Задължението за тълкуване на националните правни норми в съответствие с относимите норми от Правото на ЕС („индиректен ефект”) е най-широкообхватното от материална гледна точка, но и най-подценяваното задължение на всеки, който прилага право и на първо място на националния съдия.

Европейският съюз (ЕС) е наднационална „правова общност”[1].

Правото на ЕС (ПЕС) не е международно право (МП)[2], а самостоятелен правен ред[3]. То се прилага в държавите-членки (ДЧ) като автономен правопорядък[4], без да става част от вътрешното им право (ВП)[5] – но влиза в преки отношения с него („челен сблъсък”[6]). В правната система на държавата действат два правопорядъка – вътрешният и Съюзният. Вътрешният има по-широк обхват (всички правно уредени обществени отношения, ОО), Съюзният – по-голяма сила (примат в случай на противоречие).

Правото на ЕС се прилага в ДЧ по силата на 5 основни принципа:

  • Правото на ЕС е непосредствено приложимо: действа независимо от държавата и нейното ВП – съюзните правни норми (СПН) влизат в сила по съюзен начин, не стават част от ВП на ДЧ и по никакъв начин не зависят от него (респ. от волята на държавата) след влизането си в сила.
  • Правото на ЕС е задължително: трябва да се прилага – всяка СПН, годна за приложение, трябва да бъде приложена спрямо всяко ОО, което урежда. Дори ако във ВП действа вътрешна правна норма (ВПН), която урежда същото ОО по същия начин, прилага се не тя, а съюзната.
  • Правото на ЕС има директен ефект[7]: прилага се и спрямо частните лица – задължително спрямо частните лица (физически или юридически, ФЮЛ) се прилагат тези СПН, които им предоставят субективни права (СП) в отношенията им с държавата (тяхната или друга ДЧ, вертикален директен ефект) или с други ФЮЛ (субекти на правото на същата или на друга ДЧ, хоризонтален директен ефект).
  • Правото на ЕС има примат[8]: трябва да се спазва – нито една ВПН, която противоречи на СПН (или по-общо на ПЕС), не може да се прилага[9].
  • Правото на ЕС има и косвена приложимост: въздейства върху много широк кръг ОО, без да ги урежда пряко – когато едно ОО попада в обхвата (приложното поле[10]) на ПЕС (на поне една СПН), то не е „изцяло вътрешна ситуация”, защото релевантните СПН му въздействат. Тези СПН, които по съдържанието си са обективно годни пряко да уредят това ОО, задължително се прилагат (тези СПН са „приложимо право“ в тесен смисъл). Спрямо останалите елементи на същото ОО или спрямо другите ОО в приложното поле на ПЕС се прилагат вътрешните правни норми – но задължително само с тълкуване, съответстващо на относимите СПН (и спрямо него тези СПН са „относимо право” или „приложимо право в широк смисъл”). Когато действащи ВПН и СПН уреждат пряко едно и също ОО по различен начин, е налице пряко противоречие – и спрямо това ОО се прилага само съюзната правна норма (примат по заместване). Когато една СПН има отношение към (въздейства на) едно ОО (урежда го общо, а не пряко, самата СПН не е годна за прилагане, но закрепва принципи, рамки, цели, ценности, тя е релевантна, има отношение), противоречащата ѝ ВПН не се прилага, но на нейно място не се прилага и относимата СПН (защото не е обективно годна за пряко прилагане, примат по отстраняване). Именно в този втори случай можем да установим косвена приложимост. Случаите на косвено противоречие са практически много по-многобройни от случаите на пряко противоречие. Респ. случаите на въздействие на Правото на ЕС са по-многобройни както от случаите на прилагане, така и от случаите без никаква връзка с ПЕС.

Екзистенциално за Правото на ЕС е изискването за еднообразно и правилно прилагане във всички ДЧ[11].

