1. В Народното събрание е внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите (вх. № 054-01-56 от 25.06.2020 г.) на група народни представители, с който се предлага създаване на нов чл.112а със следното съдържание:

„Чл. 112а (1) С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за:

  1. задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци;
  2. задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.“

Законопроектът включва и заключителна разпоредба, съгласно която новите правила влизат в сила в шест месечен срок от деня на обнародването в „Държавен вестник“.

Законопроектът е приет на първо гласуване от Народното събрание.

2. Новият чл.112а ЗЗД въвежда така наречената „абсолютна давност“ за задълженията в гражданскоправните отношения.

Институтът на абсолютната давност е известен на различни клонове на публичното право, като целта му е погасяване на неблагоприятни за частните лица последици (които условно могат да бъдат наречени „отговорност“) в отношенията им с държавата и други публичноправни субекти след изтичане на определен срок. Абсолютната давност е сложен юридически факт, който поначало се състои от няколко елемента, един от които е изтичане на определен период от време.

Абсолютна давност е уредена в наказателното право. Съгласно чл.81, ал.3 от Наказателния кодекс абсолютната давност е срок, който надвишава с една втора този на обикновената давност, изтичането на който погасява преследването за извършеното престъпление. Изтичането на този срок, през който не е възбудено наказателно преследване или е било възбудено, но наказателната отговорност не е реализирана, води до погасяване на наказателното преследване, независимо от спирането и прекъсването. Изтеклата абсолютна давност не позволява образуването, висящността и последващо движение на наказателното производство[1].

Абсолютната давност се прилага и по отношение на административните наказания. Тя е сложен юридически факт, който включва изтичане на определен срок, през който административното наказание не е било изпълнено. Последицата от абсолютната давност е изключване изпълнението на административното наказание[2]. Съгласно чл.82, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора давностния срок за съответното административно наказание.

В чл. 171, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е уредена абсолютна давност по отношение на публичните вземания/задължения (изброени в чл.162, ал.2 ДОПК), като вземането/задължението се погасява окончателно, независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на 10 години (считано от 1 януари на следващата година), с изключение на случаите, когато вземането/задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спорен въпрос по тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер, възникнал между Република България и друга държава членка. Абсолютната давност погасява правото на публичноправния кредитор да осъществява принудително публичното вземане/задължение[3]. Тя се прилага служебно[4].

3. Доколкото в законопроекта разпоредбата на чл.112а от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) систематически е разположена при правилата, които уреждат давността, се поставя въпросът доколко „абсолютната давност“ по правната си природа и функциите си съответства на давността.

Уредената в чл.110 – 120 от ЗЗД давност, приложима в частноправните отношения, е сложен юридически факт – период от време (срок), през който титулярът на правото не го упражнява, като изтичането на срока прекратява не материалното право, а процесуалното право на защита на носителя на материалното право[5]. Погасителната давност може да се разглежда и като субективно процесуално право[6], тъй като може да се упражнява само в процеса чрез процесуално действие – възражение, на което съответства задължение на съда да съобрази последиците от давността при решаване на спора по същество.

Погасителната давност има различни функции[7]. Една от тях е да гарантира правната сигурност, като стимулира правните субекти (кредиторите) да упражняват своите субективни права преди изтичането на срока на давността. Давността се прилага само доколкото кредиторът извършва действия, които са под неговия контрол. Именно затова давността може да спира и да се прекъсва. Бездействието на кредитора предполага неговата незаинтересуваност от правото, което е основание за отпадане на необходимостта от неговата защита. Давността има и друга функция – да стимулира бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което ускорява гражданския оборот. Тя също защитава гражданскоправните субекти срещу трудностите при доказването, тъй като колкото е по-продължителен срокът на неупражняване на дадено право, толкова се увеличава несъответствието между фактическото и правното положение, което затруднява доказването в гражданския процес.

Абсолютната давност е неизвестна на действащото българско частно право. Липсата на уредба на абсолютната давност в частноправните отношения не е случайна[8]. Тя е израз на разбирането на законодателя, че частноправните субекти, за разлика от държавата и останалите публичноправни субекти, са равнопоставени, поради което разполагат с по-ограничени възможности от публичноправните кредитори за принудително упражняване на своите права в кратки срокове, ограничени преди всичко до способите на исковия и изпълнителния граждански процес.

Предлаганата в законопроекта абсолютна давност, за разлика от давността, е юридически факт с погасителен за субективното право ефект (или по-точно за процесуалното право на защита на материалното право ефект, доколкото в закона не е предвиден погасителен ефект за самото материално право), който поначало не зависи от едностранните действия на кредитора по упражняване на правото му – достатъчно е изтичането на период от време, през който насрещното задължение не е изпълнено. Тя може да се разглежда и като субективно право, което възниква от този юридически факт. Особеност на абсолютната давност, предвидена в чл.112а ЗЗД, е, че последиците на давността настъпват, независимо от прекъсването ѝ, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, за което е необходима обща воля на длъжника и кредитора. Тя не тече и в случай на спиране, включително докато трае съдебният процес относно вземането (чл.115, ал.1, б. “ж“ ЗЗД).

Абсолютната давност няма функциите на давността – доколкото последиците ѝ не зависят от активността на кредитора, тя не го стимулира към упражняване на своите субективни права, не съдейства за ускоряване на оборота и е без значение за доказването в гражданския процес.

4. Възниква питането как се вписва институтът на абсолютната давност в общата частноправна законова рамка в България за защита на имуществените права.

Преди всичко следва да се посочи, че доколкото абсолютната давност ограничава защитата на кредиторите, тя оскъпява кредитирането, което като цяло има негативен ефект за гражданския оборот и икономическото развитие.

Правилата на абсолютната давност в обсъждания законопроект са в противоречие с установените в ЗЗД принципи и норми за изпълнението на задълженията.

Погасяването на задължението с изтичането на определен срок, независимо от поведението на кредитора, противоречи на уредения в чл.20а, ал.1 ЗЗД прин­ци­п „Pacta sunt servanda“, в чиято основа е разбирането, че добро­съ­вест­ният чо­век спаз­ва да­де­на­та ду­ма.

