Надежда Митева е бивш дългогодишен прокурор (Окръжна прокуратура-Русе), чиято основна професионална биография (24 години) е в системата на държавното обвинение. Според нея съществуват сериозни конституционни и законови пречки Европейската прокуратура да заработи в България. „Лекс“ представя мнението ѝ по темата и ще публикува и други позиции по въпроса.

Според мен съществуват сериозни пречки пред цялостното функциониране на Европейската прокуратура на българска територия. В основната си част те се дължат на неприемането на необходимите законови и конституционни промени, които биха позволили на наднационален орган като Европейската прокуратура да осъществява в България правомощията по повдигане на обвинение и предаване на съд на лица, извършили престъпления срещу финансовите интереси на ЕС, по реда на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (наричан по-нататък „Регламентът“).

Ще изложа накратко съображенията си по този въпрос.

Най-напред следва да се отбележи, че съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията „[м]еждународните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“. Сама по себе си тази разпоредба означава, че единствено ратифицираните по този начин международни договори, за които чрез ратификацията е прието, че не противоречат на Конституцията, имат предимство пред националното законодателство, което им противоречи. Характер на такъв вид договори имат Учредителните договори на ЕС и техните изменения (първично право на Съюза), по които България е страна. Регламентът няма характер на такъв договор, макар да е с пряко приложение, тъй като е акт на вторичното право на Съюза и за него не е предвидена ратификация. Следователно е напълно възможно той да влиза в противоречие с  Конституцията, както ми се струва, че е в настоящия случай.

С посочения регламент се създава наднационална структура, на която се предоставят правомощия по разследване, повдигане и поддържане на обвинения пред компетентния национален съд на територията на държавите членки, включително и в България, като страна член на тази Европейска прокуратура. Разпоредби на Регламента (особено във връзка със статута и правомощията на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори) са въведени чрез изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Съгласно Конституцията обаче, правораздаването в България се осъществява единствено от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища (и от създадените със закон специализирани съдилища), на които съответства структурата на Прокуратурата на РБългария (чл. 126 от Конституцията). От тази уредба следва, че правомощията на прокуратура пред български съд могат да се осъществяват единствено от Прокуратурата на РБългария чрез съответен прокурор от ПРБ (съответстващ на компетентния съд). Това поражда няколко съществени проблема във връзка с дейността на Европейската прокуратура, чието уреждане не може да се осъществи на законодателно ниво, тъй като правомощието на Европейската прокуратура да повдига и поддържа обвинение пред български съд изобщо не е предвидено в Конституцията.

Като се има предвид , че Прокуратурата на РБългария е конституционно определен държавен орган, на когото е предоставена изключителната компетентност в България за ръководство, извършване и надзор за законосъобразното провеждане на разследване, както и за привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпления, и поддържане обвинението по наказателни дела от общ характер (чл. 127 от Конституцията), предоставянето на подобни правомощия на Европейската прокуратура само със закон създава риск цялото разследване да се приеме от разглеждащия делото съд за извършено от некомпетентен орган, а събраните доказателства – за невалидни.

Тези опасения се засилват още повече от обстоятелството, че с оглед на осигуряване на независимостта на европейските делегирани прокурори, които продължават да са активни членове на Прокуратурата на РБългария, е отнето конституционно гарантираното правомощие на главния прокурор за осъществяване на общ надзор за законност и методическо ръководство върху всички прокурори (чл. 126, ал. 2 от Конституцията). Подобно правомощие на Главния прокурор може да бъде ограничено само с конституционни, а не със законови промени (в противен случай въпросът по делото „Колеви“ щеше отдавна да е решен). Следователно, доколкото това конституционно правомощие продължава да е в сила, независимо от въведените изменения в ЗСВ и НПК (чл. 5, ал. 1 от Конституцията – „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат“), независимостта на българския европейски прокурор и на българските европейски делегирани прокурори изобщо не е гарантирана в България.

