Проф. Герджиков, преди дни министърът на правосъдието Данаил Кирилов предложи поредно отлагане на влизането в сила на новата наредба за юридическото образование, която служебното правителство, което ръководехте, прие, а Вие тогава казахте, че тази реформа е Ваша дългогодишна мечта. Как приемате това отлагане?

Има вътрешна съпротива за подобна наредба, защото за съжаление юридическото образование влезе в тежка криза. Още в началото на 90-те години се отвори кутията на Пандора с роенето на юридическите факултети, което взе чудовищни размери – бяха достигнали 14. Сега са девет, а България има нужда от два, пряко сили – три юридически факултета.

Това е по-малката беда. По-голямата е ниското качество на тези, които излизат от повечето юридически факултети. Качеството е много ниско, защото се упражнява тежък диктат от ръководствата на тези висши учебни заведения срещу преподаватели, които имат критерии, подхождащи на един университет.

Какво се случва с взискателните преподаватели?

Те биват викани от ректора и им се казва, че така не може и ако продължават да пишат двойки, то той ще бъде принуден да се освободи от такъв преподавател. Това го чувам вече от няколко места в продължение на няколко години.

Защо?

Защото всеки студент е приходоизточник и университетите гледат на студентите като на касичка. Всеки студент е пара, от която имат нужда за издръжката на университета. Тотално сбъркана система! Сложиха образованието изцяло на пазарна основа, което за мен е капитална грешка. Не може образование и здравеопазване да бъдат изцяло на пазарна основа. Може да има втъкани известни пазарни елементи, но това трябва да бъдат държавно регулирани области с много строг контрол, за да не се стига до там да излизат полуграмотни юристи. Това е моето заключение от доста време насам.

Но ако се върнем към броя на юридическите факултети, наредбата, която беше приета от служебното правителство, не решава този проблем, а и няма как.

Този проблем тя наистина не можеше да реши, защото той не е въпрос на наредба. Наредбата се опита да даде нещо мъничко по посока на дисциплиниране на този сектор. Например с прекратяването на възможността за задочно образование по „Право“. То е форма на обучение, от която само 10% от тези, които излизат, стават горе-долу за юристи. Това е моето наблюдение, тъй като съм преподавал по право 42 години. Да подчертая, че и там има качествени студенти, но те са най-много 10%. Останалите, за съжаление, с мъка, с повтаряне, с отлагане, успяват да вземат диплома. Те са полуюристи.

Проблемът във формата на обучение ли е? Има много хора, които казват, че когато учиш и работиш едновременно, по-честният вариант е да следваш задочно, отколкото така или иначе да не посещаваш лекциите и упражненията, защото трябва да ходиш на работа.

Така е. Обаче при задочното обучение неминуемо критериите падат. Това е лошото. Това е непълноценна форма на преподаване. Там студентите нямат практически занимания, семинари, на които да разглеждат казуси, на които да могат да превъртят материята, да научат как на практика функционира правото. Слушат от сутрин до вечер лекции, след четвъртия час очевидно вече главите им се надуват… Изобщо една тъжна картина. И при положение, че има толкова много факултети, да се поддържа и задочно обучение, за мен е нерационално.

Комисията за защита от дискриминация обаче излезе с решение, макар и невлязло още в сила, че премахването на задочното обучение по „Право“ е дискриминация.

А защо при медицината няма задочно обучение? И двете са държавно регулирани професии. Едната отговаря за здравето и живота на хората, а другата – за съдбите на хората.

Тези измислени доводи са абсолютно неприемливи за мен.

Да излезем извън проблемите на юридическото образование. Вие наскоро имахте среща в Съюза на юристите с млади хора, които поискаха да черпят от Вашия опит. Бяхте първият участник в един уникален проект, който се нарича „Гостна на правника“, в която именити юристи, като Вас, предават опита си на следващите поколения. Като е важно да се знае, че чрез анкета с най-много гласове бяхте избран за първи гост. Бихте ли ни разказал повече за това?