Приложното поле (ПрП) на ПЕС обхваща всяка ситуация (норма) в ДЧ, която има реална връзка (пряка или косвена) с него. Ситуация (норма), която няма никаква връзка с ПЕС, е „изцяло вътрешна”. Най-често практически проблем създават „привидно/наглед изцяло вътрешните ситуации” – такива, които имат връзка с ПЕС, но тя не е очевидна (най-вече в т. нар. „гранични зони” – материи, които нямат съюзна правна уредба, но са пряко свързани с такива, които имат съюзна правна уредба[12]).

Обикновено обръщаме повече внимание на въпросите за примата или директния ефект на съюзните правни норми. Най-значимата последица от тяхното действие обаче е техният индиректен ефект!

Индиректният ефект на една СПН представлява задължението за прилагане на всяка ВПН в нейния обхват само с тълкуване, което е съобразено с нея. Ако директният ефект на една СПН е обективно състояние (на годност за пораждане на права или задължения на ФЮЛ), от което следва правно задължение (за прилагане на тази СПН), индиректният ефект на една СПН е задължение (за осъществяване на съобразено с нея тълкуване на всяка ВПН), което предизвиква обективно състояние (на съобразеност на вътрешното право с Правото на ЕС).

Затова Правото на ЕС налага на всеки, който прилага право – на първо място на държавата в най-широк смисъл, на всеки правен субект (публичен или частен) и на последно по време и първо по важност място на националния съдия – 5 абсолютни правни задължения в ясна последователност във времето:

  1. Да преценява – за всяка ситуация, за всяка ПН, за всяко ОО – дали има връзка с ПЕС, или не[13]. И да прави тази преценка неизменно във всеки конкретен случай, въз основа на изведените от СЕС критерии за връзка.
  2. Ако установи връзка – да прецени има ли годна за прилагане СПН (такава, които пряко урежда това ОО).
  3. Ако има такава СПН – да я прилага безусловно, независимо дали:
  • същото ОО изобщо има и правна уредба по ВП или не;
  • ако има приложима ВПН, тя противоречи на годните за прилагане СПН или не.
  1. Ако ситуацията има връзка с ПЕС, но релевантните СПН не са годни за прилагане (т.е. са само „относими”, но не и „приложими” в тесен смисъл като източник на субективни права)да прилага ВПН, но задължително с тълкуване, съответстващо на (съобразено с) относимата (една или повече) СПН[14].
  2. Ако съответстващо тълкуване не е възможно, е налице противоречие – при което всеки, който прилага, е длъжен да остави вътрешната правна норма неприложена[15].

Именно случаите на „относима СПН” са най-често срещаната ситуация! В повечето материи приложими са именно ВПН. ПЕС урежда само около 20-30 % от правно уредените ОО[16], при това редица от тях с директиви (чиито норми нямат директен ефект, освен по изключение при нетранспониране, т.е. с норми, които могат да действат само като „относимо право”). Поради широкия си материален обхват обаче ПЕС въздейства косвено върху поне още 40-50% от правоотношенията. Във всички тези случаи ПЕС е „относимо право” – не ги урежда пряко, но им въздейства. На първо място като изисква приложимите ВПН да бъдат прилагани със съобразено с относимите СПН тълкуване. На второ място – когато такова тълкуване е невъзможно поради противоречие – като изисква неприлагането на противоречащите му ВПН.

Лесно е да се установи, че във всички случаи първа по време е преценката за наличие на връзка с ПЕС, а веднага след установяването ѝ – тълкуване на приложимите ВПН в съответствие с относимите (релевантните) СПН. И именно при такова тълкуване:

  • ако установи, че действащата СПН е годна за пряко прилагане – да приложи само нея (ВПН ще може да се прилагат за неуредените от тези СПН ОО или елементи на ОО) – дори ако ВПН уреждат същото ОО по същия начин (няма противоречие), отново е задължително да се приложи само тази СПН (като „приложима” СПН), а не ВПН (веднъж защото СПН трябва да се прилагат, втори път защото е възможно липсата на противоречие да е само привидна);
  • ако установи, че действащите СПН не са годни за пряко прилагане – да приложи приложимите ВПН, но задължително с тълкуване, съобразено с релевантните СПН (като „относими” СПН);
  • ако при осъществяването на такова тълкуване достигне тълкуване contra legem – т.е. до противоречие – да остави тази ВПН неприложена! В тази хипотеза би могъл да приложи по аналогия друга ВПН, а когато и това е невъзможно, ще е в положение на правна празнота (липса на годна за прилагане правна норма).