Считам, че законовите разпоредби (ЗСВ и НПК), уреждащи статута и правомощията на европейските делегирани прокурори и на българския европейски прокурор, също разкриват големи проблеми:

Относно европейските делегирани прокурори

Съгласно Регламента разследванията на Европейската прокуратура се провеждат на територията на държавата членка на Европейската прокуратура от европейските делегирани прокурори в съответствие с Регламента и съгласно националното право. В съображение 31 от Регламента е посочено, че функциите на прокурор в компетентните съдилища се упражняват до приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали обвиняемото лице е извършило престъплението, включително, когато е приложимо, постановяването на присъдата и изходът от всяко правно действие или средство за правна защита, които са на разположение докато решението стане окончателно. В същото време в съображение 44 от Регламента е посочено, че европейският главен прокурор следва да одобри функционалното (т.е. родовото) и териториално разпределение на задачите между европейските делегирани прокурори в консултация с всяка държава членка, като при тези консултации се съобрази организацията на съответната национална прокуратура. Тези съображения са развити в член 13 от Регламента.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че Регламентът не предоставя изрично правомощие на всеки един от избраните европейски делегирани прокурори на съответна държава членка да се явява по водените от него дела пред всички национални съдебни инстанции, а това зависи от националната правна уредба. В конкретиката на наблюдаваните в България производства на Европейската прокуратура, следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 411а, ал. 4 от НПК компетентността за разглеждане на такива дела[1] е предоставена на Специализирания наказателен съд, което автоматично определя и следващите съдебни инстанции – Апелативен специализиран наказателен съд и Върховен касационен съд. Т.е. въпросът с териториалното разпределение на европейските делегирани прокурори за България не стои за разглеждане.

Според българското законодателство това обаче означава, че прокурорите, които могат да се явяват на посочените съдебни инстанции, следва да заемат длъжност като национални прокурори в съответстващите на тези съдилища прокуратури (специализирана, апелативна специализирана и върховна касационна) или най-малкото да притежават необходимия ранг за по-горната прокуратура (прокурор в АП, прокурор във ВКП). Доколкото ми е известно от публикуваните биографии на избраните български европейски делегирани прокурори, нито един от тях не е прокурор в Специализираната прокуратура (т.е. спорно е дали има компетентност още на първата съдебна инстанция), а трима нямат ранг на прокурор във ВКП, за да могат да се явяват по делата пред ВКС. На практика се оказва, че съгласно българското законодателство нито един от избраните български европейски делегирани прокурори не може да поддържа обвинението по дела на Европейската прокуратура от първата до последната съдебна инстанция – върховен съд, а тъй като единият европейски делегиран прокурор е от Районна прокуратура, не е известно и дали има ранг в АП.

Считам, че изискването на Регламента европейските делегирани прокурори да продължават да бъдат активни членове на прокуратурата, не означава единствено, че те имат право да работят и по дела на националната прокуратура, а че именно поради статута си на национални прокурори разполагат с компетентност да упражняват  правомощията на Европейската прокуратура на национална територия. Следователно, този двоен статут („double hat“) трябва да съществува едновременно и непрекъснато, докато разследват дела от компетентността на Европейската прокуратура. Всъщност, като европейски делегирани прокурори им се налага задължително да съвместяват двете функции (независимо дали разследват и дела от компетентността на ПРБ), тъй като единствено поради статута си на национални прокурори, те имат право да  извършват действия по реда на международното сътрудничество в трети страни (които не са членки на Европейската прокуратура) – Европейска заповед за разследване, Конвенцията за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, Европейската конвенция за екстрадиция (ако тези страни не са членки на Съюза), по договори за правна помощ по наказателни дела и др. по наблюдаваните от тях дела на Европейската прокуратура. Същото важи и за всички останали процесуално-следствени действия, които са извън изрично изброените в чл. 30 от Регламента, и за които имат правомощия единствено като национални прокурори в съответствие с националното право, както и за действията по обжалване/протест на актовете на съда, които не са свързани с делото по същество, и не са изчерпателно изброени в Регламента.