Аз бях поласкан, че са посочили мен като човек, с когото искат да се срещнат и разговарят. Искам да подчертая, че тази Гостна на правника се създаде по идея на проф. Дарина Зиновиева – нейни са реализацията и финансирането. А това, което стана, е наистина чудесно.

Гостната не дава възможност да се съберат много хора – най-много двайсетина, но и идеята е друга – да се говори без формалности, свободно и това наистина беше много приятно. Видях хора, на които съм преподавал – преди 5, 10, а и повече години. Надълго си говорихме по всякакви въпроси, свързани с правото и образованието, какво са научили и какво не.

Говорихме вече не като преподавател и студенти, а като колеги. Припомняха ми истории от студентския живот. Беше им интересно да научат за това съчетание, което се получи при мен – преподаване и политика.

Питаха ме как съм избрал търговското право.

И как всъщност авторът на българския Търговски закон избра търговското право? 

Абсолютно съвпадение на обстоятелства. Всички смятаха, че ще продължа на мястото на проф. Витали Таджер, който беше моят патрон. Аз бях негов асистент и сам така го усещах. Но когато той се пенсионира, все още не бях хабилитиран и не можех да започна да чета лекциите по Гражданско право. Тогава проф. Петко Попов, който беше ръководител на катедрата, ми каза: „Не можеш да започнеш веднага, догодина ще ти отворим конкурса, но дотогава ако искаш, можеш да вземеше една избираема дисциплина „Гражданско и търговско право на капиталистическите страни“.

Признавам си към онзи момент – 1988 г., нямах представа що е търговско право. Имах толкова смътна представа, че направо нямах. За гражданското право в Германия, Англия, Франция, знам доста неща, обаче от търговско право – хабер си нямах. И си мисля как ще си профукам цяло лято да чета, да се готвя, да проглеждам в търговското право, за да започна да го преподавам. И отговорих, че ще си помисля. След десетина дни обаче ми звънят да ме питат какво съм решил и на мен ми беше неудобно да кажа „не“ и така от неудобство казах „да“.

И цяло лято четох Търговско право, чужда литература, защото в България имаше само много стара отпреди 9 септември 1944 г. Изприщих се, но започнах! След като навлязох в тази материя, дойде време за Указ 56. И понеже бях попрогледнал в тези нови организационни форми, присъщи на капитализма, ме включиха в работната група. Там бяхме двама юристи – главният юрисконсулт на Министерството на финансите Валери Борисов и аз. Направихме Указ 56 – първи полъх на пазарна икономика и изведнъж дойде време да се прави Търговския закон. Оказа се, че аз пак съм от прогледналите в тази материя и нещата се завъртяха. Така че всичко тръгна от едно стечение на обстоятелствата и от това, че ми беше неудобно да кажа „не“.

Но голямата ми любов си остава Гражданското право, въпреки че от 1991 г. чета Търговско право.

А Вас какво Ви донесе тази среща с бившите Ви възпитаници?

За мен беше сантимент и също интересно да видя кой как се е реализирал, по какъв път е тръгнал.

Следващият, който ще приема младите юристи в Гостната на правника, ще е проф. Васил Мръчков.

Проф. Мръчков е много висока топка и е щастие, че се е съгласил, защото до такива хора трябва да се докосват младите колеги. Той е един изключителен юрист. Той остана последният от това златно поколение – проф. Живко Сталев, проф. Витали Таджер, проф. Михаил Андреев, проф. Иван Ненов, проф. Лиляна Ненова… Това бяха великолепни юристи, великолепни преподаватели. Имах щастието да науча много от тях. Сега имам чувството, че за съжаление, такива светила не могат да се видят.

Но днешното време е по-различно. Сега всичките мои колеги се втурнаха да работят в практиката, да са адвокати, защото университетската заплата е обидно малка. Тя е обида и за университета. В другите университети имат много по-големи заплати отколкото в Софийския университет. Колегите в УНСС, например, вземат два пъти повече.