Абсолютната давност противоречи и на принципите за точното изпълнение – чл. 63, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и гри­жа­та на добрия сто­па­нин – чл. 63, ал. 2 ЗЗД.

Тя нарушава принципа на добро­съ­вест­ност­та, разбирана като ети­ческа ка­те­го­рия, която из­ра­зя­ва понятията за чест­ност, поч­те­ност, лоял­ност и ко­рек­т­ност, които са възприети в обо­ро­та – чл. 63, ал. 1 ЗЗД, защото длъжникът може съзнателно да бави изпълнението, включително чрез упражняване на свои процесуални права, за да изтече десетгодишният срок и да се освободи от дълга. Абсолютната давност създава произволно предимство на длъжниците пред кредиторите – кредиторите не разполагат с никакви правни средства за неутрализиране последиците от абсолютната давност, освен възможността за постигане на споразумение за отсрочване или разсрочване на задълженията, която обаче зависи единствено от добрата воля на длъжника.

Абсолютната давност нарушава и справедливостта (ек­ви­ва­лент­ност­та и пропорционалността в правоотношението), защото длъжникът, който не е престирал точно, независимо че е получил насрещна престация, се освобождава от задължението си с изтичането на определен срок, независимо от усилията на кредитора да упражни правото си. Тя накърнява законно придобити имуществени права на кредиторите, като непропорционално ги лишава от правна защита с изтичането на десетгодишен период от време, при това в интерес на друга, равна по брой, група правни субекти. На кредиторите се налага индивидуална и прекомерна тежест – те се лишават от правата си с простото изтичане на срока, без да получават каквато и да е облага и без да настъпват други неблагоприятни последици за длъжниците, и без кредиторите да могат да участват в процедура, при която да представят аргументи и съдът да може да се преценява дали преследваната цел би могла да се постигне не чрез нарушаване на индивидуалните права на кредитора (защото в случай на спор съдът може да преценява единствено дали десетгодишният срок е изтекъл или не, което не е достатъчно).

Този институт противоречи както на същността на давността в частното право (чл.110-120 ЗЗД), така и на нейните функции, защото кредиторът се лишава от защита, независимо че е заинтересуван и се опитва да упражни правото си принудително. Предложеният в чл.112а ЗЗД срок е ненужен и с оглед продължителността на давностните срокове по нашето право – чл.110 и 111 ЗЗД, които са кратки, което мотивира кредиторите към бързо упражняване на правата си.

Абсолютната давност не е съобразена и с правилата на ГПК, които осигуряват защита на материалните имуществени права, и на които ще се отдели внимание по-надолу.

5. Предлаганият десетгодишен абсолютен давностен срок следва да бъде отречен и защото той по никакъв начин не е съобразен със сроковете, необходими на частен кредитор да установи вземането си в съда и да се удовлетвори принудително.

Кредиторите по частни вземания не търсят защита на правата си в момента, в който те станат изискуеми, а едва след като се убедят, че доброволно изпълнение не може да се очаква. След това те трябва да установят вземането си с иск (така е и при заповедното производство, ако длъжникът подаде възражение) в производство, което дори и без противодействие на длъжника продължава години и в хода на което те понасят значителни разходи. Ако длъжникът се разпореди с имуществото си, частноправният кредитор трябва да оспори разпоредителното действие с отделен отменителен иск, който сам по себе си продължава с години (в този случай давността не спира, защото „съдебният процес“ няма за предмет вземането). По тези причини е възможно задължението на частноправния кредитор да се погаси по давност без дори да се пристъпи към принудително изпълнение (например ако е бил воден отменителен иск), в който случай той ще бъде осъден да заплати и разноските на длъжника.

При липса на доброволно изпълнение след като вземането им стане ликвидно, частните кредитори трябва да организират и финансират изпълнителен процес, в течение на който давността не спира (защото той не е „съдебен“), а възможностите на длъжника да препятства изпълнението никак не са малко – така например длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител, като злоупотребява с правото си на жалба, за да бави производството – чл.435, ал.1 и 2 ГПК. Изпълнителното производство може да бъде спряно и по причини, които не зависят от волята на кредитора – чл.432, ал.1, т.1 ГПК. Предложеното изменение на ЗЗД е в противоречие и с правилото на чл.454 ГПК, в което е уредено спиране на изпълнителното производство по искане на длъжника, ако той внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Абсолютна давност ще тече и в други случаи в изпълнителното производство – например оспорване на вземането от трето лице – чл.464 ГПК.

6. Предложеният десетгодишен срок не е съобразен и със случаите, при които възникват задължения (по правилно с по-голям размер), които имат срок за издължаване равен или надвишаващ срока на абсолютната давност. В такива случаи недобросъвестният длъжник се стимулира да спре плащанията, задължението му да стане предсрочно изискуемо, след което да се погаси с изтичане на абсолютната давност.

7. Както вече се посочи, институтът на абсолютната давност е известен на публичното право с оглед погасяването правата на публичноправния кредитор. Сравнението между абсолютната давност по ДОПК и тази по предложения нов чл.112а ЗЗД е неуместно, тъй като правата на публичноправния кредитор са съществено по-широки от тези на частноправния кредитор.

Публичните вземания се погасяват с десетгодишна абсолютна давност, но държавата може да обезпечава изпълнението им пряко (без да прибягва до съд), те подлежат на незабавно изпълнение – чл.153, ал.1, чл.157, ал.1 ДОПК, може да се изпълняват принудително въз основа на акта за установяването им, изпълняват се върху цялото имущество на длъжника в безплатно производство, без конкуренция от други кредитори, с привилегировани състави на отменителни искове. Ако публичноправният кредитор не успее да се удовлетвори в производството по ДОПК, той е присъединен по право кредитор във всички граждански производства с обща привилегия. При това десетгодишният давностен срок започва да тече не от момента, в който публичното задължение стане изискуемо, а от първи януари на годината, следваща тази на изискуемостта.