Необходимостта от принадлежност на европейските делегирани прокурори към определена национална родово определена (или специализирана) прокуратура, съответстваща на компетентния съд за делата на Европейската прокуратура, е свързано и с действия, като например искания за специални разузнавателни средства, които съгласно българското национално право изискват уведомяване на административния ръководител на съответната прокуратура, а и за претърсване и изземване, които пък изискват разрешение на съответен съд.

Очевадно е, че съгласно националното право прокурор, който заема длъжност в Окръжна прокуратура-Пловдив, Софийска градска прокуратура, Окръжна прокуратура-Кюстендил или Районна прокуратура-София, не разполага с компетентност да извършва процесуално-следствени действия от компетентността на Специализираната прокуратура и да се явява пред Специализирания наказателен съд. След като не разполага с такива правомощия като национален прокурор, той не може да ги придобие/упражнява и като европейски делегиран прокурор, тъй като националният статут е предпоставка за възникването на правомощията на европейския делегиран прокурор, а не обратното. Именно в това е смисълът на специалната „делегация“ на европейските делегирани прокурори. Действително европейските делегирани прокурори черпят допълнителни правомощия по силата на Регламента, но първопричината за тях е именно съответният национален статут. Тук е мястото да се подчертае, че статутът на българските прокурори не е еднакъв, макар всеки от тях да разполага с правомощия да повдига и поддържа обвинение. В действителност тези правомощия се упражняват само съобразно териториалната и родова (специализирана) принадлежност към определена прокуратура, съответстваща на компетентния съд.

Относно европейските прокурори

В чл. 16 от Регламента е посочено, че кандидат за европейски прокурор може да е само действащ член на прокуратурата или на съдебната система на държавата членка. За разлика от европейските делегирани прокурори, за европейския прокурор от държавата членка не е изрично предвидено изискването да остане активен член на прокуратурата. В същото време обаче, освен основната функция на европейския прокурор, свързана с наблюдение и указания по разследването, осъществявано от европейския делегиран прокурор, на него е предоставено и правомощие да провежда лично разследване в случаите на чл. 28, ал. 4 от Регламента, като тогава следва да разполага с всички правомощия, отговорности и задължения на европейски делегиран прокурор в съответствие с Регламента и с националното право.

Следователно, за да може да упражнява подобни функции на национална територия (България) в тези хипотези, които изискват пълни правомощия по разследването съгласно националното право, този европейски прокурор трябва да притежава статута на национален прокурор. В противен случай, изискването при избирането си да е действащ прокурор би било напълно ненужно с оглед на последващите функции (ако се счете, че те не изискват подобно качество).

Освен това, в съображение 42 от Регламента е посочен особеният характер на европейските прокурори, които са свързани с държавите членки и същевременно са членове на колегията на Европейската прокуратура. Безспорно е, че подобна свързаност не би могла да бъде налице, ако след избирането си европейският прокурор повече няма никаква връзка със съответната система на прокуратурата в държавата членка. Такава връзка по никакъв начин не може да бъде обусловена само от условията за кандидатстване и избиране на тази позиция.

В подкрепа на тази теза е и обстоятелството, че съгласно Регламента правомощието за провеждане на лично разследване по чл. 28, ал. 4 е предоставено само на европейския прокурор от съответната държава членка. Българският европейски прокурор обаче е освободен от длъжност (съдийска) с решение на Висшия съдебен съвет и не само, че не е част от Прокуратурата на Република България, но изобщо не е част от българската съдебна система. Като се има предвид, че Европейската прокуратура има качеството на агенция към Европейската комисия, на практика би се оказало, че един европейски чиновник има право да извършва следствени действия, сред които и повдигане на обвинение, задържане (до 72 часа) и други форми на процесуална принуда, както и поддържане на обвинението пред три национални съдебни инстанции на територията на България, без да има качеството на национален прокурор и без това да е предвидено в Конституцията.

Считам, че подобно разрешение е незаконосъобразно/противоконституционно и води до  опорочаване на всички проведени следствени действия по дела на Европейската прокуратура и събраните чрез тях доказателства, извършени лично от българския европейски прокурор.

