I. Общи положения

В действащия Административнопроцесуален кодекс /АПК/ разпоредбите на чл. 61, ал. 1-4, регламентират процесуалния ред за комуникация между административните органи и правните субекти, адресати на административни актове, свързани със съобщаване на страната за издадения административен акт. В практиката въпросът има изключително значение, с оглед допустимостта на жалба, с която се оспорва акта, поради преклузията на срока за нейното подаване[1].

Узнаването от адресата за издаден акт гарантира правото му на защита в административното правораздаване, от една страна и гарантира административния орган, че е извършил законосъобразно процесуалните действия.

Тук следва да отбележим една съществена специфика в  административното производство, а именно – режимът на съобщаване и узнаване съдържанието на издадения административен акт от административния орган е уреден в АПК като специален правен режим. Процесуалният ред касае само фазата по издаване на административния акт. Видно и от систематиката на правната уредба в АПК, съобщаването, свързано с издадения административен акт е уредено в чл. 61 ал. 1-4 от дял втори, раздел първи от АПК /издаване на индивидуални административни актове/. Отделно от нея, е налице правна уредба на съобщения и известяване в етапа на съдопроизводството, което е отделен етап в административното производство. В доктрината също се казва, че в административния процес условията и редът за съобщаване в така нар. „доправораздавателна фаза“ има самостоятелна правна уредба от уредбата в административното съдопроизводство.[2] Принципно ще детайлизираме още повече етапите и специалните процесуални режими за съобщаване по следния начин: етап на издаване на административен акт и съобщаване от компетентния административен орган. Друг етап е този на издаване на административен акт от горестоящ орган и съобщаване /при оспорване по административен ред/. Следващ етап на съобщения и комуникация е в съдебното производство /при оспорване по съдебен ред/. В зависимост от вида на административния акт в първия етап също следва да се стесни детайлизирането така: процесуален ред за съобщаване на издаден индивидуален акт; на общ административен акт и на нормативен административен акт, поради различията в правните условия.

Тези пояснения са важни с оглед уточняване предмета на настоящата статия, а именно анализ на електронните варианти на комуникация между административен орган и граждани/организации по см. на АПК само в етапа на издаване на индивидуален административен акт. Обемът на статията не позволява анализ на хипотезите на електронна комуникация напр. между съда и страните в съдопроизводството. По същите съображения разглеждаме само съобщаването на индивидуалните административни актове, тъй като начините на съобщаване на общите[3] и нормативни актове имат различия, което пояснихме и по-горе.

В следваща поредица ще направим анализ на особеностите в процесуалния ред и в останалите етапи на административното правораздаване, с акцент на електронния вариант, поради актуалността на темата.

И така, при ретроспекция на нормативната уредба на съобщаването за издадения индивидуален административен акт, установяваме, че от действието на Закона за административното производство/ЗАП/, до приемането на Административнопроцесуалния кодекс и измененията му до сега, намираме непрекъснато развитие и разширяване на възможностите за съобщаване.

Историческият анализ показва например, че в ЗАП от 1971 г. единствената разпоредба бе тази на чл. 17, ал. 2, с две принципни възможности – устно съобщаване и изпращане по пощата, както и наличие на две изключения, при неизвестност на адреса на страната – поставяне на табло на посочените места и съобщаване по друг обичаен начин. С приемането на АПК през 2006 г. текстът на чл. 61, ал. 3 предвиди възможността и за съобщения по електронен път, с което се разшириха процесуалните възможности, които предвиждаше ЗАП. През 2014 г. АПК бе допълнен с разпоредбата на ал. 4 в чл. 61, с която се даде възможност на граждани и организации чрез електронни пощенски адреси, извън съобщаването за издадения акт, да получат пълното съдържание на издадения акт.

Проектът на ЗИД на АПК в нов чл. 18а „Електронни съобщения“ разширява хипотезите за електронна комуникация, с което се увеличава  възможността за обмяна на волеизявления по електронен път. Видно от систематиката, текстът се намира в дял първи на АПК /общи положения/, което показва и съотношението на тези разпоредби към останалите норми в АПК, свързани с електронния начин на съобщения в отделникте етапи на производството.

Безспорно намираме приетите изменения за положителен законодателен подход, с оглед бързината и процесуалната икономия и ползването на електронните възможности за комуникация в производството.