С подобни възможности частноправният кредитор не разполага. Обезпечаването на правата му става само по реда на обезпечителния процес. Постановените във връзка с неговите права актовете поначало не подлежат на незабавно изпълнение. Частноправният кредитор винаги се конкурира с останалите, включително с публичноправните кредитори. Съгласно предложението за чл.112а ЗЗД абсолютната давност започва да тече по общите правила, т.е. от момента на изискуемостта на вземането.

8. Създадената със законопроекта уредба на абсолютната давност поставя и друг проблем. Доколкото в законопроекта липсват преходни правила, които да уреждат приложното поле на чл.112а ЗЗД във времето, нормите на тази нова разпоредба следва да се прилагат както за правоотношенията, възникнали след влизането ѝ в сила, така и за висящите правоотношения, които са възникнали преди влизането на чл.112а ЗЗД в сила. Подобна последица застрашава сигурността на гражданския оборот, защото частните кредитори не биха могли да оценят риска от изтичане на давностен срок, който не е бил уреден към момента на възникване на техните вземания, нито да се осигурят с необходимите обезпечения.

9. Поставя се питането – ако все пак се създаде уредба на абсолютната давност за частноправните отношения, откога следва да започва да тече тя, какъв следва да е нейният срок и какви следва да са последиците за длъжниците?

Ако се създаде уредба на абсолютната погасителна давност, от каквато няма необходимост и която застрашава сигурността на оборота, тя следва да тече от момента, в който вземането на кредитора е станало годно за принудително изпълнение, т.е. от момента, в който кредиторът се е снабдил или е имал възможност да се снабди изпълнителен лист или с пряко изпълнително основание. Във всички случаи срокът на абсолютната давност следва да е значително по-дълъг от предложения – между 20 и 30 години. За длъжника, чиито задължения са погасени с абсолютна давност, следва да настъпват неблагоприятни последици, подобни на тези при обявяване в несъстоятелност – вписване в публично достъпен регистър, невъзможност за определен срок да се упражняват известни професии или да се извършва определена дейност, забрана да се заемат известни публични и обществени длъжности и др.

Тъй като въвеждането на абсолютна давност ще затрудни кредитирането и ще влоши инвестиционния климат в страната, необходимо е тя да се съпътства с установяването на норми, които да балансират интереса на кредиторите – например отмяна на чл.152 ЗЗД, отпадане на несеквестируемостта (отмяна на чл.444-447 ГПК) и др.

[1] Вж. Стойнов, Н. Наказателно право. Обща част. С: Сиела, 2008, с.466.
[2] Вж. Лазаров, К. Административно право. С: Фенея, 2009, с.249. Вж. също Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов, Д. Административно право на република България. Обща част. С: 196, с.325.
[3] Вж. Димитров, В. Цит. съч., с.136.
[4] Вж. Стоянов, П. Данъчно право. С: Издателство на Българската академия на науките, 1994, с.277.
[5] Същността на давността в гражданското право е спорна. Вж. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С: Софи-Р, 2002, с.644-645. Вж. също Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право. С: Фенея, 2007, с.16.
[6] Велинов, Л. Цит. съч., с.21.
[7] Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. C: Наука и изкуство, 1973, с.354-355.
[8] Вж. Велинов, Л. Цит. съч., с.29.

92
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Адвокат
Адвокат
29 юли 2020 16:37
Гост

Над тази статия с големи букви трябва да пише „ПЛАТЕНА ПУБЛИКАЦИЯ“. Първата половина от статията са общотеоретични знания, които всички сме учили в 1-ви курс. Втората част на статията са такива безумни аргументи, каквито може да изсмуче само теоретик, изпадал в състояние на мозъчни контракции. Няма какво да говорим, този професор или яко са го захлебили, или е изпандал в някакво начално състояние на лудост. Не знам как не го е срам да си слага името под това.

Практикуващ
Практикуващ
28 юли 2020 20:45
Гост

Въвеждането на перемцията по изпълнителните дела с тъкувателно решение през 2015 год. беше първата правилна стъпка. Въвеждането на абсолютна десетгодишна давност е втората такава стъпка. За да се приближим лека-полека до европейските държави. И да се прекрати произвола на банковия сектор. В Австрия теглиш заем от банка 50 000 евро, връщаш 60 000. В България теглиш 50 000 лева, връщаш 100 000 плюс гарнитура ипотека. От това печелят зверски само банките, полупрестъпните колекторски фирми, на които банките услужливо продават дългове и ипотеки на 1/10 до 1/8 от стойността и ЧСИ. А професорчето е жалка картинка, продала се за пари. Дано… Покажи целия коментар »

Каскетик
Каскетик
28 юли 2020 17:58
Гост

На тоя професор отдавна му е изтекла абсолютната давност, релето му е залепнало и си мисли, че като продава насила учебници на първокурсници, може и статии да продава и пак така да му се радват, като първокурсник на шестица, защото е купил учебника. Срам и позор, платен клакьор.

speid
speid
29 юли 2020 9:06
Гост

Колега, интересно ми е какви са Вашите научни трудове, въз основа на които съдите за „релето“ един професор. Щото виждам проф. Калайджиев от какво може да се „срамува“, ама все още не ми е ясно при Вас как е.!

НИКОЛАЙ
НИКОЛАЙ
28 юли 2020 17:27
Гост

ЯВНО ТОЗИ КОЙТО ПИШЕ ТАЗИ СТАТИЯ МИСЛИ ЗА СОБСТВЕНИЯТ СИ ИНТЕРЕС А НЕ ЗА НАРОДА МНОГО ЧСИ И КРЕДИТОРИ ТОРМОЗЯТ ДЛЪЖНИЦИТЕ

Никой
Никой
28 юли 2020 14:07
Гост

Веднага трябва да се приеме такъв закон за абсолютната давност,дори 10г. Са прекалено много,много хора напуснаха Родината и много се самоубиха ,заради непосилните кредити в държавата ни,където се гаврят с хората…нямаш сигурна и платена работа..мизерията е пълна.Срам и позор за управляващите,10 години все отлагат да го приемат,защото лобитата на ЧСИ са страшни,пиралата им са дълги и хората не значат нищо за управляващите

Адвокат
Адвокат
28 юли 2020 13:22
Гост

Това са неадекватни коментари на неграмотен юрист! Крайно време е този прекрасен законопроект да бъде приет и да стане част от действащото законодателство!