Освен това, изрично посоченото в Регламента осигуряване на правото на справедлив съдебен процес би било съществено накърнено, доколкото то се отнася както до съдебната, така и до досъдебната фаза на наказателното производство, и неспазването му води до съществено нарушаване на права. Споделям позицията, че макар при осъществяване на основните си функции за наблюдение върху разследването и действията по наказателно преследване по дела на Европейската прокуратура, включващо и даване на указания, да не е необходимо европейският прокурор да е активен член на Прокуратурата на Република България, той би следвало да има и да е запазил статута си на прокурор по българското право, за да може тези правомощия да бъдат активирани и упражнени в случаите на чл. 28, ал. 4 от Регламента, когато той действа в качеството на европейски делегиран прокурор (вж. за делегацията по-горе).

Особеностите на Европейската прокуратура обективно са свързани с наличието на двойно делегиране. От една страна, държавата членка делегира на Европейската прокуратура изключителното си правомощие за осъществяване на разследване и повдигане на обвинение пред съд на нейна територия чрез представители на националното обвинение, които, от друга страна, по силата на Регламента, придобиват още правомощия в рамките на страните членки на Европейската прокуратура, а Европейската прокуратура ги делегира обратно на националната територия като европейски делегирани прокурори, действащи само от нейно име. Ето защо, в контекста на българската правна уредба европейски прокурор или европейски делегирани прокурори могат да бъдат само национални прокурори (не съдии или следователи), тъй като единствено националните прокурори притежават правомощието да повдигат и поддържат обвинение пред национален съд (а не защото нямат опит в писането на обвинителни актове и явяване по дела пред съд). Тези прокурори обаче трябва да притежават компетентност да разследват и да се явяват пред съответния съд по делата от компетентността на Европейската прокуратура (съгласно действащия НПК – пред Специализирания наказателен съд). Нито един от одобрените български представители не отговаря на тези изисквания.

Считам, че изтъкнатите проблеми, които неминуемо ще възникнат на територията на България при работата на Европейската прокуратура (чиято дейност вече стартира на 1 юни 2021 г.), се нуждаят от незабавни конституционни (национален суверенитет не може да се делегира със закон) и законови промени, или най-малкото от отправяне на запитване до Конституционния съд във връзка със съвместимостта на измененията в НПК и ЗСВ (породени от Регламента) с Конституцията.

Невъзможността на Европейската прокуратура да функционира на територията на България се отразява и на производствата, водени в останалите страни членки на Европейската прокуратура, тъй като европейският прокурор и европейските делегирани прокурори участват и в такива дела. Нелегитимността на Европейската прокуратура в България води до нейната нелегитимност навсякъде. Изпращането на национални дела и сигнали на некомпетентен (съгласно националното право) орган може да опорочи фатално всяко разследване за престъпленията, посочени в Регламента и в PIF Директивата.

Още преди излъчването на своите кандидатури за европейски прокурор и за европейски делегирани прокурори България (след като е нотифицирала желанието си за участие в засиленото сътрудничество) е била длъжна да синхронизира относимата правна уредба (най-вече конституционна) и условията, на които следва да отговарят тези национални прокурори, за да се осигури възможност за извършването на законосъобразни действия на Европейската прокуратура на националната територия. С оглед на изложеното по-горе, обаче считам, че това не е било направено и за жалост тази новосъздадена структура, на която са възложени огромни очаквания и надежди, е пред цялостен провал.

По мое лично мнение следва да се предприемат незабавни действия за оттегляне/замразяване на членството на България в засиленото сътрудничество до приемането на съответните конституционни промени (ако такива изобщо бъдат направени). В противен случай би могло да се счете, че всички средства на европейския данъкоплатец, свързани с функционирането на Европейската прокуратура в България, са неправомерно изхарчени.

Без да е предмет на настоящото изложение, следва да се има предвид и реалната липса на транспониране в Наказателния кодекс на Директива (ЕС) 2017/1371 относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, което от своя страна също препятства работата на Европейската прокуратура, и за което България може да бъде подведена под отговорност пред Съда на ЕС.

