Кметовете, които не са намалили замърсяването на въздуха в общината през предходната година, да бъдат глобявани лично с от 5000 лв. до 10 000 лв. Това предлага правителството с промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), внесени в Народното събрание.

Пълният текст на законопроекта

С тях за първи път чистотата на въздуха се вменява като пряка отговорност на кметовете. В момента законът единствено възлага на „общинските органи“ заедно регионалните инспекции по околната среда и водите да осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия.

Сега той вменява на кметовете като лична отговорност „осигуряването на чистотата на въздуха на територията на съответната община“.

Нещо повече – предвижда се в случаите, когато в даден район са превишени нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, кметовете да разработват и изпълняват програми за намаляването им. Те ще се приемат от общинските съвети.

Всяка година до 31 март кметовете ще се отчитат пред тях и пред местната екоинспекция какво са свършили. Като документът ще се публикува и на сайта на общината, за да могат и гражданите да се запознаят с него.

Законът задължава кметовете не само да предвидят конкретни мерки за справяне с мръсния въздух, но и да си поставят ясни цели и срокове за постигането им, както и да заложат как ще се финансират и ще се контролира изпълнението им.

„Изпълнението на мерките от програмите следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг – част от Националната система за мониторинг на околната среда на територията на общината“, предвижда проектът.

И възлага на РИОСВ всяка година до 30 април да оценява дали това е свършено. Ако обаче се установи, че няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите, кметът се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. Тя се налага от шефа на местната екоинспекция.

Проектът предвижда от 2000 лв. до 5000 лв. глоба и за кметовете, които не разработят програми за справяне с мръсния въздух и сходни санкции, ако не се отчетат за свършеното. При повторно нарушение глобите се налагат в двоен размер.

В проекта има и серия от разпоредби, свързани с качеството на твърдите горива, които се използват за битово отопление  – въглища и брикети. „Битовото отопление с твърди горива е определено като основна причина за наднорменото замърсяване на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ). Ограничаването на съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите е една от мерките, които могат да бъдат взети на национално ниво за подпомагане на общините в усилията им да постигнат нормите за качество на атмосферния въздух“, пише в мотивите към проекта.

Конкретните изисквания за качеството на твърдите горива ще бъдат разписани в наредба. „Чрез наредбата ще бъдат въведени норми за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, изисквания за пакетиране и етикетиране на опаковката, както и условията, редът и начинът за контрол на качеството на твърдите горива“, обясняват от правителството.

Такава наредба ще има и за изискванията за дървесината, която се предлага за битово отопление.

Контролът за качеството на твърдите горива за бита се възлага на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като правителството е изчислило, че за целта ще се необходими около 500 хил. лв.

Само преди месец в доклад на Европейската сметна палата беше констатирано, че българите дишат най-мръсния въздух в Европа. От палатата отправиха критики към плановете на Столичната община за справяне с проблема и най-вече, че те не предвиждат мерки за превенция на замърсяването от домакинствата.  Според доклада България е лидер по загубени години на живот в добро здраве заради мръсен въздух. Гражданите у нас скъсяват с 2 години и половина времето, в което са здрави, докато средно за Европейския съюз този показател е 0.7 години.

След отчитането на замърсяване с фини прахови частици в пъти над нормата в някои райони на София тази зима общината въведе т. нар. екобилетче. Зеленият билет струва 1 лев и с него гражданите могат да използват цял ден всички линии на градския транспорт.

Организации водят дела срещу местните власти в София и Пловдив, като твърдят, че те са бездействали през последните години по проблема с мръсния въздух в двата най-големи града у нас.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Anonimen
Anonimen
23 октомври 2018 12:11
Гост

В София най-трудно ще се осъществи контрол.

МИнувач
МИнувач
23 октомври 2018 12:29
Гост

Така е. Каквато и програма за намаляването на вредните частици да предложат, изпълнението й ще е много трудно поради големия брой МПС-та.

Анонимен
Анонимен
23 октомври 2018 12:39
Гост

В кой век живеят тези хора, които се отопляват с въглища. Не правят сметка, че така тровят и себе си. Да не говорим за хамалогията и мръсотията в къщи.

Пич
Пич
23 октомври 2018 13:29
Гост

Чудесна идея да се бръкне лично в джоба на кмета, за да се ангажира лично той, а не да прехвърля отговорността на общинския съвет или друг безотговорен колективен орган.

112
112
23 октомври 2018 16:00
Гост

Що се правят на улави всички – проблемът не е в отоплението на въглища, а в отоплението с гуми, пластмаси, дрехи втора употреба, продавани на килограм и какво ли не, което за съжаление се прави не само от една част на населението с по-тъмен тен. И проблемът не е в многото превозни средства, а в тези с избушени катализатори. Опровергайте ме!