Това, разбира се, има своето обяснение – СУ поддържа специалности, които са национално потребни, но са губещи – арабистика, скандинавистика, японистика. Там преподавателите са повече от студентите и няма как да е иначе. А студентът носи парите. Печеливши са педагогиката, правото, медицината. И ние всъщност издържаме всички останали и парите не стигат.

Освен това сградата на СУ е много по-тежка за поддържане. Всичко това трябва да се отчита, а не се прави.

Но човек става преподавател в университета не заради парите, а защото го усеща по призвание. Аз бях преподавател по призвание. Както се казва – и без пари бих работил, защото в това се чувствах удовлетворен. Това беше моето разбиране за правото – да мога да уча другите. Не бих бил добър адвокат, да не говорим пък за прокурор или нотариус.

Започнахме с качеството на юридическото образование, но то безспорно се отразява на друг важен проблем, по който Вие изразявате силно критична позиция – качеството на законодателството. Наскоро употребихте израза „законодателна самодейност“. Призовахте и за разпускане на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, чийто председател сте. Ще го бъде ли този съвет, проф. Герджиков?

Този съвет съществува само номинално вече повече от една година. Но наскоро при честванията на 140-годишнината на Търновската конституция във Велико Търново при мен специално дойде зам.-председателката на правната комисия в Народното събрание Десислава Атанасова. Тя ми каза, че възнамеряват да възобновят дейността на Консултативния съвет по законодателството, защото имат нужда от квалифицирана помощ.

Аз ѝ казах, че няма да се правя на обидено дете и ако ни потърсят, ще се опитам да събера състава, доколкото колегите няма да са се разбягали окончателно, тъй като не са ни търсили повече от година. Така че чакам – имаме заявка за евентуално възкресяване на съвета.

Но за мен е обидно да се законодателства по такъв непрофесионален начин. То е обидно за България. Аз съм малко немски възпитаник, а и част трета от Търговския закон я работихме заедно с немски професори в Германия, та там видях колко е различен подходът.

Как законодателстват германците?

Ето ви един нагледен пример. По съвпадение през 1994 г., когато у нас се приема част четвърта от Търговския закон „Несъстоятелност“, в Германия се приема нова уредба на несъстоятелността. При нас на практика за първи път се приема подобна уредба, защото това в Указ 56 беше почти нищо, а при тях – с практика и традиция, обновяват уредбата. При нас законът влиза в сила три дни след обнародването му, при тях – от 1 януари 1999 година!

Само това показва колко несериозно подхождаме ние. Когато влезе в сила част четвърта от ТЗ цялата съдебна система изпадна в ступор, защото това е нещо ново, различно, непознато, нова правна реалност. А законодателят даде на съдиите 3 дни, за да се запознаят с нея.

Не става така! Това е самодейност!

Значи още от началото на демокрацията така ни е тръгнало законотворчеството?

Така е. Аз обаче имах лична полза от цялата тази работа, защото още същата есен седнах и написах „Коментар на Търговския закон“, от който 28 000 екземпляра се разпродадоха като топъл хляб. Купих си нова лека кола и ми хартисаха пари! Сега човек ако напише нещо такова – за един сладолед няма да му стигне.

Но говорим за недопустим и непрофесионален подход. За него е показателен и фактът, че се променят толкова много и едни и същи закони по толкова много пъти. Всеки месец да променяш Кодекса за социално осигуряване и то в продължение на години, какво е това?!

Според Вас на какво се дължи това непрекъснато променяне на закони, изменение на изменението на изменението?

На липса на професионален подход. Ние действаме като отряд за бързо реагиране. Стане нещо в държавата – дайте да променим закона. А, бе, законът е нещо солидно, тежко. Френският Граждански кодекс (Code civil) от 1804 г. има по-малко изменения за 215 години, отколкото нашите закони, които са приети преди 5 години.