[1]Не е ясно остава ли в сила компетентността на националните прокуратури/съдилища (районни и окръжни) за този вид престъпления, като се има предвид, че за тези престъпления е налице споделена компетентност (и би могъл да възникне спор за компетентност между националната и Европейската прокуратура). Ако това е така, на практика се оказва, че по дела за еднакви по вид престъпления, които не са били иззети от Европейската прокуратура (и са останали в компетентност на ПРБ), триинстанционното производство ще протече пред различни по вид и степен съдилища-например при престъплението по член 212 алинея 3 от НК (Районен, Окръжен, Апелативен съд за разлика от Специализиран, Апелативен специализиран наказателен и Върховен касационен съд, ако делото е прието от компетентността на Европейската прокуратура), което поражда неравнопоставеност на гражданите.

43
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 21:04
Гост

Поздравления на авторката за смелата теза и добрата мотивация. Не приемам изводите, че ЕП няма конституционно основание за работа на българска територия. След като ДФЕС е ратифициран, не е нужна изрична ратификация за всеки регламент, директива и др. Тезата за това, че липсата на национална компетентност води до липса и не европейска в ЕП има логика. Но не бива да се забравя, че много национални прокурори изпълняват финкции в различни прокуратури по реда за командироване, така че не е нужно ВСС да те избере за прокурор в СП, достатъчно е да си командирован там, дори и от РП. Така че… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
25 юни 2021 11:11
Гост

Ако “ратифицирането на ДФЕС” беше достатъчно, ЕП щеше да действа във всички страни членки. И два елементарни въпроса: 1. Този, който е изразил желанието за участие на България в засиленото сътрудничество имал ли е правомощие да поеме ангажимент по въпрос, уреден от Конституцията; 2. След като на НС е бил предаден проекта на Регламента( т.е. преди приемането му) какво е следвало да направи при наличието на противоречие с Конституцията. След като командироването не е изрично уредено за европ.делег.прокурори в закона, то не може да се осъществи по реда за командироване на останалите прокурори на Прб, пък и нали става дума… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 19:36
Гост

Само за цвят- чл.85 ал.1 т.9 от Конституцията-“Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международни договори, които предоставят на Ес правомощия, които произтичат от тази Конституция” и ал.4 “Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от тезиизменения”.

Симо
Симо
24 юни 2021 13:40
Гост

То какво ли може да функционира както трябва на българска територия? Само плевели, корупция и то по високите етажи на властта.

Ники
Ники
24 юни 2021 13:41
Гост

Каквито управниците ни, такава и държавата. Хората за това са обезверени и вече нямат стимул да се борят с беззаконието.

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 14:40
Гост

Каквито са хората, т.е. всички ние – такива са управниците и държавата!

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 22:34
Гост

Не, Ники, какъвто матрялът, такива и управляващите му, и държавата му, и всичкото му. На себе си трябва да се сърдим, че територията е по-зле и от кочина.

без страх
без страх
24 юни 2021 12:51
Гост

По повод статията ще кажа: И това ми било административен ръководител удостоен от ВСС (единственият кандидат в уж проведен кОнкурс) с власт … Стига бе! Според нея, по-по-най е СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯТ съд и принадената към него ПРОКУРАТУРА… Няма КРБ, няма Европейски регламенти по материи, няма „прости“ прокурори, които по ясни за съвкупния български народ „критерии“ не могат да се изкачват по стълбицата на кариерно развити нагоре така, че да станат част от тези закичените с приза „по-по-най“ от останалите свои колеги магистрати. …. Спирам до тук. Срамота, г-жо! До такава степен сте се самозабравила, че без никакъв свян си позволихте да… Покажи целия коментар »

анонимен
анонимен
24 юни 2021 13:27
Гост

Да не би г-жата да промени НПК и да записа, че делата се гледат в спеца?! Аман от злобни некомпетентни и нечетящи хора!

без страх
без страх
24 юни 2021 13:39
Гост

Чета и разбирам далеч повече от вас, другарЮ анонимен.
Не сте ми на нивото по критерия компетентност, нито на нивото на юридическата ми квалификация.
Поради това, субективното ви мнение не би могло да ме засегне. Ама никак!
Стана ли ви ясно?!!!!!

