По силата на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. (Заповед) Министърът на здравеопазването въведе противоепидемични мерки на територията на Република България до 29 март 2020 г. (Коментираната заповед в последствие беше изменена от министъра на здравеопазването, но не и по отношение на коментираните в настоящата статия въпроси). Една голяма част от тях на практика са свързани с преустановяване дейността на търговски обекти, доколкото със Заповедта се забраняват „посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ […]“. Това практическо преустановяване на дейността ще изправи огромна част от засегнатите бизнеси пред невъзможност да посрещнат непосредствените си парични и непарични задължения, поради практическа невъзможност да експлоатират ефективно търговските си обекти или да получават нормални доходи от дейността си.

Така например, ако сте наемател в магазин в „търговски център тип МОЛ“, до 29 март 2020 г. вашият магазин няма да бъде посетен от нито един клиент. Поставя се въпросът – ще продължите ли в тази ситуация да дължите уговорения месечен наем? Ако пък сте собственик на въпросния търговски център, съвсем нормално ще се запитате „Отговарям ли аз пред своите наематели и могат ли те да развалят договорите си за наем поради невъзможността да използват наетите помещения?“. Ако сте изтеглили кредит за финансиране на дейността – било то в ролята на наемател, или на наемодател, вероятно ще се питате дали моментната ви невъзможност да получавате доход е обстоятелство, което ще ви освободи от отговорност за забава в погасяването на дължимите кредитни вноски. И това са само малка част от въпросите, които заповедта поставя пред бизнеса.

В правната теория и съдебна практика няма спор, че държавни актове (какъвто Заповедта безспорно е) могат да си имат характера на непреодолима сила. В своя чл. 306 българският Търговски закон (ТЗ) определя непреодолимата сила като „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“. Тази дефиниция е критикувана в правната доктрина, но практически по-важното в случая е правното значение на непреодолимата сила, а именно, че ако изпълнението на дадено задължение е станало обективно невъзможно поради действието на непреодолимата сила, то по правило неизпълнилият длъжник не носи отговорност за своето неизпълнение (освен ако е изпаднал в забава преди настъпването на непреодолимата сила).

Така например собственикът на отдаден под наем обект в търговски център няма да носи отговорност пред своите наематели за това, че поради издадената Заповед е невъзможно да бъде осигурено свободното и безпрепятствено ползване на отдавания под наем търговски обект. Поради това и съответните наематели не би следвало да могат да развалят сключените договори за наем, тъй като липсва виновно неизпълнение на задълженията на наемодателя. Разбира се, възможно е в рамките на свободата на договаряне страните по договорите за наем да са уговорили други последици от настъпването на непреодолима сила – напр. право всяка от тях да прекрати договора едностранно. Във всеки случай следва да се има предвид, че ако срокът на действие на Заповедта бъде удължен във времето, поради което наемателят или наемодателят загуби интерес от договора за наем, всеки от тях би могъл да прекрати договора на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ.

Какво тогава може да послужи като спасение за наемателите, преди да имат правото да развалят договорите си за наем или ако изобщо не желаят да пристъпват към тази мярка? На помощ в тази ситуация на наемателя би могло да дойде т. нар. възражение за неизпълнен договор – доколкото наемодателят не е изпълнил задължението си да осигури спокойното ползване на обекта, наемателят не дължи заплащането на уговорената наемна цена за периода, в който ползването на обекта е невъзможно. Този извод следва и от специалното правило на чл. 306, ал. 4 ТЗ, според което докато трае непреодолимата сила (в случая – за срока на действие на Заповедта), изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Тоест за срока на действие на Заповедта – от 13 до 29 март 2020 г., наемателите на подобни обекти биха могли да откажат плащането на наемна цена поради невъзможност да използват наетия обект.

