Преди дни правната комисия в парламента одобри Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията. Предвижда се въвеждане на задължителна медиация по всички дела за развод, решаване на спорове за упражняване на родителските права, съдебна делба, спорове между съдружници и т.н.

Пътят към Ада е постлан с най-добри намерения.

Медиацията е чудесен способ за извънсъдебно решаване на спорове, но не е панацея. Машиналното ѝ прилагане по отношение на всеки висящ спор крие повече опасности, отколкото ползи. Не предметът на спора определя дали медиацията е подходяща, а спецификата му – психическа, икономическа, интелектуална и още ред фактори, които се отнасят до страните: дали спорът е продължителен, остър и колко страните са готови да опитат последен шанс за намиране на общ език.

Обществото не познава достатъчно добре медиацията, а още по-малко медиаторите.

Този правен институт се нуждаеше от дългосрочна политика, за да бъде разпознаваем и желан от гражданите. Вместо това, те направо ще бъдат задължени да участват в тази процедура, без да имат доверие в нея. Бих искала да се имат предвид следните мои съображения, които стоят в основата на моето мнение, че медиацията не следва да става задължителна на този етап от нейното развитие в България:

1. По дефиниция „медиацията“ е доброволна и извънсъдебна процедура. С въвеждането на задължителност по определен вид дела се извършва нарушение на основния ѝ принцип – доброволност. Посткомунистическото ни общество следва да се стреми и да възпитава в гражданите култура на определено поведение, а не да налага нови и нови ограничения и санкции.

2. Непознаването на този алтернативен метод за решаване на спорове, въпреки наличието на законодателство от 2004 г., липсата на авторитет в обществото в полза на медиаторите сочи един друг дефицит и неуспех на държавата в лицето на нейните органи – да популяризира института „медиация“ и медиаторите като специалисти, които могат да посредничат в спорове. Непознатата медиация ще стане задължителна и следователно отхвърлена и заобиколена. Хората ще я виждат като пречка, а не като алтернатива.

3. Липсата на държавна политика от една страна и препоръките на международната общност за въвеждане на този механизъм по-интензивно, както и възможността да получим средства от европейски фондове, правят възможно от финансова гледна точка това изменение, но дали това е най-доброто в дългосрочен план за обществото и съдебната система?

4. Дали като похарчим едни 1,9 милиона лева (толкова са средствата по тази мярка), това ще доведе до превръщане на медиацията в алтернатива, или ще се възприема като преграда и пречка?

5. Можем ли да си позволим като държава да похарчим едни пари, за да изградим 15 нови центъра по медиация в съдилищата, да платим на експерти да напишат няколко наредби за обучение и подбор на медиатори и да плащаме възнаграждение на медиаторите в бъдещите съдебни центрове и т.н., и дали това заплащане ще е справедливо? Ще бъдат ли стимулирани медиаторите да участват пълноценно в процедурата? Много въпроси, които изискват дългосрочна политика и значителни усилия.

6. Законодателният процес, поне според мен, следва да е съставен и от провеждане на консултации с общността на медиаторите. Министерството на правосъдието поддържа регистъра на медиаторите в България и може да проучи мнението на медиаторите чрез анкета.

7. Разбирам желанието на колегите, които са работили по законопроекта и съм сигурна, че целите са им осеяни с най-добри намерения, но… какъв ще е ефектът и можем ли да си позволим да катастрофира една алтернатива на съда, каквато е медиацията, по един толкова публичен начин? Вместо да използваме паричните средства за популяризиране и изграждане на капацитет, с въвеждането на задължителната медиация ще имаме една пречка пред правото на защита и справедлив процес, която гражданите ще отхвърлят и към която ще формират негативно отношение.

8. Когато говорим за справедливост и правосъдие не следва да правим експерименти. Трябва да приемем, че някои неща стават бавно и на медиацията ѝ трябва повече време и държавна политика за популяризиране и изграждане на общност и качество в обучението, отколкото да бъде задължителна, за да могат всички да я научат и да я заобикалят. Следва да се повишат изискванията спрямо лицата, които могат да станат медиатори, както и по-продължително обучение и специализация сред медиаторите. Направени са правилните стъпки с въвеждане на избираема дисциплина „Медиация“ за студентите в специалност „Право“.

9. Да не забравяме, че ако избързаме и обществото не е готово да приеме една мярка, ще направи всичко възможно да я заобиколи и саботира.