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 14:01
Гост

Какво разбрахте като прочетохте? Всъщност колегата, за която не става ясно какво работи след като е напуснала прокуратурата, обяснява, че законово не са изпипани нещата със статута на нашите ЕП и ЕДП. Дори най-малкото, защото трябва да са прокурори, които имат местна компетентност, която да съответства на работата на ЕП. Като се прочете Регламента, става ясно, че са ни оставили сами да си го уредим, но ние, т.е. умниците от ГЕРБ не са го направили като хората. Как, питам аз, ще се яви окръжен прокурор пред ВКС? Освен да ги командироват за всяко дело? Проблемът със статута е факт и… Покажи целия коментар »

Бай Ганьо
Бай Ганьо
24 юни 2021 12:50
Гост

Всъщност, не се интересувам мн.от прокурорските поръчки, но какви са сега последните изводи – Гешев Пеевски ли го лансира, или Мутрата?

Тони
Тони
24 юни 2021 13:44
Гост

Това са подробноси от пейзажа. Защото и двамата ментори са един дол дренки. Същите като протежето си, което няма доблест да си подаде оставката.

Бай Ганьо
Бай Ганьо
24 юни 2021 12:26
Гост

Аз пък мисля, че трябва да спре да функционира напълно бутафорната родна прокуратура, и да има само европейска такава , с обща наказателна политика – тогава няма да има тъпи изказвания като тези на Гешев, че “доклада за КТБ нямало името на г-н Пеевски, ама нямало и името на г-н Путин“

Не обиждай Каскета Му
Не обиждай Каскета Му
24 юни 2021 12:42
Гост

Как смееш така да обиждаш най-ентелегентния йорист в цялата ни съдебна система! Първо на първо каскетът го извисява, повече от ангелски ореол, над професори, академици и всички останали правни капацитети, чиито монографии за разделение на властите и пр. са остарели и пълни с погрешни разбирания. Освен това той реформира по един уникален за целия ЕС начин родната прокуратура, която функционира едновременно като ПРИКРИВАтура за някои и като ПОРЪЧКОратура за други.

Ангел
Ангел
24 юни 2021 13:46
Гост

Има една тънка подробност-около каскета му има ореол от…бръмбари 🙂

Ради
Ради
24 юни 2021 13:45
Гост

Той не знае на кой свят е. Добре че си има Сийка да замазва положението.

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 11:32
Гост

Авторката очевидно има спешна нужда от курс по право на ЕС, каквото очевидно не е изучавала в университета. Препоръчвам й да прочете многобройните статии на Семов на този сайт /който впрочем е и конституционен съдия/, разясняващи, че ПЕС има примат и над националните конституции съобразно и десетилетната практика на СЕС. При това приматът е както на първичното, така и на вторичното право, и това е изрично прогласено в едно от приложенията към учредителните договори – т.нар. декларация за примата, която се счита за част от първичното право. По тази причина и самият Регламент за европейската прокуратура дерогира всички вътрешни разпоредби,… Покажи целия коментар »

адвокат
адвокат
24 юни 2021 12:17
Гост

“… разясняващи, че ПЕС има примат и над националните конституции съобразно и десетилетната практика на СЕС..“ Това не е вярно- има противоречива практика на СЕС кое е и кое не е национална конституционна идентичност- в статия с автор проф. Семов спорих с ник с неговото име относно този казус. Позоваването на националната конституционна идентичност се разглежда именно от СЕС, предвид нормите на ДЕС и ДФЕС относно видовете компетентност и техните юридически граници.