Задължението за съответстващо тълкуване (ЗСТ) има по-широк обхват от примата: приматът се проявява само в случай на противоречие (между приложима ВПН и относима ВПН). Разбира се, то е ключово именно за прилагането на принципа на примат – именно когато изпълнява задължението си за съответстващо тълкуване (СТ), правоприлагащият може да стигне до констатация за противоречие – и тогава да изпълни съюзното си задължение да остави противоречащата ВПН неприложена[17].

Задължението за съответстващо тълкуване има по-широк обхват от директния ефект (ДЕ): директен ефект могат да проявят само част от СПН (редица норми на Учредителните договори; повечето норми на регламентите и на индивидуалните/адресираните решения, много рядко норми на директивите). При това ЗСТ стои във времето преди задължението да бъде приложена СПН с ДЕ – правоприлагащият трябва първо да направи преценка кое е приложимото право – и само ако установи СПН с ДЕ, ще е длъжен да приложи нея, а не действащата ВПН, при което няма да е необходимо да я снабдява със СТ. И обратно: възможно е опитвайки да приложи СТ на приложима ВПН, правоприлагащият да установи, че относимата СПН е с ДЕ, при което да я приложи. В този случаи СТ се трансформира в ДЕ[18].

Трябва да се отчита непременно още нещо: една СПН може да е годна да прояви ДЕ по отношение на едно ОО (и тогава ще бъде приложена именно и само тя), но да има отношение и към друго ОО (или друг елемент на същото), на което ще действа като „относимо” право – и ще изисква съобразено с нея тълкуване на единствено приложимата ВПН.

Принципът на примат налага неприлагане на всяка ВПН, противоречаща на СПН – но това може да бъде установено само при тълкуване на тази ВПН.

Принципът на директен ефект налага прилагане на всяка СПН с ДЕ.

Задължението за съответстващо тълкуване налага съобразяване/спазване на всяка СПН без ДЕ. Поради това той разширява действието на СПН без ДЕ (най-вече в съюзните директиви) от вертикални към хоризонтални последици.

Затова задължението за съобразено тълкуване е практически най-важното задължение, произтичащо от действието на ПЕС в държавите членки на ЕС. Именно то в най-голяма степен гарантира екзистенциално необходимото на ПЕС „еднообразно и правилно прилагане”. Защото „доброто прилагане на ПЕС” изисква не само правилно прилагане на годните за прилагане СПН, но и правилно (съобразено с ПЕС) прилагане на ВПН в приложното поле/обхвата на ПЕС, респ. неприлагане на ВПН, когато тълкуването им разкрие противоречие. И затова е екзистенциално изискване към националните съдии[19].

Неприлагането на СТ е най-масовото нарушение на ПЕС (не непременно най-тежкото) – което е достатъчно основание за обжалване (вкл. касационно – арг. от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 209, т. 3 АПК), както и за търсене на обезщетение на вреди.

Всеки, който прилага правна норма, я тълкува. Всеки, който прилага ВПН в приложното поле на ПЕС[20], трябва да я тълкува по съобразен с него начин.