Но, дългогодишната традиция при ползването на други процесуални възможности, съчетаването й с по-новите такива, както и особеностите в техническата готовност на административните органи и различията в техническите познания и опит на гражданите и организациите, неминуемо са предпоставка за практически усложнения в процесуалния режим на електронната комуникация по АПК.[4]

Оттук идва и нуждата от изясняване на вече възникнали проблеми или от нови, които могат да се създадат, при прилагане нормите на АПК, най-вече при ползването на по-нови технически средства за комуникация и евентуални допълнителни усложнения.

За целта в тази статия са разгледани по-усложнените хипотези, които са възниквали в практиката на административните органи, изследвана е юриспруденцията на ВАС, ползвани са становища от доктрината. Изказано е и мнение на автора по новите текстове на чл.18а от АПК, там където може да настъпи правен проблем и са представени предложения за разрешаването му.

II. Анализ на усложнени хипотези на електронна комуникация по АПК

1. Първо следва да изясним хипотезата, която в период от няколко години създаваше неяснота – относно това дали срокът за оспорване на акта започва да тече от получаване на съобщението за изготвения акт, или от получаване на самия индивидуален административен акт, с пълното съдържание на изискуемите реквизити, регламентирани в чл. 59 от АПК. Безспорно, от важно значение са мотивите на акта, които аргументират решението на административния орган, при оспорването му от адресата. Вероятно поради този мотив се получаваха разнопосочни мнения при тълкуване на приложимите норми.

Практиката на административните съдилища и ВАС се уеднакви с мнението, че съобщаването за изготвения административен акт се счита за начало на срока за оспорването му, на основание чл. 84, ал. 1 от АПК /при оспорване пред горестоящ орган/ и чл. 149, ал.1 от АПК /при оспорване пред съд/. Проблемът идваше също и от текста на нормата, че административните актове се оспорват в съответен срок „от съобщаването им”. Обвързаността с нормата, задължаваща административния орган да съобщи на адресата, реализирайки хипотезите на чл. 62 от АПК, водеше до въпроса дали органът трябва да изпрати, съотв. адресатът да получи  съобщение за издаден акт или самия административен акт.

През 2007 г., веднага след влизането в сила на АПК, ВАС прие Тълкувателно постановление/ТП/, свързано с прилагането на двете разпоредби за съобщаване на издадения акт, уредени в ЗАП /приложими към момента на съдебните решения, които са били противоречиви/, но диспозитивът на ТП включваше и разпоредбите на действащия чл. 61 от АПК. Според ТП на ВАС: „Срокът за обжалване на заповедта на министъра на отбраната за освобождаване на военнослужещ от кадрова военна служба след изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили (ДВ, бр. 40 от 2002 г.) тече от нейното първо по време редовно съобщаване по някой от способите, предвидени в Закона за административното производство (отм.), съответно в Административнопроцесуалния кодекс.”

Допълнителни аргументи в тази посока на тълкуване по-късно при прилагането на АПК се дават по-подробно в редица актове на ВАС.  Например в Решение № 7749 от 27.06.2016 г. по адм. д. № 10565/2015 г., VІ отд. на ВАС се казва, че „…следва да се посочи, че ал. 4 на чл. 61 АПК не въвежда изискване издаденият индивидуален административен акт да бъде съобщен чрез предоставяне на препис от него на адресата“. Текстът на чл. 61, ал. 4 АПК е: „Индивидуалният административен акт може да бъде получен на мястото, където е заявен, или на посочен точен адрес, в случай че е заявено получаване чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път“. Разпоредбата е нова – създадена е с § 7 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 27 от 25.03.2014 г. …”.

Също така в определение № 6473 от 23.05.2017 г. по адм. д. № 12851/2016 г., III отд. на ВАС се казва: „При тези несъответствия в удостоверяването на начина на съобщаване на заповедта, и като се отчете, че срокът за обжалване тече не от узнаването, а от съобщаването на заповедта, както е записано в чл. 149, ал. 1 АПК, за редовно в конкретния случай следва да се приеме съобщаването й по пощата на адреса на участника в търга.”

В определение № 80 от 04.01.2011 г. по адм. д. № 12443/2010 г., съдът подчертава, че „Ирелевантно в случая е обстоятелството, че частният жалбоподател е могъл да узнае или е узнал за решението във връзка с друго съдебно дело, където … било представено като писмено доказателство. Срокът за обжалване на индивидуалния административен акт започва да тече от датата на надлежното съобщаване на акта съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, а не от узнаването му.”