Анонимен
Анонимен
28 юли 2020 13:40
Гост

Ще отговорите ли на въпроса ми под Вашият коментар… Моля Ви!

Анонимен
Анонимен
28 юли 2020 13:03
Гост

Сега, когато удължават извънредната епидемична обстановка до 31 август, ще се налагат ли запори на физически лица? Какво, ще се случва с длъжниците, които са работещи бедни…нито безработни, нито с достатъчно доходи, с които да покрият вноските на вече изтеглените кредити, защото много работодатели намалиха заплатите, съкратиха персонал….

Вълев
Вълев
28 юли 2020 9:13
Гост

Категорично подкрепям идеята да се въведе абсолютната давност- Проблемът е много остър и вече засяга огромен кръг правни субекти, които поради една или друга причина са изпаднали в неплатежоспособност и на практика са зачеркнати от по-нататъшен живот и нормално съществуване. За десет години е нормално да се съберат вземанията, а това ще дисциплинира и кредиторите, които ще внимават и ще преценяват, на кого отпускат заеми. Нека се присъединим към нормалните държави

мнение
мнение
28 юли 2020 6:17
Гост

Заглавието заблуждава.- Уж е ЗА абсолютната давност, а е писание Против. Все едно да пуснете статия със заглавие Против абсолютната давност, а да е ЗА. Както и да е-в Европа абсолютна давност има. Ще има и в България. За сведение-в цивилизования свят абсолютна давност ИМА. Абсолютна давност няма, за сведение в Куба и Северна Корея, и в Ангола няма. В пазарни икономики и демокрации абсолютна давност има, а в човеконенавистни режими-няма. Абсолютна давност няма и в Саудитска арабия. Предпочитам Франция да ни е пример. Където освен абсолюлтна давност има и много либерален институт на личен фалит-действащ едновремонно с абсолютната давност.… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
28 юли 2020 6:03
Гост

Абсолютната давност е по-удачен вариант от фалита на физическо лице. По-изчистена конструкция, по-лек фактически състав, по-просто, по-приложимо, по-достъпно и справедливо, без излишни условности и усложнения, без ненужни негативни последици за длъжника. Това е работещият вариант, и то приложим за всеки конкретен случай и за всеки конкретен дълг. Институт, който би влязъл в употреба, винаги когато са изпълнени ясните законови изисквания за това, без да се засяга трайно статутът на физическото лице по принцип. За справка – всички характеристики и позитивни страни и на класическата давност, която също не рефлектира върху личния статут на лицата. Абсолютната давност просто би допълнила класическата… Покажи целия коментар »

Петропавловски
Петропавловски
28 юли 2020 4:53
Гост

Темата за абсолютната давност винаги да се разглежда заедно с темата за лиспващата правна уредба за личния фалит. Абсолютната давност сама по себе си намирам за глупост, ако не липсваше уредба за линия фалит. Но понеже не е създадена правна възможност за личен фалит, което би дало възможност да се заличат несъбираеми вземания и така длъжникът да продължи живота си на чисто, то абсолютната давност следва дасе разглежда именно като компромисно решение та този проблем. За съжаление все още не се е намерила законодателна мъдрост, воля и компетентност да се предживи нормативна възможност за личен фалит.

Анонимен
Анонимен
28 юли 2020 4:29
Гост

Брилиянтно, дори не мога и аз да се изразя толкова лаконично.

Подобни колеги ми връщат вярата, куража, че съм в попрището на най-тежката професия в правото – а именно – практиката.

Само накрая статията е недовършена, но това е малък кусур.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 23:54
Гост

Може и да е добър професор, но мнението му не следва да бъде споделено само заради това. Всеки сам може да прецени доколко е обективна тази статия и доколко е неутрална. И сега действащата давност (съществуваща от край време в закона), по логиката на тази статия, противоречи на принципите на справедливостта, добросъвестността, pacta sunt servanda, а защо не и на принципа за забрана на неоснователното обогатяване. Защо тогава все пак съществува? А дали не следва и тя да се премахне по логиката на статията? Очевидно има все пак житейска, на първо място, необходимост обикновеният човек да получи възможност за ново… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
28 юли 2020 4:44
Гост

Най-вероятно сте начинаещ юрист, за какво проучване на длъжника говорите – аз също съм давал в заем, като при това – не се определям глупав, а има жестоки измамници, които не се спират пред нищо, има родени мошеници, лентяи, всякакви, не говоря за отрудени хора, временно закъснели с вноска или обратното – попаднали в лапите на колектори.

Не се лъжете по акъла на Мая Манолова – макар и блестящ юрист, не ми харесва нейната намеса в тази така деликатна материя, при това – се протягат алчни ръчички на разни адвокати, аз съм също адвокат – не знам.

льольо
льольо
28 юли 2020 8:52
Гост

Манолова блестящ юрист??? Моля Ви!

2loop
2loop
28 юли 2020 13:08
Гост

В статията има достатъчно аргументи защо т. нар. „обикновена“ давност по чл. 110-120 ЗЗД не противоречи на цитираните от Вас принципи. Разликата между нея и т. нар. „абсолютна“ давност е от небето до земята – едно е да бездействаш и да си се дезинтересирал, друго е да правиш всичко възможно да си събереш дълга, но отсреща да ти шиканират процеса, чакайки изтичането на заветните 10 години.

Патил
Патил
14 ноември 2020 0:53
Гост

И когато изпълнителният лист се издаде в края на 9-тата година какво става с давността? Тя става 20 години. 🙂 Тези номерца вече ги знаем. Абсолютната давност трябва да си е от датата на възникване на задължението. Всичко друго е „мижи да те лажем“. Или да върви едно законотвочество, докато мината изборите, пък после ще измислим как да продължим да ги тормозим тези длъжници с измислените дългове.