Най-кратко тълкувателната методология, която трябва да следва и националният съдия, може да бъде обобщена с формулата на СЕО от 1973 г.: „за да се разреши проблемът, трябва да се вземат предвид едновременно духът, целите и понятията на …/съюзната разпоредба/, като се отчитат системата на Договора (по-общо на акта и свързаните с него актове, горестоящи или не – б.м.) и неговите цели”[21]. Тази формула включва както традиционните за всеки съдия методи за тълкуване, така и специалното внимание към „системата” (систематичен метод или „метод на полезния ефект”[22]) и „целите” (телеологичен метод) на акта/учредителния договор/ПЕС[23]. СТ изисква съчетаване на традиционните тълкувателни методи с тези, които произтичат/се налагат от специфичната природа на Съюзния правен ред.

Подходът, дължим от националния юрист, може да се определи като екзегетичен (exégétique) – екзегетиката е метод във филологията и философията (и, несъмнено, на теологията), изразяващ се в тълкуване на текста, основано на цялостен, задълбочен и критичен прочит, търсещ да изведе „изначалния смисъл”. Екзегетиката е в основата и на херменевтиката – „изкуството на тълкуването”, „теория на интерпретацията и разбирането/вникването”.

Трябва ясно да се разбира, че най-голямо значение има телеологичното тълкуване на Съюзното право.

В заключение на това кратко изложение си позволявам да обобщя: Съответстващо тълкуване прави всеки, който прилага право, в момента на прилагането. Прави го сам и „на своя отговорност”. Неговата евентуално грешна преценка може да бъде коригирана от държавен орган, респ. горестоящ държавен орган, в крайна сметка от съда (и там респ. от последната инстанция). Когато въпросът бъде отнесен до съд, всеки съдия, който има съмнение относно тълкуването на приложима ВПН, може (и при основателно съмнение е длъжен!) да отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на относимата СПН. И обратно – обвързващо за националния съдия е само тълкуването на СЕС.

Заварената административна или съдебна практика може да бъде полезен ориентир – но:

  • задължително с отчитане на момента на произнасянето ѝ (СПН може да е влязла в сила по-късно; приложимата ВПН или относимата СПН може по-късно да са изменени; СЕС може да се е произнесъл с тълкуване на относимата СПН, което задължително трябва да бъде съобразено);
  • съдията има право (и задължение) да не се съобрази дори със задължителни тълкувание на своя върховен съд[24], ако съюзни аргументи (и най-вече юриспруденцията на СЕС) разкриват неговата неправилност[25].

Задължението за съответстващо с ПЕС тълкуване на ВПН се отнася само за ВПН, която попада в приложното поле на ПЕС – но за всяка такава. То позволява да се решат съществени правни въпроси – материален или персонален обхват на ВПН, последици (какво предписва), вкл. относно нейния понятиен апарат[26].

Всяка действаща СПН изисква съобразено с нея тълкуване на ВПН в приложното поле на ПЕС – но практически най-често проблеми възникват по повод нормите на директивите, поради което и задължението за СТ е изведено и развито в юриспруденцията на СЕС първо и най-широко по отношение на директивите.

Поради огромната му практическа важност в следващо изследване ще предложа цялостно разгърнато изложение на особеностите на задължението за съответстващо тълкуване.