Следователно трайната практика на ВАС, в различни специфични хипотези, видно от цитираните актове, налага извода, че когато адресатът на акта е получил съобщението и е указано какво му се съобщава – номер на акта и подател, то съобщаването е законосъобразно. Следователно срокът за оспорването на акта започва да тече от този момент.

От този момент нататък, в този срок, лицето следва да инициира механизмите за узнаване на съдържанието, ведно с мотивите, тъй като обикновено съобщението вкраткост съдържа диспозитива.

Възможна хипотеза е случаят, когато съобщението не съдържа по-конкретна информация, освен че е издаден индивидулен административен акт, но това не е основание да се счита, че адресатът все още не е узнал за издадения акт.

И в този случай срокът за оспорването му започва да тече от датата на получаване на съобщението, а запознаването с пълното съдържание на  самия индивидуален административен акт е ирелевантно за началния срок на оспорване, тъй като това узнаване следва да се извърши в срока за оспорването му. Практиката на ВАС също е трайна и непротиворечива.

Този основен въпрос поставяме като първа хипотеза, с оглед на неяснотата, която се създаваше – новира ли се срокът за оспорване на акта, когато след съобщението за издадения административен акт, се получи пълният текст на индивидуалния административен акт. Макар въпросът да се изясни с ТП4/2007 г., усложненията в съдебната практика и в практиката на административните органи идваха от съчетаването на електронните възможности за съобщаване с „традиционните“, наследени от ЗАП.

„Традиционните“ по ЗАП са писмената форма или изключенията за поставяне на табло в общината например или по друг „обичаен начин”.

Към тези усложнения се добавяха и различни конкретни хипотези, когато и в специален закон се предвиждат допълнителни детайли в уведомяването. Дори при изменението на АПК през 2014 г., макар текстът на ал. 4 в чл. 61 да имаше за цел да въведе яснота и да разграничи съобщаването за издаден акт от съобщаването на самия индивидуален административен акт, отново в редица случаи се тълкуваше неправилно, видно от сочената горе съдебна пракитка.

2. Една от усложнените хипотези при електронната комуникация е когато адресатът на административния акт не е предоставил на административния орган електронен адрес за комуникация, но актът на органа е съобщен на електронния адрес, обявен на официална интернет страница на адресата.

В определение № 13030 от 02.12.2015 г. по адм. д. № 13177/2015 г., VI отд. на ВАС, се коментира дали жалбата от адресата срещу акта, подадена след срока, изчислен от електронното съобщение е процесуално недопустима като просрочена. Жалбоподателят се позовава на чл. 61, ал. 2 АПК, според който съобщаването на административния акт може да се извърши чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В делото пред административния съд, жалбоподателят твърди, че не е предоставил електронен адрес на административния орган за комуникация.

Установявайки, че няма данни адресатът на заповедта да е съобщил електронен адрес за официална кореспонденция, ВАС е на мнение, че извършеното по електронната поща, която административният орган е счел за „официална”, съобщаване на акта, е недействително.

Следователно, изричният текст на АПК /чл.61, ал.2/, предвиждащ самият гражданин/организация да съобщи конкретения електронен адрес не следва да се заменя с инициатива на административният орган, той сам да определя на кой електронен адрес ще съобщи за издаването на акта. Нещо повече, АПК определя за „официална” интернет страница само страницата на този административен орган. АПК не допуска тълкуване от страна на водещия производството орган дали конкретен електронен адрес е „официален”, независимо че адресатът може също да е административен орган, а не гражданин. Очевидно тази редакция има за цел – защита правото на адресата на административния акт и сигурността за органа  адресатът да получи съобщението за издадения акт, за да се гарантира процесуалния режим за оспорване на акта или изпълнението му.

