Потребител не погасява вноските по кредита си или не плаща сметките си за телефон. Кредиторът търси вземането си по съдебен път. Тази напълно закономерна практика се оказва, че понякога се развива не в класическия си вид, когато в ролята на кредитор влезе колекторска или фирма за бързи кредити. Това е установил един районен съдия.

За какво става дума – вземането се раздробява и се предявява в отделни производства, а резултатът е изкуствено трупане на разноски за сметка на длъжника. Не се търси целият неплатен кредит, а се заявява издаване на отделна заповед за изпълнение за първата, втората, третата, четвъртата, петата… вноска. Главница и лихви се претендират в едно дело, а неустойката в друго, макар да произтичат от един договор.

На пръв поглед проблем няма, тъй като кредиторът има право да реши как да предяви вземането си, а то е и основателно. Затова съдилищата масово издават заповеди за изпълнение и уважават исковете, включително и за разноските по делата.

Районният съд в Нови пазар обаче определя тази практика като флагрантна злоупотреба с процесуални права, а виждането му се споделя и от Окръжния съд в Шумен. Така на два пъти те отхвърлят претенции за разноски и дори отказват издаване на заповед за изпълнение в опит да я прекратят.

Засега произнасянията в този смисъл са по-скоро изключение. „Лекс“ представя съжденията на съдиите от Шумен и Нови пазар, които могат да послужат като основа за правна дискусия (публикуваме и всички публично достъпни актове за по-подробно запознаване с мотивите на съда).

За всяка непогасена вноска по кредита – адвокатски хонорар

Фирма за бързи кредити печели по 360 или 400 лв. от всяка непогасена от кредитополучателя вноска под формата на адвокатски хонорар. Как става това – просто за всяка от вноските се подава ново заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно се присъждат разноски. И понеже не става дума за искови дела, съдът няма как служебно да ги съедини в едно производство и разноските се трупат лавинообразно на сметката на длъжника.

Казусът, с който се е сблъскал съдът в Нови пазар, е за кредит за 1600 лв., договорът за който на това отгоре съдържа и неравноправна клауза – към всяка погасителна вноска се начислява „такса за експресно разглеждане“ от близо 130 лв. И ако след измененията в ГПК, които задължиха съда да не зачита такива клаузи, искането за тази сума е отхвърлено, по отношение на отделното предявяване на вземането за всяка вноска по кредита съдът не е реагирал четири пъти и всеки път е издавал заповед и е признавал разноски – 25 държавна такса и 400 лв. или 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Тогава фирмата за бързи кредити завежда пето дело – за петата неплатена вноска по кредита, а сумата за разноски вече надхвърля главницата по него. Това дело се пада на съдия Галина Николова, която виждайки, че в заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, че се търси пета вноска, прави проверка и установява, че това е петото заявление на кредитора за вземане по един договор. На практика в тази ситуация фирмата трябва да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, да прекрати договора и да претендира цялата дължима сума, но вместо това, подава заявление след заявление за отделните погасителни вноски.

За това как е подходил районният съд в тази ситуация съдим от определението на втората инстанция (определението виж тук), която преразказва мотивите на първата: „Като не предявява искане за цялото оставащо вземане, а само за част от него, което при това е много малка част от размера на цялото вземане, върху което има право, и което е индивидуализирано единствено като „пета“ вноска, заявителят цели увреждане на интересите на длъжника по договора, чрез натоварването му с извънредно много разходи за държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение. Това води до значително увреждане на правата на длъжника за вземания произтичащи от едно и също правно и фактическо основание“.

Затова РС е приел, че заявлението за петата вноска, макар тя да е дължима, следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице злоупотреба с процесуални права. Съдът е стъпил на чл. 57, ал.2 от Конституцията и е изтъкнал, че в случая е нарушен принципът за добросъвестност на страните по делата (чл. 3 ГПК), а целта на този подход на кредитора е да увреди интересите на длъжника.

Отказът на районния съд е потвърден от Окръжния съд в Шумен. Съдиите София Радославова, Нели Батанова и Димчо Луков напомнят, че при издаване на заповед за изпълнение съдът следи дали заявлението съответства на закона и на добрите нрави, които съществуват като общи принципи, а един от тях е този на справедливостта.