[1] Avis 1/91 (Espace économique européenne), т. 2;. Commission c/ Luxembourg et Belgique, 90-91/63. Тук и навсякъде подчертаването е мое.
[2] Правото на ЕС принципно се различава от Международното право – виж изрично в Становище 2/13: „…За разлика от обикновените международни договори…” (т. 157); „Автономията, с която се ползва правото на Съюза спрямо правните системи на държавите-членки, както и спрямо международното право…” (т. 170); „…специфичните особености и на автономията на този правен ред…” (т. 174.).
Същото вече е обявено изрично и от КС: „преценката за съответствие на закон с Правото на ЕС не е в компетентността на Конституционния съд” (Решение № 8 от 30 юни 2020 г. по к. д. 14/2019).
[3] СЕС категорично настоява, че става дума за „нов вид” правен ред – Становище 2/13, т. 158 и 170!
[4] Дори Учредителните договори (УД), които по форма са международни договори (МД), се прилагат в ДЧ не като МД, а като източници на ПЕС (респ. чл. 5, ал. 4 КРБ е неприложим спрямо ПЕС). Съдът на ЕС отдавна налага разбирането, че УД са МД само по форма, но не действат като такива, вкл. в ДЧ, а представляват „конституционна харта на една правова общност” (за първи път в Parti écologiste « Les Verts » c/ Parlement européen, 294/83, т. 23), днес вече „правов съюз”.
[5] В България ПЕС не действа по силата на (и не се подчинява на) чл. 5, ал. 4 на Конституцията (защото не е международно право).
[6] „Сблъсъкът и примиряването на доктрината на СЕО за примат с националните конституции илюстрира една основна черта на правната система на ЕС. Ефикасността на тази система в голяма степен зависи от склонността на националните съдии да признаят и да приемат Правото на ЕС и особено интерпретирането му от Съда на ЕС“ – Ralph H. FOLSOM, Ralph B. LAKE, Ved P. NANDA,European Union Law After Maastricht. A practical Guide for Lawyers Outside the Common Market, Kluwer Law International, The Hague-London-Boston, 1996, р. 24.
[7] В Становище 2/13 СЕС припомня не само своето решение по делото Van Gend en Loos, 26/62, т. 23, но и Становище 1/09, т. 65!
[8] В Становище 2/13 СЕС изрично припомня основните от дълга серия свои решения в този смисъл: Costa/ENEL, 4/64, както и Internationale Handelsgesellschaft, 11/70, т. 3, Становище 1/09, т. 65 и знаковото решение по делото Melloni, C‑399/11, т. 59. В Становище 1/91 Espace économique européen, т. 21, СЕО определя: „Съществените характеристики на Общностния правен ред… в частност са неговият примат по отношение на правото на държавите-членки, както и директният ефект на цяла серия разпоредби, приложими спрямо техните правни субекти и спрямо тях самите”!
[9] Освен в практически крайно редките хипотези на зачитане на националната конституционна идентичност – виж подробно в Атанас Семов, Принцип на зачитане на националната идентичност на държава-членка на ЕС (Възможност за неприлагане по изключение на съюзна правна норма – изводи за националния съдия от ключовата, но и непредвидима практика на Съда на ЕС) – в: Международна научна конференция. Роля и значение на международното и наднационалното право в съвременния свят. По повод 90-годишнината на проф. д-р Иван Владимиров, ИК на УНСС, С., 2018, и в Атанас Семов, Неприлагане на правото на ЕС поради зачитане на националната идентичност, „Научни и практически публикации”, 16.11.2020, Lex.bg, достъпна тук.
[10] Виж подробно в Атанас Семов, Определяне на приложното поле на Правото на ЕС – в: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет, том 86, С., 2019, стр. 411-449.
[11] Тази формулировка СЕС използва непрекъснато – още от Firma Schwarze, 16/65 – в „55 най-важни решения…, стр. 74. Виж и Marco Darmon, Conclusions, Johnston, 222/84; San Michele, 9/65, т. 35 и  Kreil, C-285/98.
Подробно за изискването за „еднообразно и правилно прилагане” виж в Атанас Семов, Съвременно международно правораздаване. Том 2. Съдът на Европейския съюз, ИМП, ИЕП, 2011, стр. 42 и сл.
[12] Най-типичен пример са процесуалните правоотношения – те са уредени единствено от ВПН (СПН няма), но има СПН, които им въздействат (напр. принципите на пропорционалност, еквивалентност или ефективност) или се прилагат спрямо материи, които имат съюзна правна уредба (напр. ДДС; четирите свободи и по-общо целия икономически живот и т.н.).
