Без нито един глас „против“, но с множество забележки, предложения и коментари, включително принципни и концептуални и със заявка за опит за преработка на много от положенията в него, правната комисия прие на първо четене проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ).

Проектът (пълния му текст виж тук) беше разработен от Министерството на правосъдието и „Лекс“ вече е представял основните положения в него (виж тук).

Пред правната комисия го защити лично министър Крум Зарков, който подчерта, че България е единствената страна в ЕС, която няма подобен закон. Той заяви, че е търсен балансът между възможността да се сложи край на положението „вечен длъжник“ за добросъвестните хора, които са изпаднали в затруднения, от които не само не могат да „изплуват“, но все повече затъват и интересите на кредиторите. Зарков подчерта, че законът ще действа само когато длъжникът има имущество за покриване на производството по несъстоятелност и за поне частично удовлетворение на кредиторите.

Именно тази концепция в проекта обаче беше критикувана от омбудсмана проф. Диана Ковачева. „Това не е справедливо. Има категория лица, които не могат повече нищо да дадат, за да удовлетворят кредиторите си. Те са оставени на произвола на съдбата, минават в сивата икономика, после не могат да се пенсионират и накрая след смъртта им дълговете им преминават в наследниците им“, каза тя.

Ковачева посочи, че изискването задълженията да надхвърлят 10 минимални работни заплати (т.е. 7100 лв. в момента), за да се открие производство по несъстоятелност, пречи да се помогне на масовия длъжник, който има да дава по-малки суми. И даде пример с пенсионери, които имат задължения за парно и вода, удръжките от чиито пенсии стигат само за покриване на лихвите и никога няма да могат да платят главницата. Тя постави и въпроса за разходите в производството и най-вече за възнаграждението на синдика, с което може да се окаже, че разноските нахвърлят половината от дълга.

„Не отхвърляйте този законопроект, но направете необходимото да бъде насочен към интересите на вечния длъжник. Нека дадем глътка въздух на хората, които наистина не могат да погасяват задълженията си“, призова депутатите омбудсманът.

В заседанието на комисията участваха трима съдии от Софийския градски съд – Жалкин Комитова, Валерия Братоева-Дамгова и Никола Чомпалов. От името на СГС съдия Комитова изложи сериозни критики към законопроекта (пълния текст на становището на съда виж тук). Тя подчерта, че съдиите коментират само правните, а не социалните и политическите аспекти.

„Много е вероятно окръжните съдилища да бъдат затрупани от огромно количество молби на физически лица по този закон и то най-вече тези в София, Пловдив, Варна и Бургас и ако това се случи, ще се забави цялото правораздаване по изключително важни категории дела“, каза съдия Комитова. Тя посочи, че не е ясно защо тези производства трябва да се развиват пред окръжен, а не пред районен съд, като подчерта, че РС са 113 и са много по-близо до хората.

Съдиите имат и доста забележки по правната логика на закона. „Производството изкуствено и излишно е усложнено с привнасяне по механичен начин на норми на Търговския закон към една материя, която трябва да е проста и ясна и хората, дори сами четейки закона, да могат да потърсят защита. Законът в този му вид ще затрудни и правоспособни юристи“, каза Комитова.

За проблемен текст тя даде пример с разпоредбата, която предвижда, че не е добросъвестен длъжник, който е „работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение, без основателни причини“. И напомни, че има хора с физически и ментални проблеми, както и пенсионерите, които няма как да изпълнят това изискване на закона. „Излиза, че хората в райони с хронична безработица като Северозападна България, няма как да се възползват от този закон“, заключи съдия Комитова.

Юрисконсултът на Асоциацията на банките Елеонора Христофорова също изложи концептуални възражения срещу проекта. Тя напомни, че вече бяха направени промени в полза на вечния длъжник и в Закона за задълженията и договорите беше въведена 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физически лица. „Сега до голяма степен се създава паралелен режим“, каза тя. Христофорова изтъкна, че за разлика от всички други държави, у нас не се предвиждат никакви негативни последици за фалиралия длъжник. И настоя, ако бъде приет Закон за несъстоятелност на физическите лица, да бъде предвиден по-дълъг vacatio legis.

Един от водещите специалисти по търговско право у нас проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев също изрази концептуално несъгласие със законопроекта. „Подкрепям приемането на такива правила, то е наложително, но според мен те би трябвало да са в Търговския закон, където е уредена несъстоятелността и на търговците и на юридическите лица с нестопанска цел“, каза той. И също изтъкна, че уредбата за физическите лица трябва да бъде значително опростена и да не дублира разпоредби от ТЗ. „В Германия несъстоятелността на физическите лица е в осем текста“, каза проф. Калайджиев. Той подчерта и че законопроектът не дава почти никакви права на кредиторите – те не могат да инициират производството, не могат и да оспорват увреждащи ги сделки и действия на длъжника с отменителни и преферентни искове.