Окръжните съдии напълно споделят мотивите на първата инстанция и коментират практиката на фирмата за бързи кредити така: „Посредством законоустановени средства се цели постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване на заявителя, както и калкулиране в тежест на длъжника на неимоверно високи по размер разноски в рамките на заповедното производство, а в последствие и в изпълнителното производство. Многократното претендиране на малки части от общото вземане цели възникването на множество вземания в полза на дружеството и поражда наглед законоустановено право всяко от тях като взискател да претендира заплащане от длъжника и на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за всяко от отделните минимални по размер вземания. Вследствие на горното се е стигнало до абсурдното положение при главница в общ размер (до претендираните по настоящото дело 4х80 лв.) – 320 лв. да е претендирано и присъдено юрисконсулско възнаграждение от 1440 лв. (4х360 лв.) – четири и половина пъти над главницата. В случая е осъществена безпрецедентна злоупотреба с права, която противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на морала в правото, респк. на правилата в правото за добросъвестност и справедливост при упражняване на законоустановени права. Такава фрапираща недобросъвестност не може да бъде толерирана.

Главница и лихви в едно дело, а за неустойката – друго и всичко по две

Другият казус е на мъж, който сключил договор с мобилен оператор, но спрял да плаща месечните си сметки. Вземането било цедирано на два пъти и последният кредитор по него се обърнал към съда. Задължението включва неплатените месечни такси – 254 лв., лихва – 72 лв. и неустойка 60 лв. Вместо да поиска издаването на заповед за изпълнение за цялата сума, кредиторът първо подава заявление за заповед за изпълнение за таксите и лихвите, а след това иска издаване на нова заповед за неустойката. Поради призоваването на длъжника чрез залепване на уведомление, кредиторът е предявил исканията си по исков ред.

Така по иска за неустойката колекторската фирма претендира следните разноски: 25 лв. за държавна такса, 300 лв. за особен представител на ответника и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение. Т.е. общо 505 лв. Към тях се добавят и още 205 лв. разноски от заповедното производство, по които съдът се произнася в исковото.

Като се има предвид, че вече са водени едно заповедно и едно исково производство за неплатените такси и за лихвите, по които разноските също са били общо 710 лв., излиза, че разноските за сметка на длъжника вече стават 1420 лв.

„Всичко това показва целенасочено поведение на ищеца, той и заявител по заповедните производства, целящо увреждане на интересите на длъжника на незначително по размер вземане“, заявява съдия Галина Николова от РС-Нови Пазар и отказва въобще да присъди разноски по делото за неустойката (пълния текст на решението виж тук).

В решението си тя сочи, че това е очевидната злоупотреба с права, които дава гражданският процес, като вместо да се предяви едно заявление за всички произтичащи от договора вземания, както и евентуално един иск за всички тях, са заведени общо четири самостоятелни дела.

„В съответствие с практиката на СЕС, изразена в решение по съединени дела С- 427/16 и С-428/16 г. на СЕС, както и по редица други решения № 31107/96, § 54, ECHR 2000-XI на възстановяване подлежат онези разноски, за които ищецът докаже, че са били действително и необходимо извършени и че са били в разумен размер. Съдът намира, че направените по настоящето дело разноски не са били необходими, предвид на обстоятелството, че това дело е можело и да не бъде водено, така както е можело и заповедното производство, което го обуславя да не се води, а всички вземания да се поискат в рамките на първото по време заповедно производство и евентуално в първото по време исково производство, се посочва в решението.  

В него съдът заявява, че тази злоупотреба с процесуални права, която води до несправедливо облагодетелстване на едната страна (ищец и заявител по заповедното производство) за сметка на другата (ответник и длъжник по заповедното производство), е явно погазване на принципа на добросъвестност (чл. 3 от ГПК), който задължава страните по гражданските дела да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

„Ищецът, който нарушава общите принципи на гражданското право, тези по чл. 3 от ГПК, не може да извлича ползи за себе си от разпоредбите на чл. 78, ал.1 от ГПК, особено в случаите, за които вече е известно, че ответникът отсъства от страната и е призован по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК“, се изтъква още в решението.

Съдия Николова сочи, че доказателство за това, че в случая ищецът злоупотребява с процесуални права, е, че не е уведомил съда за водените дела за вземания, произтичащи от едно и също основание. По първото дело за главница и лихви не е посочил, че го предявява частично. А по второто – че е образувано друго дело за вземане по същия договор, което щеше да доведе до съединяване на двете дела.

Спорът за разноските обаче тепърва започва. Колекторската фирма обжалва отказа на първоинстанционния съд да измени решението си в частта, с която отказва да ѝ бъдат присъдени 300 лв. за особен представител на ответника, като същевременно определя това възнаграждение като прекомерно. Тя изтъква, че няма законови ограничения в колко иска кредиторът да предяви вземането си.