[13] Подробно за критериите за установяване на връзка и по-общо за приложното поле на ПЕС виж в Атанас Семов, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІV. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС. Приложно поле или кога се прилага ХОПЕС?, под печат в УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2020 и накратко в Атанас Семов, 10 минути с Правото на ЕС. Наръчник, С., 2021.
[14] Само преди дни – на 17. 12. 2020 г. – Конституционният съд даде ярък и знаков пример за осъществяване на съобразено с Правото на ЕС тълкуване на разпоредба от Конституцията (Решение № 15 по к. д. № 4 от 2020 г., съдия-докладчик Таня Райковска). По този въпрос ще предложа коментар в следваща публикация.
[15] На своя отговорност, дори ако няма такива правомощия по вътрешното право”! – виж изрично в решението по делото Simmenthal, 106/77, на бълг. език виж в сборника 55 най-важни решения на СЕО с коментари, стр. 283. Всеки (съдия) трябва да остави неприложена и „всяка вътрешна разпоредба или практика, която му пречи да остави без действие друга ВПН, противоречаща на съюзна” (Simmenthal, 106/77); да спре незабавно изпълнението на закон, дори ако по вътрешното си право няма право на това (Factortame, C-213/89); и дори да не се съобрази с решение на националния Конституционен съд и да остави неприложена една ВПН, противоречаща на СПН, дори когато КС е обявил тази СПН за противоречаща на националната конституция и като такава за неприложима (Filipiak, C-314/08, т. 87, разбира се, освен по изключение в случаите на зачитане на националната конституционна идентичност, което обаче отново е възможно само със съгласието/одобрението на ЕС…).
[16] Извън обхвата на правото – вкл. на ПЕС – остават тези ОО, които нямат правна уредба (респ. не се развиват като правоотношения – напр. емоционални и др. – докато не попаднат в хипотезата на правна норма). Без правна уредба ще са тези ОО (или техни елементи), за които е налице правен вакуум (празнота).
[17] Виж делата Mary Murphy et a. c/ An Bord Telecom Eireann, C-157/86, т. 11; The Queen v. Secretary of State for Transport (Factortame), C-213/89, т. 20-23; Solred SA с/ Administración General del Estado, C-347/96, т. 27; Unilever Italia, C-443/98, т. 52; Dominguez, C-282/10, т. 23.
[18] Paul Craig, Directives: Direct Eff ect, Indirect Eff ect and the Construction of National Legislation, European Law Review”, 1997, vol. 22, p. 526.
[19] Виж общо за правосъдието в ЕС в Henri Labayle, Refonder l’espace de liberté, de sécurité et de justice à lalumière de l’arrêt Van Gend en Loos? – dans: 50th anniversary of the Judgment in Van Gende n Loos 1963–2013. Confeerence proceedings, CJEU, 2013, p. 197 (http://curia.europa.eu/jcms/jcms/P_95693/). Накратко виж в Henri Labayle, Refonder l’ELSJ à la lumière de la jurisprudence Van Gend en Loos?, Working Paper no. 5, 23 May 2013, http://www.gdr-elsj.eu/2013/05/29/elsj/working-paper-n-5-refonder-lelsj-a-la-lumiere-de-la-jurisprudence-van-gend-en-loos/.
[20] Извън типичните и всякакви нетипични конкретни ДО, СЕС обобщава, че длъжен да прилага СПН и да тълкува приложимите ВПН в съответствие с относимите СПН е „всеки орган, каквато и да е правната му форма, който по силата на акт на държавната власт е натоварен да изпълнява под неин контрол служба в обществен интерес и за тази цел разполага с правомощия по отношение на разпоредбите, приложими в отношенията между частните лица” (Foster, C-188/89, т. 20.). Разбира се, на първо по важност място правораздавателните органи” (Von Colson, 14/83, т. 26.).
[21] Europemballage, 6/72, т. 22.
[22] François Ost, L’interprétation logique et systématique et le postulat de rationalité du législateur – dans: Michel Van de Kerchove (dir.), L’interprétation du droit, Presses de l’Université Saint-Louis, 1978, p. 97-184.
[23] Виж F. Dumon, I. Vergoustraete, La jurisprudence de la Cour de justice. Examen critique des méthodes d’interprétation, Luxembourg, 1976, p. 111.
[24] За практика на върховен съд виж Centrosteel, C-456/98, т. 68, за практика на КС виж Filipiak, C-314/08, т. 87.
[25] Отново като се отчита, че тълкуването може да е било изначално неправилно или да се е оказало неправилно, заради последващи СПН или произнасяне на СЕС. Именно затова е важно преценката за СТ да се прави всеки път в момента на прилагането!
[26] По въпроса за съюзното значение на общоупотребими понятия и по-общо за необходимостта всяка СПН да се чете в поне още една езикова версия ще предложа отделна статия.