В доктрината и в практиката се поставя въпросът дали в чл. 61 от АПК е налице преимуществена поредица от възможностите за съобщаване на административния акт. С други думи, длъжен ли е административният орган последователно да реализира хипотезите на съобщаване, или има право на оперативна самостоятелност сам да избере при какви условия от изброените в чл. 61 от АПК да съобщи акта на адресата, когато е налице известност както на електронен, така и на пощенски адрес. Въпросът има значение и с оглед на очакваната възможност от страна на адресата да получи съобщение за издаден акт. В същото време въпросът има значение и за административния орган с оглед бързината на производството, особено при забранителни актове /принудителни административни мерки или разпореждания за предварително изпълнение, при защита на обществения интерес/. В доктрината, например, едно от мненията е, че е налице „известна йерархичност”, като е изказано мнение, че преимуществено следва да се ползва първо личното уведомяване на лицето.[5]  По този повод, намираме за усложнена хипотеза ситуацията, когато гражданинът/организацията изрично е изразил/а волята си към административния орган за съобщаване на издадения административен акт  САМО на електронен адрес. Така в адм. дело № 7019/2018 г., на ВАС се коментира случай, когато лице е поискало изрично съобщаването да се извърши по електронен път, а не на пощенски адрес. Искането на жалбоподателят е и в повече от предвиденото в чл. 61, ал. 2 АПК – съдът да  издаде определение, с което да задължи административния орган „всякаква комуникация“ между него/адресата/ и органа да се извършва на посочен електронен адрес.

Мнението на върховните съдии, че „когато адресът на страната е известен, съобщаването се извършва по някой от алтернативните начини, посочени в чл. 61, ал. 2 от АПК: устно уведомяване за съдържанието на акта, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Когато желае да получава съобщения единствено на електронния си адрес, жалбоподателят би следвало да уведоми за това административния орган с изрично писмо съгласно чл. 61, ал. 4 от АПК“.

Видно от акта на съда, той сочи вариантите като „алтернативни”, когато лицето има известен адрес.

Съдът, обаче, не е уважил искането да задължи административния орган със съдебен акт относно възможния начин на съобщаване – елекронния адрес на адресата. Съдът отказва да задължи органа, поради липса на компетентност да се произнесе по този въпрос и мнението ни е, че решението е правилно.

Считаме, обаче, че по отношение само на процесуалната връзка между лицето и органа, правото на лицето да се ползва преимуществено от конкретен процесуален режим на съобщаване следва да бъде уважено от административния орган. Това е така, поради  процесуална тежест[6] на доказване на извършеното съобщаване, която безспорно лежи върху административния орган, особено при новите разпоредби в проекта на АПК в чл. 18а. След като лицето самостоятелно е пожелало да ограничи възможностите, които му се предоставят от АПК до една единствена, то улеснява административния орган в доказване на съобщаването.  Усложнение ще е налице само ако технически се окаже невъзможно да се ползва електронен път на съобщаване, което ще измени процесуалния режим на съобщаване, но поради обективна невъзможност. Тук може да възникне въпросът дали административният орган е длъжен да докаже тази невъзможност, или чл. 61 АПК го освобождава от това, поради оперативната самостоятелност за избор на други варианти на съобщаване.

Вероятно и по тази причина, в горепосоченото решение ВАС правилно отсъжда, „че правораздавателните компетенции на административните съдилища по чл. 128 от АПК не включват издаване на определения със задължителни указания към административните органи … във връзка с изпращане на съобщения съгласно чл. 61 от АПК“.

3. Често срещана е хипотезата на т.нар. презумптивно съгласие за уведомяване на електронен адрес. Тази хипотеза възниква когато адресатите вече са предоставили електронен адрес за комуникация с административния орган, което обикновено се извършва по „бланкетен начин”. Например, попълнени са заявления към НАП и др. за ползване на регистър с данни на органа от адресата. При издаване на конкретен индивидуален административен акт към този адресат, административният орган законосъобразно може да извърши съобщаване към този адресат на посочената електронна поща от адресата, независимо, че същата е предоставена не изрично и не само за комуникация по това конкретно административно производство. Тази хипотеза, обаче, следва изрично да е уредена в закон. В практиката се срещат подзаконови актове, регламентиращи процесуален ред на съобщаване, който не съответства на закона /специален или общия АПК/, поради което е налице процесуално нарушение и съобщаването ще е незаконосъобразно, ако не е узнато от адресата.

Такъв е предметът на адм. дело. № 36/2017 г. на административен съд – София-град, по оспорване на отказ на административен орган да разгледа по същество постъпило възражение на кандидат в процедура за проект по оперативна програма срещу недопускането до техническа и финансова оценка на подаденото от дружеството проектно предложение.