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 12:18
Гост

Всичко това щеше да е вярно, ако ставаше въпрос за обикновен регламент. Тогава той щеше да има действие във всички страни членки на Съюза и нямаше да се нуждае от предприемането на никакво законово уреждане на национално ниво. Този регламент обаче препраща към допълнителна национална регламентация- държавите членки да осигурят качеството на прокурор на Еп и т.н. Именно затова към него не са присьедини всички държави на Съюза, защото не желаят да делегират суверенитета си за повдигане и поддържане на обвинение. България е нотифицирала желанието си за участие в засиленото сътрудничество, но реално не е делегирала това свое правомощие. Независимо… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 12:30
Гост

Браво и да живей!
Регламентът бил международен договор – веднага Нобел по право за този промисъл.
А щом България се е включила в засиленото сътрудничество за Регламента, то явно е делегирала това свое правомощие.
Същото е положението с който и да е регламент, който винаги отнема някаква част от суверенитета. Щом обаче страната по свое желание е станала част от ЕС, то явно сама е делегирала още тогава своя суверенитет в рамките на компетентността на ЕС.

адвокат
адвокат
24 юни 2021 12:33
Гост

До “Анонимен
24 юни 2021 12:30“ А така- стана ясно кой не е чел началните алинеи и техните параграфи на ДЕС и ДФЕС- принципите за юридическите граници на компетентност на Съюза… Дано не сте съдия, защото аз съм адвокат и няма да ми е приятно аз да зная нещо, с което Вие да не сте на “ти“- иначе ще жаля до дупка…

адвокат
адвокат
24 юни 2021 12:27
Гост

До “Анонимен 24 юни 2021 11:32“ Моля, разгледайте съдържанието на статията “Неприлагане на правото на ЕС поради зачитане на националната идентичност ПРОФ. Д.Ю.Н. АТАНАС СЕМОВ, НОСИТЕЛ НА КАТЕДРА „ЖАН МОНЕ” НА ЕС 16 НОЕМВРИ 2020, 7:57“ в лекс. бг. В нея между другото се казва- “….Още в началото на това изложение ще очертая 4 ключови особености на възможността за позоваване на НКИ на ДЧ на ЕС: Зачитането на НКИ на държавите-членки (ДЧ) е основен принцип на ЕС – противотежест на принципа на лоялно сътрудничество и заедно с него: елемент от статуса на интегрираната държава – това е принцип на зачитане… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 13:11
Гост

След като държавата сама и доброволно се е включила в засиленото сътрудничество по Регламента, то тя сама е признала, че той съответства на нейната конституционна идентичност. Нали се сещате, че подобно възражение не може да се слуша, след като никой не ни е задължавал да се включим. А и само на СЕС принадлежи компетентността дали регламента съответства на НКИ, а не на КС напр.

Сирак Дебелянчо
Сирак Дебелянчо
24 юни 2021 10:38
Гост

Брилянтно становище, подкрепям с 2 копита и 1 зурла! Всички дела срещу Тиквата (всъщност ако не махнат Каскета Му, такива въобще няма да има) трябва да бъдат разглеждани само и единствено от Съда за специализирани поръчки на хунтата, а прокурорите задължително трябва да имат функционална връзка с Гешевтурата и да са минали кастинг в Доган сарай. Така че България трябва веднага да излезе от Европрокуратурата, защото иначе ще трябва да бъде сезиран Братиньовския съд, който окончателно да обяви противоконституционност!

недопустим правен нихилизъм
недопустим правен нихилизъм
24 юни 2021 10:56
Гост

Когато някой е о.рал законодателството, може би по поръчка на същия Дебелянчо и ББ, проблемът в този, който съобщава за проблема ли е или в тези, които са натворили въпросните бакии? Или трябва да си затваряме очите за противоконституцонност и заложени мини, само защото много искаме ЕП да заработи. Това не може да е теза на юрист. Това е правен нихилизъм!

Гиги
Гиги
24 юни 2021 13:48
Гост

Толкова си могат правистите на ГРОБ.

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 11:04
Гост

Регламентът сигурно противоречи и на някоя заповед на главния каскет, с която се определят летните отпуски на прокурорите, и затова не следва да се прилага.

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 10:20
Гост

Авторката до голяма степен е права. Но искам да отбележа, че има решение на Прокурорската колегия за определяне на прокурори от ВКП, които да подпогнат делегираните прокурори по линия на международното сътрудничество.