Професор доктор на юридическите науки
Професор доктор на юридическите науки
27 юли 2020 23:03
Гост

Ех, че тежко звучи написаното, особено латинските цитати. Типичен комплекс на теоретиците, да се изразяват с колкото се може по-купешки изрази. Но и под тях си личи заплатеният лобизъм.

Анонимен
Анонимен
28 юли 2020 4:50
Гост

Не вниквате в написаното – то е отражение на истината, този път е в десетката, латинските термини отразяват едни специфични комплексни състояния на дадени правни разрешения, като придават краткост, с две думи – няма ли лаконизъм – не ми го хвали, аз достатъчно съм чел теория и практика съм прилагал, така че – с две ръце за написаното, а и – като майстор в правото – нямам нужда от повече аргументи.

Интересно
Интересно
28 юли 2020 17:44
Гост

Само сте чели теорията, колега, едва ли сте я прилагали тази куха теория на практика, ако бяхте, щяхте отдавна да сте разбрали истината, а тя е, че теорията с практиката в БГ нямат нищо общо. А написаното е отражение на тлъст хонорар за лобистка статийка.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 19:53
Гост

Лобито на банките и колекторите им, уж отделни от тях, е много голямо. Налице е и продажна професура. Тоя професор, доктор и не знам какво си още, е светило единствено в очите на ентусиазирани пурвокурсници. Захлебил е човекът и е надраскал според хонорара. Друго си е да могат да гонят банки и колектори и децата ти за някой дълг, след като вече са взели ипотекирания недвижим имот.

Анонимен
Анонимен
28 юли 2020 5:02
Гост

Въвеждат се нови правила – при стари задължения, това е неправилно. Аз ще дам ли кредити – на някого, ако той просто ще потъне да бере ягоди в Испания и – край с моят кредит. Случаите са житейски примери – повсеместно – даже мога да изградя и стройна психо-анализа на длъжника – честен човек, но наивен, подведен от рекламите, както – доскоро – от хазарта ставаше същото увлечение, решава – нова пералня, тръгва – взема необмислен кредит, дотук – добре, но – трябва да се плаща. По-скоро трябва може би заробващите лихви като че ли да се пипнат, макар, че… Покажи целия коментар »

Патил
Патил
14 ноември 2020 1:25
Гост

Тази нова мания, че без кредит е невъзможно човек да оцелее е удивителна. Истински богатите хора не са започнали с кредити, а със спестявания от заплатите си. Някои са станали милиардери само с 20$ инвестиция и много четене. Ако човек има излишни пари и не е преценил правилно на кого да ги даде, значи не става за инвеститор или лихвар. Големия проблем са „длъжниците“ на монополните дружества. Това са изкуствено създадени дългове на хора, които не използват „услугите“ им. Тези дългове се влачат от поколение на поколение. Създават напрежение и притеснения в много хора. В този смисъл абсолютната давност, която… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 19:01
Гост

Колко години се дъвче и предъвква все едно и също. И все не сме били готови за абсолютната давност, все нещо трябвало да се мисли, да се премисля, все се появяват ето такива платени автори да кажат как не може да стане, ама не и как може… Смешен плач! Дано се приемат тези промени най-накрая. Последни сме в Европа. Последни!

Георги Драгостинов
Георги Драгостинов
27 юли 2020 20:42
Гост

Вие, анонимните, май наистина не знаете кой е проф. Калайджиев. Нищо чудно, че сте анонимни. Такива и ще си останете.

Георги Драгустинов
Георги Драгустинов
27 юли 2020 20:58
Гост

Никоя титла и име не са по-големи от справедливостта. И не се притеснявайте за нас. Знаем кой е, но не сме слепи и различаваме продажно прокарани тези и в тази „статия“ и в учебниците му. Не сме стадо да се водим само по име.

Георги 1 курс
Георги 1 курс
27 юли 2020 21:12
Гост

Жоре, от първи ред в лекционната зала ли ти текат лигите по великия професор. Той е захлебил, ама не те е научил на най-важното – да мислиш, а не да чакаш и да повтаряш каквото той ти е казал за правилно.

Георги Заплатенов
Георги Заплатенов
27 юли 2020 20:56
Гост

Професор Калайджиев е един приел хонорар и написал поръчкова статия комплексиран теоретик, на който му липсва внимание извън задължителното от студентите, и е съчетал двете неща- кеша и вниманието, в едно. А ти като си написал име и фамилия, колега, за неанонимен ли претендираш, или за обективен? Или не си завършил още първи курс и се възхищаваш на мантрите, изписани срещу заплащане? Жив и здрав бъди.

анонимен, завършил първи курс
анонимен, завършил първи курс
28 юли 2020 18:47
Гост

Абе, професорът може да е всичко, ама не и комплексиран теоретик. А и какво, ако е – аргументите му са железни.

Анонимен втори курс
Анонимен втори курс
28 юли 2020 18:58
Гост

Личи ти, че си завършил само първи курс. Професора едва ли ще ти отчете подмазваческия отговор, че да те пусне да завършиш и втори

speid
speid
27 юли 2020 18:53
Гост

Тези, които са привърженици на абсолютната давност очевидно са по-млади колеги – нямащи дела с продължителност повече от 10 години. Всъщност животът показва, че е невероятно лесно да се постигне това и в статията са дадени добри примери за възможностите. Оплакванията, че статията е платена са леко несериозни. На тези, които ги поддържат бих препоръчал да направят опит за такъв задълбочен анализ в обратна посока ако това съотвества на техните идеи. А това, че законът не предвижда засега времевата рамка на промяната и дали се засягат висящите случаи, наистина е върхът. Ако това стане, държавата ще има да плаща жестоки… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 18:02
Гост

Не зная какво имате предвид под „не се натягай“, а също не ми е ясно и какво точно визирате под „тралче“, но очевидно не сте в състояние да обмислите и да възприемете в пълнота тази „поръчкова помия“, защото в нея са употребени „сложни изрази“ и Ви е „тежка“…….

Име
Име
27 юли 2020 19:59
Гост

А Вие да не сте към ЕОС Матрикс, АСВ или някой подобен карцином?