Министър Зарков се зае да отговори на всички критики и коментари, като обобщи: „Този дебат показва, че не може да е по-просто. Повечето бележки си противоречат – за едни не е достатъчно широко приложението на закона, за други – ще задръсти съдилищата, за трети няма достатъчно възможности кредиторите да защитават правата си“.

На омбудсмана и на невъзможността процедурата по несъстоятелност да се открие за хора, които нямат имущество да покрият разноските и частично да удовлетворят кредиторите, напомни, че законопроектът предлага 8 години след като съдът констатира този факт и се произнесе с отказ, задълженията, посочени от длъжника, да се погасяват.

За възнаграждението на синдика посочи, че то ще е само за извършени действия и има таван от 2100 лв.

А на съдиите отвърна: „Подробно сме се мотивирали защо производството да се провежда от окръжен съд. При всички случаи това не е закон за съда, той няма да помогне на съда, нито цели да бъдете затрупани, нито е да бъдете облекчавани“.

Що се отнася до липсата на негативни последици за фалиралия, Зарков посочи, че това съзнателен избор, но за да се предотвратят злоупотреби, е предвидено човек да може да се възползва от ЗНФЛ само веднъж през живота си.

Милен Матеев от „Продължаваме промяната“ подчерта, че е правилно този закон да се обсъжда заедно с промените в Търговския закон, с които се въвежда несъстоятелност за физическите лица – предприемачи (повече за тях виж тук). И постави въпрос защо не е възприета идеята държавните съдебни изпълнители да поемат функциите на синдика в това производство.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ прогнозира сериозна работа между първото и второто четене на законопроекта и подчерта, че постигането на баланс между интересите на длъжниците и кредиторите е много сложно.

„Бъде ли приет този закон, веднага ще бъдат внесени поне 100 000 молби“, прогнозира Бранимир Балачев от ГЕРБ. Той посочи, че следва да се помисли по казаното от съдиите и да се въведе праг, под който делата за несъстоятелност да се гледат от районните съдилища.

Конституционен въпрос пък постави Александър Николов „Български възход“. Той напомни, че гражданите може да бъдат дискриминирани по имуществен признак и призова да се помисли дали с въвеждането на изискване за достатъчно имущество за покриване на разноските по производството, не се създава такава дискриминация.

Марин Маринов от ГЕРБ изрази опасения, че без санкция за обявения в несъстоятелност длъжник, хората, които масово нямат добра финансова дисциплина, ще бъдат насърчени да фалират.

На финала всички те подкрепиха законопроекта и той беше приет с 15 гласа „за“ и 3 „въздържал се“.

А Крум Зарков им каза: „За нас е важно законопроектът да бъде приет като концепция и философия. Убеден съм, че при дебатите ще се убедите във верността на решенията, които сме предложили“.

32
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Ignacio Stjean
Ignacio Stjean
01 декември 2022 14:24
Гост

Нови нормативни изисквания ще направят невъзможно минаването на годишен технически преглед, ако автомобилът няма изряден пожарогасител. Освен това се въвеждат и нови изисквания за самите гасители – те също ще минават на проверка поне веднъж годишно и ще им се слага стикер, указващ техническата им годност. https://www.mycenturahealth.us/

проз юрист
проз юрист
01 декември 2022 11:53
Гост

Относно „аргумента“, че сме единствената страна в ЕС, останала без нещо си, предлагам да си спомним, че сме и единствената държава в Европа, която не е позволила гражданите й с еврейски произход да бъдат изпратени в концлагерите на Европа през 40 те години. Нищо, че е било политически много модерно и определящо.
Това, че другите го имат в някъкъв вид, а ние, видиш ли, сме били различни и като такива различници, едва ли не – изостанали, не може да бъде сериозен аргумент за толкова важна правна материя.

Малко да помислят и за хората , които ще работят
Малко да помислят и за хората , които ще работят
01 декември 2022 11:42
Гост

Просто е, щом са натоварени търговските съдии, трябва да се увеличат и разкрият повече щатове/ бройки за такива съдии и заедно с нови ще поемат новопоявилата се работа. държавата трябва да се грижи и за обезпечаване на новите държавни задачи. Трябва да се държи сметка и за това, а не да се товари магарето, колкото може да носи, то в един момент ще грохне, ако не е грохнало. Лесно да създаваш работа на другите, но трябва да дадеш решение и как ще се изработи, а не само пожелания.

Анонимен
Анонимен
01 декември 2022 10:18
Гост

Абе лошото е, че за да се измъкнат за пореден път, търговските съдии ще кажат, че тези дела са граждански, защото молбата за личен фалит се подава от физическо лице-потребител и ще ги пратят за гледане от гражданските отделения на СГС и другите окръжни съдилища. И ще стане страшно!! И щом се предвижда спиране и на индивидуалните принудителни производства, ще го закъсат и ЧСИ-тата – не, че ми пука за тях де…..

Анонимен
Анонимен
01 декември 2022 8:24
Гост

Какви са средствата за защита на длъжника-ФЛ? 1. Несеквестируемост, вкл. на единственото жилище. България е единствената страна в ЕС, в която единственото жилище е несеквестируемо. Във всички останали има несеквестируем минимум само за доходите и сумите по банкови сметки. Несеквестируемост на жилището има само в Беларус. Предложение: да се допусне възможността да се продават идеални части от единственото жилище на длъжника за разликата над минималната жилищна площ. В момента такава възможност не съществува, освен ако жилището не е реално поделяемо, което е практически много трудно /трябва да има отделен санитарен възел и складово помещение за всяка обособена част/. 2. Абсолютна… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
01 декември 2022 10:25
Гост

Несеквестируемост може да не съществува за единствено жилище, но за сметка на това в по-развитите юрисдикции (напримерн по немския BGB) съдът съвсем пряко контролира всяко действие по изпълнението по целесъобразност, вземайки предвид цялото икономическо и житейско състояние на длъжника и на семейството му. МПС се използва от длъжника за важни икономически или житейски нужди? Няма изпълнение върху него. Разликата е в това, че възможностите на длъжника са кодифицирани и изрично предоставени на преценката на съда, а тук става въпрос за лошо написани норми и институционално безхаберие.

един от тръстиката - моите пет стотинки
един от тръстиката - моите пет стотинки
30 ноември 2022 22:41
Гост

В СГС, в окръжните, в апелативните, че и във ВКС са се наредили все едни „хубавци“ и „умници“… все с „конкурс“ избирани! Защо трябва те да работят, ако може всичко на районен съд да се мята?! Като гледам делбите не са чак толкова много, но за сметка на това има някои доста сложни с всякакви усложнения. Та като получават големи заплати, да вземат да ги гледат окръжните съдилища на първа инстанция. Пише се в закона, когато съдията от РС прецени, че делото е с висока фактическа и правна сложност, прекратява производството пред него и го изпраща на за разглеждане на… Покажи целия коментар »

45567678
45567678
30 ноември 2022 22:39
Гост

съсипахте хората,не ви е срам,банките си събират парите,разни чси-та си слагат огромни суми ,а хората се поболяват,умират,самоубиват,полудяват,заради едни пари.Изчезваме като народ,а вие допълнително психясвате хората и разбивате живота им,за дребни пари -какво са 50 000 за една банка.И тези кредити са бии застраховани,а всички суми после са надписани с десетки хиляди левове отгоре.Как може в тая скапана държава да няма капка милост за хората,все едно са престъпници като не са могли да платят едни пари…И е толкова просто-в ЦКР като мине давността,просто се заличава и това е,какви дела,какви усложнения все мъдрите,та да побъркате хората,Или помогнете,или нищо не правете,по дяволите.

Адвокат
Адвокат
30 ноември 2022 22:32
Гост

Отмяна на дървото Търговски закон и общ Гражданско-търговски кодекс.

Не за друго, едни и същи алинеи, поглъщане на всичко – Нотариално и ЧСИ, както си трябва.

Швепс за съдиите от ВКС, че са търпеливи и на този студ и глад са издържали 30 години безвремие.

OMG
OMG
30 ноември 2022 19:21
Гост

Съдиите очевидно не искат такъв закон, а тъй като районните не са в комисията, останалите опитват да гарантират, че ако все пак се случи, няма да гледат те делата, а ще ги засилят към най-натоварените.

Фики
Фики
30 ноември 2022 18:53
Гост

Естествено, че е този закон да се обсъжда заедно с промените в Търговския закон.

Mary
Mary
30 ноември 2022 18:53
Гост

Дискриминация по повод притежаващите имущество и тези, които нямат нищо. Защо само длъжникът да е виновен? Не виждам никъде къде е отговорността на банката, раздала необезпечени кредити. Един пример: ако дължите 50 хил. лева и ви е образувано вече изпълнително дело, то дългът може да бъде продаден на колекторска фирма за 10 хиляди лева, но на длъжника никога няма да му бъде предложен такъв вариант. Е, не е ли опит да бъдат съсипани длъжниците и разрушена държавата? Дайте и на тях същата отстъпка.

Atom
Atom
30 ноември 2022 21:10
Гост

Напишете примерен закон как ще действа тази отстъпка за длъжника при която може да изплати кредита си с 80% отстъпка.

Христина
Христина
30 ноември 2022 18:50
Гост

Напълно съм съгласна с прогнозата на Надежда Йорданова.

Чавдар
Чавдар
30 ноември 2022 18:46
Гост

Врене е да се сложи край на положението „вечен длъжник“ за добросъвестните хора, които са изпаднали в затруднения.

Михаил
Михаил
30 ноември 2022 18:47
Гост

С тази инфлация за съжаление ще има все повече такива хора.

Atom
Atom
30 ноември 2022 21:12
Гост

Това е лесната част всеки я може, напишете нещо по трудната, как ще се отсеят злосъвестните?

Димо
Димо
30 ноември 2022 18:45
Гост

Браво на Крум Зарков!

Апдали са се събрали ох и Крум
Апдали са се събрали ох и Крум
01 декември 2022 7:20
Гост

Защо браво на Крум, този законопроект си е още от Надежда на Христо . И двамата еднакво не разбират нищо и творят глупости . Всъщност някакъв Ганчев се изяви тук наскоро , че е автор на законопроекта и той като Крум и Надежда извън материята . Да слушат поне проф. А Калайджиев да им налеее малко акъл . И в никакъв случай да не слушат банките и тяхната асоциация . Виждам, че някакъв Матеев – нотариус че от Дрянов се обажда – не го ли е срам ? Какво раБира той , даже не може да говори правилно ,а мяука… Покажи целия коментар »

Ростислав
Ростислав
30 ноември 2022 18:43
Гост

До тук добре! Да видим какво ще се случи на втората „цедка“.

Psiho
Psiho
30 ноември 2022 18:39
Гост

Проблемът е в манталитета на българите, затова не сме като в Германия. Тук липсва всякаква финансова култура и дисциплина и затова има толкова много длъжници – от простотия и алчност.

Анонимен
Анонимен
30 ноември 2022 18:43
Гост

Точно затова трябва дисциплиниращ закон, а не омбудсманката да жали бедните от Северозапада и все да се правят изключения. Законът трябва да е еднакъв за всички!

Ангел
Ангел
30 ноември 2022 18:37
Гост

Какъвто и закон да измислят юристите и депутатите все ще му се намерят вратички. Ето и този проект ми звучи така, отстъпка за този и онзи и после едно недоносче.

Щерев
Щерев
30 ноември 2022 18:37
Гост

Абсурдно е да сме единствената страна в ЕС, която няма такъв закон.

га яди кифтетата ни рива
га яди кифтетата ни рива
30 ноември 2022 18:36
Гост

Без имущество какво производство по несъстоятелност! Да си чакат 10-те години по ЗЗД и това е. Какво е зажалила омбудсманката. Народът тегли бързи кредити и после вика вай олеле ни моа да плащам, а га яди кифтетата ни рива.

Анонимен
Анонимен
30 ноември 2022 18:38
Гост

После ЧСИ-тата им виновни. Ако не дължиш – оспорваш. Но да имаш да даваш и да не плащаш, не става. Добър е моментът с погасителния план, защото хората са толкова прости толкова набълбукани с дългове, че не могат да ги менажират. Това ще помогне. Така се прави в Германия и работи. Дори и при българи работи 🙂

Chicho
Chicho
30 ноември 2022 18:35
Гост

Прави ми впечатление, че съдиите не за първи път се опитват да избягат от задълженията си и предварително да отрежат задаваща се работа. ВКС и ВАС са царе в това отношение и успяха да отрежат доста от делата, които трябва да гледат с мотива, че са претоварени. Не е ОК това.

Тити
Тити
30 ноември 2022 18:38
Гост

E, така са върховните. И при тях лобизмът не е изключен.

Анонимен
Анонимен
30 ноември 2022 18:31
Гост

Много закъснял закон, но и този парламент, че и следващия няма да го приемат.

Анонимен
Анонимен
30 ноември 2022 18:32
Гост

Много популизъм, много срещуположни интереси.

Рики
Рики
30 ноември 2022 18:40
Гост

Не за първи път.

Юлиян
Юлиян
30 ноември 2022 18:39
Гост

Дано да не е така.