Следващ интересен въпрос е какво се случва с наемателите в търговски центрове, чиито обекти не са обхванати от Заповедта, тоест няма обективна пречка те да ползват обектите си и да посрещат клиенти, но поради създалата се ситуация и намаления поток клиенти в търговския център наемателят не генерира приход и отново няма възможност да изплаща уговорения наем. Тъй като в този случай не е налице невъзможност за изпълнение, следва да се счита, че при продължаване за по-дълго време на периода на намалено потребление, по-скоро наемателят е засегнат от стопанска непоносимост – има възможност за изпълнение на договора за наем и от двете страни, но това е икономически разорително за наемателя. При тази ситуация на основание чл. 307 ТЗ наемателят би имал право да поиска по съдебен ред изменение или прекратяване на договора за наем. Такава беше практиката на съда при спад в посещението на търговски центрове поради кризата през 2008 г. (вж. напр. решение по търговско дело №259/2011 г. на ВКС).

И все пак какво прави наемодателят собственик, който е изтеглил кредит за построяването на търговски център и който разчита именно на приходите си от наеми, за да изплати изтегления кредит? Тук ситуацията е по-различна, тъй като, макар Заповедта да има характера на непреодолима сила, съгласно изричното правило на чл. 81 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Поради това и фактът, че с оглед на Заповедта даден търговец не генерира доходи и има обективни затруднения да покрива паричните си задължения, не го освобождава от отговорност за тяхното изпълнение. Нещо повече – наложена пазарна практика при договорите за заем е събития, свързани с неблагоприятни изменения в икономическата ситуация, да се третират като случаи на неизпълнеине, даващи възможност кредиторът да обяви целия заем за предсрочно изискуем. В такива ситуация длъжниците, които са във временна невъзможност да покриват кредитните си задължения, следва да разчитат на добри взаимоотношения с банката или съответния друг кредитор и да договорят необходимите отсрочки в плащанията, докато пазарът се върне към нормална дейност.

В подобна ситуация и самата банка не би следвало да има интерес от притискане на длъжника с предсрочна изискуемост особено ако знае, че той реално няма средства за покриване на задълженията си, тоест дори да пристъпи към принудително изпълнение, банката няма да има реално върху какво да изпълни и съответно за момента е по‑добре да изчака подобряване на ситуацията.

Поради това, от гледна точка на кредиторите се поставя въпросът оказва ли Заповедта влияние върху срока на погасителната давност, в рамките на който кредиторите могат да търсят вземанията си по съдебен ред. В момента този въпрос не изглежда да стои остро, тъй като Заповедта слага спирачка на бизнеса за малко над 2 седмици – срок, който е несравнимо кратък спрямо 5-годишната давност, с която се погасяват вземанията за главница по договорите за заем. И все пак като се вземе предвид, че (i) ситуацията с коронавируса предизвика спад в оборотите на доста търговци още преди Заповедта, а и (ii) дори след отпадането на официалните ограничителни мерки ще е необходимо време, за да се възстанови нормалното потребление, въпросът имат ли значение събития, представляващи непреодолима сила, относно погасителната давността, предстои да се постави на дневен ред.

Известно е, че чл. 115 ЗЗД не включва непреодолимата сила в списъка с основания за спиране на погасителната давност. Поради това приемането на тезата, че събития, представляващи непреодолима сила, са основание за спиране на погасителната давност за срока на непреодолимата сила, би било голям скок за съдебната практика по въпросите на давността. Въпреки това чл. 306, ал. 4 ТЗ изрично говори за спиране на изпълнението за срока на действие на непреодолимата сила.

Поради това, с оглед целта на уредбата на спирането на погасителната давност, а именно да защити кредитора, който поради независещи от него причини, не може да предприеме ефективни мерки, за да събере вземането си, изводът, че давност не следва да тече относно вземания, засегнати от непреодолима сила, за периода на нейното действие, изглежда освен житейски оправдан и справедлив, а също и съответен на целта на закона. (За подробни аргументи в тази насока вж. статията на доц. Кристиан Таков „Неизяснени или неразглеждани въпроси във връзка с давността“, достъпна тук). С оглед избягване на противоречива практика на съдилищата би следвало ЗЗД изрично да предвиди непреодолимата сила като основание за спиране на погасителната давност. В тази връзка подкрепа следва да получи и предложението на адвокати от САК относно спирането на процесуалните срокове по висящи дела.

