Г-жо Димитрова, винаги, когато се обсъжда проблемът с натовареността в съдебната система, се говори за съдилищата в столицата и това е логично. Но това фокусиране върху проблемите в София създава ли напрежение с колегите им от страната?

Димитрова: Наистина почти от самото начало настоящият състав на ВСС се занимава с натовареността и останалите проблеми на софийските съдилища. Всъщност, там проблемите са и най-много, а въпросът с натовареността – най-болезнен. Но едва ли съдилищата в България ще възразят, че е належащо най-после да се смекчи натовареността на софийските съдилища, както не веднъж са споделяли на различни форуми.

Преди време имаше идеи за кампанийна помощ за софийските съдилища, за да се изчистят старите дела и колегите да се изравнят или поне приближат до натовареността на останалите съдилища. Така и не се прие и не се измисли начин.

Наред с това, следва да се отбележи, че всички искат най-после да се спре командироването с години на съдии от страната към София. А що се отнася до натовареността на съдилищата извън столицата, няма как да отречем, че тя е два до три пъти по-ниска на окръжно и апелативно ниво в сравнение със СГС и САС, и на СРС – в сравнение с някои районни съдилища. Казвам някои, защото през последната година има осем районни съдилища по-натоварени по постъпления от СРС.

Обективността изисква обаче да се каже, че СРС е с най-нисък процент на постъпление на заповедни производства – 49%, в сравнение с останалите районни съдилища, т.е. по-голямата част от гражданските дела на СРС са искови производства по общия ред, което съществено се отразява на реалната натовареност.

Ако трябва да обобщя положението в страната, то тя определено следва да получи положителен атестат за работата си по критериите „срочност“ и „справяне с проблеми“, но при по-ниска натовареност от тази на софийските съдилища.

Трябва и да посоча отново, че съдилищата в провинцията са скритият ресурс на системата за справяне с натовареността. Почти всички извън София изразиха готовност да разглеждат делата на потребители при предложената промяна в местната подсъдност, изразяват готовност да разглеждат и други дела при възможна промяна на подсъдността. Не може да се отрече също, че има региони с много тежки дела, има региони с интензивност в определени периоди, така че броят не винаги е определящ. Трябва да се държи сметка и за вида на постъпилите дела, когато определяме един или друг съд за натоварен. Това е видно от отчетите на съдилищата на шестмесечие, разбира се – за човек, който може да ги „чете“.

В крайна сметка, постъпленията не зависят от съдиите и да се създава напрежение между София и провинция по повод натовареността, не следва да се допуска. Градивно е да се помисли как рационално да се използва вече изграденият професионален капацитет в цяла България, за да се разтоварят колегите от София и за да получават гражданите своевременно правосъдие. Това са и очакванията от нас.

Има обаче една тема, която винаги предизвиква голямо напрежение – реформата на съдебната карта, а именно тя често е сочена като най-трайното решение на проблема с неравномерната натовареност на съдиите. Прокурорската колегия вече действа. Какво ще прави Съдийската колегия?

Димитрова: А кой каза, че реформата на съдебната карта чрез закриване на съдилища е рационалното решение на въпроса с натовареността? Не съм привърженик на идеята за закриване на съдилища. Напротив! Смятам, че така, както са създадени, съдилищата са ресурсът, с който системата вече разполага, за да се справи с проблемите на натовареността и осигурява максимално достъп до правосъдие.

Не виждам ползите от закриване на съдилища. Ако го направим, всъщност ще създадем мегаструктури, подобни на софийските съдилища, които ще работят трудно, а и ще лишим хората от пряк достъп до правосъдие. Ще съкратим малко администрация, ще прехвърлим магистратите в мегасъдилища и с това ще се изчерпи реформата на съдебната карта. Както Ви споменах, за мен е по-удачно да се върви по пътя на оптимизация на структурите, промяна на местната подсъдност по някои видове дела, преразпределяне на делата във всички съдилища, използване на съвременните технологии в правораздаването, опростяване на съдебните процедури. Трябва да намерим трайното решение занапред, а не да се задоволяваме със закриване и разкриване на щатове, местене на бройки и други традиционни решения, които очевидно не дават резултат.