Отказът на административния орган е мотивиран с факта, че е налице подаване на възражение след допустимия срок. Административният орган е публикувал списък на кандидати с отхвърлени проектни предложения на Интернет страницата на органа. Едновременно с това, чрез системата ИСУН 2020 органът е съобщил на съответните кандидати за включването им в този списък в същия ден, в който е публикуван на интернет страницата на органа. „Жалбоподателят твърди, че Уведомлението е публикувано на 16.11.2016 г. в 21:15:06 ч. в системата ИСУН на Интернет страницата на ОП, като в самото съобщение се съдържа изричен текст, че „срокът за отговор ще бъде съобразен с датата, на която системата е отчела, че сте получили въпросите на оценителната комисия“. Уведомлението е видяно от участника в системата ИСУН на 17.11.2016 г. в профила на кандидата, като по друг начин съобщение не е извършвано.”. Административният орган се позовава още и на нормата на чл. 26 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на ИСУН и провеждане на производства пред Управляващите органи (Приета с ПМС № 243 от 20.09.2016 г., Обн. ДВ. бр. 76 от 30 Септември 2016 г. ), където е посочено, че на кандидата се изпраща уведомление посредством ИСУН за установените при проверката за административно съответствие и допустимост нередовности. Според органа, след като според чл. 13, ал. 5 в Наредбата кандидатът е дал съгласие за приемане на електронни съобщения с подаването на формуляра за кандидатстване през ИСУН 2020, не е нужно да се изпращат съобщения по никакъв друг ред, включително и по реда на чл. 61 от АПК.

Съдът, обаче, е счел, че след като  специален законът /в случая  ЗУСЕСИФ/ изрично предвижда, че освен  публикуването на интернет страницата на съответната програма и в системата ИСУН,  актът с който не се допуска кандидат в следващия етап, се съобщава на всеки един от кандидатите, включени в него и по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган е бил длъжен да съобщи за недопускането и по реда на чл. 61 от АПК.

Също така, съдът правилно е счел, че Наредбата не може да дерогира закона – нито АПК, нито специалния ЗУСЕСИФ. Така с определение е задължил административния орган да се произнесе по същество, като е счел, че не е просрочено изпратеното от адресата възражение.

4. Друга особена хипотеза е съчетаването и на двата способа за съобщаване – изпращане както на електронен адрес, така и писмено с пощенски оператор. Проблемът, който възниква е получаването на кое от двете съобщения ще се счете за начален срок на узнаване и съответно – за начало на срока за оспорване на акта, ако е налице твърдяно неузнаване по единия от двата способа.

В практиката на ВАС подобен казус е предмет на адм. дело. № 11515/2016 г. Съдът установява, че с електронно писмо жалбоподателя е уведомен за оспорения акт при условията на чл. 61, ал. 2 от АПК,  на посочен в съответно заявление електронен адрес.

Също така административният орган е дублирал изпращането на уведомлението и на хартиен носител по пощата.

Макар полученото писмо на хартиен носител да е връчено на служител от „организацията”, съдът приема, че връчването също е редовно, тъй като самият жалбоподател е посочил този пощенски адрес за кореспонденция, а лицето-служител е изразило съгласие срещу подпис и удостоверяване на имена и длъжност да получи съобщението.

Съдът в подробности е разгледал фактите, свързани с изпращане и на пощенското съобщение, независимо че не се оспорва електронното писмо от жалбоподателя и то е правопораждащото начало на срока за оспорване на акта.

5. Друга особена хипотеза е когато актът се издава по инициатива на органа, като е извършено съобщаване чрез интернет по начин, който само косвено би дал възможност на лицето да узнае, че е издаден акт, при наличието на известен пощенски адрес на лицето. Тази хипотеза се среща най-вече при изградена инфраструктура в учреждение, фирма, организация, която служи за електронна комуникация, но само за целите на предмета на дейност на организацията.[7] Вярно е, че съобщаването по този рутинен за инфрасредата начин е по-лесен за административния орган, обаче, когато е издаден конкретен индивидуален административен акт, узнаването му по този начин от лицето, не се постига с тази сигурност, каквато се гарантира с изпращането му на адреса на лицето с пощенски оператор, за който способ претендира жалбоподателя в адм.дело №10021/17 г. ВАС. Така в определение № 12136 от 11.10.2017 г. по адм. д. № 10021/2017 г., ВАС, е описана ситуация за издадена заповед на ректор, с която се засягат права на определено лице – студент, като същата е била  публикувана в електронния регистър, който се води от университета. Според административния орган правното основание е в Правилника за структурата и организацията на учебния процес и правата и задълженията на студентите. Съдът счита, че в случая се прилага общия ред чл. 61, ал. 3 АПК. Според съда, специалният закон /Законът за висшето образование-ЗВО/ не предвижда друг специален ред, различен от чл. 61 АПК за съобщаване на заповедта.