И не на последно място, какво става с работниците, които поради действието на Заповедта де факто остават без работа за вършене? Съгласно чл. 120 от Кодекса на труда (КТ) в случай на престой работодателят може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва друга работа в същото или в друго предприятие, но същото населено място. Така ако поради действието на Заповедта не е възможно работникът да изпълнява задълженията си в магазин в търговски център, работодателят би могъл на пример да му възложи работа в притежаван от него склад в същото населено място, стига това да е съобразено с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя. Във всеки случай обаче на престой, който не се дължи на вина на работника или служителя (какъвто би бил случаят на престой поради действието на Заповедта), на основание чл. 267 КТ работникът или служителят има право на трудово възнаграждение.

При престой повече от 5 работни дни работодателят може на основание чл. 173 КТ да предостави на работниците и служителите платения им годишен отпуск и без тяхно съгласие. В крайни случаи при намаляване на обема на работа или спиране на дейността за повече от 15 работни дни, на основание чл. 328 КТ работодателят може да пристъпи към прекратяване на трудови правоотношения с предизвестие.

 

27
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
случаен
случаен
18 март 2020 10:14
Гост

учуден съм, че колежката не разглежда въпроса за това дали въпросната заповед като нормативен административен акт не е нищожна, след като не е обнародвана в ДВ (чл. 78, ал. 2 АПК) и изобщо има ли каквото и да е правно действие

Vae victis
Vae victis
23 март 2020 13:45
Гост

Няма какво да се коментира-нищожен акт. Трябва само да се поиска нищожността, е и да се почака година-две до произнасянето на ВАС.

Недопустим
Недопустим
16 март 2020 17:59
Гост

Въпрос:

Възможно ли е дадената хипотеза да се приложи от физическо лице (чрез друг закон) в ситуация, когато същото е теглигло кредит и невъзможността му да изплаща вноските по кредита се дължат от причинно следствена връзка от появило се „събитие“?

Кирил
Кирил
16 март 2020 11:49
Гост

“Във всеки случай обаче на престой, който не се дължи на вина на работника или служителя (какъвто би бил случаят на престой поради действието на Заповедта), на основание чл. 267 КТ работникът или служителят има право на трудово възнаграждение.”

Същото не важи ли и за работодателя?
След като работодателят няма възможност да получава доход от дейността си, поради непреодолимите обстоятелства на ‘Заповедта’, не би ли трябвало, по същата причина поради която не може да изплаща заем, да не може да изплаща и заплата?

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 10:24
Гост

За отпуска-съгласен. Обаче защо работодателят да пристъпи към прекратяване на трудовите правоотношения с предизвестие?

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 10:25
Гост

Защото иначе трябва да вади от джоба си за заплати.

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 12:45
Гост

Щом се налага,ще го прави.

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 13:44
Гост

Хайде бе! Що ти не извадиш и платиш от джоба си, щом се налага?

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 16:24
Гост

Защото не съм работодател,а самоосигуряващо се лице.
Ако бях работодател на някого,щях да го направя.

Работодател
Работодател
18 март 2020 10:46
Гост

И гроздето е киселко. Нали знаете “акото” какво прави.

Анонимен
Анонимен
19 март 2020 11:16
Гост

В голяма грешка сте. Моето грозде макар и миналогодишно си е много сладко.
Киселко ще е оловото с което недоволните ви работници ще ви гръмнат между очите.
Относно ако – то,за мен то означава вид сложен съюз който изразява:за условие/ за причина под условие/за отстъпване в съчетание с и и/ или да.
А думата за която намеквате се пише по съвсем друг начин и е много близка до вас.

Есмералда
Есмералда
16 март 2020 9:19
Гост

Положението може да стане критично. Нека се седи вкъщи, защото сега като щипнат на работа да ходят да не стане така да имаме до няколко месеца 100 000 случая… Че тогава ще фалираме всички отма.