Освен това, откакто се заговори по въпроса за нова съдебна карта, така и никой не даде отговор на въпроса защо трябва да прекрояваме или закриваме съдилища. Каква е целта – спестяване на финансов ресурс, рентабилност, по-добро правосъдие, по-справедливо разпределение на съдии на глава от населението, по-голямо удобство за хората?

Но този подход е залегнал в пътната карта за съдебната реформа.

Димитрова: Така е. В предходния състав на ВСС е започнат проект, който настоящият следва да довърши, свързан с установяване на нуждата от нова съдебна карта на България – дали ще се прекроява или ще се изготвя изцяло нова такава, или ще се оптимизират структурите. Предстои да се изследва, да се извърши проучване и сравнение с други сходни европейски системи и се заимстват добри практики. Въпреки че промяната на съдебната карта е залегнала в пътна карта и други подобни стратегически документи, няма отговор на въпроса защо реалната реформа на съдилищата се свързва непременно с изцяло нова съдебна карта.

Ако все пак се достигне до извод, че следва да се закриват съдилища, то това трябва да се обясни ясно въз основа на обективно изведени всеобхватни причини. Повтарянето, че в България се регистрира демографски срив и цели райони се обезлюдяват, не означава, че правосъдието трябва да се оттегли. Нима малка група хора са по-малко важни от голяма група хора и не си струват усилията на държавата? Кой политик или държавник ще се съгласи с подобно явно артикулирано неравноправие и с абдикация на държавата?

Неслучайно говоря за оптимизация. Всъщност, струва ми се, че това направи и прокуратурата, при която подобна реформа е една идея по-лесна. Всеки съд е самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, докато при прокуратурата не е така. Не мисля, че бих отстъпила от разбирането си, че съдилищата следва да се запазят така, както са ситуирани в момента, при съответна оптимизация на структурите и максимално използване на вече изградения капацитет – професионален и административен.

Шекерджиев: И аз съм категоричен противник на виждането съдилища да бъдат закривани. Недопустимо е съдиите да бъдат местени като пионки по територията на страната без те да желаят. Нито един съдия не е виновен, че работата му в даден период от време е намаляла.

А и това няма да ни донесе съществен финансов ресурс. Ако закриете малък окръжен съд с 10-12 колеги, няма да спестите средствата, които харчите за техните заплати или тези на служителите. Тезата на хората, които защитават идеята да бъдат закрити съдилища, е, че тези щатове ще бъдат пренесени в друг съд, което значи, че пак ще има заплати за съдии и служители.

Какво ще спестим? Ще спестим издръжка за сгради и за обща администрация. Не съм убеден, че този ресурс, който ще спестим, си заслужава с оглед на това, че закриване на съдилища, колкото и да звучи клиширано, на практика ще доведе до закриване на държавността в съответното населено място. Не можем да си позволим да затрудним достъпа до правосъдие. Ако закрием малко натоварен съд, ще лишим от възможност населението на една значителна територия да има пряк и бърз достъп до съд, няма смисъл от това.

Окръжните съдилища в Силистра, Разград и Търговище са в пъти по-малко натоварени от тези в София, Пловдив, по принцип в големите градове. Няма как и най- вече не трябва да закрием тези съдилища, защото за цялата североизточна територия на страната най-близкият съд ще е този във Варна.

Може да преместим щатове, но задължително незаетите такива. Не може да си позволим да преместим съдия против неговото желание.

Ако имаме незает щат в Добрич, където натоварването е малко, ние трябва да обмислим възможността да преместим този щат в София, където има нужда в него и да открием процедура за попълване чрез конкурс, като могат да кандидатстват всички.

От една страна тази идея е лесно защитима, но от друга има подводен камък.

Какъв?

Шекерджиев: Ще обясня – има съдилища с трайно ниска натовареност – в Силистра, Търговище, Добрич, Разград, сигурно ще пропусна още някой. Политиката на съветите до сега е била отвори ли се свободно място, то да се взема и да се дава на тежко натоварени съдилища. Това е може би вярно, но не бива да става автоматично. Защото когато го правим на ниво окръжен или апелативен съд, обричаме всички съдии в съответния съдебен район на тотална липса на кадрово развитие. Ако вземаме всяка празна бройка от Добрич, то тогава нито един съдия в съдебния район на Добричкия окръжен съд няма да има възможност за каквото и да е кариерно развитие. Автоматичният подход не е добър. Именно той е довел до това в Разград да има 10 съдии, няма как да направим окръжен съд с по-малко от 10 човека, идеята му все пак е той да е специализиран- да има колеги, които работят в гражданското и наказателното отделение, не говоря за търговско, защото в малките съдилища почти нямаме такива.

