато доброволно се обезщетят нанесените вреди и щети, наказателното преследване е без разумен смисъл. Правният режим за защита на конкуренцията в ЕС е по-ефективен и точен режим на въздействие.Мнението не е само мое а и на водещи специалисти по право на ЕС, антикартелно право в ЕС: Прочетете моля „Правен режим за защита… Покажи целия коментар »

Нина
Нина
10 юли 2018 15:04
Гост

Поздравления, г-н Съдия! Много често забравяме, че всъщност центърът на наказателния процес е обвиняемия/подсъдимия и му дължим яснота, простота и изчерпателност в постановените актове, а не егоцентрично и витиевато изложение на познанията си… Радвам се, че те познавам (най-вече писмено) и че мога да те чета – по-рано в Сливен, отскоро и в София.. Благодаря ти!