Така казусът с отказаните разноски стига до Шуменския окръжен съд. Той (състав с председател Нели Батанова и членове Светлин Стефанов и Румяна Райкова) категорично потвърждава позицията на районния съдия, че в случая е налице нетърпима злоупотреба с процесуални права (пълния текст на определението виж тук). Като отхвърля твърдението на колекторската фирма, че възнаграждението на особения представител е завишено, тъй като то е минималното според тарифата.

Окръжният съд заявява: „В случая на съда е служебно известно, че поведението на жалбоподателя, за претендиране на вземанията си срещу един длъжник, произтичащи от едно договорно правоотношение в отделни заповедни, респ. отделни искови производства се прилага многократно, като е без значение дали това е избор на самия заявител или на упълномощения от него процесуален представител, но налагащият се извод е, че отделното претендиране на главница и лихви в едно производство и неустойката в друго, произтичаща от същия договор в друго производство (заповедно и исково) е именно с цел претендиране на разноски за ново адвокатско възнаграждение и нова държавна такса, които разноски в пъти превишават сумата на самите вземания, независимо главница или неустойка“.

Именно заради това, че е установил, че този кредитор предявява вземанията си по този начин, окръжният съд е категоричен, че става дума за злоупотреба с право, с която колекторската фирма натоварва длъжника и обогатява себе си за негова сметка.

44
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Борислав
Борислав
24 януари 2022 20:21
Гост

Браво на тези съдии!

Браво
Браво
23 януари 2022 11:06
Гост

Още в чл.5 ГПК би следвало, да дава на колекторската фирма финала на тази порочна практика.

Хахаха
Хахаха
22 януари 2022 21:37
Гост

НАП трябва да са самосезира, за утриване на облагаем оборот по ДДС.
Собственикът на тази колекторска компания е собственик на още 25, повечето не са регистрирани по ДДС.

Анонимен
Анонимен
22 януари 2022 10:42
Гост

Подобен проблем има и с държавните такси, но не се повдига. Ако са предявени няколко иска / както в примера от статията- за главница, лихви и неустойка/ в едно производство, такса се дължи по всеки един отделно и в случаи с малък материален интерес това води до завишаването на таксата. В същото време, ако ищецът претендира да е заплатил адвокатски хонорар за всеки един от исковете, това се определя като или като прекомерно или като злоупотреба / в някои случаи правилно/. Работата е там, че за таксите съдът разсъждава от една камбанария, а за правата на страните се мести на… Покажи целия коментар »

Мила родна картинка
Мила родна картинка
21 януари 2022 23:24
Гост

Поредната измекярска история. Пенеже на колекторчетата им е малко лапачката по цесията, дай да добавим и едни 400 процента от хонорари по раздробяването на перата от дълга. То това не става само в описания казус, а и в типичното исково производство по осъдителен иск за пари. След влизането в сила – молба за отделен изп. лист за главница, мораторна лихва и разноски и после …….. пак така.
Мила родна картинка.

Янев
Янев
21 януари 2022 20:15
Гост

То ако е само това, как да е – ако не дължиш все пак можеш да се защитиш. Ако дойдат да те запукат с бухалки и ножове и да звъниш в полицията – след дъжд качулка. За заплаха никой даже не задържа (освен ако не си мноого специален), като те пребият, след няколко часа ще ги арестуват, след 24 са вън, прокурорите не им искат под стража ако няма тежка телесна. Пишете в гугъл „събирачи на дългове пребиха“ и четете колко случаи има, вкл. за сметки към мобилни оператори. Сега искам да си прекратя договора предсрочно предвид промените в общите… Покажи целия коментар »

Владо
Владо
21 януари 2022 17:39
Гост

Браво на колегата от Нови пазар . Практиката обаче не е нова , нито е изолирана . Повечето състави на оплютия по-долу СГС също споделят подобни практики и то от години . Съдии от СРС опитват още по-екзотични действия – направо прекратяват дела по частични искове . De lege ferenda подкрепям при злоупотреба с право да се прекратяват дела , но реално в момента няма основание . Всъщност , нашето законодателство много се страхува …..от съдията и все гледа да го ограничи и да го „върже“ да гледа в о.с.з всяка простотия . Например , прекомерност на адвокатско възнаграждение се… Покажи целия коментар »