Натегач
Натегач
27 юли 2020 16:23
Гост

Не се натягай, тролче, и четири удивителни знака да сложиш, статията си остава все същата поръчкова помия, гарнирана със сложни изрази, за да изглежда тежко.

льольо
льольо
27 юли 2020 18:07
Гост

Ми не .. статията е добра и аргументирана и логична.

Име
Име
27 юли 2020 20:00
Гост

Логична е, няма спор. Логиката са парите.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 16:19
Гост

Прекрасна статия!!! Напълно подкрепям мнението на проф. д.ю.н. Калайджиев.
Нормотворчеството е дейност държавническа. То не трябва да става жертва на популизъм!!!

Давност
Давност
27 юли 2020 15:48
Гост

Професор доктор на юридическите науки от СУ и така нататък, последния да затвори вратата, г-н Калайджиев дали щеше на напише този поръчков материал, ако имаше заем към банка с ипотека?

твърдо ЗА асолютна давност!
твърдо ЗА асолютна давност!
27 юли 2020 14:40
Гост

В Западна Европа иа абсолютна давноскт, и нищо драматично не се е случило. В добавка има и личен фалит. Действат и двата института.
Статията постигна „обратен ефект“-окончателно ме убеди,че абсолютна давност е спешно необходима. Всякакви съмнения, каквито и преди е нямало отпаднаха.
Лекс бг-с цел равнопоставеност на аргументите е редно да дадете трибуна и на мнението,че такава абсолютна давност е необходима и закъсняла за въвеждане. Редно е да пуснете статия по темата.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 15:16
Гост

Точно така е. В редица държави, към които уж се стремим, има и абсолютна давност, и личен фалит. Там банки няма ли, стабилност на оборота няма ли!? Кого се опитват да заблуждават? Не сме вече зад Желязната завеса!

льольо
льольо
27 юли 2020 18:09
Гост

В западна европа сивата икономика е незначителна и там когато някой няма е ясно, че няма. Не е като тук безработни да карат С класи и да живеят в къщи уж на приятели за стотици хиляди левове примерно. Ще ми е интересно да имаш да взимаш 30 хил лева примерно и длъжникът ти да се води безработен или на минимална заплата а да кара нов джип (което е често срещана ситуация).

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 18:49
Гост

Длъжникът МИ ще е станал такъв, защото АЗ съм му дал пари. По своя воля! Кой ми е виновен, че съм дал 100 000 лв. кредит на човек със заплата 700 лв. А? Мълчите нещо по този въпрос, защото така ви изнася. Банките раздуват кредитирането, не си обезпечават вземанията, насложили са такси и таксички на всичко, при спор в съда не могат да си докажат и половината претендирана сума от неравноправни клаузи и неустойки, начислени по незнаен начин, пък после о, ужас, ще ни въведат абсолютна давност. Андрешко не е при длъжниците, а при кредиторите.

N.ev
N.ev
27 юли 2020 14:06
Гост

Изключително точен анализ, комлименти за проф. Калайджиев! Необходима е дисекция под повърхността на популистките предложения. Всеки законодателен процес трябва да бъде съобразен с духа на закона и основните правни принципи, защото в противен случай се получава порочният резултат – лекомислени „политически“ текстове да съществуват заедно с действащи и работещи нормативни правила и добре написани закони (какъвто е ЗЗД). Едно е да бъде защитен длъжникът (потребител) от неравноправни клаузи, прекомерни неустойки, незадълбочен съдебен контрол при издаване на ИЛ и др., съвсем различно е да се постави значителна част от гражданския оборот под сериозен риск, поради необмисленото в дълбочина предложение за абсолютната… Покажи целия коментар »

Адвокат
Адвокат
27 юли 2020 14:32
Гост

Един от малкото адекватни коментари, поздравления за автора…. останалите, които критикуват професора, очевидно или нямат грам понятие от облигационно право, или са хванали вълната на популистите. Въобще не мога да си представя как се защитават хора, които са взели пари, а не искат да ги връщат с години. Коя банка/съдебен изпълнител/колекторско дружество ще откаже например сключване на споразумение за разсрочване на вземането, при наличие на такова желание от страна на длъжника ? Само юридически инвалиди без елементарна правна култура биха подкрепили подобна глупост. А за аргументите, че имало заповедно и за 2 седмици се вади изпълнителен лист … това къде,… Покажи целия коментар »

Патил
Патил
14 ноември 2020 1:46
Гост

Какви глупости пишете? Има ли някой, на когото да му е гарантирана печалбата на 100% ? Бързите кредити да си поемат риска с кредитополучателя. Защо трябва да тормозят жена му, децата му, внуците и правнуците му до 9-то коляно.

Абсо
Абсо
27 юли 2020 13:28
Гост

Абсолютната давност е о,к, само 10 години е много малък срок. 15 години е по-разумно и да има преходни разпоредби за висящи спорове. Проф.Калайджиев е перфектен юрист.

мнение
мнение
27 юли 2020 14:43
Гост

Даже и 10 години е МНОГО-човек не живее хиляди години-десет години са огромен период от време. Но нека бъде въведена, а редукцията на 6-7-8 години е въпрос на средносрочното бъдеще…

льольо
льольо
27 юли 2020 18:19
Гост

Като не живее хиляди години да се научи да си плаща задълженията.

Патил
Патил
14 ноември 2020 1:52
Гост

Само веднъж съм теглил кредит за 1 година. Условията бяха толкова зловещи, правилата толкова абсурдни, че дори да гладувам втори път кредит няма да изтегля. Съсипаха се да ми се обаждат от банката за нов. Бил съм коректен. Да бях. Но само аз си знам колко нерви ми костваше това.

адвокат Николай Ташев
адвокат Николай Ташев
27 юли 2020 13:11
Гост

Подкрепям позицията.
Въвеждането на този институт ще означава – освен че сега всички длъжници са готови да работят в сивия сектор на привидно минимални заплати – че още повече ще се стимулира практиката
на укриване на доходите на всеки един длъжник, който ще работи в чужбина или тук без нормален трудов договор, ще получава доходи без да ги декларира, ще придобива имущества чрез подставени лица и ще
се старае да не заплати паричните суми, които безспорно дължи, коеято дължимост е устанвовена с влязъл в по сила съдебен акт.