10. Следва да се обсъдят и чисто финансовите механизми – възлагането на разноските по медиация, съгласно предложение за нова разпоредба (чл. 78а, ал. 2 от ЗИД на Закона за медиацията предвижда, „когато по делото е проведена медиация съгласно чл. 140а и 140б, която е приключила без споразумение, разноските по ал. 1 се присъждат в полза на съда и се заплащат от страните съобразно изхода на делото“). Това е една допълнителна финансова тежест за страните и разход, който не са искали да направят. Държавата го налага в правна норма и следователно създава преграда на гражданите в правото им на защита пред съд. Защо да се заплаща нещо, което страните не са искали? По този начин, с въвеждане на задължителна медиация и плащане на разноски за нея, медиацията се превръща в пречка пред правото на защита и достъпа до правосъдие, както и се превръща в етап на гражданския процес, а не негова алтернатива.

11. Когато превърнеш процедура в етап от процеса, ѝ отнемаш правото да бъде истинска алтернатива.

12. Налице са и множество други чисто юридически съображения и генерирането на евентуални проблеми по практическото приложение на новите правни норми, свързани и със създаване на пречки за свободната конкуренция в областта на медиаторските услуги.

Надявам се, че принципните ми съображения ще бъдат осмислени и обсъдени и въпреки евентуалната загуба на финансиране по Националния план за възстановяване и развитие, ще дадем шанс на една алтернатива за справедливост да намери достойното си място в нашето общество като първо изградим капацитет, авторитет и запознаем гражданите с медиацията, а после да очакваме да я искат.

Дългосрочните цели по въвеждането на медиацията като устойчив механизъм за решаване на конфликти не се обслужват с предложените промени в Закон за медиацията, ГПК и други закони, а има опасност да превърнат медиацията в „А, онова задължителното, дето трябва да го изтърпим преди делото или да го заобиколим!“.

Надявам се, че целият потенциал на този алтернативен метод за решаване на спорове ще намери своето достойно място в нашето общество, но за това се изисква още време, търпение  и много работа.

26
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Адвокат
Адвокат
07 декември 2022 6:24
Гост

Адвокатът е древна фигура, в момента е дребна, не древна, вие не разбирате явно от магии, това е висша форма на изкуство, аз не разбирам, как ще се споразумея с някого доброволно, просто не схващам.

Щом работата е стигнала до война и съд – няма компромиси, все едно Илън Мъск да направи компромис да хвърли парите си на вятъра.

Много богат съм като имоти и знам колко струва всеки един лев, в скоро време – евро, как си представяте да отида на медиация с някой мой съконтрагент, съпруга, брат, сестра и т.н. Утопия.

Анонимен
Анонимен
06 декември 2022 13:18
Гост

И тази статия маже по очевидната истина – ако вярваш в Бог и обичаш ближния няма нужда от луди пари за дела и медиатори. Какво ще направи един медиатор срещу омразата на хората един срещу друг? Ние сме християни от поколения и нямаме нужда от американските мелнички за парички. Дано хората да се осъзнаят и никой никога да не дава парите си доброволно за подобни глупости.

Анонимен
Анонимен
06 декември 2022 13:15
Гост

Медиацията е упорито лансирана от гнусното лоби на Америка за България и е добре преди да си губим времето в четене на поредната платена статия да помислим, защо някой има интерес да бъде част от държавния съдебен процес? Кой ще има повече влияния и кой ще печели от нея? Колко лева на час струва и как ще накарат хората да разкриват интимна информация пред някой, който ще си мисли, че с един курс е компетентен да им бърка в душиците, в личните работи? Защо не помирително заседание, а непрвителствен сектор, който да изземва държавните правомощия? Колко в екскурзии и кариера… Покажи целия коментар »

Медиацията е опасна за правовия ред, в този си вид
Медиацията е опасна за правовия ред, в този си вид
06 декември 2022 7:23
Гост

Да се знае-за да стане лице медиатор: -Няма изискване да е юрист. И психолог може да бъде медиатор, и представете си-да медиатира делби, като делбата е процедура ,която изисква висококвалифицирани правни знания, каквито психолог няма. А повечето ведиатори НЕ са юристи! А и да са юристи-делбата е специфично и сложно производство, не всеки юрист разбира от делби. -Няма изискване дори за минимум средно образование. -И без никакво образование човек може да е медиатор!!! Справка чл 8 закон за медиацията-няма изискване за минимум образование. И тези хора ще бъдат вкарани в процеса?! -Обучението за медиатор е 6 дни. Учил 6 дни,… Покажи целия коментар »

.......
.......
05 декември 2022 21:03
Гост

Не знам колко е компетентен автора на статията, но само като прочетох, че Закона за медиацията бил от 2014г., спрях да чета. Не може да претендираш, че разбираш от медиацията и нейните проблеми след като дори не си запомнил кога е приет закона-2004г.. Разликата от 10 години е съществена и показва повърхностно отношение. Не мога да разбера с какво самочувствие се пишат и публикуват статии.