В определението се казва още следното: „Връчването чрез публикуване на заповедта в регистъра е регламентирано единствено в чл. 29, ал. 4 от Правилника на …. Настоящата инстанция счита, че съобщаването на заповедта, установено в чл. 29, ал. 4 от Правилника на … противоречи на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК, с оглед на което същото не следва да се прилага. Уведомяването на жалбоподателката по този ред – чрез публикуване в регистъра в модула (Е-студент) съответства на уведомяване по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК е изключение от общия принцип на уведомяване. Към нея органът може да пристъпи само, когато лицето не е намерено на адреса или адресът му е неизвестен.”

По принцип подкрепяме тезата на съда, тъй като специалният закон не предвижда специален режим на електронно уведомяване. В същото време в учреждения и организации от типа на университет, предприятие, в което се комуникира с голям брой лица /напр. капацитетът по см. на ЗВО може да надвишава 20 000 студенти/, обичайна практика е те да бъдат уведомявани чрез интернет страницата на висшето училище или по друг подходящ електронен вариант.

Именно затова считаме, че специалното законодателство следва да се приведе в съответствие с напредващите технологии за комуникации като съобрази възможността за индивидуално съобщаване и за съобщаване по електронен път, на административните актове, свързани с предмета на специалния закон. В този смисъл например, ЗВО следва да се оптимизира с норма, която да дава възможност за електронно съобщаване на издаваните административни актове, с оглед множеството адресати и регулярното издаване на индивидуални административни актове, свързани с промени в статута на адресатите.

6. Особеност намираме в хипотезата на съобщаване на административния акт по телефона на адресата. Хипотезата е широка, тъй като включва разговор по телефонен път чрез интернет връзка, както и разговор чрез всякакъв телефонен апарат /стационарен, мобилен, интернет/.

Спецификата на тази хипотеза намираме в доказване съдържанието на разговора. Във всички хипотези на чл. 61 АПК, съобщаването за издадения административен акт по електронен път, дава възможност за писмен текст, който доказва съдържанието на съобщението. Съдът приема като доказателство за съобщаването техническото отчитане на свързването с телефонния номер на адресата на акта, като участието на  свидетел на разговора от страна на органа не е задължително[8], а допълнително доказателство. Така например в определение № 5733 от 09.05.2017 г. по адм. д. № 4296/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС, съдът казва, че заповедта на министъра  е съобщена на дружеството по телефона, като това е отбелязано от  две служителки, които са се подписали, че е  извършено. Съдът приема, че датата на съобщаването на заповедта е именно тази.

По повод тежестта на доказване за съобщаването на издадения акт,  законодателят  би могъл да оптимизира  по-голямата сигурност на доказване, при техническа възможност на органа, да се записва съдържанието на разговора. Вече е налице дългогодишна практика на обществените услуги за записване на разговора /банки, мобилни оператори/, с цел оптимизиране именно на доказването в комуникацията потребител-доставчик.

Това е така поради евентуалното оспорване от страна на адресата на акта за съдържанието, от една страна, и за идентифициране на лицето, с което е проведен разговора.

Причините може да са от различно естество – лошо качество на звука, неразбиране на казаното от евентуалния адресат. В тези случаи може да възникне спор по съдържанието на съобщаването и дали изобщо разговорът е съдържал съобщаване. Възможно е адресатът да оспори, че е говорено именно с него. В предходна редакция на АПК, например,  съществуваше изричен текст, който даваше възможност на органа да изключи този вариант на съобщаване, а именно – когато има основателни причини да се усъмни в личността, с която провежда разговора.

Процесуална сложност е доказването на гласа на лицето, с който е проведен разговора, както и на съдържанието му, но законодателството следва да въведе правна яснота по този въпрос, особено в специални закони, когато общественият интерес надделява – например принудителни административни мерки, предварително изпълнение при условията  в чл. 60 от АПК /напр. опасност от срутване на сграда, разпространяване на заразна болест и др/.