Да вземем за добър пример Закона за задълженията и договорите от 1950 г. Великолепен закон! И мога да кажа спокойно, че преди 1989 г. се законодателстваше много по-сериозно. Обслужваше се друга политическа и икономическа система, няма спор, но към Държавния съвет имаше един експертен съвет от най-добрите юристи – проф. Сталев, проф. Таджер и т.н., през който минаваше всичко. И на мен министри от онова време са ми споделяли, че като са минавали да защитават техни закони през експертния съвет, са се изпотявали 300 пъти, защото всичко се прави най-точно, най-премерено, най-изчистено, за да не излизат глупости.

Затова и по времето, когато имах удоволствието да съм начело на парламента, първата ми работа беше да направя Консултативен съвет по законодателството начело с проф. Мръчков. Ние тогава бяхме непрекъснато притискани да хармонизираме нашето право с европейското и по необходимост трябваше да се създават и изменят много закони. Този съвет беше изключително ценен, защото без него в суматохата можеше да минават сбъркани и противоречиви неща. Но от 2009 г. няма такъв консултативен орган, който да подпомага чисто юридически, професионално, правно-технически нещата, за да са съгласувани вътрешно, а не да бъдат едно връз друго.

25
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
1960
1960
30 април 2019 11:56
Гост

Не формата на обучение е определяща за нивото на знанията. Проблемът е изпитът за юридическа правоспособност. Кой както ще да учи – редовно, задочно, дистанционно, самостоятелно, но всички накрая да полагат един сериозен изпит със завишени критерии и само издържалите да се сдобиват с юридическа правоспособност и съответно възможност да практикуват. Неиздържалите си остават с общата култура и „форматирането“ на познанието, както казваше проф. Вл. Петров. А сега теоритико-практическият изпит е една пародия, с много занижени критерии и май който не се е явил само той не го е издържал. Ако се затегне цедката при изпита за правоспособност, може да… Покажи целия коментар »

Отегчен
Отегчен
26 април 2019 22:44
Гост

Професорът да не бъде скромен и да разкаже кой и как написа новата Наредба за обучение по право и какви чудеса вкараха в нея. До ден-днешен не съм видял човек, който да разбира как факултетите ще направят държавния изпит по новата Наредба.
За задочното е дълъг спор със за и против. Но цялото „творчество“ на кабинета Герджиков в правното образование е за изхвърляне.

1/2 юрист
1/2 юрист
26 април 2019 22:25
Гост

Задочното не е основният проблем на юридическото образование. Множество факултети, които бълват слабо подготвени кадри, ниско ниво на преподаването и т.н.

Иван Иванов
Иван Иванов
26 април 2019 15:30
Гост

Правилното е да не се допускат задочни юристи. Има много гимнастика в правото – все едно да се явяват на олимпиада аматьори. Вижте нивото на футбола ни. Правото е спорт. Един ден без да упражняваш мисълта си и – си надолу. Тук има мнения за залез на правото (изместване от машините). Това може да стане и то става – Интернет, Гугъл и т.н. спомагат. Но има жизнени центрове, опори и стълбове, около които се поражда правото – като система и т.н. Това е правото на собственост. Например – купуваш си кола. Оспорват ти покупката – примерно идват до вкъщи и… Покажи целия коментар »

Тапчакурофф, о.з. зам. пом. потпоручик, кандидат
Тапчакурофф, о.з. зам. пом. потпоручик, кандидат
26 април 2019 14:56
Гост

Пучитаеми г-н Гиржикоф, публично все те избива на морал, на нравоучения и т.н. А всъщност ти си един ловък крадец, който награби милиони долари като синдик на Агробизнесбанк Пловдив, на друга банка в Северозападна България и по всякакъв престъпне начин. Затова сега си горд притежател на десетки имоти и тлъсти сметки в страната и чужбина. А на нас ни пробутваш морални рецепти негоднико

колега
колега
26 април 2019 11:45
Гост

Всеки пише и мисли от своя гледна точка и това е нормално. Но ако си държавник и трябва да осигуриш достойна работа на завършил право с 6,00 и виждаш как не става, единственият ход е да мислиш за ограничаване на свръхпроизводството на кадри.
Определено това иска да каже професорът. И го казва! Аз имам
успех 5,78 и не смея да кажа как изхранвах семейството си в първите години…. Ето я и моята гледна точка….