Комисията за натовареност проведе среща и изслуша всички административни ръководители на съдилища, в които има незаети щатни бройки, защото всеки окръжен съд има специфични проблеми, които няма как да бъдат видени само на база таблица, отчет или брой дела.

Част от колегите казват: „Ние разбираме проблема, смятаме, че може да свършим работата и с по-малко хора“. Образно казано, дават ни места. Следващата стъпка е тези места да бъдат насочени към по-тежко натоварените съдилища, като бъдат обявени на конкурс. Повечето ще бъдат насочени към гражданските и търговските отделения на тежко натоварените съдилища, защото натискът е там, не в областта на наказателното право. Това може да го свършим този месец.

Значи скоро ще има конкурс за повишаване в окръжните съдилища?

Шекерджиев: Имаме стремеж до края на юли да обявим конкурс на ниво окръжен съд. Ако го направим, първо ще обявим незаетите места в СГС, където има проблем. Ако не се лъжа, те са 9, може да добавим още няколко места от страната, със съгласието на съответните ръководители. Ако успеем да назначим повече от 10 съдии в СГС, това ще се усети от колегите.

Трябва ни обаче помощ от страна на тежко натоварените съдилища. Съдиите там трябва да обърнат внимание на натовареността в отделенията.

Винаги съм бил наказателен съдия. Би било безотговорно да скрия, че в национален мащаб е видимо, че наказателните съдии са по-малко натоварени от гражданските. Възможно е някъде да има промяна в тази тенденция, но засега така изглежда общата картина на база преглед на броя и вида дела, разглеждани от наказателните отделения.

Тежко натоварените съдилища трябва да направят преглед колко щата имат, колко съдии работят, колко са незаети, да посочат тези, които трябва да бъдат обявени на конкурс, къде следва да бъдат обявени, защото конкурсите за наказателните и гражданските отделения са различни. Но това е от компетентността на съда и техните ръководители. ВСС не може да свърши тази работа.

Имаме и друг дългогодишен проблем. Колкото и съдии да добавим при тежко натоварените, те няма къде да седнат, нямат зали, нямат възможност да бъдат назначени секретари и деловодители. Ние може да го разрешим. Помолихме ръководството на СГС, където този проблем е най-видим, да направят разчети и да обмислят колко кабинети и зали им трябват, за да може да бъдат настанени например още 15 съдии. Да ни дадат задачата, а ние да потърсим възможното решение.

В тази връзка няма как да не ви питам не е ли връщане назад идеята военните съдилища отново да поемат делата за престъпления във връзка със службата, извършени от представители на службите за сигурност. Няма ли по-удачен вариант за използване на капацитета на военните магистрати?

Димитрова: Не, не считам, че е връщане назад. Защо да не използваме работещи структури и този начин на разтоварване на натоварен съд? Не мисля, че свеждането на военните съдилища до един на окръжно ниво е добро решение или голямо кадрово постижение, вместо да ги натоварим с още дела.

Шекерджиев: Моето мнение е по-различно. Няма да видя съществен проблем в това съществуващите три първоинстанционни военни съдилища да бъдат редуцирани, както когато бяха пет и станаха три. Никой не може да спре да бъде съдия. Много по-разумно ми се струва колегите от тях да преминат като пълноправни съдии в равен по степен общ съд, отколкото да се опитваме да върнем времето и историята назад и да се опитваме да ти натоварим с работа, която в момента нямат.

Най-тежко натовареният военен съд е три пъти по-малко натоварен от най-малко натоварения окръжен съд, което е недопустимо. Затова ми се струва, че трябва да има един военен съд на първа инстанция и един на апелативна. Смятам, че дори не е необходимо първоинстанционният да бъде в София, защото армията- респективно делата  не са в столицата.