7. Усложнена е хипотезата, в която административният орган е извършил съобщаването по няколко начина от посочените в закона и адресатът твърди за нарушения в някои от тях. Проблемите са свързани с това от кога ще се счита броенето на срока за оспорване на акта – от първото във времето законосъобразно получено съобщение ли и може ли административният орган да определи това, с цел бързина и процесуална икономия. Особеността е налице, когато съобщаването в някой от вариантите страда от нарушение, за което адресатът твърди и оспорването по съдебен ред би забавило производството, от което той ще претърпи вреди. В този случай адресатът би могъл да твърди, че конституционното му право на защита му предоставя право на избор между възможните варианти на получаване на съобщението или пък, че правото му на защита е свързано с най-дългия срок, в който да упражни правото си на жалба.

Например, подобен случай е предмет на дело № 4296/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС. Адресатът е уведомен по електронен път и устно по телефона. При уведомяването по електронен път е поискано потвърждение от адресата, което адресатът счита за начало на  срока.  ВАС в определението си описва твърденията на жалбоподателя така: „Твърди, че съдът неправилно е определил приложното поле на чл. 61, ал. 2 АПК, като е приел, че съдържанието на акта може да бъде обявено по телефона. Възразява и относно получаването на акта по електронна поща, като счита, че като дата на съобщаването на акта следва да се приеме датата на която той е потвърдил получаването му. Позовава се на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за електронните съобщения…”.

Съдът решава, че устното съобщаване предхожда във времето електронното съобщаване и поради законосъобразност на извършването му, счита, че актът е съобщен в този ден, на основание чл.61, ал.2 от АПК.

Актът на ВАС правилно отчита алтернативността на вариантите за съобщения, както и тълкувателната практика за зачитане на първото по време съобщаване за начало на узнаването. В казуса, предмет на това дело, първото по време съобщаване е извършено без процесуални нарушения, но по-сложни са хипотезите, когато точно първото по време съобщаване е с доказани процесуални нарушения, или ако са налице още последващи варианти на съобщаване с нарушения. Поставя се въпросът дали принципът на определяне на узнаването ще бъде – отпадане на незаконосъобразните варианти и подреждане на законосъобразните във времето, или друг вариант?

С увеличаване на възможностите за електронно съобщаване в проекта на   АПК са възможни именно такива усложнения.

В заключение считаме, че разширяването на възможностите за електронните комуникации в административното производство са добър подход на законодателя. Анализът на юриспруденцията до момента и казуистиката, свързана предимно с този етап на електронни съобщения – издаване на административния акт, би бил от полза при реализиране и на бъдещите норми от АПК, свързани с електронните съобщения.

[1] Вж повече Тодоров И. в Пенчев К., И.Тодоров, Г.Ангелов, Б.Йорданов, в Коментар на АПК, С, 2006 г., стр.161.
[2] Димитров Д. Цит.съч., 2002 г., стр.316-317.
[3] Напр. само по отношение съобщаването на неучаствалите трети лица се произнесе и Конституционният съд с Решение № 6 от 15.07.2013 по к. д. № 5/2013 г
[4] Професор Е.Къндева казва, че законът определя формата, в която става съобщаването за издадения административен акт, като посочва изрично изключенията и начините за извършване на съобщаването при тях. Свободното тълкуване и разширяване на смисъла им е недопустимо. В Записки поадминистративно правосъдие, С, 2002, стр.98.
[5] Дюлгеров А., в АПК систематичен коментар, С, изд. Труд и право, 2013, стр.559
[6] Относно тежестта на доказвасне на съобщаването, вж Лазаров К., И.Тодоров, Административен процес, Сиела, 2016, стр.224.
[7] Ползваме терминът „организация” за всичски видове ЮЛ и сдружения, позовавайки се на пар.1, т.2  от ДР на  АПК
[8] В доктрината се счита, че това, което АПК е въвел като изискване за доказване на съобщаването е достатъчно. Всяко допълнително доказателствено средство е въпрос на преценка на административния орган, но неизползването на такова допълнително средство не е нарушение, вж.повече Лазаров К., И.Тодоров, цит.съч. стр.223.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
27 август 2018 15:35
Гост

Абсолютно съм съгласен, че различията в опита на отделните административни органи неминуемо биха довели до практически усложнения в процесуалния режим на електронната комуникация.

Ваня
Ваня
27 август 2018 15:35
Гост

Много интересни хипотези.

Горан
Горан
27 август 2018 15:42
Гост

Дано системата ИСУН 2020 да не се поддържа от „Лирекс“, или подобни на тях“специалисти“, че тогава ще видите при едно вдигане на шапката какво ще се случи.

Мони
Мони
27 август 2018 15:50
Гост

Поздравления! Изключително задълбочен анализ.