РУМЕН
РУМЕН
25 април 2019 21:04
Гост

ОПРЕДЕЛЕНО СИ МИСЛЯ,ЧЕ УВАЖАЕМИЯТ ПРОФЕСОР ПИШЕ ИЛИ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО, ДА СЕ ЛАНСИРА ОГРАНИЧЕНА ГРУПА ОТ РАЗГЛЕЗЕНИ И ……………../ДА НЕ ГИ ОБИЖДАМ/ ХЛАПЕТА НА БОГАТИ РОДИТЕЛИ ИЛИ ПРОСТО ДЪЛБОКО БЪРКА В ПРЕЦЕНКИТЕ СИ!ВЕЧЕ ПОКОЙНИЯТ И ДЪЛБОКОУВАЖАВАН ОТ МЕН ПРОФ. ВЛАДО ПЕТРОВ НИ УЧЕШЕ,ЧЕ КАКВОТО И ДА УЧИ ЧОВЕК, Е ХУБАВО ДА ОБЕДИНИ ЗНАНИЯТА СИ КАТО УЧИ ПРАВО.НЕ ЗАРАДИ РЕАЛИЗАЦИЯТА, ЗАРАДИ ПОЗНАНИЕТО.! МАЙ РЕДОВНОТО ОБУЧЕНИЕ НЕ СЕ ВМЕСТВА В ТОЯ РЕД НА МИСЛИ. ДОСТА ОТ КОЛЕГИТЕ МИ ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ СЕ РЕАЛИЗИРАХА КАТО АДВОКАТИ, СЪДИИ, ПРОКУРОРИ, НОТАРИУСИ, ПОМОЩНИК ЧСИ, ЮРИСКОНСУЛТИ. НЯКОИ АТАКУВАТ МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И СЕ СПРАВЯТ ДОСТА ПРИЛИЧНО. ДОСТА ГОЛЯМА РАЗЛИКА ИМА МЕЖДУ… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 14:38
Гост

Не знам защо всички са толкова обидени от това, което се случва в правните среди. Това си е канцеларска наука а юристите са си канцеларски работници. Преди навлизането на компютрите в личния и професионалния живот основната работа на юриста е била канцеларската – издирване и анализиране на нормативни актове, решения, научни трудове и т.н. (за справка – интервюто на Иван Тодоров за Лекс.бг.). Сега тая дейност е автоматизирана и оптимизирана, защото светът на компютрите започна да доминира и този на правото. Нищо, че още се работи с хартия, а съдебните палати приличат на мазета. И нищо, че има още юристи,… Покажи целия коментар »

мнение
мнение
25 април 2019 20:21
Гост

Програмист изкарва повече от юрист, по една прочина-програмисти-недостигат, а юристи-пълно е. Търсене и предлагане на работна сила-нали сте учили ОИТ в първи курс.

Анонимен
Анонимен
26 април 2019 7:29
Гост

Доста са специалностите, които са по-търсени и далеч по-добре платени от правната. Умът не ми побира как все още има хора, които вярват, че юристите са на върха на пирамидата. Пък и с помощта на Интернет, навлизат много нови професии, коя от коя по-доходоносна и далеч по-перспективна от правната.

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 14:15
Гост

По скоро проблема е във факултетите. Не искам да казвам нищо субективно, само ще дам пример от практиката – клиент ми беше преподавател от университет и първия му въпрос беше: „нали не сте учили в нашия университет, че знам как се учи при нас“.

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 13:51
Гост

Има логика за задочното образование, но пък като си спомня в редовното какви фигуранти минаха. Може би едно добро предложение за някакво въвеждане на еднакви стандарти са държавните изпити да са централизирани и независими от университетите. Нещо като изпита за юридическа правоспособност, но не толкова проформа.

колега
колега
25 април 2019 16:39
Гост

абсолютно сте прави за единния държавен изпит! В първия вариант на проекта на тази наредба беше въведено точно това!
После се сменяха министри, работни групи и единният национален изпит остана пак „местен“.
В Германия, напр. отдавна входът е „отворен“, но изходът- максимално затворен.