23
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
08 януари 2021 10:59
Гост

сега ли е открил принципите на тълкуване щото тези неща са известни доста отдавна, явно освен да преведе набор от чежди мисли на автора му е трудно да ги изложи

АнонименАдвокат
АнонименАдвокат
08 януари 2021 8:16
Гост

Скудоумие – човека е наплюнчил химикалката, най-вероятно е неосъществен адвокат, аз искрено искам Евросъюза да си е о.к., нямаме войни, след Югославия и сме си добре, радваме се на утрото и други благини, всеки знае какво щастие е да живееш в мирно време. Сега – не обичам насилственото удряне с някакви дебели учебници по право – какво трябва да е правото. Къде се корени глупостта – европейците – всъщност Западна Европа е узурпирала името европейци, макар да имат основание – да – ние сме диваци на Изток, но не чак толкова, та европейците считат, че ние нямаме съвременно право. Напротив… Покажи целия коментар »

ала бала
ала бала
07 януари 2021 10:27
Гост

Навремето имаше един израз: „МВР провело акция по ПЗО в АПК към ДСО“ – и на то статията му е такава: само абревиатури до степен че става нечетима, освен ако не ги зазубриш. Що се отнася до ПЕС – много писане, мн. философстване,практически ефект – клонящ към нула, понеже повече от разпоредбите са налични във въттрешното право на всяка членка на ЕС. Освен това, пълно с общи локуми и евробюрократ-жаргон….Римското право е истинско право – кратки, ясни максими, от които се извеждат конкретни правила….българското – супер казуистично, но пък непълно….и затова Европата е доста изоставаща – много дрънкане, много закони,… Покажи целия коментар »

Недопустим
Недопустим
07 януари 2021 10:55
Гост

А ти кой беше?

Анонимен
Анонимен
07 януари 2021 11:45
Гост

Статията все пак е добра! Но за правото на ПЕС съм напълно съгласен!!! Единственият му ефект е създаване на мъглявини и несигурости, които излизат най-малко от неимоверния обем – Дериктиви, редакции, съд. решения и тълкувания, т.н. В резултат на което за нормалния юрист – било то адвокат, съдия или друг, настъпва пълна несугирност дали мнението му подаден въпрос всъщност е вярно!

АнонименАдвокат
АнонименАдвокат
08 януари 2021 8:36
Гост

Не ги кльопам такива като Семов – баща му беше писател, както и Таков – незавършени статии, точно чакаш да те осведоми за нещо и той – сложил точка, Красимир Влахов – също – само летят с Росинант, тоест – опитват се да стигнат висини, висини се постигат с дела. От всички трънки, написани в статията, разбирам, едно – аз съм глупав, ям живи жаби и насекоми, обличам се в кожи, живея в землянка и се кланям на езически божества. Правото на ЕС е какво – еми доминантно е – има нюанси в отделните решения на един случай, сватбите в… Покажи целия коментар »

Wtf wtf
Wtf wtf
07 януари 2021 9:08
Гост

Материалът звучи като кратка лекция, която би била полезна. Напомня ми за друга разработка, която четох тук – как съдилищата отказват пряко да прилагат Конституцията. Може би е добре да им се напомня от време, че не трябва да действат като коне с капаци, а да имат доста по-широк поглед

Nenov
Nenov
07 януари 2021 9:03
Гост

Поредната чудесна статия за хора, които се интересуват от материята. Поздравления.