Ето един въпрос, по който определено не сте на една позиция. Наскоро между две от комисиите, на които сте представители – КАК и тази по натовареността, като че ли възникна напрежение. Първо колегата ви Даниела Марчева предложи председател на КАК да е изборен член на ВСС, а не магистрат. После пък дойде предложението на КАК комисията по натовареността да не може да отправя предложения за разкриване и закриване на щатове. Какво се случва?

Димитрова: Нищо лично, просто липса на синхрон все още. Ако комисията по натовареността бъде лишена от възможността да предлага увеличаване или намаляване на щатове според натовареността, то съществуването ѝ е лишено от смисъл. Тя би следвало да следи по-глобалната картина, поради което и действията ѝ да предхождат проблемите. КАК работи над моментната картина и се занимава с конкретни теми, както и персонално със съдиите.

Шекерджиев: Нямам никакво обяснения и не мога да твърдя, че съществува напрежение. Бяха променени правилата за работата на Съдийската колегия по въпроса кой може да внася предложения по определени въпроси, което по принцип е правомощие на Комисията за атестирането и конкурсите. Но беше дадена възможност и комисията по натовареността да отправя подобни предложения. Това е безсмислен спор. Нямам спомен определен въпрос, който е от обща компетентност на двете комисии, да е следвало да бъде внесен в СК на ВСС и това да не е направено. Не е имало случай, когато колегите в комисията по натовареността да са искали да бъде внесено нещо и, образно казано, колегите от КАК да са препятствали тази възможност. Т.нар. напрежение дори и да съществува, няма характер, който да е сериозен и да налага съществени решения.

Предстои да бъде поставен въпросът за това как следва да бъде структурирана КАК, кой следва да бъде неин председател. Абсолютно категоричен съм – КАК следва да бъде оглавявана или поне да има такава възможност, от неин член от професионалната квота. КАК е различна от всяка друга комисия във ВСС и това е така, защото мнозинството от членовете ѝ са действащи магистрати. Те са корективът на вижданията, целите, желанията и действията на изборните членове на ВСС. Аз имам нужда от този коректив. Хубаво е магистратите да казват кое в работата е добро и кое не е. Полезно е КАК да бъде оглавена от член от професионалната квота. Така е сега, така беше и преди. Не виждам пречка и ограничение за когото и да било от изборните членове на съвета да постави всеки въпрос, който е обсъждан в КАК, на вниманието на Съдийската колегия.

Според мен едно от най-важните неща, които трябва да запазим, е да нямаме усещането за себедостатъчност. Добре е да има коректив, който може да бъде Комисията за атестирането и конкурсите. Тя е съставена от магистрати, които не са случайни. Те са спечелили своеобразно състезание, избрани са от пленумите на върховните съдилища. Аз няма да поставя знак на равенство между членовете на КАК и администрацията на ВСС, защото професионалните съдии, членове на КАК не са администрация и не може да се отнасяме с тях като администрация. Надявам се и при следващи избори КАК да се оглавявана от професионалната квота.

Г-жо Димитрова, Вие сте председател на комисията „Съдебна администрация“. По Ваше предложение наскоро СК на ВСС по спешност промени класификатора на длъжностите в администрацията след изменения в Закона за съдебната власт. Така решихте един от казусите, възникнали заради новите изисквания на закона, но остава друг, който притеснява съдебните служители. С измененията в ЗСВ бяха въведени и някои забрани за тях – да не могат да работят на трудов договор при друг работодател или да упражняват свободна професия. Немалко служители са на половин щат, например като счетоводители в съда и си докарват допълнителни доходи на договор при друг работодател. Може ли ВСС да направи нещо за тях?

Димитрова: След като законът въвежда забрани, ВСС няма нито как да тълкува, нито да реагира по някакъв начин, освен да уведоми законодателя при последващия контрол от изменение на закон, ако изобщо се прави такъв, да се има предвид нецелесъобразността на тази разпоредба. Тя не е свързана с това, че съдебните служители не могат „да си докарват допълнително пари“ като са на втори трудов договор, както позволява КТ, а с това, че създава допълнителни разходи за съдебната система. Говорихме за оптимизация на съдилищата, но след изменението на ЗСВ ще ни се наложи, вместо да съкращаваме бройки, да отпускаме нови – поне по половин щат за счетоводител или управител на съдебна сграда, например, в съдилищата, в които няма такива. Отделен въпрос е, че няма да могат да се намерят хора, които да работят на половин щат, а съществуването на цял е неоправдано.