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 13:12
Гост

Евентуалното премахване на задочното обучение е само прах в очите. Проблемите в обучението по право се коренят съвсем другаде и не са от вчера. Сравнението, че следването по медицина е възможно само в редовна форма не е адекватно, тъй като двете специалности нямат каквито и да било допирни точки и самият процес на обучение протича при напълно различни условия. Само защото на човек му се налага да работи, за да финансира следването си или това му е втора специалност, той трябва ли да бъде лишен от възможността да учи право? И нерядко на някои студенти по обективни причини им се… Покажи целия коментар »

колега
колега
25 април 2019 13:00
Гост

По повод задочното обучение-формалният проблем е в по-ниския хорариум. Той го пояснява, но така, че да се разбере от всеки. Ако си „вътре“ в управление на правното образование, се схваща.
Иначе, естествено, има силни и слаби юристи и в двете форми на обучение. Прав е за практиката- колкото повече практическо обучение, толкова по-рано студентът е в реална среда.

колега
колега
25 април 2019 12:55
Гост

Силно интервю! С интересни въпроси- все актуални и в десятката!
Герджиков си е класа, а най-силното му качество- прям!

полуюристи и цели юристи
полуюристи и цели юристи
25 април 2019 12:04
Гост

Съдебен състав беше написал,че договорът за наем учредява право на ползване. Всички съдии от състава са завършили редовно. Ето това вече са цели юристи. Такива са и съдиите по известно наказаткелно дело, написали ,че непредпразливите престъпления са възможни при съучастие. Всички съдии от примерите са завършили редовно обучение.

Интересно
Интересно
26 април 2019 7:54
Гост

Много интересно как знаете кой съдия каква форма е учил?
Особено за военните съдии.

търговско право
търговско право
25 април 2019 12:00
Гост

Герджиков спестява определени факти в интервюто. Не е вярно, че по времето, когато са му предложили да преподава Търговско право, в България не е имало никакви разработки в тази материя. Нима не е чувал за великолепният сравнително-правен труд на проф. В. Христофоров озаглавен „Гражданско и търговско право на капиталистическите страни“? Първото издание на този труд е в началото на 70-те години на миналия век. Всеки докоснал се до книгата знае за какво става въпрос.

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 11:49
Гост

Изключително прав е, че университетите гледат на студентите като на касичка. А за забраната, преподавателите да пишат двойки всеки е чувал.

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 11:53
Гост

Особено в НБУ. Там семестриалните такси са високи. За това си пазят студентите и гледат на тях по-скоро като на източник на приходи.

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 11:36
Гост

Моето уважение към професора, но в България е пълно с полуюристи. Всичките ли са завършили задочно според него?

su 1978
su 1978
25 април 2019 11:30
Гост

Няма какво да се лъжем – задочното не дава реални знания. Много хора компенсират с голямо четене, но не е същото. Но е истина и че редовното е на дъното, защото много малко хора в днешно време могат да си позволят само да учат и да не работят. Съгласен съм с професора, но усещането, че пълноценно образование могат да си позволят само децата с, да ги наречем, заможни родители, които могат да си позволят да ги издържат, ми действа потискащо

спомени
спомени
25 април 2019 12:11
Гост

Имам колега, който по време на редовното обучение не се появи нито на лекции, нито на упражнения, а и на държавните изпити не го видях, но явно е ходил, вероятно. Днес е известно име в правната общност, дори и на един скорошен форум обясняваше и поучаваше кое как трябва да бъде…

Гост
Гост
25 април 2019 20:27
Гост

Поредните сътворени измишльотини с полуюристи ми звучат ,като полуистините на професора цялостна реформа е необходима факторите са много и задочната форма не е гаранция за качество на висшето образование. Проблема е след това с реализацията на практика и образованието да следва своята легитимна цел на бизнеса, именно по лесното намиране на работа и приложение на практика.