съгласен
съгласен
24 юни 2021 10:19
Гост

Колегата е напълно права, подобни съображения изложи и Галина Тонева – върховен съдия и бивш заместник на главния прокурор. Но нали се сещате какво е ГЕРБ да прави европейска прокуратура… Няма как да очакваш качество и добре премислени законови изменения.

Манов
Манов
24 юни 2021 10:17
Гост

Ще видим какво ще се случи, но ме съмнява да се случат нещата.

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 10:16
Гост

Това е дълга тема, но като цяло да, няма как да се случи тук това нещо. Ние сме булгаристан. Сега ще видим де, но ме съмнява и Слави да направи нещо такова. Да намали дръстично корупцията и да станем по-богати и живеещи по-добре.

AnimalMan
AnimalMan
24 юни 2021 10:19
Гост

Проблема знаете ли в какво е? Че служителите са БАВНИ! И ако не му дадеш пари няма да се забърза. Като дойде Слави и изкорени корупцията и сложи камери на всяко ъгълче и изобщо нямаш шанс да дадеш лесно пари на Пена да ти намери документа, дето ти трябва, тогава ще чакаш Пена да си свърши работата, както е в белите страни. Ама Пена понеже ще и се дигне заплатата от изкореняването на корупцията с едни 20 лв. няма да си даде зор. И така ще почне едно масово забатачване на всичко. В България е по-лесно да бутнеш на някого… Покажи целия коментар »

Бай Ганьо
Бай Ганьо
24 юни 2021 12:29
Гост

да бе, надявай се от смяна на Мутрата с Чалгара да стане по-добре. Прост народ – слаба държава

Белоу
Белоу
24 юни 2021 10:16
Гост

Е да бе. Европа не може да ни пронуди да примем техните правила и от Брюксел да обвиняват някой в корупция, налагане на цензура или подобни. Могат само да ни оставят да си живеем така и да чакат народа ни да се събуди и да поиска нормалност. Или другия вариант е да ни налагат някакви видове санкции докато народа се събуди и върже 2 и 2. Защо ни налагат санкции и нямаме високи доходи, защото няма чуждестранни инвеститори, а защо това е така? Защото има корупция и никой не се справя с нея. Всеки за да ти разпише нещо иска… Покажи целия коментар »

Stratiev
Stratiev
24 юни 2021 10:13
Гост

Абе къде тука в страна на нивото на Омдурман ще има наднационални действия от ЕС бе… кой ще им позволи.

Ananieva
Ananieva
24 юни 2021 10:12
Гост

Защото се бъркате в нещо още в основите. Това дето сте пуснали, като статия и бъдещите коментари ще са хубави. Обаче едно нещо не отчитате. Българина няма против да бъде краден, проблема му е, когато той не мобже да краде! Това е. Ако ще крадеца да е завлякъл милиарди от страната, ако дава за любимия им клуб, то тогава той е готин и не бива да бъде пипан! Това ни е психологията.

Гаверон ще се изкаже!
Гаверон ще се изкаже!
24 юни 2021 10:14
Гост

Баш така е! Това ми хареса.

Flarken
Flarken
24 юни 2021 10:11
Гост

За да се приемат законови разпоредби и да се позволи на наддържавна институция да налага санкции и да поиска затвор за корупция примерно, трябва да има воля за такова нещо. А тук няма!

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 10:13
Гост

Трябва да има натиск от чужбина.

Кирил
Кирил
24 юни 2021 13:49
Гост

Да, иначе нещата ще се забатачат още повече.

Агов
Агов
24 юни 2021 10:10
Гост

Според мен съществуват сериозни пречки пред цялостното функциониране на Европейската прокуратура на българска територия. В основната си част те се дължат на неприемането на необходимите законови и конституционни промени, които биха позволили на наднационален орган като Европейската прокуратура да осъществява в България правомощията по повдигане на обвинение и предаване на съд на лица, извършили престъпления срещу финансовите интереси на ЕС, по реда на Регламент

Това нали се сещате кога ще се случи? НИКОГА. Никога мафията няма да допусне това да се случи.

Блуждаеща звезда
Блуждаеща звезда
09 юли 2021 23:21
Гост

Сега , госпожа Кьовеши да си свърши работата!