Все още търсим адекватно решение. Налага се да преосмислим някои длъжности и структури на администрации, да синхронизираме всички разпоредби, касаещи съдебната администрация. Вече е сформирана и работна група от председатели на съдилища и съдебни администратори, с които разработваме изменения на Правилника за администрация на съдилищата, Класификатора на длъжностите в администрацията и Правилата за приложението му. Предварително благодаря на колегите, които ще положат сериозен труд, за да постигнем добър резултат, както и на всички, които изразиха конкретни становища за изменения.

Като говорим за администрация, направи впечатление, че по време на изслушването на кандидатите за главен секретар на ВСС, Вие, г-жо Димитрова, ги попитахте дали са склонни да намалят тази на съвета и как ще решат колизията между интересите на бивши и настоящи членове на ВСС. Какво имахте предвид?

Димитрова: Имах предвид, че администрацията на ВСС има нужда от нова структура, пренареждане, включително намаляване на числеността. В момента има различни длъжности с едни и същи функции и изключително недобре структурирана администрация. Всъщност, попитах новия главен секретар, дали има куража да действа обективно – да съкрати ненужните служители, независимо чии хора са и съответно да не назначава други, неотговарящи на критериите, независимо чии хора са. Разбира се, служителите, които ще се окажат ненужни във ВСС, не бива да се притесняват, че ще останат без работа. Те са съдебни служители, като всички останали и предвид необходимостта от нови щатни бройки или запълване на свободни щатове в СРС или в СГС, биха могли да бъдат преместени на работа там.

Г-н Шекерджиев, вие сте член на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието. За първи път ЗСВ предвиди, че НИП ще повишава квалификацията на членовете на съдебния съвет и на съдебните инспектори. Обсъдихте ли вече по кои въпроси има нужда от допълнителна квалификация един член на съвета?

Шекерджиев: Не само сме мислили, но вече беше проведено обучение, темите бяха свързани с протокола и с имиджа на съдебната власт. НИП обмисля подобна програма, прави проучване кои да са темите, има и финансиране. Но измененията на ЗСВ са твърде скорошни и НИП не е имал възможност да направи програма, каквато обичайно прави, за следващата година.

На мен, а и мисля не само на мен, много би ми било полезно да има обучение за дисциплинарната практика, с някои типични управленски дейности – например бюджет, управление на собствеността, дисциплинарна практика и т.н. Не виждам проблем след като НИП е ангажиран с обучението, най-общо казано, на магистратите в страната, да не се справи и с обучението на членовете на ВСС и администрацията му.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
12 юли 2018 10:21
Гост

Закриването на съдилища извън София не е решение на проблема с натовареността в случая. И все пак аз мисля, че ако някой съд не е рентабилен, е редно да се закрие.

Колега
Колега
12 юли 2018 10:25
Гост

Боряна Димитрова е изключително обективна. Друг неин колега до сега не е правил предложение за реформи във ВСС.

Петков
Петков
12 юли 2018 10:52
Гост

Поздравления, г-н. Шекерджиев! До сега не чух някой да е определил срок за изпълнение на задача. В случая-насочване на свободните места към по-натоварените съдилища до края на месеца.

Магистрат
Магистрат
12 юли 2018 10:54
Гост

А какво ще стане с колегите от СРС? Публична тайна е,че повечето от тях са свръх натоварени и трудно успяват да си напишат съдебните актове в срок.

Анонимен
Анонимен
12 юли 2018 11:25
Гост

Част от твърденията в интервюто не са верни . В същите тези Силистра , Разград , Търговище , Монтана , Смолян и пр. ОСВЕН ОКРЪЖНИ ИМА И АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИЛИЩА. Правилно е да не се закрива окръжния съд , но трябва да има връщане към предишната система и да се закрият административните съдилища . Окръжният съд да бъде и административен съд . На практика слабо натоварените съдилища са „дублирани“ със слабо натоварени административни съдилища . Не е вярно , че сливането на районни съдилища с 1-2 съдии създава „мегаструктури“ от 10-12 съдии. Напротив , това създава условия за специализация и случайно… Покажи целия коментар »