Калина
Калина
07 януари 2021 9:02
Гост

Семов го уважавам много. А ти ?

Калина
Калина
07 януари 2021 9:04
Гост

Лошо е, че спряха да го канят на много места и чат пат се появява. А има да каже много. Не само от гледна точка на правото. Не само…

Анонимен
Анонимен
07 януари 2021 9:11
Гост

Защото толкова явно засвидетелства чувствата си на Радев, че го прати в КС, че сега е малко досаден. Затова не го канят

Анонимен
Анонимен
07 януари 2021 9:01
Гост

А някой замислял ли се е защо ПЕС толкова често създава затруднения при тълкуването и постоянно се отправят ПЗ до СЕС?

тъй, тъй
тъй, тъй
07 януари 2021 9:05
Гост

Щото винаги съм го казвал и ще продължа да го казвам – т. нар. право на ЕС не е творено и разписано с познатите на българския юрист език и изказ. Прилича на лингвистичната вакханалия на германския законодател и това поне за мен е доста изнервящо. Но пък за разлика от немците с техния многословен, но прецизен изказ, това чудо ПЕС е пълно с амбигюитет

.....
.....
07 януари 2021 10:51
Гост

Мнооо яка българска дума – амбигюитет. Викаш от ambiguity идваь ма не моеш го преведеш на българския, а??

Джанго
Джанго
07 януари 2021 8:56
Гост

Съдията има право (и задължение) да не се съобрази дори със задължителни тълкувание на своя върховен съд, ако съюзни аргументи (и най-вече юриспруденцията на СЕС) разкриват неговата неправилност. Eй тук е заровено кучето, ама не всеки смее да го изрови.

258963
258963
07 януари 2021 9:08
Гост

е какво да му изравя, непознаване, мързел, самодоволство, но истината е, че са все по-редки и за 10 години нещата много се промениха

колега
колега
07 януари 2021 8:50
Гост

Защо това е най-честото нарушение, в което твърдение не се съмнявам, а мога само да го потвърдя от опит – ами защото ако страните не изложат цялото приложимо право на ЕС, много малко съдии се заравят в него. Да не говорим, че масово се цитират неотносими разпоредби и решения на СЕС, но това пък е въпрос от компетентността на нашего брата адвоката

spas
spas
07 януари 2021 8:44
Гост

Семов винаги успява да сведе сложното до прости, ясни и логични правила! И да не оставя колебание и двусмислие. А това ей Богу е много полезно!

Анонимен
Анонимен
07 януари 2021 8:55
Гост

Ами то като правила в казармата е написано – прави 1, прави 2. Националният съдия да спи обърнат наляво и леко усмихнат, хайде стига!

123
123
07 януари 2021 9:04
Гост

Апотеоз на абревиатурното писане!

Анонимен
Анонимен
07 януари 2021 9:11
Гост

Любимото ми съкращение – ОО. Навява едни асоциации…

ами КРБ
ами КРБ
07 януари 2021 8:39
Гост

Съответстващо тълкуване българският съдия трябва да прави и по отношение на приложимите правни норми и КРБ! Освен и ясното и записано в самата нея пряко приложение, ако направя паралел ПЕС. Но ако за неговия директен ефект никой вече няма съмнение, то собственият ни основен закон остава като забравена гола декларация

казус
казус
07 януари 2021 8:35
Гост

Добре е написал Семов, но има и случаи, в които никак не е ясно дали става въпрос за вътрешен въпрос, или за такъв регулиран от ПЕС. Точно преди да видя неговата статия четох за тази изконна българщина лютеницата и не можах да намеря отговора за себе си, очевидно и ВКС не е успял и ми е интересно неговата позиция каква е