Замразяването на обезщетенията с до 20 заплати на магистрати, срещу които има висящи дела или дисциплинарни производства, не е противоконституционно. Това е становището на Министерския съвет по конституционно дело №9/2018 г., което беше образувано по искане на трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС). Предмет на делото е разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт, която гласи, че еднократните обезщетения при напускане на длъжност на магистрати с над 10-годишен стаж, не се изплащат веднага на тези от тях, срещу които има дела или дисциплинарки, а се замразяват до приключването им.

В становището на правителството е застъпена тезата, че тя не противоречи на Конституцията, защото не ограничава по недопустим от основния закон начин правото на труд и свободата да се упражнява определена професия, в съответствие е с принципа на правовата държава и не представлява ограничение, надхвърлящо необходимото за осъществяване на правосъдието.

Тезата на тримата върховни съдии, сезирали КС – Веска Райчева, Светла Бояджиева и Ерик Василев обаче е, че чл. 225, ал. 3 от ЗСВ погазва принципа, че България е правова държава, в която всеки има право на труд и възнаграждение, както и на определено обезщетение. Според съдиите от ВКС за магистратите с висящи дела няма гаранции, че производствата срещу тях ще приключат в разумен срок и не е ясно колко време ще търпят вредите от неизплатено обезщетение.

Становище по конституционното дело наскоро даде и главният прокурор Сотир Цацаров. В него той подчертава, че за разлика от дължимата заплата за свършена работа, обезщетението при напускане е еднократно плащане за показано добросъвестно и отговорно изпълнение на служебните задължения и дългогодишен принос за издигане на авторитета на съдебната система. В същия смисъл, според него, е и разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗСВ, според която подобно обезщетение не се изплаща на магистрати със слаби професионални резултати или на тези, които са били осъдени или уволнени.

Няма основания да се приеме, че обезщетението има за цел да компенсира последиците от смяната на социалното им положение – предназначението му е изцяло личен избор на съответния магистрат след напускане на системата, а поводът за получаването му не е обвързан със запазване на стандарта на живот занапред, а с достойното и професионално изпълнение на длъжността до момента на напускането ѝ“, написа главният прокурор.

Като подчерта, че чл. 225, ал. 3 ЗСВ нито ограничава даден магистрат да работи, нито правото му на заплащане за положен труд, а само отлага във времето изплащане на обезщетение.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Наглост
Наглост
08 август 2018 15:15
Гост

Супер безочие! Взимат една торба с пари като заплати, работят след пенсия пак за крупни суми и за капак искат по 20 заплати дори, ако имат нарушения. А не искат ли да променят и Конституцията?

Анонимен
Анонимен
08 август 2018 15:11
Гост

Тези тримцата вместо да изпишат вежди, избодоха очи.

Анонимен
Анонимен
08 август 2018 14:57
Гост

Адмирации за становищата на Министерския съвет и Главния прокурор.

Възмутен
Възмутен
08 август 2018 14:56
Гост

За какви вреди изобщо говорят тези от ВКС? Пълни глупости. При положение, че има дисциплинарка срещу магистрат, въобще не е редно да получава и 20 заплати. Не се наядоха, бе!