МразещияТоплофикация
МразещияТоплофикация
14 ноември 2020 1:58
Гост

Дори и съдебния акт не може да ме убеди, че дължа на топлофикация дори и 1 стотинка.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 12:36
Гост

Напълно съм съгласен срокът на абсолютната давност да е значително по-дълъг от предложения.

Симо
Симо
27 юли 2020 12:37
Гост

Подкрепям!

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 12:35
Гост

Блестящ анализ! Благодарим на Лекс.

Euro
Euro
27 юли 2020 12:49
Гост

Благодарете на банките, които са си го платили.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 12:17
Гост

Както има законова уредба, която позволява безобразието на банките посредством ЧСИ да продават ипотекирани имоти на 1/10 от цената, на която самите те са ги оценили и приели като обезпечение, ощетявайки лицата дръзнали да теглят кредит, така може да има и 10 годишна абсолютна давност без условия. И стига са плакали, че срокът бил малък. Поне 99% от случаите минават по заповедното производство, което им позволява за 2 седмици да се сдобият с изпълнителен лист. Това, че се влачат по година, преди да предприемат тази мярка, за да могат да се натрупат още лихви и разходи за сметка на длъжника… Покажи целия коментар »

Адвокат
Адвокат
27 юли 2020 14:35
Гост

И точно толкова ( 99 %) от заповедните завършват с възражение и отиваме на установителен иск. Относно това, че банковите институции черпят права от собственото си недобросъвестно поведение … а вие каква теза защитавате, че длъжниците ще взимат и няма да връщат ако се крият като мишки 10 години. Това според вас не е черпене на права от собственото си недобросъвестно поведение, така ли?

2loop
2loop
27 юли 2020 12:16
Гост

Смешен плач в по-долните 4-5 коментара. Въвеждането на абсолютната давност е едно от най-вредните неща, които могат да се случат в нашето гражданско право. Никой – не само банки, застрахователи и пр. – абсолютно никой няма да сключва сделки, по отношение на които има риск удовлетворяването на кредитора да продължи над 10 години. Ама това никой не го мисли. Неслучайно България е държавата, в която Андрешко неизменно е разглеждан като положителен герой. Аман от свръхпротективното отношение спрямо длъжника. ПС: Да уточня – нито съм „платен“ от банките, нито съм фен на техните способи. Не подкрепям идеята за отпадане на секвестируемостта,… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 12:26
Гост

Току-що казахте, че в редица развити европейски западни страни, а и не само, в които има абсолютна давност „никой не сключва сделки“ 🙂 Ще се разплача. А у нас икономиката, защитена от този деспотизъм абсолютна давност цъфти и вече на стигаме САЩ.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 12:09
Гост

Виждаме старата максима, че никога не е късно да станеш за резил в пълния й блясък. Да се продадеш за няколко хиляди лева и да си плюеш на лицето. Тя й проф. Валентина Попова от СУ по заплащане от ЧСИ беше натрапила в учебника на великия проф. Сталев твърдението си, че перемцията не настъпва по силата на закона, ама ВКС й зашлеви звучен шамар. Парите ги е похарчила вече, но срамът й ще е вечен. Та така и с проф. Калайджиев.

Христо
Христо
27 юли 2020 11:57
Гост

Само не ми гоеорете за законно придобити имуществени права на кредиторите. Особено на тези с бързите кредити.

льольо
льольо
27 юли 2020 18:24
Гост

Да разбираме, че кредитополучателите на бързи кредити са ги взели на сила тия пари и някой от тия бързи кредити ги е вкарал насила вътре и им е набутал парите? Или може би тия с бързите кредити работят масово в сивия сектор и няма стандартна кредитна институция която да им отпусне финансиране и затова опират до най-скъпия финансов продукт в българия – бързия кредит? И като са бързи кредити следва да не се връщат ли? Рискът за кредиторите при тях е голям, затова и продуктът е скъп. Както беше казал някой – всяка една тъжна история на длъжник (обикновено) има… Покажи целия коментар »

МразещияТоплофикация
МразещияТоплофикация
14 ноември 2020 2:13
Гост

Дълговете към монополние дружества са на сила, натрапени, измислени. А какво да кажа за бързите кредити. Ако имаш пари построй ракета. Много добре знаете колко са агресивни и банките, и бързите кредити в желанието им да правят от парите пари.Между другото през 90-тте години никой не ни даваше кредити и си бяхме супер. Кипеше един живот, имаше народ. Откак се повиха кредитодателите останахме наполовина.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 10:07
Гост

Направо съм втрещена… Какво предлага този професор за несеквестируемостта – При длъжник физическо лице да не останела защитата на доход до минималната работна заплата!? Как се живее с 0 лв. като ти секвестират ЦЯЛАТА заплата, ако я няма тази защита. А като е отпускал кредита кредиторът не е ли знаел за тази защита? Знаел е, ама пак го е отпуснал. Да си носи риска сега.

льольо
льольо
27 юли 2020 18:27
Гост

Да ама занел ли е кредиторът, че законодателят ще му заличи вземането с един ред в закона? Не е знаел, и като е давал кредита не е включил в ценообразуването на кредита рискът вземането му да бъде задраскано. Какво правим в тази ситуация? И това не говорим само за кредити – кредитор може да е всеки – може да сте вие ако някога сте давали някому заем, може да сте вие ако купите имот от който в последствие ви изгонят „евикция“ или дадете капаро за имот който в последствие не бива продаден на вас и трябва да си вземете капарото… Покажи целия коментар »

МразещияТоплофикация
МразещияТоплофикация
14 ноември 2020 2:16
Гост

А той защо е спал 10 години?

Без име
Без име
27 юли 2020 10:02
Гост

Ех, как в държави, в които тоя институт го има, не си ги задават тия въпроси? Или си ги задават, ама си нямат професор да им обясни как стоят нещата? Платена буликация – от кого?