Милена Димитрова
Милена Димитрова
26 януари 2022 10:10
Гост

Така е, а понякога до страната няма и процесуална възможност да стигне информацията за размера на адвокатския хонорар, и той е присъден в прекомерния му размер. По едно дело във Варненския окръжен съд – по жалба от длъжник по чл. 435, съдът отсъди измисления огромен хонорар на двамата взискатели (измамници чиста проба, заедно с процесуалния си представител с огромните разноски, но по линия на основното производство), като прие, че, същият не бил възразен за прекомерност. А как да възразиш в закрито съдебно заседание и без да си получил възможността да видиш отговора и разноските на ответната страна…… А освен другото… Покажи целия коментар »

Любител
Любител
21 януари 2022 15:37
Гост

То има и практика да се цедира дълг на части, примерно по 5 %, после заповедни производства, искове, ако се стигне до изпълнителни листи и изпълнителните дела се образуват поотделно, даже при различни ЧСИ. За съжаление по чл. 3 ГПК особено в СГС нямаш особени шансове. То се почва „свобода на договаряне“ или „право на кредитора е да избере способа, по който да се удоволетвори“ и прочие. Сега госпожа Корнелия прави закон за колекторските фирми. А имаме нужда от закон за защита правата на длъжника при извънсъдебно събиране на вземанията.

Анонимен
Анонимен
21 януари 2022 13:24
Гост

По-големи мошеници от фирмите за бързи кредити няма.

Лозан
Лозан
21 януари 2022 13:25
Гост

Така е. Но кой те кара да вземаш кредит от тях. Има банки. Не че лихвите на някои не са убийствени.

Георги Ат.
Георги Ат.
21 януари 2022 11:57
Гост

Съдебните разноски от край време са печалба за мързеливите адвокатите на границата на злоупотребата с права. В началото на всяка година през последните години администравните съдилища са пълни с дела по ЗДОИ. Масово се изпращат искания по ЗДОИ към общини с идентично съдържание, на практика неизпълними и после се искат съдебните разноски … сега са минали в колектроските фирми.

дивак
дивак
21 януари 2022 11:29
Гост

СЪщото се прави и в София от специализирани адвокати, които се хранят от отрицателните установителни искове срещу Топлофикация и Софийска вода за погасени по давност задължения.

Граучо Маркс
Граучо Маркс
21 януари 2022 11:03
Гост

И за всяко дело се дължи държавна така. Ама тя не подлежи на връщане. Демек, държавата респ. съдилищата имат икономически интерес от подобни хватки и шиканирания.

judge
judge
21 януари 2022 11:18
Гост

Съдилищата не са търговски дружества и издръжката им не зависи от размера на събраните държавни такси. Икономически интерес е понятие несъвместимо с правораздавателната дейност.

Анонимен
Анонимен
21 януари 2022 11:56
Гост

ДМС е разликата между приходите от такси + Бюджета предвиден и фактическата издръжка ако е положителна се получава. Винаги има интерес, но наименованието му е различно.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
21 януари 2022 12:07
Гост

Абе то и разглеждане и решаване на делата в разумен срок също е несъвместимо също е непонятно за повечето съдии, ама карай..

Гларус
Гларус
21 януари 2022 17:42
Гост

Какво лошо има в това колегите да чешат топлото и софийска вода ? Който е дремал и не си е събирал вземанията – гори.

Анонимен
Анонимен
21 януари 2022 10:54
Гост

Може ли наред с това да се спре и практиката адвокати да се преупълномощават, за да си разделят едно адвокатско възнаграждение и след това да го цедират на измислена колекторска фирма с образуване на изпълнителни дела, по които да са процесуални представители с цел допълнителни възнаграждения.

16-ти април
16-ти април
21 януари 2022 10:37
Гост

СГС щеше да отмени всичко и на всеки, дръзнал да брани правото и добросъвестността, там се роят всякакви екзотики: отказ от право на наследство на непълнолетен, разноски по дела – съдебна администрация, отделни дела за насилия за инциденти с 10 минути разлика, подсъдности каквито щеш, само и само СРС да е прецакан …. въобще добре, че този казус се е развил където трябва! Адмирации за стабилността и демонстрираната твърдост! Вземете да ги научите и тия, дето ежегодно се изсипват на талази към столицата от всички краища на страната, че като дойдат тук и от много навеждане им се променя стойката…за… Покажи целия коментар »