Десислава Каменова
Десислава Каменова
05 декември 2022 21:07
Гост

Благодаря, че забелязахте грешката! Извинявам се! Допусната е неволно.

И Бай Мангау може да е медиатор
И Бай Мангау може да е медиатор
06 декември 2022 7:11
Гост

Аргумент ад хоминем не е аргумент. Позицията на автора е правилна, а задължителна медиация е като дървено желязо-доброволна процедура не може да е задължителна. Страните сами следва да изберат как да защитят интересите си, а не друг да решава как да бъде воден граждански спор. Който иска да отива на медиация, но мояст съвет е да бъде избегната, да се направят опити за преговори преди съда-лично, по телефон, чрез посредничество на роднини, приятели, кой както иска, и после-съд. А не съдията после да ни връща към медиация, която ще оскъпи процеса, ще го удължи с месеци, ще го усложни, а… Покажи целия коментар »

Районен съдия
Районен съдия
05 декември 2022 15:34
Гост

Аз мисля , че трябва да има задължителна медиация по брачни дела и по дела между съсобственици. Насочването към медиация в проектодоклада няма никакъв ефект , ако адвокатите на страните сами не ги насочат. Много често страните по тези дела са обидени и гневни една на друга и в съдебната зала на съда се налага да укротява нажежените страсти. Често заседанията в първа инстанция по тези дела протичат много тежко и натоварващо , както за страните, така и за съдията , защото са емоционално натоварващи. Затова е необходимо да има медиация, за да се уталожат негативните емоции и страните да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
06 декември 2022 13:23
Гост

Съдиийте просто искат да бъдат разтоварени и понеже не работят за хората, а за статистиката за тях простата работа с хората е под компетентността им …С две думи казано.

Димитров
Димитров
05 декември 2022 13:47
Гост

Медиацията в никакъв случай не бива да е задължителна.

Пак недомислици без да се съобразяват с практиката
Пак недомислици без да се съобразяват с практиката
05 декември 2022 12:30
Гост

По този задължителен начин на въвеждане се завръща старото комунистическо законодателство, когато имаше задължителен срок за помиряване на страните. Това много бавеше и процеса излишно и сега хоп пак същото . Пременил се Илия и пак в тия. Законопроекта, както и вкарването му в пална е направено от хора, който не са влизали в съдебна зала и не познават материята. Просто излишно ще се затруднят и забавят страните. Доста хора живеят във фактическа раздяла даже и в различни държави. И сега в момента е трудно да се съберат поне за първо заседание и то в български съд, където трябва да… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
05 декември 2022 11:59
Гост

Не можем да закриваме и обединяваме съдилища, защото се нарушава достъпът до правосъдие, не можем да въвеждаме задължителна медиация по определени видове дела, защото се нарушава достъпът до правосъдие, но иначе защо nе правим нищо. Достъпът до правосъдие е средство, а не самоцел. Авторът на статията би трябвало ясно да разбира какъв е естественият път на превъзпитание на едно общество в гражданско общество. Първо споровете преминават от сферата на самоуправството и юмручното правосъдие към съда, след това постепенно от съда към извънсъдебните способи за тяхното разрешаване и накрая – към изградената култура на гражданите да разрешават сами по мирен начин… Покажи целия коментар »

Медиацията е мъни, мъни, мъни
Медиацията е мъни, мъни, мъни
06 декември 2022 7:00
Гост

1. Медиацията е по дефиниция доброволна. 2. Медиацията е платена. И то скъпо-нито медиаторът ще медиатира от добро сърце, нито адвокатите ще присъстват безплатно, а и гражданите ще губят работни дни за натрапена ,паразитна, излишна процедура. 3. Медиацията е усложняване, удължаване на процеса. Ако не е формална-само заради бележката, че е премината такава медиация*, медиаторът ще трябва да се среше със страните поотделно, после няколко заседания заедно, и накрая финално заседание-за да се сключи споразумение, или по-вероятното за да се констатира очевидното ,че спорът е нерешаем доброволно-то ако беше такъв случая няма да се стигне до съд. 4. МВедиацията е… Покажи целия коментар »

стига с тези грабежи
стига с тези грабежи
05 декември 2022 10:39
Гост

Няма никаква нужда от задължителна медиация, която би довела само до усложняване, забавяне и оскъпяване на процеса. Трябва да е само доброволна. Съдът има задължение да прикани страните към постигане на спогодба в първото съдебно заседание, а няма пречки да го направи и на по-късен етап. Това спестява процесуални усилия на съда и страните, а и се възстановява половината от внесената държавна такса. Често, когато съдията е по-упорит и по-убедителен, има положителен резултат, а когато не стане работатам се касае за случай, при който и медиацията не би могла да помогне.