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 9:33
Гост

Цитат от статията – „Ако се създаде уредба на абсолютната погасителна давност, от каквато няма необходимост и която застрашава сигурността на оборота …“ От тази опорка лъсва кой е поръчителят 🙂 Ама така става като ти зададат няколко изречения около които трябва да напишеш статия.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 9:24
Гост

За това писание професорът е щедро финансиран от асоциацията на банките. Затова достойнството и честта изискваха да има надпис в началото „ПЛАТЕНА ПУБЛИКАЦИЯ“.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 9:22
Гост

Какво доживяхме! Професор от СУ да предлага отпадане на несеквестируемостта от ГПК??? Достойно за 1 век, но не и за 21. Професоре, явно 600 лв. на месец ви се виждат разкош, та викате и те да не бъдат оставяни на длъжника.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 9:36
Гост

Това предложение за отпадане минималната защита на имущество на длъжника е позор. Гавра с хуманизма и достиженията на цивилизацията.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 9:15
Гост

Най- добрият цивилист на България! Чест и почитания, професоре!

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 8:49
Гост

Причината този законопроект да е на дневен ред е алчността, цинизмът и безочието на банки, дружества да бързи кредити и колектори. Като виждам яростната атака срещу абсолютната давност, явно сте настъпани на точното място 🙂 Само си кажете честно, че лобиране в тяхна полза и не ни заблуждавайте с крокодилска сълзи за десетилетия институти и мисъл за длъжника.

мутри - вън
мутри - вън
27 юли 2020 8:40
Гост

Право думаш, Ангеле. Един протест на катедрата по Гражданскоправни науки с подкрепата на катедрата по Теория и история държавата и правото? 😉

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 8:36
Гост

Почитания, проф. Калайджиев. Просто, ясно, точно, както трябва да се мисли гражданското право!

гоу бек ту скул
гоу бек ту скул
27 юли 2020 8:34
Гост

Гоу бек ту скул, както се казва на майчин английски. Или за дипутатити – хайде малко да поучим облигационно право преди да правим мазало.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 8:40
Гост

Дани К. не харесва това

патрик
патрик
27 юли 2020 8:42
Гост

нали бил отличник? тъкмо ще покаже колко много знае и ще обясни, че когато на пясъка край морето се натрупат камъни, става частен

Митко
Митко
27 юли 2020 11:59
Гост

Той по принцип няма вкус.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 8:32
Гост

Когато един институт действал десетилетия, се обръща… и то без да се мисли. Предпочитам давността пред безумието частен фалит, но 10 години?! За къде с този срок? Нещо повече – защо не кажат авторите на идеята дали в държавите, където я има, а е факт, че я има, съществуват несеквестируемо имущество и в него попада единственото жилище или срещу възможността да изтрие дълга си след ен на брой години, длъжникът залагат всичко, което има.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 8:30
Гост

Ех, професоре, парите не миришат, нали? Особено тези от банковото лоби и Обединена българска банка. В държавите с въведена абсолютна давност правовият ред не се е сгромолясал, икономиката им не е мизерна като нашата, светът не е свършил, колкото и да се опитвате да ни убедите в противното. Всички сте се хвърлили да защитавате невъвеждането на абсолютната давност по чисто лични користни подбуди, които се опитвате да ни представите за безпристрастни и обосновани, но дано този път законодателят доведе нещата докрай.

задълженията трябва да се изпълняват
задълженията трябва да се изпълняват
27 юли 2020 8:23
Гост

Дааа, давността в гражданското право няма нищо общо с тази в данъчното, най-общо административното и да не говорим за наказателното. Не може, когато двете страни на правоотношението са равнопоставени гражданскоправни субекти да даваш такава нетърпима привилегия на единия. Задълженията трябва да се изпълняват. Точка.

МразещияТоплофикация
МразещияТоплофикация
14 ноември 2020 2:30
Гост

Кои задължения? Измислените задължения към топлофикациите ли? Законът е скапан. Къде в ЗЕ и ГПК виждате равнопоставеност? Облигационни взаимоотношения не трябва да съществуват. Не трябва да има общи условия. Трябва да има индивидуални договори.
Точка.

SIxtoR.
SIxtoR.
27 юли 2020 8:22
Гост

Разумни доводи и питания, но няма да бъдат чути, където трябва. Отделно, кога длъжник у нас започна да се ползва като синоним на жертва…

маяма
маяма
27 юли 2020 8:26
Гост

Мая Манолова, велика протестърка сега, иначе предложила Пеевски, го направи . Тази неизтребима популитска сега е заместена от правния гений Емил Радев. Трябва ли да се тури край на вечния длъжник. Трябва! Но трябва преди да се пише да се мисли и да се слушат хора като Калайджиев, от когото са се учили поколения юристи.

облигацията облигационна дело на всеки
облигацията облигационна дело на всеки
27 юли 2020 8:28
Гост

Някой да изпрати статията на професора в Народното събрание преди да са счупили ЗЗД

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 8:53
Гост

Защо? Тази статия ли ще е новото знаме на съпротивата срещу абсолютната давност? Всички банки и обирджии са на амбразурата за последен напън. Дано наесен си берете плодовете.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2020 8:19
Гост

Трябва много, ама много да си сгазил лука в ЗЗД-то, за да накараш човек, като проф. Калайджиев да се ядоса. Правете си сметката!

Име
Име
28 юли 2020 20:24
Гост

Не се е ядосал, платили са му да се излага. И се изложи.

Petrov
Petrov
31 юли 2020 18:02
Гост

Десет годишната давност не нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, напротив:
Лакомияш кредитор, лихвар преди да си прави сметка колко ще спечели и как ще придобие имущество на безценица , ще се наложи реално да си обезпечи вземането.
Заемополучателят, длъжник, ако си прави сметка да не връща кредита, заема, като въведе в заблуждение кредитора си ще стане клиент на г-н Гешев за измама.
Ако не иска да плаща обезщетения/при въведена регресна лична отговорност на магистратите/ съдебната система ще следва да ускори правораздаването.