Съдия
Съдия
21 януари 2022 10:14
Гост

Това е практика на много колеги в София и страната. Мотивите са разнообразни, но основно се позовават на чл. 3 ГПК. Често, обаче, тези опити на районния съдия приключват безславно на въззивно ниво, като определенията биват отменяни с формални мотиви и недобросъвестната страна получава всички претендирани от нея разноски плюс разноските в производството по частната жалба. Това обезсърчава колегите и ги принуждава да действат формално, тъй като никой не иска да му набиват канчето постоянно и да получава отмяна след отмяна, които после му влияят на атестацията. В тази връзка поздравления на ОС-Шумен. За съжаление, обаче, това въобще не е… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
21 януари 2022 10:30
Гост

Абсолютно сте прав. Много често районният съд се опитва да парира именно такива очевидни злоупотреби, но впоследствие бива зрелищно отменен от въззивния съд, който гледа по-широко на нещата. Тази практика насърчава злоупотребяващите и обезкуражава районните съдии. За жалост, районните съдии често проявяват по-голяма смелост и въззива. Поздравления за ОС -Шумен. Добре, че е „селският“ съд да вкара разум.

адвокат от САК
адвокат от САК
21 януари 2022 11:06
Гост

“… а напоследък се правят опити и за „частични“ отрицателни искове за по 1 лев или 1 стотинка, пак със същата очевидна цел. …“ Олелее- това в кой РС… Само не ми казвайте, че е в СРС…Това наистина е злоупотреба с право.

Димчо
Димчо
21 януари 2022 13:28
Гост

На СРС вече им е практика. Да, злоупотреба е, но иди се жалвай . На кого?

uljп
uljп
24 януари 2022 13:47
Гост

за отрицателните установителни искове за погасяване по давност- Че те са недопустими, ако няма издаден изпълнителен лист за вземането, погасява се правото на принудително изпълнение, не самото вземане.

uljп
uljп
24 януари 2022 13:49
Гост

Простете- неоснователни.

адвокат от САК
адвокат от САК
21 януари 2022 10:12
Гост

“… Съдът е стъпил на чл. 57, ал.2 от Конституцията и е изтъкнал, че в случая е нарушен принципът за добросъвестност на страните по делата (чл. 3 ГПК), а целта на този подход на кредитора е да увреди интересите на длъжника….“ Писах ли вчера аз, че от КРБ задължително трябва да остане чл.57 ал.2 – писах. Ето ви казус, който потвърждава правното ми становище. Който разбрал- разбрал…

Христова
Христова
21 януари 2022 9:55
Гост

Чудесна статия

Христов
Христов
21 януари 2022 13:29
Гост

И много полезна за хората, които са изпаднали в тази ситуация.

ганю
ганю
21 януари 2022 14:24
Гост

Чудесна ще е, ако я прочете Надето. Ама тя само Гешев сънува.

Eviliana
Eviliana
21 януари 2022 9:55
Гост

Направо ужас

Шивача
Шивача
21 януари 2022 9:53
Гост

Така е. Те правят всичко за да трупат пари на гърба на хората

Olq
Olq
21 януари 2022 9:51
Гост

Тия са най-долните

Лепеновски
Лепеновски
21 януари 2022 9:51
Гост

Трябва да има промяна. Ако трябва конституцията да сменят

80%
80%
21 януари 2022 19:04
Гост

И каква промяна точно предлагате в концституцията?!

KilleER
KilleER
21 януари 2022 9:50
Гост

В момента това е пладнешки обир

Цицеров
Цицеров
21 януари 2022 9:50
Гост

Време е

Сенека :)
Сенека :)
21 януари 2022 9:49
Гост

Браво, Лекс!

Анонимен
Анонимен
21 януари 2022 13:29
Гост

Много добра статия.

тълкувателно дело?
тълкувателно дело?
21 януари 2022 9:43
Гост

Тези произнасяния могат да отворят път за ТД, ако бъде информиран ВКС. Балевска не вярвам да търпи такива безобразия

просто и ясно
просто и ясно
21 януари 2022 9:38
Гост

Ще коментирам малко извън темата и все пак по нея – директно позоваване на Конституцията и на принцип на гражданския процес! Ей това е пробив в масовия процесуално позитивисткия подход. Просто и ясно, без много увъртания – не е добросъвестно, не е справедливо – точка.

първо цесиите, сега и това
първо цесиите, сега и това
21 януари 2022 9:35
Гост

След схемата с цесиите, сега и това… Поздравления за съдията от Нови пазар. Да не очакваш от такъв малък съд! Браво!

Анонимен
Анонимен
21 януари 2022 9:48
Гост

То по същество е същата схема, но прехвърлена на друга фаза на процеса. И също е пълен скандал.

Анонимен
Анонимен
23 януари 2022 20:17
Гост

Да благослови Бог този Съдия, който отсъжда със съвест!