Владимира
Владимира
16 март 2020 9:19
Гост

Трудно си е и за МОЛ-овете и за малките магазини по Витошка. В тази връзка Столична община ще спре ли да иска наеми и такси на хората, които не отварят сега по Витошка?

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 10:20
Гост

Друг път. Ще ни извиват ръцете ди край. Въобще не им пука за нас.

Костас
Костас
16 март 2020 9:18
Гост

Както казват тия под мен и смятам, че е редно да се обобщи – Сега някой неща стават дигитални и смятам, че е време България в частност и глобално Света да се дигитализира още повече. Но най-вече ние, българите!

Мариус
Мариус
16 март 2020 9:17
Гост

Категоринчо смятам, че след това ще си избият печалбите. А и да не забравяме, че сега не е толкова критично положението, защото яко бичат доставки на храна големите ресторантите, трябва само да си наемат още коли и сервитьорите да станат шофьори. И платформите за онлайн пазаруване и те.

Даритков
Даритков
16 март 2020 9:16
Гост

Да, сега хората няма да посещават магазините и да генерират печалби на собствениците им, ще купуват храна. НО, колкото и да се презапасяват това се случва в условия, в които не е нужно да се презапасяваме. Това значи, че ако свърши кризата, то те ще имат храна и ще могат да дават пари в магазините. Така или иначе ще се избие после. Ако на някой му трябва тениска ще си я купи. Няма да ходи без нея до година.

Димитрина Д
Димитрина Д
16 март 2020 9:14
Гост

Нормално е да не им искат пари. Все пак времената са извънредни.

Миелна Кирова
Миелна Кирова
16 март 2020 9:14
Гост

Извънредно положение е. Трябва да се улесни комуникацията, моля ви. Стига така с актове, и официално комуникиране. Идете и си кажете – хора не мога да плащам наем на обект в МОЛ, от мола да кажат – няма да ви искаме пари и това е. Всичко е затворило.

---
---
18 март 2020 6:40
Гост

Вие не сте юрист. Нали и тези, които получават наема плащат данъци, кредити и заплати за поддръжка…

отпуск vs. уволнение
отпуск vs. уволнение
16 март 2020 9:13
Гост

То въпросът е да е принудителен отпуск, а не съкращения, че после… Хайде за един месец всички трябва да закрепят с 60% от държавата, но после? Кой знае колко ще продължи.

---
---
18 март 2020 6:50
Гост

Чакайте първо да видите дали и на кого ще бъдат платени изобщо някакви пари от държавата за заплата , камо ли 60%. Липсващи пари не се харчат.

форсмажор
форсмажор
16 март 2020 8:44
Гост

Дали бихте могли да кажете какво става с търговски обекти, чиито собственици сами са решили да затворят – т.е. извън моловете, защото искат да опазят живота и здравето на служителите си и гражданите? Те не попадат под заповедта на министъра, но не е ли форсмажор самата епидемия от коронавирус?

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 9:06
Гост

Хм, много интресен въпрос. Логиката е, че не може да търпят негативни последици от социалноотговорно поведение… Но…

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 9:56
Гост

Правото носи хармония, но не магическа рецепта. Непреодолимата сила е за всички. Магазините също нямат да плащат наеми щото са заранени да работят. Мола е просто пример. Витошка също не дължи наеми. Ако някои е решил банка или аптека да пази работниците и да не работи обаче наем се дължи. Непреодолима сила е за всеки с рестрикции, но не и тези които са без рестрикции. Сложен е въпроса за смесените ресторанти с доставка. Ако не се предлага такава и за тях е форс мажор.

питанка
питанка
16 март 2020 8:37
Гост

„Изводът, че давност не следва да тече относно вземания, засегнати от непреодолима сила, за периода на нейното действие, изглежда освен житейски оправдан и справедлив, а също и съответен на целта на закона“ – така, така, колега, ама ВКС какво мисли по въпроса? Да подчертая, че съм съгласен с вас и съм запознат със съжденията на Таков, светла му памет.

Анонимен
Анонимен
16 март 2020 8:40
Гост

Аз пък да поздравя авторката и lex. Много полезно!