анонимен
анонимен
05 декември 2022 9:54
Гост

Много е права колегата. У нас трябва да се възпитава култура на решаване на спорове, а така медиацията ще се превърне в поредния израз на бюрокрацията. Хората в НС мислят ли, че преди дело не се опитваме да решим спора извънсъдебно? Може да не стигаме до медиация, но преговори се водят постоянно.

PS. И аргументът за разходите е много смислен. Утежняваме положението на страните, пръскаме едни пари на данъкоплатеца.

Гошо Демократа
Гошо Демократа
05 декември 2022 9:19
Гост

„Посткомунистическото ни общество следва да се стреми и да възпитава в гражданите култура на определено поведение, а не да налага нови и нови ограничения и санкции.“ Авторката е успяла да вкара думата „посткомунистическо“ в текст, където тя място въобще няма. Може би за цвят, а и за да демонстрира пред аудиторията антикомунистическата си позиция. Само, че комунизъм вече няма 33 г. Стига оправдания, Кога ще започнем да му казваме „демократичното ни общество“. А иначе ограниченията и санкциите са свързани с всеки строй. Иначе какво значат „препоръките на международната общност за въвеждане на този механизъм по-интензивно“. Имаме ли избор ? Или… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
05 декември 2022 8:37
Гост

Добро утро бре.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2022 8:33
Гост

Адвокатите много скачат срещу задължителната медиация, все едно някой ще им вземе хляба 😉

Слънце
Слънце
05 декември 2022 8:27
Гост

Добро становище, но госпожата трябва да разбере, че това са едни пари, които трябва да ……, освен това много хора после ще пишат в биографиите и атестациите си, че са участвали при разбаротването на поредния проект.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2022 8:22
Гост

Даа.. Няма да е лесна дискусията с лобитата на някои адвокатски кръгове, които от години са превърнали проблемите и страданията на хората в доходоносен бизнес. Много адвокати подкрепят идеята за медиация, но по стар български обичай те си траят. Най – кресливи са онези, чиято далавера е застрашена. И аргументите са обичайни: отказ от правосъдие, не му е сега време и т. н.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2022 8:13
Гост

Горките адвокати, уплашили се, че ще намалее работата, а някой направо ще прекратят дейност, защото се прехранват с подклаждане на никому ненужни спорове.

?!?1?!?!?
?!?1?!?!?
05 декември 2022 8:16
Гост

Не ви ли прави впечатление, че най-против са адвокати, които се занимават, познават и радеят за медиацията? Правете си изводите, вместо да хвърлят голословни твърдения на едро

анонимен
анонимен
05 декември 2022 9:55
Гост

Пф, колега, мнозинството адвокати мислим как да избегнем дело, а не как да влезем в дело.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2022 8:10
Гост

Добър анализ на възможните пречки. Явно авторът е компетентен. Все пак с такова мислене и логични аргументи вече 18 години медиацията в България е само добро пожелание, нищо повече. Случайно или не автор е адвокат… Най – уплашената група от предлаганите промени. Статията не отговаря на много от поставените, а и на много други въпроси, като защо огромна част от делата в България се генерират и водят против интересите на хората и единствено печеливши са някои адвокати? Някои, не всички. И тези някои най – много пищят от предлаганите промени.

Анонимен
Анонимен
05 декември 2022 8:14
Гост

Не ви разбрах колега – нормално е адвокатите да са най-против, защото те представляват страните. Няма как съдът да е против, като вижда шанс най-малкото да отложи разглеждането на споровете, а ако и някой се спогоди – още по-добре. Но дали?!

no way
no way
05 декември 2022 8:10
Гост

Просто казано, това е истината. Ще трябва да се мине през процедура, за която се и плаща на това отгоре, само за да се стигне до разглеждане на спора от съда. Никой няма да се кефи на това. Да беше безплатно, иди-дойди